Wise Guys (1986) Свали субтитрите
На мен ли говориш?
На мен ли говориш?
На мен ли говориш?
На мен ли говориш?
- На мен ли говориш?
На мен ли...
- На мен ли говориш?
На мен ли говориш?
- На мен ли говориш?
Явно да, тук няма друг.
Какво правиш?
- Подражавам ти, татко.
Пепел ти на устата. Ще станеш адвокат, дори съдия.
Ще тикаш такива като мен в затвора.
На мен ли говориш?
- Чупката, Всезнайко!
Честит рожден ден на мен, честит рожден ден на мен,
честит рожден ден, скъпи Мо, честит рожден ден на мен!
Защо си толкова щастлив?
Защото днешния ден е специален. Нали?
Не, не мисля.
- И не си планирала нещо по-така?
Ще е ден като всеки друг.
Стани!
- Какво?
Свали ризата.
- Защо?
Свали я ти казвам! Мръсна е. Свали я веднага!
Синът ми няма да ходи с мърлява риза,
нищо, че с твоята работа до довечера може да е надупчена от куршуми.
Много филми гледаш, мамо.
Скъпи, любимата ти закуска.
Какво има?
- Съжалявам за миналия уикенд.
Недей, мили. Забавлявах се.
Докато 16 часа кисна на летището в Нюарк?
Да. Хари, трябваше да се досетим, че туристическият агент е измамник.
Уикенд в Ямайка за 69,95 на човек, с включен билет, нощувка и коктейли?
Щяхме да заминем, ако от авиокомпанията
бяха покрили критериите за изправност на самолета.
Дали ми е приятно да съм единствен член
на еврейската женска фондация със син гангстер?
Не съм гангстер, а служител на Антъни Кастело, зехтинения магнат.
Кого заблуждаваш? Народът ни не е оцелял след Инквизицията,
погромите и Холокоста, за да вършиш мръсната работа на мафиот-жабар.
Не го обиждай. Та аз съм пионер, проправящ нов път за евреите в Нюарк.
Мо Шутстийн налага етническо равноправие
в организираната престъпност в Ню Джърси.
Вземи ми колело с десет скорости.
- Ще видим.
Бащата на Джими Акавано му е купил.
- Той може да си го позволи.
Франк Чистача печели от човешкото нещастие.
Тоест очиства хората? Бум-бум-бум! С три куршума в тила.
Край, местим се в Швеция.
Майка ти пак ли те мъмри?
- Както винаги.
Аз се събудих в добро настроение,
с предчувствието, че денят ще е специален за мен.
Че какво му е специалното?
- Нищо. Забрави.
С какво се мажеш?
- С "Тен за ден".
Симулирал тропически загар.
Как изглеждам?
- Като болен от жълтеница.
Много смешно. Сложи си и ти.
- А, не.
Ще очакват да сме със загар.
- Нямаше, ако не се беше разплямпал,
че ще прекараме уикенда в Ямайка, дърдорко.
Щяхме.
- Не и с амортизиран самолет.
Къде намери този туристически агент?
- Братовчед ми Арти го препоръча.
Та той от пет години е в пандиза.
- Но преди това пътуваше, Мо.
Повече не ме навивай за почивка на промоция.
Ако не те увещавах, нямаше да видиш свят.
И с твоите оферти не виждам.
- Предполагам, че и промоцията
за Барбадос отпада?
- Голям наивник си.
Ето ги и сиамските близнаци от ул. "Кристал".
А до островите Галапагос?
Заключено е.
- Какво ти е на лицето, Хари?
Хванах тропически тен.
- Ами! Не е ли хепатит?
Наистина ли бяхте в Пуерто Рико?
- Ямайка.
Вече не ходим в Пуерто Рико. Отживелица е.
Мо, и ти ли отиде? Доста си блед.
Аз не обичам да се пека като Хари.
Аз си полудувах на закрито, ако ме разбираш.
Нима? Пред телевизора ли?
- Добре го каза!
Връщам ти тавата за лазаня, която взех миналата Коледа.
Благодаря. Какво ще пиете?
- Един яйчен крем, Марко.
А за теб, братовчеде? Един "Коко-Локо"?
Не ме гъбаркай. Уанда се е оплакала на леля Мери. Едно кафе с шоколад
Добре. Почисти си лицето преди да дойде г-н Кастело.
Толкова ли е зле? Изръсих се с шест кинта.
Знаеш ли, че днес имам рожден ден?
- Така ли? Честито.
Марко, донеси и каноли.
- Не си ми взел подарък.
Мо... коктейлът ти е от мен. Честит рожден ден!
Кафето е горещо. Чудесно.
Ето го и другият ти подарък – Франки Чистача.
Само той ми липсваше.
- Виж го, тътри се насам.
Тлъст негодник.
- Здрасти, Франк.
Сандвич "Балбоа" и бира.
- Франки, изглеждаш добре!
Тъкмо си говорехме, че се мяркаш рядко.
Точно ти ми трябваш, Шуткин.
- Франки, казвам се Шутстийн.
Освободи си следобеда, Шутков!
- С радост ще ти услужи.
Кажи само какво ти трябва и ще ти го заврем
в мазния свински задник. Нещастник!
Не говори от мое име, Хари. Вечно го правиш.
Не мога да го понасям.
- И мен ме дразни!
Франки, кефиш ме! Изглеждаш чудесно! Честно.
Взел си колело с десет скорости на сина си.
Страхотен баща си. Цена нямаш.
- До скоро, Шуткин. Да не забравиш.
Шутстийн.
- Трътльо.
Ще бъда кратък. Бързам да се преоблека.
Санто, увеличавам месечните джобни на съдия Овъртън и комисар Паркър.
Добави хилядарка към пликовете им и им ги занеси днес.
Добре, г-н Кастело.
Лустро, пратката цигари на Северна Каролина?
В склада са, шефе. Четири камиона.
- Отлично! Отлично!
Джорджи, Луи, проблеми с вземанията?
- Отлично! Отлично!
Г-н Кастело, забравихте мен и Мо.
- Никога не ви забравям, Хари.
Възлагам ви много задачи.
Вземи.
Списък с покупки и дрехи за химическо?
Да. Няма да го поверя на онези говеда я.
С радост ще го изпълним, шефе.
Носиш 50-ти размер, нали?
- Да.
Премери го.
- Сако? За мен ли е, шефе?
Отиди отсреща, да те видя на светло.
- Веднага.
Благодаря за сакото!
Виж ти, виж ти... Наистина било бронирано.
Поръчай дузина. В различни цветове. Благодаря, Мо. Хари?
Пали колата.
Господи, ще запали колата!
- Не! Ужас!
Назад! Назад! Назад всички!
Едно към едно, че е в стартера и две към едно – във вратата.
Залагам по 2500 и на двете.
- 5000 на вратата.
Мамка му! Не може да бъде!
Приготви си погребалния костюм.
Мамка му! Не е за вярване!
500 на стартера. След 15 секунди.
Едно, две...
Седем, осем...
Десет, единайсет...
Четиринайсет, петнайсет!
Браво, Хари! Оцеля!
Мразя тази скапана работа.
Можеше да имаме и по-гадна. Тази поне е за цял живот.
Не и ако напуснем.
- Секторът ни просперира.
Мафията е четвъртият най-голям работодател в Ню Джърси.
Обнадеждаваща статистика.
- Печелим добре, не нараняваме никого,
а ако ни се случи нещо, близките ни са обезпечени.
Какво повече искаш?
- Почтеност, например.
Да не ходя с овъглено сако...
и да не пазарувам на човек, чиято кола се взриви пред очите ми.
Искам като стана на 50 някой да пазарува на мен
и моята кола да се взривява пред очите му!
И на мен ми е криво. Никой не се сети, че съм рожденик.
Нито ти, нито майка ми. Но не се жалвам като теб.
Ще се видим следобед. Накъде?
- Прияде ми се еврейска храна.
В дъното ни чакат кнедли.
- Изненада!
Знаеше ли за това?
- Седмица го планираме.
Здравей. Радвам се да те видя.
Благодаря, че дойдохте. Радвам се да ви видя.
Здравей, Джони. Радвам се да те видя.
Невероятно!
- Честит рожден ден, Мо!
Брус!
- Виж кой е тук.
Радвам се да те видя. Разполагайте се. Заповядайте.
Тържество. Трогателно. Тръгвай, Шуткин.
Шутстийн. Какво става, Морис?
- Нищо, мамо. Хапни си торта, Франки.
Господи, какво прави?
- Разряза я оригинално.
Глазурата е с маслен крем.
- Дай му да се разбере.
Сещаш се – Бум-бум-бум! С три куршума в тила!
Деца. Марш, преди да ни е очистил!
- Защо не ме поканихте?
Тържеството е скромно. За най-близките роднини.
Чести рожден ден, мили!
- Благодаря.
Здрасти, Мо.
- Вън!
Ти къде бе?
- Не може ли и аз да дойда?
Какво пък, делите един мозък. Качвай се и не се обаждай.
Ще си трая...
- Пак си се разприказвал.
Не пипай лайстните! Нито прозорците или тапицерията. Нищичко!
Много плавна маневра, Франк.
И аз мислех да си купя кадилак. Возят добре.
На хиподрума ли отиваме?
- Точно така.
Чантата е фрашкана с пари!
- Затвори я бе!
Пак ли ще залагам за г-н Кастело?
- Това да не ти е викторина?
Когато залагам от негово име, губи. Ти го направи.
Стар познайник съм им.
Дегизирай се.
- Като какво?
Небостъргач.
- Стига си се кискал!
Ето ти десет бона. Конят се казва Дълъг ден
и е №2 във второто надбягване.
Заложете десет бона на победа на втория кон във второто надбягване.
Елементарно е дори за идиоти като вас! Разбра ли?
На втория кон във второто надбягване. Тоест?
Кастело иска да заложа десетте бона на него. Това означава.
Не, той не разбира от коне. Днес залага на втория,
миналата седмица на сив, заради сивия ден.
На Коледа на Коледни звънчета. Залага на посоки.
Последните четири пъти загуби много пари.
Изнервяш ме.
- Чакай! Виж този кон.
Бебчо. Печелил съм от него.
Всъщност, с теб и Марко прибрахме тлъста сума преди година на Белмонт.
Не съм бил на Белмонт с вас.
- Това е знак от Бога.
По-скоро от отвъдното. Как можа да ти хрумне?
Държим десет бона в ръцете си. Съдбата ни ги изпрати.
Те ще предопределят бъдещето ни.
- Голям ясновидец се извъди. Забрави.
Ще заложа на №2.
Благодаря.
- Погледни, Мо.
Конят на Кастело няма да спечели. Обречен е да загуби.
За нищо не става. Шансовете му са 25 към 1.
Ще спечели на куково лято. Гола вода е.
Ставаш невъзможен като си навиеш нещо на пръста.
Обичам те, но си пристрастен към хазарта.
Да се обзаложим?
- Не е смешно.
Не ни повериха парите на случаен човек, а на самия Тони Кастело.
Най-свирепият мафиот в Нюарк. Ще ни схруска за закуска.
Как ти хрумна подобна щуротия?
Добре, забрави за идеята ни. Все едно нищо не съм казал.
Ще ги пусна в тоалетната, кълна се!
Успокой се. Какво искаш?
- Влез и ме изслушай.
Мо, шанс като този идва веднъж в живота.
Прав си, рядко има шанс да те очистят.
И двамата знаем, че Кастело само губи от надбягванията.
Е, и?
- И днес ще е същото.
Да заложим десетте бона на Бебчо, при съотношение 5 към 1.
Ще си тръгнем с 60 000.
След надбягването ще разтръбим, че Кастело пак е загубил
и ще кажем на горилата, че сме скъсали фишовете в яда си.
Да лъжем Чистача? Та той е убиец!
- Пак го правиш.
Кое?
- Пак го правиш, Мо.
Кое?
- Пак ни дърпаш назад.
През 68-а можехме да заминем за Вегас с Боби Ди Леа, но ти ме разубеди
и сега целия град е в ръцете му.
- Иди му на гости с билетна промоция.
Има самолети на всеки час.
- Това ти казвам.
Край с търсенето на намаления.
С 60 000 навсякъде ще летим с първа класа.
Мо, знаеш ли, че там не таксуват за слушалки?
За тяхна сметка са. Така е, Мо.
Спомни си мечтата ни.
Да отворим първия италианско-еврейски ресторант и закусвалня.
Ела до витрината и се наслади на гледката.
Виж! Сочно солено говеждо на топлата витрина.
Каноли, пълни с крем.
Редове с равиоли – месо, сирена, спанак.
Огромни златистокафяви книшове. Парещи.
Вдишай дълбоко аромата им. Усети ли го?
Усетих вонята на съседа. Излизам.
- Недей!
Стига! Все ме увещаваш за обречени на неуспех начинания.
Не ме убеждавай, защото знам, че ще си изпатя.
Няма! Това начинание ще е успешно.
Поне веднъж рискувай.
- Не мога.
В надбягването участват десет коня. Този на Кастело е с шанс 25 към 1.
Нищожен е. Заложи десетте бона на Бебчо...
или си изгний в Нюарк.
Залагам на победа на Бебчо 10 000 долара.
...и №9 – Бебчо. Това са участниците във втората гонка.
Къде беше?
Ходих за цигари.
- Пак ли пропуши?
Защо целуваш фиша?
- За късмет.
Каза, че не ни е нужен.
- Винаги ни е нужен. Ела да те черпя.
Дай по бира на двамата.
Успокой се, много си напрегнат. Спокойно.
Как си?
- Добре...
Пия за моя приятел и за Бебчо.
Флагът е вдигнат.
Ще спечелим.
- Потеглят.
Бебчо набира ранна преднина.
Мо, виж нашия красавец. Всички му дишат прахта.
Как бързо препуска! Прекрасен жребец!
Давай! Давай!
- Невероятно!
Заложих 10 000 на този кон! Чуйте, заложих десет бона на него!
Заложих 10 000 на победа на Бебчо.
Ще приберем печалбата и ще отворим първата
италианско-еврейска закусвалня.
- Всички сте поканени на откриването.
Домашна паста!
- Супа с хлебни кнедли!
Деликатесни резени!
Осолено говеждо! Краставички!
- Погледни, Мо!
Мо, успяхме!
Дълъг ден, най-слабият претендент, напредва до пета позиция.
Бебчо запазва преднината си. Паранормален е втори.
Няма страшно! Не се бой!
Запази преднината! Запази я! Хайде!
Хайде, пришпори го! По-силно! По-силно!
Дълъг ден е трети, но набира преднина с наближаването на финиша.
Последни метри. Бебчо води.
Какво?
- Дълъг ден е втори.
Защо не го предвидих? Защо?
Какво има?
- Защо?
За какво говориш?
- Защо... Проклетият шопар позна!
Негодник! Проклетник!
Давай, Бебчо!
- Негодникът позна!
Животът ми зависи от теб, Бебчо!
- Бързо, да изчезваме!
Не!
Майчице, мъртви сме! Край с нас!
- Къде отиваш?
При Кастело. За да ме убие, както заслужавам.
Стегни се.
- Спукана ни е работата, разбери.
Ще ни видят сметката. Ти и твоята проклета закусвалня! Пак ме подведе!
Кой, аз?
- Да!
А ти защо ме слушаш? Това ти е проблемът!
Знаеш, че си нямам понятие от нищо, но винаги ми се връзваш!
Защо не ме предпази?
- Не ти се бърках!
Ти си виновен! Вечно ти се връзвам!
- Добре.
Няма значение кой е виновен. Да се махаме от тук.
Да се изплъзнем на Чистача.
Не! Ще хванем автобуса.
Хей!
- Франки! Къде беше?
Къде ли не те търсихме.
- Къде са фишовете?
Казвайте!
- Фишовете...
Фишовете? Дай му ги, у теб са.
Давай ги!
- Хайде, дай му ги.
Къде са?
- Хайде, давай ги.
Давай ги.
- Дай му фишовете
Хайде бе!
- Франки, как позна печелившия кон?
Аз не бих го избрал.
- Много вълнуващо надбягване.
Никак даже!
Мъртви сме.
- Франк, с Мо ще направим още залози.
Чувстваме се късметлии.
- Ще се приберем с такси.
Не искате ли да видите физиономията на Кастело,
като види фишовете? След мен!
Убеден съм, че можем да се разберем и без насилие... Моля ви...
Какво ще правиш с тези кучета?
- Познай, Шумков.
Шутстийн, Франки. Моля те...
Долу! Долу...
Хари... дано не прикриваш еврейчето,
защото той вече пропя и те обвини за станалото.
Не би го направил. Той ми е пръв приятел.
В тези моменти човек забравя приятелите си.
Виждал съм го неведнъж. Безброй пъти.
Искам... да си изясня...
чия беше идеята...
да ме ограбите...
да откраднете залъка от устата на жена ми и децата ми?
Моя! Моя беше. Това бяха точните ми думи. Казах:
"Мо, да откраднем залъка от устите на жената и децата на г-н Кастело."
Идеята беше изцяло моя. Не ме давете, моля ви!
Не, Франки, моля те!
- Виж, глупако,
Хари пропя и ти прехвърли цялата вина.
Той не би го направил. Той ми е пръв приятел.
Сигурен ли си? Чия беше идеята?
Моя! Кълна се, че беше моя!
Не го очаквах.
Мислех, че Валентини ще натопи еврейчето.
Но те ме изненадаха.
Прикриват се взаимно.
- Да ги очистя ли, шефе?
Ще ги накажем ли, като ги убием?
- Донякъде.
Но ще им дадем ли урок?
Не. Истинският проблем... е предаността.
Искам да разбера защо тези мафиоти са предани един на друг,
но не и на мен.
Затова ще ги подложа на изпитание.
Как?
Като ги накарам да се избият.
От уважение към чичо ти Майк...
на когото дължа всичко постигнато...
реших да не те убивам.
Преди Майк Валентини да се пенсионира и да се превърне в днешния отшелник,
той ме научи на нещо.
Научи ме... че най-важни са...
лоялността... доверието...
и солидарността! Онзи чифут те предаде!
Прости ми, Хари.
Ти постъпи достойно. Беше готов да си понесеш наказанието.
Уважавам това.
Ще ти дам една последна възможност
да спасиш жена си и прекрасния си син.
Как, г-н Кастело?
Като започнеш на чисто.
Като ми покажеш, че разбираш...
значението на лоялността.
Хвърли му един.
Един... Един какво?
А... патлак.
Вземи го...
и убий Шутстийн.
Вземи го!
Да убия Хари?
Не мога да го направя.
- Нямаш избор.
Ти... добре ли си?
Да, добре съм. А ти?
Добре съм. Но никога не съм бил по-уплашен.
Щяха да ни очистят, ако не беше чичо ми Майк.
Да, чичо Майк. Заради него ни пощадиха.
Поне така казаха.
- Това ли ти казаха?
Добрият стар Майк.
Искам да знаеш, че те защитих.
Поех цялата вина.
Поел си цялата вина?
- Разбира се.
Не бих ти навредил, Мо.
И аз не бих ти навредил, Хари. Все пак си най-добрият ми приятел.
И ти моят.
- Отървахме се от неприятностите.
Те вече са минало.
- Радвам се, че са зад гърба ни.
До утре.
- Лека нощ.
Кой ще гушне букета първи – Валентини или Шутстийн?
Шутстийн е пътник.
- Аз пък залагам на Валентини.
А ти, Луи?
- Съотношение?
Едно към едно.
- На Шутстийн – 200. Приспадни си ги.
Дължиш ми 600. Франки, а ти?
Залагам пет бона.
- На кого?
На мен. Който и да се гътне първи, ще спечеля, защото ще очистя другия.
Ясно.
- Марко, автобус ли чакаш?
Не, не... нищо... Нищо не чакам.
Да го държим под око, за да не предупреди Хари и Мо.
Явно снощи сме спечелили уважението на Кастело,
щом днес ни възложи покупката на тропическите му риби.
Две риби-ангели, четири гупи и една морена.
С рибите си се държи по-добре, отколкото с нас.
Да вървим.
Мо, мислех си за снощи. И колко е хубаво двама приятели да си говорят
честно и откровено.
- И аз си мислех същото.
Имаш ли застраховка "Живот"? Ако ти се случи нещо... не дай Боже,
ще съм по-спокоен, ако Лил е обезпечена. Леле!
Какво ти стана, Хари?
Нещо ми влезе в обувката.
- Имам изгодна полица.
А ти имаш ли застраховка "Живот"?
- Да, да, имам.
Радвам се.
Какво правиш?
Завързвам си обувката.
- Завързана е. Да вървим.
Къде отиваш?
- Ей там.
Минаваме по живописния маршрут.
Мо, трябва да ти призная нещо.
Тук?
- Знаеш, че те обичам.
Знам.
- Повече от роден брат.
Ти нямаш брат.
- Вчера се издънихме.
Прав си.
- Знай, че се разкайвам за това.
А ти, че ти прощавам за всички каши, в които си ме забърквал.
Обичам те, Мо.
- И аз те обичам, Хари.
Животът е кратък.
- Пророчески думи, Мо, пророчески.
Аз съм виновен за всичко.
- И аз смятам така.
Какво намекваш?
- Вината наистина е твоя.
Ти ме подкрепи изцяло.
- Глупости, ти ме склони.
Заедно направихме залога.
- По твое настояване.
Млъкнете! Стига! Бързо, елате да поговорим.
Не стойте като истукани! Елате де!
Не тук. Зад ъгъла в "Св. Лучия". По-бързо!
Нямам време за губене.
Ти мини пред мен.
- Стига сте се туткали! Бързо!
Санто беше прав. Марко ще ги предупреди.
Ето... Правете като мен. Палете свещи.
Каква я надробихте вчера?
По кое време?
- Не се правете на ударени.
Палете свещи. Научих какво е станало.
Прецакали сте Кастело на надбягванията и той ще ви очисти.
Как така?
- Мъртви сте.
Дните ви са преброени. И на двамата.
Прояви малко уважение. В църква сме.
- Аз само...
Млъкни! Прави каквото ти казах!
Поръчал е двама ви. Трябва да заминете.
Защо ли ви предупреждавам?
Какво правя? Ще ми теглят куршума за това.
Явно съм луд. Ела. И ти ела. Ела с мен.
Стига си стрелял!
Браво, Франк! Уцели Дева Мария.
- Млъкни!
Да, млъкни.
Стига сте вдигали шум! Правете като мен, за Бога!
Прости ми за богохулството, Господи. Да бяхте прецакали нормален човек,
не откачалка като Кастело!
Хобитата му са бейзболните мачове и кълцането на хора на парчета.
Божичко...
- Марко, не разбирам...
Млъкни и прави като мен!
И на мъртви ли иска да се правим?
Мъртъв е!
- Какво?
Мъртъв е! Мъртъв!
- Сигурен ли си?
Има дупка от куршум в гърба, как да не съм.
Откъде са стреляли?
- От емпорията!
Божичко, да изчезваме!
Момчета, не мърдайте!
Насам.
Чистача си обича колата. Ако я вземем, ще ни убие.
Ако не я вземем, също.
Колата ми!
Дай газ!
Не стреляй по колата ми!
- Те ти я свиха.
Ще пречукам проклетниците!
Не мога да повярвам, че Марко е мъртъв.
Трябва добре да си помисля.
- Кого ли са наели да ме убие?
Не знам. Кого са наели за мен?
- Не знам, но е два ли го познаваме.
Който и да е, обречени сме. Трябва да напуснем Нюарк.
Къде ще отидем?
- В Атлантик Сити!
При чичо Майк. Той ще оправи нещата.
Ще вразуми Кастело.
- Но той не може да те понася.
Ами, обича ме. Аз съм синът, за който е мечтал. Любимият му племенник.
Молеше ни с Уанда да се преместим по-близо до него... Уанда!
Мама!
- Хари-младши!
Телефонна кабинка! Спри колата! Спирай!
Браво! Браво!
Убихте най-добрият ми сервитьор и ги оставихте да избягат!
Промяна в плана!
Намерете ги и ги убийте! Изчезвайте!
Уанда, нали спестявахме за черни дни?
Те настъпиха. Вземи Хари-младши, дрехи,
отиди на летището и купи два билета за Ямайка.
Да, загазих, но чичо Майк ще ми помогне.
Глупости, той ме обича! Уанда, изслушай ме!
Здравата загазих, мамо. Не ме разпитвай, моля те!
Напуснете Нюарк!
- Бързо отиди на летището!
И аз те обичам. Да, чао.
Обичам те.
- Обичам те де. Добре!
Разбрах, Уанда. Чао. Мадона миа, не спира да говори.
Хари... чичо Майк.
- Чичо Майк. Набирам го.
Готово.
Звъни ли?
- Да.
Лельо Сейди, Хари Валентини е, племенникът ти от Нюарк.
Познай – идваме в Атлантик Сити.
Какво става? Кажи!
Шегаджийка.
Лельо Сейди, чичо Майк там ли е? Дай ми го, моля те.
Ей сега ще го повика.
Чичо Майк, здравей. Чудесно! Слушай, чичо,
идвам в Атлантик Сити заедно с Мо Шутстийн.
Моля? Поздравява те.
Дай и аз.
- Не, не, не!
Чичо Майк. Да... Не... добре... Да, разбирам.
Всички са добре. Скоро ще дойда и ще ти разкажа.
Добре, чао. Чичо е добре. Дори е в отлично здраве.
Няма търпение да ни види.
- Значи ме помни?
Да. Нарече те "симпатичното еврейче, с руса коса и лешникови очи".
Това ли каза?
- Дума по дума.
Мислех, че не ме понася.
- Глупости. Проблемът ни е решен.
Да потегляме на юг.
Помни ме?
- Да.
Мо, откарай ме в Атлантик Сити, приятелю.
Не се ли набиваме на очи с тази кола?
Ти какво предлагаш?
АВТОСЕРВИЗ "ДЕ САЙМЪН" – пребоядисване за час –
Да! Да, да, да!
Дано Чистача харесва розово.
- Ще му хареса.
А и ни увериха, че боята ще издържи на до 100 км/ч.
Той много си обича колата, Мо.
И с право. Класически модел е.
С трагична съдба.
Не пипай лайстните! Нито прозорците!
- Нищичко!
Не пипай нищо! Нищо!
- Нищичко!
Внимавай знака!
- Кой знак?
Нищо не усетих.
- И аз.
Защо дойдохме тук?
Не можем да се появим пред чичо Майк в този вид.
Трябва да се освежим, да изглеждаме представително.
Не пипай лайстните!
- Хей, по-полека, моля те!
Пази колата. Класически модел е.
Карл, с господина ще наемем най-просторния ви апартамент.
"Суперзвездният".
- "Суперзвездният".
Приляга на крале като нас.
- Или кралици.
Как ще платите?
- Бързо.
С тази карта. Златна е.
Виждал съм ги. Благодаря, г-н Акавано.
Откъде я взе?
- От жабката.
Благодаря, г-н Акавано.
1100 долара на нощувка.
- 1100 долара на нощувка.
Пиколо!
Багаж?
- Да, ще си купим. Благодаря.
Както и дрехи, и бижута.
- Всякакви дреболии.
Води ни към галантерията.
- Благодаря, г-н Акавано.
Пак заповядайте, г-н Шутстийн.
Не, настоявам. Аз ви благодаря.
- Не, не, аз ви благодаря.
Г-н Кастело, в Атлантик Сити са.
Намери Франки. В Атлантик Сити са.
А-ка-ва-но.
- Благодаря, г-н Акавано.
Благодаря, г-н Акавано.
- Благодаря, г-н Акавано.
Заповядай.
- Благодаря, г-н Акавано.
Не, друже.
Благодаря, г-н Акавано.
- Благодаря, г-н Акавано.
Благодаря.
- Благодаря, г-н Акавано.
Да, благодаря, г-н Акавано.
- Моля.
Благодаря, г-н Акавано.
Картата ваша ли е? От кредитното бюро ме упълномощиха
да я унищожа. Превишили сте лимита й.
Аз ще те унищожа! Клещите, младши.
Овладей се, Франк. В Атлантик Сити са. Да вървим, хайде.
Подай ми шампанското. Благодаря. Да, да, да...
Някой чука на вратата.
Ще отворя. Носят шампанското. Благодаря, мила.
Още шампанско?
- Да.
Благодаря, г-н Акавано.
И хайвер. Затопли дланите, сега се връщам.
Най-сетне шампанско. Устата ми пресъхна.
Боби Ди! Хей, Мо, Боби Ди Леа е дошъл.
Хари.
- Здрасти, Боби. Как си?
Каква изненада.
- Да.
Все същите сте си – неразделните Хари и Мо.
Вечно сте заедно.
- Изглеждаш страхотно.
В коридора ли ще ме държите?
- Не, заповядай.
Добре си прекарвате.
Чао, момчета.
- Чао, Мо.
Чао, Хари
- Чао, момчета.
Чао, момичета.
Хари! Хитрецо!
Какво правиш тук?
- Хотелът е мой.
Собственик си на хотела?
- На голям процент от него.
Не си ли във Вегас?
- Да, но и тук падат големи печалби.
Занапред ще прекарвам повечето си време тук.
Е...
къде е Франк Чистача?
Не дойде с нас.
- Направихме му голяма услуга.
Даде ни кредитната си карта и каза да му отпуснем края.
Промени се, отслабна, изглежда добре.
Хари, за един и същи Франк Акавано ли говорим?
Кажи ми истината.
Добре.
Но първо трябва да изпълним семеен ангажимент.
Да се видим след като се върнем?
Веднага, щом се върнете.
Казал е да дойдеш в дома му, за да ти даде пари?
В известен смисъл. Не мога да цъфна на прага,
да взема парите и да духна. Не е възпитано.
Само вие ни липсвахте. Знаехме, че скоро ще цъфнете.
Необичайно посрещане.
- Лельо Сейди, изглеждаш чудесно.
Заповядай. Помниш съседа Мо Шутстийн, нали?
Хари и Мо – сиамските близнаци от ул. "Кристал".
Как бих могла да забравя?
- Може ли да влезем?
Не.
Но сте ми близки.
Не се радва да ни види.
- Не й се впрягай, шегаджийка е.
Занася се. Ела.
Лельо Сейди, с Мо обиколихме магазините за идеалния подарък за теб.
Нима? "С комплименти от "Ризорт Интернешънъл"."
Спукана ни е работата.
Бабо!
Прощавай, момко, но... познаваме ли се?
Разбира се. Аз съм Хари Валентини, внукът ти от Нюарк.
Внукът ми от Нюарк? Изобщо не ми се обаждаш, Хари.
Лъже ли ме обонянието?
На прословутия ти месен сос ли ухае?
Помниш ли го?
- Че как? Несравним е.
Ще останеш ли за вечеря?
- И питаш?
Хей!
И той ли?
Да, да остане и той.
- Ще сложа масата.
Ето, истински кавалер.
- Да, Мо си е такъв.
Ела, ще ти покажа чиниите. Ще ми помогнеш.
Направо умирам от глад. Прегладняла съм като вълк.
Чичо Майки?
Чичо Майк?
Хей, Хари! Къде е Хари?
- Хари?
Прекрасен залез.
- Пътувахме чудесно.
Чичо Майк?
Хоризонтът беше изумруден.
- Същински поет си.
Бабо, може ли да поговорим?
- Полека, не ме дърпай!
Чичо Майк тук ли е?
- Разбира се.
Слава Богу! Къде е?
- Ами, горе.
Ще има ли нещо против да поговорим преди вечеря?
Не, ще му бъде приятно.
- Дали?
Да, върви.
- Ще му я занеса.
Добре.
Качвам се при чичо Майк.
- Добре.
Чичо Майк? Чичо Майки, равиолите ти изстиват.
Чичо Майк?
Чичо Майк?
Идвате чак от Нюарк при чичо си Майк, така ли?
Колко мило.
Дали ще има нещо против да се кача?
- Не.
Може да искат да говорят насаме. Моментът е деликатен.
Не, няма да възразят. Качи се.
- Благодаря. Извинете ме.
Върви, горе е. Качвай се.
Имаме проблем.
- С чичо Майк?
Да.
- Ще ни помогне ли?
Вече не е в състояние.
Каза, че ти е обещал.
- Да, така казах.
Може ли да го видя?
Да.
На рафтчето в спалнята е.
Мо! Мо!
- Не може да бъде!
Разбирам, че си гневен, но кълна ти се, за постъпката ми има обяснение.
Ти най-безцеремонно ме излъга!
- Бях принуден!
Спечелих време, докато пристигнем.
Мислех, че щом дойдем тук няма начин чичо Майк да ме отпрати.
Ето че има. Пукнал е!
Да, бездруго не ви понасяше.
- Ти не се меси.
От всички подли номера, които си ми погаждал, а те не са един и два,
този е най-големият! Прекали!
- Сега изглежда така, но ме изслушай.
Писна ми да те слушам! Ти ме излъга!
- Не те излъгах!
Пак ли лъжеш? Иде ми да те убия!
Отлична идея.
- Млъкни, Сейди. Влизай вътре.
Бях отчаян, Мо!
- Ще станеш още по-отчаян!
Мо!
- Хари... Хари, чакай.
Почакай малко. Влез вътре, Хари. Хайде, влез, миличък.
Мо! Мо!
Хубаво са я подредили.
Чия е тази трошка?
Твоята кола.
Моята кола?
Тежко им! Ще ги пречукам!
Гост ли сте на хотела?
- Ще ти дам аз един гост!
Търся приятелите си Хари Валентини и Мо Шутстийн.
Съжалявам, нямаме гости с такива имена.
Знам, че са тук! Искам най-хубавият ви апартамент, мамка му!
"Суперзвездният".
- Добре, наемам го.
О, г-н Акавано, вече сте настанен там.
Франк, не се пали!
- Франки, успокой топката.
Още си сприхав, Чистачо.
Санто, Джоуи.
- Боби.
Ди Леа, отдавна не сме се виждали.
И по-добре. Налага се да ви помоля да напуснете.
Търся Валентини и Шутстийн.
- Така ли? И защо?
Защото свиха 250 бона от Кастело, затова.
Самата мисъл, че Хари и Мо са преметнали Тони Кастело, ме разсмива.
Впрочем, как е той?
Бесен. Адски бесен.
- Успокой се.
Мери си приказките, не си в Нюарк.
- По-кротко.
Да, да охладим страстите на по питие.
Тъкмо ще ми разкажете за Хари, Мо и Кастело.
Карл, настани господата Акавано, Равало и Сислионе
в мотела отсреща, за моя сметка.
Как може да си толкова глупав?
250 000 долара.
Баща ти, преди да му взривят колата, дойде при мен и ми каза:
"Мамо, грижи се за Хари.
Някои лъжици са големи за неговата уста."
Чичо Майк беше последната ми надежда. Защо не ми казахте, че е починал?
Майки предпочиташе уединението.
Какво ти уединение? Аз съм му роднина!
Знам ли?
- Да ми бяхте съобщили, за Бога!
Все още може да ти помогне.
Нямаше да ти я дам, понеже не ми се обаждаше, Хари,
но ето. Чичо ти Майки я остави за теб.
Торта? Завещал ми е торта?
- Идиот! Каква ти торта?
Пари, Хари. Отвори я. Хайде.
Пари? Оставил ми е пари? Колко са, бабо?
Чичо ти ти завеща 12 000 долара.
Само 12 000?
- Неблагодарно магаре!
Не мога да занеса 12 бона на Кастело.
- Защо?
Защото му дължа цели 250 000.
Хайде, стегни се! Ставай! Ставай!
Ела тук. Застани на колене. Падни на колене като ти казвам!
Какво правиш? Не се моли. Помогни ми. Вдигни дюшека. Хайде.
Хайде, вдигай го. Още. Давай!
Бабо...
- Вземай, вземай...
Хари? Хари?
- Сигурно има милион!
Стига, успокой се.
Слушай, вземи колкото ти трябват. Издължи се на Тони Кастело
и му предай: "Анджелина Валентини каза да вървиш на майната си!"
Спаси ми живота, бабо.
Ще ти обясня всичко.
- Не обясни като те попитах. Сядай.
С теб се знаем отдавна.
- Не исках да те замесвам.
Вече съм замесен. Чистача е тук.
Тук ли е? Мо добре ли е?
Спокойно, погрижил съм се за всичко.
Засега. Как ти хрумна да прецакваш влечуго като Кастело?
Беше грешка, знам. Допуснах непростима грешка.
Но 250-те му бона са в тази кутия.
И си мислиш, че те ще ти спасят кожата?
Да. С твоя помощ. Кастело ще те послуша.
Може и да успеем.
Я по-полека!
- Защо все аз ти режа ноктите?
Защото не мога сам!
- Госпожата ли ти ги реже у дома?
Какво те засяга? Да им теглим куршума!
Г-н Кастело каза да си траем.
Що за странна калъфка?
- Пусни ми боксерките!
Качи се да подготвиш Мо.
Сгази лука, Хари, но аз ще оправя нещата.
Спасяваш ми живота, Боб.
- Не ми благодари.
Върви да доведеш Мо.
- Добре.
Кажи му, че отвън ще ви чака лимузина, която ще ви откара у дома. Ясно?
Защо ме целуна?
- Харесвам те.
Трябва да го убия.
Трябва...
Трябва да го убия.
Г-н Кастело, обажда се Боби Ди Леа от Атлантик Сити.
Помните ли ме?
Не, изпуснах слушалката. Тук възникна проблем.
Не искам неприятности в хотела си. Ето какво предлагам...
Кой е?
- Хари е. Може ли да вляза?
Отвори ми, Мо.
Обичам те. Нали знаеш? Отървахме кожата.
Повярвай ми, спасихме се.
Пак извадихме невероятен късмет.
Съжалявам, Хари. Наистина.
- Разбирам.
Не, не разбираш. Наеха мен да те убия.
От мен се криеше. Нямах избор, заплашиха Лил.
Трябваше да приема.
Трябва да дръпна спусъка. Няма друг изход
Наели са те да ме убиеш? Мен пък ме наеха да убия теб.
Да си ме виждал с патлак?
Онзи негодник Кастело ни е насъскал един срещу друг.
Копеле! Не бих могъл да го направя. Кълна се в гроба на баща ми
и в очите на майка ми.
- Този път няма да ме разубедиш.
Бог ми е свидетел, че не бих го сторил.
Няма, Хари.
- Свали оръжието.
Няма. Нямам друг избор.
- Отървахме се.
Хари Валентини за пореден път намери изход.
В тази кутия има 250 000 долара. Боби Ди ще се разбере с Кастело.
Писна ми от лъжите ти.
- Виж, щом не ми вярваш.
Погледни. Погледни ги.
Ще вдигнеш ли? Кастело звъни да каже, че ни е простил.
Хайде, вдигни. Вдигни!
Ало? Г-н Кастело?
Да, Мо Шутстийн е. Хари е до мен.
Говорили сте с Боби Ди Леа?
Да, събрахме парите. Пред очите ми са.
Да. Само кажете какво да направим. Разбира се.
Вие сте прекрасен, великодушен човек! Добре.
Бог да ви поживи! Вас и близките ви.
- До по-късно.
Бог да благослови вас и близките ви!
- Благодаря. Невероятно!
Говорих с Кастело!
Почти сме се отървали. Не искам злополуки.
Да се приготвим за завръщането в Нюарк с лимузина.
Смятат, че ще се върнат в Нюарк да се издължат на шефа си.
Няма да се върнат там. Лимузината няма да ги откара до Нюарк.
Защо?
- Защото ти ще я караш.
Откарай ги където искаш и там ги очисти.
Така в хотела ми няма да има убийство и всички ще са доволни.
У Валентини ще намериш 250 бона. Ще си чакам парите.
Ще си ги получиш, Ди Леа.
Сякаш е било писано да стане така.
- Да.
В крайна сметка се оказахме късметлии.
- Явно да.
Какъв късмет! Чувствам се късметлия.
Черно.
28, черно.
- Хей, още ме бива.
Да, бива те. Хайде.
Чакай малко. Наистина ли познах за 28, черно?
Шансът е 35 към 1. Невероятен късметлия съм, Мо.
Само да ми паднете в ръчичките!
Голям късметлия излязох.
- Ето я.
Късметлия съм.
- Ще изпуснем лимузината.
Няма да я изпуснем. Да не е автобус?
Ще ни чака.
Чакай! Мо, да пийнем, преди да тръгнем.
Стига.
- Едно питие, за да полеем късмета си.
Връщаме се след малко, шофьор.
Проклятие!
- Едно питие, за да го отпразнуваме.
Чакай малко! Чакай, чакай... Чувам музика.
Тук. Има мадами. Ела.
Два коктейла с шампанско.
Мо, виж как блестя! Леле, сякаш са мокри!
Боже! Насам, момичета! Погледнете!
Мо, прелестни са.
С кожа като алабастър. Мо, грехота е да не пийнем след всичко преживяно.
Прав си. Не споря.
- Добре.
За теб, Мо. За най-добрия ми приятел.
И за моя най-добър приятел, Хари Валентини.
За съдбата.
За предопределението.
Но най-вече за късмета.
Пийнахме. Да тръгваме.
- Не, не прави така. Леле!
Г-н Кастело ни чака...
- Съдба.
Беше така добър да ни се обади лично в стаята.
Да тръгваме. Лимузината чака. Хайде.
- Съдба.
Лимузината чака. Кастело звънна лично.
Да потегляме преди отново да сме го ядосали,
след като го омилостивихме. Нали така? Хайде.
Съдба.
- Да не го караме да чака.
Пак ще проверя парите.
- Да тръгваме. Става ли?
Мо, слушай. Ще отскоча до казиното.
Много смешно. Шегуваш се, нали?
- Не, Мо. Не разбираш ли?
Било е писано да стане така. Смяташ ли, че случайно се озовахме
в хотела на Боби Ди Леа, за Бога? Казвам ти – късметът ни се усмихна.
Ръката на провидението ни напътства.
- Не! Пак ли?
Хари!
Хари, чакай!
Какво те прихваща? Оправихме кашата, а ти забъркваш нова!
Мо, и да върнем 250-те бона, Кастело пак може да ни клъцне топките.
Ще ги увелича до милион.
Ще вземем Уанда, Лил, Хари-младши и ще се преместим в Европа.
Слушай, онези главорези най-невъзмутимо застреляха Марко,
а ти искаш да им дам наследството си.
Мислиш ли, че не виждам къде се спотайваш, Санто?
Хайде, застреляй ме, Джоуи! Шибани мижитурки...
Не го слушайте. Говори без да мисли.
Носим парите на Кастело. Кълна се! Ето ги!
Хайде, нищожества! Превъзхождам ви! Хайде!
Дръпнете спусъка пред 6000 свидетели!
Застреляйте ме в гръб, страхливци!
Не е на себе си!
- Като споменах "нищожества",
къде е хипопотамът, с който се мъкнете?
Да не яде настилката? Хайде, мишената е пред вас!
Хайде, застреляйте ме!
- Престани!
С радост, Валентини, жалък плужеко.
- Не ги предизвиквай, моля те!
Дръпни спусъка! Не ми се пречкай! Ще заложа парите!
Хари!
Хайде...
- Чакайте...
След него.
Край на залаганията.
- Късметлията е тук!
Така...
- 33, черно, печели.
Искам чипове за пет бона. Това е моята маса. Чухте ли?
Късметът ми се усмихна.
- Хари, спри!
Стой!
- Да, скъпа.
Преброй паричките. По долар ли залагаш?
Марш на ротативките.
Хайде, темпо.
Много благодаря. Ще направя крупни залози.
Още няколко чипа. Завърти рулетката. Давай, скъпа.
Ще ги убия!
- Хайде, бяло топче, хайде.
Край на залаганията.
- Хайде.
Какво правиш, за Бога?
- Мамка му!
Изчезвай, урочаса ме! Заложих на половината числа и загубих.
Постъпваш безразсъдно!
- Още чипове.
По дяволите, чуй ме! Пак пощуря до безумие!
За пореден път! Виж се само! Осъзнай се, Хари, осъзнай се!
Повече няма да ме дърпаш назад!
Ще ти пръсна мозъка! Пусни ме, по дяволите!
Ето ги!
Върнете се на масата.
Не ми се меси! Вечно ме спъваш!
Не мога да ти позволя да го направиш.
Не ми се бъркай, Мо!
- Няма да го допусна!
Луд ли си? Ди Леа е тук.
- Млъкни!
Мо...
- Не!
Мо...
Той го застреля!
Господи!
Хей, спрете го! Заловете го, преди да избяга! Стой!
Бързо, хванете го!
Боже...
Хари!
Повикайте линейка.
- По-добре катафалка.
Пукна! Да върви по дяволите!
Какво направи?
- Нищо. Шутстийн го гръмна.
Ето го, бяга!
Изчезвайте!
Господи, Хари! Хари, защо?
Защо, Хари?
Божичко!
Хари...
Татко!
- Недей, Хари!
Хари, върни се!
Обичам те.
Винаги ще те обичам, Хари.
Хари... обичам те.
Г-н Кастело, виждам Мо.
Хари...
Дойде и неговият ред.
- Хари...
Изчакай да се прибере и успокои.
Тогава...
- Сърбят ме ръцете!
Мога ли да помогна с нещо?
- Не направихте ли достатъчно?
Направил си каквото трябва.
Морис...
Морис...
Мисля, че страда достатъчно.
Хари?
- Нали, убиецо?
Ти си жив! Господи, Хари!
Мо!
- Хари!
За Бога! Мо, дръж се! Ще те хвана!
Ще те хвана, Мо!
Майчице! Мо, примката ще се скъса.
Хари, ти си жив!
Жив си! Не мога да повярвам!
- Мо...
Ще те убия! Защо ме тласна към бесилото?
Надхитрих ги! Аз!
- Надхитри ги?
Наистина! Каза, че ще ги надхитриш и успя.
Този път планът ти проработи!
Заблуди и мен! Нямах представа!
- Налагаше се.
Трябваше да ме смятат за мъртъв, особено ти. Хайде, ставай.
Знаех, че Кастело няма да се задоволи с парите и ще ни очисти.
Боби Ди му заложи капана.
- И той е участвал?
Нямаше да се справя без него. Торбичките с кръв,
халосните патрони, мнимият лекар. Той спретна театъра в казиното.
А кого погребаха?
- Ковчегът беше празен.
Невероятно!
- Да.
Погребението беше трогателно.
- Така ли?
Как се справи младши?
- Отлично. Разчувства всички.
Хвърли се върху ковчега.
- Казах му да не преиграва.
И ти би го направил.
- Сигурно.
Караме по план.
Ще уредим смъртта ти, преди Кастело да го направи.
Какво си намислил?
- Чудно, шумно самоубийство.
Мо, ще пуснеш газта на максимум, ще изчакаш къщата
да се напълни с изпарения, ще драснеш клечката и... бум!
Ще намерят само костите, които нося в тази торба.
Носил е 50-и размер, като теб.
- Планът ти е блестящ!
Този път не се издъни. Помислил си за всичко. Върхът си!
Кажи ми как звучи: "Уважаеми г-н Кастело, слагам край на живота си
след като отнех този на приятеля си Хари Валентини."
Екстра!
- "Предсмъртните ми мигове
не са изпълнени с тъга, а с радост, защото успях да прекарам
глупак като вас с 250 000 долара.
Съжалявам единствено, че не можах да изпратя Джоуи Сислионе,
Франк Чистача, Луи Фантучи и Санто Равало в Ада,
където им е мястото. Майната ви от тук до вечността.
С уважение, Морис Л. Шутстийн."
Същинска поезия.
Да вървим.
Дали ще се получи?
- Този път няма какво да се обърка.
Намерете го.
През портала. Внимавай!
Какво е това?
В кухнята има скелет.
Скелет?
- Да.
Няма го.
- И горе е чисто.
Кой пръдна?
Как се чувстваш като мъртвец?
Цял живот се страхувах от смъртта, а тя била фасулска работа.
А ти, Хари?
- Е, тръпката премина.
Цели три дни съм мъртъв. Да изчезваме.
Само едно ни липсва.
- Какво, друже?
Да не бяхме оставили онези 250 бона в Атлантик Сити.
Не сме.
- У теб ли са?
Не точно, Мо. Инвестирах ги.
Хари...
- Вярвай ми.
Провидението ме напътстваше.
ресторант и закусвалня "ПРИ ХАРИ И МО"
Е, Мо, и това ако не е успех?
- Успяхме, друже.
Искаш ли книш?
- Предпочитам каноли.
превод РАДОСТИНА СТОЙЧЕВА
субтитри НИКЧО