Earthsounds - Season 1 (2024) (Earthsounds.S01.1080p.ATVP.WEB-DL.DD+5.1.Atmos.H.264-LivelyEagleOfExoticSerendipity/earthsounds.s01e10.1080p.web.h264-livelyeagleofexoticserendipity.srt) Свали субтитрите

Earthsounds - Season 1 (2024) (Earthsounds.S01.1080p.ATVP.WEB-DL.DD+5.1.Atmos.H.264-LivelyEagleOfExoticSerendipity/earthsounds.s01e10.1080p.web.h264-livelyeagleofexoticserendipity.srt)
{\an8}Делтата на река Окаванго.
{\an8}ТЕКСТА ЧЕТЕ ТОМ ХИДЪЛСТЪН
Водният свят на Африка.
Със своите близо 16 000 кв. км.
тази комбинация от мочурища и острови изобилства от звуци.
За да просъществуват тук, животните трябва да се справят и над,
и под водата.
Топлите води изобилстват от звука на стрелкащите се риби.
Над 80 различни вида.
Шведска маса за птиците тук.
Но за да хванат нещо,
те не трябва плашат рибата с шума от нападението във вода.
Плясъкът при атаката
предупреждава рибните пасажи и им дава преднина.
Но един светкавичен ловец е намерил хитър начин да се справя с това.
Пъстрото земеродно рибарче.
Малко птиче с дълга човка, която е една трета от цялата му дължина.
Когато брани територията си, рибарчето чурулика пронизително.
Но по време на лов е майстор на безшумната атака.
Размахва крила осем пъти в секунда и пърха на десетина метра над водата.
Набележи ли целта, полита надолу.
При досега с водата
рибарчето използва тайното си оръжие,
за да хване рибата неподготвена.
Дългата му конусовидна човка
пронизва водата, без да предизвика звук.
Или дори вълничка.
Така птицата има 15 милисекунди преднина пред плячката си.
Формата на човката прави рибарчето толкова безшумно,
че е заимствана за конструкцията на високоскоростните влакове.
Влак с дълъг, заострен нос не предизвиква звукови удари, когато фучи през тунели.
Способността на рибарчето да е безшумно
го превръща в един от най-успешните рибари в делтата.
От малките и безшумни ловци
към шумните гиганти.
Делтата е една от най-разнообразните влажни зони.
Тук всяко животно издава характерен звук.
Свирещите патици са само един от над 400 вида птици.
Набезите на африканския белоглав орел
активират сигнала за тревога на мечите павиани,
което хвърля в паника и антилопите личи.
При толкова създания, събрани на едно място,
в този воден свят постоянно кипи живот.
Но дори в обширните влажни зони на Африка има островчета суша
и от тях се чуват удивителни звуци.
Това високочестотно цвърчене не е песен на птица.
Това е езикът, чрез който общуват хиеновите кучета
и игривите им малки.
За глутницата е важно да опази малките живи и сити.
За целта тя общува чрез близо 30 различни подвиквания.
Въпреки постоянните разговори
тези високочестотни звуци почти не се чуват отдалеч,
тъй като храстите разсейват шума.
Но най-любопитното в общуването на хиеновите кучета
е как глутницата решава дали да ловува.
Според последните проучвания те си дават знак
като кихат.
Всяко кихане е равносилно на гласуване.
Колкото повече са киханията, толкова по-вероятно е да идат на лов.
Тази странна демократична система
се използва само от хиеновите кучета.
Щом се събере мнозинство, глутницата тръгва
и оставя малките да се упражняват.
Безкрайното общуване преминава в почти пълна тишина.
Шумът би ги издал не само на плячката,
но и на по-едрите хищници.
Лъвовете и хиените често задигат улова им.
Днешната мишена е гну.
Антилопите гну са по-бързи от хиеновите кучета.
Но глутницата е издръжлива
и действа в екип.
Това ги нарежда сред най-успешните хищници в Африка.
А в леговището
проличава друг аспект на сложното им общуване.
Завърналите се ловци са складирали част от улова.
И когато малките издадат този звук,
за големите това е знак да им дадат от плячката.
Този сигнал е един от първите, които кученцата научават.
Той е част от богат и сложен език.
Най-добре развитият в кучешкия свят.
За плячката на островите в делтата
да внимава за звуци, е ключът към оцеляването.
Тук армия от съгледвачи
формира уникален квартален патрул.
Десетки очи и уши са нащрек.
Което е добре, ако наблизо има леопард.
Един от най-тихите ловци в Африка.
Но не всички предупреждения се приемат еднакво.
Изглежда колкото по-малко е животното,
толкова по-малко вероятно е другите да реагират на предупреждението.
Защото дребните видове са лесна плячка
и са плашливи.
Всяко четвърто предупреждение на импалата е фалшива тревога.
Стряска ги дори полюшваната от вятъра трева.
Тези страхливи антилопи
често първи бият тревога,
но другите не им обръщат внимание.
Чуят ли обаче по-едрата и не толкова уязвима зебра,
или куду
да предупреждава,
всички се разбягват.
Има обаче едно животинче, чието предупреждение
предизвиква различна реакция.
Храстовата катерица.
Заклетият враг на леопарда.
Упоритите й предупреждения се чуват на 150 метра.
Щом чуе зов за тревога,
цялото семейство се събира и започва да цвърчи срещу ловеца.
Тази система очевидно действа,
след като катериците са под половин процент от храната на леопарда.
Те предупреждават не само съседите,
но и хищника,
че е забелязан и трябва да си ходи.
Вдигнатата опашка на леопарда е знак, че се отказва.
Безспорно най-силният хищник в Африка
бе прогонен от простото цвърчене на катерица.
Но не всеки сигнал в делтата на Окаванго е предупреждение.
Някои са знак за привличане.
Под повърхността странна любовна песен обикаля лагуните.
Изпълнява я дребно водно животно, дълго едва шест милиметра.
Шолцовата микронекта.
Някои екземпляри предизвикват високочестотни щракания,
като потриват гениталии в коремчето си.
Методът е необичаен, но много ефикасен.
За размерите си
микронектата има най-силния зов от всички животни на Земята.
Но в тези сладководни лагуни отеква и още по-странен звук.
Водните растения фотосинтезират под жаркото слънце
и отделят кислород.
Въздушните мехурчета излизат от порите на повърхността на растението
и създават това ритмично пукане - знак за баланс в сладководния свят.
На фона на пукането
подводните микрофони прихващат странни стонове и сумтене.
И не от малки водни насекоми,
а от водни гиганти.
Част от език с 11 различни сигнала,
с които си служи хипопотамът.
Хипопотамите живеят на стада.
Това стадо е от около 20 женски
и малки, които по цял ден са на гърба на майка си.
Или поне така им се иска.
Пази ги огромен доминиращ мъжкар.
За семействата е жизненоважно да държат връзка.
За целта те умело си служат със звук.
Над водата характерното им грухтене
се чува почти на километър.
Но хипопотамите са сред малкото животни,
които могат да общуват и над, и под повърхността
едновременно.
Под водата хипопотамите улавят сигналите чрез чувствителната си челюст,
която предава звуковите вълни директно към ухото.
Чуят ли подводното грухтене,
всички се подават на повърхността,
за да се преброят.
Така стадото държи връзка,
докато хипопотамите всеки ден скитат на километри.
Но последните данни показват, че те имат и друг акустичен талант.
Под водата хипопотамите издават серия от бързи щракания.
Смята се, че чуват звука, който се връща от околните предмети,
и си съставят звукова карта.
Откритие, което говори, че хипопотамите използват ехолокация,
подобно на далечните си роднини делфините.
Така се ориентират
и се търсят из мътните води на делтата.
Сега знаем, че 80% от общуването им чрез звуци става под вода.
Като общуват чрез звук и над, и под водата,
хипопотамите са се напаснали към водния свят на Африка.
НА ЛОВ ЗА ЗВУЦИ
За да запише тайното подводно общуване на хипопотамите,
екипът ни трябваше да прояви находчивост,
за да приближи едно от най-опасните животни в Африка.
{\an8}Имам богат опит с хипопотамите, хич не са лесни.
{\an8}МАЙК РђРњРћРЎ, ОПЕРАТОР
Убили са повече хора от всеки друг бозайник в Африка
и да уловим как общуват под вода, ще е много трудно.
Опасно е да се влезе във водата,
затова е най-добре камерите и микрофоните сами да доплуват до стадото.
Добре се движат засега.
Да видим.
Обещаващо начало,
но на водните течения невинаги може да се разчита.
По дяволите! Камерите заседнаха до хипопотамите.
Ще трябва да се приближим, за да ги вземем.
Екипът трябва много да внимава, щом мъжкарите са наоколо.
Наблюдавай този. Тръгна към нас и сумти.
Мъжките достигат четири тона и са силно териториални.
Трябва да го държим под око.
Идва към нас.
Мине ли под лодката, хипопотамът може да я обърне като перце.
Седнете долу.
РўРѕР·Рё РїСЉС‚...
РќР° РєРѕСЃСЉРј.
...им се размина.
Уха! За малко.
Подводните снимки са трудни,
но звукарят Фил Бакс иска да запише сигналите на хипопотама
под и над водата едновременно.
{\an8}ФИЛ БАКС, Р—Р’РЈРљРђР
{\an8}Единият микрофон ще стърчи отгоре, а другият, хидрофонът, ще е под вода.
Ще записваме едновременно. Дано чуем каквото чуват и хипопотамите.
Супер.
Имат собствен език от щракания, крякания и стенания,
които издават под вода.
Записите на Фил потвърждават най-новите данни,
че хипопотамите използват ехолокация.
Разбирам защо се налага да щракат така под водата.
В момента тя е мътна и долу едва се вижда.
Чрез звук намират и стадото, и нещата, които търсят.
А това шесто чувство става все по-важно.
През последните години заради климатичните промени
видимостта в делтата намалява
и хипопотамите все повече ще разчитат на ориентация чрез звук.
Това е само един от примерите как животните използват звука,
за да се приспособят към бързо променящата се планета.
Превод на субтитрите: Северина Цанкова