Le passage a.k.a The passage (1986) Свали субтитрите
Само децата ги разбират." Жан Диаз
ПРЕХОДЪТ
С участието на АЛЕН ДЕЛОН
КРИСТИН БОАСОН ЖАН-ЛЮК МОРО
и АЛЕН МЮЗИ
Сценарист и режисьор РЕНЕ МАНЗОР
Оператор АНДРЕ ДИО
Музика ЖАН-ФЕЛИКС ЛАЛАН
на моя син и баща ми...
Елизабет заминава догодина. Ще бъде същинска драма.
Не ми пука, ще си избера друга.
Каза, че искаш да се ожениш за нея. – Не мога, малък съм.
За това няма възраст. – Колко си глупав, татко.
Може да й поискаш ръката от баба й.
Влюбен си в нея, нали?
Нали си влюбен в нея? – В кого?
В Елизабет. – Да.
Оженете се – така ще може да й направиш деца.
Наистина ли?
Не, едно дете не може да има деца.
Жалко. Иска ми се да имам деца.
Тя влюбена ли е в теб? – Да.
Откъде знаеш? – Целуваме се.
Къде? – В училище.
По бузата ли се целувате? – В устата.
В устата? Това е сериозно. Във или по устата?
В устата. – В устата?
Ето тук. – А, ясно...
Сол... Не си извадил солта.
По дяволите! – Без грозни думи, татко!
Значи тя те обича, така ли?
Обича теб, не някое друго момче? Сигурен ли си?
Колко момчета целува? Първо това трябва да я попиташ.
Целува само едно момче – мен.
Откъде знаеш? Да не си пратил някого да я следи?
Да.
Частен детектив ли прати? – Колко си глупав, татко.
Тогава откъде знаеш?
Едни приятели я проследиха. – Трябва да се пазиш от приятелите.
Може и да я следят, но да не ти казват всичко.
Тя постоянно си играе с тях. Не знам защо.
Отгоре на всичко си играе с тях! На твое място, Давид,
щях да проверя какво става. Трябва да я попиташ:
"Ти всъщност кого обичаш – тях или мен?
Трябва да избереш!"
Тя ще отговори: "Давид, не се ядосвай така".
"Ще се ядосвам! Писна ми да играеш с тях!"
Така ще разбере, че я обичаш.
Ще отговори: "Но, Давид, аз съм с теб!"
Повярвай ми, ако се грижиш за нея, Елизабет ще остане с теб.
Тогава мама защо си тръгна?
Мама защо си тръгна?
Побързай със закуската. Ще закъснееш за училище.
Хайде.
Кога е построена? – Не знам, но къщата е стара.
Върху имота има ли задължения? – Не знам, Патрик, ти си брокерът.
Никога не съм виждал подобна къща. Няма да повярваш на очите си.
Напълно изолирана е и гледа към плажа.
Като картина на Магрит е. – На кого?
Няма значение.
Вълшебно място. На Давид ще му хареса.
Намирам вълшебните места за съмнителни.
Наистина ли няма да дойдеш довечера на рождения ден на Катрин?
Не ме е поканила. – Жан, ела заради Давид.
Тя му е майка. – Той не иска да ходи.
Освен това довечера заминаваме на почивка.
Да ти кажа ли новината? Намерих ти спонсор за филма.
Не ти искам спонсора. – Много е богат.
Търгува със замразени продукти. – Не се продавам, Патрик.
Е, къде е тази барака?
Ето там.
Търся нов партньор
Мъж или жена?
Мъж
Уточнение
Този път искам силен мъж.
Пиротехник, застраховател, астролог, пресаташе,
аудиопротезист, пилот, адвокат, пиколо,
банкер, лодкар, библиотекар, бижутер, сладкар, перач...
Нищо ново ли няма в тази версия на програмата?
Има. В новата версия са запаметени артистични професии.
Да... Човек с въображение. Творец.
Обичам творческите личности.
Искам списък с петте най-известни творчески личности,
както и техните биографии.
"Плачещата смърт" от Жан Диаз.
Искам цялата информация,
свързана с Жан Диаз.
Не се тревожи, Давид. Татко ти ще дойде.
Той никога не закъснява. – Може да са го задържали в работата.
Ела да го почакаш вътре, при мен. – Ето го!
Приятна ваканция. – На вас също!
Хайде, Давид. Побързай.
Ама че работа...
Хайде!
Край, училището свърши!
Забави се. – Знам, но имах много работа.
Преди никога не закъсняваше.
Прав си. Ще ти се реванширам.
Познай къде отиваме тази вечер. Погледни отзад.
Въдица?! – Да.
Чия е? – Твоя.
Само моя? – Да, вече ти ще ме храниш.
Тръгваме ли? – Къде?
Към морето. В стаята ли ще ловиш риба?
Към морето? – Днес си купихме къща там.
Страхотно! – Говорих с мама.
Ще те вземе след средата на юли. – Страхотно!
Хайде, сложи си колана.
Попреди кормилната уредба на колата на Жан Диаз.
Невъзможно. Този човек не е на дневен ред.
Тогава ще включа Жан Диаз в дневния ред.
Командата е приета.
Докъде стигна с историята? – С коя история?
С анимационния филм.
Днес написах страхотна сцена.
Действието се развива на плажа.
На плаж, който е пълна кочина – има трактори, камиони,
и купища гнусотии. – Купища какво?
Купища боклуци.
И сред тези гадории...
На този плаж се намират двамата герои на моята история.
Той и тя. Двама влюбени.
Изглеждат щастливи.
Не им пука за боклуците наоколо, защото се обичат.
Над тях прелита птица. Гълъб.
Той е прашен, идва от града.
Влюбените се целуват, гълъбът лети... – Внимавай, татко!
Приближете чашите. Слагам си зад ухото – носи щастие.
Ето, скъпа. – И на мен.
Внимавайте, чашите са кристални. – Катрин, честита Нова...
Честит рожден ден. – Наздраве!
Изстудено е, нали?
Не може ли без телевизия? – Навик. От бившия ми мъж е.
Този път го пускам чак на десерта. – Къде е десертът?
Десерт! – Добре, само се успокойте.
Вчера гледах твоята реклама. Беше страхотна.
Казах само две изречения. – Но пък какви!
"Забравете за лошото настроение с асприм!"
Уникално! – Спрете да ми се подигравате!
Още веднъж основната новина от днешния ден –
Жан Диаз пострада в сериозен пътен инцидент.
Жан! – Заминавал на почивка със сина си.
Давид! – Синът му е имал повече късмет.
По непотвърдена информация Давид не е получил сериозни наранявания
благодарение на това, че е бил с колан.
Полицията е категорична, че Жан Диаз не е бил с колан.
Разочарован от този век,
Жан Диаз спря да пише и да прави филми преди повече от 10 г.
Той го нарече "стачка на обектива".
Знае се, че от известно време работи по нов проект –
анимационен филм със заглавие "Кръвта" – сигнал за тревога,
чиято основна тема е насилието.
Татко...
Катрин, чакай! – Пуснете ме!
Къде отивате? Забранено е! – Това са синът и мъжът ми!
Пуснете я.
Седми етаж.
Аз съм приятел на г-н Диаз. – Не може.
36,5. – Намалете дозата.
Пригответе се да спрете системата за екстракорпорална циркулация.
Спрете я, кръвното е добро.
ЕЕГ? – Всичко в наред.
Ще се оправи.
Много добре. Сега е мой ред.
Рязък спад на кръвното налягане.
Кръвното пада... Не разбирам. – Дефибрилатор. Готови ли сте?
Да. – Започвайте.
Какво става? – Кръвното се нормализира.
Спрете системата за екстракорпорална циркулация.
Спри електричеството.
Какво става?
Генераторът защо не се включва? – Момент...
Повреди аварийния генератор.
Командата е приета.
Шах и мат!
Какво стана? – Токът спря.
Кръвно? – Падна на 40.
Пациентът посиня. – Пулсът се забавя.
Това е нелепо.
Сърцето спря. – Тръгна ли?
Не.
А сега? – Не.
Какъв малшанс!
Стани!
Изглеждаш точно така, както те изобразих във филма си.
Всеки ме вижда така, както си ме представя.
Какво стана със сина ми? – Спокойно, човеко. Жив е.
Ти провокира катастрофата, нали? Защо?
За твое добро.
Опознах те. Знам всичко за теб.
Познавам вкуса ти, вижданията ти, страстите ти, битките ти.
Много харесах филма ти "Плачещата смърт".
Гледах го седем пъти.
Толкова е близо до това, през което минавам всеки ден.
Знаеш, че не го върша по свой собствен избор.
За това отчасти сте виновни вие.
Вие, хората.
Не аз ви карам да се избивате помежду си.
Аз само поддържам баланса.
Да, предизвиках тази катастрофа за твое добро.
За да можем да се срещнем.
Не си представяш колко мога да ти бъда полезна.
Полезна? Но аз съм мъртъв!
Животът и смъртта си приличат, също като вас двамата.
Какво ще е мнението ти за смъртта, ако тя ти предостави възможност
да спасиш себеподобните си?
Не отговаряш? Беше много по-словоохотлив,
когато защитаваше проекта си и вярваше, че ще спреш насилието.
Вярваше в силата на филма си. Казваше...
"Ако можех с филма си да предам
дори един миг от цялото нещастие на света,
може би това щеше да спре кръвопролитията."
Какво стана с тези хубави думи?
Отказа ли се от мисията си да създадеш този филм?
Напротив. – Тогава трябва да го направиш сега!
Как? – Не мисли за подробностите.
Посвети се на творбата си.
Не става. Жан Диаз не сключва сделки със смъртта, той се бори с нея.
Затова ще ти откажа! – Ще ми откажеш?!
А ако ти кажа, че в момента синът ти е в кома?
Давид е в кома?! Нали каза... – Казах, че не е мъртъв.
И това е вярно. Съдбата му в момента зависи...
... от тази монета.
Ези или тура? Да живее или да умре? Ти решаваш!
Спаси го, ще направя каквото кажеш. – Ще направиш филма заради мен?
Да, но спаси сина ми! – Това вече е по-разумно.
Да си стиснем ръцете.
Вариации в сърдечната честота. Детето отново се движи.
Опитва се да диша само. Свалете кислородната маска.
Ето, вече диша сам.
Даде ми думата си. Ще задържа ръката ти като гаранция.
Мъничкият ми...
Ти се събуди!
Честит рожден ден, Катрин
Здравей, Давид. Как си?
Сега идвам, само да си сваля маската.
Добре ли спа?
Не ти ли се говори?
Искаш ли да направя нещо за обяд? 13 ч. вече мина.
Давид, искам да ми отговаряш.
Кажи ми "да" или "не", но ми отговори!
Искаш ли да обядваш? – Не.
По-силно, не те чувам! – Не.
Как така "не"? – Не.
Не искаш ли да ядеш? Хладилникът е пълен.
Ако искаш нещо, си вземи. И спри да носиш елека на...
Моля те, ще ми бъде приятно да ти приготвя нещо за ядене.
Бъди добър.
Ако се сърдиш, за да ми отмъстиш...
Мислиш ли, че не бях наказана достатъчно?
Сърдиш ми се, защото татко вече го няма?
Знаеш, че много обичах баща ти. Знаеш, че обичам и теб.
Това, което стана между баща ти и мен,
беше ужасно глупаво.
Знам, че аз съм виновна.
Но ти си още малък. Има неща, които не можеш да разбереш.
Кълна ти се, ако можех да върна времето, не бих си тръгнала.
Защото вече знам, че можех да предотвратя всичко това.
Трябва да разбереш, че ти си моето семейство.
Моля те, Давид, дай ми шанс.
Мамо, трябва да ти кажа нещо.
Можеш да ми кажеш всичко.
Обещай да не казваш на никого. – Обещавам ти, скъпи.
Татко не е мъртъв. Държат го в плен... някъде.
"Кръвта", или заветът на един стар глупак
"Посвещавам този филм на сина си Давид
и на неговите потомци."
Патрик!
Радвам се, че дойде. Трябва да говоря с теб.
Поръчах ти това.
Какво се е случило? – Стана дума за Давид.
Тревожи ме. Не знам какво да правя.
Говори странни неща, от които ме побиват тръпки.
Каза, че разбираш гнева му. – Не става дума за това.
Сега съм у дома. Сигурна съм, че ще му мине.
Давид е убеден, че Жан не е мъртъв
и че е отвлечен от просякиня, която му е отрязала ръката.
От просякиня? – Да.
Добре... И какво? – Как "и какво"?
Какво да му кажа? – Не знам... Нищо.
Не мога да го оставя дв вярва в тази история.
Защо не? И Жан вярваше в разни абсурдни истории.
Например в прехода. Говорил ли ти е за прехода?
Не. – Много се вълнуваше от него.
Напоследък говореше само за това.
Беше убеден, че има преход от живота към смъртта.
И от смъртта към живота. Това е същото като просякинята.
Защо не оставиш Давид да вярва, в каквото иска,
ако от това му стана по-леко?
"В празния цирк проехтя изстрел.
После настъпи тишина. Същата онази тишина,
която цареше под шапитото, откакто в цирка вече не идваха хора.
Старият клоун не можа да понесе безработицата.
Обществото го бе убило,
както той отнемаше живота си всяка вечер, за да разсмива хората."
Давид?
Колко е хубаво!
Защо не ми показваш работата си?
Не ми ли вярваш?
Много ме разочароваш!
Никога не пия.
Мислиш ли, че не знам какво правиш?
"Кръвта, пролята от хората, ще тече от раните им
като от непресъхващ извор" – Жан Диаз. Каква велика идея!
Как може да го знаеш? – Той говори!
Никога ли не си се питал какво има зад тези решетки?
Там...
... има очи.
Очи, които те наблюдават.
Очи? – Камери.
Така че може да ми казваш всичко. – Тайно ме наблюдаваш, така ли?
Аз нямам никакво въображение.
Затова използвам твоето.
Смятам да дам живот на идеите ти на Земята.
На Земята? – Да, ще осъществя сцена по сцена
всичко, което пишеш тук, а хората ще съжалят, че не са те послушали.
Нищо не разбираш! Това е измислица, която да ги накара да се осъзнаят!
Не програма за унищожение! – Това е твоето тълкуване.
Всеки е свободен да тълкува филма по свой начин.
Моят напълно ме устройва.
С твоя помощ ще бъда освободена от противната задача,
която изпълнявам от векове.
Ако Земята изчезне, няма да се налага да събирам мъртви.
Ако няма мъртви, няма да я има и смъртта, тоест мен.
Не!
Космически доклад 30229 от командир Тибо.
Пригответе се да приземим кораба.
Мамо! Бързо!
Какво има? – Ето я там!
Кой е там? – Просякинята.
Тя отряза ръката на татко!
Не я пускай! Тя идва за мен!
Моля те! Не отваряй!
Доста се забавихте! Да не искате да пукна тук?
Може ли да вляза? – Разбира се, Патрик. Извинявай.
Беше същата сянка. Честна дума, мамо.
Давид!
Патрик, на какво дължим посещението ти?
Исках да видя как сте.
Извинявай, ще ида да се облека. Давид, прави компания на Патрик.
Как си ти? – Добре.
Какво гледаш? – Филм за летящи чинии.
Вярваш ли в летящите чинии? – Да! Ти не вярваш ли?
Ами... Не знам.
Изглежда интересно. По-добре не яж тези боклуци.
Вредно е за зъбите. – Те и без това падат.
Млечните да. А другите? – После ще му мисля.
Да... Всъщност си прав.
Знаеш ли, напоследък баща ти усещаше, че...
Помоли ме да ти дам нещо, в случай, че...
Как да се изразя... В случай че му се наложи да замине.
Каза да го предам на теб и на никой друг.
Добре че майка ти не е тук, защото тя не знае.
Знам само...
... че е видеокасета.
Не пожела да ми каже повече, така че нищо не знам. За теб е.
Да не я загубиш! Беше много важна за Жан.
Мислиш ли, че татко е на небето? – Разбира се, че е на небето.
Татко ти беше много добър. – Аз съм сигурен, че не е там.
Той не би ме оставил сам. – Ти не си сам.
Ние сме тук.
А и ако не е на небето, къде е според теб?
Не знам. Но знам с кого е – видях я в болницата.
С просякинята е. – Коя просякиня?
Тази, която му отряза ръката. Мама не ми вярва.
Знам, че не ми вярва.
Не говори така. Не че не ти вярва...
Как да ти го обясня... Знаеш ли какво казваше баща ти
за всички онези неща, които науката и логиката отричат –
онези откачени неща, като летящите чинии?
Казваше: "Някои неща са твърде сложни за възрастните.
Само децата ги разбират".
Твоята история с просякинята е нещо такова.
Не очаквай аз и майка ти да разберем нещо,
което е прекалено сложно за нас.
Как изглежда тази просякиня?
С дълго черно палто, цялото скъсано.
Има нещо на главата, за да се пази от дъжда.
Като твоето палто. Но лицето й не се вижда.
Има странни ръце. Носи голямо копие с кука накрая.
С нея отряза ръката...
Чудесно. Той пак работи.
Здравей, Давид. Не те е страх, нали?
Веднъж ти казах, че дори когато вече ме няма,
пак ще бъда с теб. Помниш ли?
Ето, тук съм.
Не плачи. Самураите никога не плачат.
Двамата с теб сме самураи, нали?
Избърши си носа.
Не с ръкавите. С кърпичка.
Браво. Така е по-добре.
Обичам те. Колкото обичам 50 хил. видеокасети
и 10 млн. стикера, заедно с албумите. Това е много.
Никога не е много, когато обичаш.
Реших да запиша тази касета,
защото знаех, че един ден ще трябва да си тръгна.
Не исках да оставям документи на нотариус
и някой дядо с бяла брада да ти обяснява всичко това.
Придпочитам да ти го кажа лично, а и той нямаше да разбере.
Щеше да ме помисли за луд и нямаше да може да ти обясни.
Помниш ли сценария, който пишех, докато ти си на училище?
Всичко, което знам за живота и което ще ти оставя,
е в този сценарий – прочети го.
Както те познавам, вече си бил на тавана и си го прочел.
Чуй ме внимателно. По телевизията си чул какво ли не за мен.
Постфактум всички се правят, че знаят.
Единственото вярно нещо е,
че цял живот съм търсил начин да накарам хората да живеят в мир,
никога да не прибягват до насилие.
Нямам предвид само видимото насилие, като войната,
а малките ежедневни прояви на насилие, които се трупат
и се превръщат в планини.
Като хвърлиш хартийката от бонбона на улицата,
си казваш, че не е кой знае какво, но като видиш бунище,
се чудиш как се е образувала тази планина от боклуци.
Тогава се сещаш за малката хартийка от бонбона
и разбираш.
Насилието е като хартийката от бонбона.
Забелязваш какво причинява, когато се е разраснало.
А най-лошото е,
че въпреки че всички могат да видят бунището,
пак хвърлят хартийките си на улицата.
Щом боклукът изгори, те забравят за него.
Също толкова бързо забравят кадрите от войната
или престъпленията, за които са чули по телевизията.
Затова написах тази история – за да не забравят.
Там, където отивам, няма да мога да я заснема.
Ти ще я заснемеш, стига да искаш, когато пораснеш.
Пази я добре, като завета на един стар глупак.
И още нещо.
Не се сърди много на мама. Тя те обича.
Грижи се за нея.
Аз ще бдя над теб.
Ако мислиш за мен силно, както аз мисля за теб,
е сигурно, че ще се видим пак.
Не се бой. Довери ми се.
Обичам те. Обичам те.
Татко...
Татко...
СЦИК – Световен център за изследване на кръвта
Значи така завършва твоя филм – с потоп от кръв!
Каква чудесна идея!
Какво? Още ли е в монтажната?
С кого смее да се подиграва?!
Нещастник!
Човек!
Намерил е прехода! Няма да стане!
Един балон за малкия? – Искаш ли балон, скъпи?
Може ли да са три? – Разбира се, избери си.
Искам три червени. – Защо? Вземи ги различни!
Не, искам червени. – Знае какво иска.
Определено. Колко ви дължа? – Шест франка, хубавице.
Благодаря. Довиждане, моето момче.
Мамо, много те обичам. – И аз, скъпи, много те обичам.
Раздели Катрин и Давид Диаз.
Командата е приета.
Къщата на духовете! Може ли? – Не, скъпи.
Моля те. Заради мен. – Добре.
Благодаря! Ти си най-добрата майка на света!
Дай ми балоните.
Добре ли си? Завързан ли си? – Да!
Нали няма да се плашиш? – Надявам се, че не.
Давид!
Давид! – Мамо, това е просякинята!
Давид! Скъпи, отговори ми! Какво става?
Давид!
Господине! Моля ви, спрете машините!
Спрете машините! Бях със сина си, той седеше пред мен.
Изчезна на последния завой преди изхода.
Ако не спрете машините, ще го прегазят!
Елате с мен! Бързо!
Моля ви, побързайте!
На твое място бих се върнала.
Синът ти е в опасност, човеко.
Ако не си до мен, за да го пазиш,
лесно може да стане инцидент.
Да не си докоснала сина ми!
Иначе ще те убия! Ще те убия!
Ще те убия!
Само да си докоснала сина ми!
Ако не искаш да му се случи нещо, се върни.
Давид...
Колко трогателно!
Съжалявам, че прекъсвам очарователната ти среща, човеко,
но трябва да ти покажа нещо, което ще те заинтригува.
Качи се.
Влез. Добре дошъл.
Ела. Ще те разведа из моите покои.
Това е командната зала,
откъдето наблюдавам всичко
благодарение на тези прекрасни машини,
плод на научния напредък.
Когато започнах, имах само тази стара коса.
Днес моето оръжие е тази видеоинформационна система.
Запазих косата за спомен.
Тези екрани получават картина от цял свят.
Мога, когато реша, да предизвиквам конфликти,
да се намесвам в решенията, важни за вашата планета,
и да определям с най-голяма точност
ражданията и най-вече смъртността.
Не. – Как така "не"?
Не ги определяш, ти си само изпълнител.
Изпълнител? Според теб кой взе решението за твоята смърт?
Някой, който стои над теб.
Аз реших, че трябва да умреш. Този път никой не ми е нареждал.
Аз предизвиках катастрофата, без да питам никого!
Значи часът ми не е настъпил. – И какво от това?
Вече решавам аз! – Нищо не решаваш ти!
Не и по отношение на мен! Сега трябваше да сме на почивка!
Нямаше право да отнемаш живота ми!
Нямаш никаква власт над мен! – Така ли мислиш?
Е, виж каква власт имам аз.
Помниш ли онзи проект, на който толкова много държеше?
Твоят завет, както го нарече ти. Аз го завърших вместо теб.
Гледай.
Давид! Какво му направи?
Познавам ви!
Вие сте от анимацията на татко. Кажете ми къде е. Татко!
Давид...
Давид...
Моля те, не в плевнята. Кръвта ще го убие.
Ще направя каквото поискаш.
Моля те.
Вече нямам нужда от теб.
Процесът, който води към края на света, е задействан.
Земята се самоунищожава.
Както е в твоята анимация.
Ти наруши споразумението! Нямаше право да нараняваш сина ми!
Взимам си думата назад! – Не!
Давид...
Давид...
Давид!
Давид...
Внимавайте!
Не!
Не! Нямаш право!
Командата е приета.
Какво правиш, човеко?
Спасявам сина си. Не можеш да ме спреш.
Прекратяване на програмата за унищожение на Земята
Програмата за унищожение на Земята е отменена.
Не!
Татко, не ме оставяй. Не ме оставяй.
Давид!
Искам...
... да елиминираш Жан Диаз.
Невъзможно. Жан Диаз не фигурира в нито един списък.
Давид!
Давид!
Татко, къде си?
Отговори ми! – Рестартиране...
на програмата за унищожение на Земята.
Невъзможно. Има повредени основни вериги.
Не!
Давид!
Татко!
Не!
Ако мислиш за мен силно, както аз мисля за теб,
е сигурно, че ще се видим пак.
Превод Илияна Йорданова
Субтитри от ТВ, обработка и тайминг СИНЕАСТ ®
2024 ©