Voyna i mir a.k.a. War and Peace (1965) (War and Peace (1965)/War and Peace (1965) - 1.srt) Свали субтитрите
и наградата "Оскар" за чуждоезичен филм в 1968 г.
Всички мисли, които имат огромни последствия,
винаги са прости.
Както и мисълта, че ако всички порочни хора
са свързани помежду си и представляват сила,
то и честните хора трябва да сторят същото.
Колко е просто.
ЛЕВ ТОЛСТОИ
ВОЙНА И МИР
АНДРЕИ БОЛКОНСКИ
Режисьор СЕРГЕЙ БОНДАРЧУК
Сценарий СЕРГЕЙ БОНДАРЧУК и ВАСИЛИЙ СОЛОВЬОВ
Оператор АНАТОЛИЙ ПЕТРИЦКИ
Музика ВЯЧЕСЛАВ ОВЧИННИКОВ
С участието на
ЛЮДМИЛА САВЕЛИЕВА СЕРГЕЙ БОНДАРЧУК
ВЯЧЕСЛАВ ТИХОНОВ
ВИКТОР СТАНИЦИН, КИРА ГОЛОВКО ОЛЕГ ТАБАКОВ
ИРИНА СКОБЦЕВА, ОЛЕГ ЕФРЕМОВ ВАСИЛИЙ ЛАНОВОЙ и др.
Петербург 1805 г.
Жителите на Генуа и Лука поднасят почитанията си на г-н Бонапарт!
Той седи на трон и удовлетворява желанията на нациите!
Възхитително! Какво безумие!
Изглежда, че целият свят си е изгубил ума.
Известната Анна Павловна Шерер,
фрейлина и близка на императрица Мария Фьодоровна,
даваше в дома си такива приеми, каквито само тя умееше да устройва.
Единствено могъщата Руска империя, набедена за варварска,
застава начело на съюз, целящ възвръщането на баланса в Европа...
Днес тя гощаваше гостите си
с френския аристократ виконт Мортемар, избягал в Русия
от ужасите на антихриста Наполеон Бонапарт.
И присъдите!
Екзекуциите...
Убийството на херцог Енгиенски било държавна необходимост.
Боже мой! Искате ли да седнете на нашата маса?
Не, Наполеон е велик. Революцията беше велико дело.
Сега искаме да се запознаем с вас, мосю Пиер.
Простете ми, драги виконте!
Но този нещастен празник у посланика
ме лишава от удоволствието,
а вас ви прекъсва.
Много ми е тъжно, че напускам възхитителния ви прием!
В салона на Шерер се събираше
"цветът на интелектуалната есенция на петербургското общество",
както казваше Анна Павловна.
Никъде другаде не се проявяваше толкова очевидно и твърдо
градусът на политическия термометър, който отчиташе
настроението на придворното петербургско общество.
Знаете ли, че мъжът ми ме изоставя?
Отива на смърт. Кажете ми, защо е тази гнусна война?
Ще воювате ли, княже?
Генерал Кутузов ме иска за адютант. – А жена ви Лиза?
Тя ще замине на село.
Грехота е да ни лишавате от прелестната си съпруга.
Мили Иполит, защо мъжете не могат да живеят без войни?
А ние, жените, не искаме нищо и нищо не ни е нужно.
Какво направи с мадмоазел Шерер? Напълно ще се поболее.
Не. Абатът е много интересен, но не разбира добре нещата.
Мисля, че вечният мир е възможен. Не знам как да го формулирам,
но не и чрез политическо равновесие. – Не бива да изричаш мислите си.
Реши ли какъв ще бъдеш?
Кавалергард или дипломат? – Представи си, все още не знам.
И двете не ми харесват.
Но той трябва да е масон. – По-добре да поговорим за теб.
Беше ли в конната гвардия? – Не.
Но ето какво ми хрумна и искам да ви го кажа.
Сега войната е срещу Наполеон.
Ако беше война за освобождение, бих разбрал.
Пръв бих постъпил на военна служба. Но да помагам на Англия и Австрия
против най-великия човек на света?
Това не ми харесва.
Ако воювахме по убеждения, нямаше да има войни.
И това би било прекрасно!
Може да е прекрасно, но няма да се случи.
А вие защо отивате на война?
Защо ли?
Не знам.
Така трябва.
Освен това отивам,
защото животът ми тук не ми е по сърце.
Често се питам защо Анет не се е омъжила?
Глупав сте, че не сте се оженили за нея.
Извинете, но изобщо не разбирате от жени.
Обичате да спорите, мосю Пиер. – И с мъжа ви споря.
Не разбирам защо иска да воюва.
Кога ще заминете?
Не говорете за заминаването му.
Недейте. Не ми се говори за това.
Когато помисля, че ще трябва да прекъсна всички отношения...
Знаеш ли, Андре?
Страхувам се. Много.
Не разбирам от какво се боиш, Лиза.
Всички мъже са егоисти. Всички до един.
Заради прищевките си ме изоставя и ме праща сама на село.
С баща ми и сестра ми, не забравяй.
Все едно ще съм без приятелите си. И иска да не се боя.
Не разбрах от какво се боиш.
Андре, трябва да кажа,
че толкова много сте се променили!
Докторът нареди да си лягаш по-рано. Отивай да спиш.
Все ми е едно, че мосю Пиер е тук.
Отдавна исках да ти кажа, Андре.
Защо така се промени към мен? Какво съм ти сторила?
Отиваш в армията и не ти е жал за мен. Защо?
Държиш се като с болна или с дете.
Такъв ли беше преди половин година? – Моля ви, престанете.
Успокойте се, княгиньо. Просто така ви се струва.
Уверявам ви...
Аз сам съм го изпитал, защото...
Извинете, но се чувствам излишен.
Успокойте се! Довиждане.
Почакай, княгинята няма да ме лиши от приятната вечер с теб.
Мислите само за себе си. – Лиз!
Боже мой!
Лека нощ, Лиза.
Не се жени, приятелю. Това е съветът ми.
Докато не си кажеш, че си постигнал всичко, което си могъл.
Докато не престанеш да обичаш жената, която си избрал.
Докато не я разбереш напълно.
Иначе ще се излъжеш жестоко и непоправимо.
Чак когато си негоден старец или всичко хубаво в теб ще пропадне.
Ще се похаби за дреболии.
Говориш за Бонапарт и кариерата му. За Бонапарт!
Но той е работил и упорито е крачил към целта си.
Бил е свободен. Нямал е друго освен целта си и я е постигнал.
А тук – салони, клюки, балове, тщеславие, нищожност!
Омагьосаният кръг, от който не мога да изляза.
Стига за мен.
Да поговорим за теб. – Какво за мен? Кой съм аз?
Незаконен син! Без име, без състояние.
Но какво пък? Свободен съм и ми е добре.
Но не знам с какво да се захвана. Исках да се посъветвам с вас.
Скъп си ми, защото си единственият жив човек в цялото ни общество.
Можеш да си кавалергард, дипломат.
Във всичко ще си добър, но има едно нещо.
Престани да ходиш при тези Курагини. Да водиш този живот.
Не ти прилягат тези пиянства и хусарски буйства.
Знаеш ли? Сериозно!
Отдавна мисля, че при този живот нищо не мога да реша и да обмисля.
Боли ме главата, нямам пари. Днес ме покани, но няма да ида.
Дай ми честна дума, че няма да отидеш.
Честна дума!
Петруша, скъпи! Твой ред е!
Цялата! Иначе ще помислят, че се държа!
Хайде, здравеняко!
Чуйте!
Ако някой направи същото, ще му дам сто империала!
Който изпие бутилка ром, седнал на перваза...
Мирно!
Господа, това са глупости!
Ще се пребие! – Не го плаши! Ще се пребие и какво?
Ако още някой реши да ми се вре, ще го пусна ето там!
Празна е!
Господа! И аз ще го направя!
Ще я изпия! Дай ми бутилка ром!
И то без никакъв облог!
Остави го!
Главата ти се замайва и на стълбите! – Дайте ми бутилка, ще успея!
Хайде!
Слушай, басът остава в сила. Но за утре.
А сега отиваме при актрисите!
Отиваме! Ще вземем и Мечо с нас!
Княз Василий е дошъл. – Явно граф Безухов е съвсем зле.
Жал ми е за бедния граф Безухов. Здравето му и толкова крехко!
А огорчението от сина му ще го убие.
Какво са направили? – Представете си!
Тримата намерили мечка, качили я в карета и поели към актрисите!
Дошла полиция, а те хванали кварталния,
вързали го гърбом към мечката и ги бутнали в Мойка.
Мечката плува и кварталният с нея! – Представям си го кварталния!
Ужасно е, защо се смеете?
Долохов е разжалван в прост войник, Курагин са го отървали,
а Безухов е изгонен в Москва.
Дано никой да не го приеме. Щяха да ми го представят, но отказах.
Имам дъщеря! – Все пак е много забавно.
Кварталният е бил чудна гледка. Представям си го!
Мосю Пиер!
Скъпата ми именница!
Много я глезиш, Иля!
Здравейте, мила! Поздравявам ви!
Прелестно дете! – Барут! На мен се е метнала!
Да! Децата са чудесни!
Соня! Какво ти е?
Какво има? – Нищо.
Оставете ме! – Не ми трябва светът!
Ти си всичко за мен! Ще ти го докажа!
Не обичам, когато говориш така. – Няма.
Прости ми.
Колко е хубаво!
Борис! Елате тук!
Трябва да ви кажа едно нещо.
Насам!
Какво е това "едно нещо"?
Целунете куклата!
Не искате?
Тогава елате насам.
По-близо!
По-близо!
Още по-наблизо.
Искате ли да ме целунете?
Честито на именницата и децата!
Стари грешнико!
Скучаеш ли в Москва? Няма къде да пуснеш кучетата!
Какво да се прави?
Когато пиленцата пораснат, ще трябва да им търсиш женихи.
Е, казаче мое!
Знам, че си пакостница, но те обичам.
Любезни, я ела тук!
Ела насам! Хайде, ела!
И на баща ти казвах само истината,
когато е трябвало, че на теб ли ще ти я спестя?
Бива си те! Какво да кажа? Браво на момчето!
Баща му на смъртен одър, а той се забавлява!
Кварталния вързали за мечка! Срамота е, момче!
Да бе отишъл да воюваш! Какво чакаме?
Заповядайте на масата, време е!
Манифестът за обявяване на войната
е обявен в Петербург. Видях го лично.
Доставен е на главнокомандващия на Москва.
А защо ни е притрябвало да воюваме с Бонапарт?
Вече натри носа на Австрия. Боя се да не е дошъл нашият ред.
Защото, милостиви господине,
императорът го знае!
Ех, луда главо! Да би мирно седяло,
не би чудо видяло! Много ни подхожда.
Длъжни сме да се бием до последната капка кръв!
И да умрем за своя император!
Тогава всичко ще бъде наред.
И колкото се може по-малко да разсъждаваме!
Така мислят старите хусари.
А вие какво мислите, млади човече? Младият хусар!
Напълно съм съгласен с вас!
Руснаците трябва да побеждават или да умират!
Младият човек е истински хусар!
Какво сте се разшумели?
Защо тропаш по масата? На кого крещиш?
Да не мислиш, че пред теб са французите?
Говоря истината за войната. Синът ми отива да се бие.
А аз имам четирима сина в армията.
И не тъжа. Всичко е Божиите ръце.
И легнал на печката можеш да умреш, и в бой, да не дава Господ.
Така е.
Знаеш ли, пратих да доведат Пиер,
защото графът посочи портрета му и поиска да го види.
За едно не спирам да моля Бога, братовчеде.
Да се смили над него
и да даде на прекрасната му душа спокойно да напусне земята.
Така е.
Но има и друго и ти самата знаеш, че графът написа завещание,
според което цялото имение, въпреки преките наследници,
дава на Пиер.
Малко ли завещания е писал? Не може на Пиер.
Той е незаконен.
Как не можеш да разбереш, Катиш! Умна си, а не разбираш.
Графът написа писмо на императора,
с молба да признае сина му за законен.
И Пиер вече няма да е Пиер, а граф Безухов!
И тогава ще получи всичко! – Мама каза да ви поканя на танц.
Боя се, че ще объркам стъпките.
Но ако желаете да ми станете учителка?
Семьон! Знаеш ли "Данило Купор"?
Гледайте папа!
Гледайте татко!
Господарят ни! Истински орел!
Царю свети, благоутробни и многомилостиви
Господи Иисусе Христе,
простри силната Си ръка над раба Си Кирил.
Молим се и Те умоляваме за милостивото Ти човеколюбие
към раба Твой Кирил, разкайващ се за своите прегрешения.
Приеми го със Своето човеколюбие.
На Тебе подобава всяка слава вовеки веков.
Графът не ме е викал. Ще си вървя.
Приятелю, страдам не по-малко от вас! Бъдете мъж!
Човешкият живот има предел. Не можеш да го преминеш.
Никой не е останал жив след трети удар.
А беше жизнен мъж. Къде ще отиде богатството?
Ще се намерят желаещи.
Не унивайте, приятелю. Нареди да ви повикат.
Това е добре.
Вода? Пиер.
Да повикаме ли княз Василий?
Иска да се обърне на другата страна.
Пуснете ме! Казвам ви да пуснете! Умолявам ви!
Аз се нагърбвам с всичко! Не знаете какво правите!
Пуснете ме!
Какво правите? Той умира, а вие ме оставяте сама!
Това чакахте! Радвайте се сега!
Приятелю мой!
Колко съгрешаваме!
Колко лъжем!
В името на какво?
Карам шейсетте. Приятелю!
Всичко свършва със смъртта! Всичко!
Смъртта е ужасяваща!
Пиер!
Той си отиде.
Елате, ще ви заведа.
Поплачете. Нищо не облекчава както сълзите.
Бог ще ви подкрепи!
Вие сте млад и се надявам да притежавате огромно богатство.
Генерал-аншеф княз Николай Андреевич Болконски,
наричан в светското общество "Пруския крал",
при царуването на Павел бе заточен на село
и живееше постоянно в Лисие Гори
с дъщеря си княгиня Маря.
Здрава ли си?
Седни.
За утре!
Чакай, имаш писмо.
От Елоиза ли е? – Да, от Жюли.
Две писма ще пропусна, а третото ще прочета.
Боя се, че пишете глупости.
Третото ще прочета. – Прочетете и това, татко.
Третото, казах. Третото!
Е, госпожице!
Тези триъгълници са подобни.
Забележи, че ъглите А, В и С на даден триъгълник...
Строгият ред, в който протичаше животът в Лисие Гори,
не можеше да се наруши дори от предстоящото днес
сбогуване със сина.
Колко е типично за него.
Баща ви е толкова умен човек! Може би затова се боя от него.
Сядайте!
Михаил Иванович, седнете.
Трябва да се ходи възможно най-много.
Колкото може повече.
Противно на волята ти той ще те спаси и помилва,
и ще повярваш в него,
защото само в него са истината и утехата.
Моля те, Андре, заради мен...
Заминаваш ли? – Дойдох да се сбогуваме.
Целувай.
Благодаря!
За какво ми благодарите? – За това, че не отлагаш.
Не се държиш за фустата на жена си. Службата е на първо място!
Благодаря ти!
Ако има нещо, казвай. Мога да върша всичко едновременно.
Съвестно ми е, че оставям жена си на грижите ви.
Не лъжи. Казвай какво искаш.
Когато дойде време да ражда, да доведат акушер от Москва.
Знам, че зависи от природата,
че от милион случаи един е нещастен, но това е моя и нейна фантазия.
Наприказвали са й разни неща, сънувала е и се бои.
Ще го направя.
Лоша работа, а?
Кое е лошо, татко? – Жената!
Не ви разбирам.
Няма какво да се прави.
Всички са еднакви. Не можеш да се разжениш.
Не се бой. Никому няма да кажа.
А ти сам си знаеш.
Какво да се прави, хубави са!
Всичко ще е наред, спокойно.
Дай писмото на Михаил Иларионович.
Пиша му да те праща на подходящи места
и да не си дълго адютант. Гнусна длъжност е.
Кажи му, че го помня и го обичам.
Напиши ми как те е приел.
Ако е подобаващо, служи.
Синът на Николай Андреевич Болконски никому няма да служи по милост!
А сега ела тук.
Вероятно ще умра преди теб.
Тук са записките ми. Да се предадат на императора след смъртта ми.
А тук има облигация и писмо.
Премия за този, който напише история на суворовските войни.
Тук са бележките ми.
След смъртта ми ги прочети. Полезни са.
Всичко ще изпълня, татко.
А сега, сбогом!
Запомни едно, княз Андрей!
Ако те убият, на мен, стареца,
ще ми е болно.
Но ако науча, че си се държал не като син на Николай Болконски,
ще ме бъде срам!
Нямаше нужда да ми го казвате, татко.
Имам още една молба.
Ако ме убият и ми се роди син,
не го пускайте оттук.
Нека да расте при вас. Моля ви!
Да не го оставям на жена ти.
Сбогувахме се. Върви.
Върви!
50-хилядната руска армия под командването на Кутузов
влезе в територията на Австрия,
за да се съедини със съюзната армия на австрийския генерал Мак
за съвместни действия срещу Наполеон.
Казват, че Кутузов е кривоглед, с едно око.
Така е, едноок е. – Не братко, по-зрящ е от теб!
Ботушите, партенките, всичко огледа!
Като ме погледна в краката, лошо ми стана!
Да бяхме поспрели, има още пет версти...
А немците ни даваха каляски! Пътуваш с достойнство!
Дотук бяха поляци, все под руската корона.
А сега само немци виждаш. – Певците, напред!
Добро утро!
Да живеят австрийците! Да живеят русите!
Да живее целият свят!
Какво има, княже? – Искат докладна защо не напредваме.
Защо? Няма ли известия от Мак?
Няма.
Ако Мак е разбит и съюзната армия е унищожена,
щеше да има известие. – Вероятно.
Генерал-аншеф Кутузов.
Генералът е зает. За кого да доложа?
Генералът е зает!
Виждате нещастния Мак.
Защо си мрачен? – Няма защо да съм весел.
Идват!
Дръпнете се!
Направете път!
Имам честта да ви поздравя. Дойде ген. Мак.
Напълно здрав. Само леко е ударен тук.
Боже, колко е наивен!
Ако искате да се правите на шут, любезни господине,
не мога да ви попреча. Но знайте,
че ако още веднъж се осмелите да се гаврите в мое присъствие,
ще ви дам добър урок. – Само го поздравих.
Не се шегувам! Мълчете!
Какво ти е, братко?
Как какво? Или сме офицери и служим на царя и на Отечеството,
радваме се на успехите и тъжим за провалите,
или сме лакеи, които нехаят за господарите си!
Загинаха 40 хиляди души и съюзната армия е унищожена!
А вие се шегувате! Само децата се държат така!
Чудесно! Личи си, че са гасконци! И какво?
Отиват само тримата и превземат моста.
Французите преминават моста и сега с цялата си армия
са на отсамната страна на Дунав.
Но ако Таборският мост е в ръцете на французите,
значи армията на Кутузов е отрязана!
Загинала е! – Точно там е работата!
Почакайте. Тази вечер съм предвидила нещо за вас.
Нали е прекрасна?
Щастливец ще е онзи, комуто ще принадлежи.
С нея и най-несветският мъж ще заблести в обществото.
Не е ли така? Искам да узная мнението ви.
Да, хубава е.
Е, княже, сбогом!
Христос да е с теб!
Благославям те за велик подвиг.
Седни до мен. – Бих искал да съм полезен тук.
Нека да остана при княз Багратион. – Сядай!
И на мен са ми нужни добри офицери.
И на мен самия.
Оттук нататък ще се случат още много неща.
Ако утре от отряда на Багратион една десета част стигне до мястото,
ще благодаря на Бога.
Затова моля да ме пратите в този отряд.
Багратион трябваше с 4000 гладни, измъчени войници
да задържи за едно денонощие цялата неприятелска армия.
Времето бе нужно на Кутузов, за да изведе обременената от обоза армия
изпод удара на три пъти по-многочислените французи.
Какво е това, господа? Не бива да се отлъчвате така.
Ето вие, г-н щабскапитан.
Капитан Тушин, не ви ли е срам!
Артилеристите трябва да сте за пример, а сте без ботуши.
Ще бият тревога, а вие – без ботуши.
Ще изглеждате чудесно!
Моля всички да се върнете по местата си!
Войниците казват, че събути са по-чевръсти.
Моля да тръгвате!
Все повече се приближаваше тържествената минута,
заради която бяха понесени толкова изпитания, лишения,
заради която по 15 години се обучаваха войниците.
Изоставяйки дом и семейство,
селяните се превръщаха във воини,
заради която 80 000 души живееха в полето без жени, майки и деца,
без да участват в каквото и да е от цивилния живот.
Живееха и крачеха в чужд, неизвестен край.
По полета, пътища, гори,
лишавайки себе си и другите от всички условия
на обикновения човешки живот.
За всички тях пътят не водеше към дома,
към удоволствието и труда, а към обход, към атака.
Къщите не бяха семейни огнища, а места за засади.
Хората не бяха братя,
а оръдия и необходими жертви на смъртта.
Не, пиленце.
Казах, че ако можехме да знаем какво има след смъртта,
тогава...
никой от нас не би се боял от смъртта.
Така е.
И да се боиш, и да не се боиш, няма да ти се размине.
И все пак те е страх.
Ех вие, учени хора!
Артилеристите сте учени хора, защото всичко возите със себе си.
И водчица, и мезенце!
И все пак те е страх.
Страх те е...
от неизвестността. Това е.
Макар да ни казват, че душата отива на небето,
ние знаем, че няма небе,
а има само атмосфера.
Почерпете ни с билковата си ракийка, Тушин.
Може да ви почерпим.
Все пак, за да узнаем бъдещия живот...
Започва се! Ето!
Започва се! Ето!
Страшно и весело!
Започва се! Ето!
Започва се! Ето!
Прибави още две! Удряй, Медведев!
Шенграбен гори!
Хайде, пиленца!
Ваше Сиятелство, оттеглете се!
Моля ви, Ваше Сиятелство, за Бога!
Ето, вижте!
Французи!
Наперено крачат!
Леви!
Леви!
Сплоти редиците!
Батальон, стой!
Свали раниците!
С Бога напред!
Ура!
Какво е това?
Не се движа! Паднах! Убит съм!
Ето хора. Ще ми помогнат.
Какви са? Да не са французи?
Господи!
Ти, който си на небето! Спаси ме, застъпи се за мен!
Към мен ли идват? Защо?
За да ме убият ли?
Мен! Когото всички обичат!
Нещо не е наред! Не може да искат да ме убият!
Батареята на Тушин беше забравена.
Прикритието около оръдията си беше отишло.
Неприятелят не допускаше, че 4 незащитени оръдия биха стреляли.
Напротив, предполагаше, че тук, в центъра
са съсредоточени главните сили на русите.
Господа. Всички да отстъпят. – Всички да отстъпват!
Какво заповядвате, Ваше благородие? – Нищо.
Граната!
Громи!
Не ме предавай, Матвеевна!
Виж, задиша, пак задиша!
Капитан Тушин!
Капитан!
Полудяхте ли?
Два пъти ви заповядаха да отстъпите, а вие?
Нищо. Аз...
Отстъпвай! Всички да отстъпят!
Ваше Превъзходителство, ето ви два трофея!
Плених офицер!
Ротата може да свидетелства! – Много добре!
Запомнете ме, аз съм разжалваният Долохов!
Раниха ме, но останах в строя!
Помнете, Ваше Превъзходителство!
Капитан Тушин! Заповядано е да отстъпите!
Довиждане. – Довиждане, мило пиленце!
Сбогом!
Капитан! Моля ви! Ранен съм в ръката.
Не мога да ходя. Заповядайте да ме качат!
Качете го!
Подложи шинела. Седнете!
35-хилядната армия на Кутузов
беше спасена.
На другия ден французите не възобновиха нападението
и остатъкът от отряда на Багратион
се присъедини към Кутузов.
Боли ли?
Оставете ме, за Бога!
Що народ осакатиха днес.
Страст!
Ваше благородие, викат ви при генерала.
Там са, в къщата. – Ей сега.
Благодаря на всички, господа!
Защо са били изоставени оръдията?
Не знам, Ваше Сиятелство.
Нямаше хора.
Можехте да вземете от прикритието.
Тушин не каза, че прикритието го е нямало.
Макар да бе самата истина.
Боеше се да не подведе другия началник.
Ваше Сиятелство!
Изпратихте ме в батареята на капитан Тушин.
Намерих две трети от хората и конете избити,
оръдията бяха потрошени и нямаше прикритие.
Ако позволите да изразя мнението си, успехът на деня
се дължи най-вече на тази батарея
и на героичната твърдост на ротата на капитан Тушин!
Капитан Тушин.
Свободен сте.
Благодаря!
Отървахте ме, пиленце.
Благодаря!
На вчерашното заседание на държавния съвет
новият ни генерал-губернатор Сергей Кузмич
прочете рескрипта на императора от армията.
Той започваше с думите: "Сергей Кузмич,
От всички страни до мен дохождат слухове..."
Бедният граф не довърши, не стигна по-надалече от "Сергей Кузмич."
Нито на косъм! "Сергей Кузмич, от всички страни...
От всички страни, Сергей Кузмич..."
Така, всичко върви добре.
Няколко пъти започваше наново писмото,
но щом кажеше "Сергей", изхлипваше!
"Кузмич!" Сълзи!
И от всички страни го заглушават ридания!
И вади кърпичката, и пак "Сергей Кузмич, от всички страни!"
Трябва най-после да я разбера. Да си дам сметка коя е тя?
Преди ли грешах, или сега?
Не, тя не е глупава. Прекрасна е!
Доволна ли сте от тази вечер?
Днешният имен ден бе един от най-приятните за мен.
Вече е късно...
Какво пък, време е.
"Сергей Кузмич. От всички страни..."
Разбира се, блестяща партия е.
Но щастието, мила...
Браковете се сключват на небето.
"Сергей Кузмич..."
Какъв по-точно беше смисълът на този анекдот?
Не чух добре.
И аз не знам.
Алина, погледни. Какво правят?
Все същото.
Слава Богу! Жена ми каза всичко!
Скъпа моя! Льоля!
Много съм щастлив!
Обичах баща ти.
А тя ще ти бъде добра жена.
Бог да ви благослови!
Княгиньо! Ела тук!
Мили мои! Бог да е с вас!
Дете мое!
Да даде Бог!
Дай боже!
Елен!
Свалете ги! Тези...
Вече е късно. Всичко е свършено. Но пък и аз я обичам.
Обичам ви!
Съвременниците нарекоха Аустерлицкото сражение
"битката на тримата императори".
Императорите на Русия и Австрия правеха преглед на съюзната армия.
Какво ще правим, ако Наполеон премине в настъпление?
Това не се предвижда.
Господа. Диспозицията за утре,
всъщност за днес, понеже мина полунощ,
не може да бъде променена.
Вие я чухте и всички ще изпълним дълга си.
А преди сражение няма нищо по-важно
от това хубаво да се наспим.
Да, утре... Утре!
Предчувствам, че утре за първи път
най-сетне ще успея да покажа на какво съм способен.
Михаил Иларионович, какво мислите за утрешното сражение?
Мисля, че сражението ще бъде загубено.
Казах го на граф Толстой и помолих да го предаде на императора.
Лягай!
Искам слава! Искам хората да ме познават.
Да ме обичат!
Не съм виновен, че го копнея и не искам нищо друго!
Че за това живея!
Да, само за това!
На никого няма да го кажа, но Боже, какво да правя?
Смърт, рани, загуба на близки, от нищо не се боя!
Бсичко бих дал за миг слава, за тържеството над хората,
за обичта на хора, които не познавам и не ще позная!
А ако не ми остава нищо друго, освен да умра?
Какво пък, ако е нужно,
ще го сторя не по-зле от другите!
Ваше Високопревъзходителство, изпълнено е!
Какво правят, какво правят?
Здраве желаем, Ваше Високопревъзходителство!
Ура!
Мирно!
Защо се бавите, Михаил Иларионович? – Чакам, Ваше Величество!
Чакам, Ваше Величество!
Колоните още не са се събрали, Ваше Величество!
Не сме на Царицин Луг, Михаил Иларионович.
Там парадът не започва, преди полковете да се съберат.
Затова не започвам, господарю. Защото не сме на парад
и не сме на Царицин Луг!
Впрочем ако заповядате, Ваше Величество...
В пет часа следобед
сражението беше изгубено
на всички позиции.
Това е неприятелят! – Къде?
Гледайте!
Братя, назад! – Стой! Накъде?
Ти! Ранен си!
Раната не е тук, а там! Спрете ги!
Болконски, какво е това?
Момчета, напред!
Колко е тихо.
Спокойно.
И тържествено!
А не както, когато бягахме, крещяхме и се биехме.
Как досега не съм виждал това високо небе?
И колко съм щастлив, че най-сетне го забелязах!
Да! Всичко е суета.
Всичко е лъжа освен това безкрайно небе!
Няма нищо друго освен него!
Но вече и него го няма...
Няма нищо освен тишината
и успокоението.
И слава Богу!
Ето една красива смърт!
Край на първа част
Втора част
Денисов! Пристигнахме!
Николенка!
Николенка!
Свещи! Чай! Не предполагах!
Николенка, приятелю!
А мен?
А мен, Николенка?
Василий Денисов. Приятел на сина ви.
Заповядайте!
Знам, Николушка ми писа! Наташа, Вера! Това е Денисов!
Поручик Денисов! – Много се радваме!
Много ни е приятно! Прекрасно!
Княгиня Маря!
Татко. А Андрей?
Получих известие. Не е сред пленените.
Не е сред убитите.
А Кутузов пише...
че е убит!
Татко, не се извръщайте. Ще плачем заедно.
Мерзавци! Подлеци!
Погубват армията! Погубват хората! Защо?
Върви. Иди да кажеш на Лиза.
Татко, кажете ми. Как е станало?
Хайде, върви.
Убит е в сражението,
в което са повели на гибел най-добрите руси
и руската слава!
Вървете, княгиня Маря. Кажи на Лиза. Аз ще дойда.
Мари!
Дай си ръката.
Ето го!
Усещаш ли?
Толкова ми е странно.
Знаеш ли, Мари? Много ще го обичам.
Какво ти е, Маша?
Нищо.
Просто ми стана тъжно.
Мъчно ми е за Андрей. – Има ли вест от него?
Не.
Знаеш, че е рано за известия.
Но татко се безпокои и аз се страхувам.
И още няма нищо?
Нищо.
Митенка!
Отиди до имението и нареди на градинаря Максимка.
До петък да ми докара 200 саксии.
Трябват и певци! И ягоди, и свежи ананаси!
Спокойно, мили графе.
Младият Безухов се върна и ще вземем от неговата оранжерия.
Кажете му и той да дойде. Ще го запиша. С жена си ли е?
Приятелю, той е нещастен.
Каква висока възвишена душа е младият Безухов.
Ще се постарая да го утеша. – Какво му е?
Синът на Маря Ивановна Долохов съвсем я е компрометирал.
Пиер го поканил в дома си в Петербург
и тя дошла там. И този лудетина – след нея.
Казват, че Пиер е сломен от мъка.
Все пак му кажете да дойде в клуба. Ще се разсее!
Голям пир ще е!
Какво? Не чувате ли?
За здравето на императора!
А аз не ви познах.
Защо не възобновиш познанството?
Да върви по дяволите този глупак.
За здравето на героя от последната ни кампания
княз Пьотър Ивановим Богратион!
А сега – за здравето на красивите жени!
Лошо виждате през тези очила.
Връзката на жена ви с Долохов е тайна единствено за вас.
Лошо виждате през тези очила.
Връзката на жена ви с Долохов е тайна единствено за вас.
За красивите жени, Петруша! И за любовниците им!
Лошо виждате през тези очила.
Връзката на жена ви с Долохов е тайна единствено за вас.
Не смейте да го вземате!
Какво правите?
Няма да го дам.
Вие сте негодник!
Предизвиквам ви!
Може би и аз бих постъпил така на мястото на Долохов.
Със сигурност бих сторил същото.
Защо е този дуел, това убийство.
Да се махна оттук, да избягам, да се заровя някъде!
В тази много важна за вас минута, графе,
не мога да не ви кажа истината.
Мисля, че за тази работа няма достатъчно причини
и не заслужава да се пролива кръв.
Не бяхте напълно прав. Избухнахте. – Да, ужасно е глупаво.
Нека да предам съжалението ви и вярвам, че противниците ни
ще приемат извинението ви.
Позволете ми да преговарям. – Какво има да се говори?
Все едно е.
Готови ли сме?
А може би... – Никакви извинения, категорично не!
Обяснете ми само накъде да ходя и как да стрелям.
Какво?
Да, така. Знам, просто съм забравил.
Е, започваме ли?
Какво пък?
Тъй като отказахте да се помирите, може да започвате!
На "три" тръгнете един към друг!
Едно!
Две!
Три!
Не. Не сме свършили.
Ако оби...
Ако обичате, бариерата!
Прикрийте се!
На една страна! Прикрийте се с пистолета!
Не улучих!
Не улучих.
Глупаво е!
Смърт, лъжа!
Смърт!
Глупаво е!
Смърт, лъжа! Лъжа!
Как си? Как се чувстваш? – Аз съм добре.
Обаче я убих...
Убих я.
Тя няма да го преживее, няма.
Кой?
Майка ми.
Моята майчица.
Моят ангел!
Моят обожаван ангел!
Мама!
Ростов с огромно удивление научи, че Долохов,
този буен и налитащ на бой Долохов,
живее в Москва със старата си майка и с гърбавата си сестра,
и е нежен син и брат.
Защо беше това?
Какво направихте? Питам ви!
Аз ли? Какво? Аз...
Какъв храбрец се извъдил!
За какво беше този дуел, какво искахте да докажете? Кажете!
Щом не отговаряте, аз ще ви го кажа!
Вярвате на всичко, което ви кажат. Че Долохов ми е любовник.
Повярвали сте!
И какво доказахте с този дуел?
Това, че сте глупак, го знаят всички.
И какво постигнахте?
Станах за посмешище на цяла Москва!
Всеки ще ви каже, че на пияна глава сте предизвикали на дуел човек,
от когото ревнувате без основания!
И който е по-добър от вас във всички отношения.
Защо сте повярвали, че ми е любовник?
Защото общувам с него ли?
Ако бяхте по-умен и по-приятен, бих общувала с вас.
Не говорете с мен, умолявам ви!
Защо да не говоря?
Смело ще ви кажа, че е рядкост жена, омъжена за човек като вас,
да не си намери любовник.
Но аз не го направих.
По-добре... да се разделим.
Да се разделим?! Може, ако ми дадете състоянието си!
Да се разделим! Намерихте с какво да ме плашите!
Ще те убия!
Вън!
Тихон!
Иди при Маря Богдановна и кажи само на нея.
Че князът пита какво става. После се върни да ми кажеш.
Доложи на княза, че раждането започна.
Според поверието
колкото по-малко хора знаят за страданията на родилката,
толкова по-малко тя ще страда.
Всички се преструваха, че не знаят. Никой не говореше за това.
Но у всички личеше някаква обща загриженост,
сърдечно умиление и съзнание за нещо велико
и непостижимо, което се извършваше в тази минута.
Бог ще се смили. Никакви доктори не трябват.
Княгиня Маря! Някой иде по проспекта!
С фенери! Сигурно е докторът!
Боже мой! Слава Богу!
Ще отида да го посрещна.
Той не говори руски.
Здрава ли е княгинята? – Здрава е.
Не може да бъде! Би било твърде необикновено!
Каква съдба! Маша, мила!
Душице моя!
Бог е милостив.
Тя не се удиви, че се е върнал.
Не разбра, че се е върнал.
Завръщането му нямаше нищо общо със страданията й
и тяхното облекчаване.
Не, не бива!
Защо са донесли бебе тук?
Защо там има бебе?
Или бебето се е родило?
Обичах всички и никому не съм сторила зло.
Какво направихте с мен?
Какво направихте с мен?
Защо постъпихте така с мен?
Не мога да ви кажа колко много преживях през това време.
Да, много се променихме оттогава.
А вие? Какви са плановете ви?
Какво да говорим за мен? – Защо не служите в армията?
След Аустерлиц? Покорно благодаря!
Дори Бонапарт да стигне до Смоленск, пак не бих служил в руската армия.
Чухте ли за дуела? – Да.
И това си преживял.
Благодаря на Бог само за това, че не убих този човек.
Защо? Хубаво е да убиеш зло куче.
Да убиеш човек?
Не е хубаво. Несправедливо е.
Защо да е несправедливо?
Нам не е дадено да съдим кое е справедливо.
Хората винаги са се заблуждавали най-вече в това кое е справедливо.
Несправедливо е онова, което е лошо за другия човек.
А кой ти казва кое е лошо за другия?
В живота познавам само две действителни нещастия.
Угризенията на съвестта и болестите.
Щастието е отсъствието на тези две злини.
Да живееш за себе си, избягвайки тези две злини, това е мъдростта ми.
Но как да живеем само за себе си?
Не, не и хиляда пъти не!
Нима в душата си не чувствам,
че представлявам част
от това огромно органично цяло?
Чувствам, че не само не мога да изчезна,
тъй като в света нищо не изчезва,
но и че винаги ще бъда, че винаги съм бил!
Да, това е учението на Хердер.
Но то не ме удовлетворява.
Животът и смъртта.
Те ме убеждават.
Убеждаваш се, когато видиш някое скъпо същество,
което е свързано с теб,
пред което си бил виновен и си се надявал да се оправдаеш.
Изведнъж това същество страда, мъчи се
и престава да съществува.
Защо?
Невъзможно е да няма отговор.
Да.
Казвам само, че ме убеждават не доводите,
а това, че си вървял с някого през живота и той изведнъж е изчезнал!
Там...
в нищото...
А ти си спрял пред този пропаст и си погледнал надолу.
И аз погледнах.
Да, но нима и аз не казвам същото?
Трябва да живеем! Да обичаме!
Да вярваме, че не само сега живеем на това късче земя,
а сме живели и ще живеем вечно, във всичко!
Ваше Сиятелство! Колко е леко!
Какво? – Леко е, Ваше Сиятелство.
За какво говори?
Сигурно за пролетта.
Всичко се раззеленява. Колко бързо!
И брезата, и черемухата,
и елшата е тръгнала.
А дъбът не се забелязва.
Да, ето го дъба!
Пролет!
Любов!
И щастие!
Как не ви омръзна тази една и съща глупава
безсмислена лъжа!
Все едно и също.
Все тази лъжа!
Няма нито пролет, нито слънце, нито щастие.
Не вярвам във вашите надежди и в лъжите ви!
Прав е, напълно прав е този дъб.
Нека другите, младите отново да се поддават на тази лъжа.
А ние познаваме живота.
Нашият живот приключва.
Трябва да довършим живота си
без да вършим зло, без тревоги
и без никакви желания.
По опекунските си дела в рязанското имение
княз Андрей навести околийския предводител на дворянството
граф Ростов.
Само още веднъж! – Кога ще спиш?
Не мога да заспя. Какво да правя.
Нека още веднъж.
Каква прелест! А сега ще спим и край!
Ти спи, а аз не мога!
Соня, как може да се спи! Виж колко е красиво!
Калко е красиво! Събуди се, Соня!
Такава прелестна нощ не е имало!
Виж само тази луна! Каква красота!
Ела тук, душичке!
Виждаш ли?
Бих седнала на петите си,
ето така,
с прегънати колене,
с всички сили бих се отблъснала
и бих полетяла!
Ето така!
Да, в тази гора имаше един дъб, с когото бяхме на едно мнение.
Но къде е той?
Та това е същият дъб!
Обичам всички и никому не съм сторила зло.
Какво направихте с мен?
Трябва да живеем! Да обичаме!
Да вярваме, че не само сега живеем на това късче земя,
а сме живели и ще живеем вечно, във всичко!
Не, животът не свършва, когато си на 31 години.
Не ми стига, че знам какво тая в себе си.
Трябва и другите да го знаят.
И Пиер, и момичето, което искаше да полети в небето.
Трябва всички да ме познават.
Животът ми да не тече единствено за мен,
а да се отразява на всички
и всички да го изживеят заедно с мен.
Край на първа серия
Превод Яна Янева
Субтитри от ТВ, редактор и тайминг СИНЕАСТ ®
2024 ©