Columbo - 07x05 (1977) Свали субтитрите
в КОЛОМБО
Конспираторите
Участват още КЛАЙВ РЕВИЛ
ДЖАНЕТ НОЛЪН
БЪРНАРД БЕРЕНС
МАЙКЪЛ ХОРТЪН
АЛБЪРТ ПОЛСЪН и др.
Много интересен въпрос. Но доколкото знам, не е такъв.
И през ум не ми е минавало. В много ранна възраст
реших сам да съм си господар. Това ми даде две възможности.
Да бъда крал или поет. Тъй като Ирландия е имала куп крале,
ми се наложи да се образовам като писател.
Веднага започнах да пия, влюбвах се при всяка възможност
и като чума избягвах класната стая. Съветвам ви да направите същото.
Имате очи като смарагди. С радост ще купя бляскавите им спомени
с историята на моя живот.
Ще ми окажете ли честта, г-н Девлин?
Цената включва всичко, г-н...
- Казвам се Поли.
Винсънт Поли.
Ние самите!
Разбирам, че сте на пазара.
Някакъв специален надпис?
- Каквото е подходящо.
Може би някой път ще пийнем и ще обсъдим работата ни.
С удоволствие.
Скоро ли?
Виждам лукавия поглед на неодобрение.
Искаш да ме обичаш, Кери, но мислиш, че пия прекалено.
Мистър "Фулс Айриш Дю".
На етикета пише "Нека всекиму бъде платено".
Какво ти дължа, Кери?
Много благодаря, сър.
Що се отнася до праведността ти,
кога за последно писа на майка си?
- Преди седмица или две.
По-скоро преди месец или два.
Защо не й пишеш днес? Напиши й за живота в Америка.
За работата ти с г-н О'Конъл. Правиш тухли, сякаш си роден майстор.
Защо не й напишеш за нещо, което харесваш? Просто й пиши.
Ще й напиша, че пиеш прекалено.
Г-н Девлин, моля. Казвам се Поли.
Г-н Девлин.
Не помня да съм ви канил, г-н Поли. Предпочитам неутрален терен.
Вие сте този, който бърза.
Може ли да останем насаме?
Разходи се, Кери.
Извинете.
Доволен ли сте, че ме пращат приятелите ви?
Те са доволни.
Искате ли глътка?
Не, благодаря. Да приключваме.
- Говорим за много пари, г-н Поли.
Не съм давал такава голяма сума на човек, с когото не съм пил.
Не съм настроен за веселие.
Това е предметът, за който ще говорим.
М11, лесен за стрелба, лесен за криене.
Изстрели в минута - 1 200.
Далекобойност - 180 метра.
А това е придружителят - М10.
Използва по-силен заряд.
По-голяма далекобойност, по-скъп.
Препоръчвам М11.
Разбрах, че ще се използва за близка стрелба с кола.
Защо да пилеем допълнителни пари? Пистолетите ми са превъзходни.
Но нямат нужната скорострелност.
Изборът на поета.
Ще вземем М11. 500 броя.
300 долара бройката, според уговорката.
150 000 долара за цялата поръчка.
Приемливо.
Задръжте го, ако желаете. Красива изработка.
Има вграден заглушител. Поръчката за М11
ще бъде доставена на борда на кораба ви или където поискате
на 30-ти този месец.
Кога?
- На 30-ти. Гарантирам.
Казах ви на 15-ти.
Доставчикът ми казва, че на 15-ти е невъзможно.
Корабът отплава в 15:00 на 15-ти. След това оръжията ви са безполезни.
Разбирам нуждата
оръжията да пристигнат в Белфаст в определен ден,
но доставчикът ми не може да даде това, което няма.
Поне не и на тази цена.
- Предполагате,
че нещо допълнително може да докосне сърцето му? Или вашето, г-н Поли.
Предполагам, че приоритетите му могат да бъдат променяни.
Вероятно за допълнителни 50 000 долара,
в брой, предварително, до довечера.
- Ако се съглася на още 50 000.
От вас зависи, г-н Девлин.
Занимавам се единствено с оръжия, не с въстания.
Ще се свържа с вас.
- Сигурен съм в това.
Когато отново се срещнем,
нека бъде другаде.
Господин Поли.
Американски приятели за Северна Ирландия, вечер с Джо Девлин
Полицаят пита:
"Какво ще правиш с толкова динамит в този хартиен плик?"
"Динамит ли?" отвърнах.
"Едва на 14 съм
и моля за английското ви извинение.
Онзи, който ми го продаде, каза, че са фойерверки
за празненството на рождения ден на краля."
"Рожденият ден на краля е след пет месеца."
"Тогава, господа, празненството е подранило.
Ако и за вас е така, ще почакам великия ден в Ирландия."
Изпратиха ме
в интернат с железни решетки.
Кашата беше като чакъл, а проверките бяха чести.
"Девлин, Джоузеф!"
"Да, сър." "Къде си?"
"Точно тук."
"Именно."
"Девлин, Джоузеф,
Ти си мизерник
от неясна мръсотия."
Той веднага можеше да познае, че имам заложби на професионален поет.
Почти 23:30 е. Моята поезия ви е отегчила до смърт.
Колко славно.
Признавам, това събрание е странно.
Хлапак от задните улички на Белфаст,
дошъл да изцеди джобовете и съвестта ви.
Но сред нас има и такива, свързани с кръв,
и други, които помнят същите тези улички.
Кейт О'Конъл.
Тя предостави къщата си за събиране на средства.
И Джордж, нейният син.
Той не е виждал майчиния си Белфаст, но заради това изпитва съжаление.
Ирландец срещу ирландец.
Убиваха се взаимно с оръжия и бомби.
Видях достатъчно. Кери избяга от там.
Безумци от двете страни, готови да убиват, и наричат това дълг,
страст, патриотизъм,
дори морал, опазил ни Бог.
Казаха ми: "Някога беше един от нас, Джо."
Отвърнах: "О, не.
Бях глупаво дете.
Бях една от вашите жертви."
Всички сме жертви на ирландската мъка.
Нищо не се е решавало чрез оръжия. Няма и да се реши.
Но чрез добрата ръка на Свети Патрик и с ръка на тефтерчето
можем да се обърнем към вдовиците и сираците,
към безпомощните и безнадеждните.
Защото всички ние в този дом, в тази стая,
тази вечер, можем да им помогнем
срещу побърканите стрелци.
Можем да бъдем тяхна надежда.
Защо не?
Ако не пуснем пари в тази бъчвичка, ще ви кажа какво ще се случи.
Бих казал приблизително 46 000.
45 200 този път.
Трябвало е да станеш бизнесмен, Джо.
И да живея като вас?
Не и за цялото състояние в "О'Конъл Индъстрис".
Не вярваш ли на счетоводителя, Джордж?
- Съпругът ми вярваше на всички
и създаде "О'Конъл".
Синът ми не вярва на никого и разшири бизнеса два пъти.
Вярвам на сина си.
Продължавай така, Джордж.
Гледай г-н Мур да вкара парите в правилната сметка.
Притежавате величието на кралица, мадам.
Кога ще се срещнеш с г-н Поли?
- Щом настъпи точният момент.
Той знае ли за кораба?
- Знае, че ще отплава на 15-ти.
Искам да присъствам на срещата, Джо.
- Нима?
Г-н Поли идва по препоръка на нашите приятели.
Питам се дали си струва.
Не съм много доверчив, Джордж.
От всички в стаята, г-н Поли познава само мен.
И никой в тази стая не познава г-н Поли.
Затова продължаваме по същия начин.
Вие се погрижете за парите, а аз ще се погрижа за бизнеса ни.
"Великите келти ирландски
Бог направи бесни,
за туй, че весели са в битка,
а тъжни са техните песни."
Какво ли биха казали гостите ни,
ако знаеха, че всичко това е за купуване на оръжия?
Г-н Девлин.
- Г-н Поли.
Имам добра новина за нас.
- Нима?
Пийнете.
- Любимото ми.
Много любезно от ваша страна. И много наблюдателно.
Ще пийнете ли с мен?
- Не, ще се въздържа, благодаря.
Тогава ще пия за моето щастие.
Дотук и не повече.
Триста от тези ще бъдат доставени на 15-ти.
Допълнителните 50 000 долара предизвикаха емоции.
Когато си тръгна, г-н Поли, ще получите парите ми.
Вие обещахте да получа оръжията.
Може ли да ми правите компания в Лос Анджелис, докато не ги получа?
Каквото е необходимо.
- Радвам се да го чуя.
Любопитен съм как мъж като вас прекарва времето си.
Днес сте си купили хубаво сако със златни копчета.
Обядвали сте превъзходно индийско къри.
Самият аз си падам по пикантната храна.
Посетили сте офиса на авиокомпанията в този хотел,
където сте си купили билет до Лисабон, ще излетите след два часа и половина.
Това, което ме озадачава, г-н Поли, е
как можете да сте в Лисабон и Лос Анджелис едновременно?
Разбирам.
Мисля да смекчим тона.
Тук сте, за да купувате оръжия, а не историята на живота ми.
Но вие разбирате опасенията ми.
- Не е нужно да се отчитам пред вас.
Ние екзекутираме предателите, г-н Поли.
Не знаехте ли?
За Бога, Джо! Какво ни причини?
Взех всички хартийки от костюма му.
Из тях ще открия доставчика и сам ще си бъда посредник.
Какъв доставчик?
Според теб, Поли е щял да открадне парите ни и да избяга.
Този път той стана алчен.
И преди е служил на приятелите ни.
Откъде мислиш взема оръжията? Прави ги с елфите на Дядо Коледа ли?
О, Джордж. Някъде тук е доставчикът.
Как ще се представиш?
"Аз съм Девлин, този, който застреля търговеца ви."
Този пък какво прави?
- Пиша на майка ми.
Може да й напише как всички отиваме в затвора.
Искам го обратно в тухларната.
Джордж, ти си като млад рицар,
който се мята на коня си и отпрашва във всички посоки.
Кери.
Слушай сега, Джордж.
Никой от нас няма нищо общо с това убийство.
То не е свързано с нас. И за да не спорим,
ако някой познат на теб или на мен е участвал в наказанието на Поли,
полицията не може да ни свърже с това. Нищо не свързва стрелеца с жертвата.
Никой не ги е виждал заедно.
Само Винсънт Поли познаваше екзекутора си.
Поли е мъртъв. Точка по въпроса.
В приемната има един полицай.
Извинете.
Казвам се Джо Девлин.
- Вие ме извинете, сър.
Не устоях на пинбол машината ви.
Май се престарах, но това е мой стар проблем.
Както насочвам, блъскам и дърпам,
някой ден небето ще светне и ще пише "Тилт".
И това ще е краят на света.
Казвам се лейтенант Коломбо и съм полицай.
Отдел "Убийства".
- Искали сте да ме видите, лейтенант.
Вече съм ви виждал.
Имам предвид преди. Вие изнасяте представления.
Г-жа Коломбо настоя да отидем. Ще ви кажа истината.
Не си падам по поезията.
Но начинът, по който бяхте пленили публиката онази вечер,
Г-н Девлин, и муха да бръмнеше, щеше да се чуе.
Бяхте страхотен.
Г-н О'Конъл, това е лейтенант Коломбо.
А младежът е Кери Малоун, последният от остров Емералд.
Ако сте тук за глоби за паркиране, ще дойда тихичко.
Именно, сър. Всички така казват.
В такъв случай, ще избягам, докато мога. Джо.
Кери, не почистих масата.
Може би ти ще я почистиш.
Добре.
И така, с какво да ви помогна, лейтенант?
Свързано е с мъж на име Поли.
Винсънт Поли.
Мисля, че сте го познавали.
- Поли?
Името не ми е познато.
Ще пробвате ли пак, лейтенант?
- Много благодаря, сър.
Това е истински подарък за мен. Връща ме в детските ми години.
Бих се заклел, че вие и г-н Поли сте се познавали.
Никога ли не сте го срещали?
Трябвало ли е?
- Забравих да кажа.
Снощи е бил застрелян в хотелската си стая.
Боже.
Не открихме много информация за него, освен това.
Виждате ли?
Книгата ви "Нагоре от невежеството".
- Бих я разпознал навсякъде.
Открихме я в горния джоб на сакото на г-н Поли.
Ето тук, на форзаца.
Виждате ли?
Където сте подписали книгата.
"На Винсънт Поли с най-добри пожелания. Джо Девлин".
Мислех, че би трябвало да го познавате.
Цаката е в докосването.
О, да.
Тайната е в нежната ръка.
Съжалявам, подписал съм хиляди книги този месец.
В Ню Йорк, Чикаго, Сан Франциско.
Тази книга е от книжарница "Чандлърс", тук, в Лос Анджелис.
Миналата седмица подписвах там.
Но не си спомням г-н Поли.
Има и още нещо.
Той е написал нещо на горната част на същата страница.
Сравнихме почерка с хотелската книга. Виждате ли това, сър?
Написал е думите "Ние самите".
Какво мислите, че значи това?
- Не си спомням.
Определено съм разочарован.
Трябва да го е написал по-късно.
Това не ни дава голям напредък.
Боже.
Ще тръгвам.
Вижте, сър.
Май ме победихте.
- Всичко опира до късмет, лейтенант.
Съмнявам се, че разчитате на късмет.
Не сте такъв.
Знаете ли, чудесно е
да имате пинбол машина във всекидневната.
Не. Жена ми никога не би позволила.
Довиждане, лейтенант.
- Довиждане, сър.
Проклет глупак.
Книжарница "Чандлърс"
Не разбрах последното, г-це.
Питах се дали ви е харесала.
Да ви кажа истината, още не съм я чел.
- Трепач е. Особено, ако сте ирландец.
Казвам се Коломбо.
Аз съм лейтенант от полицията.
Питам се дали ще си спомните,
ако сте виждали този мъж от снимката.
Миналата седмица е бил в книжарницата, когато г-н Девлин е подписвал книгите.
Като че ли е заспал.
- Да, г-це, може да се каже.
Това е книгата, която е купил онзи ден.
А г-н Девлин я е надписал.
Не го помня.
Ще попитам другите колеги.
- Благодаря, ще ми бъде от полза.
"Нова история на еротичното изкуство"
Съжалявам, нямате късмет. Никой не го помни.
Все пак благодаря, г-це.
Искате ли да ви я увият, лейтенант?
Само разглеждах, г-це.
55 долара за книга?
За толкова ще ми оправят колата. Много скъпа книга.
Не и ако харесвате еротичното изкуство.
Не мисля, че жена ми ще е съгласна.
Жена ви може да ви изненада.
- Обикновено ме изненадва,
но не и на цена от 55 долара.
"Шин Фейн", лейтенант.
- Г-це?
"Шин Фейн". Написаното на книгата е на келтски.
На книгата на г-н Девлин?
- На келтски значи "ние самите".
Това е бойният вик на ирландското въстание.
"Ние самите". Това ли означава?
Означавало е през 70-те години. Там още се стрелят.
"Шин Фейн".
Довиждане, г-це.
Лейтенант Коломбо.
Това ли е най-новият научен метод?
Само когато не очакваме компания.
Не мислех, че ще се видим толкова скоро.
Не се жалвам, дори ми е приятно.
- И на мен, лейтенант.
Мисля, че мога да помогна. Виждам, че четете книгата ми.
До бягството ви от английски затвор и идването ви в Америка.
Увлекателна е.
- Оказва се,
че най-увлекателно от всичко са двете думи, написани от г-н Поли.
"Ние самите".
Сега се сещам. Бяха написани, когато той ми даде книгата за подпис.
Направо съм изумен. Същото си помислих и аз.
Когато сте писали тук,
сте го направили върху думите "Ние самите". Виждате ли?
"Ние самите" би трябвало да е написано първо.
Тези две думи сякаш са втренчени във вас от празната страница.
Затова не сте ги забелязали.
- Още тогава реших, че е странно.
Но не колкото полицай на прага ми, задаващ въпроси за убийство.
Шокът сигурно е размътил паметта ми.
- Не е нужно да го казвате, разбирам.
Бог ми е свидетел, знам как се объркват хората,
щом полицията цъфне и започне да разпитва.
Да ви кажа истината, и аз си задавах доста въпроси
за някои неща в стаята. Ще ви споделя, защото съм объркан.
Човек с вашия ум,
креативна личност с логическо мислене.
Мислите ли, че имате време да ми помогнете?
Вадите поет от дълбините му.
- Помислете над това, сър.
Открихме тази бутилка уиски тук.
Точно до трупа на г-н Поли. Но тя е разлята там.
Виждате ли петното?
- Да.
Уиски.
- Бутилката трябва да е била тук.
На масата. Над петното.
Според мен, когато г-н Поли е застрелян,
е бутнал бутилката на пода
и тя се е разляла.
Боя се, че пропускам проблема.
- Проблемът е...
Как бутилката се е преместила от тук...
... дотук?
И защо?
Намирам това за много интересно. Намирате ли това за интересно?
Струва ми се отегчително. Важно ли е?
Бутилката не е прелетяла сама разстоянието.
Трябва да има причина.
Липсва ми въображение. И понятие си нямам.
Не трябва да бъркате ирландското ласкателство с логика.
Да оставим това настрана за миг. Имам още нещо за вас.
Някъде тук беше.
- Обмислихте ли мотив за убийството?
Това е другият проблем.
Това е куфарчето на г-н Поли. Куфарче за документи.
Но в стаята не откриваме документи. Нито късче.
Нито портфейла му. Не е в джоба на сакото му, не е на масата.
Необичайно е.
Но открихме парите и кредитните му карти на пода.
Със сигурност мотивът не е обир. Поне не обикновен обир.
Невероятно е как сглобявате пъзела.
- Просто се плъзгаме по повърхността.
Ето нещо друго, което убиецът може да е взел, ако е било обир.
Камериерката каза, че тази кутия е принадлежала на г-н Поли.
Мили Боже! Доста войнствен е бил този г-н Поли.
Има и друго.
Жертвата е убита със собственото си оръжие.
Откъде знаете?
- Открихме оръжието вътре, сър.
Отнесоха го в лабораторията.
- Значи убиецът е влязъл в стаята
и е взел пистолета от кутията. Г-н Поли чува мъртвият полъх
от крилата на ангела, както е написал един ирландец.
А убиецът подменя пистолета в кутията. Ура!
Няма връзка към оръжието на убийството.
Би могло да се е случило и така. Но не е задължително.
Убиецът може вече да е държал в джоба си пистолета на г-н Поли,
когато снощи е дошъл тук.
Да допуснем това заради логическата вероятност,
защото са се познавали.
Лейтенант, вие сте извор на възхитителни изненади.
Откъде сте сигурен, че жертвата е познавала убиеца?
Заради бутилката.
"Фулс Айриш Дю", виждате ли?
Според персонала в хотела,
когато от румсървиза са казали, че нямат тази марка уиски,
г-н Поли е изпратил да я намерят. Понеже самият той не е пиел,
трябва да е поръчал бутилката за друг.
За убиеца.
- Нима това е било стая на отшелник?
Или къщата на дявола? Не е пиел, казвате.
Бил е диабетик.
Открихме тази медицинска гривна на китката му.
Да му се не види.
Ето какво търсех през цялото време.
Тук ще ми трябва вашето мислене.
ЛАП 213.
Какво значи според вас?
Това е почеркът на г-н Поли.
ЛАП 213.
Казах ЛАП, но само предполагам.
ЛАП може да означава и друго.
Бихте ли ми дали малко подробности?
- Да, сър. Извинете.
Бихте ли дошли в спалнята?
Намерих бележката под тази лампа.
Беше пъхната тук.
ЛАП 213. Мислите ли, че има някакво специално значение?
Мислех си, че убиецът е търсил именно тази бележка.
Интересно становище.
Да видим какво ще извадим от мъгливото сиво блато.
ЛАП.
ЛА 213 е телефонният код на Лос Анджелис.
Но има и "П".
- Да, разбира се.
Защо му е на някого в Ел Ей да записва телефонния код?
Има го и на самия телефон.
ЛАП. Нечии инициали, лейтенант?
Остава 213.
Номер на сейф.
Ще си го запиша.
"П" като полиция. Номер на полицейска значка.
Още веднъж браво.
- Регистрационен номер на кола.
Супер.
- Код за клубно членство.
Невероятен сте.
- Пощенски код извън САЩ.
Не съм сигурен за последното.
Умът ми сигнализира временна умора.
Лишаване от храна.
Може ли да ви поканя на обяд?
- Тъкмо щях да предложа същото.
Това е за "Розата и бодилът" в Донигал.
Това е за "Олд Келт" в Лондондери.
А това - за Кралската корона в Белфаст.
Ще ви бъде много трудно, лейтенант.
- Колко ми трябва?
66, за да победите.
За това, че водя ирландец на собствения му терен.
За това, че съм италианец в ирландски пъб.
Подръжте я.
И за святата памет на сержант Гилхули.
Да му се не види, успяхте!
Пак извадих късмет.
Гордея се с вас. Кой е сержант Гилхули?
Може да се моля на него някой път.
- Беше писарушка в 12-ти участък.
Научи ме да играя дартс.
- С каква лекота бях победен.
При това от полицай.
- Не сме лоши, щом ни опознаете.
Отлично познавам полицията, лейтенант.
Младеж без пари се шляе из улиците на Ню Йорк.
Някога, за да оцелееш, бе нужно да си малко разбойник.
Бяха нужни бърз ум и бързи крака. Излизаш без връхна дреха.
И си повтаряш, че да си гладен е нормално като треперенето от студ.
Повече от всичко бе нужно остро око за полицията.
Разбирате ли, лейтенант.
Дори днес, щом видя джентълмен с вашите разбирания,
инстинктивно искам да побягна.
Ако не възразявате, ще приема това като голям комплимент.
Шин Фейн, сър.
Вие сте революционер.
За хора на нашите години и ум, това може да е рисковано начинание.
Надживели сте всичко това. Говоря за войната срещу Англия.
Някой от най-хубавите ми пуловери са английски.
Както е написал един пиян ирландец, учим се
да търсим неопетнените пасища на мира.
Знаете ли какво мисля? Че същият, който е написал това,
е написал за мъртвия полъх от крилата на ангела.
"Шин Фейн" е келтски израз, нали?
Как бихте го превели?
- "Ние", "нас".
"Тези, които отстояват себе си".
- "Ние самите"?
Да, дори по-добре.
Когато г-н Поли е написал тези думи на книгата ви,
вие казахте, че е много странно.
Не ме разбрахте, лейтенант. Не знаех защо е написал "нас самите".
Поглеждайки в миналото, това е ирландско приветствие
към ирландски писател.
Това би обяснило нещата.
Г-н Девлин, бутилката ви.
Пийте смело.
- Не днес, Джоан.
Я виж ти.
"Фулс Айриш Дю".
Същото уиски имаше и г-н Поли.
Така е.
Японците изнасят телевизори, ирландците - уиски.
Искате ли една глътка?
- Не, благодаря, сър.
Всъщност ще тръгвам.
Обядът беше чудесен.
За мен беше удоволствие.
Сигурен съм, че скоро пак ще се видим.
Какво искаше детективът?
- Какво иска всеки?
Малко храна и спокойствие.
Дотук и не повече.
Какво има, момко?
След като ти тръгна, гледах телевизия.
Случайно видях телевизионния справочник на г-н Поли.
Наистина ли е негов?
На вчерашната страница има написан телефонен номер.
Ти обади ли се на номера?
- Да, сър.
Обади се г-н Дженсън, а аз записах адреса му.
Майка ти ще се гордее с теб.
Сър! Приличате на човек, готов за хубавия живот.
Как сте?
- Чудесно, благодаря.
Казвам се Девлин, търся г-н Дженсън.
Единственият. На пазар сте за някоя от красавиците ни.
На пазар съм, така да се каже. Г-н Винсънт Поли
предложи да ви посетя.
- Името не ми говори нищо,
но имаме доста клиенти.
Да не повярвате, но е върволица, братко Девлин.
Защото цените ни са коректни.
Погледнете този модел.
- Друг път, може би.
Мисля, че г-н Поли уреждаше покупка.
Ако е каравана, имаме. Инвентарът ни е най-големият на запад от Чикаго.
Спестявате от всяка форма, марка и модел.
Може би г-н Поли е преговарял с друг търговец.
Благодаря, г-н Дженсън.
Сър... Вижте. Ако получите по-ниска цена от друг,
ще ви подаря една красива шапка. На приятеля ви също.
Ще бъде удоволствие да правим бизнес.
Разчитат на нас, Джо.
Времето изтича.
Никога не съм предавала някой, който е разчитал на мен.
Не ме превръщай в една от онези.
- Да. Смърт пред позор.
Желая ви дълъг живот, Ваше величество.
За жалост, в местния магазин не продават оръжия.
Може би ще помислиш трезво, без да държиш чаша.
Ти и младият Кери трябва да действате и да изпеете химна за мнозинствата.
Джордж е прав, както винаги. Пиеш, докато свърши.
Защо не натопя царствените ти нежни пръстчета в кашата?
Напомням ти, че единственият ти принос бе да пазиш парите и да мълчиш.
После започна да го раздаваш началник.
Защо не разчистиш всичката мръсотия?
Един полицай ви търси, мадам. Или г-н О'Конъл.
Нима този полицай е лейтенант Коломбо?
Вие ли сте, г-н Девлин?
Аз съм, лейтенант. Благодаря, Кери.
Определено още една приятна изненада,
както продължаваме да се срещаме.
- Не можем да продължаваме така.
Изумителна къща. Тази стая е забележителна.
Толкова много мрамор и стъкло. Не съм виждал по-красива приемна.
Това не е точно приемна, лейтенант.
Елате да ви запозная с дамата, чиято собственост е къщата.
Приятелката ми Кейт О'Конъл. Приятелят ми лейтенант Коломбо,
който ходи в ирландски пъбове и неподозирано играе дартс.
Предполагам, познавате сина й Джордж.
- Да, спомням си г-н О'Конъл.
Благодаря, че ме приехте. Здравейте.
Относно дартса, просто извадих късмет.
Надявам се да ми простите, че се натрапвам по този начин.
Всеки, който бие Джо Девлин, е добре дошъл в дома на О'Конъл.
Благодаря, мадам.
Нещо не е наред ли?
Не знаех с кого се запознавам. Вие сте онова семейство О'Конъл?
"О'Конъл Индъстрис"?
Това, това, това...
Баща ми е построил повечето от тях.
- А вие сте построили останалото.
Вижте това.
Язовири, сгради, докове, небостъргачи.
Сякаш цялата страна е построена под знамето на О'Конъл.
Това не е знаме, лейтенант, а емблема на компанията.
Ние не сме кралски особи, въпреки отчаяните шеги на Джо.
Виждате ли? Скромността на кралиците?
С какво да ви помогнем, лейтенант?
- Мадам, г-н О'Конъл,
става дума за Американски приятели за Северна Ирландия.
Разбирам, че и двамата сте в Борда на директорите.
Както и аз, лейтенант.
Да, сър. Изглежда, че и вие сте в Борда.
Доколкото разбирам, вие сте нещо като пацифистка група.
Няма нищо драматично. Ние сме ирландски американци,
осъждащи насилието от двете страни на С. Ирландия.
Съюзихме се, за да помогнем на жертвите с каквото можем.
Защо питате, лейтенант? Дарение ли искате да направите?
Боя се, че е свързано с убийство, г-жо О'Конъл.
Мъж на име Поли е открит застрелян.
Извинете, мадам.
Това е континентална бродерия, нали?
- Бродирате ли, лейтенант?
Не аз. Племенникът ми е бродировач.
Това го успокоява, преди да отиде на състезание по вдигане на тежести.
Извинете, мадам.
А, да.
Това тук е вълнообразно бродиране, прав ли съм, мадам?
Отново сте прав, лейтенант?
Споменахте г-н Поли.
Казах ли ви, или съм забравил?
Споменах ли, че е бил незаконен търговец на оръжия?
Това би обяснило кутията за оръжията.
- Момчетата от ФБР
разполагат с негово досие, което е километрично.
Този Поли
преди няколко дни е намерен мъртъв.
Простете, че съм толкова нетактичен.
Толкова години върша тази работа,
и още не знам как по-безболезнено да кажа, когато човек убива друг.
Казахте, че е бил в оръжейния бизнес.
И не само това, сър. Изпращал е оръжия в Северна Ирландия.
Купувал е оръжия в тази страна.
- Още кръвопролития и смърт.
Докато вие събирате пари, за да помогнете на жертвите там,
изглежда, че други събират пари за оръжия за терористите.
Тук, в южна Калифорния?
- Така смятат момчетата от ФБР.
Мислех, че може да сте чували за тази контрабанда на оръжия.
За този вид работа, с който г-н Поли се е занимавал.
Просто предполагаме, но трябва да проверим всичко.
Убиецът би могъл да е един от ирландските контрабандисти.
Убили са толкова много хора. Един повече или по-малко,
не е от голямо значение за тях.
Джордж би могъл да огледа.
- За друго не ви моля, мадам.
Ще видим какво ще открием, лейтенант.
Разчитайте на нас.
Г-жа О'Конъл не би изменила на отговорностите си.
Нали, Кейт?
- Би ли изпратил лейтенанта, Джо?
Мога сам да се изпратя. Отново благодаря.
Г-н О'Конъл, г-н Девлин, ще държим връзка.
Всички ще държим връзка.
Изглежда, че си си създал специално приятелство, Джо.
Между другото, намерих още един.
Още един?
- ЛАП 213.
Това е адрес. Мислите ли, че 213 е адрес в Лос Анджелис?
Браво на вас, лейтенант.
- Веднага изпращам човек да провери.
Наистина чудесен приятел.
Ние самите.
Г-н Брандън.
- Мога да набавя М16.
Предпочитам по-малки оръжия.
- Само ви казвам с какво разполагам.
50 броя М16. Може би 60.
Не е достатъчно.
- Казвам ви с какво разполагам.
Благодаря, че ме уведомявате.
- Върви по дяволите, г-н Девлин.
Всъщност търся един общ приятел. Господин на име Проктър.
Какво не е наред?
- Светът, в крайна фаза е.
С г-н Проктър се срещнахме преди година или две.
Мислех да подновим запознанството ни.
- Имате предвид оръжия?
Възможно е.
- Проктър приключи с тях.
Няма оръжия.
Ние се занимаваме с кока, опиум и хашиш.
Нали знаете, веселите нещица.
Морално решение, предполагам.
Благодаря, че ми отделихте време.
Няма никакъв шанс.
Това, което продавам, е напълно законно.
Предлагам ви значителна сума.
Със сигурност ще покрие всякакви законови разпоредби.
Сбъркали сте човека. Съжалявам.
Не стойте така на прага ми. Влезте.
От "Брегова охрана" са нетърпими. Продължават да сменят лампите наоколо.
Вярвам, че всичко ще бъде наред.
Имам нужда от помощ, капитане.
- И аз, г-н Девлин.
Стоката е задържана.
Трябва ми повече време. Може би ще отложите заминаването.
Съжалявам да чуя за стоката ви.
Да кажем, с три-четири дни.
И с часове не мога да отложа. Гоня график.
Може би ще измислите...
Какво ще кажете? И двамата се сетихме.
ЛАП 213.
Лос Анджелис: пристан 213.
Браво, лейтенант. А аз мислех да ви изненадам.
Ще бъда честен с вас. Идеята беше на г-жа Коломбо.
Как чете вестници само.
Чете некролози, лични съобщения,
както и новини за износ на стоки. Показа ми във вестника.
Корабът на пристан 213 е товарен.
Красавица е тя.
А на вас как ви хрумна идеята?
- Истината е, че ми трябваше помощ.
Фирмата на О'Конъл е построила някои от доковете.
Той предположи, че ЛАП 213 може да е този пристан.
Не е ли страхотно?
С капитана ли разговаряхте?
Да. Разследвах.
Значи знаете, че корабът отплава за Англия. Саутхемптън.
Не знам, не съм питал чак толкова.
- Чакайте да чуете това.
Сержант Бърк се обади тук-там и се оказва, че Саутхемптън
е главно междинно пристанище за всички стоки, отиващи в Белфаст.
Белфаст?
Оръжията.
Ако не грешим за г-н Поли и оръжията,
мисля, че ще бъде от полза да вземем предпазни мерки.
Какво имате предвид, лейтенант?
Ще повикаме ФБР, "Митници", "Брегова охрана".
Ще поискам да претърсят кораба и всичко, което товарят на борда.
Ще проверим и всеки...
Погледнете.
Ама че работа.
Това беше чисто нов регенерат.
- Престъпно изработен.
Да ви помогна ли да сложим резервната?
- Резервната е в гаража ми.
Много умно.
Резервната не ви върши работа вкъщи.
Ще тръгвам, лейтенант.
Ще представям книгата си в едно от онези радио предавания.
Всичко е наред, ще се обадя на пътна помощ.
Успех с радиошоуто.
Успех с гумата.
Г-н Девлин! Още нещо, сър.
Да, лейтенант.
- Неудобно ми е, че ви притеснявам.
Може ли монета назаем?
Монета?
- Монета.
Монета.
Гледам чаша хубав ирландски ейл,
стиснат от ръката, написала "Нагоре от невежеството".
Здравей, Джо. За желаещите да ни се обадят, номерът е 5551776.
Аз съм Каръл Хемингуей. Гостува ми Джо Девлин.
Поет, певец, автобиограф, разказвач.
И безсрамен пандизчия.
- Джо, бил си едва на 14.
Свеж като репичка. Както и динамитът.
Какво щяхте да взривявате?
- Англия.
Скромна цел. Защо?
- Защото я имаше,
а аз бях ирландец.
- Все още си такъв.
Но от различен цвят, Каръл.
Пацифист?
- Страстен.
Прочутият ирландски философ Георг Вилхелм Фридрих Хегел
е написал, че същността на трагедията не е битка между правилно и грешно,
а битка между правилно и правилно.
- Може ли да слушаме музика?
Потърпете малко, сър.
И всяка смърт винаги се отмъщава с друга.
Сладко отмъщение, Каръл.
Какъв е отговорът? Кога ще спре всичко?
Може би в далечно бъдеще, както написа друг член на племето ми.
Справедливост за мнозина, справедливост за свободните.
Нека всекиму бъде платено, а това ми стига.
Да отговорим на някои от обажданията. Номерът е 5551776.
Аз съм Каръл Хемингуей. Мой гост е Джо Девлин.
Ало, в ефир сте.
- Казвам се Марион.
Бихте ли спрели на онази бензиностанция?
Не може ли да почакате още 5 минути?
От малка пиша поезия.
- Съчувствам ви.
Обикновено, първите стихове са крясък от чисто страдание.
Винаги съм била щастливо момиче.
Исках да знам дали бихте ме посъветвали
как да публикуват стиховете ми.
- Това представлява проблем, нали?
При първото ми запознанство с издател
го ударих по носа в импровизиран бой в бар.
Ходиш ли по барове, Марион?
Веднага ви свързваме. Почакайте.
- Добре. Благодаря ви.
Аз съм Каръл Хемингуей. Мой гост е Джо Девлин.
Здравейте, в ефир сте.
- Ало.
Може ли да говоря с Джо?
- Този глас ми е много познат.
Да, сър, пак съм аз.
- Един приятел е на телефона.
Лейтенант Коломбо.
- Да. Тъкмо слушах предаването.
Исках да ви попитам за нещо дребно, за което внезапно се сетих.
Въпросът ми е за поемата за справедливостта за мнозина.
Същият автор ли е написал
за ангелските крила и неопетнените пасища на мира?
Всъщност не, лейтенант.
Открих тези бездарни слова на справедливостта,
надраскани на стената на една килия.
Доколкото знам, още са там. Макар че не съм проверявал скоро.
Мислех си, че авторът може би сте вие.
- Съжалявам, лейтенант.
Авторът на тази народна мъдрост, прикачил името си, е...
... Майкъл Долън. По-късно е обесен.
Страстта за справедливост на г-н Долън ме вдъхнови да избягам.
И до днес почитам паметта му
като необразован философ
върху корените на свободата за всички хора.
Ако на всички ни бъде платено, ще постигнем успех.
Майкъл Долън, ясно. Повече няма да ви губя времето.
Радвам се, че отново поговорихме.
Братко Девлин.
Помните ли ме? Чък Дженсън. Продавам каравани.
Разбира се, г-н Дженсън.
- Карах си по пътя, когато внезапно
ви чух по радиото, и си казах:
"Това трябва да е Джо Девлин, който дойде при мен.
Истинският Джо Девлин, без никакво съмнение.
Само че сега аз ще ида при него."
Много предприемчиво, но не мисля...
- Братко Девлин, не отказвайте,
преди да чуете офертата ми. Ще ви предложа страхотна сделка.
Щом видите, ще повярвате.
Както ми повярва и брат Поли.
Добре.
Седнете, братко Девлин, разполагайте се.
Колко мило.
Ще ви предложа тези хубавци
за 150 000 долара.
Споменахте г-н Поли.
Имам стока за вас, братко.
Щях да я доставя на Поли, но се оказа, че е мъртъв.
Да, за нещастие.
Стоката е у мен,
посредникът ми го няма и няма пари за храна на кучето.
Оръжията са ваши.
Същата цена, същите условия, плащане при сделката.
Да кажем,
че ще осигуря парите.
Къде е стоката?
Седите върху нея.
И още.
И още.
И още.
Ще бъде удоволствие да правя бизнес с вас, братко Девлин.
Вземи, Майкъл.
Идвам от доковете.
- Така ли?
Корабът гъмжи от агенти на "Митници" и "Брегова охрана".
Дори и ФБР, така като гледам. Тарашат целия кораб.
Няма да качим оръжията на борда.
- Точно тук грешиш, Кери.
Всички грешат.
Въпреки че го претърсват, корабът ще отплава с оръжията.
Някой ден, ще разказваш на майка си как Девлин е извъртял този номер.
Това е той.
Отивай.
Жалко за г-н Поли.
Жалко за всички нас, Кери.
Той не е първата невинна жертва на войната.
Здравейте, лейтенант. Елате да играем дартс.
Ако не възразявате, ще се откажа, щом поведа.
С г-н Малоун ли разговаряхте?
- Да, донесе новина от издателя ми.
Отново ще пуснат шоуто. С мен в главната роля.
Ще разказвам истината на мнозинствата за богатството на инките. Да пийнем.
Джоун, два ейла, като за празнуване.
Да ви кажа истината, и за мен е нещо като празник.
Тази вечер аз черпя.
Кажете, като свършат парите.
По какъв повод, лейтенант?
- Случаят, сър.
Убийството на г-н Поли. Мисля, че съм близо.
Тогава ще пием за вашето щастие.
За здравата и дълга дружба.
С песен гласовита се събужда.
За нощта тъй дълга, зажадняла.
И за късмета, дето ни огрява.
И аз имам нещо за вас.
Е, не е точно наздравица.
Да махнем правилата, лейтенант. Казвайте.
Живял един старец веднъж, оженил се за три жени наведнъж.
Питат го: "Защо пък три?" Отвърнал: "С една не върви,
а с две много смърди."
Това беше добро.
- Приемам това за предизвикателство.
Петстишия. Готови, старт.
Петстишието е лукава гадина. Дръж го ти под карантина.
Тръгне ли из квартала, бързо като хала
сее навред поквара.
Страхотно петстишие. Чуйте това.
Имало един стар пеликан,
чийто клюн бил като великан.
В клюна си тъпчел толкоз храна,
да пукна, ако знам къде я събра.
Както пиех джин с вода...
Викат ми ефрейтор Райли.
Дойде момиче - на ханджия дъщеря.
И сърцето ми плени безкрайно.
Аристотел на Платон реди: "От картофа сладък си вземи."
Платон отвръща му с клише: "Благодаря, предпочитам туй шише."
Не знам как го правите. Неизчерпаем сте.
В момента, лейтенант, изразихте предпочитание.
Лиъм, това стана на вода. Донеси нещо подходящо.
Знаете ли какво си мислех снощи, докато шофирах към пристанището?
Мислех си за Майкъл Долън и онзи стих.
"Справедливост за свободните.
Нека всекиму бъде платено,
а това ми стига."
Възпоменание, лейтенант.
Лежали сте в онази килия
и сте се възхищавали на човека, написал това на стената.
Срещали ли сте го?
- Не.
Казаха ми, че е екзекутиран.
За какво престъпление, сър?
Беше много отдавна, лейтенант.
Това ваше възпоменание
"нека всекиму бъде платено".
Погъделичкахте любопитството ми за Майкъл Долън.
Проверих го чрез Скотланд Ярд.
Оказа, че Майкъл Долън...
Определено в града ви знаят, сър.
Където и да отидете, ви сервират същото уиски.
Лесно начало, благоразумен край.
Номерът е да знаеш кога да спреш.
Дотук и не повече.
Време е да спра, пих достатъчно.
Нима смятате да обидите дома на Девлин?
Само сладкият вкус подхожда за край на вечерта.
Предлагам ви сделка.
Както казвате...
Дотук и не повече.
До белязката.
Говорехте за Майкъл Долън, лейтенант.
Оказа се, че е бил ирландски терорист.
Според Скотланд Ярд, отговорен е за убийството на пет души.
Сред тях - една жена. И дете.
Нямах представа.
- Някога и вие сте били терорист.
Знам, били сте много млад.
И онази работа с динамита е истинска.
Изненадан съм, че не знаете за Майкъл Долън.
Коварната старост връхлита преждевременно като зима.
Може да съм чул и да съм забравил.
- Не сте забравили името му.
Помните го чрез стиховете ви.
- Рискът на паметта.
Запазвате името в стихове, а останалото забравяте.
След като сте осъзнали,
че онзи стих е написан от фанатичен убиец,
ми е трудно да разбера защо наричате г-н Долън философ.
И толкова почитан.
Както казахте по радиото.
Ако съм го казал,
е било без да познавам истинския характер на г-н Долън.
Не е заслужавал почит, нали?
- Не, сър.
Не, със сигурност...
Момент.
Почакайте.
Какво има?
- Този Долън
ми напомня за някого, когото почти забравих.
Живял Финегън нявга.
От затвора успял да избяга.
Погазил закони безчет,
дори откраднал от свой братовчед.
От затвора избягал с бърз крак, само за да влезе пак.
Открихте ли нещо?
- Нищо. Дори прашка.
Бихте ли проверили отново?
Радвам се, че дойдохте.
Знаех, че ще ви е интересно да видите как бачкат момчетата.
Благодаря, че мислите за мен.
- Кажете на О'Конъл,
че ако някой опитва да превозва оръжия с този кораб, ще бъде разочарован.
Убеден ли сте, че няма да ни надхитри? Остават няколко часа до отплаването.
Той може да надхитри мен, но няма да надхитри митничарите.
Но не знаем дали изобщо има оръжия, нали?
Не, само предполагаме.
Приятелите на Северна Ирландия оценяват стореното за тях.
Свършихте работа и половина.
- По-скоро половин работа.
Още мисля за убийството на г-н Поли.
- Мислех, че държите случая.
И аз така мислех, но ми се изплъзна между пръстите.
Сигурно ще се върна към него.
Ще ми простите ли, че ви повиках тук, а се налага да тръгвам?
Разбирам ви, лейтенант.
Да построиш кокошарник е едно, да уловиш лисица е друго.
Наистина ме разбирате, сър.
Още нещо, сър.
Когато видите г-жа О'Конъл, ще й предадете ли нещо от мен?
Онзи ден племенникът ми спечели две награди.
Втората награда е по бродиране.
А първата - по вдигане на тежести.
Лейтенант Коломбо. Да, сержант, искам помощта ви.
Обадете се на шефа на митницата на пристанището на Лос Анджелис.
Нека да задържи кораба на пристан 123. Не искам този кораб да отплава.
Наложи се да го пуснем. Чист е. Нищо не можахме да направим.
Разбирам.
Лейтенант.
Г-жа О'Конъл ви търси. Иска да ви каже нещо.
Лейтенант.
- Да, мадам.
Бихте ли отплавали с него? Да избягате по море. Аз бих.
Не искам да се отказвам от работата си.
Искам да ви благодаря за усилията ви.
На борда на кораба няма оръжия, нали?
- Не знам със сигурност, мадам.
Не, не със сигурност.
Благодаря, лейтенант. Приятен ден.
Приятен ден, мадам.
Заповядайте, г-н Девлин.
- Браво, Кати, благодаря.
Реших, че може да ви намеря тук. Обратно на местопрестъплението.
Седнете, лейтенант. Питие?
- Бих искал.
Но не и този път.
Отдаден на работата.
Как е дирята?
- Много е топла.
Дори гореща.
Открили сте убиеца.
- В известен смисъл, да.
И трябва да ви благодаря.
За какво?
- За стиха на г-н Долън.
"Нека всекиму бъде платено."
"Фулс Айриш Дю".
Вижте какво пише на етикета.
"Нека всекиму бъде платено." Погледнете.
Разбирате ли какво имам предвид? Двете изречения са еднакви.
"Нека всекиму бъде платено."
Интересно наблюдение, лейтенант.
- Ето какво е станало. Обзалагам се.
Г-н Поли и убиецът са уреждали сделка.
Оръжия за Северна Ирландия.
- Да, обсъдихме този вариант.
Не разбирам връзката между изречение от стих, надпис на уиски и убийство.
Да. И до това ще стигна.
Помните ли бутилката от хотелската стая на г-н Поли?
Ето я.
Помните ли, че не отгатнахме
как бутилката е паднала на едно място,
а се е озовала на друго - до тялото на г-н Поли?
Да, добре си спомням.
- Чуйте това.
Г-н Поли и убиецът са спорили за оръжията.
Моята теория е,
че убиецът е помислил, че е измамен.
Затова, когато е застрелял г-н Поли, го е приел по-скоро като екзекуция.
Сякаш е въздавал справедливост.
"Нека всекиму бъде платено."
На килима лежи бутилка от уиски.
Друг вид от "Нека всекиму бъде платено".
Убиецът притежава отлично чувство за хумор.
Затова си прави лична игра на думи.
Премества бутилката до тялото на г-н Поли.
Сякаш етикетът й
обозначава убийството като екзекуция.
"Нека всекиму бъде платено".
Дай му заслуженото. Плати му.
Много остроумно, лейтенант.
Но нескопосано за съда.
Да, сър, но мисля, че се справих с това.
В плика са другите бутилки. Бутилките, от които сте пили.
Тази е от ирландския пъб.
Тази е от мястото, където бяхме, преди да дойдем тук.
И, както казах,
тази е от хотелската стая на г-н Поли.
Забелязвате ли нещо специално в трите бутилки?
Уви, празни са.
Има нещо друго, г-н Девлин.
Вашата бутилка от пъба.
Хубаво я огледайте на светлина.
Държите ме под напрежение, лейтенант.
Моля, продължете.
Драскотините, сър.
Виждате ли малките драскотини?
На всичките бутилки са.
Убиецът има такъв навик.
Оставя знак на всяка бутилка,
който му показва колко ще изпие при всяко посещение в кръчма.
Както на тази бутилка.
Тя е пълна като тази в хотелската стая на г-н Поли,
преди да бъде съборена от масата.
Ето я драскотината.
А това е драскотината на бутилката на г-н Поли.
Едни и същи са.
Но едва ли са еднакви, лейтенант.
- О, да.
Напълно еднакви.
Поисках от лабораторията микроснимки
на всички драскотини.
Ето, сър.
Драскотина на вашата бутилка от пъба.
Тази е от другия бар.
И същата драскотина от бутилката на г-н Поли.
Виждате ли, сър?
На снимките.
Едни и същи драскотини.
Идентични са като отпечатъците.
А защо са идентични?
От лабораторията казаха, че са направени с диамант.
Бих казал с пръстен.
Всеки диамант по света има собствена структура.
Всеки диамант оставя собствен подпис.
Ако открия диаманта,
ще открия убиеца. Какво ще кажете?
Чували ли сте този стих, лейтенант? Написан е от Луис Карол.
"Може да ме обвините в убийство или липса на разум.
Понякога изпитваме слабоволие.
Но да се преструвам не ми е идвало наум
и не е сред моите злодеяния."
Преструвате се, че събирате пари, за да помогнете на ирландските жертви,
а в същото време смятате да убивате още хора.
Това не е ли преструвка?
Политиката ни прави лъжци, лейтенант.
Сключих сделка за оръжия и заставам зад нея.
Не съжалявам.
Трябва да е "Брегова охрана".
Ще спрат кораба.
Знаели сте.
- Много хитър план, г-н Девлин.
Начинът, по който ще качите оръжията.
Много хитро.
Не бих се сетил, ако не беше бродирането на г-жа О'Конъл.
Бродирането на Кейт?
Оръжията не са на борда на кораба. Не още.
Оръжията още не са на борда.
На онзи буксир са.
Щяха да бъдат натоварени на кораба, преди той да излезе в открито море.
Флагът на буксира
носи емблемата на фирмата, която е собственост на О'Конъл.
Същата емблема, която г-жа О'Конъл бродираше.
Тя върши страхотна работа, сър.
Извадихте лош късмет.
Аз само забелязах, че буксирът е собственост на вашите приятели.
Оръжията би трябвало да бъдат на него.
Не е само до късмет, лейтенант.
Вашият сержант Гилхули не ви ли научи на това?
След като споменахте, той ми каза да си отварям очите.
Сигурен ли сте, че няма да пийнете с мен?
Може и да пийна все пак.
След като стигнахме дотук.
Дотук
и не повече.
Преводач fakelini / 2024