Avatar: The Last Airbender - 01x02 (2024) Свали субтитрите

Avatar: The Last Airbender - 01x02 (2024)
Все отнякъде ще излезе. Забравил си къде си я сложил.
А и не тетрадката намери аватара, а ти.
Тетрадката ти беше от полза,
но неспирният труд те доведе до аватара.
Той избяга!
Върховният воин!
Той е страхливец!
- Не съм сигурен.
Но очевидно аватарът не е това,
което ти или който и да е друг би могъл да очаква.
Няма да знаем, докато не го намерим. А аз ще го намеря.
Все още съм наследник. Това трябва да значи нещо дори тук.
Така е, а сега това, че сме в по-тиха част от света,
ни дава предимство.
Колко места има, където аватарът би могъл да се скрие?
Остров Киоши е само на няколко часа оттук.
Според това аватар Киоши е била най-страховитият воин
и майстор на "аватарското състояние".
Може би нещо в храма й ще ми помогне да овладея силата си...
Преди да убиеш някого?
- Преди това да се повтори.
Да се връщаме вкъщи.
- Какво?
Спасихме го от огнените. Да се връщаме. Моят дълг...
Нашият дълг е да защитаваме селото.
- Хората там могат да се защитават.
А и какво, като спасим селото, ако не спасим света?
Катара, чуваш ли се? Ние ли ще спасим света?
Защо не? Светът се нуждае от Анг. А и ти си прав.
Имаме дълг - да защитим аватара.
- Значи искаш да защитаваме него?
Той замалко да ни отвее от тази планина.
Не искам само да му помогнем.
Откакто го срещнахме, в мен нещо се промени.
Преди не можех да напълня дори напръстник с повеляване.
А виж какво мога да правя сега! И това е само след един ден!
Огледай се. Виж къде сме.
За теб не знам, но аз не мога да се върна.
Катара, има проблем с торбата ти.
Това е нашата храна.
- Какво е това?
Крилат лемур!
Някога небето беше пълно с такива.
Какво е това?
Скъпа Катара, от поколения насам
този свитък се предава между водните повелители в нашето племе
В него е всичко нужно, за да започнеш обучението си.
Не знаеш колко трудно ми беше да го крия от теб.
Но Огнената нация ловеше повелители.
Опасно беше свитъкът да е в ръцете ти.
Но сега ти пътуваш по света.
Трябва да вземеш това, което ти принадлежи.
Ти си водна повелителка. Винаги си била и винаги ще бъдеш.
Никога не го забравяй.
Виждаш ли? Ако бяхме останали вкъщи, това нямаше да се случи.
Хубаво. Отиваме на остров Киоши.
Анг, готов ли си да тръгнем?
Първо трябва да свърша нещо.
През целия ми живот ти ми помагаше.
А аз не ти помогнах, когато имаше нужда.
Сбогом, Гиацо. Прости ми.
АВАТАР: ПОСЛЕДНИЯТ ВЪЗДУШЕН ПОВЕЛИТЕЛ
Воини
Ще дойдеш ли с нас, Момо?
- Момо?
Изглежда като Момо, нали?
Точно както ти изглеждаш като Сока.
- Точно така.
Сигурно имаш вкус на пиле.
Зуко, трябва да опиташ това. Вътре има...
Какво има?
- Яйце от мечка пъдпъдък.
Яйце от мечка пъдпъдък. Полезно за...
За жизненост?
- Жизненост!
Какво търсим тук, чичо?
Тук е щабквартирата на местния командир от Огнената нация.
Можем да намерим информация.
Ако наблизо се случи нещо необичайно, ще бъде съобщено тук.
Да не си полудял?
Искаш да питаме командира дали е виждал аватара?
Ако се разчуе, всички ще го търсят.
Ще изгубя всичко.
- Успокой се, принц Зуко.
Трябва да се научиш да получаваш каквото искаш,
без да разкриваш истинските си намерения.
Използвай такт и съчувствие.
Но най-важното е да имаш... Лепкав ориз!
Чичо, нямаме време за това.
Ето я! Огромна страховита дама.
Гледайте.
Сока, дали е добра идея да влизаш там?
Анг!
Сока!
- Какво става?
Внимавай!
Навлизате в свещена земя без позволение!
Спрете! Допускате грешка! Той е аватар!
Глупости. Щеше да има знаци, че той е аватар.
Мисля, че това може да е знак.
Отдавна не сме имали гости. Ненапразно е така.
Сто години ние, на остров Киоши, успяхме да се запазим от войната.
Постигнахме го, като не контактуваме с външни.
Не искаме външни при себе си.
- Не искам да създавам проблеми.
Искам само да науча повече за аватар Киоши.
Вашата цел не е ли да запазите спомена за нея жив?
Ние не сме заплаха.
- Може би.
Ами следващите посетители? Не трябва да правим изключения.
Не сме просто посетители. Той е аватарът.
Доказателството са твоите думи и малко отражения от статуя.
Знам, че сте уплашени. Не знам как сте живели тук.
Честно казано, не знам как са живели хората където и да е.
Дълго време ме нямаше.
Но там, откъдето идвам, хората си помагат.
Знам, че нямам място тук.
Напоследък често се чувствам не на място.
Но ако можете да ми помогнете,
ако се науча как да бъда аватар,
може би ще върна света, който познавах -
свят, в който хората бяха по-щастливи.
Защо да не погледне няколко книги?
- Проблемът не са тези деца.
А кой може да дойде след тях, знам.
Но ако той е аватарът, как да му обърнем гръб?
Толкова яростен воин...
А с такова меко сърце.
- Мамо...
Суки, твърде си млада и не разбираш, че на този свят има много хора,
които ще се възползват от сърце като твоето.
Не съм твърде млада. Просто не съм виждала света.
Напомниха ми, че самата Киоши
често е получавала помощ от добри непознати.
Като аватар тя е вярвала,
че трябва да помагаме на безпомощните.
Ще позволим на гостите си да останат в нашето село
48 часа.
Вярвам, че ще уважавате границите на нашата щедрост.
Разбирам защо искате да се махнем от острова.
И аз щях да го искам на ваше място.
Животът на толкова хора зависи от вас.
Аз приемам отговорността сериозно.
Аз съм пазител на своето село и...
- Ти?
Да.
- Пазител?
И как защитаваш селяните, като си тук?
Какво? Не го правя. В смисъл, защитавам ги.
Може да не съм там сега, но...
Ами...
Първо трябва да спася света.
Катара, как го каза?
Щом защитавам Анг, защитавам и селото...
С теб имаме много общо. И двамата сме воини.
Преди смъртта си аватар Киоши е обучила елитни бойци,
готови да защитят не само домовете ни, а и културата ни.
Тази традиция се предава през поколенията.
За мен е чест да защитавам тази общност
и ценностите на аватар Киоши.
Не съм просто воин. Аз съм воин на Киоши.
Къде е командирът ви? Трябва ми информация веднага.
Извинете?
- И карти. Подробни морски карти.
А ти кой си?
- Принц Зуко.
Каква чест - при нас да дойде истински благородник.
Какво да направя за вас?
- Както казах...
Моля, простете на племенника ми.
Дълго време плавахме по морето и обноските ни ръждясаха.
Генерал Айро, няма нужда да се извинявате.
Моля, простете ни за нашите лоши маниери.
Тук рядко идват важни гости.
Да не говорим пък за прочутия Западен дракон.
Както племенникът ми казваше, трябват ни карти и информация.
Търсим пасажи от подскачащи акули калмари.
Акули калмари?
- Сега е миграционният им сезон.
Опечени с малко лимон са изключително вкусни.
Ясно. Ще ви помогна както мога.
Ако ми дадете време до сутринта, ще намерим каквото ви трябва.
Много благодаря, командир...
- Жао. Командир Жао.
На вашите услуги.
Някой трябва да ти сложи звънче.
Има храна в голямата зала.
Невероятно! Много си талантлива.
Това са лесните форми.
Преди не можеше да ги изпълниш, нали?
Бързо ги научаваш. Ти си истински воден повелител.
Ти също трябва да се упражняваш.
Аватарът трябва да овладее четирите елемента.
Може би по-късно.
Не мога да си представя какво е да знаеш, че трябва да спасиш света,
но като бягаш от упражненията, няма да избягаш от отговорността.
Знам, просто... Гиацо беше моят учител.
Никога не съм тренирал с никой друг.
Няма проблем. Ще го направим заедно.
Ще останем тук.
А може и просто да те използвам за мишена.
Не е като храната вкъщи, но не е зле.
Пробвай да го направиш пак, животно.
Наистина ли си въздушен повелител?
Признай, той умее да общува.
Знае как да се свързва с хората - както го направи и снощи.
Това е истинската му сила - да изгражда връзки.
Така ще бъде добър аватар.
Да. Ето го спасителя на света.
Това ли е тук да има външни хора?
Не си спомняш времето, когато войната беше навсякъде.
Живеехме в постоянен страх от Огнената нация.
Ненапразно избягвахме всичко това.
- Избягвали сме го...
Както живеем, избегнали сме много неща.
И така да е, останахме в безопасност.
Но не сме щастливи.
Малкият може да забавлява хората тук,
но това не значи, че не е опасен. Той е заплаха.
Колкото по-скоро той и приятелите му се махнат, толкова по-добре.
Аватара ли?
- Да.
Мисли си, че го е намерил?
- Така говори екипажът му.
Намерили го в село на Водното племе. Хванали го, но го изпуснали.
Щом Зуко търси информация, мисли, че аватарът все още е наблизо.
Съберете информация за всичко необичайно напоследък.
Направете го бързо.
- Разбрано.
Сериозно. Звънче. Замисли се за това.
Сам го направих.
Идеален е за битки и лов, и...
- Лов?
Лов, да.
Ловувам тигри китове. Много опасни тигри китове...
Изключително смъртоносни тигри китове.
Мога да ти покажа основите, ако искаш.
Това беше доста добро. Доста добро, да...
Ние в Южното водно племе се занимаваме повече с ръкопашен бой...
Какво... Сега ли?
Добре.
Добре...
Стига!
Тук няма нищо за аватарското състояние или силите й.
Нищо, което да ми помогне да се науча.
Тогава как ще спася света?
Как ще попреча на огнените да наранят още хора?
Знаеш ли, че е била сирак?
Живяла по улиците, после я наели за прислужница на богато семейство.
Била тиха и кротка. Никой не знаел, че тя е аватарът.
И как е стигнала от това...
... до това?
"Само правосъдието носи мир."
Никога не съм искал да се бия. Страх ме е да не нараня никого.
Децата у дома казваха, че имам късмет,
защото не ми се налагаше да тренирам.
Само че ми се налагаше.
Не за да развия силите си, а за да ги контролирам.
Съжалявам...
Никой не казваше нищо, но знаех, че се страхуват от мен.
Както ти и Сока се уплашихте, когато влязох в аватарското състояние.
Ами ако нищо тук не може да ми помогне?
Ами ако не се науча да се контролирам?
Още колко хора ще нараня?
Представи си какво ще стане, ако дори не се опиташ.
Анг, не си сам.
Според това всеки аватар е прераждане.
Буквално не си сам. Другите аватари са в теб.
Трябва да намериш начин да се свържеш с тях.
Отговорите не са в тази сграда. Вътре в теб са.
Какво има?
Лодката на Жао.
Изчезнала е.
- Жао ли?
Чу нещо за летяща крава близо до остров Киоши и тръгна сутринта.
Летяща крава?
По някакъв начин е научил за аватара.
Трябва да стигнем там преди него.
Спрете. Поклон.
Свободни сте.
Светът се нуждае от аватар. Нуждае се от теб, Анг.
Представи си...
- Страх ме е от силата ми.
Няма ги вече.
Аватарът е избягал!
- Не искам тази сила.
Затова ще бъдеш страхотен аватар.
Аватар Киоши, помогни ми.
Анг?
Анг, време беше.
Съжалявам. Не знаех как да се свържа с теб.
Не знаех, че е възможно.
- Има много неща, които не знаеш.
Не може ли по-бързо?
- Движим се с максимална скорост.
Правим всичко възможно.
Ти чакаше три години. Може да изчакаш още малко.
Три години. Три години.
Имаше моменти, когато си мислех, че никога няма да намеря аватара.
Но като знам, че е близо, донякъде е по-лошо...
Защото сега имам истински шанс да се върна у дома.
Понякога надеждата е нещо жестоко.
Господарю, доближаваме се до остров Киоши.
Мисля, че започвам да...
Трябва да използваш силата на противника срещу него.
Да я отразиш.
Благодаря. Ти си прекрасен учител.
- А ти си отличен ученик.
Но със сигурност предишното ти обучение помага.
Нали си защитник на селото си?
Да. Голям защитник.
Там, откъдето идвам, няма работа за истински воин.
Мисля, че си истински воин.
Не като теб. Ти даже не си повелител,
а си най-страховитият боец, когото съм срещал.
Щом не сме повелители, трябва да сме по-добри от тях.
Не можем да срутваме планини и да изгаряме гори,
затова трябва да използваме каквото имаме.
Важното не е силата отвътре, а волята.
Сърцето.
Истината е, че ти завиждам.
Винаги съм се чудила какъв е външният свят,
но нямах смелост да замина.
Винаги съм се чудила какво ще намеря.
Сега знам.
Камбаната!
- И ти ли я чуваш?
Трябва да тръгваме.
- Защо? Какво става?
Това е знак за тревога. Някой идва.
Анг!
Анг, трябва да се върнеш веднага. Къде си?
В това да си аватар има много измерения.
Трябва да си пазител, генерал, посредник, водач.
Имаш различни роли, а за много от тях е нужна огромна сила.
Затова ли трябва да овладея всичките елементи?
За да стана силен?
- Да.
И за да овладееш върховното умение.
Аватарското състояние е комбинация от предишните ти животи,
концентриращо тяхната енергия в теб.
То ще ти даде силата на хиляда повелители.
Видях го. Опасно е.
- Ако не е под контрол - да.
Но може да бъде могъщо оръжие и да ти спаси живота.
Закъсняхме. Няма да изпреварим Жао. Той сигурно вече е в селото.
На пай шо първият ход невинаги е най-добрият.
Знанието къде ще отиде противникът е по-важно от скоростта.
Там, където има един аватар, може да има и друг.
Прекрасен остров.
- Добре сте дошли, командире.
Но трябваше да ни предупредите. Не сме готови за гости.
Аз обаче чух, че онзиден е дошъл неочакван посетител.
Объркали сте се. Ние не контактуваме с външни.
Чувал съм за това.
Чувал съм, че жителите на остров Киоши имат опит
в това да си остават маловажни,
заради което досега нямаше нужда Огнената нация да ви се бърка.
Жалко ще е, ако това се промени заради някакъв външен човек.
Командире,
според мен единствените външни тук сте вие и хората ви.
Жалко е, че мислите така.
Нещо против да огледаме?
- Очаквах да го поискате.
Дръжте ги! Намерете аватара!
Искаш да знаеш какво е аватар. Не мога да ти кажа.
Всеки аватар е различен.
Всеки от нас е бил оформен от нужното в своето време.
Значи трябва сам да науча това?
Това е част от пътя.
- Ами ако нараня някого?
А колко хора бяха наранени, защото теб те нямаше?
Ако пак избягаш от отговорностите си, още ще бъдат наранени!
Аватарът поставя своя дълг над всичко!
Дори над живота си!
Някога и аз бях като теб.
Но видях каква е опасността.
Ще ти покажа какво ще стане, ако се провалиш.
Трагедия очаква Севера, а ако не направиш нещо,
още една нация ще бъде премахната като въздушните номади.
Питаш какво е да си аватар. Да си аватар е да си воин.
Могъщ безмилостен воин!
Водят още хора!
- Не можем да ги удържим дълго!
Къде е приятелят ти? Казахте, че може да ни помогне.
Къде е аватарът?
Ами ако само влоша всичко?
- Точно така ще стане.
Самото ти присъствие на света ще влоши всичко.
Първо двете страни ще се бият по-яростно заради завръщането ти.
За надеждата си има цена.
Ти... Ще мина по един или друг начин.
Ти решаваш какво ще стане с теб.
И какъв е смисълът?
- Да не искаш да ти е лесно?
Нищо не е лесно.
Ако продължиш да бягаш от дълга си, няма да спасиш света.
Няма да спасиш дори този остров.
- Острова ли? От какво?
От опасността, в която е заради теб сега.
Приятелите ми.
Предупредих те!
Никой няма да ме спре!
Искаше да разбереш силата на аватара.
Ще ти покажа какво може да постигне тази сила.
Невъзможно.
Не, не, не!
Отстъпление.
Обратно към кораба!
Анг!
Добре съм.
Аз съм виновен за всичко.
Дойдоха заради мен.
- Затова трябва да заминеш.
Сега.
- Не можем да ви оставим.
Те търсят аватара, не нас.
Не загубихме нищо, което не може да бъде заменено.
А ти ни даде нещо много по-ценно.
Даде ни причина да вярваме отново в селото си, в себе си...
В аватара.
Добра работа, аватар.
Слушай...
Ще ми се да имахме повече време.
- Разбирам.
На мен също.
Благодаря ти, Сока.
- За какво?
Доведе света при мен.
Довиждане.
Значи вече не искаш да се връщаме в селото?
И да оставя забавлението на вас двамата?
Някой трябва да помага на хлапето. Може да му е много трудно.
Зуко няма да се откаже, а той е опасен.
Страшен номер беше да призовеш страховитата дама.
Ще я видим ли пак?
Киоши каза, че мога да призова предишен аватар,
само когато съм в негов храм.
- Какво друго ти каза?
Нещо ужасно ще се случи на Северното водно племе.
Само аз мога да го спра.
Добре. Отиваме на север.
Трябва да отидем там, преди огнените да ни настигнат.
Там са най-добрите водни повелители на света.
Спокойно. Няма да си сам.
Имаш мен, Катара и летяща космата топка.
Какво още ти трябва?
Сериозно...
Добре, това си го изпросих.
Отидох на остров Киоши заради съобщение за проблем.
Не знаех, че аватарът ще бъде там.
Ако ми бяхте казали всичко по-рано,
щяхме да избегнем недоразумението.
Надявам се да можем да го загърбим.
- Разбира се, командире.
Не казвай на никого.
За аватара.
Никой друг не трябва да знае.
Разбира се.
Разбирам колко е чувствителна тази информация.
Позволете ми да кажа, че ако работим заедно,
ще можем да отделим двойно повече ресурси за лова.
Разбира се, вие, принце, ще ръководите всичко.
Чакай, не...
- Прекрасно предложение, командире.
За нас ще бъде чест да приемем помощ и вярност от вас.
Повярвайте ми, за мен нищо не е по-важно от това
да знам на кого съм верен.
Ваше превъзходителство, вие сте големият пламък на света.
Аз съм само скромен ваш слуга в Южното море,
но имам изключително важна новина за вас.
Знам, че тази информация е шокираща
и може да я отхвърлите като лъжлив слух,
но, бъдете сигурен, видях тези събития с очите си.
Затова мога да ви съобщя за нещо невероятно.
Нещо, което ще промени бъдещето на Огнената нация.
Аватарът се е завърнал.
Превод: Tigermaster
©2024 Translator's Heaven