Fargo - 05x01 (2023) Свали субтитрите
Минесотска доброта -
натрапчиво приятно държание, често - насила.
Човек е весел и спокоен, колкото и лошо да е всичко.
Комисия за планирането на есенния фестивал
Ела, Скоти. Ако някой се опита да ни спре,
ухапи го по глезена.
Никой не ме слуша!
Боже!
Не! Не, това беше неволна грешка!
- Чакайте!
Не беше нарочно! Неволна грешка! Боже!
Скоти, чакай, Скоти!
- Мамо!
Не се тревожи! Къде е дъщеря ми?
- Мамо!
Спокойно, детето ми. Полицаите само помагат на мама.
Мамо!
- Не, аз…
Мамо!
- Скоти!
Родителската среща на училището "Скандия" приключи!
Тази история е истинска.
Показаните събития са се случили в Минесота през 2019 г.
По молба на оцелелите имената са сменени.
Останалото е разказано точно както се е случило.
Свобода!
Да му се не види.
Казвам ви…
Госпожо, извинете, може ли…
Притеснявам се за дъщеря си. Видя как ме отвеждат с белезници.
Трябваше да си помислите по-рано за това.
Значи е трябвало да си помисля: "Дано дъщеря ми
не види как ме отвеждат в белезници"?
Какво става със света…
Човек напада ближния си…
- Съгласна съм с вас.
Аз и детето ми само се опитвахме да се измъкнем.
Родителска среща - друг път.
А г-н Абърнати - учителят по математика,
ме нападна като чудовище от филм със зомбита.
А не трябва да напада лъвица, която пази лъвчето си.
Разбирате ли?
Но това с полицая…
Той просто беше на неподходящо място в лош момент.
Ето какво знам аз.
Денят е прекрасен.
Знаете ли как се нарича една група лъвове?
Прайд - гордост. Замислете се за това.
Грим.
Може ли поне да си оправя косата…
Отпечатъците от пръстите ми…
Има ли национална база данни за такива?
Защо? Да не би да бягам от закона?
Не, просто не искам това да се разрасне.
Леле, скъпа, май е било страшно.
- Приключих с родителските срещи.
Дай да ти помогна.
- Добре.
Боже, много стягат белезниците.
- Да.
Ето.
- Защо си се изтупал така?
Отиваме при мама за това с коледните картички.
Тази вечер ли?
- Да. Скоти вече е там.
Отиде с Джером - нейния майордом.
Погледни ме. Бях в ареста. Сигурно съм хванала въшки.
Поисках да го отложим, но знаеш каква е майка ми.
Роклята и нещата за косата ти са в колата.
Събрах и грима ти в чанта.
Без бронзанта, защото каза, че от него се изриваш.
Днес ще сме с тази кола под наем.
Има много, много място.
Добре.
- Заповядай.
Благодаря.
- Добре.
Скоти…
Тя беше ли разстроена?
"СпонджБоб" и геймбоят й й оправиха настроението.
Скъпи, там беше абсолютно клане, казвам ти.
Добре че носех електрошока.
Но пък може би не трябваше да го размахвам така.
Дадоха ли ти призовка?
- Беше си истински арест.
Отпечатъци, снимка…
- Леле.
Добре че не ме претърсиха на голо.
Майка ми каза, че ще възложи делото на Дейниш Грейвс, значи…
Казал си на майка си?
Ами да… Какво друго трябваше да…
Тя е тази с връзките - с адвокати и съдии.
Когато се обадиха, казаха, че си ударила полицай с електрошок.
Не беше нарочно.
- Да. Ами…
Дейниш казва, че униформените се дразнят, като ги нападат,
затова не е сигурен дали ще е лесно да се справи.
Ще трябва да полагаш общественополезен труд.
Освен че събирам пари за родителско-учителската асоциация,
момичетата скаути и новата библиотека?
Да.
Не мога да повярвам, че си казал на майка си.
Слушам.
Проверявам сега.
Коледа дойде ли вече?
- Не, госпожице.
Първо е Хелоуин. После - Денят на благодарността.
Това е само за картичката. По планината и през клупа.
Така е достатъчно добре, нали?
Не искаш ли рокля? Да му се не види.
Костюмът е по-официален.
- Вярно е.
Мисля, че я нагласих.
- Добре изглеждаш.
Нали, татко?
- Благодаря.
Леле… Прекрасна си.
Тук сме. Може да уведомите г-жа Лайън.
Ела тук…
- Татко на обратно ли я сложи?
Скъпи, имаш ли някакви ядки? Умирам от глад.
По-късно ще има вечеря. Може би не за нас.
Тук съм. Съсипваш появата ми.
Какво?
- Ти…
Тук съм.
Г-жо Лайън, вие ще сте пред елхата. Дано това ви допадне.
Къде е внучката ми?
- Тук съм, бабо.
Къде?
- Тук.
Много прогресивно. Кросдресърката ще е в центъра.
Уейн, ти и престъпницата ще сте на пейката.
Аз и Уинк ще сме отстрани.
- Добре.
А аз…
- Тук е само за семейството.
Джером.
Какво?
Трябва да покажем своята сила и своите семейни ценности.
Трябва да избереш едното, скъпи.
Идеално. Добре.
Така, всички да гледат в обектива.
Искам да видя коледен дух.
Уейн, нали помниш главния прокурор?
Разбира се. Два пъти гласувах за теб.
Шегичка за изборите.
- Не е забавно да говориш така.
Нацията ни е под обсада.
- Без политика на масата.
Тъкмо казвах на Мик за проблемите на жена ти.
Чакайте, мислех…
Нали отложихме разговора, докато…
- Мама удари полицай с ток.
Не е нужно да говорим за това сега.
Както казах на свекърва ти, ще проуча въпроса.
Възразявам. Искам да стане ясно, че нищо казано тук,
дори по време на десерта, не се приема за признание…
Каквото и да се е случило, поболях се от тревога, когато чух.
Нападението над полицай…
- Предполагаемо нападение.
Стана случайно.
- Моля?
Казвам само, че…
Няма значение.
- Какво изобщо търсеше там?
Беше родителска среща.
Аз съм в комисията за новата библиотека.
Опитваме се да съберем пари, за да купим трилъри и криминалета.
На Лий Чайлд и други такива.
Не можете ли да дадете пари като нормални хора?
Стига, мамо, нямаме…
Печеля добре, но…
- Имаш тръст. Говори с Дейниш.
Но тръстът не е за глупости, а трилърите…
Може да обмислиш това малко по-добре.
Ето ти една идея.
Напиши свое собствено криминале - вече ти самата си престъпница.
Ромел не е бил висок…
Изми ли си зъбките?
Добре.
Мамо?
- Да.
Ще те затворят ли?
- Дали ще ме затворят отново ли?
Не. Ще се погрижим.
Както винаги, ще бъда до теб, когато се събудиш сутринта.
Може ли да хапнем палачинки?
- Ще са точно както ги харесваш.
Готова ли си?
- Да.
Пирати…
Морски разбойници…
Искаш ли да се повъргаляме?
- Скъпи, аз…
Ти не го искаш сега. Беше прекалено тежък ден.
Трябваше да се изтъркам под мишниците на мивката на майка ти.
Може би това ми харесва. Жега, хваната в клетка.
Поласкана съм, повярвай ми.
Но ако ме докоснеш сега, ще получиш електрошок.
Схващам намека.
Нещо против да гледам "Синя кръв"?
- Няма проблем.
Виж се.
- Обещах й палачинки.
Аз не искам. Идват нови модели.
Трябва да съм в шоурума, за да ги посрещна.
Скоти, тръгваме.
- Може аз да я заведа.
Мислех няколко дена да не ходи на училище.
Но…
- Само докато нещата се успокоят.
Събирай си нещата, хлапе.
- Не си е изяла палачинките.
Ще купим понички по пътя.
Понички?
- Понички… Виждаш ли?
Ще се прибера късно.
- Добре.
Ще те чака топла вечеря.
Добре.
- Довиждане.
Седнете. Да започваме.
Благодаря. Вторник е, а звучите, все едно е петък.
Дами и господа, посрещнете моята приятелка Шей Уелс.
Здравей, Шей.
- Здрасти.
Кендъл все още се възстановява от операция на коляното, затова…
Казах й: "Кучетата ти ще се натъжат, когато се върнеш на работа".
Много ще се натъжат.
- Сега тя ги глези.
Свикват тя да е вкъщи и да се грижи за тях.
На Декстър му харесва.
Кучето започва по някое време да прилича на господаря си.
Като говорим за кучета, днес в студиото сме късметлии,
че ни гостува уважаван специалист по животинска психология…
Потя се с тази маска.
Писна ми от маската.
Къде е кучката?
Мъртва ли е?
Госпожо…
Той каза да те хванем жива.
Но не каза да си с всичките си зъби.
Схващаш ли?
Сигурен съм, че просто е изгубила представа за времето.
Ще погледнеш ли дали не съм си забравил куфарчето в колата?
Искаш ли го?
- Не! Стой там, става ли?
Скъпа?
Боже!
Г-н Лайън?
- Повърнах в мивката долу.
Казвам го, за да знаете, че повърнатото там е от мен.
Писахте, че сте намерили вратата…
- Отворена, да.
И има кръв.
Ще видите. И Дот я няма. Мислите ли, че тя…
Останете тук, г-н Лайън. Скоро ще дойдат криминалисти.
Кажете им, че съм вътре. Да влязат.
- Изпратих Скоти при съседите…
Предвидливо. Звъняхте ли на телефона на жена си?
Първо това направих. Телефонът й е на плота, затова…
Просто… Ако нещо й се е случило…
Да не прибързваме. Сега ще огледам имота.
На горния етаж има някаква изгорена шапка.
Какво?
Ще приемем, че е била отвлечена.
- Значи жена ми е жива?
Засега.
Плачеш ли?
- Не.
Очаквайте искане за откуп до 48 часа.
Вероятно ще е за сериозна сума.
Покрай училището на Скоти и новите коли нямам толкова пари.
Уейн… Аз съм с дълбоките джобове.
Но защо очакват да давам пари за евтината фуста на сина ми…
Мамо, говориш за жена ми.
Не бъди бебе. Сега си сред големите.
Колко можем да съберем в брой, ако е нужно?
Парите не са проблем.
Покрай активността на пазара сега в компанията има доста пари.
А и имаш застраховка срещу отвличания, нали?
И за САЩ, и за чужбина. Проверяваме дали покрива снахата.
Въпросът е как ще процедираме.
Дали да се свържем с ФБР, или с частни парламентьори?
Искам дискретност.
Вече достатъчно безполезни държавни служители се мотаят тук.
Прибрах се.
Просрочено
Миличък, лягам си.
Трябва да ставам рано, защото имам важен случай.
Вероятно отвличане.
Криминалистите откриха кръв от двама души, но не и от жертвата.
Да.
Пак сека надясно. Мисля, че отпускам рамото много.
Кандидатства ли за областното?
- 2500 долара.
Сериозно?
- Знам.
Не е нужно да ти казвам…
- Знам.
Има предупреждение от Сиърс, а и ипотеката…
Казах, че знам.
Моля те, не се засягай.
Просто дадохме твърде много пари за симулатора.
Казах ти, трябва ми за зимата.
- Разбира се.
Не казвам, че е ненужен.
Само че се замисли дали да не заработиш пак в "Ред Епъл".
А може и да продължиш да учиш радиология.
За да имаш резервен вариант.
Не ми трябва резервен вариант.
Ти работиш това, за което си мечтала.
Аз съм на път да постигна същото. Взех второ място на "Хилтън Хед".
Както казах, трябва да ставам рано.
Гордея се с теб.
Благодаря. Идваш ли?
След малко. Само да потренирам още малко.
Млъкни вече.
- Лицето ми.
Още си е на мястото. Не мрънкай.
- Тук облачно ли е?
Окото ми е.
Страх ме е да погледна.
Имаш две очи.
Ще ме заведеш ли на ветеринар?
Какво?
- Сещаш се, като по филмите.
И ветеринарите са лекари, но животински.
Трябва да отидеш в болница.
Такива изгаряния водят до инфекция.
Може да стигне до мозъка.
- Мълчи.
Мозъкът ми трябва.
- Аз не съм сигурен.
Какво става?
Откъде взе пикапа?
Откраднах го, както ти ми каза. В Сейнт Клауд.
От кого го открадна?
- Не знам. От нечия алея.
Боже.
- Какво ще правим?
Какво ще правим?
- Мълчи.
В жабката има пистолет.
А ти… Не прави…
Боже…
Господи!
- Добре ли сте?
По дяволите!
Ранен полицай! Повтарям, ранен полицай!
Мамка му.
Хайде.
Обажда се заместник-шериф Уит Фар. Преследват ме.
Двама стрелци със зелен форд Ф-250.
Чакай, чакай, не.
Синко, залегни, иначе ще си загубиш главата.
Имаш ли задна врата?
- Не.
А аптечка?
Хайде де…
- Ще ти помогна.
Няма страшно, няма страшно.
Дай да ти помогна.
Запази спокойствие. Скоро ще дойде подкреплението.
Оправи крака си. Ще проверя вратите.
- Според касиера няма задна врата.
Има тоалетна. Там ще има прозорец.
- Да. Добре мислиш.
Ще се оправиш ли?
- Да, няма проблем.
Няма проблем.
Господи.
Имаш ли някакво оръжие? Пушка? Метална тръба?
Имам тромба.
- Какво?
Тромба. Сгъстен въздух, натискаш бутон и…
Губя много кръв.
Сигурно са улучили артерия.
Предполагам, че е имало гадняр в тоалетната.
Да сложим това тук, става ли? Добре.
Добре, сега ще завъртя. Става ли?
Спокойно. Ще го хванеш ли?
- Да.
Къде се научи да правиш всичко това?
Не за първи път ми се налага да бягам.
Съжалявам.
Поне ще ми кажеш ли името си?
- Добре, ще се оправиш.
Къде е вторият?
- При предната врата.
Диша ли?
Кавалерията пристигна.
Ела при мен, за да не те…
Ще те предложа за медал, когато това свърши.
За някаква похвала…
Гражданска смелост или нещо такова.
Ще си я върнем.
Здрасти, скъпи.
Просто искам Скоти… Вчера тя не яде палачинки.
Скъпа.
Боже, кървиш.
- Така ли?
Я гледай. Чувствам се като глупачка.
Какво е станало?
Влизане с взлом? Кръв, коса…
Скъпа, добре ли си?
- Стига вече.
Сигурно съм се порязала по-рано.
А и вчера беше тежък ден.
Затова се разходих, за да си проветря главата.
Намериха кръв от две групи. Нулева отрицателна и…
Забравих каква беше другата, но не беше твоя.
А имаше и изгорена скиорска маска.
- Да…
Извадих някои неща за зимата, за да се подготвя за сезона…
Сигурно съм ги оставила до машата и…
Сигурно ме мислиш за някаква глупачка.
Не, разбира се, просто…
Какви ги говориш? Тук дойдоха полицаи.
Полицайката индийка, тя каза,
че си била отвлечена със сила…
С майка ми мислехме за откуп…
- Казал си на майка си?
Ами, скъпа…
Ти беше отвлечена.
- Стига си го казвал.
Имах лош ден. Трябваше да остана сама.
Къщата разхвърляна ли беше? Да му се не види.
Знам, че ме мислиш за съвършената жена, съпруга, майка…
Но дори аз се пречупвам.
Ще подредиш ли масата за закуска?
Скоти трябва да си получи витамините и минералите за училище.
Закуската е най-важното ядене за деня.
Режисьор НОА ХОУЛИ
Сценарий НОА ХОУЛИ
В ролите: ДЖУНО ТЕМПЪЛ
ДЖЕНИФЪР ДЖЕЙСЪН ЛИЙ
ДЕЙВИД РИСДАЛ
ДЖО КИЙРИ
ЛАМОРН МОРИС
РИЧА МУРДЖАНИ
САМ СПРУЪЛ
СИЕНА КИНГ
ДЕЙВ ФОЛИ
ДЖОН ХАМ и др.
Оператор ДЕЙНА ГОНСАЛЕС
Музика ДЖЕФ РУСО
Превод АЛЕКСАНДЪР МИШКОВ
Епизодът е обработен в ДОЛИ МЕДИЯ СТУДИО