The Walking Dead: The Ones Who Live - 01x01 (2024) Свали субтитрите
Рик, ние сме в това заедно.
Ще губим и други хора, може да се загубим един друг.
Възможно е да ме загубиш.
Ти ще трябва да водиш хората, защото само ти го можеш.
Да създадем бъдеще за Джудит, това ще си заслужава.
Можем да оцелеем. Няма да се предам.
Имам един "Б".
Генерале, за мен е удоволствие да разследвам корупцията.
Аз ще оправя нещата.
Намерих нещо, което е било на Смелия.
Какво имаш предвид?
Жив ли е?
Не знам.
Ако мислиш, че е жив, трябва да го намериш.
Добре, мила, ще се опитам.
- Върви да го намериш.
Опитах се. Моля те, знай, че се опитах.
Имало е две точки на нахлуване, две срутвания или детонации,
които са поставили населението в капан.
В последната паднала сграда са се криели стотици хора.
Според Разузнаването вратите са удържали,
но в сградата се е случило нещо,
довело до смъртни случаи, а мъртвите са се превърнали...
ПЕТ ГОДИНИ СЛЕД СЪБИТИЯТА НА МОСТА
Консигнатор Граймс е завързан. Приближават.
Консигнатори, Армията на гражданската република
ви благодари за доброволното участие.
Нивото на опасност е 3 степен.
Елиминирайки напредването на мъртвите
предпазвате насажденията и запасите на над 200 000 души.
По този начин ускорявате получаването си на гражданство.
Център, говори Алфа. Консигнаторите са в готовност.
Прието, започвайте прочистването.
Консигнатори, напред!
Насам!
Тук има още един!
Граймс!
Съжалявам. Търсех си брадвата.
Консигнатор Граймс.
Ето как.
Ето как.
Консигнатор Граймс наруши протокола.
Консигнатор Граймс, стой на място!
Консигнатор Граймс!
Къде сте, по дяволите?
Граймс, на място!
Свалихме го. Обградете го, не го убивайте.
Мишон!
Мамка му.
- Моля?
Искам да кажа...
Искаш да кажеш нещо друго ли?
Аз не съм оттук. Загубих се и закъснявам за работа.
Разбираш ли...
от картография?
Не, просто знам кое къде е.
Трябва да бъда ето тук, обаче не знам къде съм.
Натам.
След голямата, синя сграда.
Ще стигнеш.
Вярвам в теб.
Имаш ли нещо против...
Нямам.
Не искам да прекъсвам обяда ти.
Тук ли работиш?
Да.
Харесва ли ти?
Не съм там, където искам.
Ти тук ли искаш да си?
Да.
Винаги съм искал да изчакам и да ти разкажа всичко,
когато най-после отново сме заедно.
Една история, разказана на верандата,
след като сме гледали залеза и вече едва се виждаме.
Но трябва да я разкажа сега.
Не всичко, не мога да се изправя пред всички спомени.
Това е почти цялата история, но винаги исках да се върна при вас.
Не мислех, че ще преживея онова, което се случи на моста.
Събудих се в една военна болница.
Една армия ме беше намерила, армия от хиляди,
армия, пазеща един скрит, работещ град от стотици хиляди хора.
Съхраняването на тайната е над всичко.
Това е законът на армията. И затова никой не може да си тръгне.
Градът се самоуправлява, напълно независимо от военните.
И следва един закон, онзи закон отвън.
Хората, които спасят, работят в покрайнините,
убиват бродещите за енергия, отглеждат храна,
управляват водите и се грижат за отпадъците.
След шестгодишен период ги допускат в града,
далеч от армията, далеч от покрайнините.
Консигнатори. Аз бях един от тях, но нямаше да вляза в града.
Аз щях да се измъкна, щях да се върна при вас.
По дяволите, наистина щях.
Проклятие!
Можеше да използваш другата ръка.
Дойдох, защото говорих с генерал-майор Бийл.
За мен ли?
- Добре е, че имаш важни приятели.
Значи си ми приятел?
Ходатайствам ти пред главата на най-силната армия на планетата.
Много вероятно аз съм най-добрият ти приятел на света.
Какво ти е станало на челото?
- Някой като теб.
Някой, който може би е по-подходящ за програмата ми.
Мислиш, че като си навън, имаш по-голям шанс да избягаш.
Не е така, това ти дава само шанс да умреш.
Може и да си забелязал, че не искам да става така.
Връщам се към задълженията си.
Рик, чу ли какво ти каз...
- Няма нужда да го правиш.
Когато се опитах първия път, не знаеха какво да ме правят.
Никой не се опитваше да бяга, никой не искаше.
Да ме затворят ли? Да ме убият ли?
Един полковник, казва се Окафор,
убеди ги да остана консигнатор, а аз продължих да бягам.
Но не успявах. Не успявах да се върна при теб.
Не спирах да се опитвам,
затова ме връзваха на каишка, когато излизахме.
Не можех да се измъкна, не можех да се върна при теб.
Бях в капан.
Окафор ме предпазваше, казваше, че вижда нещо в мен.
Искаше да ме включи в програмата, да вляза в армията им,
да използва живота ми за тях, така го определяше.
Не спирам да ти го повтарям.
За хора като нас...
няма бягство за живите.
Оставих ти униформа у вас.
Време е да приемеш нещата, такива, каквито са.
Предишния път ти струва ръката, а следващия ще е живота ти.
По-добре го използвай.
Трябва да ти благодаря, вместо да те замерям с чаши.
Защо?
- Показа ми, че не мога да избягам.
Мамка му, човече. Бях чул за това, но мамка му.
Наистина ли направи тая глупост?
Здрасти, Естебан.
Може ли да пипна?
Бъзикам те. Шегичка.
Цели две години не говореше с мен. С никого.
Но аз не спирах да ти говоря.
Отне време, но спечелихме нещо.
Спечелихме нещо, човече.
Този скрит град, за теб сигурно е като Алкатраз.
Но ние консигнаторите виждаме в това добър живот.
Те имат климатици, човече. Климатици.
Край на потните задници. Чаткаш ли?
Рик, виж, това е голям ден.
Това е последният ми ден навън, да работя по поддръжката.
Считано от утре съм вътре.
Зам.-директор ВиК в район 3.
След шест дълги години консигнацията ми е изплатена.
Ще бъда зад стените, копеле, гражданин.
Трябваше да ти донеса подарък.
- Какъв подарък, нацупена физиономия?
Благодаря ти, каквото и да е това.
Това е животът, човече.
Поне тоя пич Окафор ще спре да ти досажда да ставаш войник.
Наистина ли? Продължава?
В смисъл, дори след като ти...
Мамка му, по-добре се запиши, най-сетне да те остави на мира.
После ще се възползваш, като излезете да събирате боклуци.
Имам да ти кажа още нещо.
Имам си момиче, пич, вътре.
Журналистка е.
Пишеше статия за водоснабдяването...
Досега не съм те виждал тук.
Записала си се.
Така е.
Това...
е просо.
Не е най-важният ни ресурс,
но ако намеря подходящия, това може да промени нещата.
Това ли избираш?
Това ли е краят, и началото на нещо друго?
Това е краят...
и началото.
Добре дошъл в АРГ.
Мислех, че закъсняваш.
Така е.
Аз не трябва да закъснявам.
Но... обядвам тук всеки ден.
По това време ли?
Ти си нетърпелив, нали?
Може би като теб.
Аз не съм.
Може ли поне...
Идвам.
Хайде, Рик. Урокът започна.
Войник ли е бил?
Да, бил е.
Щях да изчакам инструктажа, но това, за което ще говорим,
нямаше да е нито безопасно, нито подходящото място.
Какво е това, по дяволите?
- Двамата бяхте обучавани 1 година.
Вече сте войници, но нали не мислите,
че всичко това е било само за да ви направя войници?
Целта беше да ви направя лидери.
Ще ви помогна да станете част от специалното командване на АРГ.
Опитах се да избягам четири пъти и направих това.
А аз се опитах да те убия
Да, но вие можете да ми помогнете да променя нещата отвътре.
Седнете.
Вие притежавате нещо, от което АРГ се нуждае,
за да се превърне в това, което трябва да бъде.
Защо трябва да се променя?
Градът се развива и самоуправлява, АРГ контролира външния свят.
Всичко работи.
Хората не могат да излизат. Не са свободни.
Никой не е свободен, не и в този свят, но сме живи.
Живи сте, а не би трябвало.
АРГ разграничава хората, които намира, на типове А и Б.
Тип А са силни, те са готови да умрат за кауза.
Хората следват онези от тип А.
Хората, които намираме и прибираме, са класифицирани като тип Б.
Обикновени хора, които просто се опитват да оцелеят, тип Б влизат.
Тип А биват отпратени и убити, с изключение на вас двамата.
Защо?
- Аз.
АРГ трябва да се промени.
АРГ се нуждае от силни лидери, за да се промени.
Да бъдеш чудовището, което се бие с чудовищата.
Това няма да продължи вечно и затова се нуждая от вас.
Ще учите тайните, докато се издигате, докато стигнете брифинга за ешелоните.
Да се издигаме...
- За ешелоните ли?
Тогава ще научите всички отговори.
Неща, известни на 10% от армията, и на 0% от цивилните.
Те искат ли да бъдем лидери?
Знаят ли изобщо за това? За това? Тази вечер?
Че ни казваш за типовете и за тайните брифинги?
Не, само аз съм.
Аз вярвам, че типовете А, които стават войници и лидери,
са единственото нещо, което би могло да промени АРГ.
Значи, ако кажем на висшестоящите, че си ни казал тези неща...
Няма "ние" Граймс.
Ако аз съм тип А,
ако мисля за себе си,
защо изобщо мислиш, че ще се съглася с всичко това?
Защото вярвам, че ако можехте да спасите света, бихте го направили.
Отвори книгата. Да поговорим за Студената война.
Той искаше да промени нещата, да промени армията, без да разберат.
И искаше да му помогна да го направи.
Ще участвам, но тази битка не е моя.
Виж сега, очевидно гледаш на това различно от мен.
Ако те чуя отново да говориш за "нас", ще те довърша.
Значи си била ти? Белега на челото му?
Стрелях по него и пропуснах. Явно не съм.
И мен ли ще гръмнеш, Торн?
Аз служех във флота на ЮАР, служех на подводница.
На подводниците играехме покер. И бях добра.
Не, бях велика. И исках да видя колко велика.
Най-добрите турнири са във Вегас, отидох да се пробвам.
Не изиграх една ръка и всичко изгасна, явно имам гаден късмет.
Той ме намери насред океана. Бях полумъртва.
Опитах се да го убия, за да остана там.
Беше четвъртият ми опит да се върна, след началото, или края.
Знам защо правиш тези неща.
Опитите ти да бягаш. И защо си отряза ръката.
Причината е същата, като моята.
Навън има някой, когото обичаш.
Аз съм приела, че повече няма да видя моя човек,
защото знам, че не иска да умра,
и вероятно затова само раних Окафор.
Дълбоко в себе си знаех, че няма да се върна жива в Кейптаун.
Ако стрелям по теб, Граймс, няма да пропусна.
И няма да те раня.
Не ми дреме какви ги играеш.
Той ти каза какво е трябвало да се случи с нас.
Това е всичко, което ми остана.
А останалото? Предишният живот? Те си отидоха.
И на теб ти е останало това.
Човекът, при когото искаш да...
- Тя не си е отишла!
Те не са си отишли.
- Тя не е, и те не са.
Ние сме си отишли.
Ако искаш помощта ми, само ме помоли.
Ела.
Да пием по едно, преди да се избием взаимно.
В началото армията е открила още два града, Портланд и Омаха.
Не толкова големи и сложни, и не са се пазели в тайна.
Три града се обединили в съюз,
макар че двата града не знаели къде е третият.
Светът е много по-голям, отколкото мислехме, Мишон,
много по-добър и много по-лош.
Живот, обграден от смърт, в една гледка.
Не е ли така?
- Генерал-майор Бийл.
Тъй вярно, точно така е.
Седни, Граймс.
Друго предимство, което имаме пред Портланд и Омаха, в нашия съюз, е,
че за разлика от тях, ние сме добре скрити без усилия.
Видях какво направиха военните сили с Атланта.
Използваха напалм, господине.
Чудовища.
По-лоши от мъртвите.
Но нашите сили, Националната гвардия в Пенсилвания...
ние ги спряхме.
Как, господине?
Саможертва. Късмет.
Спокойствие. И Окафор.
Окафор ли, господине?
- Той е бил в техните ВВС.
Трябвало е да бомбардират града, но вместо това
е бомбардирал 4000 пехотинци на стадиона Линкълн Файненшъл.
Минал е на другата страна.
Е, също като мен. В известен смисъл.
Не бихме допуснали теб и Торн в АРГ.
Не бихме ви допуснали за консигнатори, но Окафор беше много убедителен.
Ще те попитам нещо, Граймс.
Не очаквам да ми отговориш и не си длъжен.
Само ще те попитам и ще те гледам в очите.
Окафор намислил ли е нещо, за което трябва да знам?
Добре, Рик.
Попита ме как сме победили, как сме оцелели. А ти как оцеля?
Саможертва.
Опита се да избягаш 4 пъти.
Защо си тук?
Да убиваш ли искаш?
Да умреш ли?
Или всичко това е пореден опит за бягство?
Погледнете ме в очите.
Вие ми кажете.
Само ще се насладя на гледката с теб за малко, Граймс.
Всичко се крепеше върху тайни.
Армията пазеше града в тайна с цената на всичко.
Всичко, което правеше, беше тайна за града.
А войниците с кървавочервени нашивки,
които пазеха делата си в тайна от самата армия.
Тайни, изтъкани от тайни.
Единственото, което ме интересуваше, беше да опазя моята тайна.
Последното ни проучване ни показа повратна точка.
Моментът на промяната идва...
И ще настъпи скоро.
Може би се питате защо просто не го игнорирам.
Понякога само един човек, понякога двама...
имат силата, имат отговорността
да променят всичко.
Ще го видите, ще се изправите пред това,
и аз знам, че ще направите правилния избор.
В този съдбоносен момент вие ще направите правилния избор.
Мамка му.
Рик Граймс.
Естебан Гарсия.
Чакай, заместник-директор на водоснабдяването Гарсия?
Вече съм директор, ясно?
Къде ти е униформата? И защо си тук, днес не сте в почивка?
Мамка му, влязъл си в АРГ.
Защо, мамка му?
Тунелът в тази шахта... искам да знам къде стига.
Пич, аз вече съм директор в инфраструктурата...
Не мога да се откажа. Няма да спра.
Ще успея да се прибера вкъщи.
Или ще умра, това е.
Рик, ти си мой човек, знаеш го, но не мога да ти кажа нищо, ясно?
Дори да ти кажех нещо, това, което бих ти казал,
определено не е, че тунелът води на изток,
след 1,5 км има разклонение, където има врата с катинар,
и определено не бих ти казал, че кодът за катинара е 4399.
И още нещо, което бих ти казал е...
че те разбирам, ясно?
Не трябва да умираш, човече.
Така че недей да умираш, ясно?
След толкова години подготовка, след разговорите с Окафор,
докато се преструвах на добър войник, намерих пътя към вас.
Бяхме излезли на далечна мисия,
да събираме ресурси в една химическа фабрика.
Избрах подходящо тяло на бродещ, отрязах му ръката...
...и му окачих медальона си.
Трупът щеше да изгори.
"Няма бягство за живите."
Затова го инсценирах все едно съм мъртъв.
По дяволите.
Чакай, зад мен.
Видях всичко!
Всичко е наред.
Докладвай.
Открихме оцелял.
Дете. Водим го към хеликоптера.
Той уби мама.
Той е добър човек, ние сме от добро място.
И всички заедно ще отидем там.
Всички ние.
Не можем да бъдем тук.
Каза да те помоля за помощ. Сега те моля.
И аз ти помагам.
Той щеше да те намери, както и онези, към които бягаш.
Той знае за теб, Граймс.
Тръгвай.
Събуди се.
Забрави да ме поздравиш, войнико.
- Какво знаеш за мен, по дяволите?
"Мисля за мъртвите през цялото време."
Нейното име, на гърба на писмото,
писмото в бутилката от третото ти бягство.
Намерих бутилката на остров Рат.
Това на телефоните е тя, нали? Да, прегледах и тях.
Обаче детето... била ти е дъщеря, нали?
Кой друг знае, мамка му?
Мишон е необикновено име.
Не се среща често, но ако човек започне да търси
от мястото, където те взехме... това би помогнало много.
Сигурно ако ме убиеш ще имаш по-голям шанс.
Май не трябваше да казвам на Торн, че знам, но и тя ми дава информация.
Щяха да ме изпратят след теб,
за да си поправя грешката, и най-после да те заличат.
Ти си моята отговорност.
Щеше да трябва аз да убия теб и Мишон,
както и другите с вас...
Не ме интересува защо си окървавен,
защо експлодират бомби и защо не се връщат.
Това не е моят град, това не са моите хора.
Всички са твои хора, всички живи.
Това не е всичко!
Не можеш да избираш от името на целия свят!
Не можеш да избираш от мое име!
- Не аз, ти направи този избор.
Съпругата ми е моят избор.
Дъщеря ми, животът ми, те са моят избор.
Мислиш ли, че преживях всичко това, че направих, каквото направих,
за да може после някой друг да решава вместо мен?
Ти направи избор.
Живееш за хората, защото нямаш друго, освен дълга си.
Проценти и добиви, шибаните типове А и Б.
Някакъв проклет добър войник, който няма нищо!
Аз загубих всичко!
Аз бомбардирах Атланта, бомбардирах Лос Анджелис,
и бях на път да направя същото във Филаделфия!
Естел, съпругата ми беше пехотинец, тя не искаше да отиде,
не искаше да ликвидира хората, които аз не съм успял да ликвидирам.
Не искахме да видим поредният град да умира напразно!
Аз имах властта, аз имах избор.
И убих съпругата си.
Както и още 4000 човека.
И така спасихме стотици хиляди,
може би целия свят, това беше нейният избор.
Аз се опитах с теб Рик, опитах се.
Съжалявам.
- За какво ми се извиняваш?
Просто ме пусни.
Не.
Направи го.
Моля те.
Няма.
Вие все още сте заедно.
Но сега ти се биеш при нас.
Биеш се за тях.
Вече си направил своя избор.
Ще преместя теб и Торн в Логистиката.
Ще помагате в преустройството на колежа в оперативна база
за командване на предните линии през следващите 12 месеца.
Висшестоящите на АРГ ще се съберат на среща след година да я открият.
С Торн ще ръководите екипа по преустройството.
Така ще ви въведа.
Това е началото на вашия път към висшите ешелони на властта.
Аз не искам власт.
Точно в това е работата.
Ти вече я имаш.
Това трябва да го видиш. Гледай.
... не са се явили на уговорена среща между Портланд и Републиката.
Генерал-майор Бийл е наредил мисия, която да оцени положението в Омаха,
и която е установила, че съюзът вече се състои от 2 града.
Град Омаха, един последните три оцелели града на континента,
е паднал, а заедно с него са си отишли 90 000 души.
Първоначалният анализ показва, че част от периметъра е паднал.
АРГ ще проучва причините, за да установи
дали причината е била струпване на мъртви...
Трябвало е да го очакват.
Омаха позволяваше на хората да знаят къде е и умря.
Мислиш, че са отговорни хора?
- Не знам кой.
Но републиката е жива, а Омаха е мъртва.
Знам, че тайните помагат, знам, че това е отговорът.
Тук ще бъде изградено бъдещето, а Портланд трябва да ни последва.
Момичето, което спаси, мъртвите, които уби в шахтата...
това са били родителите й.
Живеели са в един музей.
Групата им е ходела на лов,
гледали са гъби, строели са огради.
Един ден вътре е имало мъртъв и после всички са били мъртви.
Освен тя.
Криела се е в една огромна статуя.
Бил е скакалец с остри шипове.
Пропълзяла е под нея, а мъртвите...
хората, които е познавала,
разкъсали са се в опитите си да я докопат.
Била е покрита с кръвта им, с органите им...
и след два дни вече не е издържала и е излязла, за да умре.
Те не са я нападнали,
но не й е било останало нищо, нямало къде да отиде.
И тя просто вървяла и се опитвала да не вдига шум.
Ти, аз, това момиченце...
всички ние искаме да бъдем другаде, с други хора,
но сме заседнали на точното място.
Така е. И някой ден ще го осъзнаеш.
Не съжалявам, че те спрях.
Не съжалявам, че ти спасих живота,
въпреки, че ти не искаше да бъдеш спасен.
Не си ми спасила живота.
Напротив.
Нямаше да пропусна, Граймс.
Така поне на света има още един добър човек, нали?
Още един добър човек, който да се опитва да спаси света...
без значение дали го иска, или не.
Имало е две точки на нахлуване, две срутвания или детонации,
които са поставили населението в капан.
В последната паднала сграда са се криели стотици хора.
Според Разузнаването вратите са удържали,
но в сградата се е случило нещо,
довело до смъртни случаи, а мъртвите са се превърнали...
Мислех да сложа края, просто всичко да свърши.
Но това... това щеше да бъде нищо, нали?
Всичко е било напразно.
Не можех да го направя, но все пак реших да умра.
Пишех ти всички тези писма, в желанието си да почувствам нещо,
или поне да мога да си представям как ги четеш.
Това е последното писмо, което пиша, а ти никога няма да видиш.
Обичам те.
Вече не виждам мъртвите, нито хората, които загубих,
нито слънцето или небето, или водата.
Вече не виждам и теб.
Виждам само какво предстои.
Метални мотори, оръжейна смазка и кръв.
Какво трябва, какво мога да направя, за да спася света,
макар че ти никога няма да разбереш.
Колко много те обичам.
Обичам те много, наистина много.
Опитах се.
Моля те, знай, че се опитах.
Опитах се...
но се провалих.
Това е доста дръзко, но ти каза, че вярваш в мен.
Ако искаш пейката за себе си,
мога да взема тази голяма пица, да подмина голямата синя сграда
и да я изям сам на жалкото си бюро в нещастната си служба.
Вярвам в теб...
и обичам пица.
Но престани да се жалваш.
Ти не си затворен тук.
Каза, че не си там, където искаш.
- Не съм.
Но не съм и затворена.
Можем да направим целия свят наш, ако поискаме.
А ако някой ден дойда тук...
с пет пици?
И годежен пръстен?
Мисля, че трябва да го направиш.
Мисля...
Вярвам в теб.
Мисля...
Благодаря, че ни докара. Харесва ми как пилотираш.
Не знам дали нещо не ти тежи. Напоследък хич не говориш, Рик.
Мисля си за една нощ, когато бях дете.
Бях седемгодишен.
Бях жаден, не можех да заспя и станах да си сипя вода.
Къщата беше стара и подът скърцаше,
опитвах се да не събудя нашите.
Бях на стълбите...
и видях светлина от кухнята.
Беше оранжева.
Насажденията горяха.
Бях толкова уплашен, че не можех да помръдна.
Тогава видях баща ми.
Стори ми се като чудовище.
Половината му тяло беше обгорено, но той беше там, за да ме измъкне.
Каза, че не трябва да се страхувам, че това е само от огъня,
че пламъците предпазват растенията за следващата жътва.
"Може да изглежда като края на света, но това е само началото."
Беше толкова уверен, толкова сигурен,
и той...
Това ме успокои.
Повярвах му.
Той оцеля ли?
Да, беше добре. И всичко беше наред.
Вдигнахме нов хамбар, както и нова къща.
Следващата година реколтата беше както никога дотогава.
Години по-късно, след смъртта на баща ми,
майка ми ми разказа, че не е била светкавица.
Че той е запалил реколтата.
Че фермата е била пред фалит...
и го е направил, за да я спаси.
Той ни спаси.
И това ме сащиса.
Мислех, че е най-честният човек, когото съм познавал.
Майка ми каза, че е постъпил неправилно.
Каза, че белезите и болката просто са му напомняли,
че ни е спасил.
Участвам.
Това беше добра година.
Знам, че ти си правилният избор.
Ти си правилният избор за този план.
Повече никакви типове А и Б.
Никакви паднали градове.
Ще бъда напълно честен - не съм съвсем сигурен
как точно ще се случат нещата, затова ще ти кажа една тайна.
Когато моментът настъпи...
"Мълчание пред всички".
Не се съмнявай, ще го познаеш.
Ще познаеш момента, довери ми се.
Удариха ни! Процедура три!
Окафор беше убит!
Нападат ни от запад!
Под обстрел сме!
Под обстрел сме!
На 15 километра южно от Ц-126!
Падаме!
Дръжте се!
В бойна готовност!
ПЕТЪР ХАРАЛАНОВ © MMXXIV