Earthsounds - Season 1 (2024) (Earthsounds.S01.1080p.ATVP.WEB-DL.DD+5.1.Atmos.H.264-LivelyEagleOfExoticSerendipity/earthsounds.s01e05.1080p.web.h264-livelyeagleofexoticserendipity.srt) Свали субтитрите
Огромна територия.
{\an8}ТЕКСТА ЧЕТЕ РўРћРњ РҐРДЪЛСТЪН
Тук гъмжи от живот.
Свят, в който господстват най-гръмките гласове.
Но ако се заслушате,
тревата е източник на звуци.
Чуйте най-странната звукова надпревара на Земята.
Сервал. Потайна африканска дива котка.
Ршпионинът с най-добрия слух в саваната.
Тези ловци търсят плячка,
като се ослушват за всеки звук с грамадните си уши.
За да компенсира лошата видимост в тревата,
сервалът има най-големите уши спрямо размера си сред всички котки.
Така съставя звукова карта на света около себе си.
Едва доловим звук дълбоко под тревата
е онова, за което се заслушва сервалът.
Стъпките на ивичестите мишки.
Ушите му като пеленгатори се въртят независимо едно от друго
чрез десет мускула във всяко едно.
Така сервалът чува идеално във всички посоки.
Ала за да определи къде точно е плячката,
изненадващо хищникът сяда.
Повечето котки дебнат, но слухът им е толкова остър...
че им позволява да ловуват със затворени очи.
Сервалът може да чуе стъпките на мишка от над три метра разстояние.
Може да стои неподвижен 15 минути.
Рда чака търпеливо
плячката да издаде и най-малкия шум.
Щом засече плячката, му предстои още една трудна задача.
Трябва да нападне тихомълком.
Затова се вдига във въздуха.
Като скача почти на два метра височина,
той насочва атаката с голяма прецизност.
Сервалът е един от най-успешните ловци при котките.
Справя се с 20% по-добре от лъвовете.
Рвсичко това благодарение на удивителната му способност
да долавя и най-тихите звуци в саваната.
От най-тихите към най-шумните.
В необятната африканска савана има един звук,
който преобразява това място.
Гръмотевиците дават началото на голямата миграция в Африка.
Животните ги чуват от близо 150 км разстояние.
Зажаднелите треви поникват, като засмукват вода
и мънички въздушни мехурчета от корените си.
Рзбуялата растителност привлича
огромен брой едри бозайници - най-голямото подобно струпване на Земята.
Какофония от живот.
Предизвикана от тътена на гръмотевиците.
Струпването е толкова голямо,
че звуковата надпревара в Африка достига нови висоти.
Рможе би най-удивителният трик прилагат дребни насекоми,
които пазят дома си от гигантите чрез звуци.
Черни острокоремни мравки, дълги десетина милиметра.
Наричат се така, защото коремчетата им приличат на опашки.
Обитават един определен вид акация
с корави бодливи израстъци, в които са жилищните им помещения.
Дървото осигурява и храна.
Отделя сладък сок за гладните насекоми.
За мравките животът на дървото им щеше да е идеален,
ако не беше един грамаден проблем.
Не само мравките обожават акацията.
Слонът яде близо сто кила храна на ден
и може да ошушка дърво за нула време.
Затова на насекомите им е хрумнал изумителният метод
да бранят акацията си чрез звуци.
Учените са открили, че мравките може би са се научили да копаят входове
най-вече откъм наветрената страна на гнездата си.
С усилването на вятъра дървото започва да свири.
Мравките превръщат дървото си в гигантски духов инструмент.
Подсвирванията се носят с вятъра.
Слоновете изглежда са се научили, че това е предупреждение.
Акация, която свири, гъмжи от хапещи мравки.
Най-добре да не припарват до нея.
Но системата на мравките не е безпогрешна.
С отслабването на вятъра предупреждението заглъхва.
Рдървото може бързо да бъде нападнато.
От гледна точка на мравките
гощавката на слона е бедствие.
Но насекомите прибягват до още един трик.
Когато са под тревога, мравките тресат коремчета.
Получените вибрации се наричат стридулация.
Новите технологии ни позволяват да чуем
това странно общуване за пръв път.
Вибрациите обхождат клоните
и мобилизират колонията за по-малко от секунда.
Тази тайна бойна тревога им помага да координират нападението.
Хапят очите и чувствителния хобот на слона.
Срещу 25 000 разярени буболечки
и най-големите сухоземни бозайници подвиват опашка.
Рзглежда невъзможно,
но като създават дружно един от най-странните предупредителни сигнали,
мравките могат да прогонят животно един милиард пъти по-голямо от тях.
Не само насекомите влизат в необичайна симбиоза със съседите си.
Африкански биволи.
Тези животни имат чудати взаимоотношения с шумен съюзник.
Жълтоклюните биволски скорци почти винаги са на гърба на гостоприемника си
и кълват паразитите му.
Нехаят за чуждото спокойствие
и се завират навсякъде.
Те се грижат не само за добрата хигиена на бивола.
Тези наблюдателни птици
ползват ефикасна система за ранно предупреждение.
Биволите са научили, че писукането на скорците вещае беда.
Лъвове.
Върховните хищници в Африка.
За тези големи котки
звукът може да е разковничето към успешния лов.
Биволите се подплашват.
Брадавичестата свиня може да е по-лесна мишена.
За да не я усети плячката,
тежката близо 150 кг лъвица пристъпва внимателно.
За да издебне, трябва да е напълно безшумна.
Когато ловуват сами, лъвиците се провалят в осем от десет опита.
Днес тя и семейството й явно ще останат гладни.
Но в дъждовния период настъпва огромна промяна
в звученето на саваната.
Заедно с шума от вятъра и дъжда
това осигурява предимство на лъва.
В суматохата от звуци
стъпките на прайда се заглушават.
Еколозите наричат това явление "звуково маскиране".
Лъвовете се разпръсват из равнините,
незабелязано от плячката.
Условията са идеални да се прокраднат още по-близо.
Но сред всички животни в огласяната от звуци савана
има един невероятен изпълнител,
чиито любовни песни достигат шеметни висоти.
Птицата джаксънов кадифен тъкач.
Този млад мъжки е новобранец в любовта и за да омае женска,
трябва да заучи един от най-сложните напеви в саваната.
От два дни той трескаво работи.
Строи амфитеатър, широк близо метър,
в чийто център стърчи странна туфа.
За да привлече женска, мъжкият запява любовни куплети.
Но тази малка птица има голям проблем.
От тревата песента не се чува.
Гъстата растителност я заглушава.
Но птицата тъкач е майстор на високите ноти.
Като скача почти на метър височина, мъжкият се показва от тревата.
Когато е най-високо, изтъква характерните си трели.
В продължение на двайсет минути той пее неспирно,
докато не го чуе женска.
Но не е единственият ерген.
РРјР° Рё РґСЂСѓРіРё мъжки.
РњРЅРѕРіРѕ РЅР° Р±СЂРѕР№.
Всички са на любовна вълна и се опитват да го надскочат
и надпеят.
За да омае женската, мъжкият не щади гласа си.
Рзпълнението РјСѓ преминава РІ следващото РЅРёРІРѕ.
Тресейки великолепните си опашни пера като гигантски маракаси,
той издава скорострелни цъкания.
Но после прави нещо още по-странно.
Обикаля грамадната си туфа
и се крие от гостенката си.
Когато женската понечи да го види, той се отмества,
защото иска да я омагьоса само със звуците си.
Предбрачна криеница.
Чак когато е сигурен, че женската е в захлас,
приковава вниманието й с финалния рефрен.
Пиукане, което ще реши изхода.
Достатъчно ли е?
РЈРІРё, РЅРµ.
Представлението му завършва с огорчение.
В африканската савана
и най-пламенното изпълнение не гарантира успех.
Мъжкият джаксънов тъкач ще трябва да пее и утре.
РќРђ ЛОВ Р—Рђ Р—Р’РЈР¦Р
За да улови звуците в африканските равнини в невиждани досега подробности,
звукарят Себастиан Дън влиза в резервата "Масай Мара" в Кения.
На най-красивото място съм.
{\an8}Съкровищница от звуци, за които не подозирах.
{\an8}РЎ. ДЪН, ЗВУКООПЕРАТОР
Един от многото записи, които Себастиан иска да направи,
е на любовния зов на най-големите хищници в Африка.
За целта трябва да прояви находчивост.
За да приближа микрофона до животните,
направих количка с дистанционно управление.
Надявам се да запиша микрокомуникацията им.
Отдалече това е много трудно. Започваме.
Но първите опити са осуетени.
Притиска я.
Стиска я с ноктите си.
Не ми се иска да става така.
Ще дам малко назад, дано лъвицата я пусне.
Не след дълго лъвовете свикват с количката
и Себастиан започва да записва звуците им.
С тези слаби звуци лъвчетата си просят мляко.
Закачливите повиквания, чрез които се сплотяват,
също ще са важни за оцеляването им.
Освен по-близките звуци
Себастиан иска да запише и най-емблематичния зов в саваната.
Лъвския рев.
Помага му защитникът на лъвовете Ник Елиът,
който познава особено гласовит доминиращ мъжки.
От толкова близо ревът на лъва е над сто децибела.
Колкото мотоциклет.
Леле, удивително! Усети ли го?
Усетих го в гърдите си. Впечатляващо!
Но чак когато сравнява различни записи на лъвски рев,
Себастиан открива нещо изумително.
Това е гласов отпечатък на лъвски рев.
Добре. Това е на един лъв.
Да, на един. Този е на друг.
Неговият гласов отпечатък е различен.
Това ме кара да мисля, че всеки един е уникален.
Много интересно.
Тези дребни разлики в звуците
биха могли да променят начина, по който еколозите търсят лъвове в дивото.
Ако можем да ги разграничаваме по този начин,
това ще е невероятно полезно и вълнуващо в работата ни.
Новост в науката.
Лъвският рев би могъл да играе важна роля
в проследяването и опазването на този символ на Африка.
Превод на субтитрите Катина Николова