Earthsounds - Season 1 (2024) (Earthsounds.S01.1080p.ATVP.WEB-DL.DD+5.1.Atmos.H.264-LivelyEagleOfExoticSerendipity/earthsounds.s01e01.1080p.web.h264-livelyeagleofexoticserendipity.srt) Свали субтитрите

Earthsounds - Season 1 (2024) (Earthsounds.S01.1080p.ATVP.WEB-DL.DD+5.1.Atmos.H.264-LivelyEagleOfExoticSerendipity/earthsounds.s01e01.1080p.web.h264-livelyeagleofexoticserendipity.srt)
Древните евкалиптови гори на Австралия.
Праисторически свят, огласян от странни и завладяващи звуци.
{\an8}ТЕКСТА ЧЕТЕ ТОМ ХИДЪЛСТЪН
{\an8}Изолирани от над 35 млн. години,
животните тук са усъвършенствали причудливи начини за общуване.
Особено когато си търсят партньор.
Голямата птица лира е сред най-старите видове пойни птици в света.
Зиме, за да привлекат партньорка,
мъжките зрелищно демонстрират таланта си.
За 15 години този мъжкар е натрупал опит и вече е звезда.
Но във въздуха се носят гласовете на млади съперници
и този сезон той ще трябва да надмине себе си.
Най-напред разчиства сцената.
Изпипва всичко.
И представлението започва.
Птицата лира е виртуоз на имитациите.
Започва с камшична птица.
Убедително начало.
Една женска е заинтригувана.
Тя ще предпочете най-прецизния имитатор.
Затова мъжкият продължава с австралийска класика.
Кукабара.
Не е зле.
Женската проявява интерес и той преминава към крякане на какаду.
Седемдесет процента от репертоара му са имитации.
Слушал е по-старите птици лири и е копирал.
За този сложен и разнообразен репертоар
птиците лири възпроизвеждат по няколко ноти едновременно.
Ако забавим песента им, разбираме как.
Те притежават два гласови апарата.
Един за ниските тонове.
И един за високите.
Това им позволява да превключват тоналността без усилие.
Спират само да си поемат въздух.
Привлечена от песента му,
женската се приближава.
Тогава започва най-впечатляващата част от програмата му.
Изкусно координирани песен и танц.
Чак когато тя се доближава, той показва най-интересното.
Лазерен пистолет.
За женската той е неустоим.
Птиците лири са най-изявените певци в австралийските гори,
но през годината песните им се смесват
с любовния зов на различни животни.
Промяната се усеща чрез акустично пътуване през сезоните.
През пролетта във въздуха се носят любовните песни
на над 300 вида птици.
В лятната жега жужат насекомите, които търсят партньорка.
А с началото на дъждовния сезон
отеква трополенето на дъжда.
Деветдесет процента от годишните валежи се изливат само за шест месеца
и реките в тропическата гора се превръщат в гърмящи водопади.
Сега животните трябва да крещят, за да се чуят.
А някои от най-дребните горски обитатели имат най-силните гласове.
В Австралия има над 200 вида жаби.
И всеки от тях има свой любовен зов.
Златистобедрената литория снася яйца само веднъж годишно,
затова тази вечер се ослушва за подходящ партньор.
От крясъците на толкова много видове трудно се разбира кой кой е.
Но жабите чуват чрез уникален за животинския свят способ.
Белите им дробове са свързани с тъпанчетата.
И когато се надуят, фоновите звуци спират да се чуват.
Като слушалки, които премахват околния шум.
Така тази женска отсява глъчката
и избира идеалния партньор.
Насред врявата от жабешкия хор.
Дъждовният сезон събужда и друг звук в австралийските гори.
По-деликатен зов, но не за привличане на партньор,
а за предпазване на потомството.
В реките в Северната територия
се спотайва най-страшният хищник в Австралия.
Гребенестият крокодил.
Гигант, който достига дължина до 6 м и живее до 70 години.
Но за да оцелее в първия ден от живота си, ключова роля има звукът.
Тази женска скоро ще стане майка.
Преди три месеца тя е снесла 30 яйца
и ги е заровила дълбоко в гнездо от пръчки и кал,
където да се топлят и да са защитени.
Но излюпят ли се, малките ще се сблъскат с опасности.
Пъстрите чапли на брега лесно могат да си грабнат крокодилче.
За да опази яйцата,
майката не се е отделяла от гнездото през последните 90 дни.
Тя се ослушва за точно определен звук.
Приглушено пиукане от едно от яйцата.
Скоро звукът се чува и от второ яйце.
После и от трето.
Крокодилчетата разговарят помежду си.
И се уговарят да се излюпят по едно и също време.
Майката долавя тези звуци от десетина метра
през ушни прорези зад очите си.
Тръгва към гнездото, за да види какво става.
Крокодилите чуват не само с ушите си.
Като полага глава върху гнездото, чрез рецептори на челюстта,
тя улавя вибрациите отдолу.
Дойде ли точният момент, започва да копае.
Учените са установили,
че звукът от разкопаването насърчава малките да се излюпят.
Веднага щом първите малки видят бял свят,
майка им ги повежда към реката.
И чака.
Пиукайки, за да поддържат връзка, крокодилчетата хукват към водата,
за да са близо до майка си.
Но това шумолене не остава незабелязано.
Накацват чапли.
Остава да се излюпи последното крокодилче.
Изоставено само, то няма голям шанс.
Но женските крокодили яростно защитават малките си.
Всички дребосъци вече са във водата. Засега опасността е преминала.
Малките ще поддържат връзка с пиукане през следващите пет седмици,
за да могат да отраснат заедно.
Много животни в австралийските гори
издават звуци, които човешкото ухо може да чуе,
но някои твари възприемат звук по различен начин.
Женският кръгоплетен паяк
е колкото човешка длан.
Паяците нямат уши.
Те улавят вибрации чрез рецептори в краката си.
Не чуват звука, а по-скоро го усещат.
Чрез лазерна технология, която преобразува вибрациите в звук,
сега можем да чуем шума в паяжината и да надникнем в непознат свят.
Женската е почти сляпа, но мрежата е гигантски акустичен сензор,
който й позволява да чува какво става наоколо.
Тя се ослушва за един определен звук.
Съприкосновението отеква по всяка нишка
и тя локализира жертвата
и я изяжда.
За миниатюрния мъжки,
който е десет пъти по-малък от нея, е опасно да я ухажва.
Той пристъпва внимателно, за да не го помисли за плячка.
Затова превръща паяжината в музикален инструмент
и й прави серенада.
Дърпа копринените струни
и показва на женската, че е приятел, а не враг.
После разтръсква коремче и паяжината започва да пулсира.
Това се нарича тремулация.
От нея женската изпада в покорен транс.
Тези звукови сигнали позволяват на мъжкия кръгоплетен паяк да я доближи.
Ако има късмет, и да се сноши с нея.
В този случай любовта наистина се храни с музика.
Но в австралийските гори има един любовен зов,
който резонира толкова ниско, че почти оспорва законите на физиката.
Ще се изненадате кой го издава.
Коалата.
Известни с мързела си,
тези любители на евкалипта са тихи през голяма част от годината.
Но дойде ли пролет, за няколко седмици всичко се променя.
Този едър мъжки си търси партньорка.
Горе сред листака няма добра видимост
и за да обяви намеренията си, той прави ето това.
Толкова нисък звук могат да издават само 20 пъти по-едри животни.
Но учените са разгадали тайната.
Мъжките имат допълнителни гласни струни, 15 пъти по-широки от нормалното.
Затова коалата може да издава звук, нисък като боботенето на слон.
Това ниско мучене се чува почти на километър.
И привлича вниманието на една женска.
Но и другите ухажори в околността искат да я впечатлят
и скоро се включват в битката за вниманието й.
По-дребните мъжки нямат толкова нисък зов.
А за тяхно съжаление,
женските предпочитат мъжкарите с басово звучене.
Ниският зов предполага големина и сила.
Накрая най-едрият затапва конкуренцията
и може да доближи женската, без някой да оспорва правото му.
Но първо трябва да я намери.
Коалите слизат колкото да сменят дървото, но са удивително пъргави.
Той забелязва женската и тръгва към нея.
Тя вълнува ли се?
Той не очакваше такава реакция.
Знак, че го отхвърля.
Днес дори и най-ниският зов не успя да я спечели.
За момент всичко утихва.
Но скоро друга приятна песен ще оживи въздушните пасажи
на древните гори на Австралия.
НА ЛОВ ЗА ЗВУЦИ
За да улови омайния хор на австралийските дървесни жаби,
екипът ни навлезе в тропическите гори
на Северен Куийнсланд да запише един конкретен вид,
който се чува само една-две нощи в годината.
Помага им бележитият експерт по жаби Джоди Роули.
{\an8}Търсим един вид, който отдавна не сме чували.
{\an8}Д-Р ДЖ. РОУЛИ, БИОЛОГ
{\an8}Златистобедрената литория.
Тези рядко срещани жабки живеят високо на дърветата
и слизат само да се размножават, когато има локви.
А тази вечер условията са перфектни.
Днес се изля порой.
Затова се надявам да намерим литория. Те обичат да вали из ведро.
В гъсталака тези малки същества трудно се забелязват.
Аз ги търся с фенерчета,
но за да намериш жаби, всъщност е най-добре да слушаш.
Не само дървесниците са излезли заради дъжда.
Поне 40 вида жаби огласят гората със своето квакане.
Лаене.
И крякане.
Май чувам ивичеста жаба долу в шумата.
Нямам представа точно къде е.
А, ето я.
Вижте колко добре се е маскирала тази красавица.
Ако не беше издала звук, щяхме да я подминем.
Страхотни са.
Няма много време.
Ако Джоди иска да чуе редкия вид сред тази врява,
не бива да спира задълго.
Чувам я.
Наистина е вълнуващо. Чувам литория.
Това ми се случи последно преди 20 години.
Май вече сме близо.
Много близо.
Ето. Погледнете.
Вижте колко са красиви.
Може да видите една ей там. И втора, и трета.
Еха! Не очаквах множество.
Толкова много мъжкари крякат сега, че се надвикам, докато говоря.
Чуйте ги.
Тази врява е знак за равновесие в екосистемата.
Жабите са невероятно чувствителни към промените в околната среда
и звуците им са мерило за здравето на тропическата гора.
Но за Джоди това е още по-вълшебен момент.
Извадих невероятен късмет. Това не се вижда често.
Да съм сред тази глъчка, особено пък от литории,
които рядко пеят в хор, е божествено.
Все едно съм в рая. Усещането е невероятно.
Екипът няма време и се забързва
да запише този хор и уникалния зов на отделните жаби.
Можеше да дойдем 100 пъти точно тук на този поток и да не ги видим.
Но уцелихме нощта.
Със знанията на Джоди и с малко късмет
екипът успя да запише редкия напев
на един от най-малките, но най-шумни обитатели на австралийските гори.
Превод на субтитрите Северина Цанкова