Classe tous risques a.k.a. The Big Risk (1960) Свали субтитрите
САНДРА МИЛО
и ЖАН-ПОЛ БЕЛМОНДО във френско-италианския филм
НЕПРЕСМЕТНАТ РИСК
Режисьор КЛОД СОТЕ
По романа на ЖОЗЕ ДЖОВАНИ
Сценарий КЛОД СОТЕ, ЖОЗЕ ДЖОВАНИ и ПАСКАЛ ЖАРДЕН
Музика ЖОРЖ ДЕЛЕРЮ
Участват още МАРСЕЛ ДАЛИО
МАРСЕЛ АРДАН
СИМОН ФРАНС, МИШЕЛ МЬОРИС СТАН КРОЛ, ЕВЕЛИН КЕР
КЛОД СЕРВАЛ, ЖАК ДАКМИН и др.
Оператор ГИСЛЕН КЛОКЕ
Централна гара на Милано.
Защо не дойдеш с влака с нас? – Ще дойдем с кола с баща ти.
Ето ги и тях.
Пиеро, щом стигнем до Франция, никога повече няма да се местим.
Винаги ще бъдем заедно. Разбираш ли?
Може да пристигнем преди вас.
Купи ни ризи. – Ще запомня.
Не се тревожи. Всичко ще бъде наред.
Искаше да го предупреди да бъде внимателен.
Но какъв беше смисълът?
Не каза нищо, докато опаковаше и разопаковаше.
Или почти нищо.
Децата ги последваха. Нищо не им липсваше, освен училището.
За това пътуване събра само най-необходимото.
В чантата й бяха последните им пари.
Трябваха им много повече, за да преминат границата.
Двамата мъже знаеха само един начин за печелене на пари.
Този човек беше Абел Давос, задочно осъден на смърт.
Беше беглец от години, а ресурсите му се топяха.
Трескавото безпокойство го поддържаше в движение.
Италианската полиция беше по петите му.
Франция отново беше най-добрият залог.
Може би е бил забравен.
А това беше неговият приятел Раймон Налди.
За тях градът не беше нито хубав, нито лош.
Не обръщаха внимание на това. За тях хората не бяха предишните.
Нямаме избор. – По-лошо от Торино не може да бъде.
Колко? – 500 000.
Шегуваш се! – Не.
Ще свърши работа за пътуването. – Не можем да се мотаем из Вентимиля.
Въпросът е да стигнем до там. – Няма причина да не успеем.
Продължаваме по план.
Къде е моторът? – Пред Корте Маджоре.
Напълни ли резервоара? – Да.
Тура. – Ези. Ти загуби.
Спечелих.
Ще спре ли?
Разположете блокада по шосе 6!
Ето го! Елате! Чувам го!
Ключовете! Бързо!
Стой, крадец!
Идиот! Позволи му да вземе колата, просто така?
Реймон!
Ние сме най-великите!
Мамо! Мамо, виж това!
Може ли да вляза във водата? – Не!
Само да си натопя краката! – Не, скъпи!
Мамо! Ето ги!
Абел!
Бях на края на силите си. – Виждаш, че сме тук.
А Феручи? – В къщата е.
Отивам.
Колко ти казаха? – 6 или 7 милиона.
По дяволите!
Здравейте. – Здравей, Налди.
Без тази пречка, щеше да е лесно. Нямаше да има никакви рискове.
Бях планирал всичко. Сега е невъзможно.
Разбирам. – На границата е още по-рисковано.
И сега какво?
Какво мога да кажа? Не можем да се върнем назад.
Сан Ремо все още е най-добрият ни избор.
Пълно е с туристи.
Какво каза? – Да минем през Сан Ремо.
Така да бъде.
Терез! – Ще отидем в къщата на моряка.
Пиеро, и ти слез долу.
Монтон. Придържай се вдясно.
Заспаха. – Ще ги събудим, когато пристигнем.
Намали. Вдигаме много шум.
Какво ще правим с лодката?
Ще блокираме кормилото и ще я бутнем в морето.
Изгаси двигателя.
Хайде, Терез. Почти сме си у дома.
Пиеро, дръж под око Даниел.
Хей, вие!
Какво правите там?
Дръжте ръцете така, че да ги виждам и вървете към мен!
Реймон!
Терез!
Реймон Налди.
Работеше с Лудия Пиеро.
Добър стрелец? – Да.
А жената? – Не знам. Не ми е позната.
Първият удар беше в Рим. Нападение над банков куриер.
Един убит. После Генуа и Торино. Двама убити.
Опиши го. – Едър мъж. Широки рамене.
Тъмна коса. Квадратно лице.
Облечен в синьо. С дете на седем или осем години.
И едно по-малко дете на около четири или пет години.
Съставете доклад. – Разбира се.
Покрийте всички гари, пътища, летища, хотели най-вече.
Чак до Марсилия.
Децата се хранят в определени часове.
И им се приспива бързо.
Драматична престрелка между митничари и гангстери
Единият от престъпниците бяга с децата си.
Предприети са мерки, за да попречат на бегълците да напуснат района.
Пиеро. Чуй ме внимателно, защото ще ти кажа нещо много важно.
Не можем да ходим заедно по улицата както преди.
Трябва да вървиш отзад. Дръж Даниел за ръка.
Винаги се движете заедно.
Стойте на около 10 метра зад мен.
Колкото оттук до стълба.
Виждаш ли?
Но ако не те извикам...
Ако не те извикам, не идвай при мен.
И ако един ден...
видиш мъже да ме обграждат,
не се приближавай, не викай, нищо.
Просто върви в другата посока с брат си.
Къде отиваме? – Тук, в църквата.
Ще поискате да видите свещеника.
Но не се безпокойте. Няма да стане.
Сега ще излезем навън. И приятели ще дойдат да ни вземат.
Това е. Ще направиш ли каквото казах?
Свързах ви с Париж, господине.
Благодаря. Ало? Анри Вентран, моля.
Ти ли си, Ритон? – Да.
Абел е. – Абел? Наистина ли си ти?
Аз съм в Ница. Болен съм.
Децата са с мен. Там ли си? – Да, слушам.
Терез е мъртва. – Боже мой!
Значи данданията е заради вас? – Да, и е спешно.
Боже мой! – Закъсал съм, Ритон.
Останаха ли ти още монети? – Да.
Беназе. – Как?
В Ке дьо Люнел. – Трябва да дойдеш тук.
С линейка или нещо такова. Можем да се срещнем както преди.
Както преди. – Чух те. Както преди.
Не се притеснявай. – Вземи Жано, Фаржие, цялата банда.
Още ли са там? – Да, не се тревожи.
Ще се обадя пак след два дни.
След два дни. Не се притеснявай.
Между Сен Дени и портите на Сен Мартен,
имаше 50 човека, наречени Ритон.
Но имаше само един "Ритон на портите".
Той не бъркаше дребните услуги с приятелството.
Бизнесът си беше бизнес.
Бира.
Какво има? – Нищо.
Дениз? Когато Жано дойде, кажи му да се срещнем при Фаржие.
В неговия хотел.
Значи той стои зад историята в Италия? – Да.
А мястото на срещата? – В пощата Грималди, както преди.
Бившият касоразбивач Раул Фаржие притежаваше хотел и вила в Льо Везине.
Все още си цапаше ръцете, но много предпазливо.
Жан Мартен, с прякор "Малкия Жано", още крадеше, но нямаше късмет.
След два дни ще се обади на мен.
Вече го каза.
В такъв момент трябва да обмислим всичко добре.
Изглежда ми просто. – За теб всичко е просто.
Отиваме с линейка и картечница и се връщаме с децата.
Нали това иска той? – Какво значи "отиваме"?
Забравяш нещо. Ти не можеш да отидеш.
Пуснат е под гаранция. – Не разбирам. За какво говориш?
Няма начин да напуснеш града, дори и за ден.
Ако съдията внезапно те извика, какво ще правиш?
Нямаме право да изпращаме на Абел човек, когото следят.
Ще отида още по-далеч...
Същото важи и за Ритон.
И за мен също.
Не е работа за нас.
И все пак, кълна се, Жано, искам да отида.
Но хората говорят. Знаят, че сме му приятели.
Трябва ни човек, който няма да привлече внимание.
Някой надежден. – Това е рядкост.
Не 50 души. Един! Можем да намерим такъв.
Може би. Но не веднага. – Организирайте всичко от дома ми.
Отиди при Невада. Ще му се обадя в бара.
Разчитайте на мен за останалото.
Ще купим линейка, с документи и всичко останало.
До скоро. – До скоро, Жано.
Познавам ги всичките. Фаржие никога няма да се изложи на риск.
Не е вярно. Абел нямаше номера му, иначе щеше да му се обади.
Тогава му дай номера.
Вече е твърде късно. – Дай му го и да напуснем града.
Така Фаржие ще плати дълга си. – И аз имам дълг: това бистро.
Абел ни даде парите. – Но Фаржие му дължи живота си.
Абел го измъкна от затвора. – Знам какво трябва да направя.
И аз познавам Фаржие.
Ще го оставя да помисли. Той винаги има добри идеи.
И ние ще го подкрепим.
Заедно ли ще отидете? – Не мисля.
Жано не може да отиде.
Колкото до Ритон,
той ще да отиде, ако аз отида.
Но аз няма да отида. – Какво каза?
Виж, Софи, казах, че няма да отида, но ще ги приберем живи и здрави.
И щом той е в града, ще се погрижа за него лично, като брат.
Даниел!
Ела тук!
Ето ги и тях. Здравейте, деца!
Здравейте, господине.
Я ела тук, пират такъв!
Знаеш ли какво ще направя? Пакет. Знаеш ли какво правя с пакетите?
Престани, гъделичкаш ме!
Балонът ми спихна. Няма да лети. – Помогни ми да подредя масата.
Аз ще се погрижа за балона. Отиди да вземеш чиниите, бързо!
Защо няма лодки? – Нарочно.
Така няма да се блъскат една в друга.
Това е пристанище. – Само се казва пристанище.
Търсят те по телефона. – Благодаря. Идвам.
Номерът все още не отговаря.
Благодаря.
Не е зле. Колко? – 450.
Добър ден.
Само това намерих. – Не е нова, но все още работи.
Ще свърши работа.
Можеш да скриеш дете...
и картечница.
Сега ни трябва само шофьор.
Какво казва Невада?
Трудно ще намери.
В началото не можех да повярвам ще стане толкова зле, но вече е факт.
Сега ченгетата проверяват хотелите три пъти на ден.
Казват, че съм надежден. Вярно е.
Никой никога не е имал проблеми под покрива ми.
Ти се открояваш, Абел.
Разбира се, предпазлив си. Но хората имат очи навсякъде.
И един мъж сам с деца... Тръгват слухове.
Не можеш да ги спреш да говорят.
Не трябваше да вземам пари за стаята. Твоят проблем не е въпрос на пари.
Направи каквото можа.
Татко? – Какво има?
Ще останем ли тук дълго? – Не.
Кога ще дойдат да ни вземат? – Скоро.
Къде ще отидем после? – В Париж.
Казвам се Старк. Ерик Старк.
Невада ми каза за вас и ето ме тук.
Извинете за секунда.
Г-н Невада. Раул Фаржие.
При мен има човек, който твърди, че ти го пращаш. Старк.
Да. Благодаря.
Съжалявам, но това не е маловажен въпрос.
Значи си един от нас? – Така да се каже. Работя сам.
Има си своите предимства. Чувал ли си за мен?
Не много. – Аз съм приятел на Абел.
Най-добрият му приятел. Ние бяхме партньори.
В онези дни вземахме решенията за всички.
Никой не е решавал вместо мен. – Зависи с кого си имаш работа.
Но всичко това е минало. Не трябваше да си тук сега.
Аз трябва да карам линейката. Но това е невъзможно.
Напълно невъзможно. Твърде дълго е за обяснение.
Това си е ваша работа.
Говоря, а не ти благодарих за жеста.
Оценявам го. Наистина, да. – Добре.
Познаваш ли Абел?
По име. – Ще ти дадем снимка.
Ще се срещнете в пощата на Грималди в 16 ч.
Това е старо място за срещи.
Трябва да те предупредя.
Ако попаднете на пречка, Абел вече няма да има избор.
Това е част от пътуването. – Ако беше наемник, щях да те излъжа.
Но с човек като теб, нямам право.
И така?
И така, кога тръгваш?
Когато кажеш. – Веднага?
Ако искаш. – Значи винаги си на разположение?
За определени неща.
Добре. Хайде.
Ще те запозная с Ритон, Жано, и линейката.
Фаржие ме праща.
С линейката съм.
Да се махаме оттук.
Как каза, че се казваш? Старк? – Ерик Старк.
А другите? – Чакат те.
За Фаржие ли работиш? – Не.
Защо си тук тогава?
Анж Невада ми каза, че Фаржие търси човек.
И си тук да търсиш напълно непознат? Просто така?
Съжалил си някого, който бяга с две деца, а?
Имам приятел, който се казва Реймон Налди.
Познаваш Реймон? – В Париж никой не знае за това.
Не трябваше да ти го казвам,
но каквото ти минава на ум, по-добре да го знаеш.
Знаеш ли?
Крайно време беше да дойде някой.
Но не трябваше да си ти. – Радвам се, че съм тук.
Ще те измъкнем лесно.
Ще отидем да вземем децата. Не бива да се издаваме пред тях.
Трябва да поддържаме духа им висок. – Защо не?
Вземи. – Благодаря.
Линейката е единственото нещо, в което още не бях влизал.
Казаха, че си в Швейцария по едно време.
В началото. В Женева.
След това обиколихме Италия. – Никога не си се установявал?
По едно време си мислех, че можем.
Когато се роди Даниел.
Живеехме на езеро близо до Лугано.
Беше като пощенска картичка.
Имаше един човек, който строеше лодки.
Разбирахме се добре. Свърших малко работа за него.
И после...
Какво мислиш за Фаржие?
Предпазлив тип.
Какво е това?
Стой мирно! – Пусни ме!
Проблем ли има? – Теб не те засяга.
Имаме! – Хей, ти!
Хубавият ми профил е левият.
Не мога да остана тук.
Къде отивате? – Той отиваше в Ница. Аз – в Париж.
Имате ли куфар? – Да.
Да отидем да го вземем.
Актриса ли сте? – Да.
Той е мениджърът на турнето.
Исках да спра. Той не искаше.
Какво ще правите сега? – Същата работа, но с други хора.
Надявам се, че няма да имате проблеми заради мен.
Ако си тръгнете, детето може да се събуди.
Ще ни помогнете ли?
Човекът отзад имал проблеми със съпругата си.
Нищо ново, но този път тя стреляла по него.
Луда е по мъжа си, но той иска промяна.
Така че тя го застреляла.
Водим децата при един чичо.
Изпратиха я в Швейцария, до мястото, където живея.
Разбирате ли? – Колко ужасно.
Те са известни и ние нарушаваме закона.
Огнестрелните рани са работа на полицията.
Не сме го докладвали. Понякога има блокади.
И ако има? – Може да поискат документите му.
Ще ни закарат в болница. Съпругата може да отиде в затвора.
Лош старт за децата.
Не сте шофьор на линейка.
Не. Аз съм му приятел. Казвам се Ерик.
Лилиан. Ще помогна с каквото мога.
Там има бяла манта. Облечете я и идете отзад.
В случай, че ченгетата ни спрат. – Да.
Не е ли неудобно?
Той спи ли?
Нещо сериозно ли е? – Черепна фрактура.
Колко остава до Париж? – Около два часа.
Добре ли си?
Блокада! Скрий се, Пиеро!
Документи, моля.
Имате ли пациент? – Да.
Моля ви!
Извинете.
Какво му е? – Черепна фрактура.
Продължавате.
Може ли да ви видя отново? – Ако искате.
Искам. – Живея на "Мадам Вебер" 58.
Довиждане и благодаря.
Успех на всички.
Ало? – Фаржие?
Ритон е. – Чакай.
Да? – Абел е в града. Току-що се обади.
Ще се срещнем при мен след половин час.
Идвам.
Бяло вино. Още е рано.
Мина през ада, а? – Тревожеше се за вас.
Не мигна. Дори не искаше да говори дори с мен.
Такъв е законът. Ти се обади. Трябваше да действаме.
Но не беше лесно. Времената се промениха.
Направихме каквото трябваше.
Намерихме добър човек, нали?
Тук е по-добре, отколкото в Ница.
По-добре? Зависи. Трябва да намерим дом за децата.
Няма да е лесно. – Разбира се.
В това отношение Париж и Ница са еднакви.
Изведи децата навън, ако обичаш.
Хайде, Даниел.
Остави това.
Какво ви е?
За мен Париж и Ница не са еднакви.
В Ница нямам приятели. В Париж имам.
Ритон например.
Какво можеше да направи? – Говоря с Ритон.
А аз съм му жена.
Жена му може да отиде да седне там, за да не я чуваме.
Абел...
Толкова съм щастлив.
Какво става? – Казвах на Дениз, че не сме близки.
Партньор съм с теб и Жано,
с Ритон,
но не и с жена му. – Разбира се, но тя не го мислеше.
Тогава какво е имала предвид?
Когато се обади от Ница, не можех да дойда.
Бях пуснат под гаранция. Все още съм.
Сега те виждам с децата, но всичко, което имам, е малка хотелска стая,
където дори не би могъл да прекараш един час.
Аз съм безполезен приятел.
Но трябва да ми повярваш,
откакто си тръгна, влизам и излизам от затвора.
Не съм направил много.
Всичко, което имам сега, е телефонен номер.
Обади ми се за каквото и да било, ще сме ние двамата.
Благодаря, Жано.
Честно казано, Абел, това е ужасна ситуация.
У дома, със Софи, няма да стане. Тя е много зле. Няма да я познаеш.
Не е ни жива, ни умряла.
Опитах всичко. Ходихме при всички лекари.
Нищо не може да се направи.
Най-малката емоция може да я убие.
Така се сетих за един мой братовчед в Бретан.
Не поддържаме връзка, но мисля, че все още е там.
Най-трудно ще е да намеря начин,
за да го предупредя за положението ти.
Но както и да е... Ще му пиша.
Когато Софи ме помоли да те измъкна от затвора,
където щеше да си до днес, не съм говорил за братовчед.
Не казах, че ще се опитам да му пиша. – Знам, Абел.
Всички тук го знаем.
А кой изпрати напълно непознат в Ница за мен? Ти.
И ти.
Вие двамата сте много хитри. Разбрахте, че нямам голям шанс.
Всичко започва със случаен шофьор и завършва с братовчед в Бретан.
Не съм дошъл за мляко.
Ако ме беше послушал, щяхме да го оставим в Ница.
Той не се е променил.
Г-н Шапюи.
Абел! Какво правиш тук?
Не сте ли в течение? Престрелката край Монтон...
Ти ли беше?
А Терез?
Горкото момче! Хайде да се разходим малко.
А децата? – Там е работата...
Не знам какво да правя с тях.
Не мога да продължавам да ги влача със себе си.
Аз или социалните служби.
Мислех да платя на някого да ги приюти.
Но ако започнат да задават въпроси, ще бъде катастрофа.
Колко знаят? – Когато Терез беше жива,
мислеха, че пътуваме. Но онази вечер на плажа...
Опитах се да ги излъжа, но думите не идваха.
Къде са? – Там.
Г-н Шапюи е много мил човек.
Сестра му ще се грижи за вас, но трябва да я слушате.
Ще живеете в много хубава къща, като тази на чичо Рей.
Като на село е. Има градина. – Няма ли да живеем в Париж?
Наблизо е. Мястото се казва Аркьой.
Ще дойдеш ли? – Разбира се, но не веднага.
Не се тревожи. Няма да ви оставя. Ще виждаш Ерик. Той ще идва често.
А училище? – Там ще ходиш на училище.
Сега ще вземем метрото и автобуса.
Невероятен си. – Това е нищо. Стой тук.
Живея в Пасаж Доази.
Има два входа. Никой не знае адреса ми.
Има стая за прислужницата на шестия етаж.
Ще ти е добре там.
Отдавна ли работи в този музей?
През целия си живот. Точно като баща ми.
Биха се заедно във войната.
Ранени са заедно.
После работиха в Морския музей.
Твои ли са? – Да.
Да тръгваме ли? – Да.
Вземи.
Никога не съм очаквал децата да спят в една стая с мен.
На тяхната възраст прекарвах ваканциите в Аркьой.
Издърпай от твоя край.
Остави го. Ще го довърша сам.
Благодаря.
Слушай, Ритон и Фаржие...
Трябва да ги забравиш.
Забравих ги.
Те вече не съществуват. – Искаш ли будилник?
Не благодаря. Искам просто да спя.
Благодаря за всичко. – Може да спиш тук,
но винаги си добре дошъл долу.
Други стаи? – Видяхме всичко.
Тогава мога да се върна в Париж.
Г-н Бенезе, комисар Блот, отдел Убийства.
Имате ли квартиранти тук? – Не.
Имал ли си квартиранти?
Нерегистрирани? – Мъж с деца?
Прилича на обикновен мъж с две деца,
но този човек беше Абел Давос.
И вие го знаехте, г-н Бенезе.
Вземете си палтото.
Лош късмет. Но Ница е голяма. – А Париж още по-голям.
Предупреждавам ви, ако задавате въпроси, ще излъжа.
Това е право на разпитвания. – Упражняваме го по избор.
Като автобусна спирка? – Не, не.
Дотук не беше зле, но нещо не е наред.
Твоето "Хей!". Не усещаме автобуса да идва.
Може би вината не е твоя, просто репликата е лоша.
Бих могъл да я променя, но за мен този автобус е съдбата.
Не можете да изпуснете този автобус. – Утре започваме от първа сцена.
С Кристиан, Маргьорит и Режин.
Ходих до вас. Казаха, че сте тук.
Виждате ли, репетираме. – Виждам.
Преча ли? – Съвсем не.
Как са децата? – Добре.
А вашият приятел? – Много по-добре.
А жена му? – Жена му?
Тя също е добре.
А картечницата?
Хубава история измислихте.
Дойдох да ви кажа как продължава. Ако се интересувате.
Влизаш, затръшваш вратата, отиваш до масата и тогава говориш.
Вратата се затръшва.
На пътя, ако нещата се бяха объркали,
приятелят ви щеше ли да стреля?
Нямаше. Само това има значение.
Обичате ли миди?
Миди? Да.
Какво работите всъщност?
Наистина ли искате да знаете? – Да.
Крадец съм.
Всички имаме своето минало. – Разбира се и всички го знаем.
Човек не може да промени миналото. – Тогава?
През пролетта събират всичко – сламки, канапчета.
Но не могат да свият гнездо, забравили са как се прави.
Домашни птици са.
Сега са непохватни. Като болни са.
Забелязвате ли всичко това? – Просто трябва да се вгледате.
Когато човек наблюдава, научава много неща.
Вярно е.
Извинете. Преча ли ви? – Съвсем не.
Престрелка в Ментон
Жена му Терез Давос
Аз съм – Ерик.
Здравей. Добре ли си? – Бивам.
Денят е хубав. – Да.
Взех документите и паспорта. Вече можеш да си подадеш носа.
Благодаря.
Видях се момичето от линейката.
Какво има? – Добро момиче е.
Иска да дойде с мен да види децата.
Е, ако тя иска...
Не е нужно да се пенсионираш.
Мога да ти помогна.
Да крадеш не е решение.
Имам предвид, че бихме могли да работим заедно.
Не, благодаря.
Последният беше Реймон Налди. Знаеш резултата. Стига ми толкова.
Какво ще правиш тогава?
Все още не ми е ясно.
Опитвам се да обмисля нещата.
И когато направя своя удар,
искам да действам сам. И то ще е само веднъж.
За финал, разбираш ли?
Както искаш.
Тръгвам, защото... – Тръгвай.
Лилиан, виж!
Питаха за баща си. Казах, че е на пътешествие.
А за майка им? – Даниел пита понякога.
Пиеро никога не я споменава.
Познавахте ли я? – Не.
Беше добро момиче.
Но Абел допусна много грешки на младини.
Терез разбра по-късно, когато трябваше да бягат.
Пиеро вече беше роден. И бяха прекалено влюбени.
Когато си щастлив, оставаш с другия.
Тъй като той не може да дойде,
кажете му, че винаги съм се надявала на нещо добро за него.
Не знам какво, но винаги съм се надявала.
Абел е в града, Фаржие.
Той ти помогна много.
Питам се дали ще помогнеш на него, или на мен.
Нито на единия.
Миналото може да се събуди.
Моето не спи, то е мъртво. – И не остави дългове?
Това ще отнеме няколко живота. – И когато имаш един?
Ценя го.
Госпожо.
Довиждане. – Довиждане, г-н комисар.
Какво искаше? – Нищо.
Ставаше дума за чужденец, който се регистрирал под чуждо име.
Обичаш ли ме? – Не.
Добре ли си? – Не.
Ще се видим довечера. Ще те взема.
Добър ден.
Как сте? – Добре. А вие?
Много добре.
У дома си е. – Благодаря.
Ти ли си?
Значи си щастлив? – Спираш да вярваш, и се случва.
Радвам се да го чуя.
Нека ти кажа още нещо.
Ако някога решиш да правиш нещо друго,
нещо, което ще ти позволи да спиш в собственото си легло вечер,
ще се радвам да го чуя, където и да съм.
Чувал съм това и преди. – Казвам го, защото си умен.
Но ако спреш да отстояваш позициите си, си нищо.
Всеки ден се подхлъзваш малко повече.
Докато накрая... станеш нищо.
Като днес. – Не говори така.
Но не затова дойдох. За друго е.
Утре планирам удар. – Какъв?
Нищо особено, но ще има достатъчно пари.
Ще осигуря децата.
Може би ще сменят името си.
Защото Давос вече не е име.
Тогава ще замина.
Затова дойдох да те попитам,
ако не стане както планирам,
ще ги наглеждаш ли,
докато големият си стъпи на краката? – Разбира се.
Това е за всеки случай.
Артюр Жиблен Декоратор
Г-н Артюр Жиблен, моля.
Ще видим.
Здравей, Жиблен. – Това ако не е изненада!
Никога не съм очаквал да те видя.
Сам ли си? – Както виждаш.
Човек в твоето положение да дойде тук...
Може да срещнеш някого по стълбите. – Не се тревожи за това.
Постави се на мое място. Мислех, че си мъртъв или си се изпарил.
То е почти същото.
Хората говорят, започнах да вярвам на разни неща.
Виждал ли си Фаржие отново? – Не.
Важното е да дишаш спокойно и да не забравяш стария Жиблен.
Не мога да дойда пак. Тръгвам след час.
Имаш ли налични пари? – Зависи какво разбираш под това.
40 000. – Това е трудна задача.
Времената са тежки. 40 000 не се търкалят под масата.
Преди купувачите се молеха да купят.
В днешно време трябва да моля, за да продам.
Струват четири пъти повече и няма да сляза по-надолу.
Но ако нямаш пари в брой, няма смисъл да ти ги показвам.
Имам парите, но камъните наистина ли струват толкова?
Те са фалшиви. Стъкло.
Измамили са те. – Не е невъзможно.
Ти си луд, Абел!
Вярвах ти! – Те са синьо-бели диаманти!
Нямам нищо! Блъфирах! Кълна се в Бога.
Побързай. – Няма да го направиш.
Напротив. Нямам какво да губя сега.
Е? – В чекмеджето на бюрото.
Кое? – Първото отдясно.
Седни.
Ключовете.
Там има почти 500 000.
Радвай се, че не проверявам сметките.
Забогатя, откакто ти продавам камъни на една четвърт от стойността им.
Кое е това момиче отвън? – Дъщеря ми.
Имаш дъщеря? – Доведена. Ожених се повторно.
Подреди тук и я извикай.
Прати я да свърши нещо и остави вратата отворена.
Стегни се!
Идиот!
Иди при леля си и й кажи, че съм съгласен.
За какво? – Тя знае.
Добре. – Момент.
Затвори вратата. – Ако искам.
Сега искаш ли?
По-живо.
Влизай тук.
Някой друг в къщата? – Жената, която пере.
Довиждане, Жиблен. Забрави, сметките ни са чисти.
По-добре да не го виждат.
Кога тръгва? – След три дни. Но аз оставам тук.
Пиеро!
Имат ли вече приятели? – Децата се сприятеляват за 5 минути.
Тогава всичко е наред.
Парите на името на Шапюи, паспорта...
Всичко. Освен че трябва да си тръгна.
За първи път ли отиваш в Америка? – Да.
Жиблен вдигна голяма врява.
Каза, че това го е разорило. – Разорен?
Нека не прекаляваме. – По-лошо е, отколкото си мислиш.
Ако Абел започне да ограбва своите, къде ще спре?
Откъде да знам? – По-добре да разберем.
Имах дълъг разговор с Жиблен.
Обясних му всичко. Той вижда нашата гледна точка.
Уплаших ли ви? – Взех ви за съседа.
Надолу по коридора? – Винаги ми досажда.
Ще се махна. – Не бързайте.
Благодаря. Няма да се бавя.
Сигурно си въобразява нещо, тъй като го срещнах на стълбите
и му се усмихнах от учтивост.
Внимавайте на кого се усмихвате.
Какво става? – Всички се мият по това време и...
Какво ще правим? – Ще чакаме.
Виждам.
Не живеете тук отдавна. – Не.
Работя за лекаря на третия етаж.
Така ли?
Ето. Давайте. – Благодаря.
Какво работите? – Както виждате, наливам вода.
Кой те изпрати?
Предупреждавам те. Ще го използвам.
Детективска агенция. – Знаеш ли къде живея?
Пасаж Доази. Втори етаж. – Страхотно. Тогава да тръгваме.
Имате ли много посетители? – Търсиш някой, който живее тук.
Няма да кажеш защо. И за кого няма да кажеш.
Бях във Военна полиция.
Виждал съм всичко. Може да ме извадиш от строя с това.
Но в жилищна сграда е трудно.
Съседите, шумът, тялото... Нали?
Може би.
Това не вдигна много шум, нали?
По-добре ли си? – Добре съм.
Казваш се Жак Ембер. Работиш за агенция Перие.
Шефът не ни казва всичко. Той плаща, ние работим.
Трябваше да те следя, докато науча адреса на твоя приятел.
Заради някаква жена. Приятелят ти е откраднал нечия жена.
Онзи си я иска обратно или нещо подобно.
Видя ли моя приятел? – Не, кълна се.
Ще го видиш. Шефът ти също. Всички ще бъдат доволни.
Да. Ще говоря с г-н Басире и ще ви се обадя отново.
Точно така. Довиждане, госпожо.
Господине? – Бих искал да видя г-н Басире.
Той очаква ли ви? – Не.
Асистент не става ли? – Не, той или никой.
Кой ви изпраща? – Г-н Жак Ембер.
Спешно е.
Заповядайте. – Благодаря.
Господине.
Човекът, който ме следи, е още жив. И ти също. Това е късмет.
Заплахите нямат място тук. Нито грубостта.
Има закони, които защитават работата, която вършим.
Закони, създадени за всички. – Зависи от случая.
Първо, нека видим досието Старк.
Не е зле. И кой поръча тази шега?
Мъж търси жена си. – Продължи.
Първо, той говори с мен за някой си Старк.
Даде ми адреса на бар, който често посещава.
На Невада? – Същият.
Изглежда Старк познава любовника на жената.
И аз съм любовникът?
Отговаряте на описанието. – Как изглежда клиентът?
Не съм го срещал. – Така ли работиш, на сляпо?
Стига да плащат... – Как му беше името?
Господин Жан. – Как се свързваш с него?
Обаждам се на един номер.
Уведомяват го и той се обажда половин час по-късно.
Тогава ще му се обадиш сега. Кажи, че имаш адреса.
Той трябва да го вземе оттук. Да звънне три пъти.
И тогава? – Двамата ще го чакаме тук.
Хайде.
Влез.
Значи съм откраднал жена ти?
Виж, Абел, мога да обясня. – Сигурно.
Не са искали нищо лошо. – Просто искат адреса ми.
Исках да говоря с теб. – Тогава говори!
Става дума за парите. Направо съм свършен, кълна ти се.
Подхлъзваш се, Жижи. Преди беше по-умен.
Мислеше, че ще върна парите?
Че ще ги върна просто като те видя отново?
Горкият Жижи! Очакваше ли да го преглътна?
Разкажи ми останалото по пътя.
Имаш ли кола? – Да.
Тогава да тръгваме.
Не познаваше Старк. Кой ти каза за него?
Фаржие.
А Ритон? – Видях само Фаржие.
Отишъл си да плачеш при него, за да си върнеш парите.
Той се е съгласил, за да ме предадеш по-късно.
Типично за Фаржие. – Не може да вярваш на това.
Сякаш Фаржие ще ти даде адреса на Старк от добро сърце.
Сякаш не знае, че си двуличник.
Би продал собствената си майка. – Ти си луд! Какво си мислиш?
Твърде много си въобразяваш. Забравих ти адреса.
Не забравяш това, което не знаеш.
Страх те е. Подхлъзна се толкова лошо, че едва дишаш.
Спри тук.
Не би го направил.
Абел.
Какво правиш тук? – Току-що видях Жиблен.
Мъртъв е.
Това е краят, Раул.
За кого. – За един от нас.
Или и за двамата.
Бих искал да видя г-н Вентран.
В задната стая е.
Фаржие?
Той се пенсионира. – Може би затова.
И ти си бил пенсионер.
Който и да е убил Фаржие, е действал бързо.
Като Абел, ако разбираш какво имам предвид.
Никой повече не го видя.
Честно казано, миналото си е минало.
Абел е мъртъв за мен. – Но той е жив.
Имам заповед. Ти си под домашен арест.
Заклещен тук или в апартамента, до второ нареждане.
Затворен.
Боже мой! Какво ми дойде до главата?
Това е просто лист хартия.
Всичко зависи от теб.
Не бързаме за никъде.
Ще хванем Абел, когато свърши с теб.
Но ако ни насочиш,
можем да го хванем, когато свали гарда.
И мога ли да изляза от бара?
Можеш.
Г-н Старк? Отдел Убийства.
Шегувате се. – Може да стане сериозно.
Портиер? Г-н Старк сам ли живее тук?
Не е нужно да ви отговарям. – Напротив.
Ерик?
Какво правиш?
Портиерката казва, че има стая за прислужници на 6-ия етаж.
Идиот! Опитваш се да го предупредиш?
Вратата.
Махнете се от пътя, госпожо.
Влез вътре!
Наистина ли не искаш да остана?
Трябва ли да се върна тази вечер?
Остани в ресторанта. По-добре избягвай да излизаш.
Чудех се дали ще дойдеш.
Както виждаш...
Ще си стъпя на краката след два месеца.
Укриването на беглец няма да ми струва много.
Старк не е пострадал много.
Кракът му е счупен. В болница е.
Намерих скривалището на Ритон. Хотел "Конкордия" в Ньой.
Искаш ли веднага да отидеш там?
Виж.
Фаржие? – Не, по-надолу.
Софи Фаржие умира от инфаркт
Софи... Тя беше най-добрата.
Лош късмет. – За нея, нали?
Но що се отнася до Ритон,
той е голям късметлия.
Защото се отказвам.
Това е сбогом, Жано.
Какво ти става?
Пострадаха много хора.
Терез.
Налди.
Софи.
А сега и Старк.
Не мога да направя нищо за него! Разбираш ли?
Ето какво мога да направя за Старк.
Постарай се да му намериш адвокат.
Абел го няма. Нищо не остана.
Махай се, Жано.
Направи ми услуга. Махай се оттук.
Свърши се.
Няколко дни по-късно, Абел Давос бе арестуван.
Беше изправен пред съда, осъден и екзекутиран.
Субтитри от ТВ, редактор и тайминг СИНЕАСТ ®
2024 ©