Earthsounds - Season 1 (2024) (Earthsounds.S01.1080p.ATVP.WEB-DL.DD+5.1.Atmos.H.264-LivelyEagleOfExoticSerendipity/earthsounds.s01e02.1080p.web.h264-livelyeagleofexoticserendipity.srt) Свали субтитрите

Earthsounds - Season 1 (2024) (Earthsounds.S01.1080p.ATVP.WEB-DL.DD+5.1.Atmos.H.264-LivelyEagleOfExoticSerendipity/earthsounds.s01e02.1080p.web.h264-livelyeagleofexoticserendipity.srt)
Хималаите.
{\an8}Най-високата планинска верига на Земята.
{\an8}ТЕКСТА ЧЕТЕ ТОМ ХИДЪЛСТЪН
Върховете й стърчат на повече от 8000 метра височина.
Дълбоките каньони създават най-голямата ехо камера.
Тук и най-малкият шум проехтява в долините.
За малкото необикновени обитатели по тези места
звукът е ключът към оцеляването им.
Барс.
"Призрака на Хималаите"
и най-успешният издебващ ловец.
Този мъжки търси храна.
За да се доближи до плячката,
е много важно да не бъде забелязан.
Но в притихналите планини
е също толкова важно и да не бъде чут.
Плячката е пръсната на голяма територия,
затова барсовете се възползват от звуковата среда във височините.
Слухът им е три пъти по-остър от нашия.
Долавят слаби шумове от километри.
Те се ослушват за едно конкретно животно.
Сибирските козли.
Докато се приближава, хищникът се старае да е безшумен.
За да е успешна засадата му, трябва да е по-близо до плячката.
Дългата козина между възглавничките на пръстите му
обезшумява стъпките му и той се прокрадва още по-близо.
Достатъчно е да се търкулне камък
и козлите ще се изплашат.
Разкрит е.
Това го принуждава да атакува от 30 метра.
В разредения планински въздух всяка крачка изразходва ценна енергия.
На отвесните скали е достатъчно да се подхлъзнеш...
и край на гонката.
Този път барсът остава гладен.
Но само след няколко седмици ще използва ехото в планините
за коренно различно преследване.
Оттатък върховете звуковият терен е съвсем друг
и акустичните правила са коренно различни.
Тибетското плато.
Из тези голи равнини
звукът не отеква, а се разсейва в студения сух въздух.
Тук трябва да викаш, за да те чуят.
Чируто е може би най-странната антилопа в света.
Всяка зима тези любознателни същества се събират, за да се чифтосат.
Този мъжкар брани харем от десет женски.
За да не му избягат,
търчи наперено край тях.
Трябва да е нащрек,
защото и други мъжки са на брачна вълна.
Съперниците се събират и се бият помежду си.
Победителят ще се бие с нашия мъжки за правото над харема.
Затова той им припомня кой е тарторът тук.
Дълбоките звуци пътуват по-далеч.
Затова чируто предупреждава с гръмко басово ръмжене, което се чува на 1,5 км.
Но не всички са се изплашили.
Един съперник му изръмжава в отговор.
Нашият мъжки ще трябва да го затапи.
Така започва вокален двубой.
Може би най-неблагозвучното надпяване в света.
В повечето случаи споровете се решават с подобно ръмжене.
Само че днес нашият мъжки се е изправил срещу равностоен съперник.
Харемът му е заложен на карта и той трябва да изгони натрапника.
Въпреки разредения въздух чируто може да тича с 80 км/ч.
Този път съперникът подвива опашка.
В Хималаите условията се променят мигновено,
а с тях и звуковата среда.
Новонатрупалият сняг заглушава звука
и планините притихват.
Сега признаци на живот се долавят още по-трудно.
Под снега микрофоните улавят тайното общуване
на едно от най-симпатичните създания в Хималаите.
Тибетският сеносъбирач.
Тези общителни дребни бозайници живеят на семейни групи от около 20 индивида.
Чрез седем различни писукания общуват помежду си
и уреждат междусъседски спорове.
Но цялото това църкане привлича нежелано внимание.
Тибетска лисица.
Лисиците имат отличен слух, шест пъти по-остър от нашия.
Те чуват високочестотното цвърчене на сеносъбирачите.
Щом ги чуе, лисицата започва да дебне.
Прикляква и пристъпва бавно,
за да не издаде и звук.
Ушите й се въртят независимо едно от друго.
Така лисицата определя откъде идва и най-малкият звук.
И се доближава до източника.
Този нехаещ сеносъбирач е само на сантиметри от зъбите на лиса.
Но за щастие, сеносъбирачите имат уникална система за известяване при опасност.
Тревожните им писъци указват посоката
и мъничетата разбират откъде точно идва тревожният зов,
за да могат да избягат.
Но хитрата лиса не се предава лесно.
Щом се скрият, сеносъбирачите отново се разбъбрят.
А хищникът слухти отгоре.
И започва да копае.
Може да изкопае дълбока почти метър яма.
На сеносъбирачите лошо им се пише.
Но тези умни бозайници са един ход пред ловеца.
Защото тунелите им имат аварийни изходи,
за да избягат и от най-упоритата лисица.
Тези дребосъци ще посрещнат утрешния ден.
В Хималаите най-силните звуци издават самите върхове.
Въздушните маси се сблъскват с планините и отслабват скалите.
Глетчерите стенат, докато извайват дълбоките долини.
А по нанадолнищата гърмят лавини.
Всяка година тези върхове порастват с по един сантиметър.
Така звучат най-високите върхове, когато се издигат още по-нависоко.
Но в подножието им един шум доминира над всички останали.
Подхранвани от разтопения сняг и мусонните дъждове,
планинските бързеи се разпенват
и наоколо се чува грохот като от реактивен двигател.
Той заглушава всички останали звуци и общуването се превръща в изпитание.
Но едно птиче е намерило начин да бъде чуто в какофонията.
Кафявият воден кос.
Тази женска лови водни насекоми,
за да храни гладното си пиле.
То е само на няколко дни,
но вече е голямо и с вълчи апетит.
Когато са близо едно до друго, птичетата лесно се чуват.
Но за да ловува, майката трябва да се отдалечи.
Така е много по-трудно да държи връзка с малкото.
Особено ако то е непохватно.
Течението го подхваща и го повлича надолу.
Когато майката се връща, пилето й никакво го няма.
Затова тя надава писклив вик.
Като заглушим фоновия шум, можем да чуем зова й.
Писукането на водния кос е над звуковия диапазон на водата.
Учените наричат тази честота "тих прозорец".
Техен личен канал на общуване, който прорязва какофонията,
така че малкото да чуе майка си отдалеч.
Дори на тази крехка възраст водният кос може да отвърне.
Високочестотните звуци се прехващат по-лесно.
Така майката може да го намери само по гласа му.
Двамата отново са заедно.
Но за майката няма почивка.
От всички звуци в Хималаите
има един необикновен, който се чува по-рядко от останалите.
Любовната песен на Призрака на Хималаите.
В продължение на две години мрежа от фотокапани
подслушва най-високите върхове.
И заснема редки кадри с потайните барсове.
Всяка пролет за няколко седмици женските започват да търсят партньор.
Привидно невъзможна задача в необятните планини.
Първата стъпка е да оставят мирисна диря.
Преброждат огромни разстояния и маркират териториите си,
които са близо 260 кв. км.
Ето какво се надяват да намерят.
Млад мъжки.
Докато се отърква в миризмата,
можем да чуем любовния му зов.
След като е привлякла мъжки,
женската минава от маркирането с миризма към звуците.
Песента й се чува на километри.
За един мъжкар този зов е неустоим.
И само на сантиметри от камерата ни
той отговаря и правим първия запис на барс от подобна близост.
Призрачният им дует продължава само няколко минути.
Но е достатъчно да събере две самотни котки.
След живота в усамотение
сега котките изглеждат леко плахи.
Нежното им ухажване рядко може да се наблюдава.
Благодарение на акустиката в планината,
барсовете успяват да намерят любовта
в необятните Хималаи.
НА ЛОВ ЗА ЗВУЦИ
За да запише най-редкия зов в планината,
екипът се качва в Ладак в Северна Индия на над 4500 метра височина.
{\an8}Къде е лифтът? Казаха, че ще има.
{\an8}ДЖ. АНДЪРСЪН, ПРОДУЦЕНТ
Надяват се да запишат едно от най-потайните животни -
барса.
Гласът на тези плахи големи котки се чува само за кратко през размножителния период.
Затова е изключително трудно да се улучи моментът.
За целта екипът наема опитния водач Кенраб Пунтсог.
Районът е огромен.
Трябва да сте там, където барсовете реват, а това е трудно да се предвиди.
Първо трябва да намерят котките.
Трудна задача, когато си в най-голямата планинска верига.
Но за Кенраб върховете са осеяни със скрити следи,
които барсовете оставят.
Вървял е насам.
- В снега се вижда ясно.
Значи в района има котки.
Но това е само началото.
За да запише гласовете им, екипът ще разчита на фотокапани.
{\an8}Заравяме го в земята и се надяваме някой барс да мине над него.
{\an8}НИК ГАЙ, ОПЕРАТОР
Аз бих спрял някъде тук.
И бих минал отгоре му.
Накрая е опашката. Ще е супер.
За да запишат звука, заради който са тук,
Ник има план.
Търся къде да закрепя това малко записващо устройство.
Като фотокапан е, но за звук.
Ще разположим няколко такива.
След като всичко е готово...
Така е добре.
...екипът слиза от планината и започва да чака.
След три седмици проверяват дали им е провървяло.
Нещо идва.
И екипът вижда първия си барс.
Но въпреки че не са и мечтали да се доближат толкова до тези котки,
Ник не е успял да запише звук.
Гледам да не се разочаровам. Трябва да приемаш неуспехите.
Но да, неприятно е.
Да запишеш най-редкия зов в Хималаите, няма как да е лесно.
Усилията по поддръжката на всички фотокапани
са колкото екипът да изкачи Еверест четири пъти.
Най-накрая, две години по-късно, Кенраб успява.
Мъжки барс задейства камерата.
И след като я подминава, започва да зове.
Най-чистият запис на рева на барс, правен някога.
Необикновената любовна песен на Призрака на Хималаите.
Превод на субтитрите Катина Николова