Jungle Heat (1957) Свали субтитрите
Когато всичко върви бавно, разбираш, че си на Хаваите.
Къде ли е този Фолджър?
- Тази жега обичайна ли е за ноември?
В Панама изглеждаше хладнокръвна
по време на най-горещото лято във Филипините.
Ти винаги си хладнокръвна.
Много хладнокръвна.
Ако останем по-дълго, може да отворим цветарски магазин.
Всички са много дружелюбни.
- Това е игра.
Забрави, че си експерт по регионални трудови отношения.
Ако всички плантатори управляват небрежно, колкото Фолджър,
не се учудвам, че трябваше да ме повикат.
Колко далече е до Хонолулу или Уайкики?
На около 100 мили на югоизток, на друг остров.
Винаги се оказваме на 100 мили от главната атракция.
Чувал съм, че на Кауаи също има живот.
Хайде де, Фолджър!
Как изглежда?
- Нямам представа.
Ти чакай тук.
ОБЕДИНЕНИЕ НА КАУАИ – товарно отделение –
Момчета!
Къде е гишето за информация?
- Аз давам информация.
Един човек трябваше да ме посрещне на пристанището, но не се появи.
Все някога ще дойде, ще видите.
Може би го познавате? Фолджър, плантатор.
О, той идва понякога. Всяка седмица.
Ще видите, все някога ще дойде.
- Тези туземци поне се опитват, нали?
Тук има ли таксита или коли под наем?
- Има хотелски автобус до Лихуе.
Звучи добре. Ще го хвана.
- Замина преди десет минути.
Вие не предлагате ли нещо?
Автобусът понякога се връща всеки ден. Ще видите.
Не мога да вися на кея до края на деня, за да "видя".
Тук е доста влажно през нощта.
- Вие случайно да имате кола?
Да, която гази из локви.
- Ще сме ви благодарни да ни откарате.
Добре. Ще се видим на кея.
- Много ви благодаря.
Много щастлив човек, понякога.
- Да...
Продължавайте да търсите онзи пакет.
Благодаря. Май сте нашият ангел-хранител.
На ваше място бих се махнал от тук със следващия кораб.
Какво?
- Започвате лошо.
Може би това не е вашият остров.
Не сме суеверни. Това беше инцидент.
Да, случват се.
Извинете. Роджър Макрей.
Джим Рансъм.
- Това е съпругата ми, г-н Рансъм.
Здравейте.
- Много сме ви благодарни.
Г-н Рансъм предложи да ни закара, скъпа.
До плантацията на Фолджър се стига трудно.
Тя е на Кауаи Пойнт.
- Познавате ли Фолджър?
Познавах го. Вчера го погребахме.
- Починал ли е?
Другите тук не се погребват.
- Как почина?
Много бързо.
- Нещастен случай?
Да. Напоследък се случват често.
Роджър, защо не отседнем в друга плантация?
Ан, компанията ме изпрати на Кахили и там ще отидем.
Дълго ли ще останете?
- Не знам. Защо?
Просто съм любопитен. Елате.
Странен човек.
- Не съм го избирал за компания.
Веднага се връщам.
Интересно с какво се занимава.
- Екзотично е, нали?
Горещо, мръсно, и пълно с неприятни на вид азиатци.
Поне не ни зяпат както ние тях.
Те ще видят повече без да гледат, отколкото ние дори да се взираме.
На табелата пише "Пуи". Това е село Пуи.
Очевидно.
- Нещо не е наред.
Дълго проучвах картата.
Сигурно доста сме се отклонили от плантациите на Кахили.
Сигурна съм, че г-н Рансъм знае къде отива, Роджър.
Да, той знае. А ние?
Непременно ли трябва да драматизираш?
Не сме ли се отклонили от Кахили?
Точно така.
- Има ли конкретна причина?
Ще заобиколим и ще отидем на Кахили от другата страна.
Сутринта на пътя е дерайлирал влак.
- Да не е влакът със захарта?
Теснолинейка. Лесно е да се случи.
- Как е дерайлирал?
Не знам. Не е в моята компетенция.
А това какво беше?
- Стори ми се, че видях познато лице.
Там имаше двама китайски безделници.
- Японски.
Японци, китайци – каква е разликата?
Мнозина японци се навъртат около нацистите, а китайците – не.
По-добре е да запазите неутралитет, отколкото да общувате с някой от тях.
Някой ви следи.
- Следят ме? Защо?
Не го ли усетихте, когато палетата паднаха върху вас?
Това беше инцидент.
- Разбирате ли от инциденти?
Специалист съм. Във всичките им размери, видове и форми.
Чудесно.
Мисля, че всеки ден ще можете да добавите нов към колекцията си.
Някой е пробил хубава дупка в резервоара ми.
Как? Кога?
Докато съм бил в магазина.
- Но това е невъзможно!
Сигурно е от някой камък по пътя.
- Роджър е прав, г-н Рансъм.
Никой не е доближавал колата. Там бяха само онези японци.
Точно така.
- Вярвайте в каквото искате,
но това прави нещата още по-зле. Вече трябваше да съм в Кахили!
Никой не ви задържа. На 15 мили през джунглата е, по права линия.
Роджър не искаше да е неблагодарен. Просто денят ни беше ужасен.
Така е. Извинете ме, Рансъм. Но защо някой трябва да го прави?
Да предположим, че сте прав...
- Млъкнете!
Това е кола!
Спря.
- Стойте, Макрей!
Ще си тръгнат!
- Помогнете ми.
Добре, ще му помогна.
Да тръгваме! Побързайте!
Оценявам, че ни докарахте, но определено сте опасен шофьор.
Сами нямаше да пристигнете.
Надявам се да открият това място, за да ни донесат куфарите.
Огледахте ли вече обстановката?
- Има нужда от женска ръка.
Всички имат нужда от нея.
Здравей, Каем.
- Добър ден, докторе.
Доктор? Не бих предположил, че сте доктор.
Това е източното влияние. Нищо тук не е такова, каквото изглежда.
Това е вашият слуга. Каем, новите управители на плантацията.
Не сме новите управители, докторе.
Както вече казахте, нищо тук не е такова, каквото изглежда.
Може би има изключения.
Последвайте ме, моля.
Потаен е. Никога не казва това, което мисли.
Мисля, че се изказа съвсем ясно.
Просто са любопитни.
- И местното любопитство
се превръща в мързел, а мързелът носи беди.
Това, скъпа моя, е кратката история на всички проблеми с работниците.
След седмица няма да можем да изринем боклука. Трябва да говоря с Каем.
Само малко прах, Роджър. Това толкова ли е важно?
Не си научила нищо, Ан.
Местните аборигени са само на крачка пред своите първобитни предци.
Водачите им са били властни хора, които са им казвали какво да правят.
Но се появяваме ние и премахваме това робство.
В племената е имало сигурност и власт,
и те инстинктивно чувстват нужда от това.
Без ръководство плават по течението. Трябва им железен юмрук.
Говориш за примитивни хора, но днес на Хавай образованието е задължително.
Образованието изостря ума, но не премахва инстинктите.
А онази теория, че всички хора се раждат равни?
Всички хора се раждат еднакво слаби и безпомощни,
но не всички растем еднакво.
Имаме посетител.
Надявам се да не остане за вечеря. Ще ни разори.
А аз дори още не знам къде е кухнята.
Каем!
Каем!
Каем!
Каем!
Каем е тук.
- Отиди да отвориш.
Да, господине.
Нямаш нужда от това, прекрасна си.
- Мъжете ласкаят, но огледалата – не.
Не стой така. Заведи ме при него. Много е важно да поговорим.
Роджър Макрей? Харви Матюс.
Един от плантаторите? Здравейте.
- Мислех да ви посрещна на кораба,
но влакът дерайлира върху пътя.
- Да, вече чухме.
Това е съпругата ми, г-н Матюс.
- Г-жо Макрей, съпругът ви е донесъл
рядко цвете, което трябва да украси нашата градина.
Благодаря ви, много сте галантен. Ще седнете ли, г-н Матюс?
Благодаря, госпожо.
Нещо за пиене, Матюс?
- Чудесно предложение!
Каем! Донеси питие на г-н Матюс.
Джин-тоник, момче. Без джин, без чаша, само тоник. Неотворен.
Май сте въздържател, а?
- Да.
Избягвам смесени напитки, забъркани от местните смесени племена.
Има много шансове за случайни смески.
Например какви?
- Например, арсеник с тоник.
Влиза чудесно, но е ужасно вредна за дъха.
Нали не подозирате Каем?
- Изглежда добро момче.
Но е нов тук. Не съм го виждал.
- Д-р Рансъм го познава.
Срещнали сте Рансъм?
Докара ни, когато Фолджър не се появи.
И д-р Рансъм явно познава нашия слуга.
Всички те са овце в стадото на добрия доктор.
Не мисля, че има местен, който да не е маркирал.
Маркирал?
- Ваксинация. С подкожна инжекция.
Необичайно за доктор. Няма професионален подход.
По-скоро е самоук доктор.
Започна в джунглите преди пет години в палатка и с термометри.
Защо съвременен човек на науката предпочита тази примитивна практика?
Отдаденост и служене.
- Ан беше медицинска сестра.
Още не е отмила всички антисептици от себе си.
Не могат да се отмият напълно. Сигурна съм, че имате работа.
Ще огледам наоколо. Не ставайте.
- Скъпа,
вие сте освежаващ бриз в този дълбоко изпържен рай.
Очарователна жена.
- Да, така е.
Макрей, вие се появихте в най-точния момент.
Матюс, предпочитам по-голяма предпазливост,
предвид работата ми тук.
- Разбира се. Имам навика да викам.
Заради изостаналите слуги е.
- Знам. Да говорим направо.
Компанията е обезпокоена от серията инциденти.
Ужасно! А сега и смъртта на Фолджър.
И не могат да бъдат спрени. Като по часовник са – денонощно.
Мен вече няколко пъти се опитваха да ме "разубедят".
Невероятно! Никой не знаеше, че ще дойдете, освен плантаторите.
Е, може да е просто съвпадение. И така, защо е всичко това?
Агитация. Трудова агитация.
- Предположих. Но за какво агитират?
Обичайните радикални искания.
Малки заплати, повече работни часове, по-добри условия за живот.
Онзи филипинец ги подклажда.
Феликс Агунг.
- Пълен негодник,
със сърце на революционер.
- Защо властите не го спрат?
Правят го! Периодично!
След това инцидентите са по-лоши, докато не го пуснат.
Такива фанатични лидери имат последователи.
С това е трудно да се справиш.
- Облекчение е да знаем,
че с това се е заел експерт по отстраняване на подобни проблеми.
Първо трябва да открием хората, работещи за Агунг.
Утре ще се срещна с всички плантатори.
Ще се радват.
- И когато можете, арестувайте Агунг.
Едва вчера го пуснаха.
- Задръжте го отново.
Това се превръща в монотонна операция.
Само да кажем, че го арестуваме, и ще заеме обичайната си килия.
Това му дава образ на мъченик.
- Важно е да го арестувате.
До сутринта ще бъде задържан. И едно предложение,
ако не възразявате.
- Разбира се, че не.
Не бих бил много дружелюбен с д-р Рансъм.
Нямам никакво желание.
- Добре.
Не искам да влияя, но той постоянно посещава колибите на работниците,
а подозирам, че дори и докторите разнасят клюки.
Жегата дехидратира човека. "Бойлерът" трябва да се поддържа влажен.
Сирената! Това означава проблеми в захарната фабрика.
Ще ти се обадя по-късно.
- Идвам с теб.
Защо не? Това може да е много поучително.
Директен поглед на твоите тъй привлекателни работници.
Оставете го там.
Джим, не трябва ли да ги закараме в твоята болница?
Няма място, няма време.
Трябва ни много вода, Дик.
- Да. Роналд! Арнолд!
Донесете повече вода.
Майор Грей?
Каква е тази ужасна бъркотия?
Имало е взрив в изпарителя.
Майор Грей!
- Големи ли са щетите, Рансъм?
Как е захарната фабрика?
Как се е изгорил?
- Нещо е избухнало.
Течната захар ги е попарила. Кристализирала е.
Ще помогна на другия. Аз съм медицинска сестра.
Кой го е направил?
- Не се бъркайте, Макрей.
Това е по моята част.
Вас ви интересуват отстраняването на щетите,
а мен предотвратяването им.
- Чудесно!
Продължавайте да работите.
Мислите ли, че работниците са го направили?
Това е явна демонстрация срещу това, че снощи заключиха Агунг.
Хората са се вбесили.
- Чуй ме, Агунг ли го направи?
Тези инциденти са много добре планирани. Професионално.
Сред местните работници няма толкова добра организация.
И вие ли вярвате в японската "пета колона", майоре?
Да.
Странен разговор, майоре,
за човек с такава привързаност към "Изгряващото слънце".
Какво имате предвид, г-н Матюс?
Човекът премина към местните. Жена му е японка.
Не!
По-късно ще огледаме фабриката. Заведете ме при този Агунг.
Чудесна идея! По-добре го пуснете.
Инцидентите ще се увеличават, докато не го направите.
Не мисля да го пускам.
- Така ли?
Това би било голяма грешка. Смятам да го прогоня от този остров.
Хайде, Ан, тръгваме.
- Аз оставам, за да помогна.
Някой ще ме закара до вкъщи.
Хайде.
Ще ми се да влезете за малко.
- Съжалявам, Дик, но...
Г-жо Макрей, няма ли да използвате влиянието си?
Защо не влезем за малко?
Обичай на дома. Нещо против?
Кими-Чан, имаме гости!
Здравей, Кими-Чан.
- Радвам се да ви видя, докторе.
Кими-Чан, това е г-жа Макрей.
За мен е чест, г-жо Макрей.
- Имате прекрасен дом.
Кими-Чан е художничка.
Занимава се с живопис и с изработка на тапети.
Рисувате красиво.
- Благодаря.
Не се ли подписвате?
- Не.
Не искате ли да знаете кой го е нарисувал?
Ако някой харесва картините ми, аз го знам.
Защо трябва да харесват и името ми?
Но ако името ви е там, хората, които не са ви виждали, ще ви се възхищават.
Но аз искам да се възхищават само на картините ми.
Съветвам ви да се предадете. Това може да стане още по-сложно.
Да ви предложа нещо за ядене?
- Не се притеснявайте.
Имате ли още от онова нещо, увито във водорасли, Кими-Чан?
Винаги. Извинете ме, моля.
Жена ви е прекрасна, майоре.
- Благодаря, че се отбихте.
Знаете ли защо се ожених за нея?
- Може ли да има въпроси?
Когато я видях за първи път, беше облечена с тези японски дрехи.
Дългото кимоно, с големия пояс.
- Много е красива.
Каза ми, че японските момичета рядко си купуват нови дрехи.
Само нови пояси.
Беше добра сделка, за да я изпусна. И така се ожених за нея.
Първото, с което ме порази, бяха три нови рокли.
Ти ми каза, че американците са много щедри.
Така че, предполагам, и двамата бяхме измамени.
Да. "Изтокът си е Изток, а Западът – Запад."
Много умна фраза за северняк, който живее на юг.
Извинете, ще помогна на Кими-Чан. Притеснява се, когато имаме гости.
Нямат често гости. Те са нещо като социални изгнаници.
Дори тук? Защо?
Предполагам, че съпругът ви има отговор за това.
Да, сигурна съм. Г-н Матюс.
Той е свиня.
Веднъж се заигра с Кими-Чан.
- Матюс?!
А Дик не посмя и да го докосне.
- Нима майор Грей има по-малко власт
от г-н Матюс?
Матюс заплаши, че ще използва връзки, за да върне Кими-Чан в Япония,
ако Дик вдигне врява. Тук Матюс има повече тежест от него.
Най-доброто харакири в къщата.
- Това не е ли вид самоубийство?
Да, но това е доста по-приятно.
Опитайте това, г-жо Макрей.
Вкусно е.
Знаеш ли, Дик, не обичам да говоря на масата, но...
Какво?
Не те ли учуди нещо в това, което стана в плантацията на Матюс?
Забелязах някои неща.
- Не е ли странно?
Да.
Витрините ли разглеждате?
От вътре се вижда много по-добре.
- Не надзъртах, въпреки че исках.
Защо не влезете да разгледате?
- Няма ли да се натрапя?
Съвсем не. Г-жа Кокоми ще има бебе, това е.
Чудесно, може да помогна.
- Да. Елате.
Няма ли болница?
Малка е.
Тогава тя защо...
- Не вижда нужда от това.
Сигурно от векове са раждали по този начин.
Не става въпрос за връщане към корените и примитивизма.
А за какво тогава, докторе?
- За простотата и естествеността.
Някой психиатър тук би умрял от глад.
- Харесвате тези хора, нали?
Някои хора имат нужда да бъдат харесвани повече от други.
Съпругът ми ги мрази. Той вижда само лошите им страни.
Трудовите проблеми.
Да, знам.
- Всеки миг, откакто дойдохме,
той се опитва да преброи агитаторите сред работниците.
Все едно да се опитва да изкопае дупка във вода.
Няма да може.
- Защо?
Защото не са работниците, а японците.
Японците?
- Да, от "петата колона".
Не местните японци, а тези, дошли нелегално от Япония.
Ние не сме във война с Япония. Миналата седмица във Вашингтон,
посланикът на Япония се срещна с нашия премиер,
за да изготвят планове за предотвратяване на война.
Източна ловкост. Разсейвайте окото, за да не вижда какво върши ръката.
Ако това е вярно, какво правят властите?
Обвиняват работниците и превръщат Феликс Агунг в изкупителна жертва.
Да, Роджър го смята за виновен за всички проблеми.
И той им играе по свирката.
- Какво искате да кажете?
Вижте... Агунг е идол за работниците.
Помага им, работи за тях, съветва ги.
Те гледат на него като на някакъв пророк от джунглата. Кланят му се.
И не вярвате, че той стои зад всичкото това насилие?
Не. Японците му приписват инцидентите. И го правят много хитро.
Но защо?
Защото властите ще го преследват, ще бъде изпратен в затвора
и в крайна сметка ще го отстранят завинаги.
Вие как ще постъпите с тези,
които са унищожили всичко, което сте обичали?
Това чувство ми е познато.
Донесох три кофи студена вода.
Да започваме.
Късното лягане и късното ставане правят съпруга подозрителен.
Снощи посетих един от работниците. Жена, която раждаше.
Наистина ли? Не знаех, че си специалист по акушерство.
Предположих, че ще съм полезна на д-р Рансъм.
Сигурен съм, че ще си.
- Докторът смята,
че всичко случващо се е предизвикано от японците от "петата колона",
не от работниците.
- Така ли?
Куджи!
Куджи!
Обади се спешно на пожарната, на медиците! Веднага!
Добре, хващайте лопатите! Копайте канавка!
Вие, донесете онзи пожарогасител!
Точно така!
Това не може да продължава.
- Същото си мислех преди месец.
Дяволите полудяха, откакто дойдохте, Макрей.
Надявахме се, че ще успокоите нещата.
- Всичко има решение.
Без повече церемонии с този Агунг. Той трябва да изчезне.
Ако Агунг изчезне, ще изчезне и остров Кауаи.
Явно за вас нещата се развиват прекалено бързо.
Имате ли по-добри предложения?
- Да.
Отворете си очите. Използвайте си главата.
Това е повече от захарен бизнес, дори повече от всички острови.
Това не е предложение, а мнение, и се уморих да го чувам.
Кажете на местните, че островът е в опасност.
Обединете плантаторите и работниците, за да се бият с общия враг.
Сега им играете по свирката и вярвате на това, което те искат.
Д-р Рансъм, цял живот изучавам трудовите проблеми на островите.
Както вече казах – може би това не е вашият остров.
Прекалено е горещо, господа. Да влезем в къщата.
Студените напитки бързо ще потушат огъня.
Още ли ви е странно това, което се случва в плантацията на Матюс?
Да. Може би говорихме прекалено рано.
Или прекалено високо.
Сядайте, господа. Да пием нещо студено.
Куджи!
Пожарът изгасна ли?
Пострада ли някой?
- Ан, не трябва да се държиш така.
Виждаш, че всичко е наред.
- Куджи?
Нещо стимулиращо и освежаващо за гостите ни.
Но не от твоето разредено уиски.
Подобно на природата, Куджи не търпи празни пространства.
Щом бутилката заплаши да се изпразни,
просто добавя вода, за да запълни първоначалния обем.
Скоч и вода.
- За мен също.
За мен нищо.
- Пет тоника. Не, нека са 12.
Върви!
Той е японец.
- Предполагам. Не съм го питал.
Първият ви помощник ли е?
- Не, по-скоро аз на него.
Никога го няма, когато го викам. Трябва сам да върша всичко.
Прави се, че не ме чува. Но всички могат да ме чуят.
Много ли знаете за него?
- Не обичам намеци, Рансъм.
Ако знаете нещо, защо не ни го кажете направо?
Тук съм достатъчно отдавна. Ходя на доста отдалечени места,
чувам какво ли не.
- Като какво, например?
В нашата професия полагаме клетва да не споделяме, каквото чуем.
Няма нужда да спазвате Хипократовата клетва с тези примитивни хора.
Когато Хипократ е писал тази клетва, хората са били много по-примитивни.
Убеден съм, че след като изгоня Агунг от острова,
вашата "пета колона" ще изчезне заедно с него.
Какво има?
- Филипинецът избяга.
Агунг?!
- Да. Стреляха и го раниха в крака,
но успя да избяга в джунглата.
- Благодаря ви.
Изпратете хора. Претърсете джунглата, преди да се стъмни.
Мога да повикам полицията и няколко плантатори.
Ще трябва да се сбогуваме. Джунглата не е място за зверове с моя размер.
Ще съм в болницата, ако ви потрябвам.
- Добре. За това не е нужен полк.
Момент! Имате ли оръжие за мен? Да, идвам с вас.
Той е повече моя отговорност и искам да го заловя.
Трябва ми някой за пример, а той е чудесен избор.
Докато го давате за пример, се уверете,
че няма да го направите мъченик.
На ваше място не бих пил, когато има оръжия.
Много ви благодаря, но и преди съм имал работа с пиене и оръжия.
Матюс ще те откара.
Мръсен бизнес!
Ще се погрижите за този човек, нали?
- Ако го намеря.
Нека дойда с вас. Може да ви помогна.
Може да ми потрябва помощ. Елате.
Къде отиваме?
- Да намерим Феликс.
В джунглата?
- Той живее насред нищото.
Договорът му за наем изтича.
- Няма ли да ви потърси, ако е зле?
Точно това прави практиката ми толкова интересна.
Налага се да бъда и екстрасенс.
Хайде, хора, влизайте в храстите!
Ако го откриете, стреляйте три пъти.
Ако не го откриете, отидете направо в колибата му.
Вие елате с мен, Макрей.
Докторе! Д-р Рансъм!
Чудесно!
- Няма лошо.
Ако не държахте толкова на етиката.
- Сигурно сте забелязал,
че между нас с Роджър вече няма нищо. Ако изобщо някога е имало.
Получих това послание отдавна.
- Тогава защо...
Викат ни, сестра.
Кръв. Без съмнение е на Феликс.
Ранен е лошо.
- Ранен.
Надявам се в армията да са ви научили да стреляте по-точно.
Мога да уцеля, когато трябва.
- Тогава давайте, да вървим.
Хей, той е сам и е ранен, така че по-леко.
Мисля, че е по-добре да вървите пред мен.
Феликс! Феликс Агунг! Аз съм майор Грей!
Феликс, може да излезеш или аз ще вляза.
Оставете ме да направя няколко дупки в тази врата и ще излезе.
И така ще излезе, ако може.
Бавен си, Дик. Тук съм от 15 минути.
Ти си бавен. Дадох ти 20 минути преднина.
Някакъв заговор ли има?
Ако този човек е в къщата, изведете го и го арестувайте!
Не е тук.
- Ще погледна. Благодаря.
Не! Беше тук и го заших.
Избяга в джунглата, когато ви чу да идвате.
Позволили сте на един престъпник да се измъкне?
Не се измъкна, а избяга.
- Може ли да тича?
Доста се постара.
- Лъжете, той е вътре!
Вижте, жена му е там. Много е болна. Няма да позволя да я притеснявате.
Жена му, а? Вие сте доста загрижен за чуждите жени, нали, Рансъм?
Разкарай се!
- Джим!
Сигурен ли си, че в тази къща няма никой друг?
Казах ви, че отиде в джунглата.
- Има начин да проверим.
Това беше чудесна стрелба! Убихте жената на Феликс.
Това няма да ви се размине.
- Вие попречихте на правосъдието.
Новините тук се разпространяват бързо.
На ваше място щях да се оглеждам, докато съм наоколо.
Не сте много популярен от момента, в който стъпихте тук.
Куджи!
Отговори ми! Знам, че ме чуваш!
Куджи!
Куджи!
Куджи!
Не хванаха Агунг.
- Много жалко.
Това беше чудесна възможност.
Заповядах да обградят колибата му и да го държат вътре,
докато не дойдат Макрей и другите.
- Но пристигна д-р Рансъм.
Трябва да се внимава.
- Добрият доктор, а?
Американецът е убил жената на Агунг.
- От това няма полза.
На кого му пука за жената на Агунг?
- На Агунг.
Да... Такова предположение разпалва въображението.
Сега той може да убие американеца.
- Изостанала източна психология.
Американецът трябва да убие Агунг. Разбра ли?
Ще стане, когато му дойде времето.
- Времето все повече намалява.
Трябва да отвлечем вниманието от главната цел, която е инвазията.
Още един инцидент във фабриката?
- Не.
Този път...
ще е напълно гениална и обезоръжаваща диверсионна тактика.
Какво има, Дик?
Някой е подслушвал къщата.
Как го откри?
Дик!
- Извинявай, Джим. Какво?
Как откри, че подслушват къщата?
Рано сутринта пристигнаха шефовете от Хикъм Фийлд,
нахлуха в кабинета ми и ми съобщиха новините,
като ми връчиха и план за действие.
- Как са стигнали слуховете до Оаху?
Това не ми казаха. А и аз не успях да попитам.
Направили са ти услуга. Това нещо е намерено и сега ще е по-лесно.
По-лесно ли?
Да не подозират Кими-Чан?
- Повиках островната полиция.
Скоро ще пристигнат.
- Но ти не я подозираш, нали?
Традиция на дома.
Лесно е да предположа кой е нагласил всичко това.
Лесно ли? Тогава защо ще я арестуваш?
Отдавна предупреждавам за "петата колона".
Но ти познаваш Кими-Чан.
- Но армията не ме познава.
И работниците също.
Човек трябва да демонстрира вярност към твърденията си.
Съвсем скоро ще се върнеш.
- Ние нямаме много приятели.
Но тези, които имаме, са най-добрите.
Все пак имаме приятели.
Трябва да изляза и да ви оставя за малко насаме.
Здравей, Джулс.
Къде е Феликс Агунг?
Джулс, знам, че си му приятел. И двамата го знаем.
Не се притеснявам само за крака му.
Ще попадне в ръцете на "петата колона".
Ако нещо се случи с Феликс, виновни ще са американците.
Ще загубите водача си
и японците ще нахлуят тук, както го направиха нацистите в Норвегия.
Да, знам. Европа е далече, нали, Джулс?
Напоследък имаш ли много вземане-даване с Матюс?
Добре, сам ще открия Феликс.
Може би е в старите пещери на плажа?
ХИНИНОВА ВОДА "ГАЛОУЕЙ" – тонизираща смес –
А, д-р Рансъм!
Добре сте напазарували, Матюс.
- Хининова вода, тоник.
Това е много тоник.
- Има забележителни свойства.
Спасителят на островите. Прави живота не толкова ужасен.
Един професионален съвет, Матюс – използвайте го икономично.
Това, което е тоник за един, е отрова за друг.
Чудесен професионален съвет.
- И е безплатен.
Днес разговорът с теб е блестящ, скъпа.
Не виждам много блестящи теми.
Копнееше за ярки светлини и светски живот.
Това е най-доброто на Кауаи.
Много мило.
- Нали?
Още ли се цупиш заради смъртта на онази местна жена?
Не се цупя, просто ми се гади.
- Жалко, че не беше мъжът й.
Но се оказа еднакво ефективно.
- Ефективно?
Сигурно си забелязала, че от тогава няма инциденти.
Интересно защо не забелязах някои неща у теб още в началото.
Защо и двамата да сме банални?
- Какво искаш да кажеш?
Твоя ли е?
- Разбира се.
Намерих я в колата на Рансъм, преди да тръгна след Агунг.
Не разбирам.
- Мисля, че е много просто.
Била си в джунглата с доктора.
Знаел си, че съм в онази колиба, когато стреля по нея...
А, г-н и г-жа Макрей! Очарователна картинка!
За погледа на овехтял кавалер като мен.
Може ли да седна?
- Заповядайте.
Искате ли нещо за пиене?
- Много любезно от ваша страна.
Има ли новини за Агунг?
- Затова се отбих.
Имам сигурна информация, че е яростен след смъртта на жена си.
Къде го чухте?
- От работниците,
от слуховете сред джунглата. Говори се, че е по следите ви.
Наблюдава всяка ваша крачка, следи всяко ваше движение.
Ще поискам защита от местните власти.
- Те действат много бавно.
Какво предлагате?
По-надеждна защита.
Предлагам ви да се възползвате от него, ако го мернете,
без ни най-малко колебание.
- Може да сте сигурен.
За мен нищо, благодаря.
Те могат да го забъркат по-бързо, отколкото ти можеш да го изпиеш, Дик.
Да се обзаложим ли?
- Търсих те навсякъде.
Това е новият ми адрес.
Имам предложение, което ще ти хареса.
Тази свиня! Най-накрая получи Кими-Чан, а?
По-леко, Дик.
Да, разбира се.
Кажи си предложението.
- Започва нещо голямо.
По-важно от Кими-Чан?
- Да, Дик.
Днес видях достатъчно, за да се замисля,
че трябва да посетим Матюс.
- Очакваш да говоря с тази свиня?
Недей да говориш с него. Трябва да го посетим тихо и кротко.
Довечера. По черните пътища. През джунглата.
Трябваше да се задействаме по-рано,
когато работниците можеха да ни помогнат.
Готов съм да унищожа Матюс и бандата му сам.
Надявам се да ме извините.
Това място ме изнервя. Да се прибираме.
На мен ми харесва атмосферата.
Тогава се наслаждавай. Отивам след Матюс.
Докторът и майора?
- Още не.
Трябва да сме готови да ги посрещнем по всяко време.
63 стратегически разположени мини ще им устроят кралско посрещане.
Още ли не са стигнали до джунглата?
- Макрей идва по пътя.
Глупак!
- Панически е избягал от "Коко Палмс".
Агунг го преследва.
Неговата поява може да е чудесна възможност.
Агунг го преследва.
- Да... разбира се. Чудесно!
Ще предоставим на г-н Макрей пълно съдействие
при убийството на преследвача му.
- А тези, които идват през джунглата?
Г-н Макрей ще стане свидетел на това,
че сме очаквали нощна атака от страна на туземците.
Откъде можем да знаем, че двама толкова изявени американци,
като д-р Рансъм и майор Грей, ще бродят през нощта из джунглата?
Я, Макрей...
Матюс... Радвам се да ви видя.
- Поздравът ви не е много приятелски.
Извинете ме, изнервен съм. Вие бяхте прав.
Агунг ме търси.
- Чудовищно!
Не исках да ви оставям така в хотела, но получих съобщение,
че местните агитатори планират да нападнат плантацията ми.
Разбирам. Матюс, какво ще правим?
- Подготвил съм им посрещане.
Устройство на източния гений. Нарича се противопехотна мина.
Експлозивът се слага в земята и се взривява, като го настъпиш.
Не ми е до това! Какво ще правим с Агунг?
Да, в този момент вие сте по-загрижен за личната си безопасност.
Ще ме защитите ли?
- Да, разбира се.
Не вярвам нито на този майор Грей, нито на подчинените му.
Предлагам... засада. Ако Агунг се появи наоколо,
застреляйте го от някоя от онези постройки.
Чудесна идея! Не може да е много далеч.
Може би ще види колата, ще излезе от джунглата на светло
и там ще го довършим.
- Отлична стратегия, Макрей!
Все още може да избавите острова от този индустриален недъг.
Няма ли да влезете замалко?
- Благодаря.
Тази вечер имаме още много работа.
- А аз имам още какво да кажа.
Това е от онези тропически нощи, когато всички стават разговорчиви.
Смятаме да си поговорим с г-н Матюс.
Лека нощ.
Идват ли?
- Наближават първото тръстиково поле.
Агунг ли?
- Не, не, другите. Работниците.
Примитивни животни! Да пълзят из джунглата по нощите!
Жегата ме убива.
Един час до изгрева.
Първото тръстиково поле на Матюс.
- Слънцето скоро ще изгрее.
На разсъмване хората спят по-дълбоко.
Трети пост. Наближават първите мини.
Макрей, стойте! Върнете се! Хванахме го!
Пълен глупак!
- Мина-капан.
Казах му, че това не е неговият остров.
Да хванем Матюс.
- Да.
Имат оръжия.
- Нашите са по-мощни.
Не съм пожелавал зло на никого. Аз съм едно преследвано създание.
Подценяваш истинската си стойност, Агунг.
Намирам името и положението ти
за най-изгодни и подходящи за използване.
Значи вие сте един от онези, които уредиха
да ме преследват.
- Скъпи приятелю,
направих от теб мъченик в очите на местните.
За известно време това беше доста от полза.
Сега с какво мога да съм ви полезен?
- Ще ми направиш още една услуга.
Ако американските ни приятели те ликвидират,
това ще гарантира дружеско нападение от страна на японците.
Майор Грей! Д-р Рансъм! Насам, господа!
С какво мога да ви помогна?
- Всичко свърши, Матюс!
Излизайте!
Много мелодраматично, майоре!
Агунг е при нас. Предлагам ви да си тръгнете спокойно,
ако искате той да види изгрева.
Сега какво?
- Не стреляй.
Феликс ни трябва жив, за да спре всичко това.
Може да чакаме дълго, но Матюс не може.
Тръгват!
Първият му помощник.
- Не, той е там, с Феликс.
Хайде!
Ан! Ан, насам!
Бягай бързо!
Ето ги. Отиват към басейна.
Стой тук и не мърдай.
Слизай долу!
Сядай и стой там!
Аз ще тръгна след тях, Дик. Ти се върни и стой при Ан.
Това е лична война, Джим. Аз ще заловя Матюс.
Ако ти се случи нещо, кой има опита да оправи всичко тук?
Аз не съм толкова важен. Сега върви.
Твърде много тоник.
Никакво чувство за мярка.
Да поседнем тук.
Благодаря, че остана с мен. Вече съм по-добре.
Разпореждане на доктора.
- Вече няма ли опасност от инвазия?
Мисля, че не. С Феликс начело на островитяните
всички остатъци от групата на Матюс скоро ще бъдат премахнати.
Колко много самолети.
Може би е сутрешния патрул между Хикъм Фийлд и Оаху.
Слънцето изгря. Начало на нов ден.
Неделя, първият ден от седмицата. Първият ден на света.
И началото на цял един свят за нас.
7 декември 1941 г.
превод и субтитри НИКЧО