Taegukgi hwinalrimyeo a.k.a. The Brotherhood of War (2004) Свали субтитрите
филма на Канг Че Гю Филмс
НАШЕТО ЗНАМЕ /БРАТСТВО ПРЕЗ ВОЙНА/
Участват: Чанг Дон Гон
Уон Бин
Лий Ън-джу и др.
Мемориален комплекс на загиналите в Корейската война
Съобщаваме на всички роднини след опознаването. Пак ще се обадим.
При кого са данните за Лий Джин-сок?
- При мен са. Защо?
Проверих списъка с останките и снимките.
Странно, няма го никъде.
А сред оцелелите?
Така, Лий Джин-сок...
Интересно!
Още е жив?!
Дядо, търсят те! От щаба на армията!
Слушам ви.
Здравейте, аз съм от групата за изкопни работи от войната.
Трябва да уточним нещо с вас.
- Моля.
Участвали ли сте в боя при Думил йонг в състава на 12-ти полк?
Да.
Защото идентифицирахме едно от телата като Лий Джин-сок.
Не може да бъде!
Аз съм Лий Джин-сок!
Да не е Лий Джин-те?
Не, сигурни сме, че е Лий Джин-сок.
Извинете за безпокойствието и не се притеснявайте.
Сигурно е съименник, често се случва.
Какво казаха? Нещо за брат ти ли?
Рекох, че може да е за него, щом така звънят от щаба.
Дядо, да ти помогна ли в градината?
Можеш ли да караш колата?
Ще го откарам. Не се вълнувай, мамо.
Мама се притеснява.
Трябва да се ходи из планините, а краката ти са болни.
Помниш ли колко ти беше лошо миналата година
след търсенето на брат ти в Китай?
- Да, да...
Върви да запалиш колата.
Взе ли документите? Там е забранена зона.
Спокойно, всичко взех. Не е за първи път.
Е, добре...
Дядо, с маратонки ли ще ходиш? По-добре да лъсна обувките.
Улица "Чонг-Но", Сеул, юни 1950 г.
Ваксаджия!
Ваксаджия!
Това са обувки! Красиви, право от Италия.
Леле. Супер са!
Произведение на изкуството! Отличен шев и висок ток...
Да... Но аз обичам с нисък ток. По-удобни са.
Така ли?
Ти можеш да направиш по-хубави, сигурен съм.
Далече съм още.
Ще се гордея с теб, когато направиш такива.
Защо си я купил? Скъпа е.
- Нали искаше такава.
Благодаря, братле.
Сладолед!
Ей, сладоледът!
Дай един по-студен.
- Двама сте, може би два?
Дай един.
Заповядай един, хубав и студен.
- Вземи.
Защо харчиш пари?
- Дръж, дръж...
А ти?
- Само разваля зъбите.
Колко?
- Два вона. Всичко хубаво.
Отхапи първото.
- Не искам.
Едно парченце.
- Не, ти яж.
Джин-те, трамваят!
Изчакайте!
Ей, ти къде?
- У дома, чао!
Научих умножението до шест.
- Утре ще учим умножение по седем!
Мамо!
Привършваш ли скоро?
Как ли пък не. Виж колко хора има.
Джин-сок, здравей!
- Здрасти.
Не може ли да си сипете в чиния?
И така бива.
И не се бърши с ръкав. Дай на мен.
Добре де.
Довиждане.
От къде намери ечемик?
Дадоха ми го за встъпването в някакъв комунистически съюз.
Ечемик за един подпис - не е зле. Ако знаех, щях да взема и мама.
Няма безплатен обяд.
- Без пари бих пила и оцет.
Хайде, затваряйте по-бързо. Татко ще умре от глад.
Татко, нашият Джин-сок се представи най-добре от всички на изпитите.
Той ще постигне всичко, което е мечтал.
Моля, помогнете му догодина да постъпи в най-добрия институт.
И да се погрижат за здравето му. Миналата пролет много боледува.
Вече се оправих, здрав съм.
Йон-шин, мама те моли да влезеш.
Татко, помниш ли Йон-Шин? Те с Джин-те искат да се женят есента.
Мама се бои, че такова хубаво момиче ще се омъжи за хулиган.
Ще си толкова горд...
Мамо, децата сигурно са гладни.
Джин-сок, дай да отсервираме.
Вдигни капака.
Пак ли с ръкава?
Ето, вземи вместо кърпа. Останаха парчета от плата за полата.
Внимавай да не я загубиш.
Е, днес някой хареса ли нещо?
- Аз месото.
Аз - печеното.
- А аз - фурмата.
Хайде след вечеря да се къпем в реката.
Не, късно е. Трябва да си лягаме.
Но утре е неделя, и училище няма...
Пък и е горещо, не можеш да заспиш...
Не може.
- Хайде, да вървим.
Хубаво е, нали?
Ако всеки ден е като днес... Нито по-добър, нито по-лош.
Джин-те може и да не е много мил, но има добра душа.
Идвайте, водата изобщо не е студена!
Високите токове са по-хубави. Защо ги сменяш?
Като от магазина са. Бате, после ще ги продадеш ли?
Да не искаш да ги купиш?
- Ако цената е добра, защо не?!
Никога няма да имаш толкова пари!
Виж, защо това се произнася не както се пише?
Не ме питай за писане!
- Че това се учи във втори клас!
Млък! Донеси още обувки.
- Добре де, отивам.
Здрасти, ще учим ли умножение?
- Свърши ли вече?
Не чу ли?
Войната започна.
Всички войници в отпуска незабавно да се явят в частите си.
Днес сутринта войските
на Северна Корея незаконно преминаха 38-и паралел.
Храбрите ни войници се бият отчаяно и ги принуждават да отстъпват.
Гражданите не бива да се поддават на лъжливата пропаганда на Севера.
Какво става? Преместваме ли се?
Искаме да вземем всичко.
- Взимай само храна и дрехи.
Не се притеснявай, няма да го носиш.
- Но чичо живее далече. Остави това.
Не, ще го взема.
- Не можеш всичко!
Ще ги взема! До едно!
Стига глупости!
- Сама ще нося всичко! Ясно ли ти е?
Скоро ще се върнем!
- От къде знаеш?
Никой не знае кога ще се върнем. На лавката нещата тъкмо потръгнаха.
Докато ни няма, всичко ще разграбят.
И гърнетата с кимчи в двора...
И овошките, които посадих...
Всичко ще се нареди, когато се върнем.
Ами ако те вземат в армията?
- Взимат войници, аз съм прост обущар.
Да побързаме, северните войници са близо...
И улиците са задръстени от бежанци.
По-бързо, Йон-джа, да вървим.
Мамо, мамо...
Мама казва: Стойте заедно и пазете децата.
Сложи тук Йон-мин.
Дръж се.
Потърпи, скоро ще се върнем.
- Джин-сок, да вървим! По-бързо!
Дръжте децата за ръце!
- Йон-джа!
Тегу, юли 1950 г.
За какъв дявол тоя влак стои там от сутринта?
Колко пъти да повтарям, цивилни влакове не вървят!
Къде има аптека?
- Не знам.
Всички на фронта, за разгром на комунистите!
Да защитим страната си!
Трябва да забравим за влака.
Какво става с влака?
- Той отива към фронта.
А къде е Джин-те?
- Още го няма.
Потърпи малко, Джин-те ще донесе лекарства.
Мирно!
Внимание, малка проверка.
Мъжете от 18 до 30 г. да излязат напред!
Повтарям, мъжете от 18 до 30 г.
Всички, които са в тази група, да излязат напред!
Какво има?
Коя година си роден?
- 1921-а.
Тогава излез напред.
Ти на колко години си?
На осемнадесет.
- Излез напред.
Какво става?
Не отивай, малко ли неща говорят.
Спокойно, казаха, че е само проверка. Скоро ще се върна.
Всичко ще е наред, още съм ученик. Скоро ще се върна.
Не ходи!
Не се притеснявай, казаха - нищо сериозно.
Йон-мин, изпий лекарството.
Какво се случи?
- Джин-сок...
Какво Джин-сок?
Дойдоха войници, казаха, че ще проверят нещо и го отведоха с другите.
Отиваме, сражаваме се и побеждаваме!
Бяхме храбри студенти, сега сме храбри войници.
Обичаме страната си. Затова отиваме на бой.
Вие къде? Тук е забранено.
Търся брат си.
За вас е забранено. Веднага излезте!
Джин-сок!
- Батко!
Да тръгваме, този влак не отива при чичо.
Ние тръгваме скоро. По местата.
Брат ми сбърка влака. Слизаме.
Сядай!
Май се объркахте. Ние сме бежанци, а не военни.
И ти си мобилизиран!
Ами майка ни? Кой ще се грижи за нея?
Сядай! Това е заповед!
Заповядвай на войниците си! Ние слизаме.
Казах да сядаш!
Май не разбирате, че ще сте в грешка.
Джин-сок, слизай!
Джин-сок, по-бързо!
Брат ми има болно сърце. Не трябва дори да спортува!
Ще го кажеш в тренировъчния лагер.
На война болни са без ръце и крака, глухите и слепите.
Ти къде?
Мамо!
Йон-шин!
- Джин-сок! Джин-те!
Отивайте при чичо, ние ще дойдем!
Не се притеснявайте за Джин-сок, аз ще се погрижа за него!
Какво ти е на лицето?
- Погрижи се за мама и децата!
Не се безпокойте за нас! Пази себе си и Джин-сок!
Непременно се върнете у дома!
Мамо!
Ей, я помогни!
Проклети червени... Нека горят!
Ким Ки-те!
- Аз!
Лий Джин-сок!
- Аз!
Извинете, разрешете да се обърна?
- Казвай.
Това е по-малкият ми брат. Разрешете да служим заедно.
Още е ученик, оръжие още не е държал.
Ще съм до него да го уча.
- Добре.
Това е река Нак-донг, последната ни отбранителна линия.
Пробият ли тук, Пусан ще бъде превзет, назад няма къде, само в морето.
Който побегне, лично ще го застрелям.
Тук или ще оцелеем, или ще умрем!
Завещания и всичко, което искате да оставите, слагайте тук. Ясно?
Тъй вярно!
Скапаняк!
Какво знае той за живота и смъртта?!
Да се запознаем. Го Йонг-ман.
- Лий Джин-те.
А вие какви се явявате един на друг?
- Братя сме.
Братя?! Че какво правите тук?
От всяко семейство взимат само по един!
Ако ви убият и двамата, кой ще продължи рода?
Правителството ли?! Гадове! Майната на всичко!
Яжте, че не се знае кога ще е следващото хранене.
Яжте, ако ще и да са лайна.
Казвайте ми просто чичо Янг.
- Той е най-възрастният във взвода.
Пада си предсказател, ама досега нищо не е познал.
Млъкни!
Всички да сложат каските. Много глави заминаха в съня си.
Аз съм сержант Лим.
Ненавиждам всичко червено и особено червените...
Аз съм Лим Те-су. Преминах от Севера.
Но не ме бъркайте с комунистите заради диалекта ми.
А аз съм Сонг-чол.
Дойдох доброволец направо от училище.
Редник Чо, представи се.
Струва ли си? Утре може всички да умрем.
Аз съм Йон-гу. Викайте ми Радиста.
Аз съм Ким Чол-су. Или просто Бен.
И искат да воювам след такава манджа?
Нито бульон, нито фиде! Че и най-малко от всички.
Като не искаш, дай ми го!
Яж!
Искаш да умреш ли? Лежи!
Дръж се, Джин-сок.
Дишай, дишай! Погледни ме!
Така, издишай! Издишай!
Сега вдишвай! Можеш, вдишвай!
По-дълбоко!
Браво!
Моля ви, изпратете брат ми в тила в болницата.
Танк ще взривя, ще заколя Ким Ир-сен.
Ще пренеса бомба в лагера им и ще ги взривя със себе си.
В 1-и взвод редник Чо е с епилепсия, редник Лий - с туберкулоза,
редник Ре - с хронични сърдечни проблеми.
Редник Хо - с туберкулоза. А с тях какво да правя?
Да изпратя всички в тила ли? А кой ще се бие?
На война животът и смъртта се пресичат всяка секунда.
Ако направиш това, за което говориш,
то и брат ти ще се озове вкъщи.
- Ще направя всичко възможно.
Първо трябва да отдадеш всичко възможно на страната си,
преди да молиш за каквото и да е.
Наскоро в съседния полк имаше подобен случай.
Там служиха заедно баща и син, сина го демобилизираха миналия месец.
Знаеш ли защо?
Завещанието е за готвещите се да умрат.
Не се разкисвай.
Как ми се искаше това да е просто сън. Да отворя очи и да се събудя вкъщи.
На закуска ти разправях,
че ми се присъни чуден сън...
Събрах чантата и отидох на училище...
А ти отиде с мама на лавката.
Така и ще стане, ще видиш.
Разрешете да доложа! Спешно от щаба!
Какво има?
- Втори и трети батальон отстъпват.
Вдигай ротата!
Рота, стани! Бързо! Ставай!
Кота 721 на 2-ри батальон и кота 734 на трети са превзети от противника.
Линиите ни за снабдяване са отрязани.
Значи батальонът ни е обкръжен.
Махайте бързо камъните. Че осколките ще ви размажат главите.
Ако заемат позициите на 2-и и 3-и батальон, с нас е свършено.
Тия скапаняци просто ще ни разкъсат.
Точно, даже няма да има кой да ни погребе.
Само да ми дойдат тия копелета! Всички ще изтребя!
Внимание! Серж. Хо, редници Ко, Лим, Канг...
Редници Янг, Джанг, Лий. Вземете оръжието!
Какво има?
- Ще поставим мини по фланговете.
Мамка му, точно под носовете им е!
- И какво?
Под носовете им ли да лазим?
- И аз отивам!
Добре. Редник Ко, свободен си, ще отиде редник Лий.
Другите не се отвличайте и копайте!
Мамка му, цял живот все на лайна попадам!
Братко!
Скоро целият свят ще стане червен.
Избиват семействата на полицаите и войниците.
Ако искаш да живееш - побеждавай! Ако изгубим войната, край на всички!
Всички, които не са червени, ще ги избият.
Трябва да побеждаваш, за да живееш.
- По-скоро ще пукнем от глад!
На работа!
Залегни!
Внимавай! Мини!
Аз и Янг отиваме, прикривайте ни!
Потърпи! Идваме!
Потърпи малко!
Няма да издържи много!
Малко са, да ги избием!
Отстъпвай! Заповядвам!
Рана в корема и в крака!
Дръж го!
Спокойно!
Спешно трябва да го изпратим в тила.
Какъв ти тил бе?! Зашивай го по-бързо!
По-бързо! Зашивай!
Дръж го по-здраво!
Добре ли си?
Лий Джин-те! Днес ти прощавам за пръв и последен път, да знаеш!
Ако малко бяхме закъснели, щеше да умре, ясно?
За какъв дявол отиде да поставяш мини?
Отговаряй. Нямаше те в списъка, защо отиде?
Не разбирам, за какво ти е всичко това?!
Просто така реших.
Представи си, че ти лежиш там с изсипани карантии!
Обещай, че повече няма да правиш така.
Обещай!
Добре.
Вода да има, бих издържал още малко.
За к'ъв дявол въртят тая песен?
Знаят, че сме отрязани и ни лазят по нервите.
Помниш ли сладоледа?
Колко беше вкусен...
Като се приберем, ще ти купя толкова, че зъбите ще те заболят.
Интересно, какво ли правят сега мама и Йон-шин.
Навярно мама така се притеснява за нас, че дори не спи.
Чичо се грижи за тях.
- Така ми е мъчно за тях.
Йон-гук, Йон-джа, Йон-мин...
Ако знаех, че така ще стане, щях да отвържа кучето.
Какво има, Син-чол?
Гледай да лежи нормално.
Чичо Янг... боли ме... корема...
Ще мине, не се притеснявай.
И кракът... боли.
Ей, скапан доктор, не виждаш ли червеите?
Мамка ви, какво изобщо правите?
Какво е това? Ядене? Само толкова ли?
По дяволите, какво издевателствате? Дайте манджа! Искаме да ядем!
Стига! Ще оглушея!
Ти ще отстъпваш ли?
Син-чол! Пусни я.
Син-чол, потърпи още малко...
Е, край.
Всички в окопите!
Всички ще пуснем тук като кучета!
Или от глад, или от куршум.
Никой няма да умре!
Нито храна, нито вода - как да не пукнем!
Ще умрем с чест като войници, мамка ти!
А войниците не са ли хора?! Какво захвана честта?
Може да заминаваш за парче хляб.
По-зле ли е от гладна смърт?
Върви, предавай се! Да видим кой ще те гръмне първи.
По-добре да се предадем, вместо да умираме като животни!
Че каква е разликата кой ще победи?!
Не разбирам от идеология, но нима е важна, за да убиваш братята си?
Свърши ли?
Срещу японците воювах за страната си, а сега за какво?
Комуняга скапан!
Успокойте се!
Цялото му семейство е избито на север, той единствен се прехвърли на юг.
Аз ли съм убивал?
Цирк ли разигравате? Бързо в укритието!
Имам предложение. Хайде да ги нападнем.
Нямат сили да държат оръжие, камо ли да нападат.
Още ден и ще почнем да ядем труповете. Или да се предаваме.
Но те не очакват, че ще атакуваме. Все едно, няма какво да губим.
Да идем и да ги унищожим.
Съгласен съм!
- И аз!
И аз!
И аз тръгвам!
Една грешка и с нас е свършено.
Да ги изтрепем! Напред!
Да вървим!
Разрешете да се обърна. Не разбирам защо ме отстраниха.
Не си подготвен.
- Не е вярно! Разрешете да отида.
Трябва да съм с брат ми.
- Късно е.
Моля ви. Искам да се сражавам.
Първо брат ти моли да не те взимаме, а сега ти сам искаш да идеш?
Защо излагаш живота си на опасност?
И ти ли искаш медал?
- Какъв медал?
Не ме убивайте!
Само на 15 г. съм. Взеха ме от училище.
Не ме убивайте, моля ви...
Умри!
Пази се! Атакуват по фланга!
Редник, къде?
- Върни се!
Ако превземат блиндажа, край!
Да се удържи на всяка цена! Ясно?
- Тъй вярно!
Тия гладни копелета ще ни атакуват ли?
Бързо!
Жив ли си? Смятай, че ти е провървяло.
Братко!
Джин-сок!
Жив ли си? Браво. Да идем да пийнем вода.
Братко!
Защо рискуваш живота си и приемаш всички безумни задачи?
За медал ли?
Или за да ме върнат вкъщи? Сам помисли...
Докато гониш медала, куршумите ще те заобикалят ли?
Виждаш как умират покрай тебе, откачаш, иска ти се и ти да умреш!
Е, ще получиш медал!
Ще те наградят посмъртно, а аз ще ида вкъщи ли?
С какви очи ще гледам мама и Йон-шин?
Още си млад и болен.
- Но сега съм войник!
Не ме моли повече - няма да се скатавам в окопа.
Ние с теб сме едно цяло.
Заедно живеем и заедно ще умрем.
Ако пак го направиш, няма да ти простя.
Чуй какво ще ти кажа.
Никой не знае кой ще умре първи. Вече си отидоха 25-ма от нас.
Ако има възможност да се скрия и оцелея, ще се скрия...
Но ако няма - нямам избор.
Искаш да гледам мълчаливо как умираш ли?
Няма да умра. А теб трябва да те върна жив вкъщи. Да вървим.
Батко!
Разбери, че искам да ни провърви и двамата да се приберем у дома.
Но ако трябва да се избира кой да оцелее, искам това да си ти.
Ти добре ли си?
Браво! Всички здраво се потрудихте.
Освен победата на батальона ни, има още една приятна новина.
Днес американските морски пехотинци са дебаркирали при Инчон.
Ние ще настъпваме,
докато те предприемат второ настъпление към Инчон.
В този бой вие демонстрирахте най-добрите качества на бойците.
Надявам се това знаме да се развее на връх Бекду на границата с Китай.
Служа на Родината!
Сеул, септември 1950 г.
Как се получи, че двама братя участваха в един и същи бой?
Нямахме друг избор освен да идем доброволци в армията,
за да защитим страната от опасността.
Много сте се постарали при отбраната на р. Нак-донг.
Има ли причина да се сражавате така храбро?
Какви другите причини може да има войникът на Република Корея,
освен да защищава семейството си от комунизма!
Искам да напиша писмо до дома, какво да напиша на мама или Йон-шин?
Ще го пратя по някой от местните.
- Сега ли трябва?
После ще напишем. Бързам за събрание.
Сега ще помолим някой да го занесе.
Сам напиши нещо.
Това за всички ли е?
Дай яйцата!
Не забравяй за яйцата!
Дръж се прилично.
Има ли някой от Мали-донг?
Кой живее в Мали-донг?
Леле, от кога не съм ял като хората!
Това вода или бульон е? Утре сигурно пак няма да има яйца.
Това е редник Лий. Наистина ли ще го дават по новините?
Не го ли видя току-що?
Редник Лий с американските офицери...
Какъв ти редник! От днес е сержант Лий.
От утре е командир на 1-о отделение.
- И в приказките си го бива.
Разказваше за репресиите на червените.
- Роди се нов герой.
И ти ли завиждаш? Иди да трепеш червените.
И лицето му е за показ.
Ей, ти пък всичко знаеш. По външността ли съдиш?
Какво знаеш за фотогеничност?
Гледай! Ето такъв трябва да е.
Точно така!
Как забърса такава жена?
Казах да гледаш сина, а не жената. Какво си й зяпнал циците?
Синът ми ще стане като ген. Макартър.
Кога ще свърши тая проклета война? Мислех, че за две седмици, не повече.
Да, щом свърши, веднага отивам на училище...
Щом се включат американците, всичко скоро ще свърши.
Ей, нали домът ти е недалече?
Ако майка ви се е върнала в Сеул, сигурно ви търси.
Така, на всеки по едно!
Поздравления.
- Благодаря.
Джин-сок!
Знаеш ли какво е това?
Същият шоколад, който ти така искаше.
Изяж го, ако искаш още, кажи.
Само да им кажа, ще ми дадат колкото поискам.
Да, пиян съм.
Не се притеснявай, скоро се прибираме у дома.
Броени дни остават, докато вдигна знамето на връх Бекду.
Не спиш ли?
Утре сигурно няма да е леко.
Изпрати ли писмото?
- Помолих да го занесат.
Едва ли са се върнали в Сеул.
Нощем става студено. Гледай да не настинеш.
Днес изглеждаш странно.
Притеснен съм...
Разни мисли ме налягат.
За едно ще те помоля само.
Не мисли за тия награди, забрави ги. Няма нужда от налудничави идеи.
Ти си моят единствен брат!
На всяка цена трябва да оцелеем и да се върнем.
Ти знаеш... Когато бях на седем,
татко почина и мама онемя. Много ме беше страх.
Но ти беше до мен и се справих.
Бате,
съвсем скоро иде денят на твоята сватба.
Добре ще е да мислиш винаги за нея.
Мисли и за семейството...
Пхенян, Северна Корея, октомври 1950 г.
Техният командир е тук, няма да се скрие.
2-и взвод, трябва обезателно да го заловите! Разбрано?
Бесни кучета, нямат край! Къде е командирът им?
Прикривай ме!
Бате!
Горе има още от тия кучета.
Виждам!
- Прикрий ме.
Залегни!
След мен!
Редници Ко и Ким, след мен! Командирът им ще се изплъзне.
Трети взвод ще се заеме с това.
- Все едно, ще попадне в ръцете ни!
Това е заповед! След мен!
Не отивай!
- След мен!
Сержант Лий!
Сержант Лий!
Редник Ко, дръж го!
Не мърдай!
Стреляй!
- Не бързай.
Мислите, че ще кажа нещо?
- Стани, гадино!
Редник Ко, потърпи.
Край, ще умра... Ще умра ли?
Санитар!
Стреляй!
Дръж се! Редник Ко!
Стани, животно! Ето го командира им.
Аз го плених!
Йонг-ман, отвори очи! Чуваш ли? Погледни ме!
Ще продължим настъпление след Пхенян към китайската граница.
Дано всички стигнете дотам. Тръгваме.
Какво е станало?
За какво ти е тоя медал?
Командир на отделение, сержант,
интервюта, купончета, похвали... Очевидно е доста приятно.
С такива темпове ще стигнеш и до командир на батальона.
Само запомни.
Синът на Йонг-ман е Мин-сок. И той като нас ще израсне без баща.
Цял живот нас ще обвинява.
Стига.
- Ако ме беше послушал,
Йонг-манг още да е жив! Знаеш ли защо загина той?
Спасяваше теб, докато ти си заработваше медала!
Спасяваше теб! На кого е нужен медалът ти?
Млъкни.
По дяволите!
Тук Чайка 1.
Тук има над 100 трупа, май цялото село е изклано. Край.
Радист! Свържи се с щаба.
За час всички да се погребат!
Чичо! Моля, помогнете ми да намеря мама.
Добре, не плачи.
Санитар!
Копелета, и капани са оставили!
Един гад да не остане жив!
Умри, животно!
Американска подлога!
Моля ви, пощадете ме.
До стената!
Предавам се.
Колко души сте там?
Общо пет. Те излизат, моля ви, не ме убивайте.
Онова в селото ваше дело ли е?
Не. Те бяха мъртви, когато дойдохме.
Ако пак излъжеш, ще те гръмна. Вие ли ги убихте?
Не стреляйте!
Гадино! Отговаряй!
- Пощадете ни!
Йонг-сок!
- Джин-сок!
Как попадна тук?
Принудиха ме да вляза в опълчението, иначе щяха да ме убият.
Успокой се, не плачи. Всичко ще се оправи.
На, пий.
Докладвайте!
Джин-те!
Доложи, че противникът е напълно унищожен.
Какво дрънкаш?
- Това е ненужен багаж.
Че това е Йонг-сок, той ти е като брат!
Сега виждам само петима червени.
- Джин-те! Аз съм Йонг-сок.
Йонг-сок сигурно не е бил главорез, убиващ мирни жители.
Редник Лий, дръпни се!
- Не съм червен!
Каза, че са го принудили!
Дръпни се!
- Вие ли убихте хората?
Не, не сме! Наистина не сме!
- Казват, че не са те.
Ще повярвам на червените! Те са зверове!
Моля ви, не ме убивайте. Пощадете ме.
Мръсна свиня! На колене!
Хайде, стреляй! Ще доложа, че разстрелваш невъоръжени пленници.
С какво сте по-добри от комунистите, убиващи цивилни?!
Полудели сте! Те са пленници!
Ти не виждаш ли какво вършат? Тия са животни!
А ние какви сме, щом разстрелваме пленените?
А кой започна тая война?
- Да, и ние сме добри и безгрешни!
Хайде, трепи ги! Стреляйте!
Защо спряхте? Стреляйте! Хайде, стреляйте!
Смятайте, че днес ви е провървяло.
Хе-Сан-Джин, Северна Корея, ноември 1950 г.
Йонг-сок!
Джин-сок!
- На, яж.
Ей, хапнете!
Никъде ли не те боли?
- Не, добре съм.
Не бързай.
Изпратих рапорт за тебе, потърпи още малко.
Благодаря, братко...
Джин-те не е като преди. Много се е променил.
Преди да ме вземат в опълчението видях майка ви и Йонг-шин.
Наистина? Как са? Кога се върнаха в Сеул?
Веднага след като ви взеха в армията.
Искаше да е вкъщи, ако ви пуснат.
Всеки срещнат пита за вас.
Щом ме види и плаче. Сигурно й напомням за вас.
А как е лавката?
Честно казано... майка ти не е добре.
Много ли боледува?
Според мен след като се върна в Сеул, се движи с голям труд.
На Йонг-шин й е много трудно да се грижи за нея и децата.
Комунистите не й разрешиха да отвори лавката,
от сутрин до вечер ходеше по всякакви митинги,
работеше за купони.
Ти не се притеснявай много.
После нещата трябва да са се наредили, сигурно и лавката е отворила.
Сега да имаше чиния манджа, която готви майка ти.
Който загуби - два дни без ядене!
Бийте се както трябва!
Два дни малко ли са? Искате ли пет?
Или нямате апетит?
Ето така!
Бий с него както с южнокорейски идиот! Чатна ли?
Бийте се, докато единият не падне!
Ако се преструвате, ще убия и двамата. Ясно?
Е, копелета, кой ще бъде южнокореецът?
А, гадино, ти! Ти ще бъдеш!
- Няма нужда.
Без театър. Бием се ти и аз.
Какво правиш?
- Това е просто игра.
Искаш пет дни с празен корем ли? Бий се!
Бий се, кучи сине!
А, така се прави!
Е, стига ли е?
Бием се до смърт!
Стой! Ще го убиеш!
Стойте там, че ще ви убия! Ясно?
Ставай, животно! Иначе ще умреш от глад!
Бий се! Или искаш да пукнеш тук?
Бий се, свиньо!
Храбрите ни войници безстрашно се сражават,
изминаха пет месеца и победата е близка...
Не се чеши!
- Боли!
Кога ли ще се приберем?
Ген. Макартър даде заповед войските на ООН да продължат на север.
Корея скоро ще се обедини!
Победа!
Така им се пада на северните гадове.
Май войната свършва, а? Сержант Лий?
Рано е да се говори. Всякакви слухове се носят...
Червените само дрънкат за някаква китайска армия.
Чичо Янг, а ти какво мислиш?
Ще кажа, че Слънцето отслабва и Голямата мечка губи сила...
Съдбата дава да сме вкъщи за следващата Нова година.
Поне този път може ли да ти се вярва? Добре де, вярвам.
Сержант Лий!
Нашият сержант Лий е представен за медал за храброст.
Съмнявах се, но сега те поздравявам. По-скоро да те бяха направили капитан.
Батальонният също е много доволен.
Какво за медала?
Много си невеж. Това е най-високата воинска чест.
Командващият утре лично ще дойде да връчи ордена!
Всички да аплодираме сержант Лий!
Сержант Лий, ти си истински войник.
Джин-сок!
Да поговорим.
- Но набързо. На пост съм.
Сега ще можеш да си отидеш вкъщи.
Като се върнеш, направо отивай на училище. Много изпусна.
Ако някой трябва да се прибира, това си ти. Че си и болен.
Аз няма да ида.
- Прави каквото ти казват.
Не си хаби нервите за мен.
- Слушай ме.
Какво ти става?
През какво ли не минах за този медал.
Това е успех за нас.
- Може, но не и за мен.
Помисли ли какво значи този медал?
- Трябваше ми, за да те върна вкъщи.
Орденът струваше живота на Йонг-ман. За нищо не се прибирам.
Няма да ходиш в института ли?
Мразя института, тебе мразя, всичко мразя!
И стига си ми казвал какво да правя!
- Значи няма да ходиш?
Сам ще реша какво да правя. Не ми се пречкай!
Наистина ли искаш някой от нас да загине?!
Заминавай вкъщи вместо мен!
- За какво си рискувах живота?
Не ме гледай мене! Не съм те молил!
Исках да те върна жив вкъщи.
Не съм луд, и аз искам у дома. Знаеш го.
Но ти си цялата надежда и мечта на семейството.
Не съжалявам, че оставих училището и отидох да лъскам обувки.
И мама се напъваше, супа продаваше,
не виждаше несгодите, всичко заради тебе.
Знам. Всичко знам.
Защо винаги мислиш за мене?
Ако поне малко мислеше за Йонг-ман или Йонг-мин, нямаше така да постъпиш.
Все ми е едно какво мислиш. Главното е да се прибереш у дома.
Първо се евакуира щабът!
Секретната документация се взима, другата се изгаря!
Още една телеграма.
Заповед - днес в 9 ч. да бъдем във 2-и сборен пункт.
12-и, 13-и и 25-и полк вече отстъпват.
Американците също отстъпват.
- Че колко са там тия китайци?
Откъм гр. Ун-сан са около сто хиляди.
- Всеки момент ще почнат обстрел.
Бързо, движение...
Сержант Лий! Защо не се приготвяте за отстъпление?
Ама че проклетия! Как добре започна всичко.
Проклети червени... За Нова година ще сме вкъщи!
Ама че свинщина, колко труд беше до тук!
А може би е по-добре да умрем тук?
Даже не воюваме. С какво се занимаваме?
Стига сте се мотали, събирайте нещата!
Голямата мечка, а? Дрън-дрън.
И къде влачим тия червени?
Не мърдай!
Дръж гадината!
Сержант Хо!
- Всичко е наред... Отстъпвайте.
Санитар!
Ръката ми! Къде ми е ръката?
Не се приближавай!
Хвърли ножа!
Какво го чакате? Убийте го!
Не се приближавай!
Стреляй! Хайде, стреляй!
Всички да се дръпнат!
Не се приближавайте, ще го убия!
Не!
Йонг-сок!
Ти си виновен! Откачен!
Заради тебе! Ненормалник! Психар!
Стига, стига!
Върни го! Върни го, кучи сине!
Ей, идиоти, какво правите? Сега тук ще умрем всички.
По-бързо изчезвайте оттук.
Как така може просто да бягаме?
с. Джан-дан, около 38-ия паралел, декември 1950 г.
"Сержант Лий Джин-те.
Награждавате се с медал "За храброст" за подвига при Пхенян,
като признание за изключителна храброст в много боеве...
и безпримерно чувство на дълг.
1 декември 1950 г. Президент Лий Син Ман."
Служа на Родината!
- Поздравление, сержант.
Не трябваше да е по този начин,
но се надявам разбирате, че тук е фронтът.
1-и батальон утре да бъде в 18 ч. на трети сборен пункт.
2-и, 3-и и 4-и батальони на 11-и в 18 ч. в пети сборен пункт!
Прегрупирането ще стане в сборните пунктове.
Всички да тръгват към местоназначенията си. Свободно!
Е, ще се видим на следващия пункт.
Разрешете да се обърна?
- Разрешавам.
Относно брат ми, казвал съм ви.
На следващия пункт ще доложа на командира на дивизията.
Не трябва да има проблеми.
- Благодаря ви.
Боя се, че ще ни отхвърлят до Сеул.
- И зад р. Нак-донг ще ни прогонят!
Да сте виждали брат ми?
- Тръгна току-що.
Сам?
Каза, че иска пътьом да се отбие вкъщи, защото майка му била болна.
Мамо!
Джин-сок!
Йонг-шин!
О, Боже... Ти си жив... Нашият Джин-сок е жив.
Отстъпваме. Отбих се за малко.
Срещнах случайно Йонг-сок, той каза, че мама е болна.
Вече е добре. Скоро трябва да се върне от пазара.
Как е Джин-те? Защо не сте заедно?
Всичко е наред с него. Малко е зает.
Браво. Майка ви много се притеснява.
Вие ли сте Ким Йонг-шин?
- Да, аз съм.
Елате с мен за проверка.
- Какво има? Какви сте вие?
Дръпни се ти!
Стой!
И тоя ще го вземем. Може да е шпионин на червените.
Йонг-гук, върви вкъщи! Не върви след мен!
Слизай!
Къде сме?
Тук пречупваме такива като Ким Йонг-шин.
Грешите.
- Сега всичко ще разберем.
Давай по-бързо!
Лий Джон-джа, Джон Гук-соб, Ким Йонг-шин!
Стани!
Прицели се!
Не си и помисляй! Никой не трябва да пострада.
Изправи се.
Джин-те...
А Джин-сок?
- Затвориха го в тази сграда.
Какво става?
Не знам. Казаха, че ще проверяват нещо.
Привеждаме с действие присъдите над предателите.
Майната ви! Взимам момичето!
Ще умреш с червените ли?
- Кой е червен?!
Ким Йонг-шин, 23 г., на 23 юни 1950 г. е встъпила в компартията.
Сама се е подписала, че е комунистка!
Само си писах името, дадоха ми ечемик. Не знаех за какво.
Работила за тях 35 пъти, участвала в демонстрации,
работила е доброволно.
Трябваше да умра от глад ли? Получавах ориз с купони.
Когато дойдоха комунистите, държавата какво ни даде?
В какво сме виновни?
- Стига приказки. Ти си свободен.
Без глупости!
- Ще разстреляме и двамата.
Само я пипнете и сте мъртви.
- За последно ти предлагам. Дръпни се!
Не мърдай! Ако искаш да живееш, не мърдай.
Разбираш ли какво правиш?
От невинните правите комунисти, за да ги разстреляте. Махайте се!
Под червени нозе се е търкаляла.
Цялата околия знае, че е спала с червените!
Затвори си човката, че ще я разпоря!
- Затова не е избягала.
Не може да бъде...
- Безполезно е да се отрича.
Това е лъжа!
- Бягай!
За последен път предупреждавам! Една крачка и вие ставате червени!
Не... Джин-те... Не. Аз не съм...
Още ли ще стоите?! Бягайте!
Йонг-шин, погледни ме!
Още сте заедно...
Мъчно ми беше... Толкова те чаках...
Аз пред теб... в нищо не съм виновна.
Йонг-шин! Йонг-шин...
Няма да умра... Не бива да умирам...
Йонг-шин! Йонг-шин...
Как си могъл да се съмняваш в нея?
Ти уби Йонг-шин... Ти я уби, ти!
Ти я уби... Ненормалник...
Ей, идиоти! В ред ли сте?! Що за войници сте?
Щом си получил орден, може да убиваш хората от контраразузнаването ли?
Как да се воюва с такива идиоти?
Ей, ти! Има ли връзка с щаба на дивизията?
Опитвам. Трябва да почакаме.
Как ще удържим три дни с такива идиоти?
Изпратете брат ми вкъщи.
Предишният батальонен ми обеща.
Какви ги дрънкаш?
Щом си награден с орден, та може да пращаш брат си вкъщи ли?
Трябва само да доложите нагоре.
Майната му какво ти е обещал онзи малоумник!
Да не мислиш, че това ти е пазар?
- Но той ми обеща.
Как смееш да се зъбиш? Извиненията ти са малко.
Ей! Заключете го! И за какво са му дали орден?
Командире! Спешно съобщение от 1-а рота.
Заключете тоя кучи син!
Майната й на заповедта! Просто отстъпвайте!
1-а и 2-а роти незабавно да отстъпват!
Отвори килиите!
- Ти откачи ли?
Бързо!
- Пленниците първо теб ще гръмнат!
Трябва само да взема брат си!
Невъзможно, докато не се убедим в надеждността ти.
Хайде! По-бързо заповядвай!
Да, и още нещо... Пленените да се... изгорят!
Отмени заповедта!
Пусни пистолета!
- Отмени заповедта!
Дойде заповед - да се изгорят пленените!
Пуснете ни!
Братко...
Дръпни се... Аз съм командир на батальона...
Военна болница Те-джон, Южна Корея, юли 1951 г.
Джин-сок!
Вече напълно се оправи.
- Благодарение на тебе.
Тогава помислих, че там просто ще изгоря...
Да! Когато се измъкнахме, а теб те раниха,
и аз си мислех, че с теб е свършено. Това е Божията ръка.
Кога те изписват?
- Следващата седмица.
Вярно? Браво, че пак си годен за служба.
Майка ти е сама. Хайде вкъщи, трябва да й се помогне.
Ех, дано свърши по-скоро тая проклета война.
На 38-ия паралел още се водят ожесточени боеве.
Колко ли още войници ще загинат за педя земя,
преди да се сключи примирие.
Купих ги по пътя.
Благодаря.
Брат ти май е пратил писмо до дома,
но то се върна в частта. Дръж, прибери го.
Май брат ти не се е добрал до мястото. Навсякъде питах...
Нямам какво да кажа. Все ми е едно.
Редник Лий! Викат ви в канцеларията.
Идвам.
Лий Джин-те - капитан от спецчаст на червените.
Получи най-високия орден при нас и премина при тях.
За нас това е провал, а за тях отличен пример за пропаганда.
Отначало се съмнявахме.
Годеницата му е била екзекутирана като комунистка.
Явно силно му е повлияло.
Той дори не знае какво е комунизъм и демокрация.
Не е бил червен. Как се получи така?
Ако мислеше за теб и майка ви, не би направил това.
Май има и друга причина.
- И ти си под подозрение.
По-добре ни обясни.
- Вече не ме засяга.
Този Джин-те, когото познавах,
просто лъскаше обувки в Сеул и най-много обичаше семейството си.
Онзи, когото наградиха и сега командва при червените,
не ми е брат!
Какво става? Разпитваха ме в разузнаването.
Обядва ли вече?
Имаш апетит? Невероятно. Мислех, че той е в плен...
Как се получава така? Всичко е заради тебе.
Решил е, че си изгорял жив. Контраразузнаването уби момичето му,
а теб са те убили нашите. Той така те обичаше.
Казах, че не ме интересува!
Той се побърка за медали и звания, оттатък сигурно батальон са му дали!
Жив или мъртъв, все ми е едно, повече не ме закачай!
"Мамо, тъгувам по вас.
Не се притеснявайте, Джин-сок няма да загине,
дори ако това ми струва живота.
Предайте поздрави на Йонг-шин.
Мамо, като ме демобилизират, ще се върна и ще отворя обущарница.
Навън е студено, пазете се."
Половината от ранените са от 38-ия паралел.
Животът ли ти омръзна?
Идеш ли - мъртъв си! Защо реши, че ще срещнеш брат си?
Другата седмица те демобилизират. Помисли за майка си.
Довиждане.
- Какво?
Идиот, помисли ли за малкия си брат и сестрите си?
Пази се, момко!
Атакуваме коти 931 и 851, ще ги отрежем.
1-и батальон атакува кота 931 от югоизток,
2-и - кота 851 от югозапад.
Както споменах, на всяка цена трябва да унищожим спецчастта на червените.
Ситуацията бързо се мени, без грешки. Въпроси?
Редник Лий кога ще се присъедини?
- Отстранен е от атаката.
Американците издърпаха с 24 часа настъплението, вече няма време.
Вместо това да му предложи да се предаде през високоговорител.
Разрешете да се обърна?
- Какво има?
Аз съм Лий, брат на Лий Джин-те.
- Охо, да срещна брата на предателя.
Няма да повярва. Трябва сам да ида.
Искаш да попаднеш на мина? След час започваме настъпление.
Ако разбере, че съм жив, ще се върне. Пуснете ме.
Разговорът приключи!
- Командире, разрешете да отида.
Тогава ми отговори. Заради службата или заради брат ти?
Върви при високоговорителя.
Остават 40 минути, доложете!
Няма придвижване на вражеска техника и жива сила!
Ескадрилата е готова за излитане.
10-минутна готовност. Артилерията е готова.
Къде е текстът?
- Още не са го пратили.
Изчакай.
Проверете оръжието, щиковете, гранатите, пълнителите!
Авиацията е готова за полет!
- Войските са на изходни позиции!
Командире, редник Лий бяга към противника.
Току-що се предаде.
- По дяволите! Предал се е?!
Ако ще приказваш глупости - мъртъв си. Защо дойде?
Търся брат си. Лий Джин-те командва специалната част.
Какво?
- Разрешете ми да го видя.
Ако лъжеш, свършен си. Свържете ме!
Един пленник от Юга казва, че е брат на Совата. Приемам.
Трябва да се видя лично с него. Той не знае, че съм жив.
Казва, че няма брат. Загинал е.
Разрешете ми да говоря! Братко, аз съм, Джин-сок!
Мръсен шпионин! Защо те изпратиха?
Казвай, докато си жив! Бързо!
Моля ви, свържете ме пак! Ще ме познае по гласа!
Стига приказки!
- Моля ви.
Какво търсиш тук?
Моля ви, свържете се пак.
- Говори!
Моля ви!
- Другарю командир!
Дойде заповед да го предадем на батальонното контраразузнаване.
Отведете го!
Къде е специалната част?
- Питай контраразузнаването.
Въздушна тревога!
По-бързо!
- Психар откачен!
Къде е специалната част?
В атака! Напред!
Ти накъде?
Ами ти си южняк!
Специалната част на северните!
Братко!
Южен копелдак, умри! Пукни!
Аз съм - Джин-сок! Аз съм!
Всички ще избия!
Братко, моля те...
Братко!
Ах ти, лайненце! Южен изрод!
Ела на себе си!
Отвори очи! Аз съм брат ти!
Аз съм брат ти! Чуваш ли?
- Умри, куче!
Отстъпваме! Назад!
Братко, ставай!
Братко, да вървим. Да си идем вкъщи...
Да вървим... Чуваш ли...
Да вървим... Чуваш ли...
Хайде, стегни се! Ставай!
Ставай де!
Да вървим при мама...
Кой ще се грижи за гроба на Йон-шин?
Обеща на мама да отвориш обущарница, да я направиш щастлива...
Не може да умреш тук...
Заради мен остави ученето,
лъскаше обувки... Трябва да видиш как влизам в университета!
Джин-сок...
Ти си жив, наистина ли?
Бягай!
- Не, трябва да сме заедно.
Не се инати, върви бързо.
- Няма!
Ставай де, стани!
Слушай. Мога да се предам по всяко време.
Още не съм ти направил обувките за университета.
Няма да умра, докато не ти направя обувки.
Така не може...
- Добре съм, чуваш ли?
Сам не тръгвам. Заедно ще загинем.
- Иначе ще загинем двамата.
Не си и помисляй!
- Слушай ме!
Погледни ме. Вярваш ли ми?
Намерих това в пепелта.
Ще ми го дадеш, когато се видим пак. Върни се на всяка цена.
Трябва да се върнеш.
Обеща да се върнеш, да ми направиш обувки.
Какво лежиш тук?
Толкова те чаках...
Каза, че ще се върнеш.
Какво правиш тук?
Отговаряй...
50 години те чакам. Кажи поне нещо.
Не трябваше тогава да те оставям.
Братко... Братко!
Джин-сок!
Джин-сок!
Да вървим за вода.
Колко сте пораснали...
Пак ходим на училище.
- Браво!
И аз искам на училище. А ти?
Искам, разбира се.
Превод и субтитри: BEST RIPPER
Редакция: Shaso