The Tiger's Apprentice (2024) Свали субтитрите
ПЕСЕН 1
Виж кой най-сетне отвори очички.
Точно навреме за фойерверките.
ЛУННА НОВА ГОДИНА
Красиво е, нали?
Също като теб, сладкото ми бръмбарче.
Странна работа.
Не! Открили са ни!
Бебчо, стискай здраво биберона.
Баба ще оправи положението.
ПЕСЕН 2
Виж какво демонче яогуай.
Чао-чао, кукло!
Точно така: "чао-чао"!
Не се бой, Том, идва помощ.
На ви, тъпаци!
Заповядай. Ето, няма място за страх.
Хайде, хайде!
Къде потънахте?
Простете! Дръпнете се да мина.
Направете път на "Котлет Експрес"!
Кой твърди, че свинята не лети?
Виж кой се реши да се появи!
Разчиствай пътя, Коза!
Напред! Знаеш как, Зодиак! Да защитим Пазителя!
Атака!
Хрупай перушина!
Удар, пак и пак!
Сладките атакуват!
Кон, събери ги.
Лоша работа.
Г-жо Лий!
Тигре, не!
- Чакай ни!
ЧИРАКЪТ НА ТИГЪРА
САН ФРАНЦИСКО
ПЕТНАЙСЕТ ГОДИНИ ПО-КЪСНО
Гледай си в колелата, смотан.
- Ти си гледай в краката, пич.
Явно не става.
Как си?
Много добре!
Ей, ти си новото момиче.
От доста време съм момиче.
Аз съм Том. Ей сега се връщам!
Ти си тотално свършен.
Значи не предимно свършен, а съвсем свършен?
Не се занимавай.
Бягай, изрод.
- Това е ходене, не тичане.
Някой виждал ли е дома му? Заринат е с всякакви боклуци.
Чудодейни талисмани, тамян...
На лудата му баба.
Каква е, вещица ли?
Хайде да не намесваме баба ми.
Иначе какво?
Кажи: "Баба ми е луда вещица".
Баба ти е луда вещица.
Не, не, твоята...
На ти! И на теб, и на вещерската ти баба.
Казах ти да не намесваш баба ми.
Виждате ли?
Лъснаха му гащите.
ГИМНАЗИЯ НА САН ФРАНЦИСКО
Какво става?
Опа, бойният клуб!
Спокойно, аз съм.
Издебна ме.
Аз съм Рав.
А аз съм Том.
Да, спомена го, преди да лепнеш онзи на тавана.
Как става?
- С протеинов бар за закуска.
Трябва да си купя от твоите.
Ще ме изчакаш ли?
- Добре.
Здравейте.
Казах й, че ще се прибера пеш.
Хайде, тръгваме.
Готово.
Баба ти ли ги прави?
- Да.
Приемната ми майка много си пада по тях.
Баба разправя заплетена история как пазели от зли духове.
Задръж. Какви зли духове?
Съжалявам.
- Преминавам!
Бабите разказват фантастични приказки.
- Няма как да знам.
Извинявай, не исках...
- Няма нищо!
Най-сетне случих на приемен дом. Много е готино.
Супер.
Баба ме е взела, когато съм бил бебе.
Тя е страхотна.
Понякога е...
- Странна и те е срам от нея?
Нещо такова. Обаче е готина.
Бих живяла с вещица.
Имам нещо на зъбите ли?
Не, добре си.
А сега?
Здрасти, Джиджи.
Нормално ли е? Така ли трябва да изглежда?
Да, спи с отворени очи.
Чао, Джиджи.
- Куче, очите ти сигурно са съвсем сухи.
Моля те, обърни се.
Веднъж видяно, няма заличаване.
Стига, Том. Няма да стане нищо.
И разни ме млатят, защото домът ми е нормален.
Едва ли е трагично.
По дяволите.
Много хора оставят портокали по стълбите, защото смятат дома ни за храм.
Но пък имаме безплатни портокали.
Здрасти, Томи!
Коя е приятелката ти? Много е сладка!
Здрасти, бабо на Том.
Убий ме на мига.
Том, покани я де!
Ей сега идвам, бабо.
До утре.
И вашите се запознаха в гимназията.
По-кротко, бабо. Ние сме само приятели.
А и сигурно се стресна от шантавата ни къща.
Шантаво прекрасна?
Поне не видя какво е вътре.
Дори тези талисмани да ти се струват глупост,
за мен са много важни.
И досега не знам какво значат.
- Може да разбираш, и без да знаеш.
Говориш ми с гатанки.
Един ден ще видиш истинското си лице,
а не онова, с което се представяш.
Това пък какво значи?
Говорили сме за това.
Том, не си служим с тези,
а с това тук и това тук.
Излишно е да се бием.
Пък и никакъв те няма в боя.
Онзи те нарече "вещица".
Е, и? Може пък да съм вещица.
Много смешно!
Трябва да съжалиш онзи побойник.
Какво? И защо?
Сигурно някога е бил наранен.
Хората се раждат добри.
Родът ни открай време вярва в това.
Какъв род, като сме само аз и ти!
Наследник си на семейство с хилядолетна история.
Носиш традициите ни.
Да пробваме да живеем не чак толкова традиционно?
Не че не съм горд с рода или каквото е там.
"Каквото е там"?
Искам да съм като другите.
Ти не си като другите.
Супер. Мерси.
Цялото ни семейство е съвсем различно от другите.
И много отдавна чакам сгоден случай да го обсъдим.
Върни талисманите по местата им и след това ще поговорим.
Добре, бабо.
Не се мотай!
Не се накачват, както ти падне.
Полека!
Има система.
Кой си ти?
Колко време бяха свалени?
Пет минути.
Познавам ли те?
- Не.
Но аз те познавам.
Душиш ли ме?
- Да. Вониш.
Не е вярно.
Къде е баба ти? Г-жо Лий, добре ли сте?
Пич, чакай сега... Браво, не се събувай. Изобщо не е невъзпитано!
Ето, пръсна кал и какво ли не.
Ху!
- Мей Лин!
Много се радвам да те видя!
Може да пропуснем щипането, нали се разбрахме?
Том, това е Ху, приятели сме отдавна.
Стар приятел? Какъв вид приятел ти е?
Надявам се, платоничен.
- Нямаме време за това.
В училището му днес надуших фашу.
Някаква магия ли?
Знам, и аз го усетих.
Той вони на него. Може би си в опасност!
- Спокойно.
Тъкмо щяхме да проведем разговора.
Излишно е! На 15 години съм, знам за онези неща...
Талисманите са свалени, хлапакът още не знае кой е,
а никой от Зодиака не следва протоколите ми!
Какво точно се случи, като се би днес?
Онзи ми се разбесня.
Огромен тип е.
Напомпани плещи... Приличате си.
По същество.
Не бях аз, онзи започна.
Ти довърши ли?
- Какво?
Да се е случило нещо по-особено?
- Ами да... Всъщност не.
Като изключим, че го метнах на тавана.
Олеле.
- Но никой не видя, нали?
Нещо такова. Само онези стотина съученици.
Да се махаме оттук.
Бабо, кой е този тип?
"Този тип"!
Воин от Кръга на Дванайсетте, клел съм се да браня Пазителя на феникса.
Бабо, като от детските приказки ли?
Аз съм от Зодиака.
Ясно. Здрасти, аз съм Том от рода Лий.
Непонасящ лактоза пазител на снимка на Къри като новобранец.
"Детски приказки"?
- Исках да му дам време.
Време за какво?
Опомнете се - аз съм тук!
Да, хлапе, знаем, че си тук.
- Какъв ти е проблемът?
Всички знаят, че си тук.
Имат ли смисъл думите ти?
Всичко казано има смисъл.
Тук има нещо.
Земетресение.
- Не е това.
Том, обуй си обувките.
Как го направи?
Бабо!
Само така! Ще покривам отпред, ти иди отзад.
Не, това е могъщо фашу.
С Том трябва да тръгвате.
Няма!
Заведи го на безопасно място, Ху.
Том, погледни ме.
Обещавам да ти обясня, но сега трябва да тръгнеш с Ху.
Няма да те изоставя.
Лу.
- Тръгвайте веднага!
Чакай...
- Сега!
Г-жо Лий.
Лу.
Може да стане по лесния начин.
Знаеш какво искам, старице.
Ела си го вземи тогава.
Отивай. Донеси ми Феникса.
Колко сладко!
Бабо!
Не, не, не.
Назад!
Бях се затъжил за това.
- Какво е станало с панталоните ти?
Върхът. Още яогуаи!
И какво е яо...
Няма воини на Зодиака да те пазят.
Само аз и ти сме.
Но може би предпочиташ да започна със скъпия ти внук.
Не го доближавай!
Давай, препускай, тигре.
Кажи го пак и ще те изям!
Не. Чакай, задръж!
Не, не, не! Олеле!
Не, пусни ми...
Внимавай какво риташ!
Тигре, помощ!
Колко си крехка сега.
И колко си стара!
Да ти подам ли ръка?
Аз ще ти подам две!
Право на пълен памперс.
- Бабо!
Бабо!
Том, добре ли си?
Нима си мислиш, че е лесно да ме победиш?
Ще си го взема.
Пусни я!
Не и докато съм Пазител.
Бабо.
Какво?
Какво е това?
Каретата на духовете.
Идва да отнесе душите на великите и благородните.
Бабо!
Хайде, хлапе, не изоставай.
Бързо вътре.
Ще предупредя останалите.
И каква полза от това? Не, ние трябва...
Защо сме във вехтошарник?
- Антиквариат. Не вехтошарник.
Тук живея. Оттук бдях над теб.
Ти и онези чудовища...
- Яогуаи.
Тварите на Лу. Зли дребни гадини.
Откачени приказки, които баба ми разправяше като малък.
Не са приказки.
Не са.
Баба ти беше Пазител, един от най-добрите.
И даде живота си, за да опази това.
Колието си?
Това е Фениксът.
С помощта на Феникса богинята Ну Куа е създала човечеството,
но още оттогава тъмните сили го искат.
Сега е твой дълг да го пазиш.
Какво? Не, това не е...
Трябва да си ходя, утре съм на училище.
А баба е...
Не може да си тръгнеш.
Това ми е работата.
Дори не те познавам!
Ако си Воин на Зодиака, трябваше да пазиш баба.
Виж, Том...
- Изостави я там, а можеше да я спасиш!
Трябва да си вървя.
- Спри.
Не може...
- Пусни ме.
Не, трябва да ти кажа за...
Заклинанието на вратата.
Г-жа Лий те предаде на грижите ми.
Значи си мой чирак.
Горе има стая, настани се в нея.
Добре.
Тъп тигър.
Всичко това е невероятно.
Някаква си дрънкулка.
Стига бе.
Кой се осмелява да буди императрица Ну Куа?
Том?
Това си ти.
Сега обитаваш два свята -
на тленното и на вълшебното.
Ясно.
Наистина полудявам.
Мислех, че ще се справи.
Съжалявам, хлапе.
Какво слагат в тамяна напоследък,
че така ми дразни очите!
Да.
Вярно, и моите.
Том!
Том! Хлапе!
Събуди се де!
Изрежи си ноктите.
Какво ти става? Така ли будиш хората?
Другия път ще ти попея.
А сега да се залавяме за работа.
Не знам какво си намислил с това за чирака,
но няма да лъскам коли.
Знам, яко е. Хайде.
Да видя с какъв материал ще работя.
Пробвай да ме удариш.
- Истински ли?
Стига да го можеш.
Ще видиш сега, косматко!
Постарай се повече. Да не мислиш, че някой яогуай ще седи и ще те чака?
Добре, не мога да те ударя.
Това ли беше важно да разбера?
Не, трябваше да разбереш, че не разбираш кое е важното.
Колко опита да ме удариш направи?
Не знам.
- Осем.
А колко пъти провери дали Фениксът още е у теб?
Нито веднъж.
Това исках да ти покажа.
Плъх!
Казах да не припарваш до портфейла ми! Ела тук!
Не!
Ще си платиш!
Така ти се пада.
Колко години...
Престани да крадеш от мен!
Здрасти.
Видя ли? Направих го! Аз направих нещото!
Не се перчи. Това беше отбранително фашу.
Рефлекс е.
Том, това е Плъх.
Ама той е от Зодиака! Като теб е.
Опитваш се да ме обидиш ли?
Името ми е Сидни, занимавам се с придобиване.
Придобиване? Ти си крадец!
- Крадец ли?
Открадна меча ми от династия Мин. Пази си часовника.
Нямам часовник.
Нищо, аз имам купища. И ще ти дам отстъпка за приятели.
Сидни, защо си дошъл?
И пак се връщаме към плъха.
Дойдох да ти кажа, че снощи видях Лу.
Какво?
Невъзможно е! Тя умря пред очите ни.
Мотаех се около богаташките къщи до морето край скалите.
Първокласен боклук има там!
Намерих гурме супа от миди в канала.
И изведнъж, като гръм от ясно небе - Лу!
Беше в едно изоставено имение и реших,
че може би и тя се цели в супата.
Видът й беше отблъскващ А аз рядко използвам тази дума.
Пропълзя до един зловещ фонтан,
а водата му я излекува!
Естествено, веднага галопирах насам.
Знам къде е мястото. Да не се мотаем, хайде!
Няма да стане.
- Защо?
Ще те убие.
Лу не е просто редови яогуай.
Могъща е колкото Пазител.
Служи си с най-тъмните магии.
Да идем в храма и да съберем Зодиака.
Точно така, хайде! Да съберем всички от Зодиака.
Сам се справям по-добре.
- Той ще е в безопасност, ако сме заедно.
Добре, отиваме да съберем Зодиака.
- Ура!
Вече съжалих.
Хей! Имам подаръче за теб като Пазител.
Но не е това.
Намерих я в автобуса, гарантирано е добра.
Може да ти влезе в употреба.
Само не споменавай, че го имаш от мен.
Мечът от династията Мин?
Яко.
ШЕСТВИЕ ЗА НОВА ГОДИНА ТОЗИ УИКЕНД
Китайският квартал е най-вкусното място на света.
Извинете.
Надушвате ли?
Загниваща риба, разлят соев сос.
Грубо!
Плесенясал женшен?
Дъмплинги? Как може да ги изхвърлят?
Идвай, Плъх.
Това е мястото.
- Дим сум ли ще ядем?
Не всичко е каквото изглежда.
Само един е. Ще се справя...
По дяволите.
Не всичко е каквото изглежда, нали?
Закачаш ли Тигъра, ще усетиш ноктите му.
Няма такъв израз.
- Има.
Не. Кой говори така?
- Тигрите.
Ти!
Какво?
Да започваме.
Фукла.
Голяма работа, че летиш.
Това беше велико!
Господа.
Мистрал. Идеално се справях и без теб.
Да, видях.
Радвам се да те видя, гризач.
- Нарече ме "гризач".
Томас Лий.
За мен ще е чест да те пазя и напътствам.
Момент, г-жа Лий го повери на мен.
Аз ще съм този, който ще го пази и напътства.
Както го напъти и към този капан.
Ще заведа хлапето до храма.
- Чудесна идея.
Там може да намери наставник без проблеми с доверието.
Никой не те е молил.
За кое? Да те спася?
Впрочем, пак заповядай.
Драконът не може да си трае.
Все същият Ху.
Нямаше ли една фраза за тигъра и козината му?
Много си духовита!
- Знам.
Синтия!
Затворено е.
- Моля?
Дай подробности - как се справяш?
Синтия, аз съм - Тигър.
Аз съм Ху!
Отвори.
Излагаш ме.
- Затворено е!
Идваме по работа на Зодиака.
- А моята работа е ресторантът.
И отваряме след три часа.
Браво.
- Харесва ли те някой изобщо?
Знам как да се оправя.
Като входна такса, предлагам ти този 65-годишен корен на див женшен.
Край на кражбите на соев сос, Плъх.
Дали не ме бъркаш с друг говорещ плъх?
Стотарка добре ли е?
- Тъкмо отваряме! Заповядайте!
Тихо!
- Пак заповядай.
Мирише много вкусно. Може ли да похапнем набързо?
Не.
- Извини Ху. Не разбира хората.
Не е наясно с чувствата. С днешния свят. Изобщо нищо не му е ясно.
Хлапакът вони на потни мишници и прясна магия. Кой е?
Под моя опека е.
- Под наша.
Зодиак...
Какво става?
Храмът на Дванайсетте е в камерата?
Отдавна беше.
Благодаря за хлебчето!
Имаше нужда. Много си кльощав!
Тя е жаба.
Добре дошли в Храма на Дванайсетте.
Това ли е вашата вълшебна крепост?
Още нищо не си видял!
Започва представянето на стартовия ни екип.
Да не сме баскетболен отбор!
- Плъх си знае работата.
Представям ви невероятните,
зашеметяващи Воини на Зодиака!
И така, първата тръба за деня, ранното пиле, което рано пее -
Петелът!
Перата на гнева!
Винаги намира път до сърцето ви и го обожавате при все вонящия му дъх -
Кучето!
Цунами от слюнка!
Следва планината от мускули и ударна сила -
неудържимият Вол!
Вдигнете противостоящи палци за човекоподобната омайница Маймуната.
Хърбава и зла, смалява ви бързо тя!
На котлети я обичат, към търбуха й надничат -
Свинята.
Шунки-цунки!
И звярът, възпламеняващ въздуха, маниак на огъня -
аплодирайте...
- Разгорещяващата.
...Дракона!
Хич не е лошо.
- Не ръси похвали.
Кажете ли го, чул го е.
Обожаван от всички - Заекът.
Сладките атакуват!
Гъвкава е и с опасен зъб.
Неканена гостенка във всеки спален чувал -
Змията!
Хайде да се гушкаме!
Самата чистокръвна скорост - Конят.
Максимум конски сили.
Експертът ни по взривове, спецът по звуковите ефекти...
Козата!
Каменно лице, сложна натура, завършен егоист...
Това беше, край на шоуто, Плъх.
Ще ги пусна.
Грубо!
Странно. Обикновено сме дванайсет.
Това ли е всичко?
И за зоокът за деца не става.
Кое е хлапето?
- Том.
Сега той е Пазителят.
- Привет.
Новият Пазител значи?
За изкукуригал ли ме вземате? Ама вижте го - онзиденшно пиле.
Казала кокошката!
Аз съм петел, ясно? Петел!
- Хайде да престанеш.
При последната ни спявка каза, че сам можеш да браниш Пазителя.
Така ли беше, Коза?
Без взривове на закрито!
Няма ли да ми помогнете? Лу трябва да си плати!
Хлапе, не става дума за мъст. Пазителят не е за това.
А може би трябва.
Ти оставаш тук, в храма.
С Лу ще се оправяме ние.
- Не!
Да съм отсъствал на среща, на която са направили Мустачко командир?
Честно, Бутче, и аз не искам да си ми наоколо.
Бутче ли? Ще ти покажа какъв вкус имат бутчетата!
Да ви смаля ли, че да кротнете?
Чуйте ме! Спрете.
Добре, ще ти покажа аз!
Колко сладко!
Наоми, не помагаш.
За голям и як ли се мислиш? Петлите бързо свиват на котките сърмите!
Хилядолетници сте, но още се държите детински.
Толкова ситни, а толкова яд сте събрали.
Едно клъвване те дели от смъртта.
- Късметлия, че не си в чиния.
Хей, къде е Том?
Къде е отишъл? Заеко!
Чувам тичане.
Към алеята и нататък...
Духна под носа ни.
- Да, изчезнал е.
Не бива да го изпуснем.
Съжалявам.
Да не би и ти да си говореща?
Естествено, че не си.
Катеричките не говорят. Само тигрите, плъховете, маймуните и драконите.
Какво е това?
Том!
Да съм знаел, че вътре е толкова луксозно, отдавна да съм обрал това място.
Зрителна измама е.
Тук действа мрачно фашу.
Да се разделим, за да покрием терена.
Не, заедно сме по-силни.
Хубаво, няма да се делим.
Само ще сме отделно.
- Как отделно е заедно?
Само аз ли чувам това?
Не сме глухи, козинеста топко!
Радвам се за вас! Но аз го чувам по-хубаво.
Леле, колко дълъг коридор!
Козата!
Другите от Зодиака.
Сигурно Лу ги е пленила.
Слушайте, ушите ми ще се справят!
Тичай, намери останалите!
- Тръгвам.
Чадър, приготви се за разперени крила.
Рав?
Рав!
Том, здрасти.
Какво правиш тук?
- Тук живея.
Меч ли носиш? Карнавал с костюми ли има?
Не спомена, че живееш в имение с духове.
- С духове ли?
Ще ме запознаеш ли с приятелчето си?
Извинявай. Това е Том.
Том, приемната ми майка Лу.
- Лу?
Какво правиш?
Здравей, Томас.
Истинско удоволствие е.
Какво става?
Какво си ти?
Бягай.
Рав, той носи едно колие.
Не мога да спра.
Донеси ми колието веднага.
Том, аз...
Рав, колието.
Няма колие.
- Как няма?
Не носи нищо. Пусни го!
Достатъчно!
Рав!
- Къде е Фениксът?
Том!
Том!
Томас, цяло хилядолетие търся Феникса.
Кажи ми къде е и ще те пощадя.
Ще се размине и на тъпичката Рав.
Кажи ми къде е.
Добре! Спри малко, моля те.
Чакай...
Под камък на верандата у нас.
Не, чакай, не! В джоба ми е.
Или го пъхнах в чорапа.
За глупачка ли ме вземаш?
Сигурен съм, че е в шапката ми.
Но аз не нося шапка!
Том!
Тигър.
Дракон.
Плъх.
Къде е Маймуната?
Идеално.
Когато и последният от вас в Зодиака умре с Томас,
няма да има кой да ме спре и ще открия Феникса.
Какво става?
- Хванете се за нещо.
Сидни, това моят меч ли е?
Какво?
Можете ли да плувате?
Да плуваме? Да. Да дишаме под вода? Не!
Мисля, че намерих изход, но май само аз мога да се провра оттам.
Ще ни смаля. Дръжте се!
Хайде!
Добре.
Тази магия за смаляване има ли срок на действие?
Триста пържени ориза!
Чувствам се доста особено.
Имаме проблем.
Бързо, Дракон!
Какво?
Браво, Наоми.
Народе!
Някой чува ли ме?
Том...
Благодаря, че ме спаси.
Нищичко не виждам. Пълен мрак!
Нима това е краят?
Много добре се получи.
Яогуай.
Това е наистина важно: къде си скътал колието?
На късметлийско място. Поне така се надявам.
В купа с курабии с късмети?
Много хитро, признай.
Късметът е, че никой не го е изял.
Стори ми се забавно.
Цял живот гледам такива подложки.
На всички сте били изобразени вие.
Доста неточно.
Погледни.
Какво е това изобщо? Наденица с крака?
Нямам окосмяване по лицето.
Аз имам. И много ме отваря!
Свинята ми липсва.
Всички те ми липсват.
Те са нашето семейство.
Трябва да ги спасим!
Трябва да ме научите на всичко, което е нужно да знае един Пазител.
Моля ви!
Всеки Пазител обучава следващия.
Хлапето има право.
Г-жа Лий я няма, така че нямаме и друг избор.
Твоята роля е да се свържеш с Феникса.
Мистрал.
Изчисти съзнанието си от всичко ненужно.
За да видиш Феникса, трябва да си съсредоточен.
Силата на Феникса е най-могъщата във Вселената.
Ако е в подходящите ръце, тя създава.
Но попадне ли в лоши ръце като на Лу, руши.
Какво ще стане, ако Лу го вземе?
Тя ще освободи помитащата сила на Лунната нова година, когато чи е в пик.
С помощта на Феникса ще унищожи човечеството
и ще властва вечно над потънал в мрак свят.
Добре, убеди ме, страшно е.
Веднъж пусната, силата унищожава всеки, дори Пазител не може да оцелее.
Но няма проблем да го нося на шията си! Ясно.
Дъмплинги на пара. Апетитни!
Не съм гладна.
Яж!
- Всъщност...
Том, подай ми соевия сос.
Без ръце.
Как без?
- Чрез линиите на чи.
Нещо като вълшебни нишки, които прекосяват всичко.
Просто хващаш някоя.
Ето така.
Виждаш ли Феникса?
Не.
Аз съм много плашлив. Всичко ме стряска.
Затова магия за защита е добре дошла.
Магия за защита!
Магия за защита!
Нищо.
Научи ме да разпердушинвам неща с фашуто.
Чакай, чакай. Как го каза?
- Фашу.
Усети енергията чи в теб.
И я остави да тече.
Пълен провал.
Фашу.
Фашу.
Така де - фашу!
Фашу.
Фашу!
- Изговаряш го грешно.
Не.
Видя ли?
Фън-шу.
Каза "сладък картоф".
Сладък картоф.
Десертът!
ВИЖДАШ ЛИ ФЕНИКСА?
Да!
Наистина ли?
- Не.
А СЕГА?
Ако не виждаш Феникса, всичко това е без значение.
Ху.
- Голяма работа.
Съжалявам, че не мога да се свържа с вълшебната птица.
Разказите на г-жа Лий за Пазителите и за Зодиака
не са били просто приспивни приказки, но и уроци за теб.
Казах ти, че не знаех.
Може да разбираш, и без да знаеш.
Хайде да си починем и да охладим страстите.
Става!
Той ме мрази.
Ти сериозно ли?
Ху даде живота си за теб!
- Какво?
Една нощ на моста. Ти беше още бебе.
Ху ти спаси живота. Струваше му скъпо.
Каретата на духовете идваше за него.
Само като му вдъхна част от своята душа, сливайки се с неговата,
г-жа Лий успя да спаси Ху.
У Ху има частица от душата на баба ми?
И понякога можеш да я зърнеш в очите му.
Впечатлен съм. Той вече се справя.
Не е достатъчен напредък, знаеш.
Без Пазител да го научи да се свързва с Феникса, всичко губи смисъл.
Правим всичко по силите си, но не сме г-жа Лий.
Отдавна го наблюдавам.
Знаете ли защо не може да се свърже?
Не знае кой е самият той.
А може и да не разбере.
Върнах се у дома, бабо.
Не мога да разбера.
Защо не си ми казала?
Как да се справя без теб?
Не! Това е невъзможно!
Но ти си... Наистина ли си ти?
Мислеше, че лесно ще се отървеш от мен ли?
Бабо.
Какво стана? Къде беше?
Това е приказка за приспиване.
Кажи, колието ми още ли е у теб?
Изобщо не трябваше да ми го даваш!
Не съм Пазител, не виждам Феникса.
Няма нищо, Том. Всичко ще се нареди.
Сега ще го взема.
Не е тя!
Пусни я!
Я виж ти! Някой се е обучавал.
А ти си такава неблагодарница!
Разочароваш маминка Лу.
Така ли? Беше отвратителна майка!
А манджите ти са гнусни.
- Бързо, да бягаме!
Благодаря, Томас.
Не е за вярване! Пак същото! Защо постоянно бяга от мен?
Той ли бяга, или ти продължаваш да го отблъскваш?
В това няма грам истина. Омръзна ми да слушам.
Типично котешко поведение.
- Какво? Не съм...
Нетърпящ намеса? Зверски бранещ своето? Ами прекомерното гласене?
Опа.
Котката не идва, когато ти я викаш.
Прави всичко, когато и както тя иска.
Такава е дори с най-любимите си.
Не съм ли права?
Права си.
Отблъснах всички.
И Том, и всички от Зодиака, а теб - най-много.
Но ти не ме напускаш.
Защо?
Знам ли, сигурно обичам котки.
Том!
Изгубих го.
Фениксът е у Лу.
Помислих си, че ако се върна до къщата ни,
нещо ще ми подскаже защо не ми е казала.
А намерих това.
Аз ти го дадох, когато беше бебе.
Така ли?
През целия ти живот съм край теб.
От онази вечер на моста.
Знаехме, че Лу ще се върне.
Затова с баба ти решихме да те скрием, за да опазим рода.
И успявахме.
Докато не лепнах онзи на тавана.
И свалих талисманите, които ни пазеха.
- Не знаеше.
Аз допуснах Лу да вземе Феникса.
Не, за това вината е моя.
Не бях най-добрият наставник.
Но най-накрая, след хиляда години,
разбрах кое е истински важното.
Как продължаваш напред.
Не знам мога ли да съм такъв, какъвто ти трябвам.
Вече си такъв.
Носиш го в гена си.
Произхождаш от хиляда поколения на Пазители.
Баба ти даде колието именно на теб.
Вярваше в теб.
Добре.
Как ще открием Лу?
Ще намерим Феникса.
Лу чака залеза - тогава енергията е най-мощна.
Свържи се с Феникса и го намери.
Прекалено е.
Съсредоточи се.
Не мога, изпускам го.
Дишай.
Намери нещо устойчиво да те крепи.
Всичко е наред. Добре си.
Лу!
Томас! Същият като баба си.
Упорства докрай.
Лице, поеми маймунска лапа!
Разкъсайте тези животни.
Гаден, гаден яогуай.
Разточен си за дъмплинг!
Ще ти го върна.
Благодаря, чао.
Магия за защита!
Магия за защита ли?
Да беше там, за да защитиш баба си.
Чудовище!
Дръж се.
Том.
Бабо.
Том!
Том!
Не!
Ху!
Сякаш не мога да спра да отнемам всички, които обичаш.
Горкият Томас.
Знаеш ли защо не те убих онази вечер на моста?
Още тогава видях в погледа ти,
че не си никаква заплаха, защото не си никакъв Пазител.
Поредната лъжа! Тогава ме е спасил Ху.
А къде е тигърът сега?
Чадърът на Лу.
Бързо, хвани го! Трябва да освободим другите.
Това е лудост. Чиста лудост!
Ще го хвана!
Не!
Хванах го!
Гоня зъл чадър насред рояк от чудовища - всичко е точно.
Наоми, удари едно рамо.
Така ли помагаш?
Нямаш представа откога чакам този момент.
Чрез мощта на Феникса мога да създам света отново,
но без хората в него.
А за теб запазих място на първия ред за това зрелище.
Когато кажеш, Наоми.
Тъп чадър, пусни приятелите ми.
Воини на Зодиака, да защитим Пазителя заедно.
Хайде!
Том?
Не, не!
Погледни тази красота, Томас.
Хлапе, идваме.
Изпреварихме те, Тигре.
Дий!
Ще видите кой командва!
Хвърчащо гюле!
Метни още едно.
Точно така.
Чуваш ли това?
Ху!
Само така! Зодиакът настъпва.
Маймунско ходило!
Коза!
Закъсняхте.
Достатъчно!
Слагам край веднъж завинаги.
Хайде, Томас.
Можеш да умреш, борейки се, също като баба си.
Не е нужно да се бием.
Какво си мислиш, че правиш, момче?
Нямаме нужда от тези.
А от това тук.
И това тук.
Сега разбирам, бабо.
Хайде, момче, бий се с мен.
Том.
Виждам Феникса.
Не!
Хей.
Всичко е наред.
Тук съм, за да те пазя.
Попаднал в твоите ръце, Фениксът руши.
Не!
Но в подходящите ръце...
Том, събуди се!
Чуваш ли ме, Том?
Не диша.
Том?
Приятелю, не си отивай.
Не. Не!
Няма да го оставим да умре.
Ну Куа?
Действай!
Побързайте. Трябва да сме всички.
- Благодаря, приятели.
Императрице, нужна ми е помощта ти.
Императрице!
Чиракът ми се пожертва, за да спаси смъртните.
Момчето не може да оздравее.
Но може да бъде спасено!
Погледни надолу, Тигре, и ми кажи какво виждаш.
Вода. Океан.
Морето на сълзите - накрая всички души свършват там.
Вземи моята в замяна. Слей душите ни, както г-жа Лий направи за мен.
Но може да умреш с него.
Не ме е страх.
Виждам.
Духът ти никога не е бил потаен, Тигре.
Повтори следните думи:
"Свързвам се с теб чрез кръвта си".
Свързвам се с теб чрез кръвта си.
"Привързвам те чрез дъха си."
Привързвам те чрез дъха си.
Здрасти, хлапе.
Какво ти се е случило?
Ти да видиш! Излиза, че тигърът мени козината си.
Върхът. Сега цяла вечност ще слушам тази мъдрост.
Не ме остави да умра, нали?
Дай да не раздухваме излишно.
Томас Лий,
кръщаваме те Пазител.
Браво.
- Честито.
Ще се справиш блестящо, стига да ме слушаш.
Ама толкова бързо порастват!
Годеник ли ти е?
Какво? Ти пък, ние сме в гимназия.
Не е прекалено късно.
Искам да ти дам още нещо.
Свещен подарък.
Яко. Празна е.
Какво?
Ясно, това е някаква метафора, нали?
Сид!
Какво? Да бе, плъхът ти е виновен! Всичко ми е ясно.
Нямам представа как се е озовал там.
Направих ти ключ за работилницата ми.
И това е свещеният подарък?
Реших, че понеже имаш да тренираш още, а трябва да отседнеш някъде,
може да смяташ работилницата ми за свой...
Дом?
Да. Ако искаш де.
В мен има частица от твоята душа,
така че явно сме нещо като семейство.
Знаех си, че ще ни трябват кърпички! Много си мекушав.
Гордея се с теб, Ху.
Не знам какво слагат в този тамян!
Да. Добро оправдание.
Ясно ми е, че си от старата школа, но няма лошо да проявиш чувства.
Има да видиш проява на чувства, чирако.
Чирак ли? Аз съм Пазител.
Имаш още много да учиш.
Съжалявам, но да не би ти да хвана Феникса и да спаси света?
Не беше ти.
Аз спасих мизерния ти животец за кой ли път!
Да съм те молил за услугата? Владеех положението!
"Окото на тигъра"? Бъзикаш се с мен.
Класика е.
Не става дума за това. Ти си тигър!
- И какво?
Вярно ли не разбираш колко е...
Тази песен е писана за мен.
- Чакай да...
Не пипай. Остави ме да си пусна музиката.
Това е!
Това е моята музика!
Имаш нужда да излизаш повече.
А ти - да тренираш повече.
Чакай малко!
Ху се вживява прекалено.
Петарка, че хлапето ще надделее.
Приемам.
Само за сведение, нямам пари.
Какво правиш?
Спри. Не! Чакай, недей!
Яко!
Няма да си делим котешката тоалетна!
Превод на субтитрите: Албена Христофорова
subs by sub.Trader