The Goodbye Girl (1977) Свали субтитрите
След седмица по това време... Калифорния! Вълнуваш ли се?
Аз нямам търпение!
- Била ли си там?
Веднъж за шест седмици – на турне с един мюзикъл.
Плувахме в средата на декември.
Кой мюзикъл?
- Има ли значение?
Опитвам се да ти кажа колко ще е хубаво.
Ще наемем малка къщичка на хълмовете.
- Близо до някое студио?
Да. От леглото си ще гледаш "Уорнър Брадърс".
МОМИЧЕ ЗА СБОГОМ (1977)
Представи си! Ще имаш портокалово дърво!
Мисля, че мюзикълът беше "Цигулар на покрива".
А аз останах при баба. Тогава бях на четири години и половина.
Никога не си била на толкова. Ти се роди на 26.
В същия клас ли ще бъда?
Да! Там всичко е същото, но се случва с три часа по-напред.
Ще завършиш по-малка.
Едно момиче от нашето училище е учило с дъщерята на Хелън Грейди.
А ти? След този филм хората ще казват: "Ето дъщерята на Тони де Форест!"
Той не е звезда, а само актьор.
- Звездите първо са актьори.
И не ми е истински баща.
- Това са подробности.
Може ли първо да покажа нещата си на Тони?
По-късно. Имаш да пишеш домашни.
Местим се след четири дни. Трябва ли да си пиша домашните?
Дотогава може да учите за мозъчна хирургия. Не бива да изпускаш.
Това го учихме миналата седмица по естествознание.
Сериозно?
- Ти си глупава.
Мислех, че правите дисекция на жаба. Какво ли знам?
Да покажа новия пуловер и дънките?
- Добре!
Но си измий лицето и се среши. И не се гримирай!
Тони? Скъпи?
В Банята ли си? Опразнихме "Алекзандър"!
Дано харесаш дрехите, защото не можем да ги върнем.
Купих ти подарък. Скъпи, ела да го видиш!
Скъпи?
Боже мой!
Какво е станало?
- Отишъл си е. Заминал е без нас.
За Калифорния ли?
- За Италия.
Може ли да го прочета?
- Да.
"Скъпа Пола, не е лесно да напиша това писмо."
Не започва добре, нали?
"Как да започна? Вие с хлапето значите много за мен..."
Хлапето ли?
"Отказах ангажимента в Ел Ей. Това е тъп телевизионен филм.
В понеделник се обади Стан Фийлдс. Ще снимам във филм на Берто..."
Бертолучи.
- "Филм на Бертолучи." Кой е той?
Италиански режисьор.
- Какво е снимал?
Защо задаваш такива въпроси?
"Ще снимам шест месеца в Испания и Италия.
Жестока роля. Съдирах си задника..."
Дай ми го!
- Чувала съм думата "задник".
"Съдирах си задника 12 години и най-сетне пробивам.
Когато заживя с мен, казах, че няма да е завинаги."
Боже! "Още не съм разведен с Пати."
Коя е Пати?
Казвала съм ти за нея.
- Не си.
Реших, че няма да понесеш да живееш с женен мъж.
Не аз, а ти беше с него. Аз живеех в съседната стая.
На практика бяха разведени.
"Избързах да замина, защото прощалните сцени не са приятни."
Това е едно от най-лошите писма, които съм чела.
Не е ли ужасно?
"Исках да оставя нещо на теб и хлапето."
Нищо ли не е оставил?
"Продадох часовника и фотоапарата и платих заема на онези акули."
Бил е длъжник на акули?
- Друг път ще ти обясня.
"Знам, че ще се оправиш. Започни пак да танцуваш."
Да танцувам ли? Аз съм на 33. Вече едва ходя.
"Не мога да ти дам заслуженото. Желая ви късмет. Обичам хлапето!"
Не чети повече.
- Има само още една дума: "Тони".
Изхвърли го.
Това значи ли, че няма да ходим в Калифорния?
Да.
Значи трябва да си напиша домашното?
Виждам те, Пола. Няма да се скриеш. Долу, горе... Още веднъж!
Какво направи с тялото си?
- То умря, имай уважение.
Още веднъж. Хайде, Пола, давай!
Пола? Аз съм Дона. Дона Дъглас.
Аз се люлеех, когато беше в "Къмпани".
Да! Здравей, Дона.
- Пак влизаш във форма?
Отсъствах две години. Когато си щастлив, се отпускаш.
Здравейте, г-жо Кросби.
- Довечера ли тръгвате?
Моля?
- Проверявам кога ще напуснете.
Няма да ходим в Калифорния. Забравих да ви кажа.
Не само на мен! Апартаментът е даден на друг.
Чакайте, какво говорите?
Платихме до юни, имаме още три месеца.
Не може да го преотдавате!
Не аз, твоят младеж го направи.
- Дал е апартамента на друг?
Снощи ме уведоми. Има право, договорът е на негово име.
Оставете го какъвто беше.
- Няма да го оставя!
Чистих и го боядисах! Разбирате ли?
Това не е моя работа. Оправи се с новия наемател.
Но без неприятности в сградата.
Това копеле!
Кой звъни?
- Не знам.
Може да е Тони! Размислил е и се връща.
Много си малка.
Стой тук.
Кой е?
Елиът Гарфийлд.
- Кой?
Елиът Гарфийлд от Чикаго. Тони там ли е?
Тук няма лице с такова име.
Чакайте.
Номер 3-A. Това е апартаментът! Идвах преди две години.
Не ме интересува. Тук няма такъв човек.
Ще отворите ли за малко?
- Не и в 00:05 ч.
Нали има верига? Искам само да поговорим.
По-бързо, мъжът ми спи.
- Има някаква грешка.
Пренаех апартамента от Тони де Форест.
Той живееше тук.
- Мъжът ми Чарли ще се изненада.
Имам квитанция за платен наем. Дойдох ден по-рано.
Утре сутринта започвам работа и реших, че може да преспя тук. Вижте.
Може ли да говоря с мъжа ви?
Утре в 9:00 ч. сутринта ще бъде в 37-и участък.
Чарли Д'Агостино, отдел "Убийства". Лека нощ.
Кой беше?
- Няма значение.
Не ми се струва така.
- Тони е преотдал жилището на друг.
Но няма да се дам. То е наше. Върви да спиш.
Трябва ли да напуснем?
- Само през трупа ми.
Ако ни принудят?
- Да опитат! Заспивай.
Преотдал апартамента. Какъв мошеник!
Ало?
- Тони там ли е?
Кой се обажда?
- Знаете кой. Току-що бях при вас.
Познах гласа ви, г-жо Д'Агостино.
- Коя госпожа?
Д'Агостино. Как така отговаряте на номера на Тони де Форест?
И защо ключът, който той ми изпрати, отваря вашата врата?
Ще отговорите ли?
- Не. Вие си отговорете.
Ще отговоря. Според мен има нещо съмнително.
Аз съм като мокра кокошка и няма къде да спя!
Няма да дам последните си пари за хотел.
Според моя водоустойчив часовник сега е поне 00:20 ч.
и този апартамент вече е мой.
Да дойда ли сега или да го щурмувам утре сутринта?
Имам пистолет и ако се наложи, ще стрелям!
Ще ми развалиш ли един долар? По дяволите!
Чака ме бременна жена. Искам дребни...
Загазихме, нали?
- Имаме права.
Девет десети от законите защитават собствеността.
А другата десета?
- Млъкни.
Това ли е другата десета?
- Лягай. Аз ще се оправя.
Обадих се в участъка. Там няма Чарлз Д'Агостино.
Звъннах и на Рита Скот. Тя игра с Тони във "Венецианският търговец".
Рита каза, че той живеел с Пола Макфейдън,
бивша танцьорка, и с 10-годишната й дъщеря Люси.
Апартаментът е нает на името на Тони.
Рита го знае, защото е живяла там преди Пола и Люси.
Да продължим ли разговора в по-суха стая, г-жо Макфейдън?
Обърнете се към властите.
- Не затваряйте!
Моля, не затваряйте! Нямам повече монети.
Мокър съм до кости, а лесно се разболявам.
Не знам какво ви е казал Тони, но той ми взе парите за наема.
Вие държите апартамента. Един от нас е прецакан.
Ще го кажа иначе. Трябва да се разберем. Не съм в състояние –
финансово и здравословно, да търся хотел в дъжда.
Ако тук има грип, вече го пипнах.
Потърсете подходящо място.
- Искам само пет минути!
След 30 секунди ще ме прекъснат. Номерът е 873-52-61 –
в кабина на авеню "Амстердам". Ако имате състрадание...
Оператор, говоря! Ако имате сърце, наберете 873-52-61.
Повтарям 873-52... Мамка му!
Ало? Благодаря!
Пет минути. Оставете чантите. Няма да сме дълги.
Намокрих килима.
- И преди е мокрен.
Не знаех, че ще има усложнения.
- Стават такива неща.
Не ви се сърдя. Схващам картинката.
Тони ми даде апартамента под наем и е избягал с парите.
Така си мислите. Аз казвам, че се разделихме приятелски.
Апартаментът е за мен, а вашите 600 долара изгарят.
Схващате ли картината?
- Много хитро.
Вие сте хитра нюйоркчанка.
- Не, тъпачка от Синсинати.
Вие така сте закъсал, че добивате надмощие.
И какво? В джоба ми има договор. Ще го зачетете ли?
В леглото ми има дъщеря. Тя е по-важна.
Вижте, законът е на моя страна.
Имам познат юрист в града. Само да му се обадя...
Какво?
Актьор. Още един проклет актьор!
"Имам познат юрист"! Това е реплика от "Трамвай Желание"!
Стенли Ковалски в летен спектакъл?
- Посред зима в Чикаго.
Три и половина месеца играх в "Дръри Лейн".
Питай нещо актьор и той е твой.
- Ето отзиви:
"Гарфийлд придава измерения, които не е стигал и Брандо!"
Чудесно пишете! Не сте ли дребен за Стенли?
Не го казаха. Да не сте критичка?
Не. Харесвам актьорите, стига да стоят на сцената.
Свалиш ли ги в истинския живот, светът се обърква.
Писна ми! Няма два пъти да ме гонят от един и същи апартамент.
Отидете в Неапол за парите си или ми купете два билета до Калифорния.
Помислете две минути. После ще викам!
Вие сте голяма работа. Чудно, че Тони не е отишъл на Филипините.
Мислете – следя времето.
- Ще изчакате ли за миг?
Задръжте топката! Да се договорим!
Как?
- Не знам. Може ли чаша кафе?
Не!
- Много сте откровена!
Ето какво е положението...
- Знам какво е!
Нека го кажа на глас.
Имам ангажимент в театър, но няма къде да спя.
Вие нямате пари, но държите на апартамента ми.
Мислите и за дъщеря си.
- Тъкмо мисля за нея.
Бъдете така любезна да ме изслушате. Моля!
Не само вие можете да викате.
И двамата сме в затруднение.
Има едно решение – да споделим апартамента.
Приемам.
- Какво?
Приемам. Може да съм упорита, но не и тъпа.
Тоест?
Дъщеря ми ходи на училище, аз трябва да търся работа.
Имате ключ и иначе трябва цял ден да вардя жилището.
Печелите. Внесете си чантите. Вземате малката стая.
В какво ли се забърках?
Сбърках стаята.
Здравей, аз съм Елиът.
- Здравей.
Ти сигурно си Люси.
- Точно така.
Елиът Гарфийлд. Нанасям се в другата стая.
Приятел съм на Тони – Тони де Форест.
Много хубаво.
И аз съм актьор.
- Така ли?
Майка ти знае.
- Разбирам.
Значи ще се виждаме.
- Сигурно.
Лека нощ.
Господи!
Запознах се с Люси.
- Какво й казахте?
Че се нанасям в другата стая. Преглътна го леко.
Тук порастваш бързо. Тоалетната е там.
Утре ще изнеса другите й неща.
Спрете да скърцате със зъби. Звукът ме подлудява.
Един прогизнал непознат от Чикаго, с мокра брада и мръсни обувки,
заема стаята на дъщеря ми. Да се усмихвам ли?
Огън жена! Не ми се живее тук. Но водите първокласен разговор.
Това е стаята ви. Не чистя и не оправям легла.
Използвайте кухнята и банята когато ме няма. Мийте след себе си.
Ще си плащате храната, прането и телефона.
Моля за тишина от 18 до 21 ч., когато Люси си пише домашните.
Не ми пука какво пиете и пушите,
само не пушете трева пред десетгодишната ми дъщеря.
Изяснихме ли всичко?
- Не.
Не ли?
- Не съм толкова луд.
Така ли?
- Плащам наема и имам условия.
Всяка сутрин вземам душ и не обичам тук да се сушат гащи.
Обичам да готвя и ще използвам кухнята, когато поискам.
Специален съм с подправките. Приберете солта и пипера.
Ако не мога да спя, нощем свиря на китара.
Сутрин медитирам с пеене и тамян.
Ще съм благодарен, ако ходите на пръсти.
И още... Също така, и зиме, и лете спя гол, на отворени прозорци.
Посред нощ ходя до тоалетната или до хладилника.
Не нося пижама, а и нямам такава.
За да не се стряскате, ще държа вратата си затворена.
Това са моите правила. Как ги кльопате?
Ако кажа "не"?
- Познавам един юрист...
Приемам.
- Напредваме.
Не ми харесва и не харесвам вас.
Защото съм актьор ли?
- И заради характера.
Затова се събрахме. Това е една от Божиите шегички.
Изнесете си стегнатото дупе от стаята и ще си изсуша брадата.
Забравихте да кажете "лека нощ".
- Бих казала "довиждане".
Не може да бъде!
Докога ще остане?
- Докогато държи нас.
Върви до тоалетната.
- Не ми се ходи.
Тогава стискай до сутринта. Отвън не е безопасно.
Лека нощ.
- Без целувка?
Ядосана съм. Не искам да ми мине.
Божичко! Слушай само. Събуди ли те китарата?
Не, ти ме събуди.
- Извинявай.
Цяла нощ ли ще свири?
Захлупи се с възглавницата.
- Ще се задуша.
За предпочитане е пред китарата.
Кой е?
Много смешно. Може ли да вляза?
- Отворено е.
В приличен вид ли сте?
- Да.
3 ч. през нощта е и детето... Боже мой, вие сте гол!
Казахте, че сте в приличен вид.
- Така е. В същото време съм гол.
Г-н Гарфийлд, дъщеря ми расте и това не става с два часа сън на нощ.
Трябва ли да свирите сега?
- Помага ми да заспя.
Опитахте ли с хапчета?
- Как се свири "Хапчета"?
Лесно. Слагате в устата и гълтате.
Аз държа на здравето. Не приемам противоестествени неща.
Музиката е естествен седатив.
Ако не я отхвърляте, а слушате, до пет минути ще заспите.
Но ако държите, сложете си хапчета за сън в ушите.
Няма да спре. И аз имам познат юрист.
Поеми дълбоко дъх и брой до сто.
Извинявай, детето ми.
Извинявай, че те забърках в тази каша. Люси?
Какво е това?
Звучи като Господ.
Часът е 5:55.
- Много рано става Господ.
Мирише на изгорели ягоди.
- Това е тамян.
Какво значи "тамян"?
- Това, което усещам сега.
Часът е 5:55.
Сутринта.
Няма ли църква, където да правите това?
Свършихте ли? Това ли е последният припев?
Аз съм блажен, не ме дразнете.
Това ли е режимът? Нощем китара, а сутрин – пеене.
Играла съм в мюзикъли с по-малко музика.
Тази сутрин започвам да репетирам първия си нюйоркски спектакъл.
Това е може би най-важният ден в живота ми.
Дали съм нервен? Не, не съм.
Защото медитирах. Отпуснат съм, спокоен... и уверен.
Вие не сте медитирали, затова сте такава досадница.
Днес и за мен е много важен ден.
Тази сутрин имам проби за нов мюзикъл.
Благодарение на вас, нощес спах 17 минути.
С торбичките под очите – освен ако не търсят баби,
нямам никакъв шанс. Слушате ли ме?
Каква помия слагате в съдовете ми?
"Гранола", пшеничен зародиш, соя, лецитин, мед.
Тялото ми е храм и аз го боготворя.
Това ми дава енергията, жизнеността и характера.
Аз съм на 63, а я ме вижте. Да ви сипя ли?
Няма да се получи. Не ви познавам достатъчно, за да ви намразя,
но сте много шантав за съжителство.
Потърсете друго жилище. Щом намеря работа, ще ви дам 600-те долара.
Апартаментът е мой. Живеете тук с разрешение на Елиът Гарфийлд.
Опитайте, това е пълнозърнеста закуска.
Проблемът ви е в липсата на редовност.
Да започнем отначало, с темпо като на представление.
Пола!
Боже, стресна ме! Реших, че е мой ред.
Момчето със сивия панталон, момичето със зелените чорапи
и това с червения шал.
Фред, Валъри и Дарина, изчакайте. На другите благодарим.
Как се чувстваш?
- Много стара.
Видях едно момиче от училището на Люси.
Пол Кайзер, Дон Уолъс, Синтия Робинс, Карла Уилямс,
Сюзън Уайнстийн, Дона Дъглас и Пола Макфейдън – на сцената!
Мисли положително.
- Кажи го на краката ми.
Застанете в две редици. Момичетата – отпред.
Пола, ти ли си?
- Да.
Рони Бърнс.
- Здравей, Рони!
Мислех, че си зарязала танците.
Да, но заради един, който не беше точният човек.
Поддържаш ли форма?
- Страхотна.
Ще покажеш ли?
- Само с писмен тест.
Хайде, Еди.
Само няколко основни, невъзможни стъпки. Внимание!
Раз, два, три, четири, удар, плъзгане...
Отначало, в темпо, като на представление.
Един момент, моля.
Синтия Робъртс и момчето в синьо...
Робърт Делъри и Синтия Робъртс останете. На другите благодарим.
Малко неравно, Пола, но не беше зле.
Само че търся много млади.
- Млади ли? Ще поработя по въпроса.
Другата група!
Ами Ричард?
Въпросът е дали Ричард наистина е бил деформиран.
От историята знаем, че е роден с изкривен гръбнак,
затова е изглеждал прегърбен.
Лявата ръка и десният крак са били парализирани.
Бог знае защо Оливие избра дясната ръка и левия крак.
Имал е увредени нерви на дясната буза и клепачите.
Този мъж е бил пълен урод.
Така стигаме до този спектакъл,
благодарение на мъдрата и богата г-жа Естел Моргенвайс.
Такъв ли искаме да играем Ричард? Ако е така,
тогава режисьорът ще започне работа за шоуто "Сони и Шер".
Ричард Трети е бил страстен хомосексуалист. Шекспир също.
Но онази сган в театър "Глобус" не би дала пари,
за да гледа как на сцената подскачат педеруги.
Ричард е осакатен от обществото, а не по рождение. Четете текста.
Той изпраща двете момченца в кулата и никой вече не ги вижда.
Нали се сещаме защо? Аз искам да съблека Ричард гол, образно казано.
Хайде да махнем гърбицата и изкривените крайници
и да го покажем както би изглеждал днес.
Кралица, която е искала да бъде крал.
Да?
- Един въпрос. Сериозно ли говориш?
Защо възразяваш, Елиът?
- Първо, защото ще го играя.
Второ – гърбицата и кривото стъпало ми харесват.
И трето – от три месеца работя ролята.
Зачитам това. Тук сме, за да обменяме идеи.
Кажи, как виждаш Ричард? Като един мачо ли?
Не го смятам за полузащитник от "Чикаго Беърс",
но да не изхвърляме една от главните му подбуди.
Коя?
- Той иска да чука лейди Ана.
Чувал съм това. Няма да те притискам. Нека опитаме по моя начин.
Да прочетем първо действие. Довери ми се.
Първо действие...
- Извинявай.
Колко далеч от трамплина искаш да скоча?
Не се прави на Бет Мидлър, но бъди дързък.
Дързък ли?
- Дързък.
Първо действие, първа сцена. Влиза Ричард, херцог на Глостър.
"След зимата на нашите раздори..."
Извинете, момент.
"След зимата..."
"След зимата на нашите раздори..." Може ли пет минути почивка?
Пет минути.
- Пет минути почивка за всички.
39... Господи!
40.
Това е, повече не мога.
Каза 60!
Мускулите ми отидоха, не мога да танцувам.
Това беше тъпа идея.
Ще те дам за осиновяване. Дай кока-кола на старата си майка.
Ще напълнееш.
Дай кока-кола! Не искам да те пердаша.
Нямаш воля.
Загинах. Наистина загинах.
Влез, скъпа Ана.
Сам ли живееш?
- Да.
Другите, които живеят тук, също живеят сами.
Дай си палтото.
Благодаря.
Здрасти, Люси. Това е Ронда. Ронда, Люси. Люси, Ронда.
Здравей.
- Здрасти.
Какво правиш?
- Седя върху мама.
Много смешно. Ще пазиш ли тишина? Ще работим в стаята ми.
Лека нощ.
- Лека нощ.
Как не!
Чух гласове. Той ли е?
- Да. Взе две ябълки.
Записа ли?
- Нямах молив.
Казах да записваш всичко. Дори да вземе чаша вода.
Не държим хотел.
- Защо не го харесваш?
Кой го е канил? Затова не го харесвам.
Ако беше адвокат или лекар би ли ти харесал?
Тъй или иначе не бих го харесала. Той ме дразни.
Сладък е. Прилича на куче, което никой не иска.
Недей да мислиш, че е сладък.
Защо поиска две ябълки?
- Една за него и една за нея.
Коя нея?
- При него има момиче.
В моя дом! Момиче в спалнята... Защо не каза нещо?
Съжалявам. И момичетата ли да записвам?
Почука ли?
- Може ли да говорим?
Сега не е удобно. Може ли на закуска?
Момиче ли има вътре?
- Надявам се.
Не в дома ми. Няма да търпя такива неща.
Какви неща? И при теб има момиче, а аз не възразявам.
Това е Пола Макфейдън. Мак живее в другата стая.
Това е Ронда Фонтана, надарена млада актриса.
Здрасти.
- Здравей.
Може ли да говорим? Сериозно е.
Почивка.
Вън!
- Вън ли?
Махни я. За такава дейност има мотели.
Дъщеря ми се впечатлява. Не искам да има такива впечатления.
Разкарай от там тази "надарена млада актриса".
Живееш в нает от мен апартамент, заради доброто ми сърце.
Ще водя у дома когото избера,
дори еднооко кенгуру, ако това ме влече.
Репетираме четвърта сцена от първо действие на "Ричард Трети".
Режисьорът ми е кретен от Марс и се нуждая от помощ.
Но ако се реша на полово сношение с красивото й тяло,
това е неин избор, мой проблем и не е твоя работа!
А какво впечатление доби Люси
за спалнята на мама и Тони, който обича и бяга?
Загаси лампите. Ще се натрупа ужасна сметка.
Добре ли си?
- Да. Хайде да си лягаме.
Ядоса се, защото са любовници?
- Не са любовници.
Репетират четвърта сцена от първо действие на "Ричард Трети".
Ти притесняваше ли се за Тони и мен?
За това, че живеехме без да сме женени?
Не.
- Исках да се оженим.
Но той не получи развод.
- Няма нищо.
Исках да разбера как се чувстваше.
Сложи чорапите в коша.
Тази песен от "Ричард Трети" ли е?
- Да си измием зъбите.
Господи, нека ме блъсне богаташ с ролс-ройс!
Май мога да го уредя.
- Благодаря.
Наистина. Странно е това, което каза.
Какво казах?
Има шанс да си уредим работа на автосалона.
Само за две седмици, но парите не са лоши.
Няма лоши пари. Какво трябва да вършим?
Да сме красиви, да сочим колите и да казваме: "Страхотна е!"
Мога да соча и да казвам: "Това е страхотно!"
Един приятел ще се обади в края на седмицата. Само си трай.
Много си мила. Не се налагаше да ми казваше.
Чувствам те близка. Миналата година живях с Боби.
Кой Боби?
- Боби Кюлик, бившият ти мъж.
Боби! Този брак ми излетя от главата.
"Когато натежи ви, спрете пак, да дооплача славния покойник.
Не мърдайте! Ковчега на земята!
Кой вещер зъл ни праща този дявол да пречи на свещените обреди?
Ваша милост, сторете път на кралския ковчег!
Не ми се подчиняваш, долно куче?
Дръпни веднага тази алебарда, че ако не,
кълна се в Свети Павел, ще те стъпча!"
Край на кариерата ми. Трупам жесток актив!
Какво?
- Марк, умолявам те!
Ако искаш такава трактовка, нека играя лейди Ана!
Добре, пет минути почивка.
Нещастен ли си, Елиът?
Нещастен ли? Не.
Смразен съм. Критиците ще ме разпънат на кръст.
А гейовете ще ме обесят на статуята на Шекспир.
Трябва да ми помогнеш, Марк.
- Какво искаш, Елиът?
Искам си гърбицата и кривото стъпало.
Искам лека парализа на дясната ръка.
Не силна, само два вдървени пръста. Искам мотивация.
Разбирам. Искаш безопасност. Искаш си стандартния Ричард.
Не мога да споря. Така го играят 400 години.
Какво разбирам аз? Извадих късмет с ролята.
Идвам от Чикаго. Там правим нещата по-различно.
Играем пиесите както са написани. В Ню Йорк не е така? Чудесно.
Уважавам те, Марк. Ти си работил на "оф Бродуей", а аз не съм.
Не съм кръшкач. Ако искаш, ще играя като Тейтъм О'Нийл.
Само да не съм смешен!
- Така ли се чувстваш?
Чувствам се като идиот. Смешен бях във вторник.
Нека си имаме доверие.
- Аз ти вярвам.
Не бих те карал да го играеш така.
- Слава Богу!
Но нали виждаш накъде бия?
- Опитвам се!
Няма съмнение, че Ричард е бил гей. Нека това е подтекстът.
Ще го запазим и ще върнем гърбицата и кривото стъпало.
А кривите пръсти?
- Щом искаш.
Луд съм за тях!
- Направи ги. И ще видиш какво търся.
Опитай по моя начин. Няма да те оставя да сбъркаш.
Не сме ли се виждали в апартамента ми?
Моля те, обичам да пазарувам. Не ми съсипвай и това.
Няма защо да се караме, докато не се приберем.
Трябва ни сапун, скъпа.
- На мен, не.
Глупаво е. Ако всеки купува каквото му е нужно, вземаме еднакви неща.
Защо не направим един списък за пазар и да делим сметката?
За кои неща?
- За храната.
Препаратите за банята и кухнята, всичко.
Освен мъжките и женските джунджурии.
И ще делим всичко?
- Да. Аз ще плащам 1/3.
Една трета.
- Дъщерята не е моя.
Онази вечер "лейди Ана" не си ли изми ръцете?
Обичам бързите момичета! Добре, право в целта.
Добре.
Чакай, дай на мен.
Добре е да делим разходите. Аз се нуждая от обувки.
А кианти? Не мога да ям спагети без вино.
С моя бюджет можеш.
- Аз ще се изръся.
Дребен съм, но не стиснат. Веднага идвам.
Бутилка от най-хубавото евтино кианти.
Имам червено калифорнийско за 1.80.
1.80 ли?
- Да.
А нещо от Канзас?
- Сериозно, това е хубаво вино.
И подхожда за спагети?
- Идеално.
И струва под два долара?
- 1.80 е доста под два долара.
Благодаря.
Внимавайте. Какво...
- Откраднаха ми чантата!
Какво? Кой?
- Онези в колата ми взеха чантата.
Изскочиха и я взеха! Всичко ми е вътре!
Копелета!
- Няма ли да ги подгониш?
Да подгоня колата?
- Много благодаря!
Може да са въоръжени! Искаш да се бия с кутия доматено пюре?
Остави ме на мира!
Трябва да съобщиш в полицията. Мога да звънна.
Да беше помогнал, когато ме ограбиха.
Какво искаш от мен? Не съм немска овчарка.
Боже, те са! Дето ми взеха чантата! Спри!
Къде отиваш?
- Спрете тези хора!
Да не си полицайка? Я се дръпни!
Ще получа куршум между очите!
Някой да спре тези хора!
Чакай!
Чакай! Дайте чантата! Не ме е страх от вас!
Слизайте! Чакай... не...
Само попитах...
По-кротко! Беше един прост въпрос!
Много благодаря.
Парите ми бяха там.
Всичките, до последния долар.
Ти, с проклетото ти кианти.
- Какво общо има това с виното?
Защо не благодариш, че си рискувах живота за теб?
Върна ли ми чантата? Не. Защо да благодаря?
Защо все не ми върви, когато в живота ми влезе актьор?
Мразя всичко в теб.
Махни се от мен!
Не те ограбиха, защото съм актьор.
Първият ми летен ангажимент беше на езерото Мичиган.
За десет седмици направих десет пиеси. Съсипах се.
Изкарах хепатит и заушки, без да разбера.
Реших, че пожълтявам и дебелея.
- Кои пиеси?
Първата беше "Да пожънеш буря". Играх репортера.
Във филма игра Джин Кели.
- Беше добър.
Но не постигна моята дълбочина. Играх и в "Сирано дьо Бержерак".
Хосе Ферер! Гледах го преди седмица.
Бях с по-малък нос, но ми се смяха повече. Важен е стилът.
Ти не се цениш много, а?
Имам най-голямото его в тази част на Сейнт Луис.
Трябва да видиш лицето, за да оцениш нещата.
Какво друго? Преподавах драма в един колеж.
Драма ли? Далеч си стигнал!
- Много далеч. Беше близо до Канада.
Искаш ли още вино? Ниенте за киантито.
Страхотен си с думите. Все подбираш най-точните.
Думите са платното на актьора. Устните му са четките.
Езикът му дава цветовете. Като говори, той рисува портрети.
Много е изискан!
- Хлапето има вкус.
Не е като Тони, той не беше изискан актьор.
Беше само, как да кажа... секси!
Мен не смяташ ли за секси?
- Шегуваш ли се?
Ти си 10-годишна! След три години ще те побърквам.
Минава 21 ч. Заеми се с домашните.
- Още пет минути!
Говори още. Не сме разговаряли така приятно на вечеря.
Играх в "Сън в лятна нощ", телевизионен спектакъл в Чикаго –
Ролята на Мики Руни.
- Пък!
Да! Обади се една продуцентка от Ню Йорк
и ме извика да играя в "Ричард Трети" на "оф Бродуей".
Всъщност е много далече от Бродуей.
Канени ли сме на премиерата?
- Искаш ли да дойдеш?
Във вторник е.
- На другия ден си на училище.
В такива случаи ходехме на премиерите на Тони.
Казах "не"!
- Мамка му... Мама!
Извинявай. Май загазих. Лека нощ.
Интересува ли те моята стая?
- На мен ли говориш?
За още 50 долара месечно може да вземеш голямата стая.
Ако платиш веднага в брой. Утре ще минем в твоята.
Това е повишаване на наема за нещо, което по начало ми се полагаше.
Не, благодаря.
Би ли ми дал 50 долара на заем?
Ще платя 7.5 процента лихва или ще ти пера дрехите.
Наистина са те ошушкали.
- До последния грош.
Имам 28 долара на дребно. Ще ги разделя с теб.
След премиерата ще вземам по 240 на седмица и ще се договорим.
Поемам разходите, докато намериш работа.
Дори ще си пера сам.
- Ясно.
Ти какво ще получаваш?
Трябва само да си мила с мен.
Върви по дяволите!
Слушай! Може би говорим за последно.
Не всички искат великолепното ти тяло.
Не е чак великолепно. Сносно е, но не будувам заради него.
Не си и много красива. Ако се усмихваше...
Но ти не тръгваш против себе си. И не само ти си оскърбена.
И с мен се подиграха. Аз съм самоотвержен актьор, Пола.
Отдаден съм на изкуството, ценя това, което правя.
Заради режисьор с артрит на мозъка,
ще играя втората по значение роля в английския театър
като калифорнийска фруктова салата.
Казвам "мила", тоест любезна и честна.
Заслужавам го – аз съм мил и честен.
Не искам да те чукам, нито да те виждам сутрин.
Ще ти кажа какво харесвам у теб – Люси.
Заради нея си струва да се примиря с теб.
Ето 14 долара за изхранването на това страхотно хлапе.
За теб – нищо.
Ако искаш пари, вземи на заем от дъщеря си.
Отивам да медитирам, за да прогоня враждата към теб.
Но надали ще стане.
"Когато натежи ви, спрете пак, да дооплача славния покойник.
Не мърдайте! Ковчега на земята!
Кой вещер зъл ни праща този дявол да пречи на свещените обреди?
Ваша милост, сторете път на кралския ковчег!
Не ми се подчиняваш, долно куче?
Дръпни веднага тази алебарда от моите гърди..."
Добре!
"Бих го искал, защото жив ме мъчат с бавна смърт.
Ти с тези си очи изтръгна влага от моите,
посрами с детски сълзи тях същите, които до сега
не бяха изцедили капка жалост. Да, никога, ни в оня час,
когато баща ми Йорк и Едуард ридаха..." Какво има?
Безпокоя ли те?
- Да!
Съжалявам.
- Тогава не ме безпокой!
Не ми се сопвай.
- Бях саркастичен!
Сопване е: "Чупката, зает съм!" Схвана ли разликата?
Какъв е проблемът?
- Няма проблем.
Защо мислиш, че има проблем?
Ти ще играеш Ричард Трети пред критиците с резедава гърбица.
Ти ще играеш Ричард с парализирана ръка и розов лак...
Чудя се как да си спася кариерата, това е проблемът!
Какво искаш? Не, не казвай, знам!
Гребнах ти от фъстъченото масло. Какво ти дължа, задето си мазнах?
Дойдох само да ти върна 14-те долара. Намерих работа.
И да питам имаш ли сода бикарбонат. Люси е зле.
Какво й има?
- Изяде две шоколадови мелби.
Вината е моя, аз ги поръчах.
- Невероятна си!
Защо не дават застраховки на деца?
Това сода ли е?
- Остави ме!
Как си, Люси?
Гледал ли си "Заклинателят"?
- Да.
Тогава по-добре излез от стаята.
- Ще се оправиш.
Люси... обърни се по гръб.
Отпусни се. Хайде, нямаш ли ми доверие?
Днес се доверих на мама и виж какво ми е.
Дишай бавно и дълбоко.
Хайде.
Така.
Това е.
Гледай.
Можеш ли да правиш така?
- Може да успея.
Дръж очите затворени и дишай дълбоко.
Поемай дълбоко въздух.
Как върви пиесата?
- Един болен стига.
Затвори очи.
По-добре ли ти е?
- Малко.
Това действа по-добре от лекарство.
- И е по-приятно.
Мамо, може ли да отидем на премиерата?
Дължиш ми подарък. Днес беше ад.
Добре, както кажеш.
Страхотно. Трябва да ми намериш рокля.
Благодаря.
Съжалявам за вчера. Беше много щедро от твоя страна.
Не съм свикнала да получавам услуги от чужди хора.
Не казвай: "Знам" – като Бланш от "Трамвай желание".
Така се чувствам. Тъкмо добиваш вяра в един мъж
и те отвеждат на края на филма. Както и да е.
Съжалявам за...
Ами просто съжалявам.
Ако слушаш, сега аз се опитвам да бъда мила, любезна и честна.
Как се справям?
Г-н Гарфийлд?
Събуди се. Не може да спиш при дъщеря ми.
Горе и вдясно. Благодаря.
- Музикална комедия ли е?
Това е Шекспир.
- Досадно!
Виж билетите и намери местата.
Ето тук. Номер...
- Чакай.
Вълнуващ е, чакай да го видиш. Толкова съвременен спектакъл!
"След зимата на нашите раздори
настана над страната пищно лято под слънцето на тоя син на Йорк.
Погребани са вдън морето всички оловни облаци,
до неотдавна потискали дома ни,
и сега са челата ни окичени със лаври,
доспехите – за спомен окичени.
Викът "На бой!" – сменен със вик "Наздраве!"
Звучи като онзи мъж от козметичния салон.
"Не бойте се! От нашите са.
Ратклийф...
и Лъвел с него.
Ето ви главата на мерзостния и неподозиран лукав изменник Хейстингс!
Виждах в него най-недвуличното
и безобидно създание на този Божи свят,
че го превърнах в свой бележник, в който записвах потайни мисли..."
Извинете.
Свърши ли?
- За мен, да.
"Тъй гладко своята порочност той замазваше..."
"Кон! Кон ми дайте! Кралство срещу кон!
Дръпнете се! Ще ви намеря кон!"
Браво!
Наистина ли ти хареса?
- Беше много интересен.
Боже! Чуйте, тя хареса спектакъла!
Мама го хареса!
Внимателно през хората.
Благодаря! Всички се вълнувахме.
Имам чувството, че иска да е сам.
Ако не се обадим, ще разбере, че не ни хареса.
Добре, но бъди тактична.
- Какво значи това?
Да излъжеш.
Ехо! Г-н Гарфийлд, ние с Люси сме!
Дойдохме да ти кажем колко ни хареса.
Много ми беше приятно. Отначало реших, че ще е досадно,
но към края нещата живнаха.
- Добре, няма да те бавим.
Благодарим за билетите и за чудесната вечер.
Хората говорят за теб.
Искат да запомнят името ти и да не го забравят.
Лека нощ.
Мисля, че беше чудесен.
Питър? Няма да повярваш! Успях да го продам.
Добре ли си?
Господи, наред ли си?
- Ти счупи таз ваза!
Дължиш 12.98 с ДДС.
Добре ли си?
- Според "Таймс", не. Чете ли?
Да ти направя ли кафе?
Какво правиш?
- "Таймс" пише:
"Елиът Гарфийлд изследва Ричард Трети
и откри, че той е бил най-зле облеченият дизайнер в Англия."
Изискано!
- Аз не слушам критиците.
Слава Богу!
Искаш ли утре да ме заместиш?
"Дейли Нюз" пише... Ето, прочети.
"Никога не ни е хрумвало,
че Уилям Шекспир е написал "Магьосникът от Оз".
Но Елиът Гарфийлд изигра чудесно магьосницата от Севера."
Безвкусно.
- Божичко!
Ако искате да ме убиете, направете го със замах.
Много съжалявам.
- За чий дявол?
Това е само малък дебют в Ню Йорк.
Важното е как ще стане в Еймс, Айова.
Ако не се справиш в Еймс, кариерата ти пропада.
Господи!
- От Пети канал бяха честни.
Прями и честни. "Ричард Трети" смърдеше.
Смрадливкото беше Елиът Гарфийлд."
В леглото ли съм? Ако съм в леглото, значи ресорите ми изпускат.
Нали не слагаш противоестествени неща в тялото си?
Слагам в тялото на Ричард, за да убия това копеле.
Моля те, лягай си. Мебелите не са мои.
Смяташ, че съм победен, обезкуражен?
Разстроен от 14 отрицателни рецензии?
Бас държиш, че е така!
Забравям, че този апартамент не се препоръчва за деца.
Беше чудесен тази вечер. Наистина!
Бях една елизабетинска винена мушица.
Бях Бети Бууп на Стратфорд на Ейвън.
Бях "никакъв". С главно "н", главно "и" и главно "какъв".
Беше интересно тълкуване.
- Глупости! Не видя лицата им.
Когато излязох на сцената,
210 души гледаха сякаш са им инжектирали новокаин.
Кажи ми истината. Искам да знам истината, кажи я.
Кажи, или ще пръсна тази безценна лампа за девет долара.
Недей...
- Бях ли никакъв? Кажи!
Да, беше никакъв!
- Не бъди толкова пряма.
Съжалявам. Дай ми лампата. Благодаря.
Мисля, че имах хубави моменти...
Като ходенето... Останалото беше едно лайно.
Да ти донеса нещо?
От твоите витамини...
- Не си тръгвай, моля те!
Веднъж на вечер стига.
Тук съм. Слушам те.
Мога да изиграя тази роля.
Мога да го изиграя с гърбицата.
Бях по-добър в автобуса от Чикаго, отколкото сега на сцената.
"След зимата на нашите раздори
настана над страната пищно лято под слънцето на тоя син на Йорк.
Погребани са вдън морето всички оловни облаци,
до неотдавна потискали дома ни." И т. н. и т. н...
Така е добре. Чудесно е, честна дума!
Благодаря.
- Моля.
Не си толкова лош човек.
- Благодаря.
Но от това "никакъв" ме заболя. То наистина ме засегна.
Не знам какво ме обзе. Опитай се да поспиш.
Не казвай на Люси за "Таймс".
- Няма.
И за новините.
- Няма.
И за пети канал. И за 2-ри, 4-ти, 7-ми, 9-ти 11-ти.
Няма.
Опитай се да заспиш.
- Лека нощ.
Лека нощ.
Без автографи, моля.
"След зимата на нашите раздори
настана над страната пищно лято под слънцето на тоя син на Йорк."
"Трябва да се уважават смелите опити
за изследване на Шекспир чрез дръзки концепции,
ако щете дори чрез непочтителност..."
Какво е "непочтителност"?
- Ще разбереш.
"Но "Ричард Трети" на Елиът Гарфийлд и Марк Будин
е по-зле и от летния спектакъл "Лелята на Чарли"..."
Не го ли харесват?
- Остават му два месеца живот.
Той е циник.
Коя от вас ми е залепила езика за небцето?
Искаш ли кафе?
- Не, освен ако не пия сода.
Поздравления!
За какво?
- Не знаех какво друго да кажа.
Защо оставяш детето да чете порнография?
Искаш ли ризон или какаови зърна?
Значи при настинка гладувай, а при провал се тъпчи?
Ало?
Да, момент. За теб е.
- На корицата на "Нюзуик" ли съм?
Ало? Здрасти, Харви.
Да, прочетох ги.
Разбирам. Добре, ще се видим.
Щом помислиш, че светът се срива, става нещо чудесно.
Какво?
- Свалят спектакъла.
Няма да играя повече. Американският театър е спасен.
Съжалявам.
- За добро е. Ще взема друга работа.
Коя работа?
- Търся я.
Люси, закъсняваме. Сложи си якето.
Писали са ужасни рецензии и за Спенсър Трейси
при първата му поява на Бродуей.
Не е така.
- Мисля, че е така.
Знаеш, че дъщеря ти си пада по мен.
Забелязах.
- Как го приемаш, мамо?
Без да накърнявам личния ти чар, тя си падаше и по Тони.
10-годишните са непостоянни.
- На шест години харесваше баща си.
Хайде, изчакай ме долу.
Защо?
- Защото съм ти майка.
Какви планове имаш?
- Питаш за близките ми планове?
Мислех след закуска да направя неуспешен опит за самоубийство,
а после – да помисля за добрия живот.
Значи няма да се връщаш в Чикаго?
- Не, може да отида в Сибир.
Стаята ти е платена, твоя е.
- Благодаря.
Ако реша да замина, ще дам адрес да ми я изпратиш.
Ако останеш, може да помагаш за Люси.
Няма да се връщам на време, за да правя вечеря.
Искам да кажа...
- Приемам.
Тя вечеря в 18:00 ч. Във фризера има свински котлети.
Приятен ден.
Сладка е. Определено е сладка.
Казвам се Дона Дъглас.
Добре дошли на автосалона и демонстрацията на субару.
Много от вас са се чудили как ски отборът на САЩ,
шампионите по спускане, се качват на хълмовете.
Субару харчи шест на сто при каране на магистрала
и осем на сто в града. Това е изключително.
Системата – прави икономични двигатели с вътрешно горене.
Ефектният дизайн премахва нуждата от...
Мамо!
...премахва нуждата от неща, които харчат гориво.
Субару работи великолепно.
Вдига по-висока скорост с по-малко изпускане на...
Страхотна е.
Предният прозорец дава максимална видимост,
все едно дали гледате надясно, наляво или напред.
Вече мисля, че Ричард не беше много зле.
Онази жена!
- Тя е смутена!
И задният прозорец дава видимост, когато гледате назад.
Това е проблем.
- Ще й го кажа.
Гумите са по избор и са привлекателни.
Според наръчника за потребители, субару е икономична кола.
Много благодаря.
Сега ще ви представя...
- Почивка една минута.
Искат да ме уволнят, но не знаят думата на английски.
Защо сте тук?
- Исках да видя как ти играеш.
Беше много добра. Една градивна забележка – учи си текста.
Ще стигнеш до големи роли – с камиони и танкове.
Вечеря ли?
- Не.
Минава 19 ч.! За какво ти плащам?
Плащаш? Една вкаменена пържола и къс покафеняла целина.
Доведох ти детето. Тази вечер ще работя.
Намери работа!
Ще играеш ли?
- В развлекателния бранш е.
Ще се върна в 2 ч. Не ме чакайте.
Много си сладка! Не знаех, че имаш фигура.
Този човек ме изморява.
- И мен ме изморява
Извинете, господа! Това момиче ме впечатли с обясненията.
Работя с таксита, ще събирам автомобилен парк.
Ще дойда да обсъдим подробности. Дръжте момичето.
Благодаря.
- Моля.
Еротика! Екзотика! Вижте еротични, красиви момичета!
Секси момичета!
- Какво е шоуто?
Мръсно е. Започва след десет минути.
Какво правят?
- Не знам, много е мръсно.
Хей, разкарай се от там!
Ще влезете ли?
- Бързо, ела вътре!
Защо?
- Един пиян е на сцената.
Изхвърли този мръсник!
Аз съм на вратата. Когато слезе, ще я отворя.
Искаш ли да ти платим?
Кой от вас създава неприятности?
Имаш ли нужда от помощ?
- Махни го от тук!
Слез долу, за да гледаме шоуто.
Искам само една целувка!
Не те познавам и не се целувам на първа среща.
Харесват ни! Седни, харесват ни
Махни го!
- Ела тук, мръсник такъв!
Ще ти разбия тъпата физиономия!
- Това не им се гледа!
Не искате да гледате как разбиват...
- Искаме!
Трудна публика.
Дай да се разберем! Казвам се Тони. А ти?
Ърл.
- Ърл кой?
Ето този!
За първи път ми стават на крака.
Знаеш ли какво каза Синтия Файн?
- Коя е тя?
Съученичката ми със скобите и големите гърди.
Елиът ме взе от училище и Синтия каза, че той има харизма.
Помислих – наистина има.
- Добре, престани.
Какво да престана?
- Спри да гласиш нещо между нас.
Аз ли? Синтия каза...
- Не на мен! Не ме натискай.
Кой те натиска?
- Ти.
Пръстите ти са отпечатани по гърба ми.
Той е свестен. Понякога се държи като нормален човек.
Но не ме натискай, този мъж не е моят тип.
Чух те. Какво каза?
- Щом чу, защо питаш?
Какво каза?
Мъжете от твоя тип не се задържат, за да останат твой тип.
Това е долно изказване.
- Знам, но така ми дойде.
Господи, понякога съм бясна от теб!
Това беше гадно!
Какво е станало с окото ти?
То спря един юмрук да не ми мине през лицето.
Боже! Какво е това месо?
Телешко с пармезан. По-добре е от картофена салата.
Ще ти сложа лед.
- Пак ме уволниха.
Вече няма защо да се тревожите.
Стойте докогато искате. Това е надеждата ми за оцеляване.
Сигурно ще стане нещо.
- Мислиш ли?
Синтия Файн смята, че имаш харизма.
Харизмосвай се в леглото. Сложи го на окото.
Според теб какво имам? Харизмосвам ли те изобщо?
Не говоря за таланта. Там съм много уверен.
Но съм несигурен в своята привлекателност.
Кажи ми, толкова ли съм очарователен, колкото си мисля?
Ти си скандален! Не мога да поддържам енергията ти.
Трябва да те вземат в някоя радиостанция в Аляска.
Чувстваш ли, че между нас започва нещо?
За последно чух тази реплика, когато завършвах училище.
Дръпни се! Утре ще продавам японски коли.
Затова ли си сложила грим кабуки?
И ме остави да стоя така?!
Дай кърпа.
Не прави повече така!
- Казваш "не", а с очите – "да".
Не се прави на хитър.
- Знаеш ли, носът ти ме подлудява.
Какво му е на носа ми?
- Чип е.
Върви прав, но в последния миг става чип.
Недей!
- Започва страст.
Нямам време! Трябва да спасявам детето от рахит.
Като те видях през цепката на вратата, полудях.
Казах си: "Не съм виждал по-хубаво половин лице!"
Не ме карай да се смея.
Мирисът на косата ти ме побърква. Ако спя и минеш край вратата,
ноздрите ме събуждат: "Кой минава там?"
Смущаваш ме. На 33 години не бива да се притеснявам.
Ако беше бродуейски мюзикъл, хората щяха да тананикат лицето ти.
Не ме карай да се чувствам щастлива.
Мразя това усещане, че е чудесно да си жив.
Не влизай в живота ми. Току-що сложих огради.
Да те изпратя ли? Кварталът е опасен.
Наричай ме Елиът. Вече те ухапах по врата.
Моля се на Бога утре това да го няма!
Утре вечер – среща в кухнята. С обикновено облекло.
Пола! Къде тичаш?
- Да видя Люси преди да легне.
Имам да ти казвам нещо. Мазерати правят тържество на 21-ви етаж.
Джорджо – онзи, дето мирише по-добре от нас,
специално попита за теб – "момичето с усмихнатите зъби".
Не мога. Трябва да се прибирам.
- Не разбирам. Той е разкошен.
Каза ми да ти го кажа.
- Ако беше по друго време...
Прочети бележката върху спящото дете.
Това е заспало дете. Целуни я и ела на покрива за интимно тържество.
Обикновено облекло.
Елиът?
Елиът... тук ли си?
Кажи нещо.
Това не ми харесва.
Казах официално, хлапе!
Тържеството ще свърши в 21 ч.
Иначе трябва да дам още пет долара за костюма.
Не се паникьосвай. Дори Джинджър беше нервна при първия танц с мен.
Аз те обичам, а ти?
Обичам Гершуин, а ти?
Харесвам камината с приглушено осветление.
Обичам картофки, лунна светлина и пътуване с кола. А ти?
За какво плачеш?
Убий ме, но си падам по романтиката.
Елиът Гарфийлд е многостранна личност.
Намерих работа. Истински актьорски ангажимент.
Така ли? Къде?
- В "Инвентара".
Това е трупа за импровизации. Гледали "Ричард Трети".
Казаха, че щом съм постигнал това, мога да изиграя всичко.
Не давай да вали.
- И без това костюмът ми е голям.
Днес минах проби. Импровизацията е трудно нещо.
Но се явих с едно талантливо момиче – Линда.
Тя красива ли е?
- Не, грозна е. Носът й не е чип.
Играх Линкълн. Мери Тод не е в града
и генерал Грант ме води в публичен дом.
Не спирай, не съм танцувала в дъжда!
- Остави танца, пицата ще се намокри!
Чакай! Взех я.
- Аз ще я взема.
И когато разбра за другото момиче на Тони?
Боби. Тони беше след Боби.
- Извинявай.
Това става често, когато пътуваш.
Той беше шест месеца на турне, бил е самотен.
Бракът е добър, само ако мъжът ти се провали.
Остава без грош, но е у дома.
Как се запозна с Тони?
Срам ме е да ти кажа.
- Защо?
Гледах го в "Продавачът на лед".
Не игра добре, но беше красив. Не свалях очи от него.
Не се смей. Изчаках го да излезе и се представих.
Като негова почитателка.
Седмица по-късно заживях с него. Правех такива неща.
Защо?
Когато танцуваш в мюзикъл,
слушаш как се извисяват гласовете на момчетата.
След десет години мъжкарите ти стават фикс идея.
Слава Богу, приключих с този период.
Ще отмина тази ремарка.
Ще спим ли заедно тази нощ?
Ти си най-прямото момиче, което познавам.
Как се чувстваш?
Нервна. Ще се дам, но съм нервна.
Добро утро. Без аплодисменти, моля.
Какво ново има?
Тази сутрин няма нищо ново.
Чу ли, че Линдберг щял да прелети Атлантика?
Според теб кой ще го играе във филма?
- Нощес не е спала добре.
Май никой не спа.
До довечера.
Разкриха ни, а? Мислех, че хлапето ни насърчава.
Тя не обича да я наричат "хлапето"!
Съжалявам, в Чикаго това е гальовна дума:
"Здрасти, хлапе! Какво има, хлапе?"
- Нищо.
Наистина ли? Радвам се да го чуя.
Филийка с масло?
- Изплашена е, това е.
Люси ли?
- Страхува се, че ще стане като преди.
Вие да не сте партньорки? Мислех, че сме само аз и ти.
Това, което става с мен, засяга нея. Аз също се страхувам.
Много ли ще се обидиш, ако забравим за снощи?
Късно е, вече си го записах в дневника.
Гледай, дланите ми се потят, а мия със студена вода.
Не знам какво мислиш.
Вместо да задаваш въпроси, можеше да кажеш:
"Снощи беше чудесно".
- Снощи беше чудесно.
Боже, сигурно съм луда.
Непрекъснато си причинявам едно и също нещо.
Кога ще си взема поука? Слушай!
Няма пак да се влюбвам. Много е трудоемко.
Най-добре ще е за всички, ако просто си тръгнеш.
Нищо лично.
Сега разбирам защо са си тръгвали другите мъже!
Ти си побъркана! Ти си емоционално изостанала!
Няма да си тръгна, Пола! Ще избягам!
Ще ти препращам писмата.
- Дръж ги, няма да ти дам адрес!
Много хахавелници има в квартала.
- Но снощи беше страхотно.
Беше романтична Суперкупа. Давам 9 по десетобалната система.
Губиш една точка, защото се оригна.
Недей да говориш за снощи! Това беше важно за мен!
Успокой си нервите, не съм свършил.
Знаеш ли какъв ти е проблемът?
- Какъв?
Обичаш да обичаш някого. Но щом той поеме инициативата, се изплашваш.
Ти не ме чака след представление.
Аз първи пристъпих към теб и ти не го понесе.
Той е смешен. И глупав! Ти си най-глупавият мъж, когото познавам.
Знаеш, че съм прав.
Ако не ме пуснеш, ще ти насиня и другото око!
Добре се познаваш, за да игнорираш думите ми.
Точно затова ги игнорирам.
Това е "Укротяване на опърничавата"!
Ти си голяма досадница, Катерина,
но снощи беше най-хубавата вечер в живота ми.
Ако не се беше запънала днес,
можеше да се гушкаме цял ден – чак до репетицията ми в 17 ч.
Мисля, че можеш да вървиш по дяволите.
Лейди Ана! Черният принц е мъртъв!
Англия е твоя!
Не я ли искаш? А Испания? Ще ти я взема евтино.
Какво правиш там?
- Качвай се.
Конят има таксиметров апарат.
Къде отиваме?
- У дома, в Тара! Качвай се!
Ти си Синтия Файн, нали? И ти имаш харизма.
Ти си му казала? Не съм казвала подобно нещо!
Ти си доносничка!
Ще дойдеш ли на премиерата?
Дължа ти хубава вечер.
- Имам домашни.
Заради мен и мама ли се сърдиш?
- Не е твоя работа.
Моя е – довечера ще си разменим стаите.
Старомоден съм и искам да го одобриш.
Аз съм на десет години, още не мога да гласувам.
Харесвам те, хлапе. Извинявай, че ти викам така.
Подходящо е, аз съм хлапе.
Харесваш ли ме?
- Пилееш пари. Не ми е приятно.
Отговори ми. Харесваш ли ме?
Питай Синтия, тя е луда по теб.
- Ще питам, докато не ми отговориш.
Харесваш ли ме?
- Гади ми се.
Отговори, по дяволите! Да или не?
Няма значение, тъй или иначе ще живея с майка ти.
Само искам да го чуя от теб.
Да или не?
- Не!
Да.
Да ли каза?
- Да.
Много ли?
- Добре де, да!
Харесваш ме, но аз съм хиляди пъти по-луд по теб. Кълна се, Люси.
Плачи колкото щеш, но ти казвам.
Полудях по теб и вятърничавата ти майка.
Издухай се с кърпичката.
- Нямам.
Тогава олей кончето.
Знаеш ли какво искам най-много на този свят?
Да имам собствена холна гарнитура.
Приятно е да слушаш аплодисменти на истински хора.
Взех имената и адресите на всички от публиката.
Трябва да ги поканим на вечеря.
- Трябва да боядисаме стаята.
Какво?
- Ще я преправя.
В какъв цвят да я боядисаме?
Успешен.
- Това е добре.
Нещо не е наред. Не стана като хората.
Елиът? Какъв е проблемът?
Не сме на Парк авеню.
Колко седмици ще играеш, за да купя кресло?
Една година, ако е без странични облегалки.
Мама Мецана направи хубава хралупа.
Къде отиваш?
Луда съм по теб.
- И аз те обичам. Имаш качества.
Във вторник сутринта бъди свободна.
- Защо?
Падаш ли си по кръвните проби?
Страхотно!
- Спектакълът е от класа!
Искам да си го бутилирам.
- Искам да спя до сряда.
Нищо не става.
- Дайте въздух на актьорите!
Хора сме, не сме добитък!
- Аплодисменти за актьорите!
Здрасти!
- Кой е?
Здрасти. Аз съм Оливър Фрай.
Режисьорът ли?
- Да.
Приятно ми е. Самият Оливър Фрай!
Заповядайте, влезте.
Здравейте.
- Приятно ми е.
Много се радвам...
- Няма да ви бавим.
Ще задам само един въпрос.
Интересува ли ви киното?
- Да направя филм ли?
Филмът ще стане, но по-забавна е работата.
С вас ли? Да, интересува ме.
Мен също.
- Шегувате ли се?
Да, разбира се!
Какво правиш тук? Пак ли си без ключ?
Люси, какво има?
- Този път поне няма писмо.
Дано това са неща за пералнята...
- Предложиха ми филм, Пола!
Какво?
- Филм, роля в киното!
Мамка му!
- Режисьор е Оливър Фрай!
Утре трябва да съм на терен в Сиатъл.
Сиатъл, щата Вашингтон.
- Знам къде е – далеч.
Пука ли ми? Не отивам пеша.
Оставиха ми билет за самолета, първа класа.
Четири седмици снимки, по 2000 долара на седмица.
Жестоко – Оливър Фрай!
Забравих да питам за ролята.
- Чудесно.
Не сравнявам, но преди "Кръстникът" кой знаеше Ал Пачино?
Радвам се за теб.
- Много ме е страх.
20 години градя его. Сега ми трябва, а то се заключи в клозета.
Вярвай ми, ще се върне.
- Какво има?
Стига, това са четири седмици.
С една по-малко от пет.
- Знам.
Не знаеш. Мислиш, че пак ще те зарежат.
Защо да не повярвам, че ще се върнеш?
На твое място, не бих повярвал на един актьор.
Да ти помогна ли?
Виждам, че си взел всичко.
- Казаха, че там е студено...
Да взема топли дрехи.
Ако можех, щях да те взема.
Но това е далеч в планината. Има и вълци.
Не във филма, а истински гладни вълци.
Винаги съм се разбирала с вълците.
- Мислех, че ще се зарадваш.
Че ще подскачаш! За това работих цял живот!
Нали затова е връзката, за да си помагаме?
За трети път съм мажоретка!
- Добре, схванах.
Няма да ходя, забрави! Не си струва.
Няма, щом ще преживееш един ад,
в питане дали ще се върна. Няма да отида!
Някаква си роля! Да върви по дяволите!
Ще получа друга. Зарязвам я.
- Добре.
Как няма да отида? Това е лудост!
Да направя тъпотия, защото не ми вярваш.
Трябва да ми вярваш!
- Ще посветя дните си на това.
По дяволите! Мразя мъжете, които са си тръгнали от тук.
Само аз ще се върна, а ще понеса цялата вина.
Не! Отиди, Елиът. Искам да отидеш.
Ако се върнеш, добре. Аз ще съм тук.
Ако не се върнеш, пак добре.
Ще ми липсваш, но ще оцелея.
През последните месеци пораснах. Виж как пораснах.
Беше по-добре от летен лагер.
В живота си не съм се чувствала по-силна.
Някой излиза през вратата, а аз не рухвам.
Господи, много ми е добре.
Довиждане, Елиът.
Желая ти хубав филм и кариера.
Ако те номинират за "Оскар", обещавам да стискам палци.
Човек с коефициент на интелигентност 147 се чувства идиот покрай теб.
Не знам какво е, но благодаря на Господ за него.
Няма защо, Господи.
- Научих интересен урок.
Да се влюбиш и да имаш успех
е най-лошото, което може да се случи на един мъж.
Ако самолетът се разбие в бурята, тогава ще се върна.
Наистина.
Когато станеш на 90 години, ще потраквам с вериги тук.
Довиждане, хлапе.
Чао, хлапе.
Не мога да заспя.
Изчакай пет минути и просто си легни.
Мога да предсказвам бъдещето.
- Така ли? Предскажи моето.
Чувам как в живота ти звъни телефон.
Ало?
Облечи се.
- Какво?
Облечи се, идваш с мен.
- Къде си?
На ъгъла, в онази течаща кабина.
Самолетът има проблем и отложиха полета с два часа.
Смених билета за два икономична класа.
Какво ще правя с Люси?
- Не се тревожи за Люси.
Викни Дона да стои при нея, докато се върнем.
Хайде, Пола, в таксито цъкат парите за новата ти спалня.
Нали не можеше да дойда с теб?
Ще кажа, че си ми психоаналитик. Актьорите са нервни.
Наистина ли искаш да дойда?
- Обичаш любовните сцени!
Да, искам да дойдеш.
Добре тогава. Щом поиска, няма защо да идвам.
Пола, не си играй с мен. Чорапите ми се наводниха.
Ще имаш достатъчно работа. Пък и аз имам много работа.
Ще харча твоите пари за нашия апартамент.
А съм луда по теб!
- Боже, дано не съм сбъркал номера.
Ще ми направиш ли една услуга?
- Каквото поискаш.
Ще смениш ли струните на китарата?
Оставил си е китарата!
- Ще се върне!
Не се и съмнявах!
Боже, чакай! Елиът!
Чакай!
Намерих я! Лек път!
Обичам те!
Все едно. Ще ми ръждяса китарата!
превод ФАНИ АРОНОВА
Откъсите от "Ричард III" от Уилям Шекспир
са в превод на Валери Петров
субтитри НИКЧО