3:10 to Yuma (1957) Свали субтитрите
Американски филм с участието на
ГЛЕН ФОРД, ВАН ХЕФЛИН ФЕЛИША ФАР
ЛЕОРА ДАНА, ХЕНРИ ДЖОУНС РИЧАРД ДЖЕЙКЪЛ
РОБЪТ ЕМХАРТ ШЕРИДАН КОМЕРАТ и др.
Сценарий ХОЛСТЕД УЕЛС и ЕЛМОР ЛЕНАРД
Музика ДЖОРДЖ ДЪНИНГ
Песента изпълнява ФРАНКИ ЛЕЙН
Оператор ЧАРЛС ЛОТЪН ДЖ.
Режисьор ДЕЛМЪР ДЕЙВС
Аз съм г-н Бътърфийлд, и това е моят дилижанс и моите пътници.
Безпокоите ли ги, ще ви преследвам до дупка.
Няма да ви безпокоим.
Искаме само това, което е под брезента.
Май говедата ни са отвъд билото. Чувам ги.
Как са се озовали там? Хайде, тате, да си ги приберем.
Нека първо се уталожи прахта, сине.
Бен.
Кажи му да стои там. – Стой където си!
Какво искаш? – Искам да си прибера говедата!
Ще може след 5 минути. – След 5 минути!
Ще им позволиш ли да командват?
Нямам голям избор.
Никой да не мърда!
Или ще го убия!
Внимателно го вдигнете и го поставете го на коня му.
Няма ли да направиш нещо?
Какво, и да ме застрелят? Това трябва да е бандата на Бен Уейд.
Как се казва? – Бил Мунз.
Къде живее? – Живееше в Контеншън Сити.
Закарайте го там.
Не мога. Пасажерите ми са за Бизби, на няколко километра оттук.
Заведи го до Бизби и го качи обратно на следващата кола.
Човек трябва да бъде погребан там, където е живял.
Конете ви ще ни трябват. – Защо?
За да не отидете при шерифа. Слизайте.
Хайде, момчета. Слизайте.
Ще ги пуснем от тази страна на Бизби.
Ще видиш! Баща ми ще те убие! – Марк.
Нека приберем добитъка.
Здравейте! Бихте ли ни помогнали?
Трябва да отведа говедата у дома! – Ще ми дадете ли кон назаем?
Да, ще доведа един!
Какво се случи? Къде са конете ви? – Ограбиха дилижанса.
Видяха ни и ги взеха, мамо. – И убиха кочияша!
Убили са кочияша?
Един от хората им беше горе, снемаше багажа,
и кочияшът го сграбчи като щит.
Това попречи ли им? Не, стреляха през него.
Беше бандата на Бен Уейд. – Бен Уейд ли?
Ти какво направи? – Бяха 12. Какво можех да сторя?
Стояхме кротко. – След това взеха конете ни.
Просто гледахме.
Какво друго можехме да направим? Искаш да ни застрелят?
Момчета!
Вървете да оседлаете няколко коня.
Сигурно трябва да им занеса и малко вода.
Радвам се, че сте живи и здрави. Всичко можеше да се случи.
Нямаше опасност, поне за нас.
Ужасно изглеждаш. – Какво му е ужасното?
Нищо. – Какво има?
Нищо.
Ужасно е, че се случват такива неща, а ние стоим и гледаме.
Много неща се случват и можеш само да стоиш и да гледаш.
Знам, но ти да стоиш, а момчетата да гледат...
Това е животът. Наглеждаш се на много ужасни неща.
Хората умират. Гръм може да те убие.
Три години суша да убива добитъка ми е ужасно.
А не мога да докарам дъжд.
Да охладя слънцето ли? – Дан, защо си толкова ядосан?
Очакваш нещо, което не мога да направя.
Не очаквам.
Не мога да тръгна да гоня бандити, а говедата ми да измират.
Ако умрат, не знам какво ще правя. – Аз ще държа.
Десет години потене.
Мислиш, че искам да изгубя това тук?
Добитъкът на Паркър не умира. – Не, разбира се.
Той има поток, който не пресъхва.
Попита ли дали ще ти даде да го използваш?
Има ли смисъл?
6 месеца да ползваш вода струва 200 долара. Откъде да ги взема?
Трябва да направиш нещо. Не бива просто да стоиш и да гледаш.
Работиш усилено, аз работя, и момчетата...
Може и да завали.
А ако вземеш заем в града?
Знаеш, че мразя да прося от хората. – Заемът не е просия.
Може да ни спаси.
Може да опитам.
Конете ли ще потърсиш? – Първо отивам в Бизби.
Ще ги търся на връщане.
Заемът ще стигне за 6 месеца. Дотогава трябва да завали.
Всичко ще бъде зелено след 6 месеца. Говедата ще надебелеят.
Може би ти и аз няма да бъдем вечно толкова изморени.
След шест месеца ще бъдем щастливи, нали?
Разбира се, че ще сме щастливи.
За шефа. Трябваше да се сбогува с един от нас, а това е доста лошо.
Но ако не беше той, можеше да е някой от нас.
Шефе?
Шерифът наоколо ли е? – В службата е.
Кажи му, че дилижансът от Контеншън е обран.
Подминахме го на идване. Нямат коне.
Чу ли какво казах? – Да, чух.
Защо не отидеш да му кажеш? – Той спи между 1 и 2 следобед.
Така ли? Добре прави. Така не се изморява.
Вие, от север ли идвате?
Тук, на юг, всички спят между 1 и 2.
Всички, освен теб.
Сега спи шефът. Аз спя между 2 и 3 следобед.
Май сме дошли твърде рано.
И само с това ли се занимава? – Не, прави и други неща.
Например?
Има банка и отпуска заеми на собственици на ранчо.
Тук ли държи парите?
Няма вече пари. Заради сушата никой не връща.
Лоша работа.
Госпожице, ако задаваме много въпроси, просто кажете.
Карахме добитък, и стигнеш ли до място като това
и видиш хубаво момиче като вас...
Е чудесно.
Колко далеч е мексиканската граница?
Никой не знае точно. Още не е определена.
Мисля, че ще я открием.
Когато шерифът се събуди, кажи му, че дилижансът е ограбен.
И че кочияшът е убит.
Убит?
Убит.
Щом има убийство, ще го събудя. Ако е обир, не иска да го събуждам.
Шерифе!
Дилижансът е обран и Бил Мунз е убит.
Тези хора навън са видели! – Колко далече е това?
Около 10 мили. – Взеха и конете.
Чу ли, шерифе?
Защо не се опитахте да помогнете? – Бяхме пръснати.
Видяхме чак като се обърнахме. – Точно така.
Върви събери хората.
Момчета, откъде сте? – От "Преъри Кетъл Къмпъни".
Не знаех, че са стигнали дотук. – Купиха 60 000 глави в Мексико.
Изпратиха ни да ги докараме. – Няма ли да останете?
Не, само колкото да пийнем.
Алекс Потър!
Казах ви, че има ревматизъм! Продаде коня си.
Може да използва един от моите!
Подозрителен дърт козел.
Къде е Алекс Потър? – Спи.
Не мисля, че ще напусне града, докато сме тук.
Пръснете се отвъд границата. Ще се срещнем довечера в Ногалес.
Какво задържа шефа? – Не бой се, ще дойде.
Може сам да се справи с тази провинциална хайка.
Хайде.
Не съм ли те виждал някъде? – Така ли?
Да, някога да си...
Някога да си работила в Чейен?
Ел Пасо? – Не.
А да си работила в "Слепия ирландец" в Додж Сити?
Да, там пеех. Най-хубавите дни в живота ми.
Защо напусна?
Започнах много да кашлям. Докторът каза да дишам сух въздух.
Дошла си където трябва.
Похарчих повече пари на това място...
Помниш ли едно момиче, казваше се...
Полин?
Беше закръглено момиче. – А Велвет? Помниш ли я?
Една нощ похарчих 300 за нея.
Помниш ли, че имаха истински парижки рокли?
И истински парижки парфюм.
Трябва добре да се отнасяш с жената.
Бих похарчил и последния цент за нея, но тя се омъжи за губернатора.
Навъртат ли се много млади тук?
Не, всички са по-стари. – Сигурно си самотна.
Хей! Къде са? Къде отидоха?
Алекс! – Натам.
Няма ли да помогнеш да ги заловим? – Де да можех.
Как изглеждат? – Лесно ще ги хванете.
Трима едри мъжаги на три бели коня.
Трима бели на три големи коня, а?
Пееш ли още понякога? – За кого ли да пея?
Знаеш ли, изглеждаш някак слабичка.
Чувствам се слаба. – Падам си по слабички.
Но да имат сини очи като компенсация.
Твоите сини ли са? – Кафяви.
Няма значение. Няма нужда да са сини.
Трябва да са погребали човека си тук. – Ако ме слушаха, щяха да са повече.
Здравейте, вие ли сте шерифът?
Виждали ли сте дилижанса на Бътърфийлд?
Това е г-н Бътърфийлд. – Откраднаха пратка злато.
Видяхте ли накъде отидоха? – Към Бизби.
Ние идваме от Бизби.
Не ги ли видяхте? Към дузина са, всички на тъмни коне.
Не ги ли видяхте? – Да, видяхме ги.
След това си тръгнаха.
Сай, ти по-добре върви, впрегни дилижанса.
Мислим, че беше Бен Уейд. – Виж ти.
Значи съм бил лице в лице с Бен Уейд.
Здравей, шерифе. Заловихте ли ги?
Били са онези там в Бизби. – Така ли?
Един е още там. Влезе в бара.
Тази сутрин пил ли си, или не?
И капка не пия до обед.
Там има един. Да го заловим. – Ами ако е Бен Уейд?
Какъв смисъл да го залавяме? – Ще го арестуваме.
Докато групата му се върне и изтреби града?
Още никой не го е задържал. – Ще го прогоним от града.
Няма да го заловим, ако стоим тук. Да вървим.
Идваш ли, Дан? – Да, идвам.
Ще стане така, че някой лошо ще пострада.
Ще се върнеш ли някога в Бизби? – Малко вероятно е.
Така си и мислех. – Не се задържам дълго някъде.
Интересува ли те?
Разбира се.
Какво мога да направя? Ти си в движение, аз – закотвена.
Не се оплаквам. Ще имам нещо, за което да си спомням.
Аз също.
Странно, някои мъже можеш да виждаш всеки ден 10 години,
и да не ги забелязваш.
А някои мъже виждаш веднъж, и те са с теб до края на живота ти.
Какво става? – Довършвам питието си.
Някакъв човек идва по пътя.
Здравейте, г-н Еванс. Желаете ли нещо?
Да ви помогна някак си? – Прогонихте говедата ми.
Върнахте си ги. – Да, отне ми половин ден.
Колко ви струва половин ден?
Когато е за цял ден, получавам два долара.
Ето ви два долара за половин ден. – Приемам.
И още два. – Защо?
За момчетата ви, пропилях и тяхното време.
Ако нямате против, дължите още два, задето изтощихте добитъка.
Още два за изтощения добитък.
Нещо друго, за което искате да ви се плати?
Можете да ми дадете още два, задето ме изнервихте.
Не мърдай.
Шерифът е. Насочил е пушка към теб, Уейд.
Вдигни си ръцете.
Бен?
Пази го. – Ще го пазя.
Е, за какво е всичко това? Той ще се върне с останалите
и ще ме освободят. А теб ще те застрелят.
Толкова бързо ще те разкараме, че дъх няма да си поемеш.
Натам.
Седни, там.
Вземи това. – Дотук помагах. Стига толкова.
Какво? – Толкоз! Дойдох по работа.
Трябва да се погрижа за добитъка си. – Ти си най-добрият ни стрелец.
Не съм заместник-шериф. – Всеки човек е заместник.
Дойдох да видя Мак. Помогнах ви, но това е всичко.
Нямам време. Ще изгубя всичко.
Това няма да има никакво значение.
Мак, наблюдавай го.
Може ли да поговорим за минутка? – За какво, Дан?
Е, по работа е, знаеш.
Седни.
Благодаря.
Колкото по-бързо го разкараме, толкова по-сигурно.
Точно така. Ще ги надхитрим с всяка стъпка.
Имаме само два-три часа преднина.
Те ще мислят, че ще го предадем във Форт Хуачука.
Разбира се.
Ще мислят, че ще отидем в Бенсън. – Факт.
Или ще мислят, че ще го отведем в Контеншън и ще го качим
на влака в 3,10 за Юма. – Да, така ще помислят.
Алекс, ще ме оставиш ли да довърша? След това можеш да се съгласиш.
Разбира се.
Когато дилижансът дойде, ще го качим и тръгваме.
За къде? – Тук ще ги изиграем.
Вижте, тук е Бенсън.
Тук е Контеншън. А тук е Форт Хуачука.
Ще бъде само за 6 месеца. Дотогава ще завали.
Дъжд? Разбира се, и всички ще процъфтяват.
Трябват ми само 200. – И мой брат да си,
пак нямаше да мога да ти помогна.
Е, по-добре да се връщам у дома.
Как е госпожата? – Добре е, благодаря.
А момчетата? – И те са добре.
Трябват ми двама доброволци. Ще ги имам ли?
За какво? – Не ви казвам за какво.
Двама ще отидат с Дейв Кийни. Ние ще тръгнем със затворника.
Кой е доброволец? – Трябва да знаем какво да очакваме.
Разбира се, може да не е безопасно. – Безопасно. Кой знае какво е това?
Един умрял, гледайки жена си.
Баба ми се била с индианци 60 години, след това се задавила с пай и умряла.
Имам ли двама доброволци? – Ще платя по 200 долара на всеки.
Аз съм доброволец. – Каза, че не би могъл...
Искате ли ме, или не? – Разбира се. Ето пушката.
Е, ще имам ли друг? – Аз ще отида.
Чакай малко, Алекс. Не се обиждай,
но мисля, че е по-сигурно, ако дойде някой друг.
Хайде, дай ми шанс.
Някой друг?
Дейв, имаш двама човека:
Алекс Потър и Дан Еванс.
Къде отиваме? – Ето плана.
Ще го прехвърлим в твоята къща.
В моята къща? – Ще отнеме само минутка.
Всички вън. Трябва ни колата. – Тази вечер ще останете тук.
Намери друг впряг с четири коня. – Извади Бил Мунз.
Довечера има дилижанс за Контеншън. Ще го изпратя с него.
Живо. По-живо, всички.
Ставай!
Хайде.
И казвате, че всичко това е само за мен?
Е, много мило от ваша страна.
Сбогом, Еми.
Сбогом.
Знаеш ли, ще ти пратя нещо.
Искаш ли перли? Ще ти изпратя.
Тогава може би няма да забравиш. – Няма.
Видях ги.
Знаеш какво да правиш. Наближава.
Ще се опитам.
Здравейте, можете ли да помогнете? – Пригответе се, хайде.
Вдигай!
Хайде, излизай!
Вдигай!
Получи се. Тези двамата ще викнат другите и ще преследват дилижанса.
Там.
Вечерята е готова.
Занеси това на г-н Потър.
Заповядайте да споделите каквото имаме.
Ето задушеното ви, г-н Потър. – Благодаря, Матю.
Знаеш ли къде татко ти държи пиене? – Не, не знам.
Не знаеш къде го държи? – Не.
Нали нямаш нищо против, че питам? – Не. Татко каза, че ще питаш.
Винаги чакаме майка да започнем.
И не учим други на маниери.
Не каза молитва. Тя винаги казва молитва.
Тя е от Сан Франциско. – Марк.
Баща й е бил морски капитан. Имал е кораб. Два даже.
Яж си вечерята.
Ако беше тук, щеше да те гръмне. – Щеше да си мъртъв като скункс.
Достатъчно. – Татко може да застреля и теб.
Може да застреля всичко. – Може да застреля пума от километър.
Хайде сега, яжте.
Хубаво задушено, госпожо. – Благодаря.
Не каза молитва, защото е лош ли?
Просто забравих.
Не го ли правиш с лоши хора? – Молитвата е за всички, скъпи.
Тогава защо не я кажеш?
Мили Боже, благодарим ти за живота и храната.
Молим Те да ни дадеш разума, който идва с мълчанието. Амин.
Изобщо не си затворих очите. Просто ги присвих, защото можеш да избягаш.
Защо ще искам да избягам? Това наистина е хубаво.
Искате ли да ви нарежа месото? – Да, ако обичате. Благодаря.
Бихте ли изрязали тлъстината?
Не обичам тлъсто.
Какво беше това? – Аз бях.
Стори ми се, че видях нещо да мърда там.
Те може да са чули гърмежите.
Май ставам неспокоен.
Някога бях в Сан Франциско. Познавах едно момиче там.
И тя беше дъщеря на морски капитан.
Имаше най-зелените очи.
Вглеждах се дълбоко в тях, сменяха цвета си,
ставаха съвсем огнени и зелени. Всички цветове на морето.
Странно как женските очи сменят цвета си нощем.
Алис.
Алекс, влизай вътре и не снемай поглед от него.
По какво стреляше Алекс?
Защо трябваше да седиш и да го слушаш?
Какво искаш да кажеш? – Широко ококорена и заслушана в него.
Нещо се движи там долу.
Те не знаят, че е тук, нали?
Не, мислят, че е в дилижанса. Така го планирахме.
Матю, Марк.
Да? – Доведете конете.
Кои? – Оседланите.
Какво ще стане, когато заловят дилижанса?
Ще трябва да съберат хората си. Няма да го настигнат до обяд.
Ще разберат.
Вече ще бъдем в Контеншън, а те няма да стигнат навреме.
Алекс, намали лампата и когато дойдат конете, го изведи.
Не се тревожи. Това е по-сигурно, отколкото в дилижанса.
Момчетата толкова се гордеят. – Какво?
Гордеят се с теб. Баща им да залови Бен Уейд.
Не ги ли видя как те гледат? – Не, виждах само Уейд.
Аз също се гордея.
Качи го на средния кон. Алекс, ти водиш.
Задължен съм за гостоприемството ви. Оценявам го и от двама ви.
Надявам се, че ще успея да ви го върна невредим.
Какво искаше да каже, че ще ни го върне невредим?
Просто си говореше.
Мислиш ли, че нещо ще се случи? – Да. Ще се върне с 200 долара.
200 долара са много пари.
Ако не се върне, не са.
Какво има? – Мога ли да видя жена си оттук?
Не, навярно няма да можеш. – Може би за това се чувствам добре.
Имаш ли против да ми кажеш къде отиваме?
Отиваме в Контеншън сити.
Ще чакаме там. Когато дойде влакът в 3,10, ще те качим в него.
Благодаря. Сега, ако се разделим, ще знам къде да ви чакам.
Контеншън сити
Никакво препускане. Не бива да разбуждаме целия град.
Това ли е къщата? – Това беше, но човекът се страхува.
От какво? – Можах да уредя само стая в хотела.
Е, поне стигнахме дотук.
Ще се разходя да огледам. – Ще се видим зад хотела.
Слез бавно, Уейд.
Готови сме за вас – младоженския апартамент.
Има ли някой във фоайето? – Един пиян отспива.
Никой да не знае, че сме тук. Алекс, наблюдавай края на града.
Какво би могло да се случи? На практика съм във влака.
Това пияният ли е? – Да.
Предната стая горе. Ключът е на вратата.
Пази долу. Алекс ще дойде, ако види нещо.
Вдъхвате ми голямо доверие.
Все още не е 3,10.
Седни на леглото, ако искаш.
Трябва вече да си много изморен. Защо не седнеш и не поспиш?
Ще държа пушката вместо теб, ако искаш.
Не?
Нямам нищо против теб лично. Правя го за пари.
Знам. – Но разбери едно.
Ако прекосиш... тези осем стъпки между нас,
ще натисна и двата спусъка наведнъж.
Младоженският апартамент е, нали?
Чудя се колко ли невести...
Не е ли малко горещо тук? Усещаш ли?
Топличко. Какво ще кажеш да отворя прозореца?
Мислиш ли, че можеш да го достигнеш откъдето си?
Твърде далеч е.
Аз ще го отворя.
Искаш ли да ти помогна? – Седни си на мястото. Хайде.
Май не поемаш никакви рискове?
Къде е спортсменската ти кръв? – У дома при жена ми и момчетата.
Обикновено оставят пръчка, за да го подпреш.
Слагат я някъде в ъгъла.
Виждаш ли я? Точно там.
Точно там.
По-добре ли се чувстваш?
Исках да те изпитам. Не мисля, че ще стреляш.
Знай, че следващия път ще стрелям.
Знам ли?
Виждаш ли нещо? – Не, на километри.
Тук е тихо. – Като в гроб.
За питие ли дойде?
Доколкото си спомням, за първи път не искам.
Изплашен ли си?
В коя стая е? – На втори етаж отпред.
Не мисли, че съм изплашен от бандата, за да не правя нужното.
Кажи на Дан, че може да разчита на Алекс Потър до самия край.
Ще се върна с коня назад и ще наблюдавам.
Откога е тук? – Знам само, че когато влезе,
ме попита дали съм виждал едра жена с алена шапка.
Има здрав сън. – Така е.
Колко печелиш?
Не много.
Мислиш ли, че ти влиза в работата? – Да.
Как така?
Сигурно много ти трябват пари, за да правиш това.
Може би. – Колко ще ти платят?
200 долара. – 200 долара?
Това са много пари.
Какво ще кажеш, ако ги удвоя, и ти спестя време и тревоги?
Как си представяш, че ще го направя?
Пусни пушката и ме остави да изляза.
Струва си да дам 400 долара.
Лекомислено от твоя страна.
Особено като си сигурен, че хората ти идват за теб.
О, да. Идват.
Само че искам да улесня нещата. Да станат мирно.
Искаш ли да видиш една мирна сцена навън?
Може би ще разпознаеш някого.
Това е г-жа Мунз отпред.
Младият мъж, е синът й Боб.
Тя имаше и друг син. Беше кочияшът на дилижанса – Бил Мунз.
Той караше дилижанса. Помниш ли го?
Струва ми се, че да. Буйно момче, нали?
Не разумно като теб.
Наистина съм такъв, приятелю.
Толкова съм разумен, че ще те пусна да излезеш оттук.
Само че това ще стане в 3:10 и ще бъда зад теб с пушка.
Виждам, че си много интелигентен мъж,
и не бих искал да се опитам да покваря морала ти.
Много мило от твоя страна.
Знаеш ли нещо? Мисля, че знам какво те смущава.
Не бих и сънувал да ти предложа да освободиш убиец.
Но виж, Бил Мунз извади пистолета пръв.
Става самоотбрана, нали?
Не обикалям просто, за да убивам хора.
Това не е хубаво.
Работя тихо
като теб. – Добре, значи си тих като мен.
Тогава млъкни като мен.
Хей, часовникът верен ли е? – Да, сър.
Защо не ме събуди? – Не сте ме помолили.
Някой да е идвал напоследък? – Да наеме стая ли?
Да, непознати да са идвали в града? – Не, откакто заспахте.
Аз да си вървя. Тя няма да дойде. – С кого имахте среща?
С жена ми. Избяга с търговски пътник.
Така ли? – Мислех, че ще я доведе тук.
Какво знаеш ти? И моята избяга.
Чудя се защо ли го правят.
Не знам. Към моята се отнасях добре, не съм я удрял много силно.
Ще изляза и ще чакам.
Ако не дойде скоро, ще си вървя.
Разбира се, бих искал да я пипна.
Благодаря.
Три години суша не е лошо. Веднъж тук имаха 10 години суша.
Бяха много, няма защо да се страхуват от суша.
Имат вода колкото им трябва.
С малко пари можеш да имаш почти всичко.
Може би е така.
Кравари като нас не принадлежат към този вид бизнес.
Опитваме се да успеем. Самоубиваме се.
Опитваме се да успеем сами. Трябва да имаш пари зад себе си.
Мислил ли си някога за партньор?
Работя сам. – Мълчалив партньор с пари.
Да кажем...
7000 долара.
Мислиш, че това е цената ми? – Просто помисли,
със 7000 можеш да направиш всичко, за което някога си мечтал.
Помисли си.
Няма нужда някой да знае.
Може би малко повече?
Може би. – Добре.
Когато решиш, ми кажи.
Ще ти кажа.
Какво да бъде?
Някой да иска уиски?
Всичко добре ли мина? – Да.
Не можахте да изчакате свещеника. – Джордж се моли.
При това доста добре.
Жалко, че там нямаше повече хора да го чуят.
Нещата се объркват, когато шефът не може да отиде на погребение.
Наистина, мога да обясня.
Особено когато труженикът е защитавал работодателя.
Бог да го прости. – А колкото до вашата душа,
няма да имате нито по-хладно, нито по-горещо място от това.
Ако мога да направя нещо, за да ти помогна да решиш, кажи ми.
Как мога да ти вярвам? – За 7000 долара?
Как да знам, че ще ги получа?
Защото ще бъдат десет.
10? – Виж, това ме улеснява.
Броя по 10.
Би ли ми направил услуга?
Известно време не ми говори. – Разбира се.
Разбира се, знаеш,
че ще бъде по-лесно, ако бихме могли да го уредим.
Млъкни. Просто стой там и мълчи.
Искаш да кажеш, че не сме заедно? – Дори не сме близо.
Около 5 минути преди 3,
ще бъдем много по-близо, отколкото мислиш.
Кой е? – Бътърфийлд.
Какво искаш? – Нося ти кафе.
Остави пушката където е!
Той разбра и извади пистолет. Пил е.
Тръгва за Юма в 3:10, така ли?
Ще спестя на всички дълго пътуване. Честно ли е, Уейд?
Стреляй и ще увиснеш за убийство. – Стой, или и теб ще застрелям.
Дай ми пистолета. – Махай се от пътя ми!
Дай ми пистолета или ще те избутам през тази стена.
Доста си добър.
Ами ако някой е чул изстрела?
Не вини себе си, не си виновен.
Щеше да е същото в Бенсън
или Хуачука.
Където и да ме заведете, някой ще дойде на помощ след малко.
Когато някой от нас е заловен, представяме си къде биха ни завели.
След това изпращаме човек до всяко от тези места.
Да чака и да наблюдава.
Все пак не бих се тревожил много. Може да не се върне навреме.
Няма. Не би могъл.
Какво ще правим? Не можем просто да чакаме.
На ваше място бих потърсил помощ.
За всеки случай.
Мунз, ще бягаш ли?
Или ще помогнеш на Дан да ме качи на влака?
Бътърфийлд няма. – Напротив.
Давам ти думата си. Ще измина с теб целия път.
Ще видим.
Ще видим.
Видях един да излиза от града.
Знаем. Върни се пак и продължи да наблюдаваш!
Извикай шерифа.
Кажи му да събере колкото може повече хора.
Шерифът е извън града.
Как така? – Отведе затворник в Тусон.
Ще го направим без него. Г-н Мунз, с нас ли сте?
Ако е честна битка, безспорно. Ще остана.
Честната битка, е мъжки дълг. Но този път...
Но бандата на Уейд е голяма. Силна е.
Друг път, но майка ми... Един син погребан...
Хайде. Върви, махай се.
Сигурен съм, че ще намеря помощ.
Дори петима.
С пет човека ще имаме шанс. – С петима ще е лесно.
Естествено в голям град като този можете да намерите петима.
Улицата, изглежда, се изпразва. Всички се прибират.
Предполагам, мислят си, че се надига буря.
Някакви новини? – Никакви.
Мислиш ли, че ще открият къде Алекс и Дан са отвели Уейд?
Не знам, но няма да рискувам. Може би още има време.
Харесвам момиче да пее. А ти?
Не знам, не ти позволява да работиш много усърдно.
Успокоява духа ти.
Разбира се, няма нужда да пее.
Дан, колко показва часовникът?
Почти 2:30?
Значи ти остава половин час да решиш.
Предполагам, че като дойдат тук, няма веднага да се качат горе.
И ако се опитат, ще те намерят мъртъв.
Да. Затова ще изчакат, докато тръгнем за гарата.
Не, мисля малко да си почина.
Имаме помощ. Петима са долу във фоайето.
Ставаме осем.
Дръж ги във фоайето. Не давай на никого да започне нещо.
Ако не се опитат да влязат, ние няма да започнем.
Почти 2:30 е, Дан. – Добре де!
Колко каза, че е часът?
2:30.
Когато вечерях с вас снощи,
просто си седях там и си мислех...
Може би някой ден ще поискам да имам жена.
Да, сигурно наистина е хубаво
да имаш две момчета като тези, да яздиш с тях всяка сутрин.
И жена като тази...
всяка нощ.
Наистина близко.
Трябва да е хубаво.
Казвам ти, ще се отнасям с нея по-добре от теб.
Ще я храня по-добре, ще й купувам хубави дрехи, които с радост ще носи.
И няма да я карам да работи така усилено.
Да, навярно
е била красиво момиче, преди да се запознае с теб.
Казах ти да млъкнеш!
Още една дума и ще те гръмна!
Няма. – Ще кажа, че си опитал да избягаш.
Чуваш ли ме? – Чувам те.
Вярваш ли ми?
Може би.
Иди погледни през прозореца. Виж дали вече са дошли.
Хайде.
Навън всичко е спокойно, нали?
Всички се разкарват от улиците.
Предполагам, че се прибират заради горещината.
Дан. Идват.
Бътърфийлд има няколко души долу. Върви да му помогнеш.
Току-що ги видях да идват.
Колко са? – Не броих.
Хайде, момчета.
Бен, добре ли си?
Какво да им кажа? – Какво имаш предвид?
Кога да им кажа, че ме пускаш?
Кажи им, че ще им напишеш писмо от Юма.
Чарли, върви да купиш питие на момчетата. Скоро слизаме.
Добре ли си? – Да.
Би могъл да те застреля и да каже, че си се опитал да избягаш.
Да го убие? Те първо ще убият нас.
Бен, кажи му какво ще стане, ако чуем пушка.
Той знае.
Знае.
Твой ред е, генерале.
Какво очакваш да кажа? – Нещо, което има смисъл.
Нещо, което също има смисъл за жената ти и децата ти.
Май мозъкът ти наистина е деформиран.
Погледни, Дан.
Не искаш ли да ги видиш? – Ще ги видя съвсем скоро.
Хайде. Разпръсни се.
Дан.
Не си усложнявай живота.
Трябва само да оставиш пушката и да ме пуснеш да изляза през вратата.
Слушай. – Защо стискаш часовника?
Сигурен ли си, че никой няма да узнае?
Като стискаш часовника, времето няма да спре.
Не бива толкова да се плашиш. Може да направиш погрешен ход.
Той каза, че са малцина. Преброих седем.
Не смятах, че ще има престрелка. – Хайде.
Момент, момчета.
Не виждате ли, че ни трябвате?
Един от групата ви, Дан.
Сега колко е часът?
Колко мислиш, че е? Около 2:40?
Заряза ви един от групата ви.
Всички ще ви зарежат. Защо не?
Ще платя на всеки по 50 долара.
Дълг нямате ли? Искате да ни видите застреляни?
Моля ви.
Моля ви, умолявам ви.
Никой не иска да ви зареже.
Това се е случило в Бизби. Защо прехвърляте проблемите си тук?
Имаме семейства. Всеки мъж тук е семеен.
Дан също има семейство. И аз съм семеен, донякъде.
Да се махаме оттук.
Виждаш ли, Дан, всички искат да живеят.
Бътърфийлд също ще си тръгне. – Не, няма. Ще остане.
Той е човек. В три без пет Бътърфийлд ще си тръгне
и ще те остави съвсем сам.
Е, за какво си мислиш, че ще умреш?
Защото Бътърфийлд е изгубил златната си пратка?
Защото един глупак си получи заслуженото?
Ще се кача да говоря с Дан. Ти наблюдавай оттук.
Пусни оръжието.
Дан, покрива!
Погрижете се за него.
Дан, отвори.
Какво стана с Алекс? – Чух изстрели.
Изтичах. Влачеха го към хотела.
Дан!
Май оставате само двамата.
Ако има още един изстрел, ще убия теб.
Кажи им.
Хей, Чарли. Имате още един изстрел. Нека е добър.
Ще го използваме на път към гарата.
Върви и виж какво са сторили на Алекс.
Чуй ме, Дан.
Няма да продължа. Ти също.
Какво се случи с Алекс? – Дан...
Какво се случи? – Дан, ако мислиш, че имаш
някакво задължение, нямаш вече. Пускам те. Алекс е мъртъв.
Силите се менят, нали? Сега е един срещу седем.
Не си задължен вече.
По-добре чуй какво каза той.
По-добре...
Наистина си късметлия, Дан.
Жена като тази, при която да се прибереш.
Алекс.
Дан?
Къде си?
Ето. Ако мръдне, изпразни пушката в него.
Дан, къде си?
Алис.
Чу ли гърма?
Ако правиш това за мен... – Ако вали...
Ако е нещо, което съм казала... – Всичко ще е зелено.
Дан, моля те, не се инати.
Чух гръм. – Дан, няма гръм.
Няма да има и дъжд.
Ако някога съм казала нещо, заради което си помислил,
че се оплаквам, просто не е вярно, защото обичам всичко.
Всяка минута.
Всяка тревога, всяка работа, всички рани на живота.
Ако се нуждаеш от тези 200 долара, аз ще ти ги платя.
Не продължавай с това. – Трябва.
Заради парите ли? – Не.
Заради мен? – Не.
Тогава защо? – Трябва, това е всичко.
Не искам герой. Искам теб.
Ако не трябваше да го правя, нямаше да го сторя.
Но чух Алекс да крещи.
Даде живота си, защото вярваше,
че хората трябва да живеят заедно в мир.
Мислиш, че мога да направя по-малко?
Недей. Моля те, не продължавай с това.
Знаеш, че никога не съм могъл да ти дам много.
Нито перли, нищо.
Понякога не достатъчно храна за семейството.
Може би това ще бъде нещо, което ще си струва да се помни.
Какво казваш?
Не мислиш ли, че ще успееш? – Разбира се.
В 3 часа ще тръгна към гарата.
Тогава защо говориш за спомен?
Искам да кажа, момчетата винаги ще помнят,
че съм завел Бен Уейд до гарата.
Ти слизай. Ще бъда долу след минутка.
Време е, Уейд.
Бътърфийлд, ще го изведа през задния вход. Остани с Алис.
Веднага щом приближим оборите,
вземи жена ми и я изведи възможно най-бързо от града.
Както кажеш. – Алис, не искам да се тревожиш.
Ще го заведа до Юма и веднага се връщам.
Ще чакам.
Още един изстрел, и те разкъсвам на две.
Казах ви, имате още един изстрел. Следващия път да е точен.
Ето ги!
Ще ти е трудно да се добереш до следващия ъгъл.
Много грижливо от твоя страна, приятел.
Върви пръв, и ще го получиш отпред.
Върви зад мен, и ще го получиш в гръб.
Стана добре, нали? – Стана наистина добре.
Чакай.
Един от моите хора е горе на покрива.
Защо не му махнеш?
Е, точно навреме.
Няма да трябва да чакам.
Все още има време да се измъкнеш от това.
Все още има време.
Пресечи улицата. – Хайде. Сега.
Тръгнали са към влака!
Защо спираме?
Да ти направя услуга. Бягай, преди да са те посекли.
Върви.
Добре.
Не е толкова далеч. Ще го направим наистина лесно.
Кажи им да излязат.
Ти им кажи.
Лошо, Дан. Но все пак опита.
Ще се качим в товарния вагон.
Стой където си!
Пусни Бен! Пусни го!
Залегни, Бен! Ще го убия!
Да вървим.
Откъде да знам, че ще скочиш? – Трябва да ми вярваш. Скачай!
Защо го направи, Бен? – Не обичам да дължа никакви услуги.
Ти спаси живота ми в хотела.
Освен това съм бягал от Юма и преди.
Е, работата ми свършва, когато те отведа там.
Хванеш ли влака,
наричан 3:10 до Юма,
и оставиш всичко, което обичаш, тръгваш, молейки се тихо.
Тихо се молиш.
Макар да тръгнеш причина да няма
и да не знаеш какво те очаква,
хванеш ли влака в 3:10 до Юма,
ще си подсвирква той тъжния рефрен:
Влака хвани...
Превод Ес Ди Ай Медия
Редактор, обработка и тайминг СИНЕАСТ ®
2024 ©