Shogun - 01x01 (2024) Свали субтитрите
От десетилетия португалските католици
забогатяват от търговия в Япония.
Запазили са местонахождението й в тайна от своите врагове -
европейските протестанти.
В Осака владетелят - тайко - е починал,
а наследникът му е твърде млад да управлява.
Пет рода се борят за властта.
Всеки господар иска титлата, която дава абсолютна власт...
ШОГУН
Капитане.
Не можах да разчета координати в небето заради...
Облаците.
- Да, облаците.
Но имаше бял пясък на десет фатома.
Пясък на десет фатома дълбочина.
- Виждаш каквото искаш да видиш.
Информацията за Магелановия проток в дневника на испанеца беше точна.
Дай ми го. Заради него всички ще умрем.
Време е да започнеш да правиш планове.
Нямаш храна. След тази вечер нямаш и вода.
Ще стигнем до земя.
Ще стигнем до земя.
- Проклети английски лоцмани.
Не знаете кога да се предадете.
- Ще стигнем до Япония.
Япония... Чуй се само. Полудял си от скорбута.
Ще намерим онази мрачна страна.
После ще се върнем в Холандия - забогатели и обиколили света.
Не. Не, лоцмане.
Не и аз.
Тръгнахме с пет кораба. Екипаж от над петстотин души.
А сега не стигаме и за един кораб.
На моята възраст човек тегли чертата.
Това е изходът на страхливеца.
"Еразъм" все още е дом на 12 души, които те чакат...
Какво чакат от мен? Не можем да изпълним мисията.
Не виждаш ли? Няма нищо!
- Хубаво. Взимай го.
Лоцмане.
Лоцмане, няма нищо страшно. Това е освобождение.
Като нежен бриз по лицето. Усещаш ли го?
Това е дъхът на Всемогъщия. Той ни зове. Слушай.
Той ни вика вкъщи.
Глад.
Какви са тези...
Глава първа: Анджин
Татко.
Прекрасна е.
- Наистина.
Крие се в светлината на слънцето.
Пази си силите и чака точния момент.
Плячката може и да не разбере, че тя е там.
Така...
Ще тръгваме ли?
Добре дошли в крепостта Осака.
Господарят Ишидо моли да не излизате от дадените ви стаи.
Изненадан съм, че Торанага дойде.
Мъдрецът знае кога времето му е изтекло.
Е?
- Мразя Осака.
Тук сега е абсолютна дупка.
Щом е така, да приключваме бързо.
Добре дошли в Осака. Съветът на регентите ви приветства.
Подредбата на местата за сядане е нова.
Преценихме, че е уместна, предвид обстоятелствата.
Господарю Торанага, през годината след смъртта на тайко
с тревога гледахме как подготвяте сили против съвета.
Тайко имаше основателна причина да забрани това.
Какви сили съм подготвил?
- Дали сте съгласие за шест брака.
А и владението ви стана двойно по-голямо.
Щом регентите се притесняват,
ще кажа, че аз се притеснявам като господар на Канто.
Няма аз да съм първият, който нарушава мира.
Странно е, че го казвате.
Тази сутрин майката на наследника беше отведена в крепостта ви в Едо.
Без предупреждение и без молба за разрешение.
Моята снаха, сестрата на господарката Очиба, ще роди скоро.
А може би сте взели господарката Очиба за заложница,
за да гарантирате безопасността си тук.
Господарю Ишидо, сега сме в мир.
Господарката е толкова заложница в моята крепост,
колкото аз съм заложник тук.
Какво щеше да каже тайко, ако беше с нас сега?
Мисля, че щеше да се зарадва,
че ние петимата все още не можем да се разберем.
Последното му желание беше мирно да си поделим властта.
Докато наследникът навърши пълнолетие.
Нямам търпение този ден да дойде.
Уморявам се от такива срещи.
Тогава нека го кажа по друг начин.
Съветът гласува и настоява господарката Очиба да се върне.
Ако не се подчините, ще бъдете отстранен.
Време е да разкрием предателите,
които искат да узурпират властта на наследника.
Потеклото им няма значение.
Дори да са от рода Миновара като вас.
Ще видите четири подписа -
на господаря Кияма, на господаря Сугияма, на господаря Оно
и моя.
Простете ми, но моят господар не спазва ли законите?
Как може да го обвинявате в предателство така?
Тадайоши, седни!
Моля да ми простите,
но не можех да понеса да ви обиждат така.
Да ме обиждат ли?
Как смееш да намекваш, че господарят Ишидо ме е обидил?
Моля за позволение да си направя сепуку.
Ще сложа край на рода си -
на всички, които носят моето име.
Господарю Ишидо, моля, приемете извинението ми.
Стореното - сторено.
Но такива детински изблици са нормални за вашия клан
и са обида към наследството на тайко.
Имате седем дни да върнете майката на наследника от Едо.
След това ще гласуваме каква ще бъде съдбата ви.
Усами Тадайоши е женен за твоята внучка, нали?
Да. Фуджи е най-добрата от всичките ми внучета.
Ще се погрижа тя да остане жива.
- Младежът постъпи безразсъдно.
Сам си е виновен.
- Не.
Той постъпи смело.
Не ми харесва такава безсмислена смърт.
Тогава защо още сме тук?
Затворници сме на чиновници, които ни искат мъртви.
Когато майката на наследника отново попадне в ръцете им,
с радост ще ни убият всичките.
Съжалявам, приятелю.
Ако влезем сега във война - една армия срещу четири - ще загубя.
Трябва да остана тук.
Затова ти трябва да отидеш в Аджиро от мое име.
Вие сте затворник на своите врагове.
Остават дни до смъртта ви, а искате да проучвам кораб на варварите?
Моля те, тръгни незабавно.
Чудя се дали не си допуснал грешка, Хиромацу.
Когато се съюзи с мен, а не с тези, които ме искат мъртъв.
Тази мисъл ми е минавала през ума.
Всичко ще остане на борда, докато не дойде чичо ми да огледа.
Господарят Ябушиге?
Изпратих му съобщение при първа възможност.
Той иска да види това с очите си.
Мръдни се. Виждаш ли какво правят?
Хайде.
- Мисля, че връзват кораба.
Виждаш ли какви са? Китайци ли са?
- Тихо.
Казах ви. Те са японци.
Не бързайте да благодарите за късмета си.
Стигнахме до тайната източна империя на Португалия.
Невъзможно.
- Заповедите все още са в сила.
Какво все още е в сила?
- Знам само едно.
Откакто заминахме от Санта Мария,
навсякъде около нас имаше испански кораби.
Благодарение на този лоцман преминахме.
Можем да преговаряме. Имаме стоки за продан.
А и аз говоря португалски безупречно.
Когато португалците им кажат кои сме, ще ни обесят.
Не знаят кои сме,
защото дневниците все още са заключени в капитанската каюта.
Докато са там, ние сме в безопасност.
Ние сме просто търговци, изгубени в морето.
Търсим безопасен път към родината.
- Мислиш ли, че ще се получи?
Ето какво всички вие не разбирате.
Носихме се безцелно и без попътен вятър по течението.
Познахме и болести, и глад.
Би трябвало вече да сме мъртви, но сме тук.
Дванайсет вмирисани, но всъщност здрави
протестантски отрепки на мисия срещу дивашка орда
и срещу всичките проклети копелета в португалската флота.
Да.
- Бих казал, че имаме шанс.
Няма да умрем така.
Фуджи, стига вече!
- Назад!
Заповед на господаря. Дай ни детето.
- Няма!
Фуджи.
Тадайоши унижи нашия господар пред господаря Ишидо,
а после обеща, че синът ни ще умре.
Чух. Съжалявам.
- А аз съм принудена да живея.
Заповедта идва от господаря!
Аз съм твой съпруг!
- А тя е внучка на Тода Хиромацу!
Трябва да уважаваш това име.
Заради твоята постъпка днес идва краят на рода му.
Как смееш да се държиш така с нея?
Съжалявам, но той е прав.
Знам, че копнееш за смърт.
И аз съм усещала същия копнеж.
Само че трябва да откажеш тази милост.
Аз не съм силна като теб, господарке Марико.
Не мога да остана на този свят. Вече нямам предназначение.
Щом господарят е заповядал да живееш,
това е твоето предназначение.
Нека нейните ръце бъдат последните, които прегръщат сина й.
Боже, прости ми.
Чичо ти не е стъпвал в това село преди,
дори когато баща ти почина.
Трябва да се възползваш от това.
Само господарят Ябушиге може да ти даде владението, която заслужаваш.
Пленници, качете се!
Долни страхливци, господарят Ябушиге от Изу заповяда
да се качите и да се представите.
Здравейте. Вие ли водите тези хора?
Казвам се Джон Блакторн. Бих искал да говоря с вас.
Всички да се качат веднага!
Ако не е проблем, ще се кача сам.
Не те разбирам. Качете се, всички!
- Лоцмане, недей. Ще те убият.
Виж мечовете им.
- Качете ги.
Внимавайте! Не, не се бийте с тях!
Качвайте се по стълбата! Не се съпротивлявайте!
Качвайте се!
- Не, без насилие! Трябва ни жив!
Донесете бъчвите.
Качвайте се!
Мръсни диваци!
- Проклети диваци!
Ще се кача сам и ще говоря от името на своите хора!
Задръжте този, в случай че не се върна.
Копелета!
Предавам се. Предавам се. Ние сме търговци.
Моля да бъдем оставени в своя кораб, където ще бъдем в безопасност.
Не ви мислим злото.
Мураджи, ти си християнин. Говориш ли португалски?
Съвсем малко.
- Кажи му да се държи прилично.
Оми-сама казва: "Бъди добър".
Това Япония ли е?
- Хай. Да.
Как да кажа "разбирам" на вашия език?
Моля хората ми да бъдат освободени.
Не е възможно.
- Умолявам ви.
В името на всичко добро.
- Моля. В Япония трябва бъдеш добър.
Щом това краставо копеле се държи така с гостите си,
кажи му, че пикая на цялата му проклета държава!
Невъзпитан дивак такъв.
Разбираш?
Този християнин ли е?
- Не знаем.
Моля ви, не се приближавате.
- Защо сте го взели в плен?
Стига! Назад!
Къде е преводачът?
Господар Ябушиге, за мен чест че вие в това село.
Това ли е най-добрият свещеник тук?
Свещенико, ти ще превеждаш за мен и за този варварин.
Кой е той? Защо е тук?
Нашият бушо, господарят на Изу, Кашиги Ябушиге иска да знае
кой си ти и как си стигнал дотук.
Кой си ти?
- Служа на Бог.
Твоят Бог ли? Кажи го, папистко прасе такова.
Свещенико, този защо ти е ядосан?
Той зъл. Прави смърт. Пират.
Казвам се Джон Блакторн. Аз съм англичанин.
Аз съм лоцман на "Еразъм" - холандски търговски кораб.
Отклонихме се от курса преди два месеца.
Не, това е холандски капер, а ти си пират,
дошъл, за да воюваш с мирно португалско поселище.
Свещенико, превеждай!
Много лош човек. Убива японци и португалци.
Не знаят за нас, нали?
Казали сте им, че единственият флаг в Европа е португалският.
Значи аз съм първият английски моряк,
стигнал до вашата съкровищница, а ти няма да преведеш думите ми.
Моля да преговарям с вашия крал.
Смирено моля да ни бъде позволено да си отидем с мир.
Кажи му, че корабът му е конфискуван.
Ябушиге-сама казва, че корабът на еретиците сега е негов.
Скоро ще бъдеш екзекутиран. Твоите хора - също.
Аз не съм един от тях!
Няма католици да говорят от мое име!
Нито в Европа, нито в тази проклета държава!
Заведете го в къща и го изкъпете.
- Господар! Той опасен!
Пират трябва умре!
Имаш ли доказателство, че наистина е пират?
Обижда Свят кръст!
Нямам време за християнски глупости.
Пират трябва умре!
Добре. Но избери друг на негово място.
Ще го направим по моя специален начин.
Съжалявам, отче, но скоро ще плъзнем из целия континент.
Връщай се в кочината си сега.
Старай се повече, чичо. Все губиш.
Тази игра не ми е позната, господарю.
Твърде сложна е за старец като мен.
Не си ли се научил да я играеш като малък?
Когато бях на вашата възраст, имах честта да бъда заложник.
Докато не станах толкова висок, ме прехвърляха от един враг на друг.
Господарю Яечийо, закъснявате за урок по писане.
Здравейте, господарке Даийоин.
Предпочитам урок по стрелба с лък.
Един водач трябва да пише чисто и красиво.
Трябва да бъде най-добрият във всичко.
Майка ми казва същото.
Тя ще се върне ли скоро от твоята крепост?
Да, разбира се.
Отидете на урок по писане.
Не знам какво е обещал Ишидо на регентите, за да го слушат.
Сигурно им е обещал моето владение.
Ще убие и тях.
А след това - и детето. Тъмните векове започват отново.
Ще защитя наследника дори с цената на живота си.
Де да можехте да ги спрете.
Те не се боят от вашето име - Йоши Торанага.
Плаши ги това, че сте от рода Миновара.
Аз не искам титлите на своите предци.
Защото сте добър човек.
Но сега не е време за добри хора.
Сега е време за шогун.
Както ви казах и преди, не искам да бъда шогун.
Тази титла е една жестока реликва
от отдавна отминала епоха.
Това беше посадено час след раждането на Яечийо.
Колчето го крепи, за да расте.
Както вие крепите момчето.
Какво ще стане с него, ако вие си отидете?
Моля ви! Ние сме просто търговци! Моля ви!
Ние сме търговци! За Бога!
Моля ви, не! Не!
Моля ви, не!
Моля ви!
Моля ви!
Съжалявам за неудобството, което моят господар причини на селото ви.
Няма да продължи още дълго.
Моят господар е обсебен от момента, когато човек умира.
Когато човекът е безсилен и смъртта е неизбежна...
Как човекът се изправя срещу това...
Така може да стигне най-близо до смъртта.
Все чаках, но... Нищо.
Последният му миг дойде и си отиде.
Като с всички други, и на този накрая нищо не му се разбираше.
Господарю, това е Кику - най-уважаваната куртизанка в Изу.
За мен е чест да служа.
Мой дълг е да доставям удоволствие.
Какво гледаш с извратените си очи?
Какво правите?
Да спра ли?
Продължавайте.
Господи.
Добро утро.
Къде са ми ботушите?
На варварина му трябваше доста време да умре.
Беше по-силен от повечето християни.
Искам стих за него.
Очите му - бездънни като ад,
а болката му всеки я разбира.
Снощи чух човек да пищи. Звучеше, все едно го боли ужасно.
Това е много стегнато.
Вижте, прекрасно е, че вие двете...
Искам отново да говоря с водача ви.
С мечовете. Този с мечовете.
Прекрасно.
Добре управляваш селото, откакто баща ти почина.
Колко време мина?
- Почти година.
Вече ще получаваш три хиляди коку.
Ще се погрижа за това, когато се прибера.
Чичо, ако може...
Няма ли да кажете на господаря Торанага за варварския кораб?
Нашият господар Торанага е затворен в Осака.
Казах му, че е лудост да отива там, но той не ме послуша.
Защо да говоря на мъртвец за бъдещето?
Значи имате други планове.
Ти как мислиш?
Сега са несигурни времена. Какво предстои?
След смъртта на господаря Торанага със сигурност ще има война.
Господарят Ишидо ще бъде най-могъщият регент,
но ще трябва да се справи с християнските господари.
А те имат християнски оръжия.
Значи господар, който има кораб, пълен с такива оръжия,
ще бъде ценен съюзник.
Брат ми не ми каза, че синът му е толкова умен.
Господарю!
Пристигна кораб.
Господарю Хиромацу. За мен е чест да дойдете в едно от моите села.
Господарю Ябушиге, господарят Торанага иска да го чакате в Едо.
Пленихме чуждестранен кораб и екипажа му.
Реших, че е важно да бъдем тук.
- Къде са оръдията?
Казаха ми за петстотин мускета, двайсет оръдия
и няколко сандъка със сребро и злато на борда на кораба.
Погрижих се всичко да бъде донесено на брега.
Добре. Като надзорник на връзките с чужденците,
господарят Торанага конфискува кораба и цялото му съдържание.
Простете, но Изу е мое владение.
Много съжалявам...
Бях останал с впечатление, че сте верен на господаря.
Верен съм му, разбира се.
Очевидно е, че корабът вече е негов.
Това е подарък. Исках да бъде изненада.
Господарят ще се зарадва на вашата щедрост.
Знаеше всичко.
В селото ти има шпионин.
Къде ме водите?
Ти. Погледни ме. Убиваш затворници без процес.
Затворете му устата.
- Така ли правите тук?
Това ли е той?
- Господарю Хиромацу.
Кажете му, че отива в Осака.
- Ти отива Осака.
Няма да отида никъде, докато не видя хората си!
Пикливи копелета! Забранено!
Той ли е лоцманът? Анджин?
Господарю Хиромацу, господарят Родригес ще се погрижи за него.
Дава му пиене, после го гръмва в главата.
Поклони се. Поклони се на копеле-сама, ако ти се живее.
Той е като крал тук. И кажи: "Гойоша уо".
Простете ми.
За всичките пикливи сами, нали? Ела.
Ти си лоцман на холандския кораб.
- Кой си ти?
Доста си млад. Географска ширина на Гущера?
49 градуса и 56 минути северна ширина.
И да се внимава с рифовете на юг-югозапад.
Иначе корабът ще потъне. Лоцман си. И си англичанин. Мамка му.
Слушай, ти говориш японски.
Трябва да знам дали хората ми са живи.
Господарю самурай. Приятели на лоцмана?
Единият беше екзекутиран.
Другите са пленници на господаря Ябушиге.
Само един от хората ти е мъртъв.
Ако се държиш добре, ще пуснат другите.
Кой е мъртъв?
- Ето какво, англичанино.
Сега хората ти принадлежат на тях. Може би ще ги видиш, ако се върнеш.
А може би не. Не зависи от теб.
Къде отиваме?
- В Осака. Голям град.
Господарят Йоши Торанага иска да се запознаете.
Какво иска от мен?
- Да си играе с топките ти.
Знам ли? Но той е могъщ, затова аз бих му го позволил.
По-могъщ ли е от хората тук?
- От господаря на Канто?
Милион такива биха умрели за честта да му бършат задника.
Не разбрах името ти, приятелю.
Родригес. Испанец, който служи на португалците.
Не съм ти приятел.
Ще ме качиш ли на кораба ми, Родригес?
Разбира се - след като ми оближеш чепа.
Англичанино, без глупости.
Казах на самите, че ще отговарям за теб.
Затова направи услуга и на двама ни и се сбогувай с кораба.
Гребете! Гребете! Гребете!
Отива в Осака, само за да стане затворник.
Усеща се неправилно, нали?
По залез ще има буря.
- Трябва да тръгнем на северозапад.
Този екипаж иска да вижда земята.
С португалците ли си дошъл?
- С кораб, хай.
А ти как стигна дотук?
- През Магелановия проток.
Търговска мисия.
Капитанът ни задържа в Чили твърде дълго.
Предупредих го, че вятърът ще спре. Той не ме послуша.
А сега ти отговаряш за кораба. Страшна съдба. Шукумей.
Каква е тази дума?
- "Шукумей"?
Това е нещо като отношение към света тук.
Карма. Съдба. Предопределена съдба. Всички неща са свързани.
Всичко е част от едно цяло - живот, смърт.
И човек трябва да приеме собствената си нищожност.
Тези хора са безбожни диваци.
Може би не им пука какво мислиш ти, коварен млад пирате.
Защо вярваш, че съм пират?
- На кораба ти имаше 20 оръдия.
Имахме двайсет оръдия, за да се защитаваме
от проклети португалски галеони, направлявани от испански псета.
Попаднахме тук случайно.
Ние сме просто търговци и се надяваме някой ден
да се върнем по родните си места.
- Харесвам те, англичанино.
Даже, понеже ни предстои дълга нощ,
мисля да ти окажа честта да ти поверя тази вахта.
Ела.
- Благодаря за доверието.
Защо да не ти вярвам? Ти си лоцман, а не безбожен дивак.
Разбираш ли?
Може би няма да умрем в Осака!
Трябва да се обърнем във вълните!
- Къде са ти топките?
На мястото са си и искам да си останат там!
Отиди долу! Накарай ги да гребат! Можеш ли да плуваш?
Ти не можеш ли?
- Не съм се научил.
По-добре да се удавя бързо, нали?
По дяволите! Във вълните!
Защо още си тук, проклет пирате?
Пикая на испанския слуга на португалците!
Пикая на англичаните!
Какво прави този?
Греби!
Идва голяма вълна! Навлезте в нея!
Гребете!
Родригес! Родригес!
Родригес!
Копелета, ако искате да живеете, гребете!
Гребете! Гребете!
Корабът е готов.
- Всички, заминаваме.
Какво прави той?
- Родригу-сама.
Лоцманът е някъде тук. Може още да е жив.
Не ми пука що за дивашки кучи син си ти.
Там, откъдето идвам аз, не оставяме хора.
Прав е да потърси испанеца. Той е умел лоцман.
Отиди с него. Бързо.
Господарю, намерих го!
Там е!
Родригес! Помръдни се!
Опитвам се само да погледна.
Не позволявай на лоцмана да се постави в опасност.
Ще го кача. Аз.
Ясно.
Не можеш да откажеш предизвикателство пред хората си, а?
Хайде, дивако. Може да умреш още при падането.
Да го направим бързо.
- Господарю.
Нека аз сляза вместо вас.
- Не виждаш ли какво прави този?
Варваринът иска да се проваля. Изпитва ме.
Много е прост, макар че не го знае.
Господарю!
Съболезнования за противния ви господар.
Донеси още въжета от кораба. Господарю!
Диша!
- Носим въже!
Господарю!
Моля ви, хванете се за нещо!
Господарю! Идва помощ!
Какво прави той, по дяволите?
Добър вечер, Марико.
Господарю, простете, но ми казаха, че ще се видя със своя свекър.
Изпратих Хиромацу да изпълни една задача.
Аз поисках да се срещна с теб.
От колко време си омъжена в семейството на моя генерал?
От шестнайсет години.
И все пак с теб не сме си говорили много.
Благодаря ти,
че помогна на господарката Фуджи да се справи със скръбта онзиден.
Съжалявам, че не можах да направя повече.
Много жалко.
Откакто Ишидо се събра със съвета срещу мен, навсякъде виждам смърт.
Ако регентите гласуват да бъдете отстранен,
ние ще посрещнем смъртта заедно с вас.
Казаха ми, че говориш португалски.
- Имам още много да уча.
Хиромацу ще доведе един пленник от Аджиро.
Варварин от чуждестранен кораб. Искам да ни превеждаш.
Португалците могат да изпратят Цуджи да превежда.
Изминаха четиринайсет години от смъртта на баща ти, нали?
Четиринайсет години и три месеца.
Акечи Джинсай беше смел и почтен човек.
Уважавах го.
Но знам, че ти тежеше това,
че не ти беше позволено да се събереш с него в смъртта.
Като Фуджи,
и ти беше лишена от предназначение.
Ами ако като твой господар аз отново ти дам предназначение?
Варваринът е враг на твоята вяра.
Верността ти към Бог ще попречи ли на верността ти към мен?
Ако бях само християнка, щеше.
Само че аз имам повече от едно сърце.
Мисля, че съдбата ни събра.
Мен, теб
и този варварин, който може да обърне прилива.
Кракът ми гори, главата ми ще се пръсне, а гърнето ми е пълно.
Не ставаш за болногледачка, англичанино.
Онзи щеше да се самоубие на скалата.
Рискува живота си, за да те спаси.
Когато остана без шанс срещу вълните, не се бореше.
Само извади меча си.
- Избрал е как да умре.
Може ли човек да се надява на по-хубав край?
Ще умра ли тук?
- Вероятно.
Как може просто да приемаш безсилието пред тази лудост?
Пред този живот ли?
Човек не може да се противопостави на невиждания път на природата.
Може само да приеме своята малка роля.
Глупости.
Борих се твърде много, за да стигна дотук.
Не мога и няма да се поддам на тази лудост.
А аз си мислих, че си дошъл тук случайно.
Лоцмане, мисля, че е редно да ти кажа нещо.
Намерих това на твоя кораб.
Дневник. Предполагам, откраднали сте го от испански моряк.
Така сте намерили пътя през Магелановия проток.
Значи това принадлежи на теб.
Списък с всичките католически мисии,
които ти и тъй наречените ти търговци сте подпалили.
Дивашка работа, мен ако питаш.
Заповедите ви: "Плячкосайте испанските територии,
достигнете до Япония и започнете търговия в Новия свят".
Затова те предупреждавам,
това ще отиде при португалците, веднага щом пристигна.
Това няма да бъде моят край.
Няма да умра в тази прокълната страна.
Прокълната страна ли?
Ето какво, англичанино. Скоро ще акостираме.
Излез навън. Кажи ми какво си видял.
Кажи ми, след като видиш Осака,
още ли мислиш, че нашият свят е върхът на цивилизацията.
След това се запитай що за човек властва в такава страна.
Дали е този, който си прави кроежите открито,
или този, когото никога не виждаш?
Тук казват, че всеки човек има три сърца.
Едно в устата - сърцето, което светът познава.
Друго - в гърдите - само за приятели.
Има и тайно сърце, заровено дълбоко, където никой не може да го намери.
Това е сърцето, което човекът трябва да крие,
ако иска да оцелее.
Скоро ще разбереш, англичанино.
И кой знае?
Може би съдбата е имала причина да те доведе тук.
Може да живееш достатъчно дълго, за да разбереш тази причина.
Превод от английски: Tigermaster
©2024 Translator's Heaven