Magyar rapszoіdia a.k.a. Hungarian Rhapsody (1979) Свали субтитрите
Те са проливали кръвта си и са се сражавали храбро.
Може би са устояли на бурите,
защото всяка педя от тази земя е била напоена с кръвта им.
Въпреки неспирните борби, унгарската нация е оцеляла.
Тя е съхранила духа си и не се е отрекла от предците си.
Затова можем да се гордеем, че ако не бяхме унгарци,
щяхме да искаме да сме унгарци!
Но защо аз да хваля народа ни?
Нека историята говори вместо мен.
УНГАРСКА РАПСОДИЯ
Саби...
Вън!
За родината! – До смърт!
О, колко високи са тези стени,
стените на тази странноприемница!
Има ли тук кой да подкрепи Жадани?
Ако няма кой да подкрепи Жадани...
Нека рухнат тези стени!
Моите синове!
Колко сте красиви!
Ще гласуваме като един за Жадани!
Всички за Жадани! – Само него искаме!
Той е нашият кандидат!
За родината!
Надясно!
Напред!
Кажи на баща си да спре.
Майко, не искам да говоря с тези хора.
Ще номинираме...
Той се срамува от теб! – Махни се!
Господа! Приятели! Не обичам да говоря много.
Искам да кажа само, че трябва да дадем всичко от себе си.
Въпреки че врагът е коварен и използва всякакви средства,
нашата задача е да улесним поддръжниците си.
Кандидатът, за когото ще гласуват,
е достоен човек със свещена кауза – каузата на нашата родина.
Да живее Националната партия!
Дъжд вали, духат ветрове.
Тихо капят листа...
Ние, социалистите, трябва да запалим хората по нашите идеи.
Да осветим пътя им в нощта, да им покажем, че сме братя.
Трябва да наситим партиите със социалистическата идея. Защо?
Защото никоя от тях не се бори за народа.
Мислят не за общото благо, а за собствената си печалба.
Властта е тяхна и искат да държат трудещите се в робство.
Народът ни е виждал всякакви партии,
знае намеренията на техните водачи.
Заради тях бремето на плещите ни става все по-тежко.
Те не смеят да се застъпят за народа където трябва.
Ще дойде време и народът ще се отвърне от тях.
Защото истината е, че те не са депутати, а сребролюбци.
Свидетели на това са обществата от миналото.
Вървят звездите, вървят звездите с щикове напред,
напредват към домовете на господарите.
Боже мой!
Какво преживях!
От дърветата обесени висят. Затворът ми стана дом.
Можеш да ме оплакваш, любима.
От дърветата обесени висят. Затворът ми стана дом.
Можеш да ме оплакваш, любима.
Не признаваме титли и звания, не зачитаме корони.
Нека и безделниците хванат сечиво –
мотика, коса или брана!
Нека ръцете им от работа да загрубеят...
Ръцете на тези, които хляба ни вземат.
Нека ръцете им от работа да загрубеят...
Ръцете на тези, които хляба ни вземат.
Не ни трябва богаташ, Андраш Бакша е нашият депутат!
Ура!
Спомените ме връщат в миналото и сърцето ми се изпълва с тъга.
Къде отидоха благородните хора,
които говореха истината и мислеха за работниците обработващи земята?
Те не познаваха грозното лице на егоизма.
Избраха да вървят напред по пътя на истината и честта.
Господарите ги изтребиха, но ние ще им смачкаме главите.
Обществото е стабилно само привидно.
То е като променящата се природа около нас.
Както се сменят сезоните, така ще изчезне и светът на господарите.
Пролетта на бедните ще дойде и никога няма да свърши.
Не природата ще ни донесе вечна пролет.
Ние, работническата класа, ще я създадем с ръцете си.
Долу експлоататорите!
Подскачат, като полудели се държат.
Не съм видял, разказвали са ми само.
Всеки ден е като предишния.
На жп гарата ще ида.
И там, където релсите се сливат...
Ще помоля моята любима при мене да се върне.
Нека ръцете им от работа да загрубеят...
Ръцете на тези, които хляба ни вземат.
Спрете!
Помпайте!
... да развесели света.
Подскачат, държат се като полудели.
Не съм видял, разказвали са ми само.
Всеки ден е като предишния.
Ще отида на жп гарата.
И там, където релсите се сливат...
Ще помоля моята любима при мене да се върне.
По дяволите! Кучи синове!
Къде е оръжието ми? Ще ги застрелям всичките!
Чичо Жадани!
Седнете.
Дъждът по покрива тихо ромоли, капе от металните тръби.
Напразно чакам моята любима, тя изчезна някъде в дъжда.
Лятото ще дойде,
знам го.
Любимата ще дойде, чувствам го.
Дъждът по покрива тихо ромоли, капе от металните тръби.
Лятото ще дойде, знам го.
Любимата ще дойде, чувствам го.
Казах на баща ви да не се занимава с политика.
Те са вонящи селяни, нищо добро няма да излезе от това.
Някой ден ще го убият, ще видите.
Да се махнем оттук, момчета. Да отидем в бащината ми къща на юг.
Ако тук няма тъмноока хубавица, която за мен да се омъжи,
нека рухнат тези стени!
О, колко високи са тези стени,
стените на тази странноприемница!
Има ли тук тъмноока хубавица, която за мен да се омъжи?
Справедливост за народа! Дайте родината на работниците!
Искаме работа и хляб!
Не признаваме титли и звания, не зачитаме корони.
Нека и безделниците хванат сечиво –
мотика, коса или брана!
Нека ръцете им от работа да загрубеят...
Ръцете на тези, които хляба ни вземат.
Махайте се!
Махайте се! Долу!
Донесете столове!
Бакша! На тези години да вдигате въстание!
Хората ви оскърбиха моите родители.
Искам удовлетворение, както е прието тук.
Свине! Мръсни свине!
Вдигате оръжие срещу нас!
Мръсни жандарми! Хайде да ви видя!
Или сте смели само на думи? Ти кой си?
Подлец! Какво е това на шията ти? Хайде, удари ме, ако смееш!
Проклет жандарм!
Мръсен селяк!
Бог ни предаде,
приятели мои, другари.
Лицето Му сребърен медал е
на жандармите и техните шинели.
Сега стоим в железни вериги.
Нашите ризи са северният вятър.
Кажи на бедните ни майки,
че зимата ще стане пролет.
За добрия крал, за хубавата родина, за хилядолетната свобода,
унгарският народ ще се изправи!
Синове мои, ще бъда кратка. Да се помолим.
Да живее родината!
Слънцето огрява странноприемница "Корона".
Да ни посетят господарите дойдоха.
Най-хубавото време в живота ми това е.
Посетих "Короната".
Не скърби за мен,
сълзи не проливай.
В "Короната" записаха името ми на живота в книгата.
Не скърби за мен,
сълзи не проливай.
В "Короната" записаха името ми на живота в книгата.
Защо не пееш с тях?
Локомотивът изсвирва, тъжните войници откарва той.
Плаче моята майка, печал силна я измъчва.
Не плачи, майко, скоро ще се върна у дома.
Освен ако не загина нейде по света...
Братята Жадани се записаха доброволци.
Господа... Госпожи! – Наздраве!
Не скърби за мен,
сълзи не проливай.
В "Короната" записаха името ми на живота в книгата.
Мирно!
Свободно!
За ваше здраве, момчета!
Момчета! Кой от вас се е записал с коня си?
Толкова ли е добра кобилата? – Сам съм я обяздил.
На конете! Бегом!
Селеш-Тот, ела! Бегом! Марш!
Леви, десни, леви, десни!
Стой! С парадна стъпка! Напред!
Леви, десни!
Стой!
Свободно!
Можеш ли да стреляш?
Стреляй по мен!
Хайде, стреляй! Стреляй, за Бога!
Селеш-Тот, ти си животно!
Глупак! Свиня!
Селяк! Защо не стреляш, като ти заповядвам?
Трябва да изпълняваш заповедите!
Стреляй!
Стреляй, страхлив кучи син!
Трябва да изпълняваш заповедите ми!
Кон! Шапка!
Хайде, стреляй!
Уцели!
Селеш-Тот, ела тук!
Какво искате от мен, г-н лейтенант? – Много добре знаеш.
Да застрелям кобилата си ли?
Да.
Сам съм я обяздил. Аз съм я научил на всичко.
Знае ли си името? – Да.
Как се казва? – Рошла.
Майка й? – Пясъчна буря.
Баща й? – Надор.
Кога се е родила?
Селеш-Тот...
Ти се сражава храбро.
Бих ти дал Ордена на желязната корона.
Но не мога, защото е награда за офицери.
Момчета!
Знам, че сте бедняци.
Ако имахте свое парче земя,
може би щяхте да се сражавате по-смело.
Да, възможно е. Но и тогава би трябвало да знаете,
че правото ви върху това парче унгарска земя
може да се спечели само със смелост и саможертва.
За мен думата "унгарец" означава само едно – "смел"!
Смелостта е най-силното оръжие на народа ни.
Този, който се откаже от това оръжие,
се отказва и от живота.
Вие избягахте като страхливци.
И така се отказахте от правото си на живот.
Който се откаже от това право, се отказва и от живота и родината си.
Страхливият народ няма родина!
Ще бъда най-долният безродник сред вас,
ако не ви доставя радостта
да ви избавя от срама пред тези, които умряха героично.
Щом най-добрите загинаха, нека загинат и най-презрените!
Ще разстрелям всеки десети. Хайде! – Две, четири, шест, осем, десет.
Успокой се, Ищван. Не ти отиват такива речи.
Знаеш, че войната приключи и че не ние я загубихме,
а я спечели богатството на света, което се обърна срещу нас.
Разстреляш ли сега част от войниците, това ще бъде убийство.
Аз няма да участвам! Протестирам!
Едно е да убиваш във война, друго – в мир.
И двамата го знаем. – Тогава бъди десетият, страхливецо!
Довършете ги!
Огън!
Ищван! Замислял ли си се,
че обикновено командирите разстрелват войниците?
Не се ли боиш, че някой ден войниците ще разстрелят командирите?
Ти казваш, че най-голямата ценност е унгарската раса.
Но аз казвам, че най-голямата ценност е човешкият живот.
Приятелю, не съди другите с желание за мъст в душата,
за да не бъдеш съден.
Какво искаш, Селеш-Тот?
Имате късмет, г-н капитан.
Войниците не бяха разстреляни, затова няма да ви екзекутираме.
Военният съвет ме изпраща.
Император Карл капитулира.
Ищван, чичо ни ви очаква.
Не знам дали знаете, че Чарли стана премиер.
Това е прекрасно! Поздравявам Чарли.
За жалост сега не мога да му го кажа. – Той има нужда от помощта ви.
Позволете да ви се представя.
Ищван Комари.
Ищван Жадани.
От кой клон на рода Комари сте? – От този на бароните.
Който ближе виенските задници? – Ищван!
Седни, лейтенант!
Извинете. За съжаление сега не мога да ти помогна.
Не е възможно, докато не събера отряд срещу червените.
Но не само срещу червените. И не всичко бяло ми харесва.
Графовете, които в трудните времена избягаха във Виена,
не могат да ми бъдат съюзници.
Предайте на Чарли, че когато отрядът ми стане национална армия,
ще го посетя.
Госпожи, благодаря за помощта.
Ищван!
Целунете ме, преди да си тръгнете.
Конят ми!
Стара наша слава, защо се бавиш в нощния мрак?
Вековете отлитат и ти е дълбините под тях потъваш самотна.
Обгръщат те гъсти облаци
и печално забвение,
техните форми са около теб.
Господа!
Господа!
Приятели!
Научихме си урока от световната война и революцията.
Дори да прогоним червените орди,
с оглед на бъдещето, това не е най-важната ни цел.
Трябва да вземем огъня на червените бандити.
Земята трябва да бъде дадена на селяните,
а националните идеали – на народа.
Много си наивен, Ищван.
Даже не мога да намеря дума, с която да те опиша.
Може би трябва да те нарека бял якобинец.
Само че забравяш най-отличителната черта на якобинците –
стремежът към ред и дисциплина.
Пренесено в нашите условия това значи,
че трябва да създадем осветените от вековете обществени отношения
и чак след това да започнем да мислим.
Да дадем земя на селяните? Те не само че не разбират от земеделие,
но дори не могат да пишат!
Това би означавало край на древното ни земеделие
и разпад на унгарската държаха.
Не говоря за неграмотните грубияни,
а за почтените и разумни дребни земевладелци.
Да нямаш предвид стария Андраш Бакша?
Протестирам срещу тази провокация!
Обвиненията в убийство срещу нас с брат ми
бяха снети от независимия унгарски съд.
Ако това не ти харесва, ще ти разбия мутрата!
Разбра ли?
Победа! Край на пролетарския свят!
Победа!
Победа!
Край на нашата тъга!
Пак живеем и се веселим!
Край на нашата тъга!
Пак живеем и се веселим!
Рухването на Римската империя2222 и създаването на нов свят
било първата голяма задача на германците, според Гьоте.
Хората, които познават себе си, имат причина да...
Стоим тук като победители.
Винаги сме знаели, че сме непобедими.
Червените са безразсъдни, те искат нещо,
което съществува, откакто съществува човечеството.
Изтъкнатите хора, аристократите, винаги са живеели в комунизъм.
И така ще бъде до свършека на света.
Силни, победни и свободни... – ... могат да са само аристократите.
Ние сме свободни. Напълно свободни.
Нашата свобода няма граници.
Кой сте вие?
Как се казваш? – Не ме ли познаваш, кръстнико?
Ще ги отведа у дома.
Надясно!
За салют!
Прицели се!
Готови!
Огън!
Пушки на рамо!
За почест!
Pабележително момче си ти, Тюкоди.
Като другите не си.
Защо сте тук? – Ние сме свитата
на Негово превъзходителство.
... с хубаво вино.
Приятелю, ще ни трябват повече пари.
Евтина е кръвта на бедния младеж.
Повече от три гроша не ще получи.
Но може и тях да не успее да похарчи.
Защото мъка сърцето му разяжда.
Винаги сме обичали покварата.
Навсякъде около нас бе тя...
Познаваш Естер, нали? Но не знаеш, че баща й беше мой стар приятел.
Беше убит. Убиха го твоите хора.
И не само него, а и жена му, майката на Естер.
Тя беше прекрасна жена.
Убийците са в твоя отряд.
Лейтенант Арато-Фрьолих и лейтенант Ченгер.
Свали си наметалото, Естер.
И тя е била жестоко измъчвана.
Доведох я като живо доказателство.
Ищван, знаеш, че те харесвам и уважавам.
Знаеш и че съм премиер, вторият по важност човек е страната.
Можех да дойда тук с два полка, но не го направих.
Винаги съм имал приятелски чувства към теб
и съм се стремял към взаимно разбиране.
Ще бъда откровен с теб, Ищван.
Времето на отрядите мина.
Светът ни забеляза.
Ако искаме да влезем в семейството на цивилизованите народи,
а ние искаме да влезем,
не можем да позволим да ни наричат грабители и убийци
на важните политически форуми е Париж, Лондон и Ню Йорк.
Всички отряди ще бъдат разпуснати, включително твоят.
Прати ги да се прибират у дома.
Регентът ще прости миналите им прегрешения,
но занапред и най-малкото провинение ще бъде наказвано сурово.
Не можах да оправдая Арато-Фрьолих и Ченгер и трябва да ги арестувам.
Дано разбираш, че успешната консолидация иска жертви.
Молим те да направиш тази жертва,
защото искаме и да те възнаградим.
Имаме големи планове за теб, Ищван.
Каня те в правителството си като земеделски министър.
Чакай, изслушай ме.
В страната няма по-подходящ от теб за поста.
Ти си добър земеделец като баща си.
Сега, когато селячеството е неспокойно
и застрашава стабилността на икономиката ни,
имаме нужда от човек, който мисли като нас.
Ти си среден земевладелец, близо си до тях,
можеш да сложиш прът в колелата им.
Няма да приема, Чарли.
Искате да бъда кукла на конци. Вече сте определили ролята ми.
Аз съм свободен и независим и ще остана такъв.
Признавам само истината на земята ми.
С нея знаем какво да очакваме един от друг.
Ще остана у дома и ще обработвам земята си.
А те? Мислех, че са си тръгнали.
Чакат те, кръстнико.
Дойдоха за теб. – Кои?
Познаваш ги.
Ела, аз ще те заведа.
Г-н капитан! Дойдох да ви кажа какво искаме.
Искаме да станете министър на граф Хедервари,
защото имаме нужда от вас.
Вие разбирате от земеделие. Революцията приключи.
Вече никой няма да получи земя.
Ще започнете поземлена реформа.
Ще я осъществявате бавно и умно,
стъпка по стъпка, както ние ви казваме.
Върви по дяволите, Селеш-Тот!
За какъв се мислиш и за какъв ме мислиш?
Трябва да знаеш, че никой не може да ми дърпа конците!
Вървете по дяволите всички!
Добре тогава. Ще ви дадем урок.
Андраш Бакша. Познавате ли го?
Г-н капитан, вие сте убиец!
Заведете го в конюшнята да си помисли.
Махнете си ръцете от мен!
Ще отида сам!
Дойдох тук по своя воля, Селеш-Тот.
В собствения си дом съм твой пленник.
На твое място бих се пазил от войниците и жандармите.
Не ме интересува какво говорите. Отговаряйте на въпросите ми.
Ще приемете ли поста, или не? Добре тогава.
В такъв случай ще ви съдим за убийство.
Това вашият кон ли е?
Как се казва?
Знаете ли, че днес е годишнина от смъртта на Андраш Бакша?
Той не беше във фермата на Бакша. – И не го извикахме за това.
Можете ли да стреляте, г-н лейтенант?
Застреляйте коня на капитана.
Опитайте пак.
Това са били двата пистолета, нали? – Да.
С кой от тях стреляхте?
Гнездата са заредени през едно.
Това е краят на изпитанието ти.
Ти се върна, за да ни водиш към победата.
Ще бъдеш премиер.
Трябва да приемеш.
Ще бъдеш премиер.
Не. Няма да бъда кукла на конци!
Ищван!
Знам, че очакваш да кажа, че си луд.
Знаеш, че съм психиатър.
Е, приятелю, ти не си луд.
Ще ти обясня как стоят нещата.
Важно е да ме слушаш внимателно
и да разбереш всичко, което ще ти кажа.
Има два вида лудост.
Единият не може да бъде излекуван от днешната медицина.
Хора с мозъчно увреждане –
вродено или получено при травма,
не могат да бъдат излекувани, може би в бъдеще ще могат.
Но тези пациенти са малка част от психичноболните.
Тези, които обществото нарича луди, страдат от друго заболяване.
По мое мнение те дори не са болни.
Наричат ги луди,
защото не могат да намерят мястото си в обществото
и не могат да се впишат в него.
В това общество ти си уважаван човек –
депутат, приятел на регента и на премиера.
Ти измисли символичния бял кон.
Но същевременно, приятелю, не си нормален.
Виденията в сънищата ти го доказват.
Изживяваш социалните проблеми в съзнанието си.
Търсиш нови ценности и нова справедливост в обществото.
Искаш да раздадеш големите парцели земя на селяните.
Искаш място под слънцето за малкия унгарски народ.
Ти никога няма да бъдеш параноик. Ще се променяш и ще твориш промени.
Но откъде идва тази твоя чувствителност?
Дали е черта на характера? Възможно е.
Или може би е заради войната,
в която се сражава на страната на селяните, на бедните.
Или да се върна още по-назад?
Андраш Бакша?
Мислиш, че не можеш да изкупиш вината си.
Грешиш.
Докато човек е жив, може да поправи всичко.
"Да поправи".
Хубава дума, нали?
Как се казваш?
Не ме ли познаваш, кръстнико?
Нека първо аз да говоря с него.
Бягай!
Какво търсиш тук?
Махай се оттук.
Сега стоим в железни вериги.
Нашите ризи са северният вятър.
Кажи на бедните ни майки,
че зимата ще стане пролет.
Ти...
Отгледани сме ний за грижи.
Възклицателен пламтящ знак сме ние.
Хиляда години високомерие и тормоз не могат да смачкат тоз народ.
Смело ще извикаме към небето:
Ние ще бъдем утрешните свободни хора!
Хиляда години високомерие и тормоз не могат да смачкат тоз народ.
Смело ще извикаме към небето:
Ние ще бъдем утрешните свободни хора!
В ролите участваха ДЬОРД ЧЕРХАЛМИ
ЛАЙОШ БАЛАЖОВИЧ, ГАБОР КОНЦ УДО КИЕР
ИЩВАН БУЙТОР, ЙОЖЕФ МАДАРАШ ЖУЖА ЦИНКОЦИ, ИЩВАН КОВАЧ
ИМРЕ САРЛАИ, АНА ТАКАЧ ДЖОКО РОСИЧ и др.
Оператор ЯНОШ КЕНДЕ
Сценарий ГЮЛА ХЕРНАДИ и МИКЛОШ ЯНЧО
Режисьор МИКЛОШ ЯНЧО
Превод Елена Илиева
Субтитри от ТВ, редактор и тайминг СИНЕАСТ ®
2024 ©