Mujeres al borde de un ataque de nervios a.k.a. Women on the Verge of a Nervous Breakdown (1988) Свали субтитрите
в испанския филм
ЖЕНИ НА РЪБА НА НЕРВНА КРИЗА
Участват още АНТОНИО БАНДЕРАС
ХУЛИЕТА СЕРАНО
РОСИ ДЕ ПАЛМА МАРИЯ БАРАНКО
КИТИ МАНВЕР ГИЛЕРМО МОНТЕСИНОС и др.
Музика БЕРНАРДО БОНЕЦИ
Оператор ХОСЕ ЛУИС АЛКАИН
Сценарист и режисьор ПЕДРО АЛМОДОВАР
Преди месеци се нанесохме в мезонета с Иван.
Светът около мен се разпадаше.
Исках да спася себе си. И него.
Чувствах се като Ной.
В клетки на терасата исках да приютя двойки от всички животински видове.
В крайна сметка не спасих двойката, който ми беше най-важна.
Своята.
"Скъпа Пепа, не искам никога да кажеш: "Не съм щастлива."
Твоят Иван."
Животът ми без теб няма смисъл.
Ще се омъжиш ли за мен?
1001 нощи няма да са достатъчни.
Не мога да живея без теб! Обичам те, желая те, искам те!
Нощта в джунглата беше прекрасна! Защо да не се оженим пак?
Гейшата на живота ми! Сайонара!
Успехът не е важен, стига да си до мен.
Готов съм да те приема, каквато си.
Мила, някои неща несъмнено са американски.
На твое разположение съм!
Харесвам те, каквато си, скъпа. – Много хубаво!
Колко мъже трябваше да забравиш?
Кажи ми нещо мило.
Излъжи ме. Кажи, че вечно си ме чакала.
Кажи ми го!
Че щеше да умреш, ако не се бях върнал.
Кажи, че още ме обичаш, както аз теб.
Благодаря!
Много благодаря!
Свържи ме с тези два номера.
Първо с единия и после с другия, нали така?
Пепа! Пепа? Скъпа, още ли спиш?
Бързахме и започнахме без теб.
Слушай, прибери нещата ми в куфар. Утре заминавам.
Ще мина за него и да се сбогуваме. Преди това ще ти се обадя.
Ако не искаш да ме видиш, остави го при портиерката.
Благодаря за разбирането онзи ден. Мисля, че не го заслужавам.
Хайде, скъпа, ще звънна по-късно.
Иван!
"ЕКСА", слушам.
Иван там ли е? – Не.
Току-що звънна. – Обаче излезе, мила.
Но режисьорът е тук и е доста изнервен.
Защото те няма. Да, ще ти го дам.
Да. – Херман, съжалявам.
Снощи не можех да заспя и взех приспивателно.
Не се притеснявай, но ела. – Идвам.
Трябва само да мина да взема едни резултати. Пътьом.
Добре, но не се бави. До скоро.
Някои хора имат късмет. Сега ще поръчам таксито.
За кого беше таксито?
Моля, който искаше такси, да дойде при мен.
Пазете се, не пушете, хранете се добре.
И всичко ще бъде наред. – Добре.
Г-н Калседо! На телефона, ако обичате.
Най-после! В Седмо. – Иван обади ли се?
Не. Забрави го, момиче! – Опитвам се.
Не ме пришпорвай. И изключи микрофона.
Дай ми листчето! Върни ми го!
Много съжалявам. – Хайде, да започваме!
Артуро, взимаш ли Еухения за своя жена,
ще й бъдеш ли верен в радост и в мъка,
в здраве и болест, докато смъртта ви раздели?
Мисля, че да.
А ти, Еухения?
Еухения! – Да, отче?
Взимаш ли Артуро за свой съпруг? – Разбира се. Как иначе?
Които Бог е събрал, да не бъдат разделени.
Вече може ли да се целунем?
Дъще, не се доверявай на никой мъж.
А на съпруга си? – Не.
Дръж. Бъди много предпазлива.
Добре. После ще го прегледаме. Превърти го.
Репетирала си, а? – Благодаря.
Хайде, изпий го. – Не съм жадна.
Ще ти помогне да заспиш. – Вече пробвах.
Изобщо не помогна.
Колко мъже трябваше да забравиш?
Колкото са жените, които ти помниш.
Не си отивай. – Не съм мръднала.
Кажи ми нещо мило. – Добре.
Какво искаш да ти кажа?
Излъжи ме. Кажи, че вечно си ме чакала.
Кажи ми го! – През всички години чаках теб.
Че щеше да умреш, ако не се бях върнал.
Щях да умра, ако не се беше върнал.
Че още ме обичаш както аз теб.
Обичам те колкото ти мен.
Благодаря. Много ти благодаря.
Пепа! Добре ли си?
Да, добре съм.
Ще дойда след миг.
Здравейте!
Много си нагла, Пепа! – Моля те, свържи ме с този номер.
Нямаш никакво право! – Нищо, набери го.
Ще излезеш пълна идиотка. – Няма да ми е за пръв път.
Плакала ли си? – Да.
Ето! Видя ли? Знаех си!
Или ще се обадя отвън, но в студиото ме чакат! Решавай!
Разбира се! Много извинявай!
Затова съм тук! Кафето ми може да почака!
Достатъчно съм закусвала в живота си!
Номерът на другата!
Тази няма да се научи! Никога!
Не е умна като някои други!
Тя е...
Нищо!
Кой е? – Пепа Маркос.
Иван там ли е? – Не.
Простете за безпокойството. – Няма да простя!
Трябва спешно да го чуя. – Как смеете да ми звъните!
Моля ви, не викайте, току-що колабирах.
Ако ще и да ви е спряло сърцето! – Спокойно. Между нас е свършено.
Майната ти! – Майната ти и на теб!
Но му кажете да ми се обади.
Извини ме, не знаех, че си колабирала. Горката!
Това е прекалено! Не я защитавай!
Мамо. – Да?
Искам да поговорим. – Не сега. Правя си очна линия.
Изнервяш ме. – Добре.
Тогава по-късно? – По-късно. Да.
Какво става?
Кучката, с която е бил, имаше наглостта да се обади.
Иван е недискретен, щом дава номера ти.
Защо още не сме ги хвърлили? – Защото татко не позволи.
Дай ми ги. Мога да ги продам. – Обичам да ги нося.
Така времето сякаш е спряло. – Ще те разочаровам, ама не е!
Не бъди груба! Остави я да носи каквото иска!
Глези я! Така никога няма да се оправи!
Дай да ти помогна. – Хвани я.
Да видим. Така ли?
Харесва ли ти? – Възхитителна си!
Хубаво лъжеш, татко. Затова те обичам.
Не е ли прекалено тъмна? – Не.
Добре.
Добър ден. Прекъсвам ли те?
Не. Как си? – Добре.
Как е мезонетът? Доволна ли си? – Чудесен е. Но ще го дам под наем.
Можеш да му вземеш добри пари. – Чудесно.
Трябва нещо и за мен. – Ще намерим.
Може ли да звънна? – Да.
Цял ден съм навън. – Какво търсиш?
Също с голяма тераса, но по-малък.
На "Монталбан" 7 е, нали? – На 7-ия етаж.
220 квадрата заедно с терасата.
Харесаха макета ти. Всички ме питат за него.
Стана добре. – Още не се е обадил...
Колко? – Двеста.
Здравейте.
Изабел тук ли е? – Да, но е заета.
Кажете. – Трябва да я видя.
Изчакайте.
Здравей.
Искаш ли една маска? – Нямам време.
Момиче, безплатна е. Правят ни демонстрация.
Да, но ми трябват приспивателни. Свършиха ми.
Имаш ли рецепта? – Не.
Ще я донеса утре. Няма да мога да мигна.
Добре. – Благодаря.
На живо не е нищо особено. – Но изглежда по-слаба.
Пепа, скъпа. Там ли си!
Ако не те чуя скоро, ще се притесня. – Добре, ето ме.
Днес явно няма да имам късмет да те намеря. Добре.
Какво? – Имам чувството, че ме избягваш.
Колко си фалшив! – Добре, няма да се откажа.
Може да извадя късмет. – Може.
Наистина трябва да поговоря с теб.
Ужасно ми липсваш. – Да, да.
Е, целувам те. До скоро.
Пепа, Хуан от агенцията е. Утре ще ти пратя двама на оглед.
Звънни ми, ако си заета сутринта. Благодаря.
Омръзна ми да съм добра!
Не бива да пуша!
Най-сетне ще се отърва от тези боклуци!
И от това проклето цвете!
Кой би измислил патица за подарък?
Само ти! Ще се отърва от всичко!
Така!
"Случи се нещо непредвидено, което засяга и двама ни.
Важно е да поговорим преди заминаването ти."
Такси!
След онова такси!
Мислех, че се случва само във филмите!
Вестници – 100 песети
Добре дошли в такси "Мамбо"
Спидания – 100 песети
Пийнете нещо, черпи заведението. – Благодаря.
Само да не изпуснем таксито. – Спокойно, всичко е под контрол.
Пречи ли ви мамбото? – Не.
Имам всичко. Хеви метъл, рок, соул, кубмия.
Както и севилянас... И салса.
Поп, хота, каквото искате. Мога да пусна друго.
Мамбото ми харесва. – Защото мамбото...
най-много подхожда на декора.
Вие сте от телевизията. Майката на убиеца!
Толкова сте забавна! – Да.
Ще ми откажете ли един автограф? – Не, разбира се.
За гаджето ми е. Нека да е лично за нея.
Как се казва? – Ахусена.
Благодарим ви, че пушите
Май спират. – Кой е адресът?
"Алмагро" 38. Но не знам етажа.
Помаха ни с ръка!
Явно се е усетила. – Все едно.
Добре. А сега накъде? – "Монталбан" 7.
Дами, тук имам нещо за вас.
Ще ви служи по-добре, отколкото на мен.
Спокойно! Това е за храната, а тук може да стоите.
Тук може да акате на воля.
Ти скочи тук! Скочи!
Няма да скочи. Не обича.
Добре. Аз пак отивам да чакам.
"Алмагро" 38...
"Алмагро" 38. Да видим.
Алмагро, Алмагро...
31 , 32, 33, 34, 35... 38.
410-04-30.
410-04-30!
Разбира се! Жената, която ме наруга сутринта!
Здравейте!
Аз съм майката на известния убиец от Четирите кьошета.
Когато синът ми се прибере от поредното си убийство,
дрехите му са мръсни. Какъв ужас!
Къде са снощните дрехи на сина ви? – От местопрестъплението!
Ето ги! Блестят от чистота!
Няма следа от кръв! – Нито от черва!
Просто невероятно!
ЕКСЕ ОМО! Просто невероятно!
Новините
В Мадрид е задържана група въоръжени терористи шиити,
според доверен източник от полицията.
Говорител на шиитската общност в Мадрид обяви,
че въпросната група е действала самостоятелно,
без никаква връзка с местната организация.
Източникът ни в полицията обеща да ни даде повече информация
в следващите часове, след приключването на разпитите.
Книгата ми!
Иван, трябва спешно да говоря с теб за нещо.
Остави ми съобщение къде и кога.
Сега ще изляза да те търся. До скоро.
Да? – Пепа!.
Кандела е. Трябва да те видя!
Излизам. После ще говорим. – Страшно съм закъсала!
И аз. Дочуване.
Пепа! Сериозно е, трябваш ми!
Пепа, аз съм. – Боже, каква досада!
Отговори ми! Загазила съм!
"От баща ти, който не те заслужава. Иван."
Иван?
Какво правите? – Бях на телефона.
Ами говорете си! – Добре.
Опозори ме пред майка си! – Съжалявам, Мариса!
И онази курва на прозореца... – Каква курва?
Щяхте да звъните! – Да.
Какво чакате? Каква наглост! – Да си ходим.
Хайде, събери всичко.
"Случи се нещо, което засяга и двама ни.
Важно е да поговорим преди заминаването ти. Пепа."
Хвърлете го в боклука!
Боже, дано да се е обадил!
Пепа, 5 сутринта е. Стоя пред вас, а теб те няма.
Ужасно съм объркана и не знам какво...
Не мога да ти обясня по телефона...
Каква напаст! – Оставих ти съобщения, Пепа...
Не те разбирам...
Ако ти имаше проблем...
Цял живот ще ти тежи на съвестта.
Ти си. – Оставих ти хиляди...
Да, непоносима си.
Не ми говори така или ще си тръгна! – Влизай.
Цяла нощ бях навън. – И аз.
Тогава да пием кафе. – Заминаваш ли?
На Иван е. Напуска ме.
И двете сме добре. – Животът ми е каша.
И моят. – Нещо в работата ли?
Не. Не беше за по телефона.
Телефона! Изхвърлих го!
Господи! Ще повикам техник!
Може ли да остана тук? – Да.
Ужасно я закъсах! – После ще ми кажеш. Направи кафе.
Днес си непоносима! – Пепа!
Не ми говори така! Много съм чувствителна!
Господи!
Прилича на работа на терористи!
Телефонът! Къш, къш!
Не е нормално.
Полицията! Загубена съм!
Добър ден.
Отворете, знаем, че сте там. – Какво желаете?
За огледа сме. – Какъв оглед?
Тук. – Защо?
За да наемем апартамента! – Пратиха ни от агенцията "Урбис".
В такъв случай... – Най-после!
Заповядайте. Не живея тук, собственичката ще дойде скоро.
Карлос! – Да, скъпа?
Не ми харесва. Много е високо.
Знаехме, че е мезонет. – Сигурно е скъп.
Ужасно е скъп. – Но мястото е прекрасно.
Аз мечтаех за къща. А това не е истинска къща.
Момичето е право... – Не бързай. И не ме наричай момиче.
Карлос!
Да, скъпа? – Какво е това? Също ли е прекрасно?
Мамка му!
Леле, Пепа!
Да си ходим, моля те. Хайде. Карлос!
Остави това! Ченге си, нали? – Моят Карлос?
Ама че майтап! – Не съм ченге.
Това е баща ти. – Да.
Възпитаните хора не пипат чужди неща. – Млъкни! Защо е тук?
Не знам. – А нея познаваш ли я?
Това е Пепа! Кой друг да е? – Познаваш ли Пепа?
Не я познавам лично.
Ето ме, тук съм!
Знаеш ли коя съм?
Пепа, видя ли си леглото? – Мисля, че да.
А вие знаете ли кой съм? – От снощи.
Мога да съм ти мащеха, но ми говори на "ти".
За куфара ли те прати? – Не, дойдохме на оглед.
Какво съвпадение!
Радвам се да се запознаем. Въпреки обстоятелствата.
Тя е Мариса. – Приятно ми е.
Аз съм годеницата му. – Чудесно.
Аз съм бившата на баща му.
Трябва да говорим! – Кандела, приятелка.
Приятно ми е. – Карлос, моля те!
Извинете за безпорядъка, напоследък съм претоварена.
Дай. Умееш ли да оправяш телефони?
Мога да се опитам. – Добре. Ела с мен.
Защото се развали.
А чакам да звънне баща ти. – Така ли?
Кандела, направи ни кафе. – Не, бързаме.
Чудесно, да си ходят. – Не бъди груба! Тук е моята къща.
Трябва да поговорим! – Толкова ли е спешно?
Имаш ли инструменти? – Да, в кухнята. Ще донеса.
Сега ли е моментът за поправки?
Ами тази? Не я ли позна? Аз – да!
Нахалницата от телефонната кабина. – Така ли? Не я познах.
Дръж! – Ако искаш да си тръгна, ми кажи.
Кой е казал такова нещо?
Току-що научих, че бившият ми има син. И сега е тук!
Все пак е с предимство.
Но аз имам огромен проблем! – Добре. Ще поговорим.
Информирай ме, когато си готов. – Няма да се бавя.
Ето ги.
Къде е Иван?
Не знам. – Защо не ми се обажда?
Трябва да го чуя.
Рядко го виждам. – Не ме лъжи и ти.
Знам, че заминава с майка ти.
С майка ми? А тя мисли, че заминава с теб.
Значи, заминава с друга? Разбира се!
Затова снощи не спа в студиото си. – Откъде знаеш?
Защото цяла нощ сновях между дома ви и студиото.
Ще ме помислиш за луда. – Малко си изнервена.
Нормално, ако не си спала. – Не съм.
Не ти ли е казвал, че има син? – Не. Нямах представа.
Баща ти никога нищо не казва.
Случайно научавам разни неща. Като снощи.
Бях в кабината, куфарът падна, отвори се и видях снимка
с надпис "От баща ти, който не те заслужава". Така научих.
Нищо не споделя. От устата му не е излязъл дори упрек!
Да не мислиш, че не знаех, че преди е имал връзка?
Знаех, разбира се. Но той мълчеше.
Опитах се да говоря цивилизовано с него, но не стана.
Затова му казах да не ме заблуждава.
Че ако някой ден спре да ме обича, трябва да ми го каже.
И преди седмица той ми го каза.
Че не ме обича. Не знаеш какво ми костваше.
Благодаря ти, че ме изслуша.
Баща ти не поиска. – Няма за какво.
Какво е да чакаш с часове да се обади!
Иде ти да се удушиш с кабела!
Затова метнах телефона. – По-добре, вместо да...
Приятелката ти ще скочи!
В такъв момент... – Ще скочи!
Не се контролираш... – Падна от балкона!
Помощ! – Кандела, внимавай!
Божичко! Помощ!
Не ме оставай да падна! Пепа!
Не мога да го направя!
Дърпай!
Дръж се!
Слизай! Даваш ли си сметка, че щеше да се убиеш?
Това беше целта! – Влизайте вътре! Хайде!
Отчаяна съм! – И аз съм отчаяна!
Но не скачам от терасата!
Тези младежи! Не умеят да се борят!
Въобразяват си, че животът е за удоволствие. Но не е!
Налага се да страдаме. И то много!
Пепа, моля те. Не мисля, че сега е моментът.
Така е. Прости ми, Кандела. Защото се изплаших.
Иван? – Да?
Извинявай, Карлос, ще ми донесеш ли успокоителните от кухнята?
Добре.
Пепа, наистина имам голям проблем. – Очевидно.
Карлос, обичаш ли ме? – Не е моментът да ме питаш.
Разкажи ми какво става.
Преди три месеца срещнах един мъж и прекарахме уикенда заедно.
Когато си тръгна, не знаех дори името му.
Но аз лапнах. Не можех да мисля за друго.
Какво правихте? – Нищо особено.
Не излязохме от леглото. Виж, само като си спомних.
Цялата настръхнах. – Наистина.
Беше като откровение.
Сякаш за пръв път правех любов. Да.
Харесваше ми.
На твоята възраст сексът е важен. – Много зависи от човека.
Ако е терорист и постоянно рискува, дава ти много повече от други.
Сигурно.
Знаех, че ще се върне и не бих му отказала нищо.
Върна ли се? – Да. Преди 2 седмици с още двама.
И ти ги прие у вас? – Да, защото бяха с него.
Използвали са я. – Чакай, чакай!
Забелязах нещо странно у тях
и признаха, че са шиити терористи.
Бях поразена!
Знам, че е опасно, но тогава не мислих за това.
Обаче открих, че носят оръжия и че планират нещо.
Тогава му казах: "Не мислиш ли, че трябваше да ме предупредиш?"
И разбрах, че ме е лъгал. Че не ме обича,
а просто ме е използвал.
Гаспачо!
Не съобщи ли в полицията? – Колко вкусно!
Бях затворник в собствената си къща. Чаках да си тръгнат.
Които заловиха вчера? – Да.
Съобщиха по телевизията. – Да.
Изхвърлих вещите им и изтрих следите,
но могат да кажат къде са живели, ако ги притиснат в полицията.
Едва ли, терористите са издръжливи.
Но ако кажат, ще ме издирват за съучастие.
И теб, защото не си ме издала.
Не ме мисли. В къщата си приемам, когото искам.
Не знам къде да отида. Не мога да ида при нашите в този вид.
Не стига, че станах модел. Ти какво мислиш?
Преди всичко си намери адвокат.
Аз ще се погрижа. Няма да мърдаш оттук.
Отиди при Паулина Моралес. – Феминистката?
Феминистка! – По-добре да е жена.
Ще го приеме по-лично. Отивам да се преоблека.
Ще ми дадеш адреса. – Добре.
Защо мъжете са такива?
Наистина не разбирам.
Не бих пуснала никого до себе си. Никой мъж, никого.
Само това ми липсваше!
Помогнете ми! – Какво стана?
Нищо. Заспала е.
Така изведнъж? – Да, изведнъж.
Глупостите стават така – изведнъж!
Би трябвало да го знаеш, Кандела. – Наистина е така.
Но преди малко... – Преди малко, да!
Преди малко искаше да си ходи.
Изостави я и е отишла в кухнята. Депресирана.
И е пила гаспачо.
Затова ли е заспала? – Да.
Гаспачото беше тъпкано с приспивателни.
Пепа! – Съжалявам.
Карлос, да повикаме ли лекар? – Не!
Какво беше приспивателното? – Морфидал.
Колко? – 20-30 таблетки.
Леле! – Добре ще поспи.
Да.
Защо го направи?
За да се самоубиеш ли? – Не.
Беше за баща ти. Обича гаспачо.
Не е оправдание.
Но го чаках часове наред и в един момент превъртях.
Случвало ми се е. – Може да се случи на всекиго.
Не ме разбирайте погрешно. Не исках да го убия.
Само да го накарам да остане.
Щях да го хвърля, но дойдохте и забравих.
Напълно те разбирам, Пепа. – Благодаря.
Къде да намеря адвоката? – На "Кастеяна" 31.
Ще останеш ли? Къщата е прекалено голяма само за жени.
Докогато трябва. – Благодаря. И оправи телефона.
По-добре ли си? – Леко треперя.
Ще се оправиш. Не я пускай на терасата. До скоро.
Не, повече никога!
Здравей, Ана.
Здравей. – Виж какво падна. От небето.
Моя е. Благодаря. – Странно, само една.
Да.
И внимавай! Докато Ана се караше с гаджето си,
щеше да я удари по главата. Затова внимавай!
Пак ли ти?
Дано не възразяваш. – "Кастеяна" 31.
Много се радвам да те видя!
Приятелката ми хареса автографа.
Щом й кажа, че пак си се качила, ще си помисли, че сме...
Имаш ли капки за очи? – Не.
Съжалявам. Може да минем през аптека.
Няма нужда. – Как не съм помислил досега?
Какъв идиот съм!
Така!
Работи! Не мисли за тях.
Но те планират да отвлекат самолета до Стокхолм в 22 ч.,
и да освободят техни приятели затворници в Бейрут.
Но той ще е пълен с хора! – Така е.
Трябва да съобщим! – Тогава ще ме заловят!
Няма да ни засекат, ако говоря много бързо.
Да, стига да не заекваш!
Полицията. Слушам.
Да? – Самолетът до Стокхолм тази вечер
ще бъде отвлечен от терористи шиити. Благодаря!
Чакайте!
Кандела...
Пристигнахме. – Не казвай, че съм плакала.
Спокойно, ще си остане между нас. – Добре.
Тук ли? – Отдолу. Където пише "подпис".
Може ли да говоря с Паулина Моралес? – Много е заета. Няма как.
Много е спешно. Само за 10 минути.
Кажете й. Може да я приеме.
Елате. – Благодаря ви.
Довиждане. – Чао!
Изчакайте един момент.
Да? Идвам.
Може ли да се обадя? – Добре.
Да? – Може ли да говоря с Паулина?
Иван?
Явно полудявам.
Стокхолм...
Може да влезете. – Благодаря.
Какво нахалство! – Казаха ми да вляза.
Съжалявам, но бързам. – Не се безпокойте.
Само за няколко минути.
Може ли да седна? – Добре, седнете.
За какво става дума?
Една приятелка е в беда. – Приятелка!
Влюбила се е в терорист шиит и е била с него.
Може ли да запаля? Ужасно ми се допуши.
Обувката е нейна.
Преди седмица се появил с още двама шиите.
Станаха трима шиити. – Останали са в дома й.
Сега са заловени и тя се бои да не я търсят като съучастник.
Затова й трябва адвокат. – Така ли? А защо избрахте мен?
Защото сте феминистка. – И какво от това?
Става дума за явен мачизъм. – Аз заминавам.
Ще ви препоръчам колежка. Но не може да се направи много.
Тя трябва да се предаде и ще я затворят.
Оттам нататък ще решават съдиите. – Не разбирам.
Приятелката ви е извършила престъпление.
Виновна е в това, че се е влюбила като идиотка и се е страхувала.
Можеше да се случи и на мен.
Сигурно. – Не мога да повярвам!
Да се изясним. За кого се тръшкате? Заради приятелката си ли?
Не. Не само за нея. – Виждате ли?
И вие ли сте измамена? – Да.
И аз съм измамена. – От терорист ли?
Би могло да се каже. Но не е шиит. От Мадрид е.
Само че това тук не е клиника за разбити сърца.
Не сте никакъв адвокат. А обикновена кучка!
Махайте се или ще викна полиция!
Проблемът ви реши ли се? – Да. Много ми олекна.
Радвам се.
Кой свали куфара тук? – Едно момче.
Г-н Иван щял да си го вземе.
Ако Иван си го иска... Да се качи!
Да го видя! – Добре, ще му предам.
Имаш ли нужда от помощ? – Не. Няма нужда!
"Пепа, с теб съм в Мадрид и друго не ми трябва."
"Иван, и аз съм с теб в Мадрид и съм щастлива, че пишеш това.
Пепа."
Обадил се е, нали?
Да, аз вдигнах. – И? Дай!
Извинявай, прочетох я. – Не е важно. Какво каза?
Щял е да мине, но понеже си научила за мен,
сега го е срам. – Колко сме деликатни!
И аз не искам да го виждам.
Но ако иска да си прибере проклетия куфар,
ще трябва да дойде да си го вземе.
Как са момичетата? – Добре са.
Кандела? – В твоята стая е.
Случи ли се нещо? – Не, не.
Видя ли се с адвокатката? – Да. После ще ти разкажа.
Проблем ли е, че облякох роклята ти? – Задръж я.
На теб ти стои по-добре. Но не си губи обувките.
Аз нося друг номер.
Видя ли адвокатката? – Да.
Приготви се, ще заминем. – Ще се крием от закона.
Като две бегълки. – Без драми. Само докато отшуми.
Ще си направим ваканция извън Мадрид. И аз имам нужда.
Знаех, че ще ме арестуват. И теб, задето ме укриваш.
Стига, нищо не се е случило!
След седмица ще се върнем. Ще се явиш пред съда
и ще разкажеш всичко. Освен за секса.
И всичко ще приключи. – Сериозно?
Пепа, не ме лъжи. Знаеш, че съм наивна.
Адвокатката каза да не се тревожиш.
Само да държим връзка, докато ни няма.
Колко грижи ти създадох. Сякаш си нямаш достатъчно.
Да полеем цветята и да видим животните.
После ще си стегнем багажа. – Добре.
Д-р Хосе Мария Пардо.
Резултати на пациентката Пепа Маркос.
Господи!
А какво ще правим с тези? – Не знам.
Завареният ти син е подозрителен, целия ден разузнава.
Нормално е. Но нищо няма да открие.
Остави на мен, ти се дръпни. – Защо?
Добре ли си? – Да.
Хайде, погрижете се за клетката, докато аз поливам.
Горкичките! Колко ще ви липсвам!
Посърнали сте.
Нищо чудно. Като мен. Когато си тръгна, ще ви взема.
Няма да ви изоставя. За да не сте като мен.
Как бих могла да ви изоставя?
Тази не се събужда. Да видим.
Нищо. Все едно.
Толкова по-зле за нея.
Как са зайчетата? Виж, нямат вода.
На Пепа явно й идва в повече. Налей вода.
Гледал ли си зайци? – Не.
А аз – да. В къщата имаме много, като тези.
Знам много за зайците.
Карлос, бих... Виж го сладурчето! Обичат ги.
Карлос, бих искала да ти се извиня,
че споменах заекването ти. Понякога съм груба.
Няма проблем. – Но и ти малко прекали.
Не се държа подобаващо.
Мъжете винаги се възползват от мен.
Давам си сметка, но късно. Ако се бях усетила...
Нали видя какво направи арабският свят?
Как се отнесе към мен? Не го заслужавам.
Да? – Лусия е. Трябва да те видя.
Не мога. Заминавам.
Трябва да говорим преди това. За неща, които засягат и двете ни.
Ако става дума за Иван, не ме интересува.
Тогава? Защо заминаваш с него?
Госпожо, не сте наред. Между мен и Иван няма нищо. Освен болка.
Все едно ще дойда. Знам къде живееш. Отдавна.
Не смейте. От два дни получавам само откази.
Но сега аз казвам "не"!
Трябва да видя Иван. Преди да замине.
Търсете го другаде и ме оставете на мира!
Майка ми? Не бъди груба с нея. – Ако знаеш как ми говори...
Не е добре с главата. – Заплаши, че ще дойде.
Ами сега? – Не знам.
Не бива да те види. – Какво да правя?
Направи кафе на Мариса. С теб трябва да поговорим.
С Моралес нищо не стана. Скарахме се.
Няма ли да помогне? – По-скоро ще я издаде.
Откъде я познаваш? – Защитаваше мама.
Разбирам защо майка ти е зле с главата.
С Иван са се разделили, преди да се родя.
След раждането ми е полудяла и са я лекували.
Отгледаха ме баба и дядо.
Не са допускали Иван до мен. – Вече може да гледаш.
Изписаха я преди година.
Когато излезе, искаше да се върне при Иван,
но беше минало време и той беше с теб.
Ще ме закопчаеш ли? – Да.
Тогава реши да го осъди за милиони,
за времето, в което е била затворена. И нае Паулина.
Майка ти не си поплюва, а? – Не.
Паулина искаше да осъди Иван, обаче не успя.
Откачена история. – Мама ме мрази.
Олицетворявам годините, прекарани без Иван.
А аз те обичам.
Олицетворяваш единственото хубаво нещо, което е направил.
Вече си тук? – Не исках да ви прекъсвам.
Защо се обличаш? – Излизам за малко.
Не й казвай за Паулина. – Какво?
Нищо. Събуди Мариса с кафето.
А ако не успее? – Не знам, оправяйте се.
Защото ние заминаваме. – Какво?
Заминаваме. – Къде?
По-добре да не знае. – Бягаме.
Не говори така. Не ти трябва да знаеш.
Той знае всичко. – Хайде.
Какво да кажа, ако Иван се обади?
Кажи му, че не очаквам нищо от него.
Че от него ми останал само куфара, от който още сега ще се отърва.
Не. По-добре не му казвай нищо.
Не вдигай телефона и не отваряй. – Добре.
Веднага ще се върна.
Карлос, чух за майка ти и ми стана много мъчно.
Каква е тази мания да целуваш всички?
Да й занесем кафето.
Какво й е? – Нищо. Хубаво й е.
Не съм я виждал такава. – Тихо. Да не й разваляме кефа.
Виждаш ли лицето й?
В екстаз е. – Мислиш ли?
Боже, лицето й! Виж го.
И устните й. Гледай!
Здравейте. Идвам за куфара. Пепа каза, че ще е тук.
Странно. Един младеж го свали, докато Пепа я нямаше.
Когато се върна и го видя, се вбеси.
И какво направи? – Качи се с него.
Каза ми: "Ако го иска, да се качи да си го вземе!
Да го видя!" – Така ли?
Така каза. Сега е горе.
Сега не мога, чакат ме в колата.
Качи се и сигурно се е успокоила.
Но не съм сигурна. – Ще дойда утре.
Не й казвайте, че съм идвал.
Съжалявам, но съм от Свидетелите на Йехова. Забранено ни е да лъжем.
Истината, цялата истина и само истината.
Ако не пита, си мълчете. – А ако пита?
Трябва да кажа истината. – Довиждане.
Бих искала да излъжа, но сектата ни забранява.
Иначе щях да съм страхотна лъжкиня.
"Ида, ида, Йехова!
Зоват ме тръбите на Страшния съд!"
Иван. Трябва спешно да говоря с теб за нещо.
Остави ми съобщение къде и кога. До скоро.
Пепа! Не мога да взема куфара.
Много исках да поговорим.
Но виждам, че ти не искаш.
Ще пробвам пак след няколко дни. Когато се поуспокоиш.
Искам да знаеш, че годините, които прекарахме заедно,
бяха най-хубавите в живота ми.
Няма да замина никъде. С никоя друга жена.
Довиждане, любов моя!
Желая ти всичко най-хубаво от сърце!
Какво прави в телефонната кабина? Колко е изплашен!
Тя не ме познава!
Пепа, прескъпо ще си платиш за тримата шиити! Иван!
Няма да замина никъде. С никоя друга жена.
Довиждане, любов моя. Желая ти... – Лъжец!
А ако е истина? – По гласа му знам кога лъже!
По интонацията! – Пепа!
От години работя с него. Проклет телефон! Омръзна ми!
Какво правеше в кабината? – Каква кабина?
Тази проклета кучка! – Паулина...
Какво си намирал в нея? – Да отидем за багажа ти.
Пак го направи. – Зарежи!
Трябва да се успокоиш! Навсякъде има стъкла!
Видя ли... Ченгетата!
Спокойно, Кандела. Ела тук.
Иван е. Знаех, че не е страхливец. – Майка ти е. Забрави ли?
Уж играем. – Не умея.
Да отворя ли? – Да. Ето ти инструкциите.
Стратегията... – По-тихо, не на глас.
Какво търсиш тук? Предател!
Ами аз... – Кой е, Карлос?
Не знам. – Полиция.
От полицията.
Какво искат?
Какво... – Недей да превеждаш.
Знаем езика. Хайде! – Да!
Веднага млъкни или ще те шамаросам!
Добър ден.
Заедно ли сте? – Не.
Засякохме се в асансьора.
Какво става? – Нищо.
Обсъждаме роклята на дамата. – Тя е ужасна!
Само рокля е! – Но е ужасна!
Сама ще я избереш.
Не се дръж като малко момиченце пред полицаите.
"Обичам те, желая те, искам те!"
"Твоят Иван!"
Може ли да знам защо сте дошли?
Получено е обаждане от този телефон.
Във връзка с едни терористи. – Моля? Какво?
От този телефон е получено обаждане
във връзка с терористи шиити.
Ето, казах ти!
Тези деца! Нещо сте се объркали.
Кабелът му е скъсан от сутринта.
Скъсала го е сега! Обадих й се преди 20 минути.
Не я слушайте. Не е наред.
Любопитна съм, в какво съм обвинена? – В нищо.
Кажете ни кой се е обадил и откъде има сведения.
И кой е скъсал кабела. – Аз, тази сутрин.
Така че никой не се е обаждал оттук.
Пепа си я бива! – Защо го направихте?
Чаках обаждане и понеже не ми се обадиха, се изнервих.
Иван ли чакаше? – Да.
Къде е? – Госпожо, въпросите задавам аз!
Тоест ние. – Не, давай. Питай я кой е Иван.
Кой е Иван? – Причината за всичко това
и за онова, което ще види колегата ви.
Ще открие Мариса!
Обяснете! – Може ли да седна?
Като ще си изливам душата, поне да ми е удобно.
Имах отвратителен ден.
Хубаво. Удобно ли ви е? – Удобно ми е да съм сама.
С приятелите ми. И играта ни.
Не може да имате всичко. – Съгласна съм.
Ще ни кажете ли кой е този Иван?
Беше ми любовник допреди седмица. Преди е бил с нея.
Той е бащата на сина ми!
Този ли? Защо е тук? – Дойде да наеме апартаменти ми.
Не знаех. – Имам чувството, че ме разигравате.
Да не мислите, че ми е приятно да го споделям? Лъжете се.
Толкова е унизително. – Мамо, притесняваш ме.
Донеси ми нещо за пиене. – Какво?
Искаш ли гаспачо? – Да!
Гаспачо. – Ела, Кандела.
Къде отивате? – За гаспачо. Искате ли?
На работа сме, но да не ви обидим...
Гаспачо за всички! – Да!
Момичето на балкона спи ли? – Като пън.
Мариса, годеницата на Карлос. Беше изморена и полегна.
Да я събудя ли? – Не. Засега.
Защо не седнете до мен? Изкриви ми се вратът.
Добре.
Нямаме нищо срещу вас. – Много благодаря.
Не искам да ви притискам прекалено,
но признайте, че тук става нещо странно.
Изгоряла спалня, телефонът, прозорецът.
Странно е и още как. И аз искам да разбера.
Да започнем отначало. Бъдете кратка и ясна, моля.
Няма да мога. Твърде съм наранена, за да съм кратка и ясна.
Думи! – Искам само фактите.
Добре. Живеех тук с Иван.
Обичахме се. Поне аз него.
След няколко трудни месеца, в които се опитвах да спася любовта ни,
преди седмица скъсахме.
Вчера ми се обади да му събера багажа.
Заминава с друга. – Той ли го каза?
Никога не пътува сам!
Помни, тези са за ченгетата. – Да.
Ще добавя още малко. – Не прекалявай.
Виж, много се стопли.
Господи, Карлос!
Пред майка ти, пред полицаите, пред годеницата ти!
Не те ли е страх? – Продължете, моля.
Събрах всичко и отидох на работа.
Когато се върнах, заварих къщата така.
Освен телефона, който хвърлих аз.
Куфарът и пликовете ги нямаше, а леглото беше изгоряло.
Приятелите ви се забавиха.
Отвори!
Сигурно се натискат. Харесаха се. – А Мариса?
Трябва да се събуди. – Метнал се е на баща си!
Кой е в този час?
Какво? – За телефона съм. А ти?
Полиция. – Легитимирайте се.
Ти също!
Добре. – Влизай.
Здравейте. – Вие ли звъняхте сутринта?
Да. Това е телефонът, а контактът е под зелената маса.
Повтарям! Обади ми се преди 20 минути!
Вманиачена е. – Изглежда.
Не и от този телефон. – Да продължим по същество.
Познавате ли шиити терористи?
Онези от новините ли? – Млъкни! Пита госпожата.
Не знаех, че има такива в Мадрид.
Гаспачо! – А вие познавате ли ги?
Аз не. – И аз. Не разбирам от политика.
Как не? Казаха по новините. – Няма ли да млъкнеш?
Пепа, да пусна ли телевизора? – Не се интересувам от шиити!
А вие, госпожо? – Оставете ни на мира.
С Пепа имаме важен разговор.
За мъже ли? – Има ли нещо по-важно?
Добре, да говорим за мъже.
Дали Иван има връзка с терористите?
Успокой се. – Иван ли?
Не знам. Скрил е толкова неща.
Ще ми дадете ли адреса му?
Или телефонния му номер? – Няма телефон.
И не си е у тях. Казах ви, че заминава.
Сигурно е на летището.
На летището ли? Закъде заминава?
Закъде заминава?! – За Стокхолм!
Тази вечер! С Паулина Моралес!
За Стокхолм! – Но защо не го каза по-рано?
Сега го проумях. Свързах нещата.
Свързала ги е. – Разбира се! Сега разбирам всичко.
Обаждането. Колко съм глупава! Как не се сетих по-рано!
Адвокатката ви добре го изигра!
И не сте знаели, че шиитите планират да отвлекат самолета?
Шиитите ли?! – Да!
Знае го цяла Испания! Казаха го по телевизията!
Но някой от вас го е знаел отпреди!
Ще ми кажете кой се е обадил или ще арестувам всички ви до един!
Защо сте тук, а не на летището?
Там има повече полицаи от пътници. Не берете грижа.
Не знам какво ми става.
Но ако не си признаете... – Шефе, в това гаспачо има нещо.
Какво има в гаспачото? – Домати, краставици,
чушки, лук,
една скилидка чесън.
Олио, сол, оцет,
сухар и вода.
Тайната е в смесването им.
На Иван му харесва как го правя. Направих го за него.
Колекционирате оръжия? – Не мърдай!
Малко натам. Да не нараня децата.
Наистина ли отива в Стокхолм? – Казва ми го интуицията.
Но съм почти сигурна. – За какво трябва да говориш с него?
Вече за нищо. Искам единствено да го забравя.
И ти трябва да направиш същото.
В болницата не си спомнях за него. Но там нищо не си спомнях.
Обаче една вечер, докато гледах телевизия, го чух.
Не разпознах лицето му, но познах гласа му.
Казваше на една жена, че я обича.
През тялото ми премина спазъм.
Спомних си всички пъти, когато го бе казвал на мен.
Върнах си разума и паметта.
От този момент започнах да се държа като излекувана.
И ме изписаха.
Ако си излекувана, не ги насочвай към мен.
Само че аз не съм излекувана.
Преструвах се и ми повярваха.
Чак след като го убия, ще успея да го забравя.
Как смяташ да го направиш?
На летището. – Но там е пълно с полиция.
Чу ги. – Нищо, ще намеря начин.
След като ти казах всичко...
Да пием!
Пий!
Ти също.
Очите ми!
Очите ми!
Оставила е вратата отворена! Вратата!
Здравей, Пепа!
Моля ви, закарайте ме на летището. – Не мога, имам среща.
Ще ме закараш! – Какво е това?
Пистолет. Хайде! – Приятелката ми ще побеснее.
Побързай, да не побеснея аз! – Добре.
Бързо! Към Стокхолм!
Бързо!
Как смееш, под носа ми!
Такси! – Пепа, видя ли?
Ще ги настигнем с таксито. Бързо!
Пак ли си ти? Какъв късмет! – Май сме родени един за друг!
Кого ще следим сега? – Мотора!
Харлито! – Добре.
Да видим. – Към летището.
Откъде знаеш? – Подухай ми в очите, пари ми!
Лудата, която отвлече годеника ти, има два пистолета.
Но защо го отвлече? – Бърза за летището.
Имаш капки за очи! – Други желания?
Не, чудесен си! Но трябва да ги изпреварим.
Тази жена е опасна. – И с опасните жени се оправяме.
Виж, ето ги! – Няма да ми избягат.
Нищо не виждам! – Той се е съгласил.
Не умее да отказва. – Тя има два пистолета и е луда!
Виж ме! Залята с гаспачо и боса!
Да не би да искам да се излагам? Не! Заради нея е!
Способна е на всичко. Казвам ти.
Само моето дупе може да сяда на този мотор!
До гуша ми дойде!
Ще завъртя бизнес, ще спечеля пари и ще му купя мотора.
И ще го чупя! За какво ти е мъж, ако имаш мотор?
Механиката е по-разбираема от мъжката психика.
Можеш да разбереш как работи моторът.
А мъжа никога, Ана. Никога! – Недей така!
Виж, хванала го е за пакета! – Просто се държи, за да не падне.
Виж я, току-що са я изписали,
а се държи, сякаш е прекарала живота си на мотор.
Внимавай, тази жена е луда!
Има пистолет!
Кучка! – Залегни!
Пусни годеника ми! – Тя е луда!
Млъквайте, идиотки!
Кучко! Остави годеника ми на мира!
Побързай!
Не можеш ли по-бързо?
Толкова мога! Този мотор е реликва!
Реликва! А тази виждаш ли я?
Добре! Не стреляйте!
Имаш ли оръжия за продан? – Не ми трябват!
А ако те нападнат? – Бягам от опасността, както сега!
Съжалявам, дами, но преследването приключи!
Моля те, както искаш, само ни закарай до летището!
Аз съм таксиджия, а не ловец на глави!
Предупредих те, че жената е опасна. Той каза, че се оправя!
Точно тук!
Благодаря!
Извинете. За Стокхолм?
Международните полети са в дъното. – Благодаря.
Слаб си, Иван. – Да, скъпа.
Не ми казвай "да, скъпа"! – След като си права.
Понякога бих искала да не съм права.
Амбите!
Заведете ме в клиниката "Лопес Ибор". Там живея.
Пепа!
Лусия!
Елате.
Пепа!
Добре ли си? – Пусни ме!
Спаси ми живота, скъпа.
Не се бой. Не искам нищо в замяна.
Всъщност искам. Да се махне!
Да се махне!
Пепа, срамувам се.
Държах се лошо с теб. Не знаеш колко съжалявам.
Исках само да говоря с теб. Два дни и две нощи те чаках.
Търсех те из целия град, оставях ти съобщения.
Тази вечер ще поговорим. Пътуването ми може да почака.
Не! Късно е! – Не се сърди.
Ще си сменя билета и ще седнем в кафенето.
Не!
Вчера, тази сутрин и по обяд още беше възможно.
Но вече е късно! От два часа насам е късно!
А защо дойде тук, щом не искаш да говорим?
Лусия искаше да те убие.
Дойдох, за да й попреча.
Опасността отмина и си тръгвам.
Довиждане.
Иван!
Най-сетне у дома!
На гостите... им е удобно.
А децата...
Кандела удивително бързо се възстановява.
Дано има повече късмет, отколкото с шиитите.
Каква кочина! Утре ще викна жената.
По-добре да се обуя, за да не се порежа.
Не знам кое е по-добре.
Да се хлъзна на гаспачото или да си порежа краката.
Техникът е сладък,
но по-добре да го запазя за горката Мариса.
Здравей. – Явно съм заспала.
Да. Как се чувстваш?
Като чисто нова. Не изглеждаш добре.
Защото... ще си имам бебе.
Не го знаех! – Ти си първата, на която го казвам.
Честито! Ела да седнеш тук. – Добре.
Утре ще ти обясня. Седни.
Сега се събуждаш, а аз не съм спала от два дни.
Няма да го дам под наем. Харесвам гледката.
Да. Признавам, че е великолепна.
Колко време съм спала? – Часове наред!
Имаш невероятна кожа.
Знаеш ли, сънувах нещо. – Хубаво ли?
Струва ми се, че да.
Прекрачих този праг девствена, но мисля, че вече не съм.
Да не би тези да са... – Не!
Докато спях, стана насън! – Колко хубаво!
Знаеш ли кое си загубила? Твърдия израз на девствениците.
Те са много антипатични.
КРАЙ
Превод Яна Янева
Субтитри от ТВ, редактор и тайминг СИНЕАСТ ®
2024 ©