Earthsounds - Season 1 (2024) (Earthsounds.S01.1080p.ATVP.WEB-DL.DD+5.1.Atmos.H.264-LivelyEagleOfExoticSerendipity/earthsounds.s01e03.1080p.web.h264-livelyeagleofexoticserendipity.srt) Свали субтитрите

Earthsounds - Season 1 (2024) (Earthsounds.S01.1080p.ATVP.WEB-DL.DD+5.1.Atmos.H.264-LivelyEagleOfExoticSerendipity/earthsounds.s01e03.1080p.web.h264-livelyeagleofexoticserendipity.srt)
{\an8}Амазонската джунгла.
{\an8}ТЕКСТА ЧЕТЕ ТОМ ХИДЪЛСТЪН
Най-богатото на живот място на Земята.
Звуците на десетки хиляди видове
превръщат този пейзаж в най-богатия на звуци на планетата.
Въздухът е наситен със звуци
и най-трудното нещо тук е да надвикаш конкуренцията.
Един от начините е да увеличиш силата на звука.
А ето и най-гръмогласните сухоземни животни.
Маймуните ревачи.
Те живеят на малки групи
и по цял ден се хранят из върхарите.
Любимите им дървета дават вкусни плодове.
Животът тук е доста лежерен.
Освен веднъж дневно,
когато бащата започва да вика, за да покаже, че това е тяхното дърво.
Викът му е 140 децибела -
гърми като реактивен двигател.
Отеква на близо пет километра.
Оглушителният рев се получава в резонаторната му торба.
В нея има куха подезична кост.
В гушата звукът ехти, става по-дълбок и се усилва.
Това предупреждение обикновено държи другите групи далеч.
Но не и днес.
Друга група се приближава
и иска да превземе плодното дърво.
Таткото предизвиква най-гръмкото надвикване в джунглата.
Надвикването набира инерция и той прибягва до излайвания.
Знак, че агресията се засилва.
Но когато съперниците не си тръгват,
маймуните прибягват до една последна акустична стратегия.
Майката и таткото обединяват сили.
Дуетът кара натрапниците да си плюят на петите.
Викането изразходва много енергия,
но си струва, защото маймуните мерят сили само с гласовете си
и рядко стигат до сблъсъци.
В дървесните корони може и да си струва да си креслив,
но на земята е друго.
Навътре в джунглата сега може да чуем най-потайните твари в Амазония
с камери и микрофони.
Животните идват тук да ближат глина, която е важен източник на минерали.
Но учудващо никой не гъква.
Дори маймуните ревачи мълчат.
Тук те се боричкат в пълна тишина.
Камери за пръв път улавят това поведение.
Има основателна причина за умълчаването им.
Ягуар.
Върховният хищник в Амазония.
Докато той обикаля,
тревожните крясъци на птиците го следват на всяка крачка.
Нищо не убягва от бдителния им поглед.
Всяко животно се ослушва за предупрежденията им.
Достатъчен е един пронизителен вик.
И всички се разбягват.
Най-голямата котка в Южна Америка е надхитрена от горската аларма.
Звуците в Амазония се променят не само във височина,
но и през целия ден.
В прохладния застинал въздух призори звукът пътува по-надалеч.
За приматите това е идеалният момент да ги чуят на голямо разстояние.
Затова и птиците пеят сутрин, когато е по-хладно.
През деня влажността се увеличава и звукът не пътува толкова надалеч.
По-големите животни се умълчават и идва ред на насекомите да зацвърчат.
Привечер една от последните птици, които се чуват, е голямото тинаму.
Нощем запява нов хор.
Жабите крякат в тъмницата.
Някои звучат като състезателни коли.
Идеалният синхрон на най-сложния животински оркестър.
Фино настройван в продължение на милиони години.
Но не всички обитатели на джунглата спазват този внимателно съставен график.
Трипръстият ленивец е най-бавното животно на планетата.
За да не го закачат хищниците, той стои скрит и умълчан.
Но веднъж в месеца, за да привлече самец, женската нарушава мълчанието си
и оглася гората с най-пискливата серенада.
Животът на мъжките ленивци е вечна дрямка.
Но писукането на женската е като будилник.
Този мъжки е изкушен и предприема епично пътуване.
Слиза от безопасните високи клони, за да търси любовта.
На земята той не е от най-бързите.
Късогледството също му пречи.
Когато се приближава,
той забързва до около 1,5 км/ч.
Не че това се забелязва.
Най-сетне той стига до дървото на женската.
Но там заварва конкуренция.
Още един мъжки.
Започва най-бавната надпревара в джунглата.
Съперниците ще се сблъскат.
Микрофоните улавят звуците на този рядък дуел между ленивци.
Нашият мъжки нанася жестоко ляво кроше
и съперникът му изскимтява.
Това е знак, че се предава
и оставя нашия мъжки да отиде при женската.
Съвкуплението трае по-малко от минута.
Изглежда, че това е единственото нещо, което ленивците вършат бързо.
Събрани с помощта на звука,
най-бавните бозайници в света намират любовта високо на дърветата.
Но в звуковата надпревара в Амазония
едно ежедневно събитие заглушава и най-пронизителния вик.
Всеки следобед ромонът на дъждовните капки,
тупващи върху различни по размери листа,
пресъздава различни тонове.
И зазвучава сложен ритъм.
В една-единствена буря
може да паднат над трилион капки,
което предизвиква толкова силен фонов шум,
че повечето животни спират да викат.
Скоро след буря птиците възобновяват песните си.
Едно птиче е измислило уникален начин да бъде чуто.
Червеноглавият манакин.
Този красив млад мъжки е нетърпелив да привлече женска.
Но в гъстата растителност яркото му оперение трудно се вижда.
Затова е измислил интересен начин
да привлича вниманието на женските наоколо.
Вместо да пее,
той използва крилата си
за музикален инструмент.
Това се нарича стридулация
и манакините са единствените птици, които я прилагат.
Като забавим звука,
можем да разкрием тайната на изпълнението му.
Перата се търкат едно в друго като лъка върху струните на цигулка.
Но за жалост, този млад мъжки не е единственият изпълнител днес.
Към десетина мъжки са се събрали в тази част на гората.
За да отвее конкуренцията,
нашето мъжко птиче трябва да представи виртуозно изпълнение.
Наблизо има женска и сега е моментът да блесне.
Май върви добре.
Но когато запява фалшиво,
няма втори шанс.
С упражнения ще се усъвършенства.
След време ще е маестро.
Но от всички необичайни звуци, с които общуват животните в Амазония,
най-странният е в подлеса,
където се крие акустичен свят, недоловим за човешкото ухо.
Рогата цикадка.
Тези насекоми издават звуци по много необичаен начин.
Като раздрусват коремчетата си,
предизвикват вълна от вибрации,
която минава през краката им
и по стълбовете на растенията като личен телефонен кабел.
Чрез технология, която преобразува вибрациите в звук,
можем да се заслушаме в тайните им разговори.
Рогатите цикадки звучат така странно, както и изглеждат.
Така търсят половинки
и се известяват взаимно, че са намерили храна.
Общуването при някои цикадки
е още по-удивително по сложност.
Тази цикадка е грижовна майка.
Тя се грижи за нимфите си.
Всяка е колкото оризово зрънце.
Цикадките са сред малкото насекоми, които се грижат за малките си.
И има защо - в гората гъмжи от опасности.
Отровна хищна дървеница.
Щом усетят стъпките й,
нимфите бият тревога.
Поредица от вибрации прорязва забавачницата.
Майката засича тревожния зов.
Мексиканската вълна на нимфите
известява майката къде точно е опасността.
Тя проследява сигналите им.
Сега й предстои сблъсък.
Но краката й, които ловко изпращат и приемат сигнали,
показват завидни кунгфу умения.
Дървеницата е победена.
Майката се връща при рожбите си и им изпраща успокоителни вибрации.
Тайният език на цикадките е толкова сложен,
че според учените превъзхожда езика на някои гръбначни.
Скрит свят на звуци дълбоко в гората.
Само един от хилядите удивителни гласове,
които превръщат Амазония в едно от най-озвучените места на планетата.
НА ЛОВ ЗА ЗВУЦИ
За да улови сложните звуци в най-голямата тропическа гора в света,
звукооператорката Ели Уилямс влиза в джунглите на Перу.
За най-доброто от Амазония трябва да се качи нависоко.
Моят звуков свят е на нивото на ушите ми,
а толкова много се случва по върхарите.
Затова исках да се кача.
С висящ под нея микрофон
Ели тръгва нагоре.
Но това не е за страхливи хора
особено когато разбереш, че с теб се качва
насекомото с най-болезненото ужилване в Амазония.
Не обичам височини.
Стоп.
- Ще спрете ли?
Но на десетина метра над земята ме уплаши друго - мравка куршум.
В скута ми има мравка куршум, под чатната ми е.
Не я виждам. Да, мравка куршум е. Огромна е.
Чувала съм, че ужилването боли по осем часа.
Виждам я.
Да, изпъдих я. Беше огромна.
Боже мой. Това беше по-страшно от голямата височина.
Готова ли си за още нагоре?
- Да.
Дали беше сама, или има приятелка?
Леле-мале.
О, боже.
Повече гратисчии няма
и Ели може да започне записите.
Скоро тя открива, че звуците в гората са на отделни слоеве.
Изкачвах се с по няколко метра и спирах за минута.
Може ли малко по-нагоре, Оли?
- Може, Ели.
Звуците доста се променяха, докато се движех нагоре по дървото.
Чудесно. Благодаря. Удивително е.
Короните на дърветата са на близо 60 метра височина.
Ели чува цял нов свят.
Нагоре изглежда е по-оживено,
защото като бях до върха на дървото,
звуците около мен идваха от по-далеч, а ги чувах, наистина има активност.
Скоро Ели вече има любим звук.
Плени ме песента на качулатата оропендола.
Звучи като от "Междузвездни войни".
Сякаш е на робот. Страшно ми хареса.
До 90% от живота тук е в короните на дърветата
и горе Ели има възможността
да запише най-шумния слой на тропическата гора
с най-богатото биоразнообразие на Земята.
Превод на субтитрите Катина Николова