Argylle (2024) Свали субтитрите
Определено заедно се справяме, нали скъпа?
Не е ли хубаво така?
Не, наистина, ако се замислиш не е ли хубаво, наистина хубаво?
Усещам как се плъзвам все повече и повече.
В този мой супер свят няма
никой, освен теб
и мен.
АРГАЙЛ - Супершпионин
Да видим дали танцуваш така, както си облечен.
Има само един начин да разберем.
Можеш ли да правиш въртящата птичка?
Изобщо трябва ли да питаш?
Знаеш ли коя съм?
- Не, но искам да разбера.
Искаше ми се да си тук, за да завладееш сърцето ми,
а не просто за да ме заловиш, агент Аргайл.
Май птичката не хвана червея.
Някакви последни думи?
Няма ли да помогнеш, Кийра?
- Кой е Кийра?
Момиче, което отказа да бъде следващия Стив Джобс, за да спаси задника му.
Пак заповядай.
Гърция
Трябва ли ти превоз?
Лагранж ме разкри. Знаеш кой точно съм аз.
Е, да изчезваме от тук.
Кийра! Кийра е простреляна.
Изпращам медици.
Придържай се към задачата, Аргайл.
- Не. Мога да я спася!
Остави това на медиците, а ти си върши работата.
Това е заповед.
Уайът, изгубих я.
Какво правиш?
Каня се да отпия от прекрасното гръцко кафе.
Предлагам да побързаш.
Идва към теб.
Имам лоши новини за теб.
Това е единственият изход от острова.
А добрите новини? Тук правят феноменална пита.
Надявам се, че ти харесва, защото може да е последното ти ядене, освен,
ако не кажеш, кой ти каза, че идваме.
Ако не отговориш ще имаш температурата на моето кафе,
което благодарение на теб е леденостудено.
Телефона.
Сканиране на ретината
С теб не сме много различни.
Ти си терористка.
- И какво, агент Аргайл?
Ти какъв си?
Бъди нащрек, Лагранж. Следва нова заповед. "Аргайл".
Внимавай, Лагранж.
Агент Аргайл е тръгнал към теб.
Излиза, че и ти служиш на същия господар.
Аргайл, Уайът, довършете задачата и се върнете в базата? Аргайл?
Прекъсни връзката.
Помисли. Не може да вярваш на думите й.
Сега трябва да бягаме.
Дирекцията ще ни погне.
Трябва да се покрием.
- "Да изчезнем от радара".
Напълно.
- "Напълно".
Вярваме само на себе си.
- "Само на себе си".
И на никой друг.
- "И на никой друг".
"Разбра ли ме?"
От този момент
съвсем нови неща очакваха Аргайл,
защото знаеше, че няма връщане назад.
Знаеше, че вече нищо няма да е същото.
Ели Конуей, дами и господа. Добре. Да започнем с въпросите.
КОЛОРАДО
Имате ли още въпроси?
Здравей, Ели.
- Здравей.
Всъщност съм амбициозна писателка, но просто не намирам време за писане.
Може ли да ми дадеш някакъв съвет?
- Божичко
Знам колко е трудно. За мен беше така, като бях сервитьорка
и трябваше да взимам извънредни смени.
Всъщност никога нямах време да пиша, до инцидента с кънките,
за който мисля, че говорихме.
Мисля, че ако нещо подобно се случи с теб,
ще осъзнаеш, че трябва да помислиш за утрешния ден.
Ако нямаш време,
то трябва да намериш и да правиш неща, които са важни за теб.
Щом го направих осъзнах, че всички герои, истории и идеи,
които от години се въртяха в главата ми,
най-после се появиха на страниците на книгите.
Добре, хайде още един въпрос. Да?
Здравейте.
- Здравей.
Не е тайна, че сте писателка на шпионски романи.
Дори предричате геополитически събития в реалния живот.
Флеминг, Форсайт, Льо Каре, всички те
са писали за шпиони и се оказа, че са били истински шпиони.
И вие ли сте шпионка?
Как го правите?
Боже, ще ми се и това много би улеснило нещата, но... не.
Независимо, че е много скучно, тайната е в проучване, ровене, търсене.
Въпреки, че щях да кажа същото, ако бях истинска шпионка, та...
Добре. Следващ въпрос. Дамата отпред.
Кога ще имаме петата книга?
- Е, по-скоро, отколкото мислиш.
Много вълнуващо. Да, господина със сивия суичър.
Извинявам се, ако прозвучи прибързано, но не знам дали
пак ще имам шанс да попитам. Имате ли някакви планове за вечерта?
Поласкана съм,
но довечера всъщност имам вълнуваща среща.
Да, още една вълнуваща среща.
Готов ли си.
Мама трябва да работи сега.
Откраднатият главен файл
съдържаше достатъчно доказателства,
за да срине Дирекцията.
Хонконг
Понеже хакерите взимаха скъпо, Аргайл знаеше,
че цената ще е повече от теглото му в злато.
Половината сега. Останалото при доставката.
Както говорихме.
Този телефон е ключът към главния файл.
Отиди в Лондон. Щом пристигнеш,
ще получиш обаждане на този телефон от моя работодател.
Най-великият хакер в света.
Най-после се добра до решението,
което веднъж и завинаги щеше да унищожи Дирекцията.
Край.
Край на пета книга. Наздраве, Аргайл.
Ето го нашият файл.
Мамо! Добро утро. Здравей! Видя ли имейла, който пратих снощи?
Прочетох го.
- През нощта?
Всичко ли?
- Естествено, скъпа, аз съм ти майка.
Взех 2 ободряващи хапчета, започнах и не можех да го оставя.
Бях изумена. Пак го направи, генийче.
Толкова ми олекна, мамо. В главата ми се въртяха всякакви мисли.
Радвам се, че ти е харесало. Наистина.
Сега можем да го пратим на издателя.
Да, ами...
- О, не.
Какво?
- Нищо. Книгата е страхотна.
Книгата е феноменална, скъпа,
но...
- Мислиш, че не е готова?
Ели... просто... завършекът...
- Боже.
Чета ръкописа на ръба на тоалетната чиния,
Аргайл е на път да се сдобие с главния файл, да се пребори
с Дирекцията... и голям поврат. Отива в Лондон?
Какво? Не. Не, не, не, не.
Взима ли файла, или не? Какво следва?
Това е вдигане на напрежението, мамо.
- Ели. Това е увъртане и мотане.
Не може да го причиниш на читателите си.
Какво ще кажеш да летя в петък?
Ще си изкараме хубав уикенд, ще напънем мозъци, или с малко магия
ще измислим нещата.
Добре. Нека е петък. Аз... дотогава ще помисля.
Трябва да върнеш историята у дома, Ели.
Да, мисля, че ти трябва още една тъничка мъничка глава за книгата.
Ще бъде забавно. Ще видиш.
Чу ли това, приятел?
Още една глава.
Да видим. Г-це Ли,
следващият полет до Лондон е чак сутринта.
След като имам време за убиване
си помислих...
- Какво?
Да остана и да се наслаждавам на фойерверките с теб?
Ще ти покажа фойерверки.
Не. Това беше кофти.
- Боже, беше кофти. Трия го.
По-добра си от това, Ели.
Хайде, Ели, цялостния тон...
Просто е... далеч от това.
"Това, което исках да кажа, г-це Ли, беше..."
Това, което исках да кажа беше...
"Беше..."
Не ми идва наум.
Ами ти, Алфи?
Някакви идеи?
Нещо?
Здрасти, мамо.
- Исках да се уверя, че си добре.
Знам колко те стресира работата.
Билети, моля, билети.
Чакай, Ели.
Във влак ли си?
- Изненада.
Помислих просто да дойда до града да ви видя.
С баща ти ще се радваме да те видим. Разбира се и малкият Алфи също.
Ще излезем на вечеря. Дори може да срещнеш някого тук.
Кой знае?
- Колкото и изкушаващо да звучи, мамо,
аз имам връзка.
Наистина ли? С кого?
Свързана съм с работата си.
С Аргайл? Боже, Ели.
Какъв е смисълът на успеха като няма с кого да го споделиш?
Има причина да пиша за шпиони, а не любовни романи, мамо.
Доста е сложно.
Кое е толкова сложно да се влюбиш...
- Да, ами...
Ще ти звънна по-късно. Добре. Чао.
Здравейте. Съжалявам, че ви прекъсвам.
Мястото заето ли е?
Да, да. За съжаление е заето.
Срамота.
Съжалявам. Не, не. Мястото е заето.
Сега е празно, но един мъж... един мъж седеше тук.
Няма проблем. Ако се върне просто ще стана.
Леле! Виж. Вътре има котка.
Котката трябва да е в шапката, а не в раницата. Виж я.
Какво правиш космато чудовище толкова далеч?
Обичам котки. Как се казва?
Здрасти.
- Алфи.
Алфи. Да... писи, писи, писи.
Има ли достатъчно кислород вътре?
- Да, естествено.
Ще те оставя. Искаш да си сама.
Разбирам.
Чела ли си тази? Аргайл.
Да. Да.
Защита на кралството. Историята на МИ5.
Да, добре.
Извинявай... Божичко. Не си ли ти?
Ти не си ли неповторимата Ели Конуей?
Я стига бе!
Наистина?
Аз съм ти голям фен и Бог ми е свидетел
ти си най-добрата. Не те лаская. Как го правиш?
Книга след книга просто ги разбиваш, човече.
Когато влагаш хъс в това, което правиш...
Никога не си работила в живота си.
Не е ли истина?
И двамата с теб сме късметлии.
Така ли? Ти с какво се занимаваш?
С шпионаж.
- Добре...
"Колкото е по-голям шпионинът, толкова лъжата е по-голяма".
Доста лукаво. Не очакваше така да изглеждат шпионите, а?
Честно казано това е единствената неточност в книгите.
Мъж - модел с поръчков костюм и тъпа прическа.
Ще бие на очи, за разлика от всеки друг във вагона.
Никога не го забеляза.
Отнесе ли се?
Добре ли си?
Не... добре съм.
Наистина го мислех, когато казах, че съм фен.
Следващият фен, който дойде няма да дойде за селфи. Разбираш ли?
Той е един от тях.
Разбирам. Трудно е за вярване, но докато чупя китката му...
И пистолета падне в скута ти, може би ще сме изградили взаимно доверие.
И ще можеш да възприемеш две ключови реалности.
Първата - грози те смъртна опасност.
Втората - когато кажа, че е време, наистина ще ти е от голяма полза
да се хванеш за мен възможно най-здраво.
С мечешка прегръдка. Както никога досега не си се хващала.
Разбираш ли?
Разбра ли ме какво казах?
Извинявам се.
Г-це Конуей, ще подпишете ли книгата ми?
Наистина ли излизаш с този номер?
- Да, ами... имате ли химикалка?
Срамота.
- Да, ето...
Започва се.
Боже! Обичам тази книга.
Видя ли? Казвах истината.
Сега кой е странният?
Не е истински фен. Не се тревожи. Всичко е под контрол.
Всичко е под контрол.
Наистина ли се случва? Не ми го причинявай!
Добре ли си?
Да.
Боже! Много мило. Благодаря.
Аз ти давам пистолет, ти ми го връщаш.
Не е ли това доверието, за което говорехме, Ели.
Непознати във влака, а виж ни сега.
Хайде, тръгвай. Не е ли хубаво?
Чакай малко. Не, не, не, не.
Задръж, Ели. Не прави това!
Брадата е истинска, тъпако!
Добре. Ще се погрижа за това.
Добре. Това си е предизвикателство.
Добре, време е за мечешка прегръдка. Последвай ме. Да тръгваме.
Чакай! Това ли е твоят тип?
- Чупката, Ромео.
Спрете!
- Не, не, не. Почакайте!
Нямам нищо общо с този човек. Не съм замесена в нищо. Моля ви!
Не ме карай да ви убивам, Уайлд.
- Ели...
Какво?
- Време е...
Мечешка прегръдка. Кефи се на полета.
А, добре, че си будна.
Аз съм. Аз.
Помниш ли мъжа от влака, кунгфуто, брадата? Обръснах се.
От влака, който...
- Да, да знам. Познах те.
Съжалявам. Грубо от моя страна. Извинявай.
Официално не сме се запознали. Аз съм Ейдън.
Ейдън Уайлд.
- Не, не, не приближавай.
Добре. Успокой се.
Къде е котето ми?
- Алфи е там.
В кухнята. Похапва риба тон.
Както го храни мама.
Той е добре, а ти не си.
Ти си в много голяма беда.
Сложил си камери в къщата ми? Не си шпионин, а перверзник.
Не, не съм перверзник, а шпионин. Върша си работата. Не съм перверзник.
Това са лошите типове, които са те подслушвали.
Кои са тези хора?
Виждаш ли този тип? Помниш ли го от влака?
Казва се Карлос и работи за Дирекцията.
Жива версия на лошите шпиони от твоите книги.
Това е шефът. Директор Ритър.
Нужно ли е да ви напомням какъв е залогът?
Какво би станало, ако този кучи син маскиран като агент
намери главния файл преди нас?
- Ще я намеря.
Имате думата ми.
- Заместник-директоре,
това ли ще е думата, която даде преди,
че Уайлд няма да се доближи и на сто километра до нея?
Още можем да овладеем това, сър.
- Преливам от увереност.
Не, в това няма никакъв смисъл. Защо на Дирекцията ще й пука за мен?
Защото предсказваш бъдещето, Ели.
Я стига. Не е нужно да си гений, за да си измислиш
тайна разузнавателна агенция, за която никой не знае.
Със сигурност играта ще загрубее.
Да.
Някак в книга 5 си написала история, която в момента се случва.
Чел си петата книга?
- Да. Лошите също са я чели.
Дирекцията е чела книга 5?
Не са пропуснали нито едно твое натискане на клавиш, Ели.
Без да подозираш в книгата разбутваш гнездото на стършелите.
Затова Дирекцията иска да те докопа
и щом това стане няма да те пусне, или ще стане нещо по-лошо.
Много, много по-лошо.
Клементайн.
Единствената ми утеха.
Знаеш ли, че е била на дядо ми?
- Да.
Кръстена е на майка му.
Беше много стриктен човек.
Винаги съм го намирал за много разумен.
Имаше си политика.
Убиваше само, ако е абсолютно необходимо.
За храна, за да очисти враг,
или да елиминира тотален идиот...
Бяха направени грешки. Няма да се повтори.
Знам, че няма.
За това съм сигурен.
Не може да е станало.
- Да, това стана.
Ако искаш да си върнеш живота мога да ти помогна. Аз съм от добрите.
Но първо ти трябва да ми помогнеш.
Какво точно искаш да направя?
Ще ти кажа по пътя.
Котки! Проклети котки!
Не трябваше да носиш котка, човек.
- Ти каза, че харесваш котки.
Имаш ли носни кърпи или нещо такова?
- Ти да нямаш алергия?
Няма значение. Всичко е наред.
Ти ме излъга. Излъга, че обичаш котки.
- Да.
Сега как да ти вярвам?
Аз съм шпионин. Шпионите лъжат. Това си е част от играта.
Това и убиването на хора.
Е, това е много успокояващо.
Добре. Искаш истината? Ето ти истината.
Написаното в новата ти книга, всъщност се случи, но не с Аргайл.
А с мен. Доведох хакер. Наех някакъв задник
на име Бакунин да открадне главния файл на Дирекцията.
Да, намерих цялата мръсотия за тях.
За всеки, когото кажеш. Ритър, Карлос...
Имам доказателства за бомбардировки, изборни измами, радиоактивно отравяне.
Пред тях Дарт Вейдър е като Мери Попинз.
Слагам ценният файл на флашка.
Мисля, че Дирекцията ще даде много повече,
ако не ти дам този сребърен куршум.
Затова... цената се утрои.
Още ли имаме сделка?
- Да, добре, Бакунин, имаме сделка.
Да, така си помислих.
Благодаря.
Главният файл щеше да ми помогне
да изоблича Дирекцията. Доказателство, с което да ги разкрия.
Като отидох в Лондон на среща с Бакунин, боклукът не се появи.
Сега и аз и лошите се състезаваме да го открием.
Всички мислим, че ключът е в огромното ти въображение.
Е? Къде е той?
- Не, не, не.
Не може да очакваш от мен да знам отговора.
Защо не? Просто ми кажи какво се случва в следващата глава.
Искаш от мен нещо, което отнема месеци изследвания, години.
Четене, интервюта, запомняне на карти, опознаване на градове.
Никога не съм била в Лондон.
Страхотно. Да започнем от там. Да.
Аз не летя. Неслучайно се срещнахме във влака.
Шансът да умреш в самолетна катастрофа е 1 на 11 милиона.
Шансът да останеш и Дирекцията да те намери, е огромен.
Този самолет е най-добрият ти приятел. Какво ще кажеш?
Не мога да го направя.
Дишай, дишай с мен.
Вкусно.
- Още шампанско, г-не?
Не, не мога. Добре де, извиваш ми ръцете.
Какво мислиш за самолета, а?
- Никога не съм била в самолет.
Е, страхотен начин като за първи път. Разбираш ме, нали?
Говори капитанът. Моля затегнете коланите и да излитаме.
Да, бе, все едно това ще ни помогне, ако катастрофираме.
Добре ли си?
- Това е упражнение с потупване.
Контролира реакцията ми към стреса.
Така правят армейските рейнджъри.
Боже.
- Искаш ли малко алкохол? Помага.
Ей! Погледни ме. Погледни ме!
Една от първите ми операции в Дирекцията беше в Алжир.
Бях заклещен в бежански лагер.
Буквално в основата на планина Тачат.
Не. Тахат.
Казва се Тахат.
- Не е ли с "ч"?
Не е ли Тачат?
Не, не, няма "ч", а "х". Тахат.
Добре, просто планина Тахат, нали?
Да. Започвам да изчислявам възможностите.
Аз не съм катерач, затова знам,
че всеки миг ще падна със 100 метра в секунда
и ще се спукам като балон с вода.
Затова какво направих?
Спрях да се тревожа за тези 3000 метра скала над мен
и започнах да работя с мястото от 1 метър пред мен.
Когато изпитваш такъв страх запомни
да се фокусираш на единственото нещо, което е реално.
Което е точно пред теб.
Погледни.
Летим.
Да. Летим.
Благодаря ти.
- За нищо.
ЛОНДОН
Трябваше ли да взимаш котарака?
- Ти какво очакваше?
Да го зарежа? Я стига.
Любителките на котки винаги умират сами и котките го разбират.
Не съм любителка, не съм такава.
Какъв точно ти е проблемът с котарака?
Сладък е, пухкав, верен, красив.
Я стига. Ако внезапно умреш, котката ще ти изяде ушите за 48 часа,
за което вероятността с теб наоколо нараства с всяка минута.
Това е мястото.
Мемориалът на Албърт
Появих се точно навреме.
Бакунин така и не се обади.
Въпросът е какво се случи?
Много добър въпрос. Какво се случи?
Въпросът не е риторичен.
Какво се случи?
- Не мога просто... бум
и да съм накрая. Съжалявам.
- Ясно е, че можеш. Края на книга 5.
Нашият човек тръгна за Лондон, да се срещне с един хакер, нали?
Напиши още една глава и кажи какво следва.
Не. Не работя така.
Ние сме в парк и ни преследват убийците
на най-опасната организация в света.
Ако нямаш по-добра идея, може би ще направиш компромис.
Добре. Първо да седнем някъде.
Открихме ги, сър.
Те са при мемориала на Албърт в Хайд парк.
Това е на живо. Един от феновете й предава на живо.
Тя е. Това е Ели Конуей Само на няколко крачки съм.
Карлос!
- Да, сър?
Местен екип. Искам всички британски активи препозиционирани върху тях.
Дайте ми звук. Искам да чуя това.
Дигитално четене по устните е активирано.
Как сме, шефе?
- Моля те, потърпи.
Не ме припирай. Боже, благодаря.
Той я кара да напише следващата глава.
Не е "Война и мир". Просто глава, може би няколко страници.
Аргайл пристигна на мястото на срещата... и осъзна...
Значи това е просто идея?
- Защо ми даде телефона?
Не за да се обадя, освен...
Телефонът е съобщението.
- Ето, горе, виж.
Защо има криптиращ чип за 2200 долара в телефон струващ 20 долара.
Опитва се да ни каже как...
- Да го намерим.
Може ли да видя телефона?
- Еднократния?
Да. Трябва да го отворим.
Ако съм права Бакунин може да е сложил криптиращ процесор.
Разбира се.
- Къде е?
Изхвърлих го.
- Не е при теб? Изхвърлил си го?
Това беше нишка.
Нямаше ток. Еднократен е.
Що за шпионин си ти?
Очевидно тук си нямам работа с агент Аргайл.
На теория можеш ли с чипа да правиш криптирани разговори?
На теория. Но човекът отсреща
трябва да има съответната...
- Сателитна техника. Това е!
ДОИС база данни за отбранителни инфо системи?
Избрал е чипа, за да ни доведе до неговия сателит.
Намерим ли сателита, намираме Бакунин.
Въпросът е...
- Как ДОИС да намери този сателит...
В Англия.
Гледай как работи майсторът.
Знаеш как да го направиш?
Кийра ме научи на едно, две неща.
Затова се връщаме обратно към ДОИС...
- База данни.
Всеки продаден сателит трябва да е регистриран там.
Ако не разрешим това преди тях, ще падат глави.
Я виж тук. Защитна стена Метасплойт.
Това е Метасплойт.
- Да, ще я кракна. Секунда.
Е?
- Мога да я кракна. Секунда.
Приемам предизвикателството.
- Почти успях.
Почти успях.
Вътре съм.
- Вътре съм.
Вътре съм.
Искам да видя Аргайл да го прави.
- Да видим. Опитай сега.
Какво имаме тук? Колко...
- Са сателитните локации?
Много.
- За да сме точни са 96.
По дяволите.
Не, не, не, не, не, не...
Има причина да избере това място - мемориалът на Албърт.
Кое е най-близкото до тук?
- Говорим за това, тук.
И това е най-близкият адрес...
- До мемориала.
Да, мадам.
- Да, сър.
Улица Кобург.
- Улица Кобург.
Като името на принц Албърт Сакс...
- Кобург.
Мисля, че намерихме...
- Аргайл.
Надявам се да си права.
Писателска интуиция.
Улица Кобург 25, апартамент 305
Няма никой.
- Какво да правим?
Все пак аз съм...
шпионин.
Добре. Писателска интуиция, а?
Забелязваш ли нещо?
Да. Бакунин имаше пари и не би живял в тази кочина.
Екип 1, какъв е статусът ви?
- На 3 километра от целта сме.
Върху тухлите има тапети. Изглежда ли ти нормално това?
Който и да живее тук има лош вкус. Да се разделим.
Какво правиш?
- Виж, виж. Има линия.
Това е улика.
Виж това.
- Гипс, шпакловка. Да тръгваме.
Има нещо.
- Имаме още 95 места. Да тръгваме.
Не, не, не, не. Дай ми секунда. Нека проверя. Знам, че това е мястото.
Добре. Ти ми губиш времето и аз ще губя твоето.
Обичаш ли да танцуваш?
- Не.
Аз обичам.
Докладвай, ръководител екип.
- Остана километър и половина.
Виждаш ли нещо?
Може да го отвориш.
- Страхотна идея.
Би ли ме предупреждавал
преди да започнеш да стреляш?
- Какво ти става?
Какво стана с опита в шпионирането и отключване на ключалки?
Това изглеждаше по-трудно.
Да, супер. За това говорим.
Това е ключ за лодка.
- Откъде знаеш?
Живея до езеро.
Ай пи адреси, ВПН, локации. Всичко е кодирано.
Това е символът на анархистите. На съименник на Бакунин.
Бил е руски анархист от 19 век. Това е.
Това е на Бакунин.
Това е дневникът му.
Да, може да ни отведе до главния файл.
Беше права. Направо ги закова.
Измислихме го.
- Напълно. Ти го разгада.
Аз го разреших.
А това можеш ли да разрешиш?
Добре, добре...
Страхотно шоу на живо.
Влизаме по мой знак. Три, две, едно. Действайте!
Мястото е подсигурено. Мишените ги няма.
По дяволите!
Боже как мразя тази котка.
Защо продължава да се случва?
Внимавай зад теб!
Виж това.
- Да гледам какво?
Това!
Съжалявам.
- Котката току-що използва
един от деветте си живота. Повярвай ми.
Това е кошмар.
- Да. Не беше от хубавите му моменти.
Всъщност беше много по-добре. Беше доста добре.
Раничката, моля. Благодаря.
Добре. Типовете от Дирекцията идват на вълни. Ще дойдат още хора.
Ако не искаш да се мотаем тук и да ги срещнем, да изчезваме.
Да.
Чакай, чакай, чакай... Не натам.
Дръж това.
Вземи го.
- Да. Благодаря.
Отивам да ги очистя...
- Добре.
А ти ще им мачкаш главите като минаваме.
Уверявай се, че са аут. Ясно?
Не мога да мачкам глави.
Разбира се, че можеш. Човешкият череп шокиращо крехък.
Какво?
- Все едно чупиш яйце, нали?
Или удряш диня с чук.
Просто вдигаш крак и... мачкаш.
Така се прави, нали? Не, не супер е. Забавно е.
Като туист. Танцуваш туист.
Завърташ. Едно, две, три,
натискаш и завърташ. Едно, две, три...
Аз не танцувам и не размазвам черепи.
Значи ще е забавно преживяване за теб.
Три, две, едно. Тръгваме.
Добре. Можеш. Завърташ и мачкаш. Завърташ и мачкаш...
Завърташ и... мачкаш. Не мога да го направя. Не мога.
Какво става, Ели?
Какво стана с всичкото това размазване?
Какво стана? Аз си свърших работата.
Ти не си свърши твоята.
Да, вярно. Не, така исках. Свърших я.
Просто изглеждаше, че няма нужда.
Какво казваше?
- Грешката е моя.
Още ли идват?
Къде отиваш? Къде отиваш?
Достъп само до покрива
Това ще ги задържи.
Чакай малко. Тази лодка, ключ за лодка...
Това е точно планът за бягство на Бакунин.
Трябва ни стълба или въже, за да слезем.
Не. Ще скочим.
- Какво?
Ще скочим.
- Не, не, не, не.
Има три етажа...
- Права си.
Бакунин го е измислил. Под брезента има дебела постелка.
Гарантирам ти.
- Ами, ако грешиш?
Вярваш ли ми? Виж досега докъде те доведох.
Да. Заклещени сме на покрив и всеки момент ще ни убият.
Има резон. Нека те попитам нещо.
Вярваш на Алфи, нали?
- Естествено.
Леле. Получи се.
- Благодаря ти, Боже.
Ще скочим. С разперени ръце и по гръб.
Прилича на игра на доверие. Играла ли си я някога?
Не.
- Ще бъде супер. Алфи вече е долу.
Слизаме долу.
- Боже мой!
Виж го. Приземи се като нинджа. Напълно е добре.
Приготви се. Броя до три.
- Боже, Боже!
Едно, две...
Алфи.
- Хайде. Да тръгваме.
Хайде. Искаш ли да те гръмнат?
Измъкнаха се, сър.
Съжалявам. Много съжалявам.
Да съжаляваш за изгубено време е загуба на още време.
Заредете самолета. Ще направим едно малко пътуване до Европа.
Остави ме на мира.
- Най-после.
Малко признание.
Кой иска да се сприятелява?
Искаш ли да сме приятели?
Защо се преструваш, че не съм тук?
- Защото не си истински.
Защо говориш с мен тогава?
Това е проблемът. Ти илюзия. Тук си, защото явно от страх активирам
някакъв визуален защитен механизъм или нещо такова.
Ти си просто персонажа зад него.
- Така ли?
Да знаеш, че си като трън в задника.
Махай се.
Махай се.
Искаш да се махна. Желанието ти е заповед за мен.
Махай се. Котката ти ме одраска.
Чудя се защо.
- Нашият човек
използва алгоритъм със симетричен ключ за шифроването му.
Мрежата на Фейстел?
- Схемата на Лай-Маси от 1-ва книга.
Всъщност познаваш Аргайл.
Онова във влака не бяха глупости. Аз съм запален читател.
А ти си страхотен писател, Ели Конуей. Май ми харесва.
И не си толкова лош шпионин.
Да.
Благодаря.
Да... Душът е изцяло твой.
Опитваш да ми кажеш нещо?
Да, май трябва да го направя.
Да. Добре.
Схванах намека.
Не, не, не. Сега го остави сам. Ела, насам момче.
Здрасти.
- Да.
Да, при мен е. Не знам, в някакъв въшлив мотел.
Не, не.
Тя не подозира нищо.
Не, не, не. Направо ме подлудява.
На Ели Конуей й трябва куршум в главата.
Не. Слушай. Ще ти я доведа
и приключвам. Ясно? Край.
Край с тези глупости.
Това е.
ЧИКАГО
Какво правиш тук отново, Ленърд?
Колко захар трябва на един мъж?
- Не разбирам...
Не, не, не дойдох за захар. За дъщеря ти.
Обажда се от Лондон.
Ели е.
Ало.
- Мамо? Здравей, мамо.
Ели, скъпа, притеснихме се като не се появи.
Какво правиш в Лондон? Ленард, опитвам да говоря с дъщеря си.
Може ли да ни оставиш за малко?
- Но телефонът е мой.
Както и захарта ми. Опитвам ли я, преди да я дам?
Прибирай се у вас, Ленърд.
Ели, почакай.
Качила си се на самолет? Това е прекрасно!
Да, но не е толкова хубаво, колкото звучи.
Аз съм в голяма беда, мамо.
Беда? Каква беда?
Сложно е.
Не мога да говоря по отворена линия.
- Отворена линия?
Сега опитваш да ми докараш пристъп на тревога.
Това е. Идвай у дома, Елизабет.
Не, не, не мога. Нямам никакви пари,
не мога да използвам кредитните си карти. Нямам паспорт.
Просто... просто не знаех на кого друг да се обадя.
Това е.
- В коя страна да дойдем при теб?
Бари! Резервирай ни билети за Лондон!
В Англия!
Помниш ли хотела, в който ви настаних за 30-тата ви годишнина?
Как да забравя. Беше, беше...
Не го казвай на глас.
Има резервация за същия апартамент.
Ако някой пита кажи, че татко е на бизнес пътуване.
Една от неговите конференции за стоматолози.
Божичко.
- Ели?
Добре ли си? Наранена ли си?
- Не, добре съм. Кълна се. Кълна се.
Дай раницата. Сигурно умираш от глад.
Поръчах любимите ти неща.
- Боже, благодаря ти.
Жадна съм.
Виж, не забравих и за теб.
Добре. Всичко това заради данъците ли е?
Ние предположихме, че е заради тях.
- Не, мамо.
Не е, заради данъците.
Слушай. Следяха ли ви?
Да ни следят.
Скъпа, кой би ни следил?
- Аз... мога да обясня.
Поне ще опитам. Къде е татко?
- Отиде за лед.
Скъпа, тези недомлъвки ме плашат. Разбираш ли? Искам да знам...
Не отваряй!
- Това е баща ти, скъпа.
Не! Мамо!
Ели.
- Тате.
Проклет хотел. Трябва да повикаш рум сървис за лед. Не е истина.
Милата ми Ели Бели.
- Съжалявам тате,
че ви въвлякох с мама в това нещо. Нямаше къде да отида.
Без извинения. За това са родителите, независимо колко си голяма.
Божичко. Ти трепериш. Седни.
Хайде, седни.
Всичко ще се оправи.
Какво казваме винаги? Ще отмине.
- И това ще отмине.
Не, не знам.
Не мисля, че този път всичко ще мине...
толкова лесно.
Добре. Написала съм нещо в новата си книга.
Нещо, с което много съм се доближила до нещо реално и затова
свирепа шпионска агенция, самата Дирекция,
изведнъж решава, че мога да помогна за главния им файл, който издирват
и започнаха да ме преследват.
Е... как се измъкна?
Спаси ме друг шпионин.
Обеща да ме защити, ако първо му помогна да открие същия файл.
Убеди ме и беше от добрите, докато не разбрах, че не е от тях.
Затова грабнах единствената следа, която имахме за файла,
нещо като хакерски дневник, дойдох тук и...
просто...
не знам на кого да вярвам.
Сега с наркотици ли експериментираш?
Мамо! Не!
Погледни й очите.
- Виж, Ели,
този... този дневник къде се намира?
Донесе ли го с теб?
- Да. Там е.
В раницата ми е.
Трябва да отидеш в полицията или ФБР.
- Не, мамо,
ти не разбираш. Тези хора имат очи навсякъде.
Не може просто да си седим. Не, трябва да се свържеш с пресата.
Точно така. Занеси го на Андерсън Купър.
Такъв човек би могъл... не знам... Бари? Как мислиш ти?
Бари! Внимавай за момент, скъпи.
Ти какво мислиш?
- Аз... аз съм...
Аз съм много щастлив, че успя да дойдеш тук жива и здрава
и този психопат не те е наранил.
Не дай Боже нещо да стане с теб
не знам какво бихме правили с майка ти.
Мисля, че всичко ще е наред.
- Какво става!
Не ни убивай! Моля те! Ще ти дам пари...
Не, не, не!
- Мисля, че ме бъркате с някого.
Млъквай, просто...
- Ейдън, не го прави.
Ела с мен, Ели. Пусни я.
- Аз съм виновна.
Боже, тате.
- Довери ми се, Ели.
Да ти вярвам? Каза, че искаш да вкараш куршум в главата ми.
Чух те!
- Много буквално приемаш нещата.
Но умирам от желание да вкарам куршум в неговата глава. Буквално.
Достатъчно. Ако ме убиеш,
Дирекцията няма да спре да те преследва. Никога.
Тате?
- Какво?
Той не ти е баща. Не виждаш ли?
А тя не ти е...
Млъквай, Уайлд. Не мисли, че няма да я убия с кеф.
Мамо!
Да тръгваме.
- Това са мама и татко...
Погледни ме!
Вярваш ли ми?
- Току-що застреля майка ми!
Това не е майка ти! Тази жена току-що опита да ти пръсне мозъка.
Кой е единственият, който в последните 72 часа не опита да те убие
преднамерено. Да тръгваме. Хайде!
Да тръгваме!
В колата! Тръгваме!
Забравих Алфи!
- Алфи?
Забравих Алфи!
- Котката?
Не мога да го оставя. Ще се върна.
Майтапиш се.
- Той е единственото ми семейство.
Моля те.
- Искаш да умреш вътре с котката,
или идваш с мен и ще научиш истината? Ти решаваш.
Но насам идват още от лошите.
Решавай.
Наред ли е всичко?
Питаш дали съм добре. Родителите ми се опитаха да ме убият.
Майка ми...
между другото изведнъж опря пистолет до главата ми.
Няма на кого да вярвам.
А Алфи е с тези... тези чудовища.
Алфи е при тях, а вече няма да го видя никога.
Никога вече няма да видя Алфи.
Не знам, не знам.
Просто ми кажи, Ейдън. Ти ми кажи.
Мислиш ли, че аз... мислиш ли...
че съм добре?
- Добре. Въпросът е глупав.
Ще ти кажа в какво грешиш.
Има на кого да вярваш.
И ми повярвай, че имаш нужда от почивка, хлапе.
Не... не съм уморена.
- Повярвай ми, хлапе. Уморена си.
Колкото е по-голям шпионинът, толкова лъжата е по-голяма.
Всичко ще бъде наред.
Добро утро, слънчице.
- Къде сме?
Във Франция. Бонджорно Франция?
Бонжур се казва.
- Така казах и аз.
Харесваш ли Франция? От французите тръпка ме обзе.
Схвана ли? Грозде - обзе.
Има още от тях там, откъдето идват.
Виж ти.
Блудният шпионин се завърна.
Това ли е?
Браво, приятел.
Ели, това е Алфи.
Алфи?
- А, тя... кръстила котката си Алфи.
Името е перфектно...
за готина котка.
Алфи... това е Алфред Соломон?
- Да.
Бившият заместник-директор на ФБР Алфред Соломон?
Никакви сълзи вече. Обещавам.
- Благодаря.
Искаш ли да се поразходим?
- Разбира се.
Пиеш ли вино?
- Да, понякога.
Пино ноар. Знаеш ли, че това
е най-старият съществуващ сорт.
Още от времето на римската империя.
Отглежда се навсякъде по света.
Знаеш ли защо виното, което ние правим е с различен вкус
от "Пино" правено, да кажем в Напа или Тоскана?
Гроздето е същото, а разликата е къде е отглеждано.
Летните жеги му придават по-екзотичен, тропичен вкус.
Надморското ниво придава с леко кисел вкус и т.н.
Продукт и среда.
Французите го наричат провинциално вино.
Не знам какво е гроздето,
докато не разбереш през какво преминава.
Така в древността са правили ферментацията на виното.
Техника забравена от историята и хиляди години по-късно
френски фермер се спъва в руини от такива делви,
които били погребани в имота му.
И ето! Изгубеното е намерено сега.
Това е проблемът с миналото. Упорито е.
Може да е погребано, но още си е там
и чака точния човек да дойде и да го изкопае.
Какво... е всичко това?
Защо... защо сме тук?
Защото, Ели Конуей,
е време да се срещнеш с истинския агент Аргайл.
За книгите, които пишеш,
а Ейдън казва, че са предсказания...
Не, не са.
Те са спомени за това, която всъщност си ти.
Агент Рейчъл Кайл.
Добре дошла отново, агент Р. Кайл.
Това са глупости.
Глупости! Твоят приятел е луд. Чуваш ли ме?
Откачен!
Аз съм писателка!
Нито повече, нито по-малко.
Независимо от тези фалшиви глупости, които ми показа току-що!
В името на малкия Исус!
Отказвам да повярвам, че това се случва с мен!
Стига си хленчила! Казваш се Рейчъл Кайл
и за нищо не хленчиш!
Това ли наричаш хленчене?
- Тези шпионски романи са глупости!
Ти дори не обичаш котки.
Харесваш кучета!
Не е така!
Аз съм Ели! Ели Конуей!
Липсва ми Рейчъл.
- Съжалявам.
Явно ти липсва някоя, но не аз? Ясно?
- Добре. Хубаво.
Знаеш ли какво? Не искам никога отново да видя Ели Конуей.
Колата е твоя. Довиждане, Ели.
Прекрасно. Довиждане.
Да започваме. Колко си бърза?
Здрасти, Рейчъл. Да...
Искам да знам всичко.
Агент Рейчъл Кайл
Срещам се отново, Лай-Маси.
Старият ми враг.
Защо става толкова бавно?
Излязох на терен, за да се сдобия с тези изображения.
Това са моите резултати. Вашите къде са?
Разкодирането на схема Лай-Маси изисква време, директоре.
Всичко зависи от това.
Добре. Защо лъжат? Защо, по дяволите не са ми казали?
Трябва да оставим спомените ти да се върнат от само себе си.
В противен случай може завинаги да се изгуби това, което е погребано.
Какво се случи... с мен?
Добре. Последния път, когато те видях
беше сутринта, като тръгна за среща с Бакунин при мемориала на Албърт.
Не отидох аз там.
Беше ти
и не се върна.
Още не знаем какво се е прецакало,
как са се объркали нещата.
Знаем само, че си се появила
е местната бърза помощ в кома.
Непозната, намерена на брега на Темза.
Там те е намерила Дирекцията.
Докато те открия
вече те бяха преместили в болница в САЩ.
Рейчъл, отвори очи.
Ето така, да.
Помниш ли ме?
Помниш ли коя си?
Вече не беше Рейчъл,
беше празен лист.
Не можеше да си спомниш нищо.
Дирекцията опита друг подход.
Един ден жена, която знаех, че е доктор Маргарет Воглер,
шеф на научните операции в Дирекцията, дойде при теб с Ритър.
Ние сме родителите ти. Твоето семейство.
Ти си Ели...
- Конуей.
Оцеляла от ужасен инцидент с кънки сервитьорка от малък град.
Донесохме ти няколко неща, за да си спомниш коя си.
Заложиха на истински неща.
Виж това. Музикалната ти кутия.
Но умът ти беше обработен от Воглер.
Визуални спусъци, които да ти припомнят за живот,
който те искаха да повярваш, че си живяла.
Награди за пързаляне с кънки?
- Точно така.
И това...
- Загаси лампата.
Запомни...
- Работата на Воглер беше психо атаки,
от типа "Манджурския кандидат".
Промиха ти мозъка, Ели. Това беше.
Ами...
Остана ми само един човек, към когото да се обърна.
Алфи, мъжът, който ни тренира.
Той започна разследване, но без главния файл като доказателство,
Ритър ни освободи, обвини ни в заговор и оттогава ни преследва.
Алфи се беше покрил. Нямаше кой друг да ги спре,
затова Дирекцията започна финалната част от плана си.
След като започваш да си спомняш коя си,
решихме, че е време да ти върнем дневника.
Да. Най-после ще можеш да напишеш
всички истории, които искаше да разкажеш.
Дневникът, който ти дадоха беше фалшив. Беше написан от д-р Воглер.
В него бяха основните моменти от живота ти
на достатъчно разстояние от истината,
за да предпази истински имена, места и събития,
надявайки се да надникнат в истинските ти спомени
чрез историите, които те окуражаваха да разказваш.
Откаченото в случая беше, че това проработи.
Започна да пишеш книги за истинския си живот.
Просто трябваше да седнеш и да гледаш как се разиграва пред очите ти.
Книга след книга ти се доближаваше все по-близо, до миналата седмица,
когато беше на ръба да дадеш на Дирекцията точно каквото им трябва,
и тогава щяха да те...
- Щяха да ме убият.
Нямаше да допусна да го направят. Не и в моята смяна.
Чакай малко. Наблюдавал си ме в последните 5 години?
Да, така е, но не в гадния смисъл.
Това, че ти беше забравила коя си...
не значи, че и аз съм забравил.
Познавам те по-добре отколкото ти се познаваш, хлапе.
Коя съм аз Ейдън?
Едно време имало оперативен агент на ЦРУ.
Най-добрият полеви агент, който се е обучавал в Лангли.
Точно затова ти беше вербувана от Дирекцията.
И точно както в книгите ти имаше истински Уайът.
Ти си бил Уайът?
- Не ми благодари.
Просто си го представях толкова...
- Голям, силен?
Да. Предполагам, че подсъзнателно така ме помниш.
Поласкан съм.
Тук е и истинската Кийра.
Изглежда ли ти познато?
За жалост Воглер нямаше нужда да се променя спрямо книгите ти
заради случката в Гърция.
Значи Кийра... всъщност...
Да изчезваме от тук.
Загина в акция. Куршум в сърцето
от истинската Лагранж както го написа в книгата.
Знаеш ли, че обмислях как да я върна в 6-та книга?
Читател ми прати имейл с една брилянтна идея за обрат.
Луда идея за обрат в сюжета...
По-откачена от всичко това?
Май не е.
- Да! Готово е.
Идвайте тук!
Лай-Маси току-що получи ритник в задника
от мен!
Данните от дневника на Бакунин показват, че е оставил главния файл
на пазителя на тайните - г-жа Саба Ал Бадр.
Според Корана да пазиш чужда тайна
е божествено възложена работа,
а да я разкриеш, е нечестив грях.
Г-жа Ал Бадр отвежда това вярване на съвсем друго ниво.
Бакунин й е дал строги инструкции, че главният файл
може да бъде взет само от един определен човек и никой друг.
Агентът, сключил сделката
и стар познат на пазителя, е Рейчъл Кайл.
Не, не, не, не. Ако пазителят очаква Рейчъл Кайл,
ще разбере, че нещо не е наред, когато ме види.
Аз съм неспокойна, получавам пристъпи на паника.
Само защото систематично си обработвана от Воглер.
Каквото и да са направили с главата ми, се е получило,
защото не съм добре. Не мога да изпълня шпионска мисия.
Дори него не мога да погледна, без да видя Аргайл.
Да, Аргайл ми говори.
Знаеш ли... намирам това за доста успокояващо.
Не разбирате ли? Аз полудявам.
Не губиш ума си, ти го намираш.
Аргайл е подсъзнанието ти, което иска да ти каже коя си в действителност.
Ели. Ели!
Ако можеш 5 години да пишеш за агент Аргайл,
ще можеш да бъдеш и Рейчъл Кайл за една нощ.
Ще се справиш.
Знам, че е така...
но ще го направим заедно.
Добре. Екипирайте се подходящо
и ако не помните реалността,
предлагам да се облечете като най-добрите.
АРАБСКИ ПОЛУОСТРОВ
Добре изглеждаш.
- Ужасно ме е страх.
Всичко ще е наред.
Бих пийнала сега.
- В двореца няма пиене, Ели.
Пазенето на тайни и алкохол не вървят заедно.
Два клубни соди, моля.
Когато пазителят е готов, ще ни извикат. Сега се успокой.
Виж, нормално е да си нервна.
Защо да съм нервна? Естествено, че не съм.
Няма за какво да бъда нервна, нали, Ейдън? Благодаря.
Естествено, че съм нервна. Откачам.
Напълно полудявам.
Знаеш ли кое помага на нервността? Танцът.
Танц?
- Да.
Тук няма дансинг. Ти си единственият, който танцува.
Какво ще кажеш за това?
Ейдън, не мога да танцувам. Спри.
Може би Ели Конуей не може да танцува, но Рейчъл Кайл определено може.
Не мога.
- Можеш със сигурност. Можеш го.
Не знам.
Дай да разпуснем. Какво е това?
Това е глупаво.
Не, Ейдън.
- Няма да ти се размине.
Този пълен с гориво самолет ще излети.
Не можеш да танцуваш, а?
- Не.
Тогава това какво е, а?
Помниш ли въртящото птиче?
- Какво?
Рейчъл го може, казвам ти.
За какво говориш?
- Четвърта книга.
Не, не, не...
- Да.
Не знам какво става.
Това е моята песен.
Не. Нашата песен.
Това е нашата песен.
- Какво искаш да кажеш?
Започна в Могадишу.
Агенти на терен, горещината от битката...
Случи се и се случва отново и отново...
Продължаваме да намираме начини да се открием.
Колко дълго ние...
До деня, в който изчезна.
Исках да ти кажа в секундата, в която те видях във влака.
Това беше трудната част.
Кое е трудно?
Да се правя, че не те обичам, хлапе.
Най-трудната мисия в живота ми.
Значи ни е било добре заедно?
Дяволски добре, ако ме питаш.
Имаш думата ми.
Не.
Не е нужно.
Спомням си.
Извинете ме. Публично изразяване на привързаност не е разрешено.
Разбира се.
- Извинете.
Приключвам с това, шефе.
Пазителят ще ви приеме сега, г-це Кайл.
Прекрасно.
Само г-ца Кайл.
Харесва ли ви соарето?
Да, прекрасно е. Благодаря.
Легендарната Рейчъл Кайл,
преструваща се на плаха писателка пет дълги години.
Браво, скъпа, браво.
Би трябвало да ти липсва.
Какво да ми липсва?
- Всичко това.
Убиването, лъжите...
аз.
Не съм тук, за да си правим нощ на спомените.
Разбира се, че не.
Моля те, седни.
Когато работата ти е са пазиш тайни,
се научаваш да различаваш лъжите.
А това наистина ме озадачава, защото те наблюдавах.
Ели Конуей никога не е била такава.
Бях под дълбоко прикритие. Добре си играя ролята.
Прекалено добре както изглежда.
Кажи ми... коя си всъщност?
Агент Кайл, или Ели Конуей?
Защото не вярвам и на двете.
Само един ще излезе жив от тази стая.
Аз...
не знам какво да кажа.
Разбира се, че знаеш.
Аз не съм ти нужен.
Нужна си си ти.
Сбогом.
При естеството на моята работа, Саба,
си склонен да не ти пука
какво си мисли дребна риба като теб, за каквото и да е.
Затова се опасявам, че трябва да попитам.
Ще ми върнеш ли проклетата кутия,
или ще ме накараш сама да си я взема?
Може би все пак не си се променила много, агент Кайл.
Може да използваш моя компютър.
Откъде да знам дали е безопасен?
Има причина аз да съм пазител на тайните.
Причината е, че аз ги пазя.
Главен файл на Дирекцията
Ейдън, ще бъдеш много щастлив летовник.
Джакпот, Алфи.
По дяволите.
Не, не, не, не...
А, ето я и нея.
Как мина, какво взе?
Горд съм с теб.
- Ейдън, искам да знам нещо. Ясно?
Кажи.
- Искам да знам...
На кого можеш да вярваш?
Сега знам на кого не мога.
Не обвинявай домакинята ни. Обвинявай себе си,
че показа дневника на Ритър. А ти,
моля те не опитвай нищо глупаво. За разлика от Савой
тук не е нужно да обличам бронежилетка.
Преди всички да започнем нещо,
охраната на пазителя ще го довърши.
И какво да правим сега?
Какво ще кажете за чаша хубав чай?
Аз ще съм майката.
Добре, аз ще съм баща.
Първо ти.
И така... Прочете каквото имаше на флашката, нали?
Започваш да научаваш истината, Рейчъл.
Започва да се връща, нали?
Започваш да си спомняш.
Спомни си защо отиде при Бакунин.
Спомни си кой те изпрати.
Откри ме за нула време.
Може би си наистина толкова добра, колкото казват.
Продължавай. Следвай спомените.
Трансферът е завършен.
Благодаря.
- Дай ми това, за което дойдох.
Не е тук. Не се прави на изненадана.
Спокойно, скъпа. Файлът още си е твой.
Очаква те. Теб и единствено теб.
При самия пазител на тайните.
Ал Бадр.
Рейчъл, следвай спомените.
Продължавай.
Работата ми тук приключи.
Аз убих Бакунин.
- Какво?
Разбира се. Никога не би ни провалила, Рейчъл.
Ти беше най-лоялната от всички помощници на Дирекцията.
Убийства, саботажи, внедряване...
Кажи ми, че не е истина. Кажи, че не е истина.
Кажи ми, че не е истина!
Оръжията са забранени,
но приспивателните вършат добра работа.
Ето я и нея.
Къде съм?
- У дома, скъпа.
Скъпа?
Още ли сме баща и дъщеря?
Добре...
Независимо дали помниш, или не... Може ли?
Наистина ме е грижа за теб, Рейчъл.
Наблюдавайки те в последните пет години
този живот в паническо съществуване...
Лъвица, която е убедена, че е агне...
това... това направо ме убиваше.
Дали си ми дъщеря? Не, но аз съм човекът,
който ти помогна да пораснеш и да станеш жената,
която ти беше писано да станеш.
Но все още имаме проблем.
Проблем?
Имаш главния файл.
Това, което нямаме, е Алфи.
Няма да престане да опитва да ни разобличи,
затова те моля да ни кажеш къде е.
Не знам.
Не лъжа. Не знам. Беше в някакви лозя.
В някоя френска провинция. Ейдън знае.
Заведе ме там докато спях.
- Е,
въпреки усилията ни да го убедим той няма да проговори.
Разбирам.
Аз мога да измъкна информацията от него.
Нека агнето... изреве.
Предлагам ти сделка.
Последвай ме.
Ти ми даваш моя Алфи,
а после аз ти давам твоя.
Прави, каквото искаш с него.
Мразя котки.
Аз също.
Тръгваме ли?
Да.
Конструирахме това, когато директорът и аз бяхме нужни в базата,
а ти искаше да прекарваш повече време с мама и татко.
Агент Уайлд отказва да говори.
Не съм изненадан, но ще опитаме нещо друго.
Моля те, Ейдън, кажи им,
или много бързо ще загрубеят нещата.
Къде е Алфи?
Пак ли говорим за котката? Това... убийте ме.
Убийте ме сега, хора.
- Ако ми кажеш сега,
обещавам ти, че няма да страдаш.
Но колкото повече време отнеме да отговориш на въпроса,
а ти ще отговориш,
толкова време ще употребя, за да го убия.
Разбра ли ме?
Какво ще кажеш аз да отговоря на въпроса ти,
ако първо ти отговориш на един мой въпрос. Готино, а?
Не искаш сега да се бъзикаш с мен, Ейдън.
Това е нещо, за което не може да чакам.
Щом разбра, че аз знам истината за Дирекцията,
можеше да ме убиеш.
Точно там, на място, но не го направи. Защо?
Явно служим на един господар.
Отрязана си.
Мисля, че е защото
ти също искаше да се махнеш.
Просто го игнорирай.
Изцяло беше в Дирекцията.
Винаги си била.
Затова уби Бакунин.
Уби Бакунин, защото играеше и от двете страни
до последната секунда.
Щеше да вземеш файла и да постъпиш правилно.
Знам, че щеше да е така.
Защото... Ели Конуей,
този човек, не е това,
което всички се преструват, че е.
Не могат да заличат този човек.
Всичката доброта е вътре в теб.
Това е Ели Конуей, а това си ти.
Името ми е Рейчъл Кайл.
Трябва да го проверим верижката му за проследяващо устройство.
Ами Алфи? Сега как ще го намерим, по дяволите?
Той никога нямаше да ни каже.
Щяхме да губим време да опитваме.
Освен това
умът ми се проясни.
Знам как да го намерим.
Погледнах часовника си, когато стигнахме там.
Пътувахме поне 12 часа.
Не може да е в Бургундия.
Да видим тук. Вадя всяка мисия, на която съм била в южна
Франция, да видим...
Сега не си много корав, а?
- Стига, човек, той е легенда.
Легенда?
- Да, беше.
"Беше" е ключовата дума.
- Просто...
Това достатъчно легендарно ли е, тъпак?
Колата. Тази кола беше там.
Френските регистрационни номера са по региони.
Беше 70.
70?
- 70 и нещо...
Какво значи?
- Значи на юг от Авалон
и на север от Клуни, което значи,
че сме близо.
Малко по-нататък.
- Господин директор,
няма следящо устройство, сър.
- Прекрасно.
Почти сме там.
Винаги може да се разчита на агент Кайл.
Браво, агент. Намери го.
Още по-добре е, че ми дадохте достъп до вашия мейнфрейм,
току-що пратих главния файл на Алфи.
Какво?
Защото си спомних всичко.
Необходима оторизация на сървъра
Файлът не е изпратен
Почти всичко.
Добре ли си, Алфи? Не мислих и дума от това, което казах.
Сега отиваме на малко приключение.
Код червено! Код червено!
Сигурно се майтапиш. Как така си още жив?
Помниш ли последния път като се видяхме? Ти ме одра.
Виж сега кой има нокти.
Мъж срещу мъж.
Ейдън, аз съм.
Добре. Оставям пистолета
на пода.
Много бавно ще се изправя, чу ли?
На една страна сме, Ейдън.
На една страна.
- Същата, а?
Ти ме простреля в сърцето!
Две думи. Съдов коридор.
Така щях да върна Кийра обратно.
Книга шеста. Помниш ли?
Кийра!
Има 5 см място и ако стреляш от точния ъгъл
ще прилича на изстрел в сърцето, но куршумът само ще премине от там.
Мога да я спася.
Стига да спреш кървенето.
Това е най-тъпото нещо, което съм чувал в живота си.
Тогава защо си жив?
Нарочно ме гръмна през 5 сантиметрово място в гърдите,
а не си стреляла 5 години, заради идея пратена от твой фен.
Това ли каза?
- Да, е направих проучване, но да.
Всъщност е така.
Кой фен? Джефри Дамер?
Това е забележително. Искам да се срещна с този фен.
Да, добре. Кажи ми за нас.
Намерих я, сър. Тя е в оръжейната с агент Уайлд.
Покажи. Агент Уайлд? Какво?
Как така този мръсник още е жив?
Сега трябва да отидем при сървърите
на приземния етаж, за да пратим главния файл на Алфи.
А това значи да минем през всеки войник в базата, който Ритър
имаше достатъчно време да разположи
от другата страна на вратата.
Та... какво ще кажеш, Ейдън?
Искаш ли да танцуваме?
- О, човече!
Мислех, че никога няма да попиташ.
Нищо не виждам!
Нолан. Нищо не виждам. Дай ми термално изображение.
Термален образ се появява - сега.
Включете вентилаторите. Всички.
Идвай!
Карлос! Вземи всеки човек, който имаш и тръгвай.
Всички екипи.
- Да, сър.
Спрете стрелбата! Спрете! Една искра и всички умираме!
Спрете помпите! Спрете всички!
Мамицата му. Прав е. Това е суров нефт.
Какво е това място?
- Долу оръжията, момчета.
Вадете ножовете.
Ще видиш ли как е Алфи? Добре ли е?
Да. Да, Алфи е добре.
Ние не сме.
- Да.
Е, ако ще излизаме с гръм и трясък,
нека го направим с гръм и трясък. Разбираш ме, нали?
Кънки на лед.
Тези спомени истински ли са?
- Да...
Ако махнем инцидента, ти се пързаляш. Ти си много добра кънкьорка.
Спомените за целувките са също реални.
Дръж това.
- Ти...
Какво намисли, палавнице?
Мама трябва да поработи.
Рейчъл! За протокола
аз мразя книгите ти.
Хайде.
Да ти напишем епилога.
Да напишем твоя.
Хайде!
Да приключим с това!
Забравете протоколите за безопасност. Стреляйте! Застреляйте я!
Това заслужава целувка.
- Да се заиграем при сървърите?
Ако искаш нещо да се свърши какво трябва...
Щом разрешим пращането на файловете, Алфи ще ги получи моментално.
Наистина знаеш какво правиш.
Това трябва да заобиколи кодовете на системата за сигурност
и край на играта.
О, не.
- Какво? Какво става?
Откри, че и трябва сканиране на ретина за достъп до системата,
а това са единствените ретини, които имат достъп.
Предпазни мерки, които сложихме тук след Бакунин.
Вие сте страхотен екип.
Сега може да се каже, че ще умрете като екип
и това ще се случи тук и сега.
Алфи... ти си страхотен.
Скъпи, да, много се гордея с теб.
Малкият ти убиец е издрал очите на Ритър,
а те ни трябваха. И? Какъв е планът?
Знам какво да правим. Хайде. Последвай ме.
Леле мале!
Това е. Можем да заобиколим сигурността
използвайки сателитния купол. Ти ме научи на това.
Пак заповядай.
За това говорим.
Преодоляваме мейнфейма. Имаме достъп до изходящата кутия
и просто така...
Добро утро, Алфи.
Започваме! Качване на файл.
Какво е това? Откъде дойде, по дяволите?
Агент Р. Кайл
Гама, Делта, Браво, Епсилон...
Пси, Омега!
Мишена - Уайлд.
- Какво?
Какво правиш? Какво правиш?
Активирай!
Мама му стара! Хайде бе!
Спри!
Да!
Не искаш това! Програмирана си. Няма да се бия с теб.
Губиш си времето!
- Спомни си коя си!
Уайлд!
Боже! Хайде, хайде де!
Скъпи...
- Спокойно. Просто трябва да я убия.
Ще те пипна.
Не ме карай да го правя.
Не искам да те нараня!
- Достатъчно!
Опасявам се, че първо трябва нея да убиеш.
Няма да се бия с теб.
Не мога да те убия.
Довърши го.
Знам, че не можеш да ме чуеш, но...
аз те обичам.
Винаги съм те обичал и винаги ще те обичам.
Добре, скъпа, това го можеш.
Завърташ се...
и...
мачкаш.
Май... пропусна.
Божичко! Какво направих? Какво направих? Толкова съжалявам.
Дойде ли на себе си?
- Да. Да, аз съм.
Добре ли си?
Майтапиш ли се?
- Хайде. Ела, стани сега.
Добре. Три, две, едно. Ставай.
Добре, добре, добре.
Облегни се на мен.
Спука ме от бой. Това не е ли... Виждам две Кийри.
Ти виждаш ли две?
- Виждам една.
Кийра? Как така си жива?
Кой мислиш, че беше фенът, който ти прати идеята за съдовия коридор?
Имам личен опит с това.
Това ли е фенът?
- Да. Хайде.
Щом не ми се обади осъзнах, че наистина си забравила всичко.
Затова си прокопах път в мрежата на Дирекцията
и чаках подходящ момент да ги ударя.
Като видях, че ви доведоха тук си казах: "Сега е моментът".
Дяволски си права.
Не забравяш ли нещо?
Искам да знаеш, че винаги щях да ти дам главния файл.
Аргайл перфектно беше изчислил времето.
Докато корабът потъваше заедно с цялата Дирекция,
той осъзна, че за първи път от много дълго време
няма следваща мисия, на която да отиде,
да изпълни задача, или да неутрализира заплаха.
За първи път Аргайл беше наистина свободен.
"Колкото е по-голям шпионинът, толкова лъжата е по-голяма".
Сега последен въпрос към неповторимата Ели Конуей.
Да, вие там.
Здравейте. Щом повече няма да пишете за приключенията на Аргайл
поне ни кажете какво ще правят всички герои
щом историята свърши?
Ще ми се да мисля, че Алфи получава от ЦРУ медал за заслуги
след като използва главния файл да разобличи
останалите агенти на Дирекцията.
Кийра, тя, винаги е казвала, че може да бъде Стив Джобс,
затова мисля, че точно това е направила.
Спечели пари от технологията, която разработи за Дирекцията
и доказа, че е права.
Колкото до Аргайл и Уайът,
те са партньори.
Каквото и да е, те го правят
и съм сигурна, че го правят както всичко останало...
Фалшива тревога.
Заедно.
Гордея се с теб. Обичам те.
Добре. Следващ въпрос. Да, господинът с жълтата тениска.
Да... всъщност нямам въпрос, но...
може би вие имате един, два въпроса за мен.
Режисьор Матю Вон
Превод и субтитри: mia_one