Earthsounds - Season 1 (2024) (Earthsounds.S01.1080p.ATVP.WEB-DL.DD+5.1.Atmos.H.264-LivelyEagleOfExoticSerendipity/earthsounds.s01e08.1080p.web.h264-livelyeagleofexoticserendipity.srt) Свали субтитрите
{\an8}Дивият атлантически бряг, където се сблъскват суша и море.
В тази шумна среда
животните са намерили удивителни начини да общуват.
Особено когато си търсят партньор.
Качулатите пингвини.
Всяка пролет близо 1000 от тях идват на този остров да се чифтосат.
А за да се открият с партньора си в оживената колония,
разчитат изцяло на звука.
Този пингвин не е виждал спътницата си над половин година.
С надеждата, че тя скоро ще дойде,
той усърдно подготвя гнездото им.
Може да не е нищо особено, но за него е перфектно.
Като приключи, той изкрещява от екстаз,
за да извести, че това си е неговото местенце.
Долу пристигат още пингвини
и партньорката му е сред тях.
Но за да излязат на сушата,
тези нелетящи птици трябва изкачат 30-метрови скали.
Точният момент е всичко.
Подранят ли, може да се ударят в скалите.
Закъснеят ли, има риск водата да ги завлече обратно.
Но дори да уцелят момента, склоновете са хлъзгави.
Задържат се с нокти и се отдалечават от прибоя.
После подскачат.
Стигнат ли горе, се заемат с търсенето на половинките си.
В гнездото мъжкият нетърпеливо зове своята спътница.
А тя трябва да го чуе сред врявата на близо хиляда шумни птици.
В нашите уши тези призиви звучат еднакво,
но тя долавя дребни разлики в песента на всеки пингвин.
Разбираме в какво се заслушва,
като чуем неговия зов четири пъти по-бавно от нормалното.
Разпознава го по тона на гласа му
и най-вече по ритъма.
Звук, който издава само той.
Така тя успява да го различи в тълпата.
Водена от този зов, най-накрая тя стига при него.
За качулатите пингвини
тайната на дългата и успешна връзка се крие в ритъма на песента им.
След дивите южни морета
атлантическото крайбрежие се простира на север на близо 100 000 км.
Това е свят, доминиран от шума
РЅР° РїСЂРёР±РѕСЏ.
Вълните се разбиват в брега и познатият звук пронизва въздуха.
Но ревът на океана всъщност се ражда под водата.
Вълните улавят въздух и се образува море от мехурчета.
Всяко вибрира и звъни като камбанка.
Милиарди мехурчета звънят заедно
и създават характерния звук на Атлантика.
Но дори в най-бурния океан на света
РёРјР° СЃРїРѕРєРѕР№РЅРё Р·РѕРЅРё,
където ловците трябва да действат тихомълком.
Косатките.
През зимата в дълбоките фиорди на Норвегия се събират над хиляда.
Рдват РґР° ловуват Рё РіРѕ правят изцяло чрез Р·РІСѓРє.
Микрофони за близък запис
улавят всеки техен звук в изключителни детайли.
Семейните групи
общуват чрез тези странни звуци, за да се движат заедно из фиордите.
Но за да намери плячка, групата използва звукова суперсила.
Рзпраща поредица високотонални цъкания.
Така наречената ехолокация -
косатките слушат как цъканията отскачат от обектите наоколо
и си съставят акустична карта.
Чрез това шесто чувство търсят любимата си храна.
Херингата.
Групата забелязва пасажа от 150 метра.
Рпреминава в ловен режим.
Косатките се разпръсват.
Но са изправени пред трудност.
Херингата ще чуе цъкането и ще избяга, ако я атакуват.
Затова тези интелигентни ловци превключват на по-тиха форма на ехолокация
и намаляват звука си наполовина.
Отгоре херингата изглежда като тъмен движещ се облак,
който е дразнещо недостижим.
За да я хванат, косатките използват хитър трик.
Размахват опашки с близо 50 км/ч
и създават ударна вълна от звук и завихрена вода.
Херингите наоколо са зашеметени.
С подобна акустична атака
групата изяжда над половин тон риба на всеки час.
Само защото умело си служи със звук.
Далеч от северните фиорди
звуковият пейзаж на Атлантика постоянно се променя
според приливите и отливите.
А когато вълните се отдръпнат,
оживяват скрити светове от звук.
Скалните вирове.
Те може да изглеждат тихи,
но вътре всяко животно има едва доловим характерен звук.
Пателите стържат, докато се хранят.
Раците отшелници потракват, когато надничат навън.
А лапината пука срещу всеки натрапник, който я приближи.
Чуват се дори стъпките на хищната бодлива морска звезда,
докато пълзи с хиляди "тръбни крачета".
Тази мида пектен усеща опасността
Рё Р±СЏРіР°.
Сепията е тихият убиец на каменистото дъно и атакува изключително точно.
Но може би най-изненадващият звук
е оригването на ягодовата актиния,
докато храносмила плячката си.
Този скрит свят скоро е заглушен от надигащия се прилив.
А завърне ли се тътенът на вълните,
животните по атлантическото крайбрежие усилват звука.
Морски слонове.
Всяка пролет над 2000 идват на Фолклендските о-ви да се размножават.
На нас може да ни звучат неприятно,
но според учените те си служат със звуци по изненадващо сложен начин.
На брега господства един огромен мъжкар,
който яростно защитава над 40 женски.
Ако теглото му от четири тона не откаже съперниците,
ето това трябва да ги изплаши.
Със своите 120 децибела гласът му е доста гръмък.
Това обикновено стига да отблъсне конкуренцията.
Но невинаги.
Млад натрапник.
За да си осигури място на брега, ще трябва да предизвика огромния господар.
Но вместо да пръхти, той изненадва с подход.
Докато се придвижва към плажа, масивното му тяло разтриса земята
и за първи път подземни микрофони улавят това.
Сеизмичен звук.
Съперникът му долавя кънтенето чрез рецептори по кожата си
от близо 18 метра.
Усетил претендента, господарят тук отвръща с оглушителен рев.
Рзапочва най-ожесточеното надвикване на атлантическия бряг.
Колкото по-едър е мъжкият, толкова по-нисък и гръмък е гласът му.
Когато никой не отстъпва, има само едно решение.
Време е за битка.
Този двубой в тежка категория може да се проточи до 30 минути.
Той е тест за сила и издръжливост.
Днес младият натрапник губи
жестоката атлантическа битка по надвикване.
По цялото крайбрежие на Атлантика
животните трудно се чуват в тази шумна среда.
Но едно от тях се възползва от шума на самия океан
по наистина удивителен начин.
Албатросът.
Най-големият атлантически пътешественик.
Той може да обиколи земното кълбо за по-малко от 50 дни
и навърта над 110 000 км годишно.
Открай време е загадка как албатросът се ориентира над безкрайната синева.
Но днес се смята, че използва шума на морето за насока.
Тази женска търси скалата, където всяка година идва да снесе.
Да уцели точно нея, е трудна задача,
но акустиката на брега е ориентир.
Когато се разбиват в брега,
вълните създават нискочестотни звуци, които зависят от самия участък,
което значи, че всеки остров звучи различно.
Учените смятат,
че албатросите отчитат тези фини разлики
и ги използват като карта, за да намерят пътя към дома.
След близо година в морето
тя най-после каца.
Рсега трябва да намери половинката си.
За разлика от качулатите пингвини, които се търсят чрез зов,
тя вече знае къде е партньорът й.
Двамата се срещат в едно и също гнездо всяка година.
Най-после пак са заедно
и пеят сложна любовна песен.
Тракат с човки и нежно покрякват.
Албатросите формират двойки за цял живот.
Тази може да остане заедно над 40 години.
Океански пътешественици на дълги разстояния,
събрани отново от звука на дивото атлантическо крайбрежие.
РќРђ ЛОВ Р—Рђ Р—Р’РЈР¦Р
За да запише бумтящите гласове на морските слонове,
Ели Уилямс е пропътувала над 10 000 км до Фолклендските острови.
Не бях идвала толкова надалече.
Това е Островчето на морските лъвове в Атлантическия океан.
Ама този мъжкар е огромен.
Същински Джаба.
С Ели е и операторката Сю Гибсън.
Сю започва да снима,
а Ели трябва някак да запише зова на морските слонове.
Заради постоянния шум на прибоя, ще трябва да ги приближи.
Големият микрофон привлича твърде много внимание
и Ели измисля друго -
с прът доближава малък микрофон към средата на колонията.
Но нещата не се развиват по план.
Готово.
Счупи пръта.
Рлегна отгоре.
Микрофонът е под тялото му и не записва.
Край, не работи.
Но тя упорства.
Рнакрая успява да запише пронизителния зов на мъжкарите.
Обещаващо начало.
Учените обаче смятат, че общуването на морските слонове има непозната страна,
и следващата трудна задача за Ели е да запише именно нея.
Според една теория произвеждат толкова нисък и дълбок звук,
че той минава през земната повърхност,
което е невероятно.
Този зов е толкова нисък, че човешкото ухо не го отчита.
РЕли използва микрофон, създаден да записва земетресения.
Нося си нещо малко по-различно.
Това е сеизмометър.
РРјР° СЃРѕРЅРґР°, която трябва РґР° вкарам леко РїРѕРґ РїСЏСЃСЉРєР°.
Надявам се да чуя вибрациите на морските слонове
и ако успея да запиша този уникален звук, ще съм първата.
Всичко това е ново и за мен, и за науката.
Сеизмометърът е поставен и Ели може и да прихване подземните звуци.
Това е най-дълбокият звук, който някога съм чувала.
Беше наистина невероятно.
Всичко бе доста впечатляващо,
но като чух и как се тресе земята, беше направо невероятно.
С помощта на новите технологии
Ели е уловила сеизмичните звуци на морските слонове за първи път.
Успях да потвърдя и да запиша този сеизмичен свят,
за който бяхме чували само теории.
Как общуват морските слонове чрез сеизмични звуци,
все още е относително неизвестно,
но записите на Ели ще помогнат на учените да разберат по-добре
разтърсващите звуци, скрити под краката ни.
Превод на субтитрите: Северина Цанкова