Surviving Picasso (1996) Свали субтитрите
1943 г. Немската окупация на Париж
Добро утро.
Моля.
Сезан. Шедьовър. Харесва ли ви?
Поантилизъм.
- Какво?
Поантилизмът в мой вариант.
Това родителите ви ли са?
- Не.
Защо рисувате така?
- Какво?
Попитах защо рисувате така.
Това не е мое. Рисувал го е приятелят ми Брак. Жорж Брак.
Трудно е да се различи. Беше отдавна.
Как се нарича?
"Китара, папионка и купа за плодове."
Ето я папионката.
- Браво.
А къде е купата за плодове?
Ето я.
- Браво.
Всичко това е фантазия.
Фантазия, родена в главата. И това е Брак.
Матис. Анри Матис.
На колко бихте оценили всичко?
Трудно е да се каже. Никой не иска да плати много.
Предложете вие разумна цена.
Съпругата ми ще ми надуе главата с приказки,
ако окача такава жена на стената.
А вие?
- Не, нямам намерение.
Добър вечер. Ето ни пак тук.
Мои приятелки.
- Приятелки? Кои са те?
Много ви се възхищават.
- Естествено, така трябва.
Шваби. Показах им всичко - Матис, Русо, Брак.
Показах им дори ранни ескизи на "Герника".
Миналата година взеха от вкъщи чаршафите, но не и картините.
Оскърбително за изкуството ми.
Казбек! Не така! Лошо момче!
Колко пъти да повтарям? Не проси, засрамваш ме!
Кои са момичетата, Пиер?
- Франсоаз.
Жьонвиев.
- С какво се занимаваш?
Художничка съм.
- Като мен? А ти?
Художничка съм.
- Общо ателие ли имате?
Кой е любимият ти художник?
- Ван Гог.
Бива си го. А твоят?
- Не знам. Много са.
Кои са приятелките ти?
- Франсоаз и Жьонвиев.
Художнички са.
- И какво рисуват, освен ноктите си?
Дежурната му програма. "О, художнички! И аз съм художник.
Елате в ателието ми, ще ви покажа картини.
Рисувал съм лицето ти, преди да се родиш."
Елате някой път в ателието ми да поразгледате.
Рисувал съм лицето ти, преди да се родиш.
Не те ли питат по улицата дали не си модел на Пикасо?
Идваме при мосю Пикасо. Той ни каза да дойдем.
За да видим работите му.
"От небето валят херинги, уловени от преоран океан,
врящ под призрачно слънце.
Мъжаги, къде е забавата, която обещахте?
Уж щеше да има самци с огромна ерекция,
издигаща се от пламнали храсти, за да сгрее студени пещери.
Дайте поне супата да си стопля краката.
Котката на леля глътна папагал и после закрещя с фалцет:
"Храна! Храна!"
- Храна! Храна!
Легни, сладка моя, легни.
Нека обходя планетата ти с шестпръстите си гумени ходила.
Ние сме почтени и редовни курви.
Прибери си мръсния език и да ти видя твърдия член.
На вашите услуги, мадам.
Те скачат над вана, в която врят водорасли,
обзети от френетична възбуда и клокочещата вода ги пари."
Колко мило, че ми отделихте време.
Студено ли ти е?
Миналата нощ водата в аквариума ми замръзна.
Дори студенокръвните риби не издържаха
на арктическия студ в апартамента ми.
Елате да ви разведа.
Тук изработвам гравюрите си.
Сега сте в лабиринта на Минотавъра.
Не се ли страхувате, че няма да излезете от тук?
Знайте, че Минотавъра умира, ако не поглъща по две девойки на ден.
Това е пресата ми. Помогнете ми.
Така е добре.
Значи сте художнички? Кой ви е учител?
Жьонвиев е от Монпелие. Там учи при Майол.
Майол.
А твоят учител кой е?
- Нямам.
Но все пак съм художничка.
- Наистина ли?
Майол е добър учител за теб. Кога се връщаш в Монпелие?
Вдругиден.
- Тъй скоро?
Ще бъдеш ли самотна, когато замине?
- Не.
Ела да ме посетиш. Но ела, защото ме харесваш,
а не като на поклонение в храм. Става ли?
Да си вървим. Нищо няма да покаже.
- Защо иначе ще ни кани?
Не бъди наивна.
След като Жьонвиев си замина за Монпелие,
няколко седмици не отидох в ателието на Пикасо.
Умишлено се въздържах, може би защото усещах,
че ако се сближа твърде с него, целият ми живот ще се промени.
Така се случваше с всички.
Никой, докоснал се до него, не оставаше същият.
Всяка седмица идват да му проверяват документите.
Обяснявам им, че в рода му няма евреи.
30 за продуктите.
- Крадци. А виното?
20.
- Немско. Смени магазина.
Казахте да я доведа веднага щом дойде.
Ето... тя дойде.
Добър ден. Горкото момиче е вир-вода.
Виж, Сабартес, косата й е мокра.
Инес, донеси кърпа. Трябва да я изсуша.
Сутринта се събудих с чувството, че ще дойдеш. Може да е било и сън.
Горкото момиче идва мокро и с риск да хване пневмония.
Поне да я изсушим. Ела, аз ще се погрижа.
Това е Инес.
- Здравейте.
Седни. Може дори да вземеш вана.
Виж, топла вода. Не, ще се опариш!
Течаща топла вода е рядкост в Париж. Идвай да се къпеш, когато искаш.
Да видим ще мога ли да те изсуша.
Така по-добре ли е?
Бърши се сама.
Е?
- Какво "е"?
Не си ли ми ядосана?
- Не.
Щом не ме отблъскваш, може да ми хрумне,
че мога всичко да направя с теб.
Ако беше възпитана млада дама, щеше да си оскърбена.
Аз съм художник с известна репутация и какво правя?
Възползвам се от теб. Оскърбявам те.
- Не се чувствам оскърбена.
Ще ми позволиш ли да го направя пак?
Ако искаш.
Не. При тия условия какво удоволствие е да прелъстяваш?
О, нима това се случва? Ти ме прелъстяваш?
Мислиш се за много духовно издигната, но не знаеш нищо.
Какво гледаш?
- Нищо.
Да, добре...
Този модерен култ на свободния секс не ме интересува.
Все едно да отидеш на бръснар. Или да изядеш сандвич.
В това няма нищо сериозно.
Е... да направим ли нещо сериозно?
- Да.
Добре. Ела, ще ти покажа гравюрите си.
Свобода! Свобода!
След освобождението, Пикасо, вече световноизвестен художник,
стана и герой на френската Съпротива. Не че беше извършил геройство.
Казваше: "Не аз се държах особено добре, другите се държаха зле."
От Дивия Запад?
- Не, от Ню Йорк.
Мама я купи от Таймс Скуеър.
Секретарят на Пикасо Сабартес твърдеше, че туристите
идвали в Европа само за папата, Помпей и Пабло Пикасо.
Внимателно, Пабло.
- Усмивка.
Междувременно аз преживявах собственото си освобождение.
Отдавна исках да се посветя само на рисуване,
но не смеех да кажа на татко. Не и преди да срещна Пикасо.
Баща ми се беше старал упорито да ме направи като себе си -
твърда и безстрашна. Но у мен възникнаха свои идеи и желания.
И ако се различаваха от неговите, той побесняваше.
Трябваше да събера всичката си смелост.
Какво ти става?
Реших. Ще уча само рисуване.
Сигурно си полудяла.
- Аз съм отговорна за себе си.
Ще се дипломираш по хуманитарни науки и ще учиш право.
Опитах. Не е за мен.
Не искам да уча право. Ще се опитам да стана художничка.
Давам ти половин час.
Отиди и премисли, после ела да кажеш, че си била глупава.
Не ми е нужно да премислям.
- Давам ти този последен шанс.
Ако не го приемеш, сам ще решавам вместо теб.
Ще накарам да те освидетелстват, защото си луда.
Баба у дома ли е?
Не смей да ме докоснеш!
- Да не смея? Ето, смея!
Ще ти покажа аз!
Ще те науча как се казва "не" на баща!
На мен никой не ми казва "не"!
- Франсоаз? Франсоаз!
Занапред ще си изкарваш хляба на улицата!
Сама се разкървави.
- Лъже! Той го направи!
Не й вярвай, луда е.
- Вярвам й. Лудият си ти.
Ела, дете. И това в моя дом! Не те ли е срам?
Моля те, върви си. Напусни дома ми!
Франсоаз ще остане при мен.
- Да остане.
Лика-прилика сте си. Но аз приключвам с вас.
И с двете ви!
Край!
Не си рисувал войната, защото не си този тип художник.
Но тя все пак присъства.
Хората гладуваха. Рисувах наденички и праз.
Но и един гювеч може да крещи от болка.
Имате ли назначена среща?
- Да.
Той ми каза да дойда за урок по гравиране.
Чуйте... по-добре си вървете.
- Защо?
Правя ви услуга.
- Благодаря,
но не искам да го ядосам, като закъснея за урока. Извинете.
Значи се разбрахме за това и това.
- Аз не съм се разбирал за нищо.
А, Франсоаз! Това е г-н Кануайлър. Най-старият ми посредник.
Госпожице.
- Здравейте.
С други думи - най-дълго ме е експлоатирал.
Постига с упорство каквото поиска.
Седи като скала на немските си бутове. Няма отърване от него.
Следобед ще изпратя опаковачите.
- Не съм казал "да".
Да речем към 16:00 ч.
- Виж, това ще те заинтересува.
Рисувал съм го през 1902 г. Прочети надписа отдолу.
Хайде, преведи го.
- О, не, не.
Е, щом си толкова срамежлив... Ти го преведи.
Довиждане, госпожице.
- "Когато ти се чука, чукай."
Защо си облякла тази рокля за урок по гравюра?
Ами... при Пикасо се ходи с официално облекло.
Ела, ще ти покажа нещо.
Ти си мързеливо куче. Само спиш.
Може и да е умрял.
Ще вървя зад теб, за да те уловя, ако паднеш.
Не пускай никого.
Ето.
Качи се.
Красива гледка, нали?
Би ли искала да останеш тук?
Тук горе?
- Да.
Сама?
- Да.
Ще ти нося храна два пъти на ден.
А нощем ще излизаме предрешени като в "Хиляда и една нощ".
Ти ще си моята тайна.
Тайната ми затворничка.
Ще ми хареса да съм сама и да рисувам по цял ден.
Готова съм да загубя свободата си.
Но и ти ще трябва да се лишиш донякъде от своята.
А не съм сигурна, че ще ти е по вкуса.
Мислех, че си хермафродит под дрехите, с които се навличаш.
Но не си. Категорично не си момче.
Благодаря на Бог, който те е създал.
Веднъж и Той да направи нещо съвършено.
Глупаво е да живеем поотделно.
- Така е.
Трябва да се преместите при него на Гран Огюстен.
Обясни защо не искаш.
- Млада е. Дайте й време.
Нямам много време.
- Не е лъжа.
Какво ще рече това?
Кажи на баба си, че се местиш при мен. Или аз ще й съобщя.
Моля те, не казвай нищо.
- Защо?
Тя да не е човекоядка? Ничия баба не ме плаши.
Той е имал вече сто живота. Цял свят знае колко жени е съсипал.
Не бих го понесла за теб, мила.
Нима ще се оставя да ме съсипе мъж? Бил той и Пикасо?
Не те разбирам. Това е противоестествено.
Ти си тъй млада. А той е стар.
Правиш голяма грешка.
- Не. За първи път чувствам,
че всичко е правилно. Че съм поела вярна посока.
Никога не съм била толкова сигурна в нещо през целия си живот.
Значи няма смисъл да казвам нищо.
Освен, че те обичам.
Каквото и да се случи, ще те обичам.
Лека нощ.
Не отивай при него, Франсоаз. Тези години няма да се върнат.
Пропилееш ли ги, свършено е.
Перверзно е младо момиче да живее с баба си като теб.
Сигурно те предупреждава за мен.
Нужни ли са предупреждения? Животът ти съвсем не е тайна.
Да, имало е няколко жени в живота ми.
Стига, не прави така.
Не съм виновен, че косата ми опада. Престани!
Всъщност, имаше повече от няколко жени. Стотици, хиляди.
Изгубих бройката, много бяха.
Но сега си само ти.
С всеки ден те обичам все повече. Ти си всичко за мен.
Ти си всичко за мен. Ако съм тъжен, то е защото не мога да съм с теб.
Бих дал всичко, за да бъдеш щастлива.
Няма да пожаля сълзи, за да не се пророни нито една твоя.
Обичам те.
Татко ни обича, Мая.
- Защо тогава не живее с нас?
Защо идва само в неделя?
- През седмицата татко е зает.
Всички искат картините му и той работи много.
Прави го за нас.
За да ни печели парички.
Пикасо срещнал Мари-Терез, когато била на 17.
Дори не била чувала името му тъй простичка била.
Показал й своя снимка в списание, за да докаже, че е прочут.
От всички картини с Мари-Терез лъха секс и чувственост.
Ала не била твърде интелигентна и скоро го отегчила.
Тогава в живота му влязла Дора Маар.
Ранните му портрети на Дора са нежни и лирични
като на Мари-Терез в началото, но в по-силни цветове.
Черна коса със сини и зелени отблясъци,
за да изрази по-силния характер на Дора.
Но скоро я истерзал до деформираност и я превърнал
в плачещата жена с подпухнали очи и клепки, които се превръщат в сълзи.
Живеела близо до него и той посещавал ателието й, когато си поискал.
Тя го чакала ден и нощ.
Била психологически негова затворничка
и той я нарисувал зад решетки с кора хляб и кана вода.
Тази картина е унищожена, но нейното нещастие останало.
Скицирах още насекоми за теб.
Така някоя сутрин ще се събудиш като у Кафка.
Какво се е случило с теб?
Един мъж ме нападна и ми взе колелото.
Кога стана?
- Ей сега. Би ме и ми взе колелото.
Да съобщим на полицията.
- Казах им.
Отвърнаха ми, че насилникът е вътре у мен - ти.
Съвземи се.
- Може да си голям художник,
но си лош и зарази целия свят.
- Критиците ми казват същото.
Моля за спасението ти.
- Спаси ме ти.
Не мога. Развалата яде и мен. Аз съм като гнил зъб в устата ти.
Не си виновен ти, нито аз.
- Господ е виновен.
Не! Моли за прошка! Да се молим заедно.
Иначе и двамата сме обречени. Ние сме една душа пред Бог.
Да се молим и ще ни избави.
- Спокойно!
Успокой се!
Успокой се.
Така.
Ще отидем при д-р Лакан.
- Не ме карай да те оставя!
Няма, аз ще те заведа.
Ще те заведа. Просто ти е нужна почивка.
Не искам без теб.
- Не, идвам с теб.
Дора е слаба. Рухна под напрежението.
- Което ти й създаваш.
Помогни й, не я наранявай повече. Човешко е да я пощадиш в болката.
Човешко е да си силен и да устоиш. А и между мен и Дора вече няма нищо.
Тя сама ще ти го каже.
Хайде, близо е.
- Не искам да ходя.
Тя ни очаква. Нали уж я съжаляваше?
Именно. Затова не искам да ходя.
- Боже мой, какво ти става?
За теб го правя, не разбираш ли? Аз съм човек с дълбоки чувства,
а ти не знаеш нищо за любовта. Студена си като риба.
Ще те хвърля в Сена да се стоплиш.
Какво ти става? Имаш пресилено чувство за хумор.
"Не искам да ходя."
Напрежението между позитивните и негативните форми е силно.
Много е интелигентна, нали? Харесвам интелигентни жени. Понякога.
То се знае, харесвам и глупавите.
Едва ли сте дошли само за картините ми.
Така е. Убеждавам Франсоаз да живее при мен,
но тя не иска заради теб.
- Тихо!
Какво общо имам аз?
- Именно.
Сама го чу. Тя няма нищо общо.
Защото между мен и нея няма нищо. Кажи й го.
Няма. Абсолютно нищо.
Ето, въпросът е уреден. Всички си знаят местата.
О, да! С теб винаги всеки си знае мястото.
Тя няма да те издържи и 15 минути.
Не я карай да се надява, че ще я обезсмъртиш.
Картините на Пикасо може би ще се окажат
не по-безсмъртни от скелета на древна хищна птица.
Ела да вечеряш с нас. Радвай се, че съм ведър и влюбен.
Ти никого не си обичал. Дори себе си мразиш.
Дора е голям психолог, ще знаеш.
Елате, ще ви нахраня с кисело зеле в "Лип".
Къде ще ходиш това лято?
Ако не ходиш в Менерб, ще отидем ние. Ще ти хареса.
Къщата е принадлежала на Наполеонов генерал.
Принадлежи на мен.
- Да. Подарих къщата на Дора.
Получих я от собственика срещу моя картина.
Жена му беше загинала при катастрофа.
Затова не искаше къщата. Май духът й още витае там.
Не говори такива неща.
Ако няма да летуваш там, с Франсоаз може да отидем.
Но къщата е на Дора и...
- Аз съм й я подарил. Кажи й, Дора.
Да, къщата е моя, подарък от него. Пълна е със скорпиони.
Изтръсквай си обувките сутрин, преди да ги обуеш.
Малки скорпиончета.
Виж там! Обичам дивите котки.
Вечно са бременни, защото мислят само за любов.
Ядат само гущери. А после гущерите ги ядат отвътре.
Затова са толкова мършави.
Франсоаз! Франсоаз, виж!
Наблюдавай сега!
Гледай, гледай!
Тази обстановка му беше любима. Само мъже, без помен от жена.
Преди не бях виждала Празник на Бастилията без танци.
"И слава Богу", каза Пикасо. Той мразеше танците.
Да спи с безброй жени - това си беше редно.
Но да танцува с тях смяташе за неморално.
А? Благодаря.
От баба?
Какво иска? А?
От Мари-Терез, предполагам.
- Да, толкова е мила,
всеки ден ми пише.
"Ти си единствен за мен, мой прекрасен, ужасен любим.
На света не съществува друг, дори Мая.
Живея за теб с всеки свой дъх."
Ти не би ми писала така.
- Не бих.
Мари-Терез ме обича. Тя е истинска жена.
Погледни над теб.
Хей, какво правиш?
Ще отида на стоп до Марсилия, а от там - в Алжир.
Алжир? Още една луда. Качвай се в колата!
Не, реших твърдо!
- Качвай се!
Спрете!
Спрете!
- Франсоаз!
Няма да се върна в тази къща!
- Върни се! Франсоаз!
Няма да се върна там!
- Какво ти става? Не може така...
Недейте, мосю има нужда от вас.
- Пусни ме!
Качвай се в колата!
- Пусни ме!
В колата!
- Пусни ме!
Ще ми се да те увия в онези палатки, които носят мюсюлманките.
В Испания вярваме, че очите са сексуален орган
и оглеждането на жената е като изнасилване.
Изнасилване с очи.
Искам да се закълнеш, че ще ме обичаш вечно.
Закълни се пред Бога.
Та ти не вярваш в Бог.
- Тихо! Не тук!
Коленичи. Хайде, коленичи.
Сега го кажи: "Аз, Франсоаз, се заклевам да обичам Пикасо
и само Пикасо, за вечни времена. Амин."
"Аз, Франсоаз, се заклевам да обичам Пикасо
и само Пикасо, за вечни времена. Амин."
Сега се закле и не можеш да избягаш от мен. Защо избяга?
Не си ли щастлива с мен?
Не си най-лесният човек на света за съжителство.
Напълно съм откровен. Картите ми са на масата.
Но картите са толкова много. А и някои са под масата,
после внезапно изскачат като Мари-Терез. Кой ли още?
Много мислиш тук горе. Недей, трябва да чувстваш ето тук.
Трябва да родиш дете. Мое дете. Така ще се научиш да чувстваш.
Ще станеш истинска жена. Моята.
Изложбата е на 4-ти. Трябва да дам отговор днес.
Кой знае какво ще ни донесе този ден?
Цяла седмица идвам и всеки ден чувам все едно и също.
Може би утре ще е различно. Надеждата е вечна и неувяхваща.
Но аз не съм вечен и неувяхващ. Чака ме бизнес в Ню Йорк.
Мен също. Моят бизнес се казва Пикасо.
Трябва да го видя днес. Наложително е.
Наложително значи?
- Точно така.
Защо не се опиташ да станеш?
Не, недей.
- Помъчи се!
Не ме изтезавай. Махни се. Не мога.
Разбира се, не без кафе и кифла. Трябва да се яде.
Не го слагай на леглото. Трябва да се махна от тук.
След минута ще сте по-добре.
- Не издържам вече. Това не е живот.
Какво правя тук? Много добре знаеш, че нищо.
Всеки ден работя по-зле от предишния.
Само станете да рисувате и ще ви хареса.
Запалихме печката. Ателието е топло.
И защо днес да е различно от вчера?
Вчера работи чудесно. Завърши серията с Пон Ньоф.
Да, но струва ли нещо?
- Отиди да видиш сам.
Не, само ще се потисна.
- Чудесна е.
Кууц настоява да ви види днес. Било наложително.
И вчера беше наложително. И онзи ден също.
Трябвало да се връща в Америка.
И Кануайлър е тук. Седят един до друг.
Та те се ненавиждат.
Отиди да им кажеш.
- Какво?
Не знам. Кажи им, че Пикасо го боли коремът. И вярно е, боли ме.
Лекарят само ми показва рисунките на внука си.
Като станеш, ще се почувстваш по-добре. Защо не опиташ?
Мразя да ме тормозят. Особено грозно е у жена, Франсоаз.
Добро утро. Тоест, добър ден.
Искате ли огънче? Нямате ли си кибрит?
Не.
- Извинете, че ви накарах да чакате.
Кууц, вие тук? Никой не ми каза. Защо никой не ми каза, че сте тук?
Франсоаз, защо мълча и накара г-н Кууц да чака?
Елате, ще ви покажа нещо.
- Най-сетне!
Ще се върна.
- Мен, разбира се, не ме видя.
Г-н Кууц идва чак от Ню Йорк.
Дошъл е в Париж само да купува Пикасо.
Никъде другаде не ходи. Дори не е посетил Лувъра.
Не му бил достатъчно абстрактен.
Дали Пикасо ще му продаде нещо?
Какво ново има?
- Скоро ще видите сам.
В Ню Йорк мога да продам за пет минути всичко, което ми дадете.
Колко ще получа?
- Повече от всеки жив художник.
Повече от Матис?
О, да, повече.
Прекрасна е. Още я пазите.
Това е Брак. Имам я от 40 години.
Матис изпрати нови картини, но аз им казвам в Ню Йорк:
"Почакайте да видите новия Пикасо." Изострих им апетита.
Значи всичко това е ново?
Колко искате да вземете?
Девет.
- Той иска девет картини.
Ако желанията бяха коне, просяците щяха да яздят.
Все цитира стари поговорки. Прилича на стара жена.
Девет е невъзможно.
- Седем?
Не мога да се прибера с по-малко от шест.
А другите ми посредници? А Кануайлър?
Кануайлър още работи с предвоенни цени.
Аз съм дошъл със сериозно предложение.
Кануайлър купуваше от мен, когато никой не ме поглеждаше.
Да, но голямо изкуство не се купува със сантименталност.
Нужно ви е нещо по-съществено.
Хубава вратовръзка. Американска ли е?
- Да.
От Ню Йорк?
- От "Сакс" на Пето авеню.
Проявявате ли интерес?
- Иска ли питане?
Бих я изпратил да пътува веднага...
щом бъде завършена.
Една картина не може да бъде завършена.
Е, да, изкуството е винаги в развитие. Не исках да намекна...
Да завършиш картина означава да я съсипеш,
да й вземеш душата, да й нанесеш смъртен удар.
Завърша ли картината, аз ще съм свършен.
Наистина хубава връзка.
- Тогава ви я подарявам с удоволствие.
Ето.
О, благодаря.
Г-н Кануайлър, още сте тук? Съжалявам.
Не знам защо днес ви карат толкова да чакате.
Забавлява го мисълта, че седя тук
и се чудя какво продава на другите търговци.
Любимата му игра с мен от 35 години.
До утре.
- Ще си сменя резервацията.
Кануайлър, не знаех, че си тук. Защо никой не ми каза?
Как си, приятелю? Харесваш ли вратовръзката ми?
Кууц ми я даде. От Ню Йорк е. От "Сакс" на Пето авеню.
Глупавичката ми, защо не каза, че той е тук?
Ела, ще ти покажа нещо. Приятно пътуване. Доволен ли си?
Надявам се да бъда.
- Добре. А ти - лошо!
Дали ще му продаде нещо?
- На вас продаде ли?
Каза ми да дойда утре.
Защо му дадохте вратовръзката си?
- Хареса я.
Имам болка в гърдите. Дано ми сменят резервацията.
Не се ли уморяваш толкова време прав?
Работиш вече близо девет часа.
Когато работя, оставям тялото си пред вратата.
Както мюсюлманите си оставят обувките пред джамията.
Обичам тези прожектори.
Предпочитам ги пред естествената светлина.
Под тях всеки предмет се откроява.
В повечето ми натюрморти ще откриеш сенките от тях,
защото са рисувани нощем.
Рисуването е по-силно от мен.
Кара ме да правя каквото то иска.
Ръката ми, която държи четката, не се подчинява на мозъка ми,
а на нещо друго, над което нямам власт.
Ето, виж това.
Очевидно е жена. Това си ти в дългата си черна рокля.
Но внезапно се превръщаш в букет цветя или люляков храст.
Истинска мистерия.
Уж рисувам едно, после се появява друго. Станах фаталист.
Ако е синьо, е жена. Ако е с брада, е мъж.
Правя много грешки, но и с Бог е така.
Създал е дакел, после слон, катерица, кит.
Като мен. Опитал е всичко, като мен.
Той няма стил. Стилът идва едва след смъртта ти.
Някои художници си правят калъп за кейк и после пекат кейкове.
Все същите кейкове.
В рисуването може да опиташ всичко, стига да не повтаряш.
Не продавай нищо на себе си. Не ставай свой почитател.
Сега!
Как ще го наречете? Пабло?
- Или Пауло, като другия ви син?
Защо не Пабло? Още един Пабло Пикасо.
Не прилича ли досущ на мен? Автентичен Пикасо.
В косата сте лика-прилика.
Какви грозни цветя.
- Нали?
Типичен пример за лошия ми вкус.
Но имам изключителен вкус за жени и деца. Я да го видя.
Дръжте му главичката!
Изчезваше всеки четвъртък и неделя.
Тези дни прекарваше с другото си семейство - Мари-Терез и Мая.
Само на нея бе позволено да му реже ноктите,
за да не попадне изрязаното в лоши ръце
и да му направят зла магия. Същото важеше за отрязаната коса.
Опаковаше се с надписана дата също като всяка негова скица.
Искаш ли да те подстрижа?
- Останало ли е нещо за подстригване?
Да, виж това.
- Толкова е мека и хубава.
Харесва ли ти? Искаш ли да ме видиш плешив?
Дай ми ножиците. Хайде, дай ми ги.
Дръж го така.
Чудесно.
Свърши ли?
Татко е вече плешив старец.
Харесвам ли ти?
Целуни ме по главата. Харесва ли ти?
- Да.
Хайде пак.
Имах си ядове със сметката за ток.
Първо трябвало да платя, а после щели да проверят
и евентуално да ми върнат пари.
- Ела.
Трябва да купя ново палто на Мая. Толкова бързо расте.
Парите са ти голяма грижа, затова с Мая сме пестеливи.
Без теб и Мая животът ми ще е гола пустиня.
Занапред ще ми пишеш по два пъти на ден.
Всеки ден, разбра ли? По два пъти.
Ако не получа писмо от теб, се поболявам. Много съм самотен.
След раждането на сина ни все по-малко се задържахме в Париж.
Според Пикасо децата имаха нужда от морски въздух.
От пролет до есен бяхме на морето.
А Пикасо навсякъде беше следван от семействата си.
Нека те науча да плуваш.
Плувам отлично във вода до коленете. Правя любов под водата.
Студено ли ти е?
- Да, замръзвам.
Знаеш ли какво бих искала?
- Какво?
Да позволиш на Мари-Терез и Мая да ни посещават.
Защо?
- А защо не. Посочи една причина.
Щом сама не разбираш...
Разбирам, че Клод има сестра наполовина. Редно е да я познава.
За момиче от средната класа, нямаш никакво приличие.
Лоша си. Махни се.
На година и половина Клод изговаряше цели изречения.
Да.
- А кога проходи?
На три дни.
- На 15 месеца.
Не бива повече. Мая проходи преди да навърши година.
Момичетата се развиват по-бързо. Но я отбих на 14 месеца.
Клод е на твърда храна от четири месеца.
Ядеше банан и овесени ядки.
И пържоли.
- Преди да има зъби?
Той се роди със зъби. Здрави като моите.
Стривах му жълтък в мляко.
Не си допи чая. Ще изстине.
Благодаря.
Не се надявай да заемеше мястото ми.
- Не, разбира се.
Никоя не успя.
Аз винаги ще бъда за него първа и най-важна.
Само това исках да ти кажа.
Беше много разочарован от тази среща.
Обвиняваше ме, че не съм истинска жена.
Истинската жена щеше да се бие за него,
както Дора се беше била с Мари-Терез.
Станало, когато рисувал "Герника", този мощен вопъл срещу агресията
и омразата между хората... и между жените.
Той е баща на детето ми. Нямаш право да си тук.
Вярно е, нямам дете, но и така той ме намира за по-забавна.
Трябва да избереш. Коя от нас искаш?
Харесвам ви и двете. Нямам никакви оплаквания.
Трябва да разрешите въпроса с бой.
И това. И това също.
Хей! Боклукчията!
Не я гледай. Луда е.
Когато бях омъжена за теб, беше художник.
А сега какво? Събираш боклук.
Коя е тя?
- Боклукчия!
Олга, жена ми.
- Това е Олга?
Наричат те "Краля на бунището".
Само на бунището си крал, на нищо друго.
Тази пък с него коя е?
Коя е?
Откъде я е намерил?
- Махай се. Върви си у дома.
Аз съм негова съпруга.
Негова съпруга.
Аз съм единствената мадам Пикасо.
Къде е синът ти?
Той е изцяло твой син.
Не работи. Харчи ми парите и все иска още.
Върви от зле на по-зле. Като теб.
Знае само пиене и момичета.
Досущ като баща си.
- Аз не пия.
Чувал ли си за Рембранд?
- Франсоаз!
Ти чувала ли си за Рембранд?
Ако беше като него, щеше да си истински художник.
Чувал ли си за Бетовен? Той е гений.
А ти си нищо! Никой! Боклук!
Отива ти на панталоните.
Аз ям хайвер...
Пикасо срещнал Олга през 1917 г. Била в Руския балет на Дягилев.
Дягилев избирал танцьорите си по талант
или според добрите им връзки в обществото.
Олга спадала към втората категория.
Коя е балерината?
- Олга Коклова.
Не може да танцува, но баща й е генерал от армията.
Бъдете внимателен.
- С нея или с генерала?
Ако започнеш нещо с руско момиче, се жениш за него.
Тя наистина не може да танцува. Но пауните ми са добри.
Олга и Пикасо се оженили през 1918 г.
Синът им Пауло се родил през 1921 г., в същата година като мен.
Пауло е втори на ралито в Монте Карло.
Представете си, сред всички тези професионалисти.
Само за това го бива, да кара глупавия мотоциклет,
който бях глупав да му купя. Влияеш му зле.
На него всички му влияят зле.
Той е добър син. Гордее се с вас. Нали, мадмоазел?
Стига я нарича "мадмоазел". Има дете.
Две деца, включително онзи дръвник отпред.
Няма страшно, всичко е наред.
Веднага я изтеглете!
Нарушаване на обществения ред. Недопустимо поведение.
Извикай Пауло.
За щастие на замесените, той е ваш син.
Като началник на полицията се съобразявам с това.
Но трябва да го прекратите, мосю.
- Ще го прекратя и още как.
Казах да доведеш Пауло!
- Няма да вляза сам!
За какво съм му аз?
Ти, сине на белогвардейка! Най-низша форма на живот!
Ти също си отговорна! Чуваш ли?
Той ми е син! Ти си ми жена! Значи е и твой син!
О, разбира се.
- Нечувано!
Да изхвърлиш жена през прозореца! Идиот!
Само се позабавлявах, татко.
- Да.
Твоите забавления ми струват скъпо. Все ти плащам дълговете.
Не знам какво ще излезе от теб.
Имал съм много жени, но никоя не съм изхвърлял през прозореца.
Повече няма, татко. Обещавам.
Не си виновен ти. Руснак си.
Наследил си лудостта от майка си. Аз съм си крив.
Не трябваше да се женя за нея и да имам дете.
Тогава нямаше да ме има, татко.
Не биваше да се женя за нея. Предупредиха ме, но не слушах.
През прозореца, а?
В началото на брака им Пикасо се забавлявал
във висшите кръгове, където го въвела Олга.
Имали дори шофьор с бели ръкавици - същият Марсел,
когото срещнах след 15 години, но без белите ръкавици.
Скоро на Пикасо му омръзнали снобските забави на Олга.
Към 1930 г. неговите портрети с нея -
винаги най-сигурен знак за чувствата му -
вече не изобразявали сияйна балерина, а свадлива жена.
Странно. Не бях ви виждала да рисувате.
Защо странно? Аз и любов правя, въпреки че не сте ме виждали.
Мога да ви направя услуга. Наведете се насам.
Букли ли искате, алаброс и бретон? Или може би път отстрани?
Малко лимбички тук.
Красота! Погледнете.
Аз съм мадам Пикасо.
Аз съм негова жена!
Можеш да си буташ в количка колкото си щеш малки копелета.
Но има само една мадам Пикасо!
Аз! Олга Пикасо!
Той я е убил и духът й те преследва.
Пикасо! Какво каза? Да ви оставя на мира?
Не е редно така. Това е моят дом. Аз живея тук.
Чуваш ли какво ти казвам? Това не е негово дете!
Стига, госпожо!
- Неговото дете е Пауло!
Само Пауло!
- Госпожо, моля ви!
Моля ви, живея тук със съпруга си! Пуснете ме да вляза! Моля ви!
Боже мой, колко сте изстрадали от съпруга си.
Ела, Клаудио.
Всеки път, когато ядосат майка ти, ще правиш така...
Татко...
Искам да се изнесем от вила "Портоа".
Защо да живеем в центъра?
- Да се местим? Не ставай смешна.
Ако го правех всеки път, когато за мен се бият жени,
щях да се местя цял живот.
- Аз не се бия за теб.
А и догодина ще ни трябва повече място.
Чу ли какво ти казах?
- Какво?
Отново чакам дете.
Още едно? Като това?
Кога?
- Догодина.
Защо не вземеш и тези?
- Защо не ги вземеш ти?
Не може ли да помогнеш?
- Идеята не беше моя.
Ти искаше да се местим.
Покажи повече уважение към работата ми. Франсоаз?
Ела горе.
Затвори вратата.
Защо не държиш парите си в банка като всички?
Банките вечно фалират.
Разорени милионери скачат през прозорците.
Предпочитам готови пари в брой. Подреди ги.
През всичките години, докато бяхме заедно,
Пикасо не ми даваше пари, а и аз не му исках.
Още една черна точка в очите на баба.
Знаеше, че сама трябваше да осигурявам себе си и Клод.
А скоро и новото дете.
Не беше дошла в Миди само заради морския въздух.
Повече я привличаше казиното. Беше от страстните играчи.
Но за разлика от тях, обикновено печелеше.
Франсоаз?
- Не мога...
Не. Знам, че не дава нищо за теб и детето.
А е мултимилионер.
- Изпитва ми характера.
Как се оцелява с нищо.
За щастие започвах да печеля със собствените си работи.
Пикасо не ми влияеше директно, но ме обгръщаше като въздух.
Плувах в него като във вода, но той не ме учеше как да плувам.
Казваше, че рисуването не се преподава, а се открива.
И винаги ме предупреждаваше: "Не се опитвай да бъдеш Пикасо,
бъди самата себе си."
Колко картини можеш да ми даваш годишно?
Ще ти уредя изложба през пролетта и ще говорим за договор.
Не, ще говориш с мен.
Договор с Кануайлър значи да умреш от глад.
Не, не е така.
Новините от Америка не са добри.
С Матис е наред, цените му растат, но...
Пикасо не се купува.
- Защо?
Защото станах член на комунистическата партия?
Добре. Отлично. Доволен съм.
Ти няма да го разбереш, Кануайлър,
но едва откакто членувам в компартията,
отново съм сред събратя.
Ще видиш. Предстоят стачки и размирици.
Ще маршируват с песни по улиците,
а ти ще висиш на някой телеграфен стълб.
За другаря Сталин!
За Сталин! За Сталин!
За Пикасо! За Пикасо!
- Благодаря.
Като стана член на комунистическата партия,
Пикасо последва много творци и интелектуалци,
за които комунизмът бе нова религия, само че Бог беше заместен от Сталин.
Пикасо отиде с Марсел на партийна конференция в Полша.
Те мразеха изкуството му, но обичаха името му.
Беше им полезно пропагандно оръжие.
Анархията в изкуството му поставя индивида извън масите.
Благодаря, другари, от международния пролетариат.
За мен е голяма чест тази вечер да съм сред вас.
Но не съм съгласен със забележката на другаря,
когато използва думата "анархия" за изкуството ми.
Никога не съм бил анархист.
Работата ми е конструктивна. Градя, а не руша.
Анархията в изкуството е дребнобуржоазна концепция,
която обрича твореца на посредственост и безплодност.
Вашият импресионистичен, сюрреалистичен стил...
Другарю, ако трябва да ме обиждате...
поне си изяснете терминологията.
За мосю Пикасо!
За Пикасо!
Пиер, не бива да снимаш без негово разрешение.
Всичко ли трябва да е с негово разрешение?
Съжалявам.
- Кога се връща?
Каза, че заминава за три дни, а го няма три седмици.
Чуваш ли се с Жьонвиев? Още ли е в Монпелие?
Идва и в Париж. Не се ли виждате?
Той не обича да имам свои приятели.
Всеки ден получавам телеграма от Полша.
"Прегръдки и целувки от Пикасо."
Прегръдки и целувки... Не я е писал Пабло, а Марсел.
Сигурно е казал на Марсел: "Всеки ден й изпращай телеграма.
Запуши й устата."
Франсоаз!
Това ти е за прегръдките и целувките.
Франсоаз?
Виж какво ти донесох от Полша. Франсоаз?
Моля те.
Погледни. Купих го за теб. Заповядай.
Отвори го.
Оле!
Облечи го.
Умееше да влезе под кожата на жената, да я третира като домашен любимец.
Обичаше домашните любимци повече от хората.
Хората понякога създава затруднения.
Нарекохме дъщеря ни Палома - гълъбица.
Беше идеално бебе, постоянно спеше. Пикасо беше във възторг.
Тя никога не го безпокоеше нощем.
Ще бъде съвършена жена. Пасивна и покорна,
каквито трябва да са момиченцата. И майките им.
Клод, виж.
Виж. Къде отиваме?
Обичаше да е с децата. За кратко.
Прекарваше дните си далеч от нас, събираше отпадъци.
Подреждаше, според думите му,
"Среща на дисекционната маса на шевна машина и чадър".
Превръщаше стар радиатор в акордеон
и го обясняваше като метафора, която заблуждава не окото, а ума.
Типично за Матис. У него няма никакъв ужас.
В сравнение с мен, Матис е млада госпожица.
Не знам как може да прави всичко това, без да вярва в смисъла му.
Аморално е.
И ти не вярваш, но ме накара да се закълна.
Да ти се закълна във вечна любов.
Трябваше да направи пазар, за да нарисува
любимите си плодове, зеленчуци и цветя.
Защо не се закълнеш сега?
Закълни се да обичаш мен и децата вечно. Или поне децата.
За какво говориш?
Ти не вярваш, така че няма да означава нищо.
А на нас може да помогне.
- Какво ти става?
Единственият, за когото видях Пикасо да направи усилие,
освен при ухажването на нова жена,
беше Матис, когото посетихме в хотел "Реджина" в Ница.
Матис се отнасяше към Пикасо като към любим син,
когото не одобряваше напълно. Разменяха си картини,
но бяха винаги нащрек и всеки гадаеше какво работи другият.
Но Пикасо казваше: "Остана само Матис.
Когато си отиде и той, няма да има с кого да се разговаря."
Анри, Лидия... Това е Франсоаз. Мосю Матис.
Здравейте.
Специални фурми от Мадагаскар. Вземи си.
Не, не.
- Не ли?
Заповядайте.
- Лидия?
Благодаря.
Носите моите цветове - убито лилаво и бадемово зелено.
Аз й казах да се облече така.
- Не, каза да облека лилаво и розово.
Каквото и да кажа, Франсоаз е все наопаки.
Живея сред неспирни противоречия.
Съчувствам ти. Винаги си патил от хубави жени.
Чиято и да е била идеята...
бих искал да нарисувам Франсоаз в тези цветове.
Косата й ще е синя, бузите - светлозелени.
Веждите ще са в тон с ушите.
Нали ще пуснеш Франсоаз да ми позира?
Разбира се. Ако в замяна изпратиш Лидия да позира на мен.
Може би няма да иска.
В Париж жените се кълнат една друга: "Дано те рисува Пикасо!
Очите в ушите, устата в носа."
Не излизам много и си направих малка градина за разходка.
Тук има всичко.
Плодове, цветя, листа.
Няколко птици.
Мой собствен плувен басейн.
Искате ли да поплувате?
Видяхме параклиса ви във Ванс.
Сигурно доста сте го критикували.
- Не, много е красив.
Освен избора на темата. Какво означават за теб тези символи?
Ако не се молим, нямаме право да изобразяваме молитвата.
Но ние се молим.
Когато работим, се молим. Сам го знаеш.
Не, нямам религия в общоприетия смисъл.
И все пак вярвам.
Има една будистка поговорка: "За всеки съществуват две слънца -
едното в небето, а другото вътре в нас.
Щом външното избледнее за очите ни, вътрешното засиява по-ярко."
След последната ми болест,
чувствам, че нося в гърдите си слънце с хиляди лъчи.
Да.
И тъй... направил си малък харем.
Колекция от красиви жени,
които ти обещават всякакви удоволствия.
С възрастта фантазията ми става все по-млада и буйна.
Когато бях на 25, не ми трябваше фантазия.
Ти обичаше жените повече от мен. Но никак не ги мразеше.
Това оставям на теб.
Имам подарък за теб.
- За мен?
Щом го видях, се сетих за теб.
- Подарък за мен!
Лидия, доведи смешното приятелче да се запознае с мосю Пикасо.
Мосю Матис ви чакаше да дойдете, за да ви го подари.
Нека го сложат в колата му.
- За беда е пълна с вещи на Франсоаз.
Утре ще изпратя Марсел.
- Сложи го на главата си.
Какво е?
- Давай, няма да те ухапе.
Това е церемониална украса за глава при магьосниците.
Точно така. От племето Невинбумбау Вануату.
Хареса го!
- Съвсем в негов стил.
Защо ли ми подари тази грозотия?
Той те харесва. Искаше да те зарадва.
Наистина ли?
- Наистина.
Ти така ли мислиш? Мислиш, че ме харесва?
Мосю Матис ви обича.
- Тогава утре отиди да вземеш идола.
Този път удвояваме залозите.
Вече раздадох картите.
- Казах да ме чакаш!
Между другото, залогът е двоен.
Как ти се струва новото ми гадже? Ревнуваш, нали?
Какво казваш?
- Иска да спи с мен.
Не си ли спала с истински шофьор?
Тя кара добре!
- Марсел, внимавай!
Марсел!
Забави се.
Къде ми е колата?
Къде ми е колата?
- Мосю, стана малка катастрофа.
Колко малка? Одраскване? Чукване?
Казах, че ако се напиеш и ми одраскаш колата, излиташ.
Казвай къде е!
- В една канавка.
Пияници! Оставили сте новата ми кола в канавка?
Пак сте били в "При Жак" и сте се напивали с пастис!
Краят на колата ми е и твой край. Негоден си за шофьор.
Само разваляш този идиот.
Той ми е син и не мога да се отърва от него.
Но ти изчезваш!
- Не бива...
Теб кой те пита?
- Мосю, съжалявам. Вината е моя.
Хващай влака за Париж.
Вземи от Сабартес дължимото от заплата,
като приспаднеш щетите по колата. Не искам повече да те виждам.
Простете, мосю, виновен съм, но след 25 години заедно...
25 години са твърде много.
- Нима след всичко...
Какво?
- Нима след всичко ще ме уволните?
Да, уволнявам те.
Трябваше да го очаквам. Но ви предупреждавам,
че ще дойде ден, когато при вас няма да остане никой.
Нито дори Франсоаз. Ще видите.
Един ден и нея ще й дойде до гуша и ще ви зареже.
Пикасо се зае с керамика в грънчарницата на Валорис.
Работите му бяха весели и красиви. Прекалено, според някои.
Той възразяваше: Ако не ги шокирам, ще бъдат разочаровани."
Грънчарството му донесе и други нови изживявания.
За да направиш жена, първо трябва да й извиеш врата.
Той каза, че за да направиш жена, първо трябва да й извиеш врата.
На мен го каза за гълъбица. За него е все едно.
Вещта си е вещ.
Оле!
- Приятни сънища, татко!
Защо не спиш?
- Чаках те.
Ти шпионираш ли ме?
Идвам и излизам, когато си поискам.
Не съм казала, че не можеш. Тревожих се.
Пауло можеше да е пил повече и да удари колата.
Кой знае какво може да се случи.
- Да ме срамиш пред приятелите ми!
Приятели? Видях само една приятелка.
Теб какво те засяга дали е една или са сто?
Ходя където си искам и се виждам с когото си искам.
Също така спя или не спя с когото си поискам.
Отдавна трябваше да си в леглото. Изглеждаш уморена.
Сега няма за кого да лягаш.
Запали печката в ателието, иначе няма да мога да работя.
Само грижи на главата ми.
Пикасо не можеше да държи нова връзка в тайна.
Влезеше ли нова жена в живота му,
в картините му се появяваше ново лице.
Сега това беше Жаклин от грънчарницата.
Но както винаги, когато сменяше посоката,
в работата му се появи известна колебливост,
може би израз на общо неудовлетворение и безпокойство.
Назначи Пауло за свой шофьор.
Казваше: "Нека веднъж в живота си и той да бъде полезен."
Обикаляха из Миди и услужливи приятели ми докладваха
къде и с кого е бил Пикасо.
Но защо да не дойдем с теб?
Казах ти. Въздухът в Париж не е добър за децата.
По-добре да са тук. А и толкова поръчки ти оставих.
Например да го наглеждаш да не изпотроши всичко.
Не искаш ли да бъдем с теб?
- Да.
Не мислиш ли, че трябва да сме заедно?
Та ние сме заедно. Винаги сме заедно.
Голямото ми момче!
Ало?
Ти ли си, Франсоаз?
- Да. Татко.
Трябва да ти кажа нещо...
Какво?
Пиер, баща ми се обади.
Баба е получила удар. Парализирана е.
Не бях чувала баща ми, откакто напуснах дома му.
Ще хванеш влака в 11:45 ч. Ще те закарам на гарата.
Да отида в Париж? Той ще побеснее.
Кой ще побеснее?
- Пикасо.
Остави ми милион поръчки.
- Приготви децата.
След час ще ви взема от къщата.
Трябва да отидеш.
Не знаеш какъв е, когато не му се подчинят.
Това не е Франсоаз, която познавах.
Сто Пикасовци не биха могли да я командват.
Върви и си приготви багажа.
Върви.
Татко!
Снощи почина.
Чаках те, за да уредим погребението.
Съжалявам, но този номер е прекъснат.
Ало?
Може ли да говоря с мадам Бертие, моля?
Кой се обажда?
- Не ме познавате.
Внучка съм на нейна приятелка.
Мадам Бертие почина преди три години.
Много съжалявам, не знаех.
- Дочуване.
Всичките й приятели са починали. Няма жива душа.
Така става, когато доживееш до дълбока старост.
Няма кой да дойде на погребението ти.
Когато това свърши, трябва да обсъдим финансови въпроси.
Сега сме само аз и ти.
Трябва да поговорим за децата, за училището им.
Наистина ли няма никой?
- Не.
Погледни.
Ами всичките стари гаджета?
Престани.
Пиер ми изпрати телеграма. Смяташе, че ще съм ти полезна.
Жьонвиев!
Пабло е тук. Трябва да му кажа за погребението на баба.
Защо? Беше ли приятел на баба ти?
Не, но е баща на децата ми, нейните внуци.
Не че очаквам да дойде.
Той не отиде на погребението на собствената си майка.
Мисълта за смърт го ужасява. За собствената му смърт.
Това ли?
- Татко!
Какво правиш тук?
Къде е майка ти? Къде е, а?
Къде е майка ти?
Какво правят тук?
Франсоаз?
Защо си дошла в Париж? Кой ще надзирава Пиер?
Кой ще ти свърши работата?
Няма кой. Няма на кого да разчитам.
Дойде тук въпреки изричната ми заповед.
Да, въпреки заповедта ти, защото баба ми почина.
И това ли е против твоята заповед?
Франсоаз, защо не ми каза?
Знаеше, че съм тук. Можехме да сме заедно.
Ела тук.
Франсоаз?
Искам да остана в Париж с децата.
Без теб. Само за известно време.
Друг ли има?
Не, няма друг. Само това ли можа да измислиш?
Добре, щом няма друг, трябва да останеш тук.
Защото имам нужда от теб.
Ако беше истина, щях да остана. Но знам, че не е.
Приятелката ти Жьонвиев ли ти внушава тези глупости?
Затова ли се домъкна?
Откъде знаеш, че е тук?
За теб едва ли ще има разлика, ако си тръгна.
Хората идват и си отиват.
А ти оставаш при всички обстоятелства.
Аз оставам. Това е животът ми.
Аз оставам.
И що за живот за мен и жена ми? Хората не знаят, че имам жена.
Когато той ме пусне, стоя по няколко часа у дома.
Не питайте какъв коптор можем да си позволим
със заплатата, която ми дава. Имам и разноски.
Когато ме вика във Валорис, сам си купувам билет.
Трета класа.
А обещанията му...
Неговите обещания.
През 1901 г. ми нарисува портрет и каза, че ми го подарява,
а го дал на едно кабаре в Барселона.
От 50 години рисува портрета ми и казва, че е за мен,
но все трябва да го подсещам и да го моля.
Да прося като куче. И все пак оставам.
Но защо?
Иначе, когато идвам, трябва да звъня на звънеца
и да чакам с часове за моята троха приятелство.
И ако не съм тук, ще крещи: "Къде е тоя Сабартес?"
Като съм край него, не е нужно да мисли за мен.
Дори Олга е лирична и спокойна.
Откога е това?
- От 1917 г.
След няколко години е чудовище.
С хищна уста, пълна с остри зъби, за да хапе
и с език, с който да ми пили, да ми пили.
Ето я и Дора. Какво можех да сторя за Дора?
Не е садизъм, просто...
видение на нея, което ми се натрапи.
Само Франсоаз, жената-цвете, е останала неизкривена.
Тя изкриви мен.
Ще ти покажа.
Това е петел, вързан за масата и нож, който е прерязал гърлото му.
Кръвта капе в леген.
Аз съм петелът с прерязаното гърло.
А тя е ножът.
Последната й идея е да ме напусне.
Всичко е наред. Мога да говоря пред Кануайлър.
Той ми е приятел. Има чувства към мен.
Тя си мечтае за митичен самостоятелен живот,
сякаш може да има живот без мен.
Мислиш ли, че ще дават и пет пари за работите ти?
Имаш ученически умения.
Нищо повече.
Тръгнеш ли си, Кануайлър ще развали договора с теб.
Защото ти ще му кажеш.
Дора. Помниш ли ме?
Променила си се.
Очаквах го. Пикасо е реактив на промяната.
Катализатор. Взривява всичко у теб.
Да, ако му позволиш.
Това е приятелката ми Жьонвиев от Монпелие.
Нямате вид на човек от Париж.
А ти, ти имаш вид на човек,
който е дишал въздуха в ателието на Пикасо.
Особен въздух. Някой път е като отровен газ,
но откриваш, че не можеш да дишаш друг.
С Франсоаз не е така.
Не обичам котки,
но когато кучето ми умря, той ми подари котка.
Още я имам. Казва се Мумун.
Той я кръсти така. Много злобна котка.
Виж.
Той ще те остави, когато е готов.
Но и тогава няма да си свободна от него.
А след него, без него - няма нищо.
След Пикасо е само Бог.
И Мумун.
Не умира тая котка и това си е.
Мислиш, че някой ще държи ей толкова на теб?
Не можеш да съществуваш без мен. Без мен ти си нищо.
И хората ще те виждат като нищо. Ще те забравят.
Имам сърдечен пристъп.
Заради теб е.
Повикай Пауло.
Пауло.
Защо?
Защо ме оставяте сам с тази жена?
Вижте какво направи с мен.
Повикай д-р Гутман.
- Късно е за лекар.
Не искам да те виждам повече! Махай се! Напусни!
Татко, моля те. Заради мен.
Трябва ти само покой и тишина.
Не си струва да се разстройвате.
Не ни трябват повече сцени.
Виждаш ли я какво направи?
Кажи й, че отиваме във Валорис. Кажи й, че може да дойде с нас.
Качи Жаклин на влака.
Изберете любимите си играчки и ги сложете в кошницата.
Татко каза, че днес се връщаме във Валорис.
Иска ти и децата да дойдете с нас.
Ще карам много внимателно.
Моля те, ела. Той ще се зарадва.
И аз ще се радвам. Без теб не е същото.
Клод, отидете да видите дали дойде колата.
Пауло, искам да остана малко сама.
Ще доведа децата през ваканцията.
До тогава ще остана в Париж. Да го наречем експеримент.
Щастлива си, че можеш да опиташ.
И ти можеш, ако искаш.
- И какво да правя?
Татко все казва колко съм некадърен.
- Да, но не го вярвам.
И ти не бива да го вярваш.
Ще те откарам, ако той ми даде колата.
Няма нужда. Баща ми изпрати неговата.
Но може да ми помогнеш с багажа, ако искаш.
Ще се върнеш бегом след седмица.
Наистина ли го вярваш?
- Никой не напуска Пикасо!
Значи изобщо не ме познаваш.
Няма ли да се сбогуваш с децата?
Госпожицата вкъщи ли е?
- Мадмоазел не е тук.
Напуснала ли е Пикасо?
- Завинаги ли остава тук?
Какво ще стане с децата?
- Тя не е вкъщи.
Хей, как се казваш?
- Клод.
Чий Клод? Клод Пикасо? Къде е мама?
Чакайте!
Без повече въпроси!
- Чакайте!
Кой има опека над децата?
Казали сте, че не можете да живеете в исторически паметник?
При Пикасо ли се връщате?
Тя води децата да се видят с баща си. Какво повече?
Браво! Чудесно!
Някой е сменил закопчалките.
- Аз.
За да ми е по мярка.
Той ми каза да го нося. Каза, че той ти го е подарил.
Тъй че може да го даде на теб. Звучи ми познато.
Е, ти го напусна.
- И ти бързо ме замести.
Да, и сега съм тук, за да се грижа за него.
Да му служа до последен дъх.
Внимавай! Може да го приеме буквално.
Обича да превръща приятелите си в роби.
Изобщо не ме е грижа за мен.
Съществувам само за него.
Правя цяла серия.
За смешен малък художник и чудно красивия му модел.
Той я обича, тя го презира. И как иначе?
Той е грозно старо чудовище.
Дал съм й любима маймунка, която тя да целува и гали,
за да побърква стареца от ревност.
Не те ли разсмива?
- Да, забавно е.
Толкова забавно, че ми се доплаква.
Защо ти ще плачеш? Аз трябва да плача.
Какво ли не бих дал да съм на твое място.
На 30 години. Поне на 40.
И на 40 бих се съгласил.
Но в тези неща няма с кого да направиш сделка.
В живота ми няма веселие, откакто ти ме напусна.
А ти сигурно се забавляваш в Париж?
Подслушва ли някой?
- Не. Пантите не са смазани.
Никой нищо не прави, откакто те няма.
Защо не се върнеш?
Не съм те викал.
- Нося съчки за огъня.
Добре, остави ги.
- Ще почакам, монсеньор.
Ще те повикам, ако трябва.
"Монсеньор", виж ти!
Жаклин ме почита и уважава.
Не като теб.
- За теб уважението е робство.
Приемаше го, когато ме обичаше.
- Да, когато те обичах.
Бях робиня на любовта, не на теб.
- И тъй лесно захвърляш цял живот?
Толкова години? Чашата пълна със спомени.
Която изпихме заедно.
- Франсоаз...
Не.
- Добре. Поне да бъдем приятели.
Направи ми услуга.
- Каква?
Опасявам се, че огънят ще угасне.
- Добре, разбъркай го.
На 30-ти във Валорис устройват борба с бикове в моя чест.
Искам да откриеш церемонията на кон.
Тук нямам обучен кон.
- Ще намерим от Ница.
Невъзможно.
- Защо?
Не бива Франсоаз да язди на арената.
- Защо?
Неморално е.
Вестниците ще пишат.
- Да пишат каквото искат.
А аз ще правя каквото искам.
Разбира се, прав си. Бях глупава.
Монсеньор.
- Тихо!
Предпочитам жената да няма много чувство за хумор.
Това беше поклон пред Пикасо за всичко, което ми бе дал:
децата ни, годините ни заедно,
за всичко, което бях научила от него.
Сега, на 74 години, той започваше нов живот.
И естествено, с нова жена.
Но аз му бях благодарна за всичко, и най-вече, че ме направи силна.
Силна да постигна всичко.
Дори да оцелея след десет години живот с него.
превод НАДЯ БАЕВА
субтитри НИКЧО