Earthsounds - Season 1 (2024) (Earthsounds.S01.1080p.ATVP.WEB-DL.DD+5.1.Atmos.H.264-LivelyEagleOfExoticSerendipity/earthsounds.s01e09.1080p.web.h264-livelyeagleofexoticserendipity.srt) Свали субтитрите
{\an8}ТЕКСТА ЧЕТЕ РўРћРњ РҐРДЪЛСТЪН
{\an8}Притихнал свят, където милиардите дървета създават гигантски акустичен лабиринт.
А дълбокият сняг заглушава звука.
Тукашните обитатели имат условията
за най-мащабната игра на криеница в природата.
Червената лисица.
Най-акробатичният ловец в гората.
Този млад лисугер се готви за първата си зима,
а това значи, че ще му се наложи да търси плячка, скрита дълбоко под снега,
само по слух.
Той търси сиви полевки, скрити на две педи под снежната покривка.
За да не се издават,
те общуват чрез недоловими за човешкото ухо звуци.
Но със специални микрофони можем да чуем какво си казват.
Полевките използват това зловещо свиркане да държат връзка в тунелите
и да се предупреждават за опасности.
За разлика от нас, лисиците чуват всяко тяхно движение.
За да разбере точното местоположение на плячката,
младият лисугер използва триангулация.
Като сравнява леките разлики в звука,
който чува с лявото и с дясното си ухо,
той може да открие плячката с точност до пет сантиметра.
Но да чуеш полевките, е едно,
а да ги хванеш - съвсем друго.
В дълбокия сняг всяка стъпка го издава.
Полевките обявяват тревога
и хукват да бягат.
За нашия млад лисугер да се научи да се ориентира по звук,
Рµ РІСЉРїСЂРѕСЃ РЅР° РїСЂРѕР±Р°
и грешка.
РўРѕР·Рё РїСЉС‚
го надхитриха.
Но той не е единственият горски хищник, който се ослушва за полевки под снега.
Брадатата улулица
е горският ловец с най-добър слух.
Той е дори по-остър от лисичия,
благодарение на уникалната форма на лицето й.
Гигантският й лицев диск е най-големият сред совоподобните
и служи като сателитна чиния.
Улавя и усилва
и най-малкия звук.
Слухът й е толкова добър,
че чува полевките под снега от 50 метра.
Брадатата улулица е и най-безшумният убиец.
Рошавите ръбове на крилата й позволяват да се спусне в пълна тишина.
През цялото време тя не спира да следи плячката
само по слух.
Едва след като прихване целта
улулицата напада.
Благодарение на невероятния й слух,
65% от ловните опити на брадатата улулица се увенчават с успех.
След шест месеца студ горите на Северна Америка се стоплят
и започват да се чуват изумителни звуци.
Замръзналите езера се пропукват.
Микрофони над и под водата
регистрират всяка пукнатина.
По-високите тонове минават през леда по-бързо от ниските
и предизвикват тези звукови пулсации.
Рядък феномен, който може да се чуе само няколко дни в годината.
Той предвещава, че звуците в тези гори
скоро ще се променят напълно.
Под все по-силното слънце снегът, затрупал половината континент,
започва да се топи.
Потичат огромни количества вода
и ледените висулки се превръщат
в бурни реки.
Сега в северните гори се чуват звуците
на нов живот.
А навътре в гората
скрити камери улавят дебюта
на едно от най-потайните животни в Америка.
Това вълче е само на месец и за първи път се подава навън.
Докато родителите му са на лов,
то започва да упражнява прословутия си вълчи вой.
Все трябва да се почне отнякъде.
Всяко вълче има уникален вой,
който дава информация за мястото му в йерархията.
Още на тази възраст по-силните вълци вият по-дълбоко.
Воят помага и никой от глутницата да не се изгуби.
По-палавите вълчета понякога се отдалечават.
А из тези гори не е хубаво да си сам.
Срещата с черна мечка
не би свършила добре.
За да намери пътя към дома,
вълчето трябва да използва новото си умение да вие.
Р—РІСѓРєСЉС‚
отново ги събра.
Само след година воят им ще е по-силен и ще могат да държат връзка
от десет километра.
С напредването на пролетта по-особен звук оглася гората.
Няма да повярвате кой го издава.
Лещарката.
Леко закръглена птица, пълна с изненади.
Този влюбчив мъжки се надява да привлече партньорка.
Като всички лещарки, и той не става за певец.
Но е барабанист.
Думти в любовен ритъм над 12 часа на ден.
Но в тези гори
да разгласяваш къде се намираш, и то толкова шумно, е опасен ход.
Наоколо патрулира големият ястреб.
Рзакръгленият мъжки ще му дойде добре.
Потенциалните му партньорки трябва някак да го чуят,
но без той да привлича излишно внимание.
Свръхвисокоскоростна камера за първи път показва как става това.
При всеки замах долната част на крилата се изнася леко напред,
загребва въздух
и се чува силно бумтене,
което той запраща право пред себе си.
Странното е, че отстрани се чува само тихо пърхане.
Но отпред звукът е три пъти по-силен
и той го насочва само към потенциалните си партньорки.
Старанието му дава резултат.
Женска е привлечена от неговия ритъм.
Сега трябва да се постарае да изглежда подобаващо
за звуците, които е пратил.
Май се справя добре.
Но при изгледа за беда
той хуква да бяга.
Стане ли по-топло в гората,
дори дърветата започват да издават странни звуци.
Микрофони под кората улавят странното гъргорене,
докато тополите дърпат вода от корените си.
А към края на лятото
навсякъде се чува
характерният рев на елените.
Това е брачният им зов
и означава, че наближава размножителният им период.
Този достолепен мъжкар е шефът тук.
Този защитава голямо стадо женски - харем.
Но вече е на десет години и това може да е последният му сезон като водач.
През следващия месец
отблъскването на съперниците ще зависи изцяло от това как реве.
Така уведомява другите мъжкари да стоят настрана.
РРјР° Рё подтекст.
Странният зов на елена се състои от два различни звука,
издавани едновременно, така наречената бифонация.
Като ги забавим и разделим,
чуваме пронизително свирене
и дълбоко, ниско ръмжене.
Ниското ръмжене дава реална представа за размерите му.
Колкото по-едър е еленът, толкова по-дълбок е ревът му.
Само че ниските звуци не се чуват надалеч в гората.
Пронизителното свирене не издава размери, но се чува по-далече.
То отеква на километър и половина
и стига до съперниците му.
Обикновено само пронизителното свирене стига да изплаши конкуренцията.
Но този натрапник не смята да си ходи.
Отговорът е покана за дуел
и звук, който по-старият елен не иска да чуе.
Докато натрапникът приближава,
всеки се опитва да сплаши другия с най-дълбокия си рев.
Но силите им са равни.
Ако иска да задържи харема си,
по-старият ще трябва да се бие.
Битката може да продължи до 30 минути.
Целта е единият да остане без сили.
Старият елен прогонва натрапника.
Остана само едно последно нещо.
Победоносният рев.
От бозайниците само човекът и еленът празнуват победата със звук.
След четири седмици
тези шумни състезания ще приключат.
Скоро температурите ще започнат да падат
и силата на звука отново ще намалее
в горите на Северна Америка.
РќРђ ЛОВ Р—Рђ Р—Р’РЈР¦Р
За да запише отблизо впечатляващото думтене на лещарката,
екипът ни влезе навътре в горите на Минесота
и потърси паднали дънери - сцената, на която лещарката се изявява.
За звукаря Ник Макман
няма да е особено трудно да направи запис.
Рмам късмет, че лещарката сама ще РґРѕР№РґРµ.
{\an8}Така е доста по-лесно, отколкото с птиците...
{\an8}Рќ. РњРђРљРњРђРќ, Р—Р’РЈРљРђР
{\an8}които пеят по дърветата.
Мъжките лещарки се местят от дънер на дънер
и може да барабанят по три часа на всеки от тях.
За да думти така зрелищно, лещарката пърха учестено.
Надявам се микрофоните да хванат и самото пърхане.
Ник закрепя камера, която да запише
представлението на лещарката, и оставя микрофоните на запис.
Операторът Досън Дънинг
има по-трудната задача да направи видеозапис.
{\an8}Не може да се приближиш и да снимаш. Тези птици са доста плашливи.
{\an8}Р”. ДЪНРРќР“, ОПЕРАТОР
{\an8}Дори да не избягат, няма да има шоу.
За да не плаши лещарката излишно,
Досън ще управлява видеозаписа дистанционно.
За да проличи и как точно се получава звукът,
ще трябва да записва на свръхзабавен каданс.
За целта ще снима и със специална камера в скривалище на разстояние.
Чрез високоскоростната камера ще успеем да видим
движението на крилата и как изтласкват въздуха,
за да предизвикат това бумтене.
Това е единственият начин да проследим движението на перата.
Рначе РЅСЏРјР° РґР° СЃРµ разбере нищо.
Оборудването е настроено и чакането започва.
Мъжкият може да се забави с часове, ако се изявява някъде другаде,
но аз ще седя тук и ще чакам, нямам друг избор.
След дни неуспешни опити
Досън най-после има късмет.
Чувам как стъпва по листата.
Да, ето го.
Отначало птицата се срамува.
Но после събира увереност
и Досън най-сетне успява да запише перфектното соло на барабани.
Жестоко!
Това думтене все едно минава през мен.
Вижте го.
Невероятно!
Чрез високоскоростната камера
виждаме движението на крилата и как точно създават този невероятен звук.
С бързи серии от по 50 размаха.
След три седмици в гората
екипът ни успя да запише барабаненето на лещарката
и разкри как тези наперени птици
издават най-необичайния звук в горите на Северна Америка.
Превод на субтитрите Северина Цанкова