Earthsounds - Season 1 (2024) (Earthsounds.S01.1080p.ATVP.WEB-DL.DD+5.1.Atmos.H.264-LivelyEagleOfExoticSerendipity/earthsounds.s01e04.1080p.web.h264-livelyeagleofexoticserendipity.srt) Свали субтитрите
Най-големият и най-дълбокият на планетата.
{\an8}ТЕКСТА ЧЕТЕ РўРћРњ РҐРДЪЛСТЪН
{\an8}Свят на непознати звуци,
където животните използват гласа си по неразгадаеми начини.
Особено най-добрите певци в океана.
Гърбатите китове.
Всяка година над 10 000 гърбати кита се събират край Хавайските острови,
за да впечатлят половинка.
Рзаедно да създадат една от най-сложните и пленителни песни.
С най-новите подводни микрофони
сега можем да чуем водната им симфония по нов начин.
На 25 метра дълбочина
този мъжки пее над 20 минути с едно вдишване.
Той показва уменията си в подводната музикална надпревара.
Песента му е сложно съчетание от отличителни фрази
и завладяващи звуци,
които огласят морската синева.
Другите мъжки слушат.
Ако им харесва чутото, го възпроизвеждат.
Едно към едно.
Рго добавят към своята песен.
Мъжките си подражават толкова често,
че накрая всички пеят една и съща песен.
Уникална за конкретния сезон.
Точното значение на песента им остава загадка.
Но е ясно, че също като при хората, пеенето събира гърбатите китове.
Но тук има други, по-трудно доловими китови звуци.
Тази нова майка е дошла преди два месеца, за да роди в топлите води на Хаваите.
Малкото й все още е уязвимо
и общува с нея чрез тихи подсвирвания и изгрухтявания.
Тайният им език.
Дори с малко до себе си майката привлича вниманието на мъжките.
А това може да е опасно.
Концертът на мъжките започва да се разгорещява.
Забелязали са майката
и започват вкупом да й пеят, за да я впечатлят.
Тази любовна гонка
е най-мащабното ухажване в природата.
Всеки претендент се опитва да покаже превъзходство,
като издава звуци, които се носят на километри.
В стълпотворението има опасност майката и малкото да се разделят.
Гонката може да се проточи и три часа.
Накрая победителят изскача над повърхността.
Чрез песента си и демонстрацията на сила
този мъжки си е спечелил правото да придружи и ухажва майката
в началото на епичната им миграция към местата, където се хранят.
От Хавайските острови Тихият океан се шири на хиляди километри.
Той заема една трета от планетата
и на места дълбочината му е колкото пет Гранд каньона.
От всички океани Тихият е най-богат на видове.
Звукът пътува пет пъти по-далеч и по-бързо под вода, отколкото във въздуха.
Затова именно на звука
разчитат повечето животни тук.
Най-разпространеният звук в океаните не е китовата песен, а ето това.
Почти постоянно пукане и щракане изпълва морето.
То идва от удивителен източник.
Рздават РіРѕ милиони дребни създания,
които притежават невероятни акустични суперсили.
Тази усърдна скаридка е заета с разкопаването на дома си.
Грамадните й щипки са идеалните "лопати" в кораловия пясък.
Но са и тайната как скаридата брани дома си чрез звуци.
Дупката е на желано място и скаридката трябва да е нащрек.
Защото конкуренцията е хвърлила око на нов дом.
Когато натрапницата се доближава,
съседите знаят, че е време да се скрият.
Защото това са пистолетни скариди
и всяка е снабдена със звуков шоков пистолет.
С помощта на най-новите подводни микрофони
сега можем да чуем звуковите им битки.
Специализираната щипка се насочва като пушка
Рё РіСЂСЉРјРІР°.
Като забавим звука 500 пъти,
можем да чуем какво точно се случва.
Щипката на скаридата щраква с такава невероятна скорост,
че нагрява водата до близо 4500 градуса по Целзий.
Така създава мехур от високо налягане.
Спукването му предизвиква толкова силен гръм,
че във водата преминават ударни вълни.
Натрапникът побягва.
За размерите си
пистолетната скарида издава най-силния звук в морето.
Пуканията и щраканията от безброй минибитки
по цялото океанско дъно се смесват с шума на морето
и създават характерния звук на Тихия океан.
Докато едни океански обитатели се бият чрез звуци,
други ги използват по по-хармонични начини.
Край тихоокеанското крайбрежие на Коста Рика
една група животни използват учудващ трик със звуци,
за да се намерят в открития океан.
Делфините.
Това семейство от 60 делфина плува далеч от брега,
за да се събере с други групи и да търсят храна.
От повърхността гласовете им едва се чуват.
Но под вълните е съвсем различно.
Рндивидите РІ семейството общуват чрез сложен език,
съставен от силни подсвирвания и скорострелни цъкания.
Така държат връзка, докато се движат.
Но за да изпращат съобщения до други групи,
тези делфини използват звуците по уникален начин.
Това са дългомуцунести делфини.
Единствените от сем. Делфинови, които скачат по този начин.
Акробатичните им скокове приличат на перчене с умения.
Но всъщност ги правят заради звука.
Те използват повърхността на океана за барабан.
Въртеливите им скокове създават гръм,
който пътува през водата със скорост 1,5 км/сек.
Това е покана за близките групи делфини
да се съберат.
В пътеката от мехурчета след тях се крие таен сигнал.
Тези малки въздушни мехури, оставени след всеки удар с водата,
се запазват до пет часа.
Като следват тези следи от мехурчета
насред открития океан,
другите групи на километри разстояние се присъединяват към семейството.
Бройката нараства и започва да се образува супергрупа.
Хиляда делфина,
разпрострели се на близо километър.
Заедно семействата ловуват в по-големи участъци от океана
и вече общуват помежду си чрез звуци.
Рзумителното Рµ, че това Рµ само част РѕС‚ "разговорите" РёРј.
Половината им звуци са над диапазона на човешкото ухо.
Но сега можем да чуем и тайните им съобщения.
Да чуем постоянното "бъбрене" помежду им,
което обединява супергрупата.
Подобни събирания са едни от най-зрелищните спектакли в Тихия океан.
Рвсичко това се дължи на концертите на дългомуцунестите делфини.
Но за да открием най-странните начини на общуване при животните
в необятния открит океан,
трябва да се спуснем дълбоко в един скрит свят.
В мрака дребни създания, наречени планктон,
някои от които микроскопични,
издават едва доловими звуци, докато пътуват във водата.
Милиарди на брой са и създават шума дълбоко в океана.
Още по-надолу създанията стават дори по-странни.
Както и звуците.
На 800 метра дълбочина
станциите за подслушване долавят загадъчно "бъбрене".
На определени дълбочини
заради водната плътност звукът пътува по-далеч,
отколкото навсякъде другаде по света.
Тази песен на син кит
може да идва от 1500 км разстояние.
Няма друг зов в природата, който да стига толкова далеч.
Така най-големите животни на Земята общуват помежду си в океаните,
без изобщо да се виждат.
Но най-хитроумното използване на звука в океаните се случва
край тихоокеанското крайбрежие на Аляска.
Всяка пролет тези брегове внезапно оживяват.
От дълбините
пролетният цъфтеж на планктона оцветява водата в изумрудено-зелено
и привлича милиони херинги,
а с тях и гладни хищници от длъж и шир.
След близо 8000 км от Хавайските острови
гърбатите китове пристигат на местата за хранене.
Не са яли от пет месеца
и са пригладнели.
На повърхността похапват малки количества крил и планктон.
А това не е достатъчно за гладния гърбат кит.
Китовете преследват пасажите от херинга, която се крие под повърхността.
За да я хванат, трябва да заложат най-сложния акустичен капан в природата.
Разпръскват се
и после се гмурват в синхрон.
Микрофони и камери на гърбовете им ни потапят надълбоко
заедно с ловците
и ни показват по невероятен нов начин как се хранят гърбатите китове.
Държат връзка чрез тихо грухтене
и застават под пасажа от херинга.
После водачът на групата прави нещо забележително.
От дихателния си отвор пуска поток от мехурчета.
Това може да продължи повече от минута.
Мехурчетата се вдигат
и създават преграда около рибата - мрежа от балончета.
В това време водачът изважда тайното си акустично оръжие -
застрашителен боен вик.
Този призрачен зов се отблъсква в преградата от мехурчета
и подплашва херингата към средата на мрежата.
Сега водачът извиква за последно
и казва на ловната група да плува към повърхността,
за да може да започне пирът.
Чрез мрежата от мехурчета
всеки кит може да изяде над един тон херинга на ден.
Този уникален поглед в света на кита хвърля нова светлина
върху необикновения начин, по който гърбатите китове използват звука.
РќРђ ЛОВ Р—Рђ Р—Р’РЈР¦Р
За да научи нещо ново за звуците на гърбатите китове,
екипът на предаването ги следи от Хавайските острови
до местата, където се хранят, в Северния Тих океан.
Рзскача СЂРёР±Р°.
Да.
Супер.
Тук се събра с учени
от Аляския университет и Аляския фонд за китовете.
Те използват нови технологии да изучават лова чрез мехурчета.
{\an8}От 23 години изучаваме китовете, но все още знаем толкова малко.
{\an8}АНДРСАБО, ФОНД Р—Рђ РљРТОВЕТЕ РњРђР”РРЎРЄРќ РљРћР—РњРђ, АЛЯСКРУНРВЕРСРТЕТ
{\an8}Нямахме оборудването, което да ни помогне да вникнем какво правят.
Но вече имаме ето такива предаватели.
Всеки е с камера,
микрофон и датчици за движение,
които помагат на екипа да следи китовете под вода.
Прикрепват се временно чрез няколко малки вентузи,
които не повреждат дебелата кожа на кита,
и се поставят от края на триметров прът.
Опашка.
- Супер.
Гърбатите китове край Аляска са застрашени.
За поставянето на предавателите са нужни разрешителни и внимателен подход.
Бавно се опитваш да влезеш в групата,
да станеш част от нея.
Правим това наистина внимателно.
Дори лека промяна в скоростта променя поведението им, а не искаме това.
Удивително е,
че са известни по-малко от 30 кита, които издават този ловен зов.
Наричат ги "викачи".
Но все още не е доказано дали един и същи кит духа обръча от мехурчета.
Анди вижда един от тях - Арпеджио - който може да им даде отговора.
Арпеджио е в базата данни от 90-те години.
Смятаме, че е сред ключовите викачи в групата.
Да сложим предавател точно на него, беше доста вълнуващо.
Но да го поставят на точното място...
Там ли е?
...само звучи лесно.
Сякаш знае да стои далеч от нас.
- Да.
Екипът е внимателен и търпелив и не смущава лова на китовете.
Мехурчета пред нас.
Разстояние?
- Сякаш минават под нас.
Рћ, РґР°.
Да.
Ето тук.
Ето, пред нас е.
Точно пред нас.
Китовете отново се показват
и екипът разполага с много кратко време да постави предавателя.
РЇРєРѕ!
Браво, Мади, върхът си.
Поставени са множество предаватели
и сега от китовете зависи да ги потопят в своя свят.
Чувам бипкане.
Екипът ги следи от разстояние и един кит е в центъра на случващото се.
Почва се.
- Наистина ли?
Арпеджио.
Това е Арпеджио. Страхотно.
Предавателите могат да останат до 24 часа, преди да се отделят.
А когато ги прибират и свалят данните,
учените получават дългоочаквания нов поглед в света на китовете.
Ето.
Леле, от самото начало.
Невероятно.
Това е Арпеджио.
Чуй това.
Това е лудост.
Зове ги да започват лова.
Данните от предавателя на Арпеджио показват
как един кит прави мрежата от мехурчета и зове групата да започне лова.
Предавателят е на викач и добиваме по-ясна представа
как китовете използват звуците, за да съберат херингата.
Досега не сме надниквали под вода по този начин
и не сме проследявали кит викач.
Анализът на данните от предавателите
ще промени представата ни за ловните умения
на най-големите певци в Тихия океан.
Превод на субтитрите Катина Николова