Voyna i mir a.k.a. War and Peace (1965) (War and Peace (1965)/War and Peace (1965) - 2.srt) Свали субтитрите
ВОЙНА И МИР
НАТАША РОСТОВА
Режисьор СЕРГЕЙ БОНДАРЧУК
Сценарий СЕРГЕЙ БОНДАРЧУК и ВАСИЛИЙ СОЛОВЬОВ
Оператор АНАТОЛИЙ ПЕТРИЦКИ
Музика ВЯЧЕСЛАВ ОВЧИННИКОВ
С участието на ЛЮДМИЛА САВЕЛИЕВА СЕРГЕЙ БОНДАРЧУК
ВЯЧЕСЛАВ ТИХОНОВ, ОЛЕГ ТАБАКОВ КИРА ГОЛОВКО, ОЛЕГ ЕФРЕМОВ и др.
През юни 1807 година в Тилзит
се състоя среща на император Александър с Наполеон.
А междувременно животът,
истинският живот на хората с техните съществени интереси
за здравето, болестите, труда, отдиха,
за мисълта, науката, поезията, музиката,
любовта, дружбата, ненавистта, страстите,
си вървеше постарому,
независимо и извън политическата обстановка
или вражда с Наполеон Бонапарт.
Януари, февруари, март, април...
Говорете, майко. Защо мълчите? Хайде!
Не е редно, душко.
Не всеки би разбрал детската ви връзка.
Близостта ти с него ще ти навреди
в очите на други млади хора, които ни посещават.
И напразно го мъчиш.
Може би си е намерил по-изгодна партия, а сега полудява.
Полудява... – Ще ти разкажа за себе си.
Имах един братовчед...
Знам го. Кирил Матвеич.
Но той е старец! – Невинаги е бил такъв.
Ще поговоря с Боря. Не бива да идва толкова често.
Защо не, ако има желание? – Защото доникъде не води.
Не. По-добре не му казвайте. Що за глупости!
Няма да се женя – нека идва. Ще ни бъде весело.
Не за женитба, а така.
Как така? – Така!
Голяма работа, ако не се омъжа.
А така... – Така!
Не се смейте! Цялото легло се тресе!
Ужасно приличате на мен, всичко ви разсмива!
Стига!
Мамо!
А той много ли е влюбен? Как мислите?
Във вас влюбвали ли са се така? И е много мил!
Много! Но не ми е съвсем по вкуса.
Такъв един тесен! Като салонен часовник!
Разбирате ли? – Не!
Тесен, сив, светъл!
Защо лъжеш? – Наистина ли не разбирате?
Николенка би разбрал.
Докато Безухов е син на цвят!
Тъмносин с червено!
И е четириъгълен! – И с него ли кокетничиш?
Не. Той е франкмасон, чудесен е!
И е тъмносин с червено. Как да ви го обясня?
Графиньо! Не спиш ли?
Никой не може да разбере всичко онова, което е в мен.
Соня ли? Къде ти, тя е добродетелна.
И мама не ме разбира.
Учудващо е колко съм умна и колко...
... мила е тя.
Всичко си има.
Необикновено умна, хубава, ловка. Плува, язди отлично.
А гласът й може да се нарече страхотен!
На 31 декември, в навечерието на новата 1810 година,
имаше бал у един екатеринински велможа.
Очакваха се дипломатическият корпус и императорът.
Ростови бяха поканени и Наташа се готвеше
за първия голям бал в живота си.
Не така! Не, Соня!
Не е така! Ела тук! – Побързайте, вече е десет!
Ей сега! Вие готова ли сте, майко?
Само да си забода шапчицата!
Недейте без мен! Няма да можете! – Вече е десет!
Мавруша, побързай, пиленце!
Свършихте ли най-сетне? – Ей, сега! Не влизай, татко!
Нима никой няма да се приближи до мен?
Нима няма да ме забележат?
Не, невъзможно е!
Не може да не знаят колко ми се танцува!
Колко хубаво танцувам и колко весело ще им бъде с мен!
Струва ми се много интересно. Може би Сперански.
Вие винаги танцувате. Тук е протежето ми, младата Ростова.
Поканете я. – Къде е?
Извинете, ще довършим разговора на друго място.
А на бал трябва да се танцува.
Позволете ми да ви представя дъщеря си.
Имам удоволствието да я познавам, ако графинята ме помни.
Позволете ми да ви поканя на валс.
Ако отиде първо при братовчедка си, а после при другата дама,
ще ми стане жена.
Толкова е весело, нали?
Да. Много се радвам.
А, вие ли сте? А аз работя...
Още вчера исках да ти кажа. Затова идвам днес.
Никога не съм изпитвал нищо подобно!
Влюбен съм, приятелю! – Майко, не питайте! Да не говорим!
В Наташа Ростова, нали? – В коя друга?
Това чувство е по-силно от мен. Сякаш досега не съм живял!
Но не мога да живея без нея! Ще ме обикне ли? Стар съм за нея.
Такова нещо не съм изпитвала!
Но когато съм с него, се страхувам.
Означава ли, че е истинско?
Защо мълчиш? – Аз ли? Какво да кажа?
Мамо, вие спите! – Не, но и аз се боя. Върви!
Няма да спя! Глупаво е!
Мамо! Никога не съм се чувствала така!
Това момиче е такова съкровище!
Толкова рядко срещано!
Приятелю, моля ви, не се съмнявайте, оженете се!
Оженете се и няма да има по-щастлив човек от вас!
А тя? – Тя ви обича.
Глупости! – Обича ви, знам!
Разбираш ли какво ми е? Нужно ми е да споделя.
Говорете! Радвам се!
И да пристигне в Петербург точно когато ние сме тук!
Трябвало е да се срещнем на този бал!
Това е съдба, ясно е! Било ни е писано.
Това чувство изобщо не е като предишните.
Светът е разцепен на две половини. Едната е тя – щастие, вяра, светлина!
В другата я няма. Там е тъмнината... – Тъмнина и мрак, разбирам.
Не съм виновен, че обичам светлината! Щастлив съм!
Разбираш. Знам, че се радваш за мен. – Да.
Майче, толкова ви обичам! Толкова ми е хубаво!
Минаха три седмици.
А Болконски нито веднъж не посети Ростови.
Наташа, пиленце!
Може би е болен. Ранили са го при Аустерлиц.
Или е зает. – Оставете ме, мамо.
Не искам да мисля за него.
Дошъл е веднъж и край.
А и аз...
Не искам да се омъжвам! Страх ме е от него!
Вече напълно съм се успокоила.
Какво има да му мисля?
И така ми е добре!
Ето ме и мен. Какво пък!
Никой не ми е нужен!
Наташа е същинска прелест! Хубост, глас, млада е!
Никому не пречи. Просто я оставете на мира!
Мамо! Болконски е дошъл!
Ужасно е! Не искам да се мъча! Какво да правя?
Кой е дошъл? Кога?
Престани, Наташа!
Отдавна не сте ни... – Не идвах, защото бях при баща си.
Трябваше да обсъдим много важен въпрос.
Едва снощи се върнах.
Трябва да поговоря с вас, графиньо.
Върви, Наташа. Ще те повикам.
Господи, помогни ми! Помогни ми, Господи!
Какво ви каза, мамо?
Отиди при него.
Поиска ръката ти.
Нима този чужд човек е направил всичко за мен?
Да, всичко. И сега ми е най-мил от всички на света.
Обикнах ви в мига, в който ви видях.
Мога ли да се надявам?
Иска ли питане?
Защо се съмняваш в онова, което знаеш!
Защо говориш, когато думите не могат да изразят чувствата?
Обичате ли ме? – Да!
Защо? Какво ви е?
Щастлива съм.
Княз Андрей не намираше в душата си предишната любов към нея.
Нещо в душата му се преобърна.
Не изпитваше поетичната прелест на желанието,
а жал към женската, към детската й слабост,
страх от нейната преданост и доверчивост.
Истинското чувство, макар и не така светло и поетично както преди,
беше по-сериозно и по-силно.
Майка ви каза ли ви, че ще е най-рано след година?
Нима това съм аз?
Нима от тази минута вече съм жена?
Равна на този чужд, мил човек, уважаван дори от баща ми?
Нима е истина?
Нима е истина, че вече не бива да се шегувам с живота?
Вече съм голяма.
Вече ще съм отговорна за всяка своя дума и постъпка.
Какво ме попита? Не.
Простете, но вие сте толкова млада, а аз много преживях в живота.
Страхувам се за вас. Не се познавате.
Тази година, отлагаща щастието ми, ще е много тежка за мен.
Но през нея ще си повярвате.
Моля ви след година да ме направите щастлив.
Но сте свободна. Годежът ни ще остане в тайна.
Ако решите, че не ме обичате или... – Защо говорите така?
Знаете, че в деня, в който пристигнахте в Отрадное,
аз ви обикнах.
През тази година ще се опознаете.
Цяла година?!
Но защо трябва да чакаме година? Няма ли друг начин?
Това е ужасно! Не!
Ужасно е! Ще умра дотогава!
Не бива!
Ужасно е!
Не! Готова съм на всичко!
Толкова съм щастлива!
Нямаше годеж.
И никому не беше съобщено за сгодяването им.
Не заминавайте!
Моля ви, Наталия. Ще замина.
Бог знае какво ще се случи. Може да ме разлюбите...
Знам, че не бива да говоря за това.
Ако нещо се случи, докато ме няма... – Не заминавайте!
Каквото и да се случи, обърнете се към Пиер.
Само към него за помощ или съвет.
Той е най-разсеяният и смешен човек, но е с най-златното сърце.
Не заминавайте!
Не заминавайте...
Не заминавайте...
Пиер би се ужасил,
ако преди 7 години, когато се върна от чужбина,
някой му беше казал,
че не е нужно нищо да търси, да обмисля,
че пътят му отдавна е проправен и е изначално предопределен.
Понякога се утешаваше с мисълта, че това е така
само докато живее този живот,
но после го ужасяваше друга мисъл.
Че по същия начин, досега, и други хора са влизали като него
с всичките си зъби и коси в този живот
и са го напускали без нито един зъб и без нито един косъм.
С каква цел? Защо?
Какво се случва в този свят?
Пиер си спомняше разказа за това как войниците на фронта,
в прикритието си, под изстрелите,
старателно си търсят някакво занимание,
за да понасят по-лесно опасността.
И Пиер си представяше, че всички хора са такива войници,
които се спасяват от живота.
Кой чрез честолюбие, кой с карти,
чрез писане на закони, с жени, играчки, коне,
кой с политика, с лов, с вино,
кой с държавнически дела.
Колкото и да е нищожно и безсмислено, все едно!
Стига да се спасят от него, както могат.
Само и само да не го виждат!
Този страшен живот!
Под влиянието на виното си казваше: "Нищо, ще разбера, имам обяснение."
Но сега няма време, после ще го обмисля.
Но това "после" никога не идваше.
Здравейте, вуйчо! – Чиста работа марш!
Тъй си и знаех! Че няма да се стърпиш!
Заеми гората, защото Гирчик ми каза, че Елагини
са повели дружината към Корники. Ще ви измъкнат улова под носа!
Там отиваме. Да съберем ли кучетата? – Събирайте ги!
Здравейте, чичо! И ние сме натам! – Здравейте!
Да не стъпчете кучетата! – Няма да пречим.
Ще спрем и няма да помръднем. – Добре, графиньо.
Да не паднете от коня! Инак няма на какво да седите!
Видя ли къде е Наталия Илинична?
С Пьотър Илич са край пожънатата нива.
И дамите взеха да се увличат по лов.
Учуден ли си как язди? – Не пада по-долу от мъжете.
Как да не се учудиш? Смело, ловко!
Настася Ивановна, ако подплашиш звяра, Данило няма да ти прости.
Не съм вчерашен!
Надушиха вълчата челяд!
Отиват право към Лядовската.
Стойте мирно!
Внимавай!
Изпуснаха вълка! Ловци!
Господи!
Какво ти коства да го направиш за мен?
Знам, че си велик и е грях да те моля за това!
Но нека големият вълк да излезе срещу мен!
Поне веднъж да хвана стар вълк, друго не искам!
Назад или напред?
Все едно! Напред!
Колко стар вълк!
Стар е, а? – Стар е, Ваше Сиятелство!
Обаче ти си сърдит, братко!
Я каква била младата графиня! Чиста работа марш!
Не съм виждал друга такава. Цял ден язди редом с мъжете,
а дори не изглежда изморена!
Хапнете си, господарке графинке.
Петя, събуди се!
Събуди се!
Петя, хапни си! Чудесно е.
Така доживявам дните си.
Когато умреш, чиста работа марш! Нищо няма да остане!
Е, не е грях!
Отворете вратата! Защо е затворена?
Това е кочияшът ми Митка.
Купих му хубава балалайка. Харесва ми.
Колко е хубаво! Отлично, наистина!
Как отлично? Не е отлично, а е истинска прелест!
Моля ви, още!
Още!
Слушате ли го, графинке?
Свири чудесно.
Тази част не я свири добре! Трябва да се лее.
Вие свирите ли?
Анисюшка, виж дали струните на китарата са здрави.
Отдавна не съм я вземал в ръце. Чиста работа марш!
Зарязах я!
Чудесно! Чудесно, вуйчо!
Още, хайде!
Моля ви, вуйчо!
Е! Племеннице!
Къде? Как?
Кога е поела с руския въздух,
който е вдишвала,
тази облечена в коприна и плюш, възпитана от французойка графинка
този дух! Откъде е възприела това поведение?
Точно този дух и това поведение,
неподражаемите, които не се учат, руските,
които очакваше от нея вуйчото.
Как бе успяла да разбере онова, което живееше в Анися, в татко й,
в леля й, в майка й и във всеки руски човек!
Е, графинке! Чиста работа марш!
Племеннице моя!
Само юначага остава да ти изберем за съпруг, чиста работа марш!
Избран е вече.
И то какъв!
Какво криеше усмивката на Николай, когато каза, че вече е избран?
Сякаш мисли, че моят Болконски не би одобрил?
Че не би разбрал радостта ни?
Не! Той всичко би разбрал!
Къде е сега?
Не мисли за това!
За какво мислиш? – Почакай! Да.
Замислих се за това, че сякаш пътуваме към дома.
Но бог знае къде отиваме в тази тъмнина!
Ще пристигнем и ще видим, че не сме в Отрадное,
а във вълшебно царство!
А после си помислих още...
Не, за нищо повече. – Знам. Мислила си за него.
Не.
По целия път си мислех и за друго.
Колко хубаво танцуваше Анисюшка!
Хубаво!
Знаеш ли?
Никога няма да бъда толкова щастлива и спокойна както сега.
Що за глупости.
Какво чудо е тази моя Наташа!
Нямам и никога няма да имам такъв приятел.
Защо трябва да се омъжва?
Все с нея бих пътувал!
Каква чудо е този Николай!
По-скоро да се върне! Така се боя, че няма да се случи.
Най-важното е, че остарявам.
Вече няма да го има това, което е в мен.
А може би той ще си дойде днес, сега!
Може още вчера да е дошъл и да съм забравила.
Какво да направя с тях?
Никита! Моля те, отиди...
Къде да го изпратя?
Да. Иди на двора и донеси... един петел.
Настася Ивановна! Какво ще се роди от мен?
От теб ли?
Бълхи!
Водни кончета, щурци!
Боже мой, все едно и също!
Къде да се дяна? Какво да направя със себе си?
Остров Мадагаскар.
Мадагаскар!
Мадагаскар...
Понякога ти се струва, че нищо няма да се случи. Нищо.
Че всичко хубаво е в миналото? И не ти е скучно.
А тъжно. – И още как!
Случвало ми се е всичко да е хубаво, всички да са весели, а на мен
да ми хрумне, че всички са ми омръзнали и им е време да умрат.
Веднъж в полка не отидох на увеселението. А имаше музика.
И изведнъж ми стана толкова скучно!
Познато ми е. Знам какво е.
Преживявала съм го дори като малка.
Помниш ли, веднъж ме наказаха заради сливите.
Всички танцувахте, а аз седях в класната стая и ридаех.
Няма да го забравя.
Беше ми тъжно и изпитвах жалост.
Към себе си и към всички! А дори не бях виновна.
Помниш ли? – Помня, че после дойдох при теб.
Искаше ми се да те утеша и се чувствах виновен.
Колко смешни бяхме!
Тогава имах една дървена играчка.
Искаше ми се да ти я дам.
Помните ли, Соня? – Да. Спомням си нещо.
Колко странно! Сякаш е било сън.
Обичам така.
А помниш ли как татко – със синя шуба, от верандата,
стреля с пушката си? Било ли е, или не?
Помниш ли колко беше хубаво?
Господарке. Донесоха петела.
Не ми трябва, Поля. Нека да го върнат.
Знаеш ли?
Мисля си, че ако се върнеш назад в спомените,
все по-назад и по-назад, толкова назад,
че ще си спомниш и онова, което е било, преди да се родиш.
Това е метемпсихоза.
Египтяните са вярвали, че душите ни са били в животните
и отново ще се върнат в тях. – Не!
Не вярвам, че сме били животни.
Със сигурност знам, че сме били ангели!
Някъде там, а и тук, помня всичко това.
Ако сме били ангели,
защо сме паднали толкова ниско? Не, не може да е истина.
Не по-ниско! Кой ти каза, че е по-ниско?
Защо знам какво съм била преди?
Нали душата е безсмъртна!
Щом ще живея вечно, значи съм живяла и преди.
Живяла съм цяла вечност!
Трудно е да си я представим вечността!
Защо да е трудно?
Днес е, утре ще бъде, винаги ще бъде!
Вчера беше и онзиден беше...
Маскираните са тук!
Наташа! – Какво? Него ли видя?
Да. Почакай!
Него видях. – Как? Стои или лежи?
Не. Отначало нямаше нищо.
И изведнъж видях, че лежи. – Андрей е болен!
Напротив! Лицето му беше весело. Обърна се към мен.
А после, Соня? – Не можах да видя добре.
Нещо синьо и червено. – Соня!
Кога ще се върне? Кога ще го видя отново?
Боже, как се боя за него и за себе си!
Страхувам се за всичко!
Княз Андрей моли срокът да се съкрати с три месеца.
Пише му да почака, докато умра. Още малко, скоро ще се отървете!
Ожени се, миличък! Партията е изгодна!
Умни ли са? Богати ли са?
Да, хубава мащеха ще си има Николушка!
Напиши му да се ожени още утре, а аз ще се оженя за Буриенката!
Та и той да не стои без мащеха! Запомни!
В дома ми няма нужда от повече жени!
И ти можеш да заминеш при него! Върви!
Още утре призори!
Графските носи натам! На госпожата – наляво!
Напълняла си, разхубавила си се!
Студена си! – Майчице, Маря Дмитриевна!
Моята графинка се разболя, домът ни е студен,
ще се възползвам от поканата ти. – Отдавна трябваше да го сторите.
Старият Болконски е в Москва и чака сина си.
Трябва да се запознаете.
Негово Сиятелство князът не може да ви приеме.
Но княгинята ви кани при себе си.
Ето, мила княгиньо, доведох ви гургуличката си.
Много се радвам, че ще се запознаете.
Отдавна ми се искаше, графе. Много се радвам.
Колко жалко, че князът все още не е здрав.
Ако позволите за четвърт час да ви оставя моята Наташа?
Ще се отбия до Собачая Площадка, при Анна Семьоновна.
И после ще се върна да я прибера.
Моля ви, графе, постойте по-дълго при Анна Семьоновна.
Мила Натали, знайте, че се радвам,
че брат ми е намерил щастието си.
Княгиньо, мисля, че сега не е удобно да говорим за това.
Госпожице!
Графиньо? Графиня Ростова, ако не се лъжа!
Моля за извинение! Простете!
Не знаех!
Бог ми е свидетел, не знаех, че сте ни удостоили с посещение!
В този вид дойдох да видя дъщеря си.
Простете! Бог ми е свидетел, че не знаех!
Моля да ме извините!
Моля да ме извините!
Какво ме интересуват бащата и сестрата?
Аз обичам него. Само него!
По-добре да не мисля за него! Засега просто да го забравя!
Вижте с каква шапчица е Анна Михайловна!
Карагини. Жюли и Борис е с тях.
Личи им! Жених и невеста!
Друбецкой й е предложил. Току-що научих.
Кога пристигнахте, графиньо?
И аз дойдох по работа. Доведох и момичетата си.
Казват, че Семьонова танцува неподражаемо!
Курагин!
Недей да си мислиш, че обичайки теб,
съм невинна в очите си и си прощавам,
че лудостта е превзела ума ми
и суетата ми храни отровната страст.
Клета жертва на небесната мъст!
Мразя себе си по-силно отколкото ме ненавиждаш.
Боговете, запалили гибелен огън в кръвта ми,
спечелиха жестоката си слава,
изкушавайки сърцето на смъртна жена.
Ти самият, в ума си,
миналото си припомни.
Не просто избягах.
Ти самият, в ума си, миналото си припомни.
Не просто избягах жестоко,
но те прокудих.
Исках да изглеждам зла, безчовечна.
За да ти устоя, послужих си с омраза!
Стигат ми очите ти, за да бъдеш убеден.
Ако ги вдигнеш за миг към мен.
Превъзходно!
Не мога да ви посещавам. Нима повече няма да ви видя?
Обичам ви безумно!
Нима никога...
Натали!
Натали!
Една дума! Само една!
За Бога, Натали!
Една дума!
Една!
Господарке!
Един човек ме помоли да ви го предам. Но ви моля...
Снощи участта ми бе решена.
Да ме обикнете или да умра. Нямам друг изход.
Знаеш ли? – Какво?
Зарежи всичко това. Има още време. – Глупак! Не говори глупости.
Ако знаеше, че това е... Дявол знае какво е!
Откажи се, сериозно ти говоря. Което си намислил, не е шега!
Пак ли ме дразниш? Върви по дяволите!
Помагах ти, но трябва да ти кажа истината.
Това е опасно. А ако се замислиш, е и глупаво.
Добре, ще я отвлечеш. Нима ще го оставят така?
Ще узнаят, че си женен
и ще те подведат под углавна отговорност.
Говориш глупости! Вече ти обясних. И съм решил.
Ако бракът е недействителен, не съм отговорен.
А ако е действителен, зад граница никой няма да го знае.
Не ми говори!
Откажи се. Само ще се обвържеш... – Върви по дяволите!
Това е дяволска работа!
Усети го как бие!
Какво краче, приятелю мой! Какъв поглед!
Богиня! – А когато парите свършат, какво?
Тогава какво? Какво?
И аз не знам. Да не говорим за глупости!
Не, Соня! Не мога повече да крия от теб!
Знаеш ли?
Ние се обичаме.
Миличка, той ми пише! Соня!
Болконски... – Ако знаеш колко съм щастлива!
Не знаеш какво е любовта!
Наташа, нима онова свърши?
Нима ще откажеш на княз Андрей?
Нищо не разбираш. Не говори глупости, слушай ме!
Няма да го допусна! Ще разкажа!
Ако разкажеш, си мой враг и искаш да съм нещастна.
За Бога, не казвай на никого! Не се бъркай!
Аз ти признах! – Но защо е тайна?
Защо не идва тук? Защо не поиска ръката ти?
Княз Андрей ти даде свобода. – Не се съмнявай, разбери!
Ако е... – Не мога да живея без него!
Наташа, не разбираш какво говориш.
Какво говориш? Помисли за татко, за Никола!
Никой не ми е нужен. Обичам само него.
Как смееш да говориш за него?
Не разбра ли, че го обичам? Не искам да се карам с теб.
Отиди си, за Бога! Не виждаш ли как се измъчвам?
Е, мои приятели от младостта!
Повеселихме се! Ще се видим ли пак? Заминавам.
Поживяхме си, момчета! Прощавайте! Наздраве! Ура!
На път! – Къде ти е шубата?
Игнашка! Иди при Матрьона Матвеевна и поискай самурената шуба!
Тя ще изскочи ни жива, ни умряла.
По домашни дрехи. Забавиш ли се, ще рукнат сълзи.
И татко, и мама, и ще замръзне, и ще се върне!
Затова я загърни в шубата и я носи към шейната!
Глупак! Казах да е самурената!
Матрьоша! Самурената!
Какво пък! Не ми е жал, вземи я!
Ето така, гледай!
Да не ви видят! Сега ще излезе!
Заповядайте при госпожата. – Ти кой си?
Заповядано ми е... – Курагин! Върни се!
Предателство! Върни се!
Маря Дмитриевна, пуснете ме при нея!
Мръсница! Не те ли е срам?
И таз хубава!
Ще си урежда среща с любовник в дома ми!
Не се преструвай! Слушай ме, когато ти говоря!
Опозори се като най-пропадналото момиче!
Бих те наказала жестоко! Но ми е жал за баща ти. Ще скрия.
Има късмет, че се измъкна. Но аз ще го намеря!
Изобщо чуваш ли какво ти казвам?
Пуснете ме!
Все ми е едно! Умирам!
Натали!
Наталия!
Та аз ти желая доброто!
Полежи си. Няма да те докосна.
Но татко ти ще дойде утре. Какво ще му кажа? Ще научи.
И брат ти, и женихът ти! – Нямам жених! Отказах му!
Все едно! Ще узнае. Нима ще си замълчи?
Познавам баща ти. Ще го предизвика на дуел!
Това ли искаш?
Оставете ме! Защо ми попречихте?
Кой ви е молил? – Какво си въобразяваше?
Ако те беше отвлякъл, нямаше ли да го намерят?
Той е никаквец! Негодник! Това е!
По-добър е от всички вас! Ако бяхме избягали...
Боже мой! Какво е всичко това?
Соня! Защо?
Махнете се! Всички ме ненавиждате!
Презирате ме!
Вие сте негодник, мерзавец!
Не знам какво ме възпира да не ви размажа главата!
С това!
Не съм обещавал да се женим.
Не възнамерявах. Не съм обещавал нищо, защото съм женен.
У вас ли са писмата й? Къде са?
Нищо няма да ви сторя. Не се бойте.
Писмата. Първо!
Второ! Още утре напуснете Москва.
Но как... – Трето! Не бива никога
да споменавате за случилото се между вас и графинята.
Знам, че това не мога да ви го забраня.
Но ако у вас има поне капчица съвест...
Забавлявайте се с жени като съпругата ми.
С тях сте в правото си. Те знаят какво искате от тях.
Въоръжени са със същия развратен опит.
Но да обещаете на девойка да се ожените за нея!
Да я излъжете!
Да я откраднете! Нима не разбирате, че това е точно толкова подло,
колкото да пребиете старец или дете!
Не знам какво е това.
Не знам и не искам да знам, но...
Но изрекохте такива думи! "Подло" и прочее,
които аз, като честен човек, не бих позволил никому.
Да, беше на четири очи, но не бих му позволил!
Да не би да искате удовлетворение?
Най-малкото можете да си вземете думите назад.
Ако искате да изпълня желанието ви.
Да! Взимам ги назад. Моля да ми простите.
И пари за из път ще ви дам, ако трябва.
Подло, безсърдечно създание!
Писмата и портретът й. Върни ги на графинята, когато я видиш.
Тя е много болна. – Още ли е тук? А княз Курагин?
Той отдавна замина. Тя беше на крачка от смъртта.
Съжалявам, ако е така.
Значи г-н Курагин не удостои с ръката си графиня Ростова?
Не може да се ожени, защото бил женен.
Може ли да попитам къде е шуреят ви сега?
Замина за Петерб... Впрочем не знам. – Все едно.
Предай на графиня Ростова, че тя беше и е напълно свободна.
Желая й всичко най-хубаво.
Чуйте ме.
Помните ли спора ни в Петербург? Казахте...
Казах, че трябва да се прощава на паднала жена,
но не и че аз мога да простя.
Не мога. – Нима може да се сравнява?
Да поискам ръката й отново, да бъда великодушен?
Много благородно, но няма да ходя по стъпките на този господин.
Ако искаш да сме приятели, никога повече не ми говори за тази...
За всичко това. Довиждане. Предай й го.
Пьотър Кирилич...
Княз Болконски ви беше приятел. И все още е такъв.
Навремето ми каза да се обърна към вас.
Сега той е тук.
Кажете му...
Да ми прости.
Да. Ще му кажа, но... – Знам, че всичко е свършено.
Измъчва ме само...
злото, което му причиних.
Кажете му само, че го моля да ми прости. За всичко!
Ще му кажа.
Всичко ще му разкажа.
Но бих искал да зная едно.
Бих искал да знам дали обичахте...
Обичахте ли този лош човек?
Не го наричайте лош!
Вече нищо, нищичко не знам!
Повече няма да говорим, приятелко моя.
Ще му кажа всичко, но ви моля само за едно.
Смятайте ме за свой приятел.
Ако ви е нужна помощ или съвет,
ако имате нужда да излеете пред някого душата си,
не сега, а когато душата ви се проясни,
си спомнете за мен.
Ще бъда щастлив, ако съм в състояние да ви...
Не говорете така с мен! Не го заслужавам!
Недейте, престанете.
Целият живот е пред вас. – Пред мен?
Не. Животът ми се провали.
Провалил ли се е?
Ако самият аз
не бях аз,
а най-красивият, най-умният и най-добрият човек на света,
ако бях свободен,
начаса бих паднал на колене
и бих поискал ръката ви...
и любовта ви.
Струваше му се, че тази звезда
напълно отговаряше на стремящата му се към нов живот
омекнала и ободрена душа.
1812 г.
На 12 юни силите на Западна Европа преминаха границите на Русия
и започна... война.
Тоест случи се нещо, противно на човешкия разум
и на човешката природа.
Край на втора серия
Превод Яна Янева
Субтитри от ТВ, редактор и тайминг СИНЕАСТ ®
2024 ©