A Thousand and One (2023) Свали субтитрите

A Thousand and One (2023)
Добре, мамче.
Добре изглеждаш.
Наистина ли?
- Да.
Това е важно.
- Така е.
ЗАТВОР "РАЙКЪРС АЙЛЪНД", НЮ ЙОРК, 1994 г.
Искаш в изолатора, а?
Как не ти омръзна това всеки ден!
Писна ми.
Специална покана ли чакаш? На опашката. По-живо!
Майната ви на всички!
"ПРИ ДЖИ" - ПРИЧЕСКИ УНИКАТ
Няма да те взема обратно!
Защо?
- Отстъпи.
Чудех се къде изчезна.
А то досието ти било колкото чаршаф. Изчезни или ще викна ченгетата.
Искам си парите за тия две седмици.
Отпреди година и половина?
- Или пак ми дай работа.
Всъщност…
Ето. Заповядай.
Стигат ли?
Инес, ти ли си това?
Как си, мамче?
Реших, че си сменила приюта.
- Опандизиха ме за кражба.
Най-после ще ми оправиш косата. Ще ме боядисаш ли другата седмица?
Много ми липсваше.
Личи си по корените ти. Защо си се занемарила?
Какво е това?
- Корените й теб чакат.
Тери, по-живо!
Няма да ти купя нищо, ако се държиш така!
Инес, още ли сте гаджета с онзи мошеник?
Липсваше ни, да знаеш.
Тери.
Не ме ли чуваш?
Забравил си ме, така ли?
Погледни ме, за да видя, че не ми се сърдиш.
Няма да отговори.
Пак съм в приюта отсреща. Повече няма да се забърквам в нищо.
Върнах се завинаги. Чу ли?
Дойдох да се уверя, че си добре.
Ето. Вземете си по още един сок. И не казвайте, че сте ме виждали.
Не искам да се знае, че съм идвала.
- Добре.
Красива си.
- Чао.
Човече, стига си флиртувал.
Ако не се държите добре, няма да идваме в парка!
Кръгом и напред!
ПРИЧЕСКИ ОТ ИНЕС
Къдрене, екстеншъни, плитки!
Махни се от улицата!
- Миене и сешоар.
Трябва ти прическа.
- Ще те фрасна!
Ей, мамче!
Извинете, извинете.
Полека!
Ела да ти направя прическа.
- Мръдни, кучко!
Какво ти става бе?
Мерси, скъпа.
Ей, я ела.
- Как си?
Искам да махна френския кок и да добавя дължина.
Мога да ти направя плитки за 75.
Обади ми се. Номерът е на брошурата.
Въпрос: кой е най-великият играч на всички времена?
Братле, и питаш?
Майкъл Джордан!
Шон.
Какво става? Той добре ли е?
Тери го няма. Стига си питала!
- Ами отговори.
Какво ще получа, ако ти кажа?
Ето.
- Благодаря.
Казвай сега.
- В болница е.
Защо? Какво е станало?
Паднал от прозореца и си ударил главата, докато бягал от приемната си майка.
Я да видя.
Болеше ли?
Можеше да се претрепеш, нали знаеш?
Защо не си играеш с моя подарък?
- Не става.
Стой си без играчка тогава.
Какво харесваш?
"Пауър Рейнджърс".
А приемната ти майка харесваш ли я?
Сигурно вече се е отказала.
И навремето беше така.
Сестра ми се грижеше за мен, но избяга.
Сега къде е?
- Не знам.
Не мога да я открия.
Вече нямам семейство.
Наистина ли си ме оставила на ъгъла на улицата?
Кой ти го каза?
Как може да ти говорят такива неща?
Избий си ги от главата.
Как е, мамче? При мен ли идваш?
Ей, засегна човека, да знаеш.
МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР "БРУКДЕЙЛ"
Сериозно ли?
Чакай, чакай.
Искаш ли да си го разделим?
- Да.
Виж…
Дойдох да ти кажа "чао". Няма да е за дълго.
Мисля, че ще те местят.
Още не знам къде, но скоро ще се видим пак.
Ето ти номера на пейджъра ми. За всеки случай.
Докато те открия.
Кога?
Още не знам.
Защо постоянно ме зарязваш?
Нямаш късмет.
Защото владея карате.
Искаш ли да те взема при мен?
Само за няколко дни.
Да.
Отиваме в Харлем, където съм израснала.
Виж каква му е голяма главата.
ВОЙНИТЕ НА РУДИ
Ще идем ли в предградията?
Как е пицата?
- Добре.
Къде е баща ми?
Няма го.
И без това нямаше да го харесаш. Намерила съм ти друг.
Липсват ли ти приятелите?
- Не са ми приятели.
Понякога и аз си мисля, че нямам приятели.
Освен теб.
Още колко?
Още колко?
Извиняваме се.
Колко?
- Тери, изчакай.
Тук ли ще спим?
Това ли искаш? Тогава млъкни и изчакай!
…и се обадете отново.
Извинявай.
По дяволите, Тери! Връщай се в Бруклин.
Заминавай!
- Не искам там!
Да звънна ли на социалната работничка?
- Искам с теб!
Тогава спри да плачеш и ме погледни. Имаш само мен. Разбра ли?
Бих направила всичко, за да те защитя. От всеки.
От целия град.
Каквото и да правят, този път няма да ни разделят.
Искаш ли нов дом?
Да.
Трябва да знам в един отбор ли сме. Кажи.
Един отбор сме.
- Кажи!
Един отбор сме.
Ким? Инес е. Добре че не си си сменила номера.
В града съм.
Идете в хола, докато й кажа.
Инес от гетото ли? Откога пак движиш с нея?
С детето си е. Моля те, не коментирай.
Няма къде да иде.
Ще дойдеш ли при тях за малко?
- Нямам сили.
За колко време?
- Не знам.
Утре ще го мислим.
Добро утро, миличък.
Ако има гладни, долу правя закуска.
Хайде, не стой като пън.
Виж се само!
Завърши ли средно?
В затвора.
- Сериозно ли?
Супер!
- Странни неща те радват.
Гордея се с теб!
И сега какво, оставаш ли за постоянно?
Не знам. Писна ми от разни префърцунени салони.
Отвори свой.
- Откъде пари?
Трябва ми нещо сега. С детето нямаме какво да ядем сега.
Така е.
Все се каня да те питам за Тери.
От Лъки ли е?
Вече бяхме скъсали, когато забременях.
- Той още ли е в затвора?
Да. Ще ги запозная, като излезе.
Беше при социалните. Взех го незаконно.
Може да влезеш в затвора!
- Няма, ако си мълчиш.
Няма да те издам.
Спокойно, Инес.
Виж какви сладки динозавърчета.
По-скоро са тъпи.
- Не е вярно. Не говори така за тях.
Тя работи ли нещо?
- Отиде да търси.
В този вид? Поне да не дрънкаше толкова.
Може да носи моите дрехи.
Тери, обичаш да оцветяваш книжки ли?
Като бях на твоите години, майка ми ме научи да чета.
Много се занимаваше с мен.
Искам една цигара, безалкохолно и слъчногледови семки с начос и сирене.
Шестгодишно момче е отвлечено…
"Брукдейл", една от най-проблемните и безпарични болници в града, съобщава,
че детето е лежало в едно от отделенията.
За отвлеченото дете в Бруклин ли говорят?
- Не го знам този случай.
Я ми дай и един вестник.
…ако имате информация, звъннете на Борба с престъпността на 800-577-1212.
Домът на сем. Джоунс.
- Ким, дръж Тери под око.
Не го изпускай от поглед.
- Какво?
Да не излиза от къщата.
Инес, къде си?
- Просто го направи. Моля те, Ким!
Не искам да будим подозрение.
Трябва да се погрижа за някои неща.
- Добре.
Каза ли къде е?
- Не.
Не ми се вярва да си търси работа.
Обичаш ли игри, Тери?
- Нелепа история.
Не говориш много.
Кой се крие там вътре?
Намерих работа.
Миличък, я премери тези.
Харесват ли ти?
Много са големи.
- Кракът ти ще израсте.
Я ги занеси горе.
Ким, провери фурната, моля те.
- Добре.
Ще спреш ли да се правиш, че не ме виждаш?
Какво точно искаш от мен?
Идваш тук от бог знае къде…
- Нямах друг избор.
Като някаква уличница.
Как ме нарече?
По дяволите!
Я повтори!
Майко, Инес…
- Все не съм достойна приятелка.
Давай, кажи какво мислиш за мен!
- Нищо не мисля.
Инес, какво ти става!
Какво?
- Нищо ми няма.
За малко да си порежа крака.
Къщата ми заприлича на пазар!
Майко!
- Не.
Какъв пример даваш на детето?
22-годишна, а се държи като дете.
Ако искаш да те приемат сериозно, покажи, че заслужаваш.
Това ли е? Нищо ли няма да кажеш?
Казах й, че…
- На мен!
Сгреших ли? Да.
Какво друго да ти кажа? Че съм нищо? Уличница?
Не може да налиташ на бой при всяко разногласие.
Време е да пораснем.
Майка ми си знае нейното, но…
Но какво?
Разбери най-после, че ставаш! Какво ти пука за мнението й?
Защо се влияеш от подобни глупости?
Каза, че съм лоша майка.
Ела тук.
Забравя, че си израснала без майка.
Хей, ти. Престани да се цупиш.
Знам, че ме чуваш.
Стига де.
Обещай да слушаш майка си.
Не се качвай.
Не познаваме никого тук.
Излъгах.
Не ме гледай така.
- Остави ме.
Защо се държиш гадно?
- Защото прецакваш всичко!
Боли!
- Кой ти позволи да ми говориш така?
Харесвах ги!
- Разбирам, а мен?
Мен харесваш ли ме, Тери?
Има по-важни неща от книжките за оцветяване.
Извинявай, че те ударих.
Чакай тук.
Ехо, Уанда е.
Оставете съобщение и ще ви се обадя.
Синтия ли е?
Кой е?
- Трябва ми услуга.
Каква?
- В сградата ни има азбест и ни изнасят.
Съжалявам, не може.
Номерът, който търсите, е спрян.
Инес е, бях ти фризьорка.
Кой?
- Дай ми адрес.
Тери!
Тери, полудя ли? Къде отиваш?
Остави ме!
- Полудя ли?
Там са всичките ни неща!
ПОД НАЕМ СТАЯ С БАНЯ
Не мога да се върна в приюта.
От колко време си на улицата?
- Достатъчно.
Вашите къде са?
Няма ги.
- Как така?
От тук ли си?
Загубих ги.
- Как?
Ясно. Да беше само ти.
Дъщеря ми още се мъчи. Момчето й е колкото сина ти.
Пи?
Пи?
Вземете стаичката на втория етаж.
Какво?
Махни си нещата от стаята на Сейди.
- Добре.
Да кажа и на вас. Без глупости, че имам пистолет.
Заведи го, миличък.
- Това твоята къща ли е?
Уха!
- Това нищо не е.
Да не ти ли плащам?
Обаче…
…си ме разхубавила.
Благодаря ти, мила.
Не мога да го хвана.
Къде се дава наемът?
Добре… Не.
Остави го там.
Хванах го.
- Да.
Не, чакай.
Виждаш ли я?
- Кого, Кристъл ли?
Да, дъщеря ти.
Тя…
На няколко пъти се изчисти. Това си е нейната битка.
Ще се прибере, когато е готова.
Ако още търсиш нещо за повече пари,
мой приятел има предложение за работа.
Така ли, къде?
Чистачка в старческия дом на Джамейка Авеню.
В Куийнс?
- Да.
Това е на два часа от тук.
- Както решиш.
Само спри да се самосъжаляваш.
Вашето поколение не знае колко неща са му наготово.
"Не може всеки да пресича, където му падне!", казва кметът Джулиани.
И планира санкции за подобно поведение.
Ти ли ще ми кажеш? Нещастник…
Нека заедно планираме реалистични промени,
които да направят живота ни по-добър.
Заедно можем да осъществим тези планове и да оправим града.
Мечтайте, вярвайте, планирайте и работете.
На това се базира всяка промяна.
Поздрави майка си.
Здрасти.
Кажи кои книжки четохме днес.
Здравей, приятелко.
Чертичката я няма.
Все тая.
Колко ще ти струва?
350.
- Много добре.
Работата как е?
Фризьорството ми липсва.
Той тръгна ли на училище?
Подай ми отвертката.
Искат копие от акта за раждане.
И аз се занимавам с документи. През есента отивам в университет.
Зарязваш ни?
- Недей така.
Радвам се за теб.
И ти можеш да учиш. Почасово или нещо такова.
Да, някой ден.
Добре, миличък.
Имаш зърнена закуска и мляко, останалото от снощи е в хладилника.
Не претопляй за повече от 60 секунди, за да не се изгориш.
И не отваряй на никого.
Ако звънне телефонът, изчакай да чуеш на секретаря, че съм аз.
Разбра ли?
Ще се върна от работа към шест.
Нали?
И умната.
Днес улиците са по-опасни, отколкото предполагате.
Искаш ли да полетиш? Мога да ти помогна.
Говорете с децата си за наркотиците…
Куинси Джоунс оставя следа в музиката като композитор, диригент и аранжор
във време, когато е нечувано чернокож композитор да работи за Холивуд.
Въображението винаги е било място, където можеш да избягаш.
Свят, в който всичко е каквото ти се иска.
Какво е ста…
Всичко наред ли е?
Защо никой не ме търси?
Защото го направихме трудно.
Така искахме, забрави ли?
Ела тук.
Виж.
Не знам какво да ти кажа.
Трудното детство нищо не значи.
Не я държиш както трябва!
Я по-мило! Ще видиш ти сега.
Готов ли си?
Да хвърлям ли?
Ти успя! Успя!
Ще го хвърля чак до…
Постарай се де.
Твоето си е чист мързел.
Готов?
Браво.
Аз си нямах моя стая. Искаш ли да боядисваш?
Кой е живял тук преди нас?
- Не знам. Имигранти.
А преди тях?
- Не знам, миличък.
Ще проверим в библиотеката.
Надолу и нагоре. Надолу…
Коя е тази?
Това съм аз, след като се махнах от приюта.
Виж ме само.
Доста повършах, преди да се появиш ти.
- Гадост.
Имаме снимки и двамата с теб, но не знам къде са с това местене.
Хайде, отваряй.
- Идвам.
Руди е.
Здравей.
- Здрасти.
Забавих се. За някои документи се иска време.
А ако трябва да иде на лекар?
- Отиваш ти и казваш, че е болен.
Постарах се да изглежда законно.
- Добре.
Насреща съм за всякакви благини.
Намери ме, ако ти трябвам.
Нали?
- Да.
Реших да се казваш Дарил. Фамилия - Реймънд.
Точно сме се преместили от Джързи. Презимето ти е Тери.
Не ми харесва.
Здрасти, Ким.
Дарил Реймънд.
Това ли е той?
Защо стоиш там уплашен?
Един съсед го прибира след училище.
Тери, ела да се запознаеш с Лъки.
Здрасти, Лъки.
Как си, дребен?
Лъки ще живее с нас.
За колко време?
Леле!
Малкият черньо вече иска да ме изрита.
Ела при мен.
Защо имаш рана на лицето?
Дай една за късмет, бебче.
Измъкни се. Опитай да стреляш.
Тери! Тери!
Вземи му я, Пи!
Пи губи!
- Марш от кухнята!
Марш от кухнята ми!
- И ето го Ди.
Браво, Пи.
Стреляй! Подай, подай.
Дай още една.
- Не.
Подай.
Искаш ли втори път?
Какво има?
Къде е бил преди това?
Колко пъти ще питаш?
- Докато ми отговориш.
Мястото му е при майка му. Дори не го търсят.
Защото търсят мен. И другите черни с мишена на гърба.
Малко ли са ме затваряли заради теб?
- Тъкмо ме пуснаха!
Опитвам да се поправя.
Помниш ли какво е да растеш без баща?
Искам да сме семейство. Това е.
Той не е мое дете.
Исках си теб.
Но ти хлопа дъската.
- Явно, щом мислех, че ще разбереш.
Не съм искал това.
"Не си крава."
"Не си лодка, не си и самолет. Нито сумтиш."
"Бръмчиш."
- "Бръмчиш."
Престани.
- "Не си лодка."
"Нито…"
- "Нито самолет.
Нито бръмчиш."
- "Бръмчиш."
"Ти си птица и си ми майка."
Да.
"И си ми майка. И си ми майка. И си ми… "
С очите си видях как я зяпаше.
Защото е по-светла ли?
С по-хубава прическа?
- Не се връзвай.
Ами не ми давай повод.
При кого беше толкова време?
При Майк.
Моторът не е краден, нали?
- Не.
Едно.
Трябва ми още една консерва бульон.
- Не може ли след мача?
Не може ли сега?
Вземи Тери с теб.
Как си, Лъки?
Добре съм, Лиша. А ти, жено?
- Обади ми се.
Я мини от вътрешната страна.
По-безопасно е.
Обичаш да си мълчиш ли?
Понякога.
За какво мислиш?
Май е важно.
Защо ти викат Лъки?
Направих някои грешки. Дълга история.
И аз ли съм грешка?
- Кой ти го каза?
Затова не ме искаш.
- Не е вярно.
Майка ти има голям късмет с теб.
Останалото е…
Малко сложно.
Разбра ли? Хайде.
Този от какво ти е?
Един ме поряза с нож.
- Защо?
За нещо, което бях взел.
Този виждаш ли го, а?
Крил съм ножчета там.
Болеше ли?
Малко.
Всичко се променя.
След година-две това няма да е проблем.
Къде ти мошеници като нас и семейство?
И така!
Застанете за снимка.
Момиче, как те е прегърнал!
Сега и Тери!
Целият квартал празнува. Поздравете младоженците!
Лъки и Инес.
- Покажи пръстена!
Супер!
Какво за пръстена?
Ние умеем да се веселим и да живеем за мига.
Заповядайте, вземе си чиния и чаша.
Сипете си каквото искате и се веселете с мен.
Ела тук.
Мамче, добре изглеждаш!
Виж…
Майка ти вече ми е жена.
Но и двамата можете да разчитате на мен.
Вече сме семейство.
Страх ли те е, че ще ти я взема?
- Не.
Вече никой никого няма да изоставя.
Обещавам да ви пазя и двамата.
Разбираш ли?
- Да.
И двамата искаме да ти е добре.
Нали? Разбра ли ме?
Ела ме прегърни.
Хоп! Ето така.
Вече имаш свое семейство, приятелко.
Кой е като теб!
Да запечатаме момента. Гледай към фотоапарата, Тери.
Готови?
Кажете "семейство"!
Семейство.
Радвам се за вас.
Дай да видя.
Кой ти се слуша?
Онзи.
Ако Федералният съд позволи новото зониране да влезе в сила,
42-ра улица ще трябва да придобие нов облик.
Според кмета и дребните нарушения влошават качеството на живот.
Законът осигурява защита само ако всички го спазват.
Увеличи!
Днес полицаят призна, че се е изгаврил с Абнър Луима
пред друг полицай, но не назова имена.
…въпросът за полицейските практики и расизма.
Африкански имигрант загина, прострелян от четирима цивилни полицаи…
…с 41 куршума.
Шокът отеква в Ню Йорк
след оправдателната присъда в спорния процес.
Полицай може да ви спре, разпита и, ако заподозре нещо, да ви обискира.
В тази последователност: спиране-разпит-обиск.
ПЕРАЛНЯТА ЗАТВОРИ БЛАГОДАРИМ, ЧЕ БЯХТЕ НАШИ КЛИЕНТИ
Как е, Тери?
Добре.
Какво става? На мен ми трябва някаква женска най-после.
Бяла, пищна, екзотична, с коса до задника, средно или много яка…
Жените не те искат.
- Но трябва да се погрижа за сърцето си.
Върви я забий!
Не. Не искам.
Добре съм си.
- Само се чуй!
Чувам се!
И като си мил, какво?
Няма смисъл.
- Аз си имам мой стил.
Откога "изпаднало негро" е стил?
Вие двамата. До стената. Веднага.
Да ви виждам ръцете.
Без резки движения.
- По дяволите, брато.
Взех ви за по-големи.
Дарил малко е отнесен.
Често се рее в облаците. Но е много умно дете.
Изненадах се от вашия син.
Малко ученици се изразяват така добре.
Нима?
Честно казано, г-жо Реймънд, не мисля, че мястото на Дарил е тук.
Мислили ли сте за училище за надарени деца?
Не.
Това е г-жа Тъкър.
- Здравейте.
Тя консултира "Технологии, наука и лидерство".
Намирам и допълнителни програми,
за да може ученици като Дарил да кандидатстват.
Ти искаш ли, Дарил?
Ако има момичета.
Много от тези деца влизат в Масачузетския и "Харвард".
И постепенно свикват. Там няма много ученици от малцинствата.
Пералнята е затворила, знаеше ли?
- Да, продадоха сградата.
И сега къде ще перем?
- При Рамирес. Няколко пресечки са.
Не обичам да ходя там.
- Ами…
Пак ни спираха ченгета.
Търсеха ли някого?
- Не знам.
Питаха ли как се казваш?
- Не.
Но да знаеш, че нищо не съм направил.
Щял да се нанася при мен. Питах го ще плаща ли половината наем.
Приятелко, как си?
- А ти?
Здрасти.
Не жената, а мъжът трябва да плаща наема.
Какво става отсреща?
- Някой е купил сградата.
Какво ще ме посъветваш? Да делим ли?
Не знам.
- Добре, и без това не ми се дели.
Изкара ми акъла!
Дай ми малко.
- Нещо друго?
Мамо, гладен съм.
Ами иди до магазина.
- А откъде пари?
Тази седмица ти дадох пари, Тери.
Стига де.
Имам всичко на всичко десет долара. Ще ти дам пет.
Ето.
Помисли ли над онова, което ти каза?
Кой?
- Учителката.
Защо всичко хубаво е свързано с местене?
- Ами…
Ще се впишеш. По-добре, отколкото да се мъкнеш след Пи.
Като стана дума, минавам нощна, за да съм с теб след училище.
Ще следя да не се размотаваш.
Как върви с Лъки?
Моля?
- Скарани ли сте?
Не сменяй темата.
Виж, не те насилвам да ходиш.
Но поне си помисли.
Ще ти купя нови маратонки.
Във всяка част имате около 10 минути за секция…
Аз ли да ида? Излагаш се.
Друго?
- Да, къде мога да ти звънна?
Симон, хайде де!
Кажи си ника да те открия.
- "Недостъпна222."
Няма ли да ми дадеш шанс?
Не ме интересуваш нито ти, нито смрадливото ти приятелче.
Трябва да си поласкана, Пепеляшке.
Каквато си недодялана.
- Следващият.
Знаех, че няма да ти върже.
- Не ми дреме.
Аз вече се пробвах четири пъти.
Сигурно е лесбийка!
- Млъквай, Пи.
Затова искам индийка. Те са най-яки.
Я да видя.
Леле…
Приели са те в Масачузетския?
- Чудо голямо.
Нали искаше само да се пробвам?
Размислих.
- Аз не съм! Няма да ходя.
Бъхтя се, за да имаш повече шансове от мен.
А ти ме правиш на глупачка.
Както кажеш.
- Момченце!
Вразуми го. Моля те.
И какво да му кажа?
- Да иде в по-хубаво училище.
Той не иска да му нареждат.
- Важното е какво е добре за него.
Не съм сигурен.
Всъщност знам.
Проблемът си ти.
В смисъл?
Прекалено си строга.
Добре. Какво друго?
Слушам те.
Може би, ако спреш да му викаш,
ще чуе какво му говориш.
Добре.
Дори не помня кога за последно му повиших тон.
Ще се учи добре навсякъде.
Вече не ти харесва да се паля.
"По-тихо."
"Не викай толкова."
Така ли?
Теб да те няма със седмици, а аз да седя и да мълча, така ли?
Без обяснения.
Започва се.
- Дай направо да млъкна завинаги.
Няма да седя тук и да споря с теб.
- Е, да, нали си светец?
А през това време аз се боря сама.
Чуваш ли се как викаш?
Подкрепи ме, Лъки.
- Глупости.
Просто ме подкрепи!
Понякога искам и аз да си тръгна.
Уплашена си.
Нещо ще се случи.
Усещам го.
Усещам го.
Каза ли ти, че пак са го спирали ченгета? Няколко пъти.
Нека ползва другото си име.
Няма нужда да…
- Не в това е въпросът!
Мамка му. Какво знам аз?
Защо ли си правя труда?
Грижи се за майка си, Тери!
Къде отива Лъки?
А ти? Ще го кажа само веднъж - гледай ме, като ти говоря.
Или отиваш в онова училище, или си намери друг дом.
Чу ли?
…кога да настоявам и кога да отстъпя - аз малко, тя малко и така.
Правим компромиси.
- Разбирате се. Ще се жените ли?
Ами…
- Ясно. Тема за друг път.
Извинявайте. Да, какво има?
Каза, че искаш внимание. Има и други начини.
Не съсипваш ли всичко, като се държиш като кучка?
Губила съм и приятели, и партньори,
но смятам, че в живота
да си приятел със себе си е по-важно от това да си приятел с другите.
За никой не си важен колкото за себе си. Това знам аз.
Застъпвала съм се за разни хора, но…
- Има логика.
Сегашните ми приятели са гадняри като мен и се разбираме.
Сериозно говоря, така е.
Щедра съм…
- Те имат приют за кучета, нали?
Помагам на близките си и те ми помагат.
И ме ядосват, както каза Пол.
Да, нали?
Обичам да става на моето, но гледам да не се налагам.
Това само кара хората…
Поиграй баскетбол с мен.
- Отивам до магазина.
Ела, ела.
Трябват ли ти пари?
Мама ми даде.
- Ето.
Вземи. Мъжът трябва да има пари в джоба си.
Ти къде изчезна?
Трябваше да си прочистя мислите.
Тоя път беше по-дълго. Ще се разделяте ли?
Искаш ли да стреляш?
Знаеш ли как се запознахме?
Не.
Тя работеше в едно кафене, вече го няма.
Аз ходех да се подстригвам срещу него.
Влизах да си взема бейгъл и се чудех как да я заговоря.
Накрая й казах истината.
Че е най-красивата жена, която някога съм виждал.
Притесняваше ли се?
Трябваше да й го кажа.
Нещо ме накара да се върна. Тогава имах друг мотор.
След няколко дни предложих да я повозя.
И оттогава сме все заедно.
Виж…
Не гледай от всички наоколо.
- Че кога съм?
Аз трудно го проумях.
Не искам да се подлъгваш като нас.
Избери по-умно от мен.
По отношение на майка ти. И въобще за всичко.
Аз…
Приеха ме в училище за надарени деца.
- Така ли?
И какво ще правиш?
- Не знам.
Ти какво мислиш?
- Не решавам аз.
Вече си голям.
Започни да слушаш себе си.
Какво?
Обичам те.
Чу ли?
- Да.
Да играем.
Аз съм.
Ехо, майко!
Какво правиш тук?
- Не може ли да се разходя с жена си?
Как беше на работа?
- Добре.
Добро утро.
Помниш ли, като бяхме тийнейджъри?
- Помня.
Трябва да се гордееш със себе си, Инес. Успяхме.
Май не се радваш.
Мислиш ли, че Тери ме мрази?
Тийнейджърите мразят всички. Но усещам празнота в него.
Първите години е бил сам и сякаш още е с разбито сърце.
Може би е време за онзи разговор. Дай му част от отговорите, които търси.
Ще усетя, като дойде моментът.
Може да се върна към фризьорството, като Тери замине да учи.
Да си отворя салон…
Нямам търпение.
Благодаря.
Граждани, за мен е чест да бъда 108-ият кмет на Ню Йорк.
Тони Морисън го нарича "последния истински град".
В кварталите кипи живот.
През следващите четири години
ще се посветя на изграждането на по-добър Ню Йорк…
безопасен, енергичен и готов да поведе света към 21-ви век.
Благодаря ви.
Аз, Майкъл Р. Блумбърг, кмет на Ню Йорк.
Тържествено обещавам…
- Тържествено обещавам…
ЧЕТИРИ ГОДИНИ ПО-КЪСНО
Е, кой…
Кой ти се слуша?
Нека е онзи там.
- По-стар не можа ли да избереш!
Стар?
Кои са "Делфоникс"?
- Я ми го дай.
Този ли?
- Да.
Прочети.
На обложката.
"Фюджийз" не мислят, че е стар.
- Стига де.
Вкусът ти още се формира.
- Това е прекалено разнородно.
Падаш си по старото.
Погледни - касети! За какво са ти?
Сериозно.
Tери.
Искам да останат за теб.
Така ще имаш време да ги разгледаш.
Реши ли за колежа?
Още не.
Трябва да си по-въодушевен.
Въодушевен съм.
- Дано стигнеш далече.
По мое време нямахме такива възможности.
Да. Може.
Покажи им какво значи да си от Харлем.
Здрасти. Аз съм Джери.
Новият хазяин.
Съседката отсреща ми каза, че мъжът ти има рак.
Много съжалявам.
- Няма нищо.
И сградата отсреща ли е твоя?
- Да.
Работи ли всичко? Парното, топлата вода?
Днес забелязах, че плочките около душа скоро ще паднат.
Така ли? Дай да видим.
Това счупено ли е?
- Да.
Няколко пъти го оправяхме, но постоянно пада.
Мога да го оправя.
- Наистина ли?
Да, няма проблем.
Може да сменим и шкафовете. Тези са поне на 20 години.
Познаваш ли Хавиер?
- Кого?
Новия домоуправител.
- Не.
Ще видя кога мога да пратя момчетата да оправят тези неща.
И плочките, разбира се.
Благодаря.
- Няма защо.
Здравей.
Друг идвал ли е?
Как си?
Говорихме за училищата.
Симон, ще забършеш ли 83 и 84 маса?
Що за трагична физиономия?
Дойдохме за ремонта.
Благодаря.
Така.
- Давай.
Накъде?
- Ей там, вдясно.
Добре.
"Маннас", Симон e на телефона.
Симон?
- Да?
Исках да…
Исках да ти кажа, че си…
…че си най-красивото момиче, което някога съм виждал.
И да те питам дали…
Ще спреш ли да звъниш тук? На работа съм.
Ами ти се обади после.
Добре.
За тук или за вкъщи?
Цялата мивка я няма. До душа зее дупка.
Не беше толкова голяма, но сутринта се срути още.
Останахме само с мивката в кухнята.
- Ясно, разбрах.
Ела да ти покажа.
- Вече видях.
Инес, грешката е моя.
Момчетата идват за пълен ремонт като в някои от другите апартаменти.
Ще трябва да дойдат пак да свършат работа. Няма да ти струва нищо.
Добре, само кажи кой ден.
Ще си остана вкъщи или Тери ще е тук след училище.
Трябва да си изнесете нещата.
Има много за ремонтиране. Няма как да се местят мебели и…
За колко време?
- Докато приключим.
За месец-два.
- Къде да идем през това време?
Успокой се.
- Така ли?
Зрели хора сме. Няма нужда от викове.
Нямаме нито баня, нито душ, Джери.
И печка нямаме, Джери.
Нямате ли някой роднина, приятел?
Сградата е много стара.
Ако не оправя всичко сега, след два месеца пак ще има за ремонт.
Искаме да оправим всичко накуп.
Не може да няма и друг начин.
- Ако искате, напуснете.
С вързани ръце съм. Кажете ми какво решавате.
Няма ли да се бориш?
Ехо, здрасти.
Ще минеш ли от вътрешната страна?
По-безопасно е.
Чакай де.
Това няма ли да стигне?
- Гледай си работата.
Докога ще се правиш на ядосана?
Не се правя. Приятелите ти са тъпаци, особено Пи.
"Какво се моткат в тая кухня?"
"Мамка му, няма ли да ядем нещо за ядене?"
"Опа! Кво става, Пепеляшке?"
Добре, разбрах.
Извинявай, знам че са ти приятели. И ти ли се държиш така?
Не виждаш ли как се държа?
Няма да съм с човек, който иска да се мразя.
Как пропусна година, а те приеха в Масачузетския?
Радваш ли се?
- Горе-долу.
Горе-долу? Какво не ти харесва?
Не знам.
Не е срамно да си умен.
Тук има нужда от инженери.
- Не ми се става инженер.
Добре, какво ти се прави?
Различни неща.
В момента съм на вълна музика.
Рапър ли ще ставаш?
- Не.
По-скоро…
Има един мюзикъл, "Магьосникът от Оз"?
- Да.
Такива неща ми се правят.
Един чернокож, Куинси Джоунс, е писал музиката за филма.
Писал е и за други филми.
- Нещо като композитор?
Да, точно.
Наясно съм кой е Куинси Джоунс.
Иди в училище по изкуствата. В "Джулиард".
Мога да проверя изискванията.
Недей. Другите се готвят за там с години.
- Куинси Джоунс къде е учил?
Никъде.
Искам да те видя пак.
Ще съм честна с теб.
След две седмици заминавам при чичо ми във Флорида.
Типът, който ни помагаше да спасим къщата, е присвоил нотариалния акт.
Може да държим връзка. Харлем ще ми липсва.
Тя има ли си име?
Не знам за какво говориш.
Кое беше момичето, с което те видях?
- Момиче като момиче, майко.
Гадже ли ти е?
- Стига, знаеш, че харесвам латино.
Моля? Собствената ти раса не ти е на нивото ли?
Знаеш ли, момченце, много те обичам.
Но все по-малко те харесвам.
Какво става?
А. ТЪКЪР, КОНСУЛТАНТ
Закъсняваш, идваш без домашни… Нещо тормози ли те?
Не.
- Реши ли за колежа?
Дарил?
Още не.
- И защо?
Обсъди ли го с майка си?
Да. Горе-долу.
Можеш да ми кажеш всичко.
Как сте, откакто баща ти се влоши?
Прогнозата му не е добра.
Съжалявам да го чуя.
Хазяинът ни принуждава да се изнесем.
Да те взема ли на работа? Отговарям за следучилищното обучение.
На половин ден?
Колко се плаща?
- Все е помощ.
Умен си. Ще ти намеря интересен проект за лятото.
Не трябва разрешително, скоро ще си на 18.
Само акт за раждане и номер на социална осигуровка.
Благодаря ви, г-жо Тъкър.
Ще се радвам да помогна.
Ехо, майко?
Дишай.
Спокойно.
Не е зле да хапнеш нещо.
Искаш ли?
Не ми се яде.
Защо ме обичаш?
- По същата причина като всички.
Това не е отговор.
Искам да знам защо.
- Най-добре…
Най-добре млъкни и си почини.
Никога не съм знаел причината.
Нито дали…
Нито дали заслужавам.
Сигурно затова така и не…
…не отвърнах на обичта ти докрай.
Сега се питам…
Дали не е твърде късно?
Повредените хора не умеят да показват обичта си, това е.
Седни. Трябва да говорим.
Преди Лъки да се разболее, искахме да ти кажем…
Не ми се говори с теб за Лъки.
- Не е за него.
Не ми се говори с теб за нищо!
Ясно?
Исках не само майка, но и баща!
Може би…
Може би, ако беше по-мила с него,
вместо вечно да си измъчена, той щеше да си е тук!
Недей така.
ЛЪКИ
Майко?
Майко!
- Какво?
Онази жена постоянно гледа насам. Познаваш ли я?
Дъщерята на Лъки и майка й.
Дай им чиния.
Я пак?
После ще говорим.
Да му се не види!
Тери!
- Майко, какво става?
Ела да разместим!
Една от тръбите!
Готово!
Майко! Тук.
- Давай, давай.
Миличка.
Виждала ли си Хавиер?
Кого?
- Домоуправителя.
Не съм го виждала от вчера. Съжалявам.
Дарил, трябва да говорим. Документите ти са отхвърлени.
Какво?
- Социалната ти осигуровка е невалидна.
Добре че го открих аз, а не някой друг.
- Забравих… изтекла е.
Няма как да е изтекла.
И няма да ме вземете на работа ли?
Първо трябва да разберем защо си с фалшиви документи.
Пита ли майка си?
Тя ми няма документите.
От тук си, нали?
В смисъл?
- В Щатите ли си роден?
Ами да, да.
Без осигуровка тепърва ще имаш неприятности - за работа и за всичко.
Сигурно в градския архив го имат.
От приемното семейство.
Имам приятелка в Социалните. Ще питам.
Не, няма нужда.
Всичко е наред. Ще го намерим.
Джанис, искам да те помоля нещо. Документите на един ученик са…
Г-жо Тъкър, стига!
Няма нужда.
Те не знаят, че съм с майка си.
- Как така?
При кого мислят, че си?
Друг знае ли за това?
Не.
- Дарил истинското ти име ли е?
Подаването на фалшиви документи е престъпление.
Казвам се Тери!
Тери Уолъс.
Кога е станало това?
Когато бях малък.
Работила съм в системата.
За да не те дадат на майка ти, има причина.
Още си под опеката на Социалните. По закон трябва да докладвам.
Какво значение има? Скоро навършвам 18.
Не мога да скрия такова нещо. И трябва да говоря с майка ти.
Може ли да говорим?
- По-добре ми помогни.
Какво е станало?
- Не виждаш ли?
Десет пъти звънях на домоуправителя.
За работата при г-жа Тъкър ми искат акта за раждане и истинската осигуровка.
Как така истинската?
- Тази, която намерих в стаята ти…
Как си я намерил? Ровил ли си?
Защо не попита?
- Не знаех, че трябва.
Иска утре вечер да мине да говорите.
- За какво?
Не знам. Какво трябваше да й кажа?
Не знам къде са ти документите.
Ела да излезем. Искам да изпуша една цигара.
Тук вони.
Искаш да се махнеш ли?
Не. Не, майко.
Какво говориш?
Забрави.
В колко ще дойде учителката ти?
- Към шест, предполагам.
Виж може ли да останеш при Пи и г-ца Ани, докато приключи ремонтът.
Ти къде ще идеш?
- Ще намеря къде.
Утре ще ида в училището и ще оправя нещата с тази госпожа.
Ехо, майко?
Опа, лельо. Какво става?
Майка обади ли ти се?
Не. Цяла сутрин я търся.
Не, тя…
Да, просто…
Да, обади ми се, като разбереш.
Да, да.
Лельо Ким, момент.
Може ли да ти звънна след малко?
Терънс, майка ти вкъщи ли е?
Не.
Тръгнала е за работа ли?
Да… май да.
Може ли да влезем за малко?
Да, разбира се. Добре.
- Благодаря.
Това е Ан.
- Здравей.
А това са полицаи Филипс и Русо.
Може ли да седнем?
Майка ти кога излезе?
- Вчера вечерта.
Какво ти каза последно?
Нещо странно, необичайно?
Не помня. Всичко си беше нормално.
Извинявайте, може ли да спрете да ни ровите из нещата?
Терънс, трябва да ни съдействаш.
Тя ще загази ли? Защо е толкова важно?
Вече съм почти на 18, така че…
Да, по този въпрос.
Трудно ми е да ти го кажа аз.
Инес…
не ти е биологична майка.
Това някаква шега ли е?
- Не, не е.
Тя те е отвлякла.
Каквото и да ти е казала, е измислица.
Съжалявам, че го научаваш така.
Сигурен ли си, че не знаеш къде е? Помисли.
Дайте му малко време.
Занапред трябва да мислим какво ще е най-добре за Тери.
И какво е най-добре?
Няма роднини, при които да иде.
Може да го настаним в "Шелтъринг Армс".
Имат семейна програма.
- Наясно съм.
Ще е само за седмица-две, докато решим как да процедираме.
Ако си съгласен.
Не знам дали родителите ти още са на улицата, но ще ги потърсим.
Голяма каша беше навремето.
Данните за някои деца бяха много оскъдни.
Ало? Тери, ти ли си?
Да. Лельо…
Минах през сиропиталището, но никой не знаеше къде си.
Обаждам се от уличен телефон. Не мога да остана тук.
Идва ли ти се тук?
Искам да останеш при мен.
Добре.
- Хайде.
Най-добре мини през вас.
Вземи каквото прецениш.
Добре.
Чакам те, миличък.
- Добре.
Добре.
Майко?
- Здравей, Тери.
Какво правиш?
Забравих си нещо.
Не стърчи да ме зяпаш. Вече са ти казали, спасявай се.
Може ли да поговорим?
Какво има да говорим?
- Ти сериозно ли?
Добре. Давай да говорим.
Донеси ми цигарите.
Досега стоя до тях…
- От шкафа.
Какво очакваш да ти кажа? Че оплесках всичко?
Да, оплесках го. Но животът продължава. И?
По твоите правила, нали?
- Кой реши в болницата - аз или ти?
Мислех, че си ми майка!
- Не ми крещи!
Внимавай как ми говориш.
Лъки знаеше ли?
Да, знаеше.
Не одобряваше, но знаеше.
Защо го направи?
Не знам. От нещо дребно стана нещо голямо.
И това оправя нещата, така ли?
- Кой си ти да решаваш?
Аз нямам ли чувства?
Цял живот се грижа за теб, кой се грижи за мен?
Защитавам всички и за какво?
Само чакаш да ми обърнеш гръб!
Не е вярно.
- Да бе!
Черните жени могат да разчитат само една на друга, и то невинаги.
Някой болеше ли го за мен?
Теб не. Лъки пък съвсем.
Но ти ми беше майка!
Аз как да се чувствам?
Искам истината.
Не аз те оставих на онзи ъгъл.
Аз те намерих.
Беше на две и тичаше напред-назад пред приюта.
Останах до теб с часове.
Чаках някой да дойде те потърси.
Все едно гледах себе си.
Исках да се погрижа за теб.
Да не допусна животът да те смачка.
Видях някой, който имаше нужда от мен.
Но може би аз съм имала нужда от теб.
Съжалявам, Тери.
Прости ми.
Опитах да се променя.
Но не искам това.
Не и ако се гради върху лъжа.
Не и ако цената е аз да не се харесвам.
Те ще те подгонят.
Няма да ида в затвора. Знам какво ще кажат.
Знам и не ми пука, защото победих.
Победих.
Защото знам, че ще станеш човек.
Жалко, че разбрах!
Ще ми се да беше опазила лъжата си.
Ще ми се всичко да си беше постарому.
Ще ми се да бях по-мил и ти да искаше да останеш в живота ми.
Защото ме е страх.
Страх ме е, че вече няма да имам дом.
И че е всичко това ще е като някакъв сън.
Майко!
Все едно не сме били в този хол.
В този дом.
Липсва ми да си имам легло, мамо.
Ти да ми го оправяш.
Къде ще е домът ми занапред?
Това не е сбогом.
Кълна ти се. Не е сбогом, Тери.
Обещавам.
Обичам те, мамо.
Обичам те.
Трябва да тръгваш.
Госпожице, накъде?
Превод на субтитрите СЕВЕРИНА ЦАНКОВА
subs by sub.Trader