Shichinin no samurai a.k.a. Seven Samurai (1954) Свали субтитрите
продуцент СОДЖИРО МОТОКИ
сценарий: АКИРА КУРОСАВА, ШИНОБУ ХАШИМОТО и ХИДЕО ОГУНИ
музика ФУМИО ХАЯСАКА
оператор АСАКАДЗУ НАКАИ
в ролите:
ТОШИРО МИФУНЕ
ТАКАШИ ШИМУРА
КЕЙКО ЦУШИМА
ЮКИКО ШИМАДЗАКИ КАМАТАРИ ФУДЖИВАРА
ДАЙСУКЕ КАТО ИСАО КИМУРА и др.
режисьор АКИРА КУРОСАВА
През XVI век Япония беше разяждана от размирици и граждански войни.
Селяните страдаха, смазвани от набезите на разбойнически хайки.
Грохотът на конски копита всяваше ужас у тях.
Да нападнем и това село!
Чакайте! Миналата есен им взехме ориза.
И да ги нападнем сега, няма да намерим нищо.
Добре тогава. Ще се върнем, щом ожънат ечемика.
Боговете са ни изоставили!
Данъци, робство, войни, суша...
А сега и разбойниците!
Боговете ни оставят да измрем!
- Вярно е!
За какво ни е да живеем!?
- Достатъчно.
Сълзите не помагат.
Да отидем при магистрата! Да му се оплачем!
На всички е ясно, че няма да помогне.
Ще дойде, чак когато разбойниците си тръгнат!
По-добре да дадем доброволно храната на разбойниците
и после да се обесим!
Тогава може и да се размърда магистратът!
Ще направим бамбукови копия.
Ще избием бандитите... до крак, та да не дойдат втори път!
Аз съм против... Страх ме е.
Невъзможно е!
Самураи можеш да убиваш, но бандити - не искаш!
Престанете! Не е време за свади!
Срещу разбойниците нямаме никакъв шанс.
Какво ще стане, ако ни надвият?
Ще ни избият, няма да пожалят никого!
Не издържам вече! Или ние да умрем, или - те!
Нашето не е живот!
- Селянинът е роден да тегли хомота.
Такава ни е орисията...
Ще посрещнем бандитите без ропот. Ще дадем реколтата доброволно
и ще молим да ни оставят нещо, колкото да не умрем от глад.
Ще паднем на колене и ще молим за милост.
Да не мислиш, че ще склонят!
Забрави ли колко пот и кръв ни струва този ориз?
Да отидем при стария. Нека той да отсъди!
С разбойници не можеш да се пазариш! Те не знаят милост.
Дадеш ли им пръст, те ще ти отхапят ръката!
Ще идват отново и отново!
Ако ни победят...
- Ще загубим и толкоз!
Без реколтата и без това ще умрем от глад!
Ще се опълчим.
Това е безумие! Какво разбира селянинът от битки!
Ще наемем самураи.
- Самураи!?
Къде се е чуло и видяло такова нещо!
Аз, обаче, съм виждал и знам.
Опожариха родното ми село и побягнах към тези земи.
Тогава видях. От всички села, които виждах по пътя си,
не гореше само едно.
Селото, което беше наело самураи.
Има села и села, старейшино! Нашето е бедно.
Как ще изхраним самураите с овес?
- Тогава ще ядем просо!
Кой самурай ще се съгласи да се бие за едното ядене!?
Горделиви са те!
Ще намерите гладни самураи.
И мечката, като огладнее, слиза от планината.
Как смееш?
Аз съм воин, не просяк!
Нахален селяк!
Предупредих ви.
Майчице! Овесът е узрял!
Откакто тръгнахме, минаха десет дни.
- Какво ще правим?
Това е ранен овес. Не е като нашия!
Какъв дъжд! Измокрих се до кости!
Намерихте ли го вече силния, смел и най-вече - изперкал самурай?
Продавам огризки. Евтино ги давам.
Какъв шегобиец!
- Защо се смеете?
Защото е сляп!
А вие, тогава?
- Ще се въздържим.
По-скоро ще изям конска фъшкия.
Онзи няма пукната пара.
- Вчера го обрахме до шушка.
Извади ни сабя и после добре го отупахме.
Кесията му е празна.
Откажи се. Ядат само просо.
- Наистина ли?
Бива ли така!? Ако не се храните добре, ще ослепеете.
Останаха четири. Ще ви ги дам за по едно "го". Хайде, едно "го".
Тук има само голтаци!
Жалко, много жалко...
Да имахме ориза, щяхме да си купим и 40 питки.
Мълчи!
- Право ви казвам.
Съвсем превъртяха!
- Ще се спукам от смях.
Какъв беше смисълът?
Първо се наяде до насита, пи, колкото му душа искаше...
После ме наби и си тръгна!
Онзи самурай е бил хитрец! Не като този, дето се прави на заспал!
Да се връщаме! Да си вървим вкъщи!
Разциври се!
- Плаче за жена си!
Плащам всичко да ги видя как се любят!
Моля ви, да се връщаме...
- Връщайте се!
Вие питки не можете да купите, пък ще наемате самураи!
Можем да отсеем добрите от лошите семена,
но добрите от лошите самураи - не.
Истинските самураи не искат и да чуят за нас.
Само отрепките се съгласяват.
Вчера претърпях поражение, понеже гладът ме бе отслабил...
Лъжец! Имаше пари да залагаш, а?
Пак ли искаш да ядеш бой?
Ставай, ще има бой.
Ей този! Спиш ли?
Стига си дрънкал! Ще ме умориш от скука!
А пък аз казвам да не спираш!
Рикичи!
- Пусни ме, Мандзо!
И ти искаш да се върнеш, признай!
Не можеш да преговаряш с разбойници!
Като нямаме самураи, какво друго ни остава?
Ще трябва да преговаряме!
Добре! Нека бъде твоята!
Но какво ще им предложиш, за да ги умилостивиш?
Дъщеря си ли?
Хубавица е, ще приемат.
Какво става?
- В хамбара се крие крадец.
Преследваха го, пък той побягна там.
Колко са крадците?
- Само един!
И само за един крадец са се събрали толкова хора?
Да, но сме безсилни. Отвлякъл е дете.
Казва, че ще го убие.
Чуваш ли как плаче?
Горкичкото.
Мина цяло денонощие,
а то все плаче ли, плаче.
Гласчето му прегракна.
Седемгодишно е. Горките му родители.
Самураят защо си бръсне главата?
- Това не знам.
Уж обеща да спаси детето, а поиска да му дадат две оризови питки.
Сега взе, че накара да го обръснат и да му донесат монашеско расо.
Разбира ли ти някой!
Махай се! Изчезвай!
Не се страхувай.
Не се страхувай, аз съм монах.
Монах съм. Няма да ти сторя зло. Не се плаши. Детето сигурно е гладно.
Не влизай!
Нося храна. Има и за теб.
Хайде, вземи. Какво има, не искаш ли?
Хвърли ги вътре!
- Добре.
На този не можеш да намериш кусури.
Побързай, преди да е влязъл в града.
Искаш ли нещо?
Казвам се Кацуширо Окамото. Смирено ви моля да ме направите свой ученик.
Ученик ли? Камбей Шимада. Както виждаш, съм ронин.
А ученици не ми трябват.
Изправи се. Така не върви приказката.
Вземете ме за ученик, моля ви!
- Стани.
Ще говорим вървейки, щом толкова искаш.
Не ме величай толкова, не го заслужавам.
Не!
- Чуй какво ще ти кажа.
Не съм мъж с особени качества. Но съм участвал в много битки.
И всичките - изгубени. Сега знаеш какъв човек съм.
Откажи се. Не съм този, когото трябва да следваш.
Решил съм! И да не ме искате, ще ви последвам!
Отказвам!
Нямам желание да се занимавам с деца.
Искаш ли нещо?
Питах - искаш ли нещо?
Грубиян!
Стой настрана, пале.
Самурай ли си?
Как да не съм?
Надали.
Какво ли иска?
Негова работа.
Моля ви, чуйте ме!
Не ви ли омръзна?
Наяде ли се, ще ви зареже!
Не мога да ви помогна.
- Учителю...
Ако ги въоръжим и...
- Помислих за това.
Но...
Това не е игра на войници.
Това са не един и двама, а 40 разбойника!
С двама-трима самураи няма да ги уплашим.
Защитата е по-трудна от нападението.
Значи, зад селото има планина?
- Да.
Кон може ли да премине оттам?
- Да.
Отпред се простира поле...
Значи докато наводните оризищата, селото е уязвимо от всички посоки,
ако врагът е на кон.
По един пазач за всяка посока...
Четирима. И двама резерва.
Ако броя себе си, стават седем.
Можем да си позволим седмина.
- Старейшината каза четирима.
Цели трима повече...
- Чакайте.
Не съм казал, че приемам. Говоря по принцип.
Първо - да се намерят седем самураи не е лесно.
Пък и възнаграждението...
Оскъдна храна и наградата от удоволствието да се биеш...
А и аз се уморих от битки. Може би е от възрастта.
Добре, че не съм се родил селянин.
И кучето живее по-добре.
Съвет от мен! Обесете се на някое дърво, че да се отървете!
Замлъкни!
- Защо? Просто съм честен с тях.
Честен ли? Не им ли съчувстваш поне малко?
Я стига глупости! Да им съчувствам - как не!
Помогни им, щом толкова ти е жал!
Стига толкова.
Престанете!
Престанете!
Хей, самураю! Я виж този ориз!
Пазят го за вас! А какво, мислиш, ядат те?
Просо ядат! Вас хранят с ориз, а те гладуват!
Дават ви всичко, което могат!
Разбрах. Няма нужда да викаш.
Не се притеснявайте, няма да похабя ориза ви.
Мандзо се върна!
- Върнал се е!
Къде са Рикичи и Йохей?
- Още търсят самураи.
Ама наистина ли ще дойдат?
- И още как. Цели седем!
Седем?
Седем, казваш...
- Каза, че ни трябват четирима.
Всъщност смятах, че ни трябват десетима.
Но ако ви бях казал десет, щяхте да доведете петнайсет.
Затова казах четирима.
Старейшино, имам една грижа...
Очите на девойките ни изтичат по самураите.
Ако самураите се възползват, селото ще пламне.
Идват разбойници!
Брадата е последната грижа на онзи, чиято глава пада под ножа!
Достойни, самураю!
Имате нужда от услугите ми?
- Да.
Кой ще бъде мой опонент?
Кацуширо.
Вземи това и се спотаи зад вратата.
Удари го, щом прекрачи прага.
Идва!
На, вземи.
И удряй с всичка сила.
Каква ловкост!
Казвам се Камбей Шимада. Поднасям ви най-искрени извинения.
Работата е там, че спешно ми трябват опитни воини.
Обяснете! Не допускам такива шеги!
Поставих ви капан, за да проверя уменията ви.
Очакваме нападение от разбойници.
Срещу кой клан?
Всъщност, нашите наемници са селяни.
Селяни?
- Точно така.
Възнаграждение няма да има.
Само храна, докато сме на служба.
Пълно безумие! Това е твърде малко.
Съжалявам.
Това е ли е последната ви дума?
- Да.
Жалко! Беше невероятно ловък...
Защо си посърнал?
- Онзи самурай е добър човек.
Но останалите шестима...
- Стига си се тревожил!
Първо ги виж, пък тогава се притеснявай!
Опитай с този.
Почакайте малко!
Пак като миналия път ли?
Да, за да се упражняваш.
Това шега ли е?
Моите извинения.
Ще приема.
Разбирам мъката на селяните.
Разбира се, знам и кое те кара да ги подкрепиш.
Но приемам най-вече, защото ми харесваш като човек.
Случайността събира големите приятели.
А как е името ти?
- Горобей Катаяма.
Име на здравеняк, нали?
Защо се бавиш, Йохей? Донеси ориза!
Ела, де!
Какво има?
Нямо го.
Нещастник такъв! Казах ти да го пазиш!
Но аз го пазих...
Нощем спях, прегръщайки делвата...
Ще донеса от вкъщи!
А какво ще правим ние, докато се върнеш?
Всичко са взели. Останала е само шепичка.
Стига глупости! Престанете! Учителят идва.
Благодаря на Бога!
Радвам се да те видя жив и здрав! Мислех, че не си сред живите.
Кажи, как ти се размина тогава?
Крих се в блатото, докато се стъмни.
Когато горящите отломки на замъка се засипаха върху главата ми,
си казах: "Дойде краят".
Уплаши ли се много?
- Ами...
Не особено.
Сигурно ти е омръзнало от битки...
А тази пред нас ще е тежка. Битка без отплата и безславна.
Ще дойдеш ли?
- Да.
Този път смъртта може и да не ни подмине.
Трябват ли ти, никакви ги няма...
- Какво ви трябва по-точно?
Самураи.
- Самураи значи...
И при мен има един, макар да не е първокласен.
Изненадах се, че много обича да се шегува.
Поиска ми храна.
"Нямам пукната пара" - казва. "Но ще ти цепя дървата".
Хареса ми, че е простосърдечен.
Не си ли виждал как се цепят дърва?
- Не. Изглежда ти е приятно.
Талантлив съм по рождение. Аз съм майстор дървосекач.
Бива те.
- По-добре режа глави.
Много ли врагове си посякъл?
О, започнеш ли да ги убиваш, то няма край...
Затова бягам, преди да се наложи.
Много оригинална тактика.
- Благодаря.
Какво ще кажеш да пробваш меча си срещу 30 разбойници?
Да започваме!
Жалко. Никой не победи.
- Напротив.
Победителят съм аз.
Как така?
Ако бе наистина, щеше да си мъртъв.
Да проверим.
- Не става.
Защо?
- Ще умреш, не разбираш ли?
Няма смисъл.
- Стой! Не бягай!
Ще видим кой е прав!
Жалко наистина.
Ясно е кой ще победи.
Как върви търсенето?
Изпуснахме един. Изкусен майстор на меча.
Изпуснатата риба винаги изглежда голяма.
Не е това. Видях с очите си как върти меча.
Беше изумително.
Но е устремен само към едно - да подобри техниката си.
Затова отказа.
- Какво да се прави...
За всеки случай му казах къде сме.
А при теб?
- Успях да намеря един.
Умението му с меча е второкласно.
Но има чувство за хумор, открит и весел човек е.
Ще ни развеселява в тежки моменти. Ще имаме нужда.
Да ти призная, и аз намерих един.
Онзи, облечен като търговец ли?
- Точно така. Стар боен другар ми е.
Отивам за чиста вода.
Хейначи Хаяшида на вашите услуги. Самурай от "Дърводелската школа"
Остават още трима.
- Не са ли двама?
Трима. Не мога да заведа дете на война.
Но...
- Знам какво ще кажеш.
И аз съм бил млад и съм мислил като теб.
"Придобий умения. Отличи се в битка.
Издигни се и стани господар."
Времето минава, а ти мечтаеш,
докато един ден косата ти
не побелее като моята
и се намериш съвсем сам на този свят.
Утре сутринта ще си отидеш.
Събра достатъчно опит... Това ще занесеш вкъщи и то стига.
Моля ви, вземете момъка с вас!
Но...
- Какво толкоз? Какво като е млад!
Младите са по-работливи от старите, стига да ги взимат на сериозно.
Няма да го третираме като дете и готово. Е, решихме ли?
Значи още двама.
- По-скоро един.
О, дошъл си!
Поласкани сме.
Заминаването?
- Утре.
Утре ли?
Тръгваме без седмия. Няма време за губене.
Започва се!
Учителю!
Учителю!
- Няма за какво!
Но, учителю...
- Знам - не ми благодари.
Да знаете какъв самурай ви намерих! Истински боец! И страшно силен!
Не съм виждал такъв здравеняк.
Пийна няколко чашки, а аз - на въпроса.
Ей сега идва!
Отново ли ще...
Какво правите?
- Проверка.
Но това не е честно!
- Успокой се.
Опитният самурай няма да се хване.
- Но той е пиян!
Самураят не пие толкова, че да загуби разсъдъка си.
Ето ме!
Идвам!
Какво ви казах!?
Кой ме удари?
Ти ли беше?
Ела!
Ще те пипна!
Теб съм те виждал.
И насън ми се явяваш.
Имаше нахалството да ме питаш дали съм самурай!
Вижте ме! Дори в парцали, самураят си е самурай!
От тогава съм по петите ти.
Ще ти покажа нещо.
Гледай тук!
Доказателство, че съм от известен самурайски род!
Това тук съм аз.
Кикучио ли се казваш!
- Тъй вярно!
Роден на 17-ти февруари, в годината на императора Теншо?
Защо се смееш?
Не ми изглеждаш 13-годишен!
Ако с този Кикчуио сте един и същи човек,
излиза, че си на 13 години!
Откъде го открадна?
- Аз - крадец!?
Вървете по дяволите! Самураи!
Ей, копеле!
Върни се!
По-леко, 13-годишния!
Проклет да си!
Върни се!
Кураж, ваше благородие!
Не унивай, младежо!
По дяволите всички самураи!
Наистина ли е самурай?
- Той така смята.
Кикучио!
Да не си го изгубиш!
Вземете ме с вас!
Какво има, татко?
Кажи, защо ме гледаш така?
Отрежи си косата, Шино.
Ще я отрежеш, за да станеш момче!
Какви ги говориш?
- Отрежи я, ти казвам!
За твое добро е!
В селото ще дойдат самураи! Не знаеш какво може да ти направят!
Няма!
Мандзо е виждал самураите и най-добре ги познава.
Затова отряза косата на дъщеря си!
Твоите са момчета, но...
- Сега разбирам!
Вземи дъщеря ми, при теб ще на сигурно.
Говоря за Мандзо, глупако!
Уж се тревожи за селото, а само за собствената си дъщеря е мислел!
Подлец!
Не те е срам! В селото е пълно с момичета!
Другите какво да сторят? Самураите ще дойдат всеки момент.
Тръгвай с мен при старейшината.
Какво сте зяпнали? Махайте се!
Къш!
Да вземем мерки, преди да са дошли.
Още ли ни следва?
Не го виждам.
- Отказал се е.
Странна работа... Имам чувството, че ми липсва.
Пътят е оттук!
По дяволите!
Ето го нашият дворец.
Не искам да пукна в купчина лайна.
- Никой не те е канил.
Ехо! Върнахме се! Водим самураи!
Самураите са тук!
Къде сте се дянали? Самураите са тук!
Къде сте?
Какво става?
Какво любезно посрещане!
Какво означава това?
Къде сте? Дойдоха нашите гости!
Да отидем при стария.
- В това село той решава какво...
Старейшината ли?
Визита при старейшината? Каква чест!
Да вървим.
Ех, глупави са те...
Селяните все се страхуват от нещо.
От дъждовете, сушата, ветровете...
С една дума,
цял живот прекарват в страх.
И днес е така...
Уплашили са се и толкоз.
Кажи ми, старейшино... Защо ги е страх от нас?
Нали ни повикахте да ви защитаваме?
Разбойниците!
Помощ! Самураи, помогнете!
Помощ! Разбойниците!
Спокойно! Спрете!
Тишина! Тишина!
Отговорете ясно и отчетливо! Откъде идват?
От планината!
- От пътя!
Който ги е видял, да излезе напред. Никой ли не ги е видял?
Тогава кой би за тревога?
- Аз!
Страхливци!
Никакви разбойници не идват.
Посрещате ни, все едно е дошла чумата.
А като започна да бие тревогата...
"Самураи, спасете ни! Помощ!" Веднага ни заобичахте!
Глупци!
Някакви възражения, деденце?
- Никакви.
Всичко е наред.
Май все за нещо ще ни потрябваш. Най-после сме седем.
Извинете ме за мръсотията.
А ти къде ще живееш?
Ще спя в конюшните.
- При конете?
Бандитите ги откраднаха миналата година.
Ако си с жената и в обора е добре!
Аз нямам жена!
Луд.
Как е истинското ти име?
Не помня. Ти ми избери някое.
Тогава да бъде Кикучио. Много ти отива.
Как би нападнал селото?
- Бих влязъл откъм планината.
По този път, нали така?
ЗАПАД
А как ще го защитиш?
- Шичироджи си знае работата.
Виж трупите. Ще построи ограда.
Личи си, че сте стари другари.
Добре! Слушайте.
Запомнете - на война се тича много. В нападение и в отбрана - все тичаш.
Спреш ли да тичаш, смъртта те догонва.
ЮГ
След жътвата тук трябва да се заблати.
Един ров би ни предпазил. Но имаме ли време?
Нападай!
Аз съм разбойник!
Действай!
По-живо!
Следващият.
Следващият! Страх ли ви е?
ИЗТОК
Ако разрушим моста,
няма да могат да ни нападнат от изток.
Какво ще стане с онези къщи?
Ще ги изпразним, няма как.
И мелницата ли?
Старчето няма да я даде лесно.
Чуйте сега...
Страх ви е от врага - всеки го е страх.
Но и тях ги е страх от вас.
Страшни сте! Приличате на плашила.
Проблемът е, че нападателите не са свраки и гарвани!
Ей, ти! Хайде престани да дъвчеш вече.
Да не си крава!
Ти, от края! Ела тук!
Да, точно ти. За теб говоря!
Ако ще гледате, плащайте за представлението.
Какво е това?
- Копие.
Вярно? Питам откъде си го взел.
Поникнало е на нивата, а?
Знам аз! Някой беден самурай се е простил с него!
Щом ти имаш и другите ще имат. Прав ли съм?
Признайте си!
СЕВЕР
Гората изглежда толкова спокойна... А опасността дебне точно оттук.
Кацуширо! Хайде, тръгваме!
- Веднага идвам.
Дете - какво да го правиш!
От селото ли си?
Жена ли си?
Мъж!?
Защо не си на обучение? Не те е срам!
Дебне ни смъртна опасност, а ти късаш цветя!
След мен! Тръгвай веднага! Глух ли си?
Вижте каква плячка!
Какво е това?
Откраднали са ги от странстващи самураи.
Къде ги намери? Нима са били в селото?
В къщата на Мандзо.
Какво... Не ти ли харесват?
Добра изработка.
Какво има? Каза, че ще трябват брони.
Има за всички.
- Не разбираш ли?
Селяните са убили самураите, за да ги вземат!
Много добре знам.
- Как смееш?
Достатъчно.
Който не е бил преследван, никога няма да разбере.
Да се махаме оттук.
Прииска ми се да посека всички селяни.
Похвална мисъл!
Да чуем какво мислите за селяните.
Да не мислите, че са светци?
Как не! Няма по-коварни зверчета от тях!
"Няма ориз, пшеницата свърши, умираме от глад"
Но имат! Добре са се запасили.
Претърсете мазетата и погледнете в хамбарите!
Пълно е с какво ли не!
Ориз, сол, боб, саке!
Вижте в клисурите. И там са скрили нивите!
Правят се на агънца, а са лешояди!
Зададе ли се битка, веднага подушват по-слабия и се нахвърлят.
Чуйте ме добре!
Селяните са алчни, коварни, подли,
страхливи и безмилостни!
Ето какви са!
Но питам, кой ги направи такива?
Вие - кой друг! Самураите!
Проклети да сте!
Вие опожарявате селата им, погазвате нивите им, ограбвате храната им!
Насилвате ги да работят и крадете жените им!
Който възразява, пада под ножа! Тогава какво очаквате от тях?
И ти ли си роден на село, Кикучио?
Случило ли се е нещо?
Не, нищо. Въпросът е решен.
От днес съм ти на гости.
Компанията на онези нещо не ми се нрави.
Къде отиваш? Бива ли така? Нали къщата е твоя?
Те спят вътре, а ти - в обора!
Много ниско им се кланяш! Лягай да спиш!
Ех, колко спомени...
Какво спокойствие...
Някак не ми се вярва, че планината е пълна с разбойници.
По дяволите! Да имах с мен една жена...
Накъде?
- В планината.
Ще се упражнявам.
Там няма жени, приятелю.
Понякога и ти успяваш да си остроумен.
Какво шиеш?
Знаме.
- Знаме?
Когато в разгара на битката
воинът погледне развятото знаме, не се чувства толкова самотен.
Какви са тези драскулки?
Най-долу са нивите, тоест - селяните.
А кои са кръговете?
- Ние, самураите.
Защо са само шест? Мен няма ли ме?
Ти си триъгълникът, ваше благородие.
Донесох ориз. Яж.
- Но...
Опитах да ям просо. Вкусът е ужасен.
Не може да се яде.
Хайде, изяж го.
Срам ли те е пред мен?
Не го искам.
- Защо?
За теб съм го донесъл.
- Благодаря ти, но...
По-добре да го дадем на бабата на Кюен.
Така ли?
Не съм гладен. Ще го изям по-късно.
Ти яж. Днес е мой ред.
Имате някаква тайна. Я кажете!
Горката жена.
Роднините?
- Разбойниците са ги...
Искам да умра...
Да свършат мъките веднъж завинаги...
Но се страхувам, че и на онзи свят
няма да видя нищо добро.
Не е така!
Там няма ни война, ни разбойници.
Там мъката не може да те настигне.
Откъде знаеш? Да не си бил там?
- Какво си се развикал?
Мразя нищетата. Отвращава ме!
По дяволите!
Бесен съм! Трябва да направя нещо!
Запази тези чувства, докато дойдат разбойниците.
Одеве...
Такова...
Видя ли ме, когато бях с...
- Момичето ли?
Да. Защо не ме издаде?
- Това ли искаш?
Искаме ориз!
Дайте бял ориз!
Калпазани такива! Ориз няма!
Стига сте викали!
Уж сте гладни, а викате, та гърлата ви се късат!
Тишина! Слушайте, въшльовци мои...
Останаха ни само тези оризови питки. Ако ви дадем и тях, скоро ще...
Това е положението.
Я да ми кажете, кой има хубава кака?
Ти имаш хубава сестра. Признай си!
Кога ще жънете?
След десет дни.
Ако впрегнете всички сили, за колко дни ще ожънете?
Около три дни.
После трябва да заблатим нивите.
Мислим да изкопаем ров от южната страна,
та да не може да минава конник.
Няма да наводняваме навсякъде. Едно оризище ще стигне.
За да разрушим дигата и да докараме вода,
Ще ни трябва един ден.
- Ясно, така ще бъде.
И още нещо...
Трите колиби и мелницата отвъд реката,
докато приключи жътвата, трябва да сте ги опразнили.
Успокой се, татко!
- Искате да изоставим дома си?!
Съжалявам.
Няма друг начин.
Не можем да защитаваме толкова голяма площ.
Чуйте ме! Жътвата вече започва.
Свърши ли, ще дойдат разбойниците. Разберете го и бъдете готови.
От сега нататък трябва да сте нащрек.
Няма да жънем един по един, а на групи.
От утре ще се движите на групи.
От утре ще забравите за своеволните действия.
И затова...
Тази нощ мъжете хубавичко да се порадват на жените си, че от утре...
Правите ни на глупаци!
Онези, чиито къщи са отвъд реката, елате с мен!
Да не сме луди?
Искат да изоставим собствените си къщи, за да пазим чуждите!
Да вървим! Сами ще пазим домовете си!
Спрете!
Вдигнете копията! Връщайте се в редицата!
Стройте се!
Къде е Йохей?
По дяволите, къде е Йохей?
Къде се е дянал проклетникът?
Колибите отвъд са три! Колибите в селото - двайсет!
Не можем да рискуваме всичките само заради три!
Унищожат ли селото и отдалечените къщи няма да се спасят.
Запомнете! Именно това е войната!
Бранейки другите, браним и себе си!
Който гледа да отърве само себе си, е обречен на смърт!
Няма да допуснем своеволия.
АНТРАКТ
Гледай ти! Тук било пълно с жени!
Къде ги крихте до сега?
Дай ми сърпа. Ще ожъна три пъти повече от теб.
В замяна ще станем добри приятели.
Рикичи.
Като гледам, най-добре се справят семейните.
Ожени се и ти - какво чакаш?
Защо се сърдиш? Аз само...
Кацуширо! Върви да го догониш. Защо ли побягна така...
Рикичи?
Стига си мечтала, Шино.
Какво е това? Мечо леговище?
Отсечени са със сърп.
Рикичи ли го е направил?
- Да.
Не съм го видял с очите си, но излезе оттук, когато го догоних.
Лицето му бе опънато и обляно в пот.
Какво му каза?
- Нищо особено.
Питах само защо не се ожени.
Нещо го яде отвътре, но не иска да каже.
Обаче лицето му го издава.
Устните му не продумват, сякаш са заключена порта.
Опитай да я отвориш.
Кой е там?
- Аз.
Всичко наред ли е?
Поседни малко. Да си поговорим.
Нали знаеш...
Думите не са лошо нещо.
Когато нещо те мъчи, споделиш ли го, поне малко ти олеква.
Ти не си от разговорливите, знам.
И все пак, ако нещо ти тежи... Сподели го, нека излезе навън.
В тези времена можем да си говорим откровено за всичко.
Нямам нищо за казване.
Да вървим.
А момчето?
- Дете е, нека спи.
"Шино" ли чух?
- Шино...
Име на жена...
- Не звучи като сън на дете.
С кого ще започнем?
- С най-безразсъдните.
Кой е там?
Излез! Кой е там?
Имаш късмет, Кикучио.
Ако бяха разбойниците, щяха да ти прережат гърлото.
Йохей!
- Да.
Какво е това?
- Ами, конят ми.
Рекох да не е охранен плъх.
Врабчетата чик, чик, чик.
Гарваните гра, гра, гра.
Разбойниците никакви ги няма. Защо ли не идват още?
Ще бъде жалко, ако не дойдат.
И самураите наехме, и колко храна изядоха...
Мълчи! По-добре е да не идват!
Остави кончето, ти казвам!
Конят е много изморен.
- Глупости!
Ще го осакатиш и Йохей ще плаче.
Няма друг ездач като мен!
Наистина го бива.
И това си го бива.
Смеят се...
Вършитбата приключи, а от разбойниците ни следа.
Започнаха да мислят, че изобщо няма да дойдат.
На всички така ни се иска.
Но бедата винаги идва, когато най-малко я очакваш.
Кажи им да се връщат по местата си.
Иска ми се да бях самурайска дъщеря.
Животът ви е твърде тежък.
Срам ме е като помисля, какъв щастливец съм.
Не това исках да кажа. Ти си самурай, а аз съм селянка.
Никога няма да...
- Но!
Това няма значение! Не искам да мисля за бъдещето!
Страхливец! А уж си самурай!
Трима непознати на западния път.
Някой друг знае ли?
- За сега не.
Не бива да се вдига шум.
В планината видях три коня!
Разбойниците!
- Знам.
Значи са дошли.
- Откъде знаеш?
Всеки би разбрал, като го погледне.
Откъде идват? От планината или от запад?
От запад.
Разбойниците!
Всички да се приберат по къщите. Дошли са само трима.
Кажи им да си мълчат.
Трябва да са разузнавачи. Не бива да ни виждат.
Какво става?
Дойдоха ли?
Къде са?
Тихо!
Къде са?
- До кедъра.
Определено са разузнавачи.
- Изненадаха се, че има ограда.
Дори не подозират за нас.
- Дано си тръгнат с това впечатление.
Къде сте се скрили?
- Какъв глупак!
Кикучио!
Разбойниците уж дошли, а...
Глупак.
- Твърде късно, видяха ни.
Вече не можем да ги оставим да си тръгнат.
Аз ще се заема. На моя територия са.
Съжалявам, нищо не знаех...
- Ще се реваншираш като хванеш един.
Минете напряко.
- Тръгваме към конете им!
Кацуширо!
Ти само ще гледаш.
Това са конете!
Залегни зад дървото.
Ти какво ще правиш?
- Кой, аз ли?
Кацуширо, вече можеш да излезеш!
Смилете се!
Спрете!
Той е пленник, който е признал и се моли за живота си.
Не можете просто да го разкъсате!
Ще го убия!
Оставете я да отмъсти за смъртта на сина си.
Някой да й помогне!
Според разбойника, укреплението им...
- Не е истинско укрепление.
В него зеят толкова дупки, колкото в панталоните на Йохей.
Тогава можем да се промъкнем и...
- Да ги нападнем!
40 души са! По-добре да се справим предварително с част от тях.
Но само ако го направим, без да даваме жертви.
И една загуба е много.
- На война се поемат рискове.
Трима от нас могат да убият десетима.
Рикичи, мястото далеч ли е от тук?
На един ден път.
- Вече разполагаме с три коня.
На кон - половин ден.
Добре тогава. Ако тръгнем сега, ще стигнем до изгрев-слънце.
Но кой?
Ти оставаш.
Всичко е решено - отивам аз.
- И аз. Не познавате пътя.
Няма да стигнат конете.
- Стигат.
Ще вземеш коня на Йохей. Ваше благородие го язди най-добре.
Натам! Не разбираш ли от дума?
Глупав кон! Оттам!
И това ми било кон! Засрами се!
Чакай!
Моля те, спри! Извинявам се!
Запали колибата!
- Започнат ли да бягат - атакуваме!
Получи се добре.
Направихме го!
Вземете това, копелета!
Хейхачи!
Полудя ли?
Глупак! Виж какво направи! Коя беше тази?
Жена ми!
Хейхачи, дръж се!
Ти каза, че...
ще ни разведряваш в тежки времена.
А ни остави, преди те да дойдат.
Не плачи, нещастнико!
Не плачете, чувате ли!
Дойдоха най-сетне!
Дойдоха!
Помни: пушките са три.
20 идват от север, 13 - от юг.
Колко пушки имат?
- Три.
Пресрещнете ги от юг. Пазете се от пушките.
Назад! Оттеглете се!
Дванайсет се изтеглиха на изток.
- Не бяха ли тринайсет?
Един убихме със стрела.
- Добра работа, Горобей.
Увери се, че моста на изток е отрязан и внимавай за...
Пушките!
Върви на север. Там ще бъде решителната битка.
Защо там не изградихме ограда?
- Добрата крепост има проход.
Ще подмамим врага вътре, за да го нападнем.
Няма да спечелим, ако само се защитаваме.
Какво ви става? Защо се мотаете?
Разкарайте ги по-бързо!
Идват дванайсет. Побързайте с моста!
Сляп ли си? Точно това правим!
Казаха да внимаваш с пушките.
- Знам.
Къде отивате?
- Да доведа баща си.
Във воденицата е! Казваше, че иска да умре там.
Какъв упорит старец! Добре, но побързайте.
Изчезвай! А вие се разбързайте, глупаци!
От хълма ще дойдат...
- Двайсет.
И дванайсет от изток.
Така не става - хората са уплашени.
Още веднъж!
И пак!
Това е Шичироджи. Да го поздравим и ние.
Всички да излязат!
Викайте колкото ви глас държи.
Още веднъж!
Да ги надвикаме. Няма да се даваме.
Каква е тази физиономия, Йохей? Още веднъж!
Идват проклетниците!
Да му се...
Стой тук! Къде така?
О, не, не!
Не се паникьосвайте!
Проклети да сте!
Изгарят всичко! Проклети мръсници!
Връщайте се на местата си!
Това са просто паянтови колиби!
Всички да се връщат по местата си!
Дявол да го вземе!
Това е колибата на старейшината!
Къде е старейшината? А младото семейство?
Детето? По дяволите!
Чакай! Не можеш да напуснеш поста си!
Кикучио, върни се!
Къде са старейшината и мъжът ти?
Намушкали са я. Как е стигнала до тук?
Последвай ме, Кикучио!
По дяволите, какво има сега?
То е точно като мен! Когато бях дете, ми се случи същото!
Тук съм, глупаци!
Какво има?
Какво толкова си зяпнал?
Добре ли сте всички? Добра работа! Браво!
Мирише на барут. Бягайте!
Мандзо!
Къде те удариха?
Шино! Шино! Доведи дъщеря ми.
Няма нужда. Бълха да го ухапе - ще боли повече!
Какво си се развикал?
Щеше да се издадеш, че имаш дъщеря за такава глупост. Срамота!
Спри! Не е нужно да ги гониш толкова.
Това е достатъчно далеч.
Биеш се храбро. Кой си ти?
Рикичи.
Изток, запад, юг... Отблъснахме ги от три посоки.
Остава да нападнат оттук.
Дали ще е нощес, не знам... Но ще дойдат.
Ужасно е тихо.
Може, но основните им сили са там.
Мога да ви го докажа.
Точно това ни трябва. Забучи плашилото до дървото.
Вероятно ще атакуват утре сутрин. Уловката е следната:
Ще ги оставим да влязат.
Е, не всичките, разбира се. Най-много един или двама.
Веднага щом тези двама влязат... Хоп, отрязваме ги от останалите.
Хващаме ги в капан. Няма накъде да избягат.
И така един по един ще ги отстраняваме.
Пушките ме притесняват, ако можем да вземем една от тях.
Ще открадна една. Ще успея, сигурен съм!
Стой тук. Ще отида аз.
Чувам стъпки!
- Откажи се, Кацуширо. Поспи малко.
Сигурен съм! Чуйте!
- Откажи се, ти казвам.
Уморен си. Трябва да починеш.
Стъпки!
Двама по-малко.
Какво има?
Казвай каквото има, защото искам да спя.
Ти си... невероятен човек!
Отдавна искам да ти го кажа.
Идват ли?
Помнете - пропускаме един!
Пропускаме един!
Премине ли един, веднага затворете линията.
Ето ги, идват!
Дръпнете се!
Добра работа.
Какво не е наред? Справи се добре.
Да пуснем още един!
Назад! Назад!
След тях!
Още един по пътя!
Ето го, идва!
Гледайте това!
Забавляваш се с коня си, а?
Явно са си научили урока.
Разбойниците не са толкова страшни.
Кюдзо - двама и двама преди малко. Общо четирима.
Това е истинският самурай! Ловък и безстрашен!
С добро сърце.
Промъкна се и взе пушката, а изобщо не се възгордя.
А когато отиваше в планината, пълна с разбойници,
изглеждаше все едно отива за гъби.
Колко интригуващо. Като те слушам и ми се доспива.
Йохей! Иди да ме смениш.
Защо се мръщиш така? Никой няма да нападне оттам!
И плашило би свършило работата.
Това е наказанието за страхливците!
Как върви?
- Не се дават лесно.
Още малко търпение.
- Ами! Изгоряхме, ти казвам.
По-гладни сме и от селяните.
Не се оплаквай! Мъките скоро ще свършат.
Щом казваш, братко.
Ще ви застрелям.
Аз съм, аз съм!
Изиграх ви, нещастници!
- Глупак! Защо напусна поста си?
Виж какво съм донесъл. Няма нужда да се сърдиш.
Никой няма да нападне оттам.
Няма нищо героично в егоистичния опит за слава.
Чуй ме: война не се води сам!
Горобей, Кюдзо, пазете тук!
Да не премине нито един!
Спрете, задници! Проклети да сте!
Божичко! Двама са преминали!
- По дяволите!
Къде е Йохей?
Йохей!
Защитавах поста, заклевам се.
- Дръж се!
Хайде, застреляй ме!
Шичироджи, остани тук!
Горобей!
Горобей!
Останаха тринайсет.
Но за последните седем...
платихме прескъпо.
Умори ли се?
Изглеждаш изтощен, приятелю.
Отивам да се наплискам с вода.
Следващия сблъсък ще е решаващ.
Ако ще атакуваме, да го направим, докато умората не ни е надвила.
Според теб, кога ще нападнат пак?
И те са уморени. Имат и ранени.
Няма да е тази нощ.
Само че гладът ги притиска.
Вярвам, че сред тях има смут.
Когато дойдат утре, ще са решени на всичко.
Кацуширо.
Наредиха да оставите двама пазачи, а останалите да вървят да спят.
Тези, които искат да видят семействата си,
да отиват на смени, един по един.
Значи утре ще се реши съдбата ни.
Да. Извести и на останалите.
Нали чухте заповедта?
Аз ще остана на пост. Вие заспивайте.
А ти, Мандзо, тичай първи вкъщи...
да видиш дъщеря си.
Тоест - сина си.
Изпълних заръката.
- Добре. Почини си малко.
Какво правеше Кикучио?
- Още е при гробовете.
Утре всички ще умрем.
- Може и да не умрем.
Аз пък мисля, че ще умрем.
Шино? Тук ли си, Шино?
Шино, къде си?
Саке?! Откъде го взе?
Разбирам. Кикучио беше прав - запасили са се.
С твое позволение.
Шино!
Нося саке. Пийни и си почини.
Не ти прилича! Утре трябва да си дързък!
Ти, малка мръснице!
Не бъди толкова жесток, Мандзо.
Как можа? Селянка да легне със самурай!
Стига, Мандзо!
Уличница!
Мандзо, това дъщеря ти ли е?
Кажи какво се е случило.
Спомена "самурай". За кого говориш?
Мандзо!
Мандзо, кажи нещо.
Говори!
Ти ли си Шино?
Мандзо, не се ядосвай.
Тръгне ли по пътя на смъртта, мъжът има нужда от женска ласка.
И в двореца се случват такива неща в нощта преди битка.
Опитай се да ги разбереш - и ти си бил млад.
Да, но не мога! Дъщеря ми е прелъстена и опозорена!
Но те се обичат! Не е като да я хванат разбойниците!
Прекалено сте напрегнати. Отпуснете се.
Часът на решаващата битка удари.
Между другото, Кацуширо, очаквам да се биеш като мъж.
Знаем, че вчера и ти стана такъв.
Я се стегнете!
Къде е борбеният ви дух?
Как ще спечелите битката с тези унили лица?
Кикучио, какво по-точно правиш?
Няма да убия много само с един меч.
Останаха тринайсет.
Ще ги оставим да нахлуят.
Веднага ще ги обградим и ще ги причакаме на кръстопътя!
Тази битка ще реши съдбата ви.
Идват!
Идват!
Шичироджи, Кацуширо - запад!
Кюдзо, Кикучио - изток!
Кацуширо, Рикичи! На изток, бързо!
Нито дума или сте мъртви!
Успяхме! Успяхме!
Учителю. На изток!
Кацуширо, дръпнете се!
Кикучио!
Кикучио!
Къде са разбойниците?
- Мъртви са!
И този път оцеляхме.
В крайна сметка ние също загубихме тази битка.
Какво?
Искам да кажа, победата принадлежи на тези селяни,
а не на нас.
КРАЙ
превод Павлина Михайлова
редакция Scooter