Dogman (2023) Свали субтитрите

Dogman (2023)
ИМА ЛИ СТРАДАНИЕ,
БОГ ИЗПРАЩА КУЧЕ.
Алфонс дьо Ламартин
Кейлъб Ландри Джоунс
Д О Г М А Н
Джоджо Т. Гибс
Кристофър Денам
Заподозреният е със светла кожа,
на около 30 години, най-вероятно въоръжен.
Между другото, как са нещата с жена ти?
Майк, не много добре, но биват.
Добър вечер, г-жо. Лична карта и документите за колата, моля.
Съжалявам, полицай. Бързах и документите останаха вкъщи.
Г-жо, ще трябва да проверим камиона.
- Не бих посмяла на ваше място.
Какво за Бога?
- Г-жо, ръцете горе, да ги виждам.
Не ще те наранят, ако не ми посегнеш.
Г-жо, ръцете на таблото, веднага!
Г-жо, чувате ли ме?
Имате ли запалка, полицай?
Ало?
- Евелин Декър? Трябвате ни в ареста.
Какви ги говорите?
- Имаме един арестант
трябва да го видите.
- Два посред нощ е.
Да, знам, но е спешно.
- Добре.
Мамо, трябва да тръгвам.
Какво става?
Има спешен случай в ареста.
Защо винаги те викат за глупости?
- Върша каквото ми възложат.
Вярно ли?
- Това е прекалено.
Г-жо, мога ли да ви помогна?
- Да, г-не.
Тук съм заради арестанта докаран преди малко.
Тук ли?
- В розовата рокля.
А да.
Ето.
- Благодаря ви.
Насам, госпожо.
Ще съм пред вратата за всеки случай.
- Благодаря.
Благодаря.
Здравейте.
Аз съм д-р Евелин Декър.
Мога ли да узная името ви?
Освен факта, че пушенето е вредно,
трябва да ви напомня, че пушенето в помещения е забранено.
Това ли ви притеснява?
Не точно.
Благодаря.
Всъщност съжалявам, че ви губя времето.
Не съм болен, просто съм уморен.
Аз съм психиатърка, ако трябва да съм точна.
Тук съм, защото колегите ми не знаят как да постъпят с вас.
Не знаят как да действат и искат да разберат кой сте.
Значи не ме корят.
Винаги съм харесвал дегизировките.
Помагат да забравиш миналото, нали?
Преобличаш се и забравяш миналото си.
Преобличането означава ли, че лъжа себе си, докторке?
Зависи. Като цяло дегизировката служи,
за да прикрием това, което не искаме да видим.
Интересно. Винаги съм мислил,
че има начин да се превърнеш в някой друг.
Приятно би било да забравиш за себе си за малко,
макар да знаеш, че това е просто илюзия.
Добре ли сте?
- Да.
Просто се размечтах.
Харесвате ли живота си, докторке?
Да. Невинаги е по мед и масло.
Семейството ми не бе богато, но даваха всичко от себе си,
успях да завърша и да се радвам на живота си.
Открихте ли любовта?
Да. Имам син.
Няма и годинка.
- Радвам се за вас.
Семейна ли сте?
Разведена съм.
- Животът не е дълга, тиха река, нали?
Да. Отговорих на въпросите ви, а какво ще кажете за моите?
Разбира се, простете. Какво ме питахте?
Исках да науча името ви.
- Дъг, съкратено от Дъглас.
Отдавна никой не ме е наричал така.
Имаш ли деца, Дъглас?
Стотици.
За кучетата си ли говориш?
- Да, те са моите бебета.
Тяхната любов ме е спасявала неведнъж.
Дължа им живота си.
- Казваш, че обичаш повече кучетата,
отколкото хората?
- Абсолютно.
Колкото повече опознавам хората, толкова повече обичам кучетата.
Какви качества притежават, които хората нямат?
Красота без суета, сила без злоба, храброст без свирепост,
и всички човешки добродетели, без нито един от пороците.
Доколкото мога да споделя, имат само един недостатък.
И той е?
Те вярват на хората.
Бях почти на девет, когато го осъзнах.
Спомням си, че гледах брат ми от прозореца на спалнята ми
как размахваше парче месо пред кучетата на баща ми.
С дни ги гледах как гладуват. Държаха ги гладни преди битките.
Така баща ми си изкарваше прехраната, организираше кучешки боеве.
Мислиш ли, че той ги е обичал по свой начин?
Не! Баща ми беше неспособен да обича.
Беше пълен с жестокост.
Колко пъти съм ти казвал да не храниш кучетата? Колко пъти?!
А ти?
- Аз ли?
Изпитах жестокостта му като всички други.
Слушам те и ме изумява спокойствието ти.
Опита ли някога да се защитиш или поне да се оплачеш?
Оплакванията са молитви към Дявола.
Имаш ли щастливи спомени?
Да, разбира се.
Когато бях малък…
Когато майка ми беше в кухнята…
Обичаше да слуша плочи от Европа.
Обичаше да пее и танцува, докато готвеше.
И тогава баща ми се прибра.
И шоуто свърши.
Имаш ли си някого? Баба, дядо? Леля, чичо?
Някой, който може да те дари с малко любов и грижа?
Да.
Децата винаги намират какво да заобичат.
Една вечер, на вечеря, брат ми ме изколади на баща ми.
Той слага храна в джобове си и после храни кучетата.
Не! Не е вярно.
- Кълна се.
Честен кръст. Да умра, ако лъжа.
Обичаш кучетата, а?
Да.
Моля те, не на масата.
Повече, отколкото собственото си семейство?
Да!
Прие сълзите ми като признание за вина.
И повече не ме прие в къщата си.
Заключи ме в клетката.
- Вече те са ти семейство!
А майка ти?
- Майка ми направи каквото можа.
Нося ти нещо.
Трябва да ги скриеш. Ако баща ти ги намери, ще полудее.
Не помня какво точно каза, лицето й бе зачервено и потно.
Поиска прошка.
Обичам те.
Беше мило.
Беше ли бременна?
- Да, в седмия месец.
Предполагам, искала да даде по-добър живот
от този на брат ми и мен.
Някога опитвал ли си да избягаш?
Накъде?
От едната страна на развъдника имаше навес с всякакви боклуци.
Един ден, драскайки по дървото, прокарах малките си ръце
и намерих купчина списания, мама ги бе скрила без видима причина.
Имах си своя малък прозорец към света.
Опознах света от "Модерната жена"
и "Списанието на Америка".
ПРЕДСТОЯТ ГОЛЕМИ НЕЩА!
Осъзна ли, че си в беда?
Да, наясно бях.
Колко време бе в клетката?
Трудно е да се каже.
Винеше ли майка си, че те изостави?
- Не.
Майка ми бе слаба. Не бе галеница на съдбата.
В дивата природа слабите не оцеляват,
но хората винаги намират начин.
Поне за известно време.
Защото в крайна сметка…
Бог има последната дума.
Още една хапка?
Браво. Харесва ли ти?
Още една хапка.
Как мина работата ти?
Стресиращо.
Баща му се навъртва наоколо.
Не трябва ли да се лекува?
- Трябва.
Мислех, че съдията му забрани да доближава къщата.
Да, каза си думата.
Може да е агресивен.
Знам, мамо.
Като баща ти.
И това знам.
Няма да ходя никъде, скъпи.
Ти си виновен, че мама ни изостави.
Ти направи татко толкова нещастен, че не издържа повече.
Твърдоглавец си и от теб блика нещастие.
Ти си една изгубена душа. Но с Божията помощ,
татко ще те върне в правия път.
Моли се, покай се, грешнико. "Защото заплатата на греха е смърт,
а Божият дар е вечен живот в Христа Исуса, нашия Господ."
Схвана ли?
В ИМЕТО НА БОГ
КУЧЕ
ГИМНАЗИЯ "КОРНУОЛ"
Здравей, дойдох да говоря с Догмен.
Моля те.
Насам, момко. Не се бой.
Няма да те наранят.
Извинявам се, но почти настана време да ги нахраня.
Затова са развълнувани.
Познат си ми. Среща ли сме се?
- Да.
Идвал съм преди месеци, с братовчед ми Пабло.
Изградихме електрическата инсталация.
- Хуан, нали?
Да.
- Да.
Моля те, седни. Нещо за пиене?
Благодаря, не съм жаден.
И така, какво те води тук, Хуан?
Марта ме праща.
- Марта?
Тя се грижи за прането ми понякога.
Страхотна жена.
- Да.
Тя намери едно кутре на улицата
и си мислеше…
- Боже мой.
Мислеше, че ще бъде по-щастлив тук, с теб.
Наистина ли?
- Какво малко съкровище.
Това е австралийски лабрадудъл. Повечето се внасят нелегално.
Много остават непродадени, дилърите ги убиват
или ги изхвърлят от колите си. Вероятно това му се е случило.
Има контузия на задната лапа. Горкичкото.
Не се притеснявай. Падна от небето на точното място.
Ще те нарека Горджес.
Благодари на Марта от мое име и й кажи,
ако има нещо, което мога да направя, просто да ме потърси.
Всъщност тя има малък проблем.
Да чуя.
В града има банда, ръководена от един човек,
наричат го Ел Вердуго. Палачът.
Той не отвори ли бара на 3-та улица?
- Да, същият.
Добре, какво за него?
- През последните месеци,
той изнудва собствениците на магазини в квартала за пари за защита.
Плащаме си като всички, но той вдига сумата всяка седмица.
Марта вече не може да си го позволи.
Трябваше да продаде част от мебели си.
Наследство от родителите й.
Кажи на Марта, че ще видя какво мога да направя.
Благодаря ти.
Ало?
- Здравейте, г-н Ел Вердуго.
Извинете ме, че така ви наричам, но не знам името ви.
Кой се обажда?
- Спокойно, не съм от полицията, ФБР
или някой от другите ви врагове. Приятелски настроена съм.
На първо място, за ваше добро, искам да седите мирно.
Опасно е да мърдате, ако мислите да създадете семейство.
Какво става?
Ало?
Ало?
Ало?
Да.
- Вече имам ли вниманието ви?
Да.
- Как се казвате?
Моралес.
- А първото ви име, г-н Моралес?
Диего.
- Диего?
Искаш ли да имаш деца, Диего?
- Да.
Осъзнаваш ли, че кучето ми е на път да те лиши от деца?
Да.
- Ето каква е сделката.
Ще ти позволя да имаш деца, в замяна оставяш Марта на мира,
за да отгледа децата си щастливо.
- Коя е Марта, по дяволите?
Възрастна дама, има пералня на ъгъла на 6-та улица.
Дай й мръсните си дрехи, а не мръсните си номера.
Тя ще ги изпере безупречно. Приемаш ли сделката, драги?
Мамка му, не схващам какво дрънкаш.
- Обобщавам.
Спри да я изнудваш или кучето ми ще изяде топките ти на секундата.
Сега разбра ли?
- Да.
Договорихме се?
- И още как.
Ако не удържиш на думата си, ще си патиш г-н Моралес, ясна ли съм?
Напълно.
- Чудесно.
Сега върни телефона на Мики, моля.
Не ми дремете!
Хванете ги!
- Хайде, тръгвайте.
Мелвин, решението да не виждаш сина си не е мое, а на съдията,
не бива да доближаваш до къщата ни.
Моля те, недей. Плашиш майка ми.
Не, няма да го водя в парка. Не е добре нито за мен, нито за него.
По-добре се погрижи за себе си, обещаваш ли?
Ало? Мелвин?
Ало?
Да му се не види!
Простете, паркирането е забранено. Добре, действайте.
Госпожо?
Госпожо.
Да ви придружа ли?
- Не, благодаря!
Благодаря.
- Няма защо.
Позволиха ми да ида в къщата ти и да ти донеса каквото поиска.
Благодаря ти.
Беше…
… голяма бъркотия.
Обикновено съм доста подреден.
Трябва ли ти помощ?
- Не, няма нужда.
Карамелено лате с бита сметана, нали?
- Супер, благодаря.
Знам, захарта е вредна. Но какво е животът без удоволствия?
Сигурно си изтощена. Спала си само няколко часа.
Едно силно кафе и съм готова за всичко.
Както и да е, историята ти е изумителна
и още не е ясно какво ще те правят,
така че искам да науча още за детството ти, ако не възразяваш.
Не мислиш ли, че е малко късно?
В смисъл?
- Животно се възпитава на младини.
Твърде съм стар, за да се превъзпитам, не мислиш ли?
Неудобно ли ти е да говориш за детството си?
Не, просто не съм свикнал.
Всъщност мисля, че ще ми се отрази добре.
Няма бъдеще без минало, нали?
Казват, корените са миналото и от тях растат дървета.
Така е, но корените са скрити. Защо да ги копаем?
Защото удоволствието е несравнимо.
- Разби ме.
И така, какво искаш да знаеш?
Как се измъкна от клетката?
Видях ги! Гледай какво ще случи?
Не! Ричи, не смей!
Почакай да видиш какво ще стори татко, щом разбере за кученцата ти.
Ще нахрани кучетата с тях.
- Ричи, моля те.
Не го прави, Ричи.
- Или какво?
Ричи, моля те.
Брат ми, Ричи, отново ме предаде. Влезе в къщата и каза на баща ми.
Баща ми беше болен човек. Мразеше света, започвайки от себе си.
Не обичаше живота. Постоянно се опитваше да го унищожи.
Мръдни се!
- Моля те, недей.
Моля те, грижа се за тях.
- Мръдне се или ще те застрелям.
Мамка му, разкарай се!
- Моля те!
Разкарай се! Отвори!
Разкарай се!
Ще ви застрелям всички!
Казах ти, че няма да отвори.
Той излезе с пушката, за да докаже нещо.
Не се отдръпнах, пушката гръмна и загубих пръст.
Татко, спокойно!
Не, спри, спри! Аз ще се оправя.
Да влезем вътре. Ти не направи нищо, нямаш вина.
Хайде, да вървим. Не, татко, татко, чуй ме.
Влез вътре, хайде. Аз ще се оправя.
Не си виновен, влез вътре.
Стой вътре, аз ще се оправя.
Видя ли? Отказваш да разбереш.
Отказваш да приемеш грешката си и се държиш като животно!
Не заслужаваш Божията любов,
само Неговата милост!
В името на Отца и Сина и Светия Дух.
Амин!
Моби, виждаш ли това?
Кола.
Намери същата кола и им дай това.
Полицейска кола. Разбра ли?
Колата е отзад. Върви, Моби.
Върви, Моби.
Еха, че помияр.
Какво има, приятелче?
Сякаш се опитва да ни каже нещо.
- Някой от твоите информатори ли е?
Много забавно.
Качвам се на втория етаж. Покривай ме на стълбите, става ли?
Боже!
- Имаме нужда от подкрепление.
Изпратете Бърза помощ и социалните.
Не мърдай!
- Оръжието долу! Ръцете на главата!
На пода! Ръцете на главата, веднага!
Това можеше да бъде най-добрият ден от живота ми, но за жалост
куршумът рикошира от стената и се заби в гръбнака ми.
Най-после бях свободен, но Бог ме лиши от краката ми.
Вярвам в Бог.
Но в този момент се запитах: Бог вярва ли в мен?
Виждам, че имаш скоби на краката.
Можеш ли да ходиш?
- Малко.
Позволяват ми няколко крачки само при спешни случаи.
Куршумът бе на много чувствително място.
Правилно или не, лекарите не искаха да рискуват да го извадят.
Така че с всяка крачка има риск костният ми мозък
да изтече в тялото ми, което не е никак желателно.
Мога да вървя, но само към смъртта си.
Много шекспировски, не мислиш ли?
По колко години получиха баща ти и брат ти?
Баща ми получи 20 години. Две седмици след ареста се самоуби.
Вероятно не е имал моята способност да живее в клетка.
А брат ти?
- Брат ми получи 12.
Благодарение на Бог и добро поведение лежа само осем.
Виждал ли си го?
Да, видях го.
В деня на освобождаването му.
Документите. Махай се оттук.
Пуснаха го сутринта.
Едно от най-усърдните ми кучета, Поли, го чакаше там.
УНИКАЛЕН ДИЗАЙН ЗА СТИЛНИ МЪЖЕ
Кучетата ти убиха брат ти?
- Не.
Божията мъдрост…
… го избави от страданието му.
Извинете, госпожо.
Благодаря. Нещо против да хапна?
Моля, заповядай.
Не е много вкусно, но апетитът ми се върна.
Може да се дължи на присъствието ти.
Добре. Но, по процедурни причини трябва да ти кажа,
че нашите разговори се записват.
На тавана има камера. Всъщност са две.
Знам. Искаш ли да си вземеш?
Не, благодаря.
Виждам, че след изписването ти от болницата, си настанен в дом.
Първият от няколкото, които виждам. Помниш ли нещо от това време?
Размених един затвор с друг, по-просторен и удобен,
но без кучетата ми, се чувствах още по-изолиран.
Не си ли намери приятели?
- Не.
Кучетата имат инстинкт за семейство,
и от различни породи да са, са винаги заедно,
и образуват силна, затворена единица.
Децата от домовете вече бяха белязани
и бити от живота, неспособни да се обединят.
Слушаха само инстинкта си за оцеляване.
Кучетата обичат приятелите си и хапят враговете си.
За разлика от хората,
които винаги смесват любов и омраза.
Имал ли си романтични връзки?
Всъщност излъгах, имах една.
Селма.
Здравей.
Ти си Дъглас, нали?
Аз съм Селма. Библиотекарката ми каза, че обичаш да четеш.
Чел ли си я?
Чувал ли си за Шекспир?
Боже мой! Аз ще променя мирогледа ти.
Шекспир е най-великият писател на всички времена.
Представяш ли, всички тези драматурзи са вдъхновени от този човек,
който е писал пиеси преди 400 години. За мен Макбет е най-добрата му творба.
Преподаваше актьорско майсторство.
Красива като слънчев лъч и говореше за Шекспир като никой друг.
Тя ме научи как да се гримирам.
Тя каза, че ако не харесваш отражението си, просто го промени.
Нищо не доказва, че отражението е фалшиво, а ние сме истински.
Може би отражението е реалността и ние сме само копие.
Никога не съм срещал друга като нея.
Добре, твой ред е. Направи си мустак.
Не мога.
- Разбира се, че можеш.
Можеш да направиш, каквото си поискаш. Можеш да си крал или принц.
Можеш да бъдеш просяк или цвете.
Всичко, каквото искаш.
Тя каза, че театърът е като религия.
Твърдение, което истинският вярващ преживява като реалност.
И помни, ако можеш да играеш Шекспир,
можеш да играеш всичко.
"От толкова високо защо ли ви шептя?
От толкова високо, че бихте ме убили
с едничка тежка дума, след толкоз думи мили."
"Ушите ми не са изпили още стотина думи, казани от тебе, а ти познах гласа.
Не си ли ти Ромео и Монтеки?
Ни едното, ни другото, ако поискаш само!"
"Скъпа моя, таз вечер Дънкан ще пристигне тук.
Кога ще си отиде?
- Утре смята.
Туй "утре" няма да огрей земята!"
"Е, майко, какво има?
- Ти много оскърби баща си, Хамлет!
Ти много оскърби баща ми, майко!"
"Тук си прав - тя даде ти сърцето ми, нали?
Преди сърцата сплитаха ръце - сега ръце се сплитат без сърце!"
"Как, светиньо, със името си да ти кажа кой съм?
Намразих го, защото ти го мразиш. Да бе на лист хартия, бих го скъсал!
Ромео."
"Нека ме последват всички, които ме обичат!"
Най-накрая се почувствах жив.
Можех да изразявам себе си, да почувствам тялото си.
Бях това, което исках да бъда. Бариерите паднаха с грим и поезия.
Докато истинският свят постоянно ме отхвърляше,
въображаемият протегна ръце
и ме прие в обятията си.
В новото ми кралство, Селма бе моята принцеса.
Беше ли влюбен в нея?
Безумно.
Каза ли й?
Събирах смелост, но един ден тя си тръгна.
Театралната трупа в предградията на Бостън я бяха наели.
Радвах се за нея. Талантът й нямаше място
в дом за малолетни престъпници. И в това няма спор.
Поддържаш ли връзка с нея?
Следвах всяка нейна крачка.
В началото й беше трудно.
Но Селма бликаше от талант и любов, за да не успее.
Почти веднага започна да работи с професионалисти
и след няколко години Бродуей я огря.
Събрах смелост да ида и да я видя.
Беше много красива.
Попитах един охранител
дали мога да я видя зад кулисите, и той ме пусна.
Заповядай.
- Извинявай, Селма.
Някой настоява да те види. Твърди, че те познава и иска да те поздрави.
Няма проблем.
- Страх ме бе, че няма да ме помни.
Но тя ме позна. На секундата.
Боже мой. Дъглас!
Дъглас!
Божичко!
Колко си пораснал! Шегуваш ли се?
И това облекло! Изглеждаш като принц!
Исках да ти ги хвърля на сцената, но мястото ми не позволяваше.
Нямаше да стигнат сцената.
- Прекрасни са.
Хайде, да им намерим ваза. Истинско чудо е.
Наскоро си мислих за теб.
Нямам търпение да разбера как я караш.
Чета постоянно, най ми се отдава.
Взех редица изпити.
Завърших курс в колеж.
- Супер, сигурно си намерил приятели.
Не, беше онлайн.
Университетът беше твърде далеч от дома, в който бях.
Ходих само за изпитите и вече имам бакалавърска степен по биология.
Бакалавърска степен? Браво на теб.
За какво беше дисертацията ти?
- За кучетата.
Трябваше да се досетя. Постоянно ми говореше за тях.
Погледни ги колко са красиви.
Ти си по-красива.
- Много мило.
Занимаваш ли се още с актьорството?
- Понякога.
Но без теб не е същото.
- Вярвам ти.
Следя кариерата ти от самото начало.
- Наистина ли?
Погледни, изрязах всяка статия, която намерих
от първата ти стъпка в Бостън.
- Ти ли го направи?
Да, специално за теб.
Харесва ли ти?
По-хубав подарък не съм получавала.
Бликаше от щастие, че бях там.
И тогава…
- Заповядай.
Какво шоу само.
- Благодаря ти.
Всички са във възторг.
- Благодаря ти. Дъглас, това е Брадли,
моят режисьор и съпруг.
Здравей, Дъг. Слушал съм много за теб.
Радвам се.
- Той ще е баща на моето бебе.
Дъглас?
Честито. От колко време сте…
- Две седмици.
Наистина ли?
И вече си бременна.
Спокойно, с Брадли се знаем от три години,
дадохме си време, преди да се оженим миналата зима.
А бебето наистина ни изненада.
От първите си, с които споделям. Дори семейството ми не знае.
Аз съм… поласкан.
Това е…
… страхотна новина.
Скъпи, виж какво е направил Дъглас за мен.
Наистина ли?
- Събрал е всички статии за мен.
Не е ли възхитително?
- Просто приказка.
Това е истинско изкуство, човече.
Значи и ти си в играта? От артистично семейство ли си?
В шоубизнеса ли си?
- Не.
Аз съм в бизнеса с кучета.
Същата вечер се върнах в приюта, където работех последните пет години.
Чувствах се толкова…
… толкова глупаво.
Тя беше пораснала,
прекрасна…
… и успяла.
Аз бях просто човек в инвалидна количка, който дори…
… който дори да можеше да ходи, нямаше да знае къде да отиде.
Как можах да си помисля за секунда,
че тя е изпитвала нещо друго към мен, освен съжаление?
Тяхната любов към мен беше толкова искрена, истинска, чиста,
без никакви преструвки.
Кучетата никога не лъжат, щом става дума за любов.
Какво стана после?
Адаптирах се.
Отново.
Извинете, не разбирам. Искате да затворите приюта ли?
Налице е бюджетен дефицит и новият губернатор
стартира програма за намаляване на разходите.
Финансирането на вашата организация е спряно.
През последните три години средствата намалят наполовина,
но благодарение на даренията, не струваме почти нищо на държавата.
Вие свършихте изключителна работа. Оценяваме го,
но получихме редица оплаквания от всякакъв характер.
От всякакъв характер?
- Например… миризмата.
Кметството реши да продаде земята на предприемач.
Значи всичко опира до пари.
Ние просто изпълняваме заповеди.
- Да, знам.
Ами кучетата? Пускаме ги и молим любезно
семействата им да ги приемат обратно.
Предполагам, ще бъдат преместени на по-подходящо място.
Знам какво е да ходиш от дом в дом и да не можеш да изградиш живота си.
Досието ви е безупречно.
Сигурен съм, че социалните скоро ще ви намерят работа.
Кога е големият ден?
По документи е в понеделник, в 6 сутринта.
Можем да помолим за отсрочка, ако желаете. Удължете срока.
Няма нужда. Благодаря ви все пак.
Ще се видим в понеделник.
Добре, до понеделник.
Добро утро, сър.
- Добро да е.
Първо извеждаме надзирателя. Момчето е в инвалидна количка. Чудак.
После ще се погрижим за кучетата.
- Разбрано!
ЩАТА НЮ ДЖЪРСИ ПРИЮТ ЗА КУЧЕТА
Какво става?
Къде се дянаха, по дяволите?
Тук ще сме добре.
Поли, повикай другите.
"Взех думата ти:
назови ме само "любими мой" и кръстен втори път,
ще бъда всичко друго, не Ромео!
О, кой си ти, под плаща на нощта нахълтал в тайните ми?
Как, светиньо, със името си да ти кажа кой съм?"
"Какво е едно име? Туй, което зовем ний "роза",
ще ухае сладко под всяко друго име.
Точно тъй Ромео и без името "Ромео",
ще пази всички свои съвършенства, които не от името му идат.
Ромео мой, смени туй свое име
и вместо него цялата вземи ме!
Взех думата ти:
назови ме само "любими мой" и кръстен втори път,
ще бъда всичко друго, не Ромео!"
Виждал ли си Селма повече?
- Не.
Набързо роди две деца,
отказа се от актьорството, а съпругът й се пропи.
Дори звездите избледняват и накрая угасват.
Мястото, където живееше, беше доста добре оборудвано.
Как го постигна?
- Помагам на хората и те на мен.
Така е, но тук говорим за много пари, нали?
Да. В начало беше трудно. Трябваше да си намеря работа.
Но имах проблеми с намирането на такава.
Дори дипломата ми по биология не ми отваряше вратите на закусвалня.
Защо миришеш цветята?
Те са мои. Плащам за тях.
Съжалявам, в момента нямаме свободно място. Късмет.
Чао.
Съжалявам.
Съжалявам.
Страхотно, Ани!
- Благодаря ти, Ани.
Шер, ти си след нея, преди магьосника си.
Още си ми любимка.
Родни?
Да?
- Видях обявата на вратата.
Извинявам се.
- Работата е заета.
Съжалявам, забравих да махна обявата. Приятен ден.
Всъщност си мислех за друга работа.
Аз съм актьор.
- Актьор ли си?
Знам целия Шекспир наизуст.
Хлапе, в грешния театър си. Това е драг шоу.
Знам…
Ако можеш да играеш Шекспир, можеш да играеш всичко.
Знам и много стари песни,
така че и това мога да предложа.
Сигурен съм, че не си актьор, но чуй ме добре.
Хората идват, за да се забавляват, а не да гледат травестит в количка.
Мога да се изправя.
За една песен.
Родни?
- Хайде, дай му възможност.
Нека се изяви.
- Хайде, Родни, моля те.
Направи го за мен.
- Той е изправен.
Вижте го. Хайде де, само за една вечер.
Време е за голямата изненада.
Момичета, публиката е малко заспала,
така че, ако се раздадете, ще е перфектно. Шер?
Може ли да млъкнеш за секунда?
- Еха! Грубиянка!
Дъглас, излизаш след две минути.
Изглеждаш чудесно.
- Благодаря ти.
Мислех, че не можеш ходиш без тях.
- Не мога.
Но мога да стоя неподвижно…
… за кратко.
- Сигурен ли си?
Само не ме оставяй накрая на сцената.
Разбира се, че няма.
- Щом свърши песента,
трябва си там, за да ме вземеш. Обещай ми.
Обещавам ти, ще съм там.
Аплодисменти за нашия магьосник. Не беше ли невероятен?
За съжаление ще трябва да си вземе кратка почивка,
след серия от инциденти.
Просто се отпусни.
Сега се пригответе да видите нещо невиждано.
Ще бъдем тук.
- Късмет.
Сега, без повече приказки, позволете ми да приветствам на сцената
самата френска дива, Едит Пиаф!
Боже мой.
- Изглежда прекрасно.
Количката! Спускай завесата!
Дъглас, ето. Сядай.
Добре ли си?
Не може да се разчита на блондинка.
Значи стана известен?
- Чак пък известен.
Бях достатъчно убедителен, че шефът ме нае за всяка петък вечер.
Трябва да призная, нямах търпение да дойде петък.
Забравях за себе си, благодарение на отражението ми.
Шоуто ли ти бе единственият източник на доходи?
Не. Бях нещо като сватовник.
Проучвах профила на клиента и намирах сродна душа по интереси.
Търсил домове на кучетата при хора, които искат да преодолеят самотата си?
Да, предимно.
- Предимно? Какво искаш да кажеш?
Предлагах и охранителни услуги.
И на какви доходи разчиташе от тези услуги?
Хората искат да бъдат обичани и закриляни.
Това е всичко, за което се молим по цял ден.
Едва ли си печелил много.
Имаш разходи за ремонт и за грижа за кучетата.
Отговорът всъщност дойде кучетата ми.
- Как? Какво имаш предвид?
Те бяха не само моите най-добри приятели,
а и моите най-верни спътници, разбираха всичко.
Абсолютно всичко, което им казвам.
Обикновено брашно?
Благодаря ти.
Ще ми трябва…
250 грама несолено масло.
Благодаря ти.
Две големи яйца.
Благодаря ти.
Благодаря ти.
Бъди добро куче и ми донеси малко захар.
Благодаря ти.
Ще си изпечем вкусна торта.
Вярвам в преразпределението на богатствата.
100-те най-богати, са по-богати от милиард бедни.
Да, наясно съм. Възмутително е, но това, което правиш, е незаконно.
Законите се пишат от богатите, да контролират бедните. Не смяташ ли?
Прав си. Но това не значи, че трябва да си съдник.
Вероятно си права.
Признавам се за виновен.
Ако си си изкарвал прехраната, защо продължаваш да крадеш така?
За забавление?
- Не, далеч съм от това.
Обществото отхвърли ли едно дете, го превръща в изгнаник,
отнема му всичко, и то никога не може да поправи несправедливостта.
Не мислиш ли, че обяснението ти е само игра на думи?
Престъпник значи "престъпник", нали?
- Никой не се ражда престъпник.
Ставаш такъв благодарение на обстоятелствата.
Ако Бог искаше да съм пианист, цветар или лекар, защо не ми помогна?
Гледането на кучета е добра професия,
колкото всяка друга. Набеждавам те за къщите.
Спрях.
Преди няколко месеца.
- Какво те накара да спреш?
Случайна среща.
Мосю?
- Акерман. Застраховки.
Заповядайте.
Добро утро, г-жо. Казвам се Акерман. Как да ви помогна?
Благодаря, че ме потърсихте.
- Моля, седнете.
Какво искате да знаете?
Просто ми разкажете какво се случи.
Ами…
Върнахме се от гала вечерта на ООН,
беше около един след полунощ. Свалих колието си,
сложих го на тоалетката, както винаги.
Не го ли заключихте в сейфа?
Надявам се, че имате сейф, нали?
Не го заключих. Бях твърде уморена, за да сляза тук.
Разбирам. А персоналът?
Бяха ли са си тръгнали?
- Отдавна.
Аз заключих входната врата.
Не чухте ли кучетата да лаят снощи?
Изобщо.
Спя много леко, щях да ги чуя.
Някой отворен прозорец?
- Всички са затворени.
Отворен е един малък в банята, но промъкване през него няма.
Разбирам. В колко часа разбрахте, че огърлицата я няма?
В седем сутринта, когато се събудих.
Добре, нека помисля.
Казвате, че бижутата са изчезнали между 1 и 7 часа сутринта,
от заключена къща от вас самата?
- Това казвам.
Мислите, че разигравам драма заради парите от застраховката ли?
Не, далеч съм от това, г-жо.
Имате добра репутация, но…
… признайте, пъзелът хич не е лесен.
Нали затова сте тук?
Разбира се.
Поискахте записи от камерите.
Има 12 камери около къщата.
И нито една вътре?
- Държим на поверителността ни.
Госпожо.
Ето и за теб.
Минава един след полунощ, тя се прибира
и нищо до 7 сутринта, когато камериерките идват.
Върни малко.
Върни.
Какви ги вършат?
- Изглеждат, че служат на някого.
Какво е това?
- Бездомни кучета влизат в имота,
задържат се за около пет минути, и после излитат.
Превърти напред.
Дай кадър по кадър.
Напред, напред.
Ето, там. Кучето. Виж, захапало е огърлицата.
Кучето е захапало огърлицата.
- Не е много сигурно.
Може да е идентификационната му табелка.
Имаш ли записите от кражбата миналия месец на ул. "Вирджиния"?
Да.
Защо не отидеш да ги вземеш, Джери?
- Разбира се.
Там. Върни. Още, още.
Виждаш ли? Какво ти казах? Има и още едно куче.
Ето го.
- Трудно е да се каже, сър.
Може да е лисица. Имат кокошарник в задния двор.
Така ли смяташ, Джери? Защо не донесеш записите с подобни случаи?
Веднага, Джери.
- Да.
Ето там. Виждаш ли?
Видя ли? Продължавай.
Мамка му!
Видя ли?
Това, приятелю…
… това е дело на артист.
Много добра работа.
ПОЛИЦИЯ НЮ ДЖЪРСИ РЕГИСТРАЦИЯ НА АВТОМОБИЛ
Дъглас Мънроу Роден: 27 януари 1991
Беше невероятно. Изглеждаше фантастично.
Толкова се гордея с теб.
- Момичета, облечени ли сте?
Марлена, скъпа, имаш обожател - джентълмен.
Вече си има фенове.
- Здравейте.
Здравейте. Извинявам се. Просто исках да ви поздравя.
Беше страхотно. Аз съм ви голям фен.
Благодаря.
Може ли? Извинете. Може ли?
Семейството на майка ми е от Германия, знам всички тези песни наизуст.
И повярвайте ми, изпълнението ви бе страхотно.
Комплиментът от познавач ме прави много щастлива.
Всяка вечер ли пеете?
- Не, веднъж седмично.
Добър избор. Колкото по-рядко е нещо, толкова по-голяма е стойността му.
Вярно е.
Коя вечер?
- Петък.
Вече знаете къде да ме намерите всяка петък вечер.
Знам, че е малко смело, но…
… мога ли да ви поканя на вечеря?
Умирам да ви опозная.
Вече познаете най-добрата част от мен, скъпи.
За останалото не си струва да си губите времето.
Каква скромност, като всички истински артисти.
Не знам как си изкарвате прехраната, но бихте бил страхотен продавач.
Застраховател съм.
Това обяснява всичко. Те са най-лошите.
Когато сте права, сте права. Напълно сте права.
Но, знаете ли, под костюма има мъж.
Мъж, който трябва да опознаете.
- И още как.
Или поне си струва да вечеряте с него.
Хайде. Вечеряйте с мен.
Знам, че искате да вечеряте с мен.
- Много мило от ваша страна.
Оценявам предложението ви, но трябва да се прибера.
Трябва да храня децата си. Надявам се, че разбирате.
Извинете, ако бях твърде настоятелен.
- Нищо подобно.
Но ще се видим следващия петък, нали?
С удоволствие.
- Да.
Благодаря за прекрасната вечер.
Какво беше това?
Боже мой. Истинска ли е?
- Да.
Колко често на теб ти се случва?
Е, доста често.
Сигурни ли сте, че адресът е верен?
- Оттук ми е по-пряко.
Имам нужда от малко въздух. Ще ми помогнете ли с количката, моля?
Разбира се.
- Благодаря.
Ей, какво има?
Добре, успех.
Деца, пригответе се. Имаме компания.
Възхищавам се на упоритостта ви, г-не. Граничи с тормоз.
Мога да ви съдя.
- Давай, приятелю.
Ще разкажа в съда как си дресирал кучетата.
Те са свободни са като въздуха, който дишаш, г-не.
Изобщо не съм ги дресирал, уверявам ви.
Имам десетки видеоклипа, които доказват обратното,
и някои от главните герои живея в тази стая.
Имам списък и с откраднатите неща, най-вече бижута,
с които без колебание парадираш на сцената.
Не крада. Допринасям за преразпределението на богатствата.
Различно е.
- Добре, да ги преразпределим
по различен начин тогава. Ако не си против.
Значи всичко опира до пари.
- Ами да!
Всичко опира до пари!
- "Пари, пари, пари."
"Винаги е слънчево в…"
Скъпи, каквото и да си, шоуто свърши.
Давай камъните, които си скрил някъде в тази бъркотия.
Не ми минавай с номера, че са в банка, защото нямаш сметки. Проверих.
Не се ебавай с мен. Дай ми проклетите камъни.
Не искам да застрелям инвалид, но мамка му, ще го направя.
70, 80, 70.
- 70, 80… Какво е това?
Какви са тези числа?
- Жизнените ми показатели
и комбинацията за сейфа в дрешника.
Сега, вече си богат, и ще приема поканата за вечеря.
Заповядай. Вечерята ще е готова след две минути.
Искаш да вечеряш с мен?
Разбира се.
Защо да не вечерям?
Да си го кажа честно,
не ми идват често гости.
Парите за мен нямат значение,
както и тези огърлици, които ще стоят по-добре на дами.
Ти си луд.
Благодаря ти.
Сядай.
Обичаш ли чили?
Зависи.
Майка ми го готвеше постоянно.
Обичах да я гледам как готви.
Честно казано, толкова съм гладен, че мога да изям кон.
Ще си хапнеш, готово е.
Наясно си, че говорим за тежко престъпление, нали?
"Куче яде куче". Простичкият закон на природата, нали?
Знаеш ли, моята работа изисква пълна конфиденциалност
по отношение на нашите разговори.
Но трябва да докладвам за престъпно деяние, довело до смърт.
Законово съм задължена да докладвам всяка информация, която имам.
Ще кажа, че е било самозащита.
- Рискуваш смъртно наказание.
Осъзнаваш ли?
- Вече няколко пъти умирах.
Този може да е последният.
Ако Бог е решил. В крайна сметка, съм просто кукла на конци в ръцете Му.
Не, не си.
Животът е пълен с гадости и в повечето случаи сме безсилни.
В крайна сметка е важно как ще ги приемем.
Можеш да си тъжен, отчаян.
Можеш да се биеш или да се смееш на всичко.
От теб зависи. Решението е твое, не на никой друг.
Нарича се свободна воля.
Господ го е измислил.
Колко често си попадал в подобна ситуация?
В каква ситуация?
- Убийство на човек.
Не и до вчера.
Какво се случи вчера?
Бог изпрати своите ангели на Апокалипсиса.
Не! Моля ви!
Сигурен ли си, че тук живее?
- Да, кълна се в Бога.
Там, в края на коридора, с неговите кучета.
Добре, вярвам ти.
Намерете ми това копеле.
- Да вървим.
Време е за война, уважаеми.
Какво става?
- Проклето куче!
Иди провери.
"Миерда".
Върви, върви.
Добре, аз насам, вие натам.
- Добре, добре.
Да вървим.
Проклето куче!
Мамка му! Добре ли си?
Рико?
Изпрати ми артилерията.
Всичко свърши, хлапе.
- Имахме сделка.
Мислех, че имаме сделка!
Но както добре знаем, падението на човека край няма.
Ти си Дяволът. Пращам те обратно в Ада.
Ако е рекъл Господ.
Май днес Бог те е изоставил.
Наздраве.
Благодаря.
Хубава запалка.
Искаш ли я?
- Да.
Благодаря.
Всички ли кучета са твои?
Да, те са моите бебета.
Не знам какво ще ги правят.
Не се притеснявай. Те знаят какво да правят.
Мисля, че за днес е достатъчно.
Ще ми трябва малко време да помисля
как мога да ти помогна.
Много мило от твоя страна.
Всъщност вече ми помогна.
Права си. Трябва да взема живота си в ръце.
Явно ще трябва да платя висока цена, за да спечеля доверието Му.
Днес е неделя, денят Господен.
Подходящият ден да си поговоря с Него.
Благодаря, докторке.
Евелин.
Благодаря ти, Евелин.
Може ли още един въпрос?
Разбира се.
- Защо се разкри пред мен?
Защото имаме нещо общо.
И то е?
Болката.
Благодаря.
Приключи ли?
Да.
Приключих.
Здравейте, уважаеми.
Добре, време е да вървим.
Ето ме.
Пред Теб. Изправен съм пред Теб.
Изправен съм пред Теб!
Готов съм.
Готов съм.
Режисьор: Люк Бесон
Във филма са използвани откъси от:
"Сирано дьо Бержерак" от Едмон Ростан.
Превод на Веселин Ханчев.
"Ромео и Жулиета" от Уилям Шекспир.
Превод на Валери Петров.
"Макбет" от Уилям Шекспир. Превод на Марко Минков.
"Хамлет" от Уилям Шекспир. Превод на Валери Петров.
"Отело" от Уилям Шекспир. Превод на Валери Петров.
Превод и субтитри: Слав Славов
© 2024 Translator's Heaven