The New Look - 01x05 (2024) Свали субтитрите
С него сме един за друг.
Така ми каза той.
В живота се закле.
Щом го видя всеки път,
усещам как в мен
затуптява бясно моето сърце.
{\an8}ЕДИТ ПИАФ
Браво!
Браво!
Скъпи приятели, чест е да съм с вас тази вечер.
Имаме много поводи за празник.
Но и много поводи за тъга.
Ще ви помоля да ми помогнете с нещо.
Посвещавам следващата песен на онези, загубили близък във войната.
Бихте ли се изправили, ако тъгувате по обичан човек?
Кристиан.
Не мога.
За Катрин.
- Не съм в траур. Тя ще се върне у дома.
Направи го за мен, за баща ми.
Изправи се с мен.
Така силно се обичахме
като всички влюбени.
Но един ден ти ме напусна
и сърцето ми разби.
Виждам те, щом към небето погледна,
виждам те и по земята.
Ти си радост моя и слънце над мен.
Нощта ми, дните ми и ясните ми утрини.
Навсякъде си, щом в сърцето си те пазя.
Навсякъде си, защото си щастие мое.
Всичко, което е около мен.
За мен това е
нещо прекрасно.
Кристиан, Жак.
Жорж, изглеждаш по-великолепно от всякога.
{\an8}Радвам се да те видя.
{\an8}Жорж.
- Красиви рокли...
{\an8}ЖОРЖ ВИГУРУ, ДИЗАЙНЕР
...беше изложил в Театъра на модата.
Много си мил.
- Направо ослепителни.
Ти възроди славата на парижката мода.
Жорж, голям си ласкател.
Не е случайно - търся нещо. Искате ли цигара?
Не, благодаря.
Търся дизайнер да поеме ролята ми във "Филип и Гастон".
Бусак ме издигна до ръководна длъжност.
Препоръчай някого.
Жорж, как ти се говори за работа
след великолепното изпълнение на мадмоазел Пиаф?
Даваш ли си почивка?
Бусак не спи, аз също.
Сигурно е изморително.
- Така е.
А сега търся кой да заеме моята позиция.
Балмен наистина ли е напуснал?
- Той отвори собствена модна къща.
Сега Лелонг ме кара да търся дизайнер на неговото място.
Съдбата ни е нагърбила със сходни задачи.
- Наистина.
Ако от интервюираните дизайнери някой не отговаря на естетиката ни,
но може да се впише при вас, ще те известя.
Да, моля те, пращай ги при мен.
Но най-подходящият може да е човекът в огледалото.
Не, добре съм си при Лелонг.
Хубаво.
{\an8}ХОТЕЛ "БО РИВАЖ" ЛОЗАНА, ШВЕЙЦАРИЯ
Лельо, обичам да спя при теб.
- И аз.
Не съм ходила на гости с преспиване, като бях малка.
Никога ли?
- Никога.
Защо?
Бях малко по-голяма от теб и си нямах никого.
Всичко правех сама.
Звучи страшно.
- Никога няма да си сама, Габриел.
Обещаваш ли?
- Да.
Защото аз и баща ти ще се грижим за теб.
И мосю Клод.
Да.
И мосю Клод.
Мадмоазел, ще бъда прям.
- Така искам.
Андре, състоянието ти е тежко и се влошава.
Невъзможно. Той спазва заръките ви.
Почива си и дори още ще наблегне на това.
Напът съм да купя светла и спокойна къща. Днес подписваме договора.
Туберкулозата трудно се лекува.
Но имам колега в Дания,
който разработва експериментално лечение с умерен успех.
Значи Андре ще се лекува там.
- Какво ще кажем на Габриел?
Че се подобряваш.
Лелонг настоя да говорим с още кандидати.
Не сега.
- Първият е след час.
Млад италиански крояч на име Пиетро, отскоро е в Париж.
Не, имайте милост. Денят замина, трябва да работя.
Мадам Зенакер, моля ви, погрижете се за този италианец, чието име не запомних.
Лесно се помни. Променил го е на Пиер.
Какво? Не, ще го бъркаме с другия Пиер.
Ще го наричаме по фамилия - Карден. Талантлив е.
Тогава го наемете.
- След час.
Мога да шия не само шапки, поли и вечерни рокли.
Мосю Пиер Карден.
{\an8}Излъчва сексуалност.
{\an8}ПИЕР КАРДЕН, КРОЯЧ
И суровост.
Добре. Кажете ми, г-н Карден, вие ли разкроихте и ушихте това сако?
Мосю, шия от седемгодишен.
Вродено ми е като дишането.
Наемете ме и ще шия изтънчена мода, за каквато не сте и мечтали.
Недей!
Проверете шева и кройката.
За това живея.
Винаги ли сте толкова превъзбуден?
Мосю Диор, може ли за малко?
- Добре.
Смея ли да питам какво става тук?
Вие решавате.
Мосю Карден, много сте забавен.
Скоро ще вземем решение.
Беше ми драго да се запозная с вас и таланта ви.
Получих ли работата?
- Мосю Диор не се е смял така от месеци.
Облечете се.
Тази сутрин ми се обади Жорж Вигуру.
Жорж търси дизайнери. Искаше да му препоръчам.
Попита ме също дали с теб сме в договорни отношения.
Минаха месеци, Кристиан. Още не си подписал предложението ми.
По-добри условия ли искаш, повече пари?
Не, не е това, мосю.
Осигурявах работа през войната, за да продължим сега заедно.
Заради Катрин е.
Тя ще се върне.
Наистина ли? Така ми олекна. Защо не ми каза? Кога си идва?
Не знам точния ден.
Но когато си дойде, ще ми трябва време, за да й помагам
с каквото мога.
Ела да ти покажа нещо.
Виж всички тези поръчки, прочети.
Нуждая се от творческия ти поглед, от елегантните ти модели.
Благодарен съм.
Моят съвет е да работиш.
Не оставяй годините да отлетят, докато се надяваш на чудо.
Тя ще се върне.
- Не е сигурно.
Не искам да съм груб и не казвам да не се надяваш,
но няма как да знаеш.
Имаш договора ми от четири месеца и половина.
Време е да го подпишеш, иначе ще работя със следващото поколение.
Подпиши го още сега.
Какво ще кажеш, слънчице?
- Тази ми харесва най-много.
Тогава ще я купя.
Здравейте, милички.
- Здрасти!
Простете, че закъснях.
Габриел хареса тази къща, ще я купим.
Само че тъкмо говорих с продавачите.
Явно е изникнал малък проблем
с парите от френската ви банка.
Не е възможно.
Френската държава отказва да прехвърли парите ви в чужбина.
Лельо Коко, виждаш ли гледката?
Нека адвокатът ти се заеме с това.
- Да, обадете се на Рене дьо Шамбрюн.
Той ще вземе запис на заповед от сметката ми в Цюрих.
Кредит не се урежда толкова лесно, драга.
Продавачите гледат и други предложения.
Нека да говоря директно с тях.
Коко, не си заслужава този стрес. Ще намерим друга къща.
Няма да живеем тук?
Как мога да разреша проблема?
- С твърда валута.
В брой става ли?
Не е добре за бизнеса да продадеш активите си.
Не го правя заради бизнеса. Жизненоважно е.
Като твой приятел ти казвам, че е рисковано да събираш пари.
Андре трябва да се лекува.
Плащаш ми, за да те съветвам.
- Е, днес ще ти платя, за да ме послушаш.
Продай каквото има и събери парите в брой. Къщата ми е необходима.
Извинете, може ли да взема вестника ви, като го прочетете?
Разбира се.
Мадам, добре ли сте?
Лагерите.
Чета какво пише за тях.
Дъщеря ми е в лагер.
Но тя ще оцелее, сигурна съм.
Ще оцелее.
Като напазаруваме,
може да ядем торта и да пием чай от лайка.
Я пък ти!
Мадмоазел, пръскате се от пет минути.
Или го купете, или си тръгвайте.
Няма ли да спрете? Изпръскахте половин шише.
Казахте, че чакате още 12 бройки.
Тази седмица. И още 48 в магазина на чичо ми.
"Шанел 5" е дефицитна стока.
Тези сигурно са фалшиви.
Глупости! Убеден съм, че мадмоазел Шанел пази бизнеса си от фалшификати.
Ще купя всичките 60 шишенца.
Изпратете ги в хотел "Бо Риваж".
Всичките ли?
- Да, до последното.
На кого да изпратя сметката?
На мадмоазел Коко Шанел.
Веднага ги искам. Вземам това, благодаря. Габриел.
Не се занимавай с това сега.
Кой произвежда парфюма ми, Рене?
Братята Вертхаймер. Имат фабрика в Хобокън, Ню Джързи.
Искам да ги поразпитам, но не мога да се свържа с тях.
Заведи дело.
Французите са зажаднели за мъст.
Искат възмездие за всеки, помагал на нацистите.
Всичко за мен е лъжа.
Когато използва арийските закони срещу братята Вертхаймер,
това не остана незабелязано.
Покажеш ли се сега, ще те разкъсат.
- Значи аз ще звънна на Пиер Вертхаймер.
Мадмоазел, не прави нищо необмислено.
Нека аз да се погрижа.
Андре е болен. Бъди с него и с прекрасната си племенница.
Прав си.
Не искам проблеми. Уморих се.
Обещай този път да ме послушаш.
Братята Вертхаймер са борбени, смятат ги за герои.
А аз?
- Изобщо не се показвай!
И не съм продал акциите, както помоли, защото е глупав ход.
Ало?
Анри? Ще те питам нещо и ми отговори честно.
Произвеждал ли си "Шанел 5" през последните две години?
Беше невъзможно.
Засадих цветята, но войната...
Искам само да разбера дали някак си бутилирал парфюма ми.
Не, нито една бройка.
Но ето че попаднах на 60 шишенца в магазин тук, в Швейцария.
Братята Вертхаймер някак произвеждат парфюма ми в Хобокън.
Ще ти изпратя шишенцата. Искам да разбера формулата.
Ще я установиш ли?
- Да, но 60 шишенца...
Моля те, внимавай как ги изпращаш, цяло състояние са.
Кристиан, може да съм подпийнал,
но ще кажа истината.
Сгреши жестоко и трябва да си наясно.
Сгрешил съм? Де да беше за пръв път.
Сега направих грешката да ти напълня чашата.
Няма да се възстановим.
- Не, имах предвид, че ме отряза.
Молех те да основем модна къща.
Сега мога да се похваля, че си подсигурих 100 000 франка.
Браво.
- Наздраве.
Чух, че една жена в живота ти ти е дала парите.
Не може да си обърнал резбата.
- Коя ще да е тази уличница?
Мамчето му.
Не.
Парите са си пари.
- О, не!
Майка ти едва ли ще се зарадва, че нейният Пиер се фука.
Не бих го направил, освен ако Лелонг не беше тук.
С радост бих натрил носа на този противен малоумник.
Радвам се за теб, Пиер.
Да, това наистина е доста добре.
Добре? Винаги говориш с недомлъвки, Кристиан.
Не го заслужавам ли?
С недомлъвки?
Бива си те, един такъв потаен и лоялен.
Напусни Лелонг.
Кой смята, че е добре моят Кристиан да работи при онзи измамник
до края на живота си?
Не си пилей таланта при онзи грозник, който ти краде идеите.
Не искам да обидя шефа ти, г-н Бусак,
Краля на памука, но помнете ми думата,
Пиер Балмен скоро ще е Краля на висшата мода!
Но първо да се изпикая.
Което ми напомня - има ли кандидат, когото да си отрязал на интервютата
и би могъл да заеме предишния ми пост във "Филип и Гастон"?
Дойде един много надарен младеж, кипеше от енергия.
Лелонг не го иска.
Наеми го на мига.
Как се казва?
Пиетро. Но го накарахме да си смени името на Пиер.
Не, не!
Може да има само един Пиер.
Та значи, Лелонг ти е дал срок да подпишеш договор?
Казах му, че бих работил, стига да мога да спра, ако тя се нуждае от мен.
Кристиан.
За кого говориш?
- За Катрин.
Когато се върне.
Кристиан, тя е в лагера твърде дълго.
Всички загубихме частица от себе си в тази проклета война.
Приеми го.
- Говорете за себе си.
Да не сте посмели да ми натрапвате вижданията си.
Животът си е твой.
- Мой си е.
Ало?
Един момент, тук е.
Баща ти.
Татко?
Да.
Да.
Какво?
Кога?
Сигурен ли си?
Утре ще дойда да те видя.
Нещо е станало.
Намерили са я.
Кого?
Катрин.
Андре?
Какво правиш?
Добре ли си?
Отминава.
Ще повикам д-р Вебер.
Не се чувствам толкова зле.
- Не те питам.
Коко, знам, че трябва да почивам.
- Д-р Вебер ще прецени.
Ще го поканя на обяд днес.
Кога вземаш ключа за къщата ти?
- Нашата къща.
Скоро. Само чакам едни пари в брой.
Забравих да ти кажа. Шофьорът се жалва, че скоро не си му плащала.
Така ли ти каза?
Ще почака.
Изобщо плащаш ли му?
- Естествено, от месеци ме вози.
Просто от няколко седмици нямам пари в брой.
Ето ви.
- Добрият лекар. Седнете.
Кога ще дойде д-р Леман да лекува Андре?
За жалост, той не възнамерява да пътува до Швейцария.
Споменахте ли кой пита и колко ще платя?
- Разбира се.
Но добрата новина е, че в момента той е в Париж
и на драго сърце би лекувал Андре там.
Няма да те оставя.
Леман ли е най-добрият вариант?
- Единственият.
Андре, на твое място щях да ида в Париж.
Това и ще направи.
Не се тревожи за мен.
Била сама и се скитала край Дрезден.
Избягала при поход на смъртта от един лагер до друг.
От съюзническите сили я спасили.
Трябва да се прибере до ден-два, но...
Какво има?
От министерството ми казаха,
че мнозина умират при транспортирането.
Искам да я посрещнеш.
Сърцето ми няма да го понесе, ако...
Преборила се е дотук, ще издържи на финала.
И носи цветя.
Хората раздавали люляк на близките си, които се завръщат.
Ще нося цветя.
И ще й приготвя любимата вечеря.
Кристиан,
беше прав през цялото това време
да таиш надежда за нея, докато моята гаснеше.
Дами и господа, заповядайте на последния етаж.
Моля, спазвайте реда.
Дами и господа, те ще пристигнат след десет минути.
Напред, вървете напред.
Аушвиц.
Име?
- Катрин Диор.
Катрин ми е сестра.
Намерили са я край Дрезден. Била е в "Равенсбрюк".
Да, виждам името й.
Пристигат. Изчакайте отстрани.
Да, минавайте напред.
Напред, чеда на родината,
настъпи славният ден.
Срещу нас тиранията развява
своето кърваво знаме,
своето кърваво знаме.
Чувате ли надалеч
как викат настървено войници?
Право към нас устремени
да убиват нашите деца и жени.
Грабвайте оръжията, братя!
В батальоните се стройте,
напред, да вървим!
Нечистата кръв да...
Беатрис! Беатрис Фюзе!
Катрин! Катрин Диор!
- Дюбоа!
Силви!
- Запазете спокойствие.
Жан Дюбоа!
Катрин!
- Виждам го, искам при него.
Успокойте се.
Има ли още пътници?
Съжалявам, господине, влаковете се опразниха, това са всички.
Сестра ми е била на влака. Защо не е тук?
Много съжалявам, но някои не издържаха пътуването.
Доста хора починаха. Телата им са тук.
Моля ви, изчакайте всички да се разотидат.
Сестра ми не е тук. Трябваше да е тук, беше на влака.
Не можем да знаем къде са всички.
Съболезнования, господине.
Ако искаш да дойдеш в Париж с нас, ела.
Скъпа моя, понякога е невъзможно.
- Но ако ни обичаш...
Обичам ви.
- Не е вярно.
Габриел, не говори така.
- Не ти вярвам.
Мосю Клод също не ти вярва. И той иска да дойдеш.
Мосю Клод е плюшена играчка, нищо не му трябва.
Не съм добре дошла в Париж. Навярно винаги е било така.
Обещай ми, че ще се обаждаш, ако имаш нужда от нещо.
Погрижи се за себе си.
Бъди послушна, така ще помогнеш на татко си да се излекува.
Тук ли ще си, като се върнем?
- Че къде другаде?
Обичам те.
- Обичам те.
Тръгвай.
Вътре ли са парфюмите?
- Да, 59 шишенца. Едно се счупи.
Платила ли съм го?
- Не, мадмоазел. Беше махнато от сметката.
Закарай ги, след един час има товарен влак.
Ще чака куриер, който да ги занесе на Анри в Южна Франция.
Полека, шишенцата са много скъпи.
Може ли да кажа нещо?
От два месеца не сте ми плащали.
Ще имам грижата. Заключи багажника.
Кога?
Моля?
Щом имате пари за това, не може ли да ми платите?
Ще ти платя.
Боже, мечето на Габриел.
Можем ли да ги настигнем, без да изпуснем товарния влак?
Съмнявам се, в различни посоки са.
- Ще ги настигнем.
Мадмоазел, не се качвайте, ще бързам.
- Замълчи и карай.
Как можа! Возиш ме из цяла Швейцария от осем месеца.
Как пък не го научи този двигател досега!
Няма как да върнем мосю Клод на Габриел.
Как ще закараш парфюмите на влака?
Ехо!
Здравейте, закъсахме.
Разбирате ли от двигатели малко повече от Конрад?
Правете каквото кажат.
Не им давай колата!
- На колене!
Спрете.
- Стой!
Не им давай колата!
Чакай! Не стреляй!
Моля ви, не ме убивайте.
- Не стреляй.
Тя не трябваше да е с мен.
- Ама е тук.
Значи ги познаваш?
- Казвам ти, не стреляй.
Дължиш му живота си, мадмоазел. Да се махаме.
Съжалявам. Казах ви, че ми трябват пари да си платя дълговете.
И без това са фалшиви и вонят гадно.
Вземи ги да увониш жена си!
Да ми бяхте платили.
Негодник.
Моля ви!
О, господи.
Моля ви! Умолявам ви!
Моля ви!
Моля ви се! Слепи ли сте?
Луи, коя е тази?
Боже мой, мадмоазел.
Какво се е случило, добре ли сте?
- Нищо ми няма. Закъсах с колата.
Коко.
Рене.
Кога пристигна?
Андре ме помоли да дойда да те наглеждам. Явно съм закъснял.
Нека ти помогна.
- Не ме пипай.
Трябват ни още доказателства срещу братята Вертхаймер.
Все още не можем да спечелим битката.
Не искам да водя битка.
Не можеш да осъдиш евреи.
Искам война.
Ще ги съдим до дупка.
Катрин няма да се върне.
Разбирате ли? Сгрешихте.
Ще се върне. Но въпросът е друг.
Не беше на влака.
Кристиан, чуйте една истина. Когато ви срещнах, видях градина.
Когато хванах ръката ви за пръв път,
видях света, отрупан с цветя.
Имам нещо за вас.
Какво е това?
Носете го и Катрин ще се върне.
Стига сте го повтаряли!
Трябва да го избия от ума си.
Мъртва е. Няма да се върне.
Това е бъдещето ми.
Кристиан, аз просто предавам послание.
Казвам ви какво е то, какво ви чака.
Сбогом, мадам.
Жорж, Кристиан е.
Мислех си нещо.
Бусак иска да ръководя "Филип и Гастон", нали?
Трябва да говоря с него.
Уреди ми среща.
Благодаря, Жорж.
{\an8}Преди 25 години започнах революция с боядисания памук.
{\an8}МАРСЕЛ БУСАК
{\an8}Видях потенциала и го развих.
Вече не ме наричат Марсел Бусак.
Сега съм Краля на памука.
Всичко тръгва от интереса, страстта, риска.
Трябва да имаш идеи.
Германците така и не го проумяха.
Просто грабеха всичко, сякаш винаги им е принадлежало.
А онова, което не можеха да задигнат, просто го тъпчеха и унищожаваха.
Така не се прави бизнес, от мен да знаете.
Може да не знам как се шие рокля,
но винаги съм умеел да печеля пари.
Моля.
Жорж каза, че сте подходящ за поста.
Много е мил.
- Убедителен е.
Каза, че имате влияние и сте решителен.
Значи искате да ръководите "Филип и Гастон?
Е?
Бял люляк.
Такива цветя носехме за оцелелите. Извинете ме.
Чух за първите, завърнали се от лагерите.
Тъгувате по някого.
Не спирам да се питам
как да продължим напред.
Как ще простим на тях?
На себе си?
На човешкия род?
Чаках в коридора, когато оцелелите започнаха да влизат.
Мислех си
как е възможно.
Безнадеждността в очите на всички.
Почувствахме я.
Сега се пренася по улиците. Не подбира жертвите си.
Скоро навярно ще е повсеместна.
Познавам войната, мосю Диор,
но какво предлагате?
Моя модна къща.
Моля?
- Да ми дадете моя собствена модна къща.
Ваша модна къща?
Само така ще мога да превърна тази скръб
в радост от живота.
Това предлагам.
Да могат хората отново да чувстват и да мечтаят.
Отново да живеят.
А ние можем да сътворим нов свят за тях.
Да им създадем една красива градина.
Ето някои от първите семенца.
Не бях чувал някой да говори така. Разкажете ми още.
Жак, тук ли си?
Нося ти интересна новина.
Кристиан, слава богу, че се прибра.
Пробвах да те търся у Бусак.
Тя е тук.
Лекарят идва.
Превод на субтитрите Катина Николова