Earthsounds - Season 1 (2024) (Earthsounds.S01.1080p.ATVP.WEB-DL.DD+5.1.Atmos.H.264-LivelyEagleOfExoticSerendipity/earthsounds.s01e07.1080p.web.h264-livelyeagleofexoticserendipity.srt) Свали субтитрите
{\an8}ТЕКСТА ЧЕТЕ РўРћРњ РҐРДЪЛСТЪН
{\an8}Свят, в който мълчанието е злато.
Но ако се заслушаме,
в тези притихнали земи кипят оживени разговори,
които чак сега започваме да разбираме.
А за един тукашен обитател
тайните съобщения са ключови за оцеляването на семейството му.
Сурикатите.
Тези бъбриви създания прекарват повечето си време
в ровене за насекоми и личинки.
Е, не всички внимават как копаят.
А и с глава в пясъка не забелязват опасностите.
Затова са си създали хитроумна предупредителна система.
Писукането им звучи елементарно, но забавим ли го,
разбираме, че цвърчат, без да си мърдат устата.
Тези звуци се комбинират в 30 отделни фрази.
Този специален език, по-сложен от на много примати,
им позволява да се предупреждават какъв хищник идва.
Бойният орел.
Най-голямата хищна птица в Африка
и само една от заплахите за сурикатите всеки ден.
Този млад мъжки е на пост.
Шест месеца той е усвоявал езика
и сега започва да уведомява семейството си какво става наоколо.
Това е сигналът, че всичко е наред.
Той означава: "Копайте. Няма проблем.".
Но когато си висок около две педи,
заплахите невинаги идват само отгоре.
Капска кобра. Отровата й може да убие сурикат.
Пазачът излайва предупреждението за змия.
Странното е, че семейството не бяга от опасността.
Всички хукват право към нея.
Той продължава да зове и прииждат все повече сурикати.
Змията си тръгва по живо по здраво, а пазачът пак съобщава, че всичко е наред.
Но учените са открили, че езикът на сурикатите
не просто различава отделните хищници.
Удивителното е, че дава информация доколко непосредствена е опасността.
Бойният орел е тръгнал на лов.
Още е далече и може просто да ги подмине.
Пазачът предупреждава, че има опасност от въздуха, но е далече.
Но орелът приближава. Става по-напечено.
Предупреждение за средна опасност.
Няма нужда от паника, но всички, чули сигнала, спират.
Рвперват погледи в орела.
Рнакрая сигналът за голяма опасност.
Всички се втурват към дупката.
Днес цялото семейство се отърва невредимо.
Защото постовият е усвоил езика на сурикатите както трябва.
А той е далеч по-сложен, отколкото предполагахме.
Близо до дома на сурикатите,
в сухия регион Калахари,
се намира най-старата пустиня на Земята.
Намиб.
Огромно море от дюни, някои високи по 300 метра.
Място, където и най-тихите стъпки
могат да те издадат.
Но тук не само животните издават тайни звуци.
Когато пустинните ветрове задухат над гребените на дюните,
предизвикват пясъчни лавини.
Микрофоните улавят как зрънцата се прекатурват едно през друго
и започват да вибрират.
Трилионите пясъчни частици, които трептят заедно,
карат повърхността на дюната да резонира като гигантска тонколона.
Тук, сред "пеещите дюни" на Намиб,
това планетарно бучене се чува повече от милион години.
Но тук има и звуци, недоловими за човешкото ухо.
Тайни звукови канали, чрез които животните държат връзка
на огромни разстояния.
Африканският слон.
Шумен като реактивен самолет.
Тръбенето им стига до 120 децибела.
Но слоновете използват и ниско боботене, за да държат връзка с далечните стада.
По-ниските звуци стигат по-далеч,
но ние не чуваме всичко, което си казват.
С помощта на модерните технологии
за пръв път можем да чуем и най-ниското им боботене.
Това е инфразвук.
Сега чуваме част от общуването им, която човешкото ухо не улавя.
Слоновете издават толкова ниски звуци,
като прекарват въздух през гигантските си гласни струни,
осем пъти по-големи от нашите.
Тези звуци се чуват на площ от над 260 кв. км.
Чрез тях стадата държат връзка в обширните равнини.
Рсе обединяват, ако усетят опасност.
Тук господстват лъвовете.
Най-големите прайдове могат да повалят млад слон.
В пустинята най-големите хищници се засичат
при малкото водопои,
където рано или късно идва и плячката.
За да стигне до водата, стадото трябва да прецени
колко лъвове има насреща си и дали те са заплаха за малките.
Рго преценява само по слух.
Слоновете подслушват териториалния зов на лъвовете.
Рдори са се научили да броят.
Скупчени около малките, ако са усетили заплаха,
старите и мъдри слонове, прехвърлили 60-годишна възраст,
правят разлика между зова на лъвиците
и ниското и по-силно ръмжене на опасните мъжкари.
Ако лъвовете са прекалено много, слоновете няма да идат до водата.
Но ако числено превъзхождат хищника, слоновете веднага показват кой е шефът.
Лъвовете са прогонени и стадото може да пие вода.
Като си служат със звуци, които ние тепърва опознаваме,
слоновете защитават семействата си в обширните равнини.
За други обитатели на пустинята не са важни далечните звуци,
а едва доловимите шумове под краката им.
Голямоухата лисица.
Не е трудно да се досетим откъде идва името й.
Външните им уши са високи 13 сантиметра
и функционират като сателитни чинии,
което прави тези малки лисици акустичните хищници на пустинята.
В последните светли часове на деня за това семейство е време за лов.
Това значи, че ще се ослушват за най-тихите звуци наоколо.
Термитите жътвари са любимото лакомство на голямоухата лисица.
Не по-големи от мравка, странно как, те стъпват 100 пъти по-тихо.
На нас може да ни се струват безшумни.
Но голямоухата лисица притежава суперсила -
използва огромните си уши, за да усили и най-слабия звук.
Свръхчувствителни микрофони ни дават представа как чува плячката си.
През деня термитите трудно се чуват.
Но голямоухите лисици са нощни животни.
Залезе ли слънцето, те се изправят пред оглушителен проблем.
Докато патрулират,
звукът от нощния хор на пустинята се усилва докрай
и заглушава тихите стъпки на термитите.
Тази врява е от влюбени щурци,
чиито зов от 90 децибела се получава от потриване на видоизменените им крила.
Само че умната лисица може да филтрира шума им.
Тя накланя глава и насочва ушите си като сателитни чинии към земята.
Рзолира фоновия шум
и слуша плячката.
Слухът им е толкова остър,
че една лисица може да изяде 3000 термита на нощ.
По изгрев слънце нощният хор заглъхва.
Рвъздухът се изпълва с мимолетни проявления на живот.
Но от всички обитатели на африканската пустиня
има един, постигнал революция в тайните послания.
Щраусът.
Тази млада двойка за първи път ще има малки.
Цели 13 на брой.
Но за да се излюпят благополучно, родителите им ще трябва да се ослушват
и за най-тихите съобщения от пилетата в яйцата.
Яйцата изглеждат безжизнени,
но вътре в тези черупки гъмжи от звуци.
Около десетия ден сърчицата на птичетата започват да бият.
След 40 дни се чува как поемат първите си глътки въздух
през пори в черупката.
Бъдещите родители се редуват да мътят яйцата
и се ослушват за тайните сигнали
с ушите на тила си.
Рслед 42 дни в гнездото
майката най-после чува това, което е чакала.
Нежно пиукане от яйцата.
Знак, че малките ще се излюпят до няколко часа.
За родителите това е сигнал да се приготвят да помагат.
Сега те охраняват гнездото заедно
и няма да го напуснат, докато не се излюпи и последното яйце.
Рне след дълго
гордите родители посрещат на бял свят първата си рожба.
Но моментът е опасен.
Миризмата на прясно излюпено яйце ще привлече хищниците в пустинята.
Черногръби чакали.
Щом се излюпят всички, гнездото ще бъде изоставено по най-бързия начин.
Сега пък майката започва да шуми.
Тя потраква с човка
и сякаш подканя малките да се разбързат.
Невероятното е, че и първото излюпено помага да се ускори процесът.
Всеки негов зов
дава прилив на енергия на братята и сестрите му
и им помага да счупят черупките си.
Едно по едно и другите се присъединяват към хора на вече излюпените.
Скоро семейството е в пълен състав и може да тръгва.
Точно навреме.
Щраусите се появяват шумно на бял свят.
Но скоро малките ще спрат да пиукат
и спокойствието в пустините на Южна Африка ще се върне.
РќРђ ЛОВ Р—Рђ Р—Р’РЈР¦Р
За да улови по нов начин тайните разговори на слоновете,
екипът ни отиде до северните части на Калахари.
Звукарят Себастиан Дън е изправен пред необичайна задача.
Той трябва да запише инфразвуково боботене,
което е неуловимо за човешкото ухо.
{\an8}В това пухкаво калъфче има два микрофона.
{\an8}СЕБАСТРРђРќ ДЪН, Р—Р’РЈРљРђР
{\an8}Единият е стерео и записва звуците, които човешкото ухо чува.
Другият микрофон записва звуци, които ние не чуваме.
Записите не тръгват съвсем по план.
Някой има газове. Засега улових само това.
Но не след дълго той успява да запише най-ниските вокални изяви на слоновете.
Невероятно.
Чувам звука, но знам, че това не включва най-ниските тонове.
Почти 90% от звуците на слона са недоловими за нас.
Но докато прослушва записите си, Себастиан открива, че слоновете
не са единствените, които издават нискочестотни звуци.
Чувам коли.
Бръмченето на колите наистина се чува надалеч.
Дори насред пустинята
бученето на автомобилни двигатели се чува на почти два километра.
Учените са открили, че нискочестотното шумово замърсяване
от човешката дейност обърква слоновете
и може да повлияе на способността им да общуват на дълги разстояния.
За да улови рева на слоновете без фоновия шум на превозните средства,
Себастиан настройва микрофоните за запис през нощта.
Но на сутринта слоновете имат изненада за него.
Не! Защо така?
Всичко това беше един дълъг кабел.
Нищожна цена, ако Себастиан е успял
да запише инфразвуковия обмен от нощните им набези.
Колко ясно боботене.
Невероятно. За първи път чувам такова нещо.
Тези записи разкриват изцяло нов аспект
на общуването между слоновете, който тепърва ще разгадаваме.
Превод на субтитрите Северина Цанкова