Earthsounds - Season 1 (2024) (Earthsounds.S01.1080p.ATVP.WEB-DL.DD+5.1.Atmos.H.264-LivelyEagleOfExoticSerendipity/earthsounds.s01e06.1080p.web.h264-livelyeagleofexoticserendipity.srt) Свали субтитрите

Earthsounds - Season 1 (2024) (Earthsounds.S01.1080p.ATVP.WEB-DL.DD+5.1.Atmos.H.264-LivelyEagleOfExoticSerendipity/earthsounds.s01e06.1080p.web.h264-livelyeagleofexoticserendipity.srt)
Полюсите на Земята.
Магични ледени светове, където температурата пада до -50 градуса.
{\an8}В най-студените региони на Земята
{\an8}ТЕКСТА ЧЕТЕ ТОМ ХИДЪЛСТЪН
{\an8}звукът се движи най-бавно.
А животните са намерили хитри начини да общуват
сред мразовития пейзаж.
За един от символите на Антарктида
звукът е ориентирът как семейството да не се губи.
Императорският пингвин.
Всяка година близо 20 000 от тези шумни птици
се събират на леда да отгледат малките си.
За родителите да държат отрочетата си под око,
е почти невъзможно.
Хилядите пингвинчета изглеждат еднакво.
Дори родителите им не могат да ги различат само по външния вид.
За да познаят кое на кого е, те разчитат на звука.
Този гладен мъник от три дни чака
майка му да се върне от риболов в океана.
Докато нея я няма,
той се опитва да убеди други двойки да го нахранят.
Като всяко пингвинче, и това има уникален вик.
По него го разпознават родителите му.
И пак по него другите двойки разбират, че то не е тяхното малко.
И набързо го отпращат.
Час по-скоро трябва да намери майка си.
Има късмет.
Родителите вече се връщат и стомасите им са пълни с риба.
Но за да нахранят рожбите си, първо трябва да ги намерят.
За търсенето
родителите използват така наречената "двугласна вокализация".
С новите технологии
можем да разделим двата гласа и да ги чуем поотделно.
В комбинация
те образуват уникален вик.
Звукът се понася сред врявата в колонията.
Ако нейното малко е наоколо,
то ще познае уникалния й вик
и ще подсвирне в отговор.
Малко вероятно е това да стане от раз.
Затова майката тръгва през множеството,
от време на време вика
и чака отговор.
Засега напразно.
РўСѓРє Рµ, РЅРѕ РєСЉРґРµ?
Тя ще го търси с часове.
Най-сетне
двугласната вокализация на майката предизвиква реакцията, която е чакала.
Уникалния вик на нейното малко.
След няколко дни раздяла майката и малкото пак се намират
и малкото получава храната, която толкова чакаше.
Топла среща
в най-студеното кътче на Земята.
Животът над леда е само половината от звуковия пейзаж.
Под леда се чуват съвсем други звуци.
През летните месеци топящите се ледници се "газират",
докато освобождават мехурчета въздух.
Необичайни звуци рикошират в долната страна на леда.
В студени води звукът стига по-далеч, отколкото в топли.
Това е добре дошло за белугите,
които държат връзка помежду си чрез нещо като чуруликане.
Интересното е,
че някои полярни животни общуват чрез звуци
и от двете страни на леда.
Атлантическите моржове.
Излегнати върху леда,
те издават някои неприятни звуци, които по-добре да пренебрегнем.
Но под водата мъжките създават най-необичайния любовен зов.
Размножителният период наближава
и е време за репетиция.
Ако тежиш колкото малка кола,
невинаги съобразяваш, че се движиш по тънък лед.
Даже влизането в морето не е лесна задача.
Но във водата
тези тромави животни се превръщат в невероятни изпълнители.
Специални подводни микрофони ни позволяват
да чуем невероятните им способности.
Арсенал от най-странните звуци - от почуквания
до стържене на метал.
И най-странният. Гонг.
Тези механични звуци се образуват от завихрянето на въздуха
около огромните въздушни мехури дълбоко в гърлата им.
Подобна колективна изява се вижда рядко.
Вероятно това са млади мъжкари, които се упражняват в свалките.
Добре е да тренират и издръжливостта си,
защото при моржовете ухажването е продължителен процес.
Учените са записвали мъжкари да пеят цели 65 часа.
Това прави любовната им песен най-дългата и може би най-странната
сред бозайниците.
И докато моржовете искат да им се чуе гласът,
за един легендарен обитател на Северния полярен кръг
е най-добре да е безшумен.
Бялата мечка.
Този близо 500-килограмов хищник постоянно броди из Арктика,
за да търси храна.
Тръгне ли на лов, най-напред надушва плячката си.
Но приближи ли я, разчита изцяло на слуха си.
Тъпанчетата му са големи и той чува и най-тихите звуци.
В студения и плътен въздух звукът се разпространява по-бавно.
Странното е, че като отскачат между леда и топлия въздух над него,
шумовете стигат по-далеч.
Белите мечки се възползват от тази особеност на звука при студ
и се ослушват за нещо съвсем конкретно.
Подобно на моржовете,
и мъжките брадати тюлени изпълняват любовните си песни под вода.
Женските ги чуват отгоре.
Но ги слуша и друг.
Макар лапите им да са с възглавнички, мечките са тежки и стъпките им се чуват.
Затова използват околните шумове, за да ловуват.
Ползват за прикритие плясъка на вълните
и скърцащия лед.
Този метод за дебнене във вода
позволява на мечката да доближи плячката.
Но острият слух държи тюленката нащрек.
Този път хищникът не успя да улови нищо.
Белите мечки трябва да ядат веднъж на десет дни, за да са в добро здраве.
Този мечок ще се върне да пробва пак.
В полярните райони не само животните издават необикновени звуци.
Микрофони дълбоко под снежната покривка
позволяват да чуем тананикащите шелфове,
докато вибрират от силния вятър.
Айсбергите свистят и се пропукват,
щом се сблъскат с морския лед.
Но най-странният звук в този студ
се чува по тъмно.
Северното сияние.
Един от най-впечатляващите визуални спектакли на планетата.
Неотдавна стана ясно,
че към това уникално светлинно шоу има и звук.
Човешкото ухо не чува това причудливо подсвирване и свистене,
но приемниците за дълги вълни го улавят.
Този звук се получава на близо 650 км в небето,
когато частиците, заредени от Слънцето, навлязат в земната атмосфера.
Хипнотизиращата песен на полярната нощ.
От небесните симфонии
към най-приятния от всички арктически звуци.
Всяка пролет любовта е във въздуха,
защото хиляди патици гага кацат на леда в морето,
за да се чифтосат.
Мъжките са с черно-бяло оперение и зелен акцент,
а женските са невзрачно кафяви.
С толкова съперници наоколо
мъжките правят всичко възможно да изпъкнат
с интересните си любовни песни.
Възпроизвеждането на подобен звук изисква силен и гъвкав врат.
Всъщност
мускулите на врата на мъжките са 50% по-плътни от тези на женските.
За нас това е странен зов,
но в любовното състезание
той дава тон на хор от съперници.
Ако това не привлече вниманието на женската,
ухажорите ще пробват друг трик за прелъстяване.
Пляскането с крила е сред десетината ритуала за ухажване на патиците гага.
Танцът на татко паток.
Ако женската приеме,
тя ще го покаже с обикновено крякване.
Странният любовен зов събра още една двойка.
И хайде на среща.
Само един от необичайните примери как в студа животните използват звук,
за да оцелеят на скованите от лед полюси.
НА ЛОВ ЗА ЗВУЦИ
За да опознае звуците на полярните региони по-детайлно от всякога,
екипът ни пропътува над 16 000 километра до Антарктида.
Всички ще прекарат месец в изследователската база "Ноймайер 3".
Първи ден.
Екипът ни тръгва да търси императорски пингвини.
Намериш ли колонията, първо те впечатлява врявата.
{\an8}Хиляди птици крякат едновременно.
{\an8}Т. РИЧАРДС РЪКОВОДИТЕЛ
Сред тази врява
екипът иска да запише уникалния вик на гладно пингвинче.
Хиляди пингвини, малки и големи, крякат едновременно.
Няма да е лесно да хванем отделен зов.
Но тук не идват често хора
и пингвините явно са склонни да съдействат.
Трябва да стоим на 30 м от колонията и на 5 м от пингвините.
Но това любопитно малко дойде само.
Записът май ще стане лесно.
От раз.
Следващият звук, който екипът иска да запише, е под вода.
И пак вадят късмет с отзивчив изпълнител.
Пее тюлен на Уедъл.
След секунди източникът на тези невероятни звуци
СЃРµ РїРѕСЏРІСЏРІР°.
Майка и малко.
Това е дупката, през която дишат, просто искаха да ни разгледат.
Невероятно е, че тук дивите животни сами ни доближават.
Но късметът на екипа свършва,
защото времето се разваля.
{\an8}Времето се смени рязко.
{\an8}Наоколо е само сняг и видимостта е много лоша.
{\an8}РҐ. БОРН, ОПЕРАТОР
Трябва да се върнем в базата.
Антарктида е най-ветровитото място на Земята.
Глобалното затопляне е направило ветровете още по-яростни.
Вихрушките тук надминават 300 км/ч.
Екипът ни се прибира вътре.
Три дни по-късно времето най-после се прояснява.
И екипът пак се връща към записите.
Картотекират най-необичайните звуци в Антарктида.
Харесаха ми някои от по-маловажните звуци.
Как пингвините топуркат по леда, а снегът "хрупа" под ноктите им.
Шумът на мехурчетата, когато пингвините се стрелкат към повърхността.
И как подсвирват като гумени играчки, като изскачат от водата.
Все едно им изпускат въздуха.
След месец на леда екипът ни улови звуците на Антарктида
от нечувана досега близост.
Уникално докосване до магическия свят
на звука сред минусови температури.
Превод на субтитрите Северина Цанкова