Freud's Last Session (2023) Свали субтитрите
стигнах до една пещера,
където легнах,
и като заспах, сънувах сън."
Джон Бъниан
Създателят Бог...
Искам отново да бъда пророк.
Ако международното еврейство
във и извън Европа
успее да тласне хората в нова световна война,
резултатът няма да е болшевизация на света
и победа за евреите,
а унищожението на евреите в Европа.
ЛОНДОН, 3 СЕПТЕМВРИ 1939
ДВА ДНИ СЛЕД НАПАДЕНИЕТО НА НЕМСКИТЕ ВОЙСКИ НАД ПОЛША
"Лекарят е жив."
- Да.
ПОСЛЕДНАТА СЕСИЯ НА ФРОЙД
Просто му се обади. Кажи му, че не можеш да отидеш.
В Лондон е лудница.
Никой не казва нищо на човек като него.
Но днес е опасно.
Остани тук с мен и ще очакваме новини.
Лошите новини ще те намерят навсякъде.
Не тръгвай, Джак.
Оцеляхме една война, Джейни.
Пак ще спечелим.
Да, това е за мен.
Влакът за евакуация на деца от първи перон
тръгва незабавно. Всички да се качат.
Говори Лондон.
Все още няма официален отговор
на заповедта на премиера
всички войски да бъдат изтеглени.
Получихме потвърждение,
че словашките войски се присъединяват към инвазията.
Продължаваме със симфоничния оркестър на Би Би Си,
докато нямаме още новини.
Няма да ходя. Звъннах на института.
Студентите те очакват.
Малко почивка няма да им навреди.
Точно днес имат нужда от някакъв ред.
Мога да се грижа за себе си.
Д-р Шур ще дойде до час с морфина.
Или това бе за вчера?
Също така
ще дойде да ме види оксфордски лектор,
който трябва да се научи да е по-точен.
Кой?
Кой оксфордски лектор?
- Професор Луис.
К. С. Луис.
Християнският апологет?
- Да.
Има да се извинява за много.
Татко, искам пак да взема Дороти с мен.
Човек не бива да е сам в такъв ден.
Няма да сме сами.
Сигурен съм, че Дороти ще бъде
по-добре в собствения си дом.
Може би следващата седмица.
И по-следващата, и по-следващата.
Колко пъти ще те питам?
Помниш ли посещението на професор Айнщайн?
Разбира се.
- Да.
Дискусията за лудостта,
да правиш едно и също нещо отново и отново,
а да очакваш различни резултати.
Значи сигурната индикация за здрав разум
е възможността да промениш мисленето си.
Да.
ОБЩЕСТВЕНО МЕТРО
ФИНЧЛИ РОУД
Професор Луис?
Да?
Анна Фройд.
Радвам се да се запознаем.
- И аз.
Късмет.
МОРФИН
Йофи, чуваш ли някого на вратата?
Йофи?
Д-р Фройд.
- Професор Луис.
Мислех, че сте се отказали. Или умрели.
Каква порода е?
Чау-чау. Много е интелигентен.
Казва се Йофи и е личният ми асистент.
Сериозно?
- Да.
Да. Стои с мен по време на сеансите ми.
Той е и емоционален барометър.
Как така?
Ако пациентът е спокоен,
Йофи ляга в краката ми.
Но ако пациентът е обезпокоен, Йофи застава отстрани
и не сваля поглед от пациента.
Какво значи това, че избяга от мен?
Също така обича точните хора.
Влезте, моля.
Съпругата ми е на път с братовчедка си
и помолих домашната ни помощница Пола.
Пола? Няма я.
Помолих я да купи консерви.
Консервирана храна.
Винаги трябва да сме готови
за най-лошото. Нали така?
Да, разбира се.
Ужасно съжалявам, че закъснях.
Влаковете бяха пълни с деца,
евакуираха ги към провинцията.
Бог да ги пази.
Да.
Предполагам, че сте слушали радиото.
Да. Винаги слушам радиото.
Това е най-удобният начин за предупреждение,
ако ще бъдеш бомбардиран или прострелян.
Днес имам няколко ангажимента
и трябва да сме бързи.
Може би трябва да отложим.
Да отложим? За кога? За утре ли?
На утрешния ден ли разчитате, професоре? Аз не.
Разбира се.
- Разбира се.
Британците все казвате: "Разбира се, старче".
Чудя се защо. Какво значи това?
Не знам. Явно е навик.
Да. Интересно. Навик.
Да.
Имате чудесен дом.
Благодаря.
Откога живеете тук?
От година и четири месеца.
Дъщеря ми Анна се постара
да пресъздаде дома ни във Виена.
И за вас това не е родната страна.
Прав ли съм?
Роден съм в Белфаст.
Но живея тук, откакто постъпих в интерната
на девет години.
Да.
Толкова усилено се опитваме да загърбим миналото
и спомените от детството, нали?
Но те никога не ни оставят, нали?
Да.
Не и скръбта на света.
Е... боя се, че това...
никога няма да бъде мой дом.
Не.
Няма да бъде моята Виена.
Трудът на този човек ни позволи да разкрием
една непозната територия, тази на човешкия ум.
Трудът и проучванията му привлякоха внимание
и така Австрия бе призната в научно отношение.
За мен е огромно удоволствие
да връча наградата "Гьоте" на д-р Зигмунд Фройд.
Наградата "Гьоте" не бе връчвана
на психоаналитик досега.
Досега не е имало психоаналитици в Германия.
Ето я и наградата, която ме радва.
Добре...
Да.
Д-р Фройд, добре ли сте?
Ето я и наградата, която ме радва.
Любимото ми цвете. Азалия.
Момент.
Да.
Да!
Така е добре.
- Благодаря.
Имаме много малко време,
трябва да поговорим.
Да, за книгата ми "Упадъкът на пилигрима".
Да. Тя е сатирична пародия, която се базира
на "Пътешественикът", нали?
От... Как му беше името? Не ми казвайте.
Джон Бъниан, нали?
- Да.
Да. Джон Бъниан.
Той е бил истински гений.
Мисля, че сатирата ви би била чудесна.
Ако някой все още четеше Джон Бъниан.
Разбирам, че писането ми ви обижда.
Как ме обижда?
Сатирата ми чрез героя Зигмунд.
Наперен, вятърничав, невеж.
Може би прекалих.
Съжалявам, ако сте го приели лично.
Но не мога да се извиня, че предизвиквам вижданията ви,
когато те отричат моите.
А те какви са?
Че има Бог.
Човек не е непременно глупак,
ако вярва в него. И тези, които вярваме, не страдат
от обсесивна невроза.
Сериозно? Е...
Колко интересно.
Добре.
Интересно. Не съм чел книгата ви.
"Вървейки през пустинята на този свят,
стигнах до една пещера,
където легнах,
и като заспах, сънувах сън."
Джон Бъниан.
Професор Луис, простете, но трябва да ви попитам.
Защо дойдохте да ме видите,
ако така разпалено сте против вижданията ми?
Не против всички тях.
Докато учих, попивахме всяка ваша книга,
откривайки все още спящите си перверзии.
Признавам, че бях шокиран, когато обявихте
"Пътешественикът" за дело на един гений. Сериозно?
Сблъсък между Бог и Сатана?
Но не казах на чия страна съм, нали?
Винаги сте настоявали,
че концепцията за Бог е абсурдна.
Да.
- Защо ви пука
какво мисля аз, ако липсата на вяра ви стига?
Защо съм тук?
Защо?
Любопитно.
Защо някой с интелект като вашия
изведнъж ще зареже истината
и...
ще се впусне в един абсурден сън и коварна лъжа?
Ами ако не е лъжа?
Мислели ли сте колко ужасяващо би било
да осъзнаете, че грешите?
Не колкото, ако вие осъзнаете, че грешите.
Не.
По-рано казахте, че предизвиквате вижданията ми.
Предизвиквате вярата ми в липсата на вяра.
Така ли е?
- Да.
Добре. Чудесно.
Добре дошъл в пещерата ми.
Момент.
Ало? Анна?
Уплаши ли вече професора?
Още не.
Може би скоро.
Продължавай с лекциите.
Всичко е наред.
- Добре.
Приятен ден.
Дъщеря му?
Не плащам, за да слушам нейните възгледи.
Тя дори не е лекар.
Защо да си губя времето, слушайки нейна лекция?
Не е нужно да го правите, г-н Хенсъл.
Нищо няма да научите.
Сигурна съм, че знаете всичко
за младежкия нарцисизъм.
Говори ли с баща си за довечера?
Знаеш, че предстои война, нали?
Това не е нещо ново за него.
Не познавам друг по-войнствен.
Намираше го за чаровен.
- Така ли?
Почти не помня.
- Дороти, бъди разумна.
Намирам се в Англия.
- Нали? С теб. "Разумно" би било
поне да делим един покрив, както беше във Виена.
Децата дори не разбират.
Не знаех, че баща ти е толкова чувствителен.
Имам лекция. Потърси ме после.
Винаги го правя.
Добро утро, господа.
- Добро утро.
Ще започваме ли?
Седнете, моля.
Не там. На тази кушетка провеждам сеанси.
Внимавайте.
- Разбира се.
Един мой колега - Ерик Ларсън,
тази сутрин ми звънна
и ми каза за един ваш колега - г-н Толкин.
Да. Да, близки приятели сме.
Джон Толкин?
Чудесно. Гениално.
Кажете, кои са инклингите?
Литературната ни група в Оксфордския университет.
Обсъждаме творбите си.
Предимно фентъзи?
Често, да.
По-голямата част от живота си съм изучавал фантазиите,
опитвайки се да осмисля сънищата.
И на моята възраст все още не...
Не знам какво да мисля.
Малко време ми остава
в тази странна къща и може би трябва
да се опитам да осмисля реалността. Каквато и да е тя.
Може би в крайна сметка всичко е сън.
Зловеща работа.
Искате ли питие?
Не. Благодаря.
Аз ще пийна, защото имам нужда.
Да.
Сигурен ли сте?
Уиски.
Уиски. Да.
Благодаря.
- Да.
"Всичко нощем и деня си остава сън в съня."
Едгар Алън По го е написал.
Той е полудял, затова внимавайте.
Да.
Спокойно.
Родителите ви,
те ли ви заразиха с вярата в тази приказка?
Не.
Вярата ми приключи с детството.
Погребах я с майка си. Почина, когато бях малък.
Продължавайте.
Баща ми бе погълнат от мъката,
не успя да я превъзмогне или да се замисли за нашата мъка.
Единственото му решение бе да ни изпрати в Англия
в интернат.
Вероятно най-голямата травма в живота ми.
По-голяма и от войната.
Навсякъде море и острови.
Един велик континент изчезна
подобно на Атлантида.
Джак, нямам търпение да видиш това.
На следващия ми рожден ден брат ми Уорън
ми даде най-прекрасния подарък.
Един нов свят.
Играчка - горичка в кутия от бисквити.
По-красиво нещо не бях виждал.
Мъх, клонки, малки камъчета, цветя.
Още щом го зърнах
в мен се пробуди копнеж,
какъвто не бях усещал.
Нарекох това чувство "радост".
Още го наричам така.
Да.
Мислите ли, че това е било жажда за творене?
Да.
- Да.
Радостта ви е сполетяла чрез кутия.
Кутия от бисквити. Нали така?
Благодаря.
Да.
- Да.
Интересно.
Наздраве.
Най-дълбоките ни копнежи никога не са задоволени, нали?
Или дори разпознати.
На немски това се нарича "зеензухт".
Значи "копнеж".
Усетих този копнеж, това желание,
когато бях малък.
Силното желание да се разхождам в гората.
Зигмунд!
Зигмунд, спри!
Зигмунд!
Никога не се уплаших.
Не се натъжих, че баща ми е изчезнал,
защото най-накрая останах сам в мрачната гора.
Тази мрачна гора,
която винаги ме е привличала.
Където бях в мир със себе си и със света.
Да.
Ще ми се баща ми да бе тръгнал с мен в мрачната гора.
Търсенето на божествена бащина фигура.
Поне се реших да избягвам
бащините фигури.
Нормални отношения между баща и син.
Любовта, боготворенето и поклонението на момчето към бащата,
превърнати в приемането на бащините несъвършенства
и в дори по-силното желание
да измести и убие старото копеле.
Нали така?
А вашите отношения с вашия баща?
В най-добрия случай те бяха...
горчиво разочарование.
Гневът, който изпитвате към Бог, който не прави нищо.
Желанието да няма Бог
може да е силно колкото вярата в него.
Добре.
Противогазът.
Не мога да дишам с това.
- Хайде!
Не мога.
- Няма да ви оставя.
Не бъдете глупав.
- Дайте ръка.
Пуснете ръката ми. Добре съм.
Хайде.
- Добре съм!
Добре.
Към мазето.
Оттук към мазето.
Продължавайте.
Продължавайте. Надолу към мазето. Благодаря.
Хайде.
Професор Луис?
Добре ли сте?
Били сте във войната, нали?
Пехотата.
- Дишайте.
Дишайте дълбоко. Погледнете ме.
Погледнете ме.
Така. Вдишайте.
Издишайте.
Вдишайте.
Издишайте.
Така. Добре.
Фалшива тревога.
Всичко е наред.
Сякаш се чувствате като у дома си.
Възхищавам се на изкуството.
За мен това е сякаш изучавам пещерни рисунки. Какво е това?
Бог казва на Исус Навин, че е спасил Йерихон,
преди да се случи.
Това?
Притчата за добрия самарянин.
Това?
Свети Рох и кракът му.
И кучето му.
Това?
Боя се, че нямам представа.
Света Бриджит.
Патрон на монахините.
Не, не е тя.
- А коя е?
Света Димфна. Трябва да сте наясно с това.
Благодаря, отче.
Върнете се по домовете си. Фалшива тревога.
Поднасяме извинения. Няма бомби.
Какво? Не разбирам.
"Поднасяме извинения. Няма бомби."
Е?
Ами ако имаше? Съчувствия ли щяха да изразяват?
Да.
Така забравяме.
Отбранителният хумор.
Писал съм книга за хумора.
- Да, чел съм я.
Англичаните приемаме хумора сериозно.
Английският хумор
за мен е като чужд език.
Съгласен съм.
- Да.
Примерите ви са сякаш клинични.
Шегите са приковани като мъртви жаби.
А после - дисекция.
Значи методологията ми е грешна?
Не, не, не.
Шегите ви са погрешни. Не са смешни.
Използвах класически илюстрации.
Нека помисля. Да.
Двама евреи стоят пред една баня.
- Да.
Единият пита другия: "Взе ли си душ?"
И другият... отговаря...
Той отговаря...
Какво казва той?
"Защо? Да не би да липсва някой?"
Точно така!
Да.
Да си вземеш душ, да се изкъпеш,
намек да не би да е откраднал душа.
Това е пример за мимезис.
За конфликт. Конфликтът в мислите ни.
Да умреш от смях.
Какво?
Хайде.
Обиден съм. Казвате, че шегите ми не са смешни?
Ало?
Макс?
Колко късно?
Положението е сериозно.
Изпитвам ужасна болка.
Боли ме. Лекарството ми трябва.
Макс?
Мога ли да помогна?
Не, благодаря.
С унищожението на полските военновъздушни сили
от Луфтвафе,
военните и цивилните жертви
вече надхвърлят 20 000.
Продължаваме с музика.
Изключи го.
Двадесет хиляди убити само за два дни.
Почти е невъзможно да го осмислиш.
Сигурно е поредната Божия мистерия.
Какво ли биха казали вашите инклинги?
Глупости, Уелдън. Няма такова нещо.
Физическо заболяване е.
Усещам го, като отида там.
Страх от библиотеки? Стига.
Никой друг ли не го усеща? Влизаш в библиотека
и те сграбчва...
Ужас от броя непрочетени книги?
Не. Точно обратното.
- Продължаваме.
Кой чете?
- Написах нова глава.
Значи Толкин.
Глава 48.
Нека първо поръчаме пак.
Чудо. Брат ми черпи.
Уорни.
Господа, пак ли същото?
- Да, моля.
Толкин, пак ли си пълнил главата на брат ми с идеи?
Аз ли? Не, никога.
Ами Уелдън?
Той винаги е бил атеист.
- И то яростен.
Как може...
Как може точно той
да приема Библията буквално?
Това е антология с митове и легенди.
Джак, когато четеш митове за богове,
които идват на земята и правят саможертви,
историите им те трогват,
стига да не четеш за тях в Библията.
Знаеш, че това са глупости.
Езическите митове са родени чрез себеизразяването на Бог.
Но митът за Христос,
това е Бог, който изразява себе си чрез себе си.
Още повече го прави мит това...
Христос всъщност е бил на земята сред нас.
Смъртта му превръща измислицата в истина.
И променя живота на всеки, който вярва в него.
Джон, ти си учен.
Нямаш ли задължения към истината?
Да. Също като теб.
Проучи. Прегледай доказателствата.
Това и направих.
Не пропуснах никоя книга,
от съвременните, връщайки се 1600 години назад,
започвайки със "Синайският кодекс",
най-старият оцелял ръкопис на Новия завет.
"Матей, 400 г. сл. Хр."
Джак?
Време е за лягане.
Лека нощ.
Кое четиво е толкова интересно?
Библията?
- Да. Чела ли си я?
Цитирали са ми я.
Често се ползва за оръжие.
Сътворението.
Адам и Ева?
Нали наистина не вярваш в това?
Че те са съществували?
Вярвам, че няма значение какво мисля аз.
Това е облекчение, знам, че пише,
че човек не трябва да върви сам.
Идвай.
Книгата ти казва...
Плашиш ме, Джак.
Няма от какво да се боиш.
Просто малко домашна работа.
Убеден съм, че каквито и да са евангелията,
не са измислица.
Те не са... достатъчно изящно разказани.
Тромави са.
Голяма част от живота на Исус
е непонятна за нас,
а писателите да творят легенда? Не биха го позволили.
Вярвате в Христос
заради лошо предаден разказ?
Животът на Христос не подлежи на съмнение, а това кой е бил.
За човека са писали негови съвременници
и историци. Дори Хърбърт Уелс,
чийто скептицизъм съперничеше с моя,
призна, че човекът е съществувал.
Тази част от историята не може да е измислена.
Да, Христос е съществувал, не оспорвам това.
Също като Мохамед и Буда.
Простете. Какво?
Казах, че несъмнено Христос е съществувал.
Като Мохамед и Буда.
Но само Христос е Месията.
Божичко.
Дори е твърдял, че може да опрощава грехове. Абсурдно.
Професор Луис, моля ви, помогнете ми.
Добре ли сте?
- Да.
По-добре не съм бил.
Благодаря.
Професор Луис,
може би ще ми помогнете да разбера нещо.
Главоблъсканица, пъзел,
който отдавна ме мъчи.
Разбира се, да.
Защо трябва да приемам твърдението на Христос, че е Бог, по-сериозно
от това на многото пациенти, които съм лекувал,
и казват, че са Христос?
Просветлете ме,
по скромното ми мнение
бедничките ми пациенти
бяха откачалки.
Затова трябва да заключа, че вие и приятелите ви,
да, и дърводелецът от Назарет,
всички трябва да сте малко...
Но това е само скромното ми мнение на учен.
Какво разбирам аз?
Нека ви отвърна.
Срещали ли сте и един човек,
чието възприятие за реалността е разумно?
Не.
Ало?
Анна?
Да. Благодаря ти.
Новини по радиото.
...ако не чуем нищо от тях
до 11:00,
че са готови
да изтеглят войските си от Полша,
ще бъдем във война.
Трябва да призная,
че не сме чули нищо такова
и следователно,
страната ни е във война с Германия.
Започна се.
Отново.
Трябва да се борим срещу злините.
Бруталност, недобросъвестност...
- Не стана.
...несправедливост, потисничество и преследване.
Сигурен съм, че законът ще възтържествува срещу тях.
Това е краят на изявлението на министъра.
Анна?
Добре ли си?
Напускайки Виена, очаквах да сме добре.
Все още не знаем как ще отвърне Хитлер.
Напуснете страната сега. Утре.
Нека ви помогна, докато мога. Моля ви.
Къде да отида?
- Елате с мен в Лондон.
Не знам. Трябва да мисля и за Анна.
Никога няма да остави Виена.
А ти него.
Ами ти?
Боя се, че е време. Заради децата.
Но трябва да призная, че съм съгласна с баща ти.
Ню Йорк не ме привлича и мен.
Какво не бих дала да те видя
на Медисън авеню в подходяща компания.
Би ли дошла в Лондон?
Добър вечер.
Зигмунд Фройд?
Недей.
Казвам се д-р Ърнест Джоунс. Британски поданик съм.
Лично се познавам с канцлера фон Шушниг.
Отдръпнете се.
- Аз съм Зигмунд.
Не.
- Анна!
Какво?
- Баща ми е много болен.
Какво правиш?
- Вземете мен!
Наясно съм с работата. Ще съм по-полезна.
Добре.
- Почакай. Мълчи.
Вземат ли те, няма да сме в безопасност.
Ето...
Ако няма надежда.
Г-це Фройд, тръгваме ли?
Дами. Господа.
До нови срещи.
Огън!
Чакахме 12 часа.
Чудя се защо са я пуснали.
- Не знам.
Може би не е била от полза за тях, за Гестапо.
Тя е невинна душа.
След като я пуснаха, подкупих съответните хора,
за да напуснем страната.
Моментално, защото нещо
ме беше стиснало за гърлото
и за малко щеше да има семейна трагедия,
най-накрая се опомних.
Опомних се и веднага прозрях
лицето на звяра.
Чудовището.
Историята е изпълнена с чудовища.
Съгласен съм.
И те си живеят щастливо и доволно
във всеки един от нас.
Нали?
Дибук. Звярът в мрака.
И Торбалан. Дъх притаете.
Торбалан идва.
Не го доближавайте, за да не умрете.
Но е твърде късно.
Защото сме избрали да живеем живота си
в задушливия дим на горящите книги
и в жаравата на нашата омраза.
Не, няма...
Няма измъкване от звяра,
защото моралната ни сигурност е звярът.
Ние сме епидемия. Ние сме глад и смърт.
Ние сме апокалипсисът.
Да.
На моята преклонна възраст
съм благодарен, че няма да доживея
да видя още един Адолф Хитлер.
Хвала на Бога.
Простете. Какво казахте?
Бавачката, която ме отгледа, бе яростна католичка,
всяка неделя ме водеше на църква.
Света Димфна.
Тя ми беше като майка.
И баща ми бе толкова отдаден на вярата си.
Какво беше това?
Остави ме на мира!
Трябва да се молиш за баща си, за да отиде в рая.
Няма рай.
За теб няма.
- Махай се!
Веднага!
Недей да се молиш за мен! Никога, Зигмунд!
Да.
Враждуващите библии.
"Обичай ближния, както обичаш себе си."
Имам лист хартия с подписа
на немския канцлер Хитлер.
Току-що чухте по радиото
любимия си министър-председател.
Той каза същото нещо и миналата година
след кризата в Мюнхен. Помните ли?
Беше ни казал да си лягаме и да спим спокойно.
Да. Благодаря.
"Нека се знае, че във времето ни ще има мир."
Благодаря, да.
Да обичаме ближния, както обичаме себе си.
Каква чудесна и простовата
невъзможна небивалица.
Хич не съм съгласен.
Разбира се. Трябва да не сте съгласен.
Иначе цялата структура на детинските ви вярвания
ще се сгромоляса, нали така?
Както Европа
е напът да се сгромоляса.
Какво ще правим?
Да обърнем и другата буза.
Поляците приветстват танковете и Гестапо.
И самолетите на Луфтвафе,
докато бомбардират сгради
и колят децата им. Да, защо не?
Обърни и другата буза. Моля те.
Не знам дали е съвпадение,
но мисля, че самият Исус от Назарет...
Да, дърводелецът от Назарет заповядва...
Пише го тук в Библията.
Матей, глава 18.
"Истината ви казвам,
ако не се промените като деца,
няма да влезете в небесното царство."
Чудесно.
"Оставете дечицата да дойдат при мен."
Струва ми се, професоре, че не сме дорасли
да се изправим пред ужаса да бъдем сами в мрака.
Но религията...
В един момент
религията превърна света в наша ясла,
в детска площадка.
Мога да кажа само едно нещо на хората.
Да пораснат.
Проклетата стоматология.
Протезата не ми пасва.
Все ме е страх, че...
ще си изкихам зъбите.
И ми трябва лекарството.
Протезата.
Анна я нарича "чудовището".
Но...
Трябва да я почистя
и след това тя трябва да я нагласи.
Кога ще се върне жена ви?
Само Анна може да я докосва.
А лекарите ви?
- Не.
Не и лекарите ми.
Ни най-малко.
Татко.
Зигмунд.
Помощ!
Ако не беше той,
най-вероятно щях да умра.
Да.
В това има много подъл хумор.
Д-р Зигмунд Фройд, с манията си по оралните истории,
най-накрая е безмълвен.
Ето това е майтап.
Има ли по-добър?
Може би не.
Но ако това е шега,
кой я е устроил?
Вие сам се пошегувахте със себе си.
Ало?
Д-р Шур.
Къде сте?
Децата не се боят задължително от войната.
Вместо да бягат надалеч,
те може с примитивно вълнение да се втурнат напред.
Истинската опасност не е това, че детето може да се шокира.
Истинската опасност е, че насилието в света
може да се сблъска с насилието в детето.
Баща ви е.
Благодаря.
Д-р Шур няма да дойде. Обвинява трафика.
Не може да влезе в града.
Казва, че ще изпрати рецептата
в аптека.
Искаш ли да се прибера?
Разбира се.
Искам те тук. Затова ти звъня.
Просто... Преди ти не...
Боли ме ужасно. Трябва ми лекарство.
Татко...
Помисли веднъж и за мен.
Случаят е спешен.
Може ли някой да отмени лекцията ми?
Пет насрочени лекции за изминалите две седмици
и вие отменихте две,
а днес напускате третата по средата й.
Неизбежно е. Баща ми има ужасни болки, нуждае се от мен.
Ние също!
Можете да му осигурите сестра.
Не желае това.
С цялото ми уважение,
винаги ли получава това, което иска?
Докторе, вие най-добре
знаете важността на работата му,
освен че създава работа за вас и за мен.
Да, получава това, което иска.
Ако имате проблем с...
- Проблемът е ваш.
Нарича се "разстройство на привързаността".
Да идеализираш родител след пубертета не е добродетел.
Това е мания.
Ами...
Благодаря за психоанализата.
Дъщеря ви преподава.
Да. Също практикува
частна психоанализа за деца.
Първо се боях, че следвайки стъпките ми,
Анна няма да остави следа.
Надявах се този страх да е плод на собствения ми нарцисизъм.
Какви сложни мрежи плетем,
когато кроим измама.
Да, Анна е посветена на науката.
Явно и на вас.
Имате ли снимка на съпругата си?
Разбира се. Но не тук.
Защо? Вие женен ли сте?
- Не.
Живеете ли с някого?
Жена или мъж?
Простете?
Живеете ли с някого? С мъж или с жена?
Или хомосексуалността ви обижда? Ако е така, защо?
Хомосексуалността не е неморална.
Как така?
Чувството за морал идва от страха,
а страхът идва от кастрационния комплекс.
Значи жените няма защо да се боят?
- Да.
Без този страх на тези импулси не може да се противодейства.
А как им се противодейства?
Чрез традиционни взаимоотношения
със съпрузи и бащи.
Вие сте живо противоречие.
Човек съм.
Имам си недостатъци.
И съм увреден.
И несъмнено вредя и на другите.
Анна?
Добре ли си?
Да. Няма нищо.
Сподели.
Тревожа се за баща си.
Трябва да намеря аптекар.
Майка ти...
- Няма я.
Той си няма никого.
Все има някого.
- Мен.
Аптекарите затварят рано като всички други.
Нека звъннем тук-там.
- Ще намеря някого напът за вкъщи.
Тогава тръгваме заедно.
В никакъв случай.
Бърнбридж е прав.
Ако твой пациент демонстрира такава зависимост,
слагаш му разстройство на привързаността.
Това е мой дълг. Защо не го разбираш?
Дългът и робството не са едно и също нещо.
Дороти, той ми е баща.
Да.
Какво още?
Пушенето не влошава ли устата ви?
Вреди.
Вреди на всичко. Защото умирам.
Гния. Разлагам се. Всички умираме,
гнием и се разлагаме.
Но съм решен
да се отдам на единственото останало сексуално удоволствие.
Сбогувам се с фаличния и аналния стадий
и се връщам към оралния си стадий, какъвто и да е той.
Невероятно. Толкова време говорим,
чак сега за първи път споменавате секса.
Браво. Какво наблюдение. Да.
Но мисля,
че определението ви е тесногръдо,
за мен сексуално е всяко взаимодействие,
което носи наслада.
Бебето, което суче майчината гръд.
Великият Зигмунд Фройд, който суче от пурата.
Сексуалността е фасада
на щастието, приятелю.
Щастието е много повече от това.
Сексът е просто едно от многото удоволствия, дадени ни от Бог,
честно казано не е и най-продължителното.
Бързо вмъкнахте Бог покрай секса.
Впечатляващо.
Но въпреки църковната ви пропаганда,
мисля, че имаме напредък
в преодоляването на потисничеството днес.
Напредък?
Сексът бе тема, която не бяхме и споменавали,
а сега не можем да говорим за друго.
Сякаш ние го измислихме.
Може би ние сме го измислили.
Да, психоанализата е сексуална по природа.
Да. Инфантилизираме го и го превръщаме в лъжата,
че сексът винаги е нормален и здравословен.
Има кодекс на секса
в Стария завет и Новия завет:
сексът е само между двама човека,
отдадени един на друг.
Браво. Добре.
Мисля, че Библията ви е бестиарий на сексуалността.
Да, бестиарий. Енциклопедия.
Помогнете ми с престилката.
Бестиарий.
Да.
Къде е пурата ми? Оставих я някъде.
Интересно е как вие, добри ми хора,
винаги избирате тези откъси от Библията,
които най-добре подкрепят собствените ви пристрастия.
Не е ли така?
Без секс преди брака?
Абсурд.
Това е наивно, безсмислено,
садистично и жестоко.
Като да оставиш младеж да изнася първия си концерт
с голям оркестър,
а преди това си е играл само с флейтата си,
докато е сам в спалнята.
Остави съдовете в мивката.
Няма сами да се измият.
Бих решил, че зависимостта от мъжете
би накарала жените да се откажат от секса,
особено като казвате, че хомосексуалността не е неморална.
Може би при лесбийството е различно.
Как така?
Не знам.
Може би с времето става по-нестабилно.
А при хомосексуализма?
Не, тези състояния имат различни източници.
Не разбирам.
Какъв е източникът на лесбийството?
Бащата.
Ами вашият баща?
Твърде късно е да се дърпате.
Аз и баща ми... Интересна история.
С баща ми
се помирихме, преди да почине.
Той беше
добър човек.
Така ли?
Това, което не даваше емоционално,
компенсираше финансово.
Той финансира работата ми.
Да. И сега живея с брат си Уорън.
Наричаме го Уорни.
Само с брат ви?
Сложно е.
Да, обикновено е така, нали?
Казах ви, че съм бил във войната.
- Не го казахте.
Показахте ми го.
Винаги се връщаме към войната, нали?
Не знам.
Да.
Джак, добре ли си?
Готови.
Нямаме връзка. Продължаваме.
Явно снимката трябваше да е на някоя засукана мадама.
Но имам само мама.
Ако още имах своята, щях да съм същият.
Дотук с вечерята.
Луис...
Обещай ми нещо.
Ако нещо се случи с мен,
погрижи се за майка ми.
А ако нещо стане с теб,
ще направя същото за баща ти.
Това е заповед.
Колко си спомняте от този ден?
Почти нищо. Бях...
Беше абсолютен хаос.
За последно бях под обстрел.
Джак, добре ли си? Хайде!
С Пади стигнахме ничията земя.
Джак!
Джак! Не може да останем тук!
По...
Помощ!
Помогнете! Моля ви, помогнете!
Помощ!
Моля ви, помогнете!
Луис?
- Да. Тук е.
Щях да те водя на танци.
Но май ще трябва да се задоволим с пикник тук.
Г-жо Мур?
Много съжалявам.
Да.
Посещението ви значи много за мен.
Писмата, които ми писа след смъртта на Пади,
така го чувствам близо.
Носеше това със себе си.
Шрапнелът, който го уби,
част от него все още е в гърдите ми.
До сърцето е, опасно е да се махне.
Джак,
трябва да поговорим за нещо сериозно.
Спомена ми за обета,
който сте си дали с Пади.
Чудесен жест,
но... нямам нужда от ангел хранител.
Може би ме мислиш за стара...
Не...
Точно обратното.
Правилният отговор.
Да не споменавам, че не вярвам в ангели.
И завися само от себе си.
Да не гледаме на това като на покровителство.
Нека бъде приятелство.
Съгласна.
Приятелство.
Майката на приятеля ви.
Дадох обещание.
Откога е тази връзка?
Не бих го нарекъл връзка.
Отношенията между двама души са връзка.
На колко години е?
Г-жа Мур е на около 40.
Г-жа Мур има ли си малко име?
Джейни.
Джейни стори ли ви се привлекателна,
като се запознахте?
- Беше майка на мой приятел.
Поредната причина да я намирате за привлекателна.
Често мъже, които рано губят майка си,
ги привличат по-зрели жени.
Намекът ме възмущава,
а и личният ми живот не ви засяга.
Сериозно?
Приемането на вярата ме засяга.
Удивлява ме.
Да.
Живели сте с Джейни,
докато сте били атеист,
приемането на религията
или травмата от войната
води до новата девственост у вас.
Няма да обсъждам повече.
Личният ми живот е точно това - личен. Да.
Както пожелаете.
Но това, което хората ми споделят, ми е много по-малко интересно
от това, което избират да не ми споделят.
Браво на вас.
Оставете на мен.
Мога ли да ви помогна?
Боя се, че днес никой не може.
Г-ца Фройд тук ли е?
Боя се, че я няма. Тя...
Кой е?
Ърнест е, Зигмунд.
Здрасти, Ърнест.
Д-р Ърнест Джоунс.
Джак Луис. Приятно ми е.
Ще ви оставя с лекаря ви.
Той не ми е лекар.
Ще се разходя, ще подишам чист въздух.
Добре.
Вземете Йофи с вас.
Влизай.
Ясно.
Да отидем в градината, преди да се е стъмнило.
Есенните вечери идват по-рано.
Да. Благодаря.
Така.
Ърнест, на какво дължа тази чест?
Чух,
че психоаналитичен център от първа степен
ще бъде отворен в град Бери.
Близо е до Манчестър.
Ще бъде учебна болница.
Не... Нали не очакваш да пътувам
в моето състояние?
Не. Не.
Мислех си за Анна.
Така ли?
Ще се радват да работи там.
Там ще е в по-голяма безопасност.
- Да.
Това е едното.
А другото?
Помолиха ме да почна работа във факултета.
Така ли?
Професионални отношения ли търсиш с Анна,
или лични?
Това трябва Анна да го реши, не мислиш ли?
Ти какво мислиш?
Моля ви... Баща ми преживява криза.
Нужна е незабавна помощ.
Съжалявам, аптекарят си тръгна.
Не можете ли да го повикате? Баща ми е д-р Фройд.
Сексологът?
Късмет и на двама ви. Съжалявам.
Анна давала ли е признаци,
че би пожелала връзка?
Не, аз... Прекарвал съм
много малко време с нея, социализирайки се.
Така ли?
- Просто мисля,
че ще е от полза за нея
да разшири кръга си от познати в професионално и лично отношение.
Освен мен?
Не, аз... Не исках да намекна...
Разбира се, че не.
Може би
ще говорим пак, като имаш време да помислиш.
Не е нужно.
И мога да говоря с нея?
Не.
Може ли да питам защо?
- Да.
С Анна сме се разбрали,
че няма да започва връзка,
докато не сметнем, че е уместно.
Ти си с 20 години по-голям от Анна, тя е младо момиче.
Твърде младо, за да изпита
сексуални пориви. Затова.
Зигмунд.
Какво?
Какво говориш?
Какво...
Какво говориш, Зигмунд?
Анна прекара години в лечение на комплекс.
Комплекс, който доказва,
че тя може да има нормални сексуални отношения.
Не искам да говоря за това.
Комплекс, който най-често идва
от нездравословна връзка с бащата.
Не искам да говоря за това!
Не искам да говоря за нищо!
Върви си!
Това беше преди 20 години.
Моля ви, изчакайте.
Д-р Шур.
Анна Фройд е.
Трябва ми помощта ви.
Анна.
- Всяка аптека е затворена.
Само вие можете да му дадете лекарство.
Влез.
Благодаря.
Дороти. Идната седмица.
Мерси, д-р Фройд.
Недей.
Какво бих могла да попитам?
Моите сеанси са си мои.
Намери си терапевт.
Изглеждаш ми превъзбудена.
За какво ли сте говорили?
Сигурно е много удобно да живееш над терапевта си.
Ще кажа същото и за теб, твърде близки сме.
Много удобно.
Искам да знам какво предизвика тази физическа реакция.
Колкото има общо с теб, толкова и няма.
Значи той знае.
Знае.
Софи, виж, той ходи.
Софи, виж го, ходи.
Тя ще те хване.
Да опитаме пак.
Да, могат да летят.
Да.
ЗИГМУНД ФРОЙД ОТЛАГА СЕ
Няма измъкване от него.
Оттук, Йофи.
Йофи разходи ли ви?
Да.
Видя афиша за лекцията.
Отлага се за неопределено време.
Хайде. Ела при татко.
Йофи.
Съжалявам. Реших, че...
Не, от устата ми е. Имам рак на устната кухина
и вонята на изгнило не е приятна.
Да.
Не, той не избяга от вас.
Избяга от мен. Избяга от вонята на смърт.
Боя се, че вече не съм най-добрият му приятел.
Това е животът.
Да.
Искам да ви покажа нещо!
Дайте ръка. Благодаря.
Искам да ви покажа Мом.
Знаете ли кой е Мом?
- Мом? Не.
Мом е бог.
Гръцки бог, порицавал всички други богове на Олимп.
Присмивал им се
заради тяхната абсурдност.
Задето са ни създали, създали са хората.
Затова го прогонили.
Прогонили Мом да живее с нас.
С хората.
Да.
- Позната тема.
Да.
Превърнал се в тъжния бог.
Богът на сатирата и иронията.
Като тази тук ли? Погледнете.
Как се нарича невярващият,
чието бюро е отрупано
с безброй богове и богини?
- Колекционер. Това съм аз.
Колекционер. Тъжната ирония на живота ми.
Страстен невярващ съм,
който е обсебен от вярата и култа.
Древните вярвания и култът, включително вашите.
Понятията са общи.
Правилно и грешно, добро и зло, изборът измежду тях.
Да.
- Да.
Да.
Трябват ми още кърпички.
Добре ли сте?
Докъде бяхме стигнали? Да...
Да, трябва да изберем доброто.
А вашият Бог, който е създал доброто, или каквото е там,
той трябва да е създал и злото.
Нали така?
Позволил е на Луцифер да живее. Да просперира.
Логично би било да го унищожи.
Прав ли съм?
Замислете се.
Бог е дал на Луцифер свободна воля,
това е единственото, което прави добротата възможна.
Свят, изпълнен със създания без избор,
е свят на машини.
Хората, а не Бог,
те са създали затворите, робството и...
бомбите.
Човек сам е създал страданията си.
Моля?
Човек сам е създал страданията си.
Да, чух, не съм глух.
Това ли е оправданието
и обяснението за болката и страданията?
Сам ли си докарах рака?
Или Бог ме убива, защото не вярвам?
Кажете.
- Не знам.
Не знаете?
Професор Луис, шокиран съм.
Не знам и не претендирам да знам. Това...
Това е най-трудният въпрос, нали?
Ако Бог е добър, би оставил всичките си създания
щастливи. Но ние не сме щастливи.
Значи на Бог...
му липсва доброта.
Или сила.
Или и двете. Не знам.
Не знаете.
Най-накрая.
Имаме напредък.
Ако Бог иска да се усъвършенстваме чрез болка?
Да осъзнаем, че щастието,
истинското щастие, вечното щастие,
се постига само чрез него.
Удоволствието е неговият шепот,
болката е неговият мегафон.
Да.
Да.
Сигурен съм,
че сладурчето Адолф Хитлер,
което всяка неделя е служило в църквата си,
сигурен съм, че той ще се съгласи с вас.
Но аз не мога да се съглася.
Говорим на различни езици.
Вие вярвате в откровението. Добре.
Аз вярвам в науката и разума.
Нещата не се припокриват.
Има я и гордостта.
Религията отстъпва място на науката,
но науката не го прави за религията.
Стига. Сърцето ми се къса.
Колко ли приятно му е било
на Галилео, като е казал на папата,
че не слънцето се върти около света,
а е обратното?
Глупостта на църковните водачи е лесна цел.
Именно! Защото се крият зад невежеството.
Вие се криете зад своето невежество, аз зад моето.
Всички го правим от време на време.
Защото сме хора.
Защото губим смелост
и увереност в себе си.
Колко често казваме: "Бог е загадка.
Ние сме малки. Той е могъщ.
Бог го е написал. Това е Божият план."?
Ще ви покажа нещо.
Божият план.
Това беше дъщеря ми.
Софи.
Тя... Тя беше моето слънце.
Умря от испански грип
на 27 години.
Беше майка.
И съпруга.
А внукът ми,
той ни бе отнет.
Уби го туберкулозата, когато беше на пет.
На пет години.
Да.
Какъв чудесен план е имал Бог.
Да убие малко момче.
Ще ви кажа нещо.
Иска ми се ракът да бе стигнал мозъка ми,
а не бузата и челюстта ми,
за да имах халюцинации с Бог
и да търсех как да му отмъстя.
Проклети лицемери.
Има толкова болка по света.
И това е Божият план?
Виждам едно и също нещо.
Яздим коне.
Семейството му мрази моето.
Той им отмъщава.
Аз не мога да избягам.
Рицарят приближава. Приближава още.
След това ме целува.
Кървя навсякъде.
Лицето му доближава моето.
Устните му доближават моите,
червени и капещи.
Той прошепва:
"Кажи ми семейните си тайни".
Колко напреднал е ракът ви?
Не подлежи на операция.
Въпрос на време е.
Колко време?
Аз трябва да го реша.
С д-р Шур се разбрахме нещо.
Не ме гледайте така, професор Луис.
Знам какво мислите хората за самоубийството - че е грешно
и че е грях.
Грях е.
- Да.
Погледнете тук.
Адът вече се е настанил там.
Казали ли сте на жена си?
- Не.
Тя споделя суеверието ви.
Анна?
Анна? Не, тя знае, че ще умра.
Че планирате да се самоубиете?
Не. Защо да й причинявам болка?
Защитавате ли я,
или се боите, че ще ви разубеди?
Наистина сте упорит.
Религията ви е преобразила като бивш алкохолик.
Някакви други въпроси?
Защото се уморих.
Да,
всъщност имам.
Няма нищо.
Анна омъжена ли е?
- Не.
Изненадан съм.
Не е лесно да изберем правилния партньор.
Имате предвид Анна да го избере.
Имате ли въпрос към мен, професор Луис?
Д-р Джоунс днес...
Д-р Ърнест Джоунс?
Да. Поиска да види Анна, не вас.
Така ли?
Да.
Но трябва ли й партньор,
когато има всичките нужни стимулации?
Имате ли въпрос към мен?
- Да. Тя излиза ли с някого?
Мъж, жена, и двете?
Щом всички сме бисексуални.
С преподаването и практиката
няма време за връзки.
Освен време за вас.
Голям късметлия сте.
Особено след като само тя
има позволението да докосва устата ви.
Тя е професионалист.
Лекар?
Казах ви, че е член на общността на психоаналитиците.
Те не трябва ли да са доктори?
Има специални случаи.
Той взима ръката ми,
кара ме да го докосвам.
Тук...
и тук.
Анна представи много добре приет труд.
Сигурен съм. На каква тема?
Садомазохистични фантазии.
Успявам да се измъкна, но рицарят е много силен.
Хваща ме.
Казвам му да ме накаже.
Но вече съм момче.
Тези фантазии
на база на лечението на пациентите на Анна ли са?
Плод са на психоанализата върху Анна.
А кой бе психоаналитикът й?
Попитах кой бе психоаналитикът й.
Аз.
Рицарят взимам момчето в ръцете си.
Не.
Моля те.
Стига с този рицар. Не си момче или момиче.
Ти си моя дъщеря. Моя дъщеря. Разбираш ли?
Защо?
- Трябва да спрем.
Прекалено болезнено е за нас.
Не мога да ти помогна.
Ще ме пратиш при друг?
Не мога да ти помогна.
- Татко, имам нужда от теб.
Успокой се. Не.
- Имам нужда от теб!
Анна, нямаш нужда от мен.
Чуй ме...
- Моля те.
Имам нужда от теб!
- Моля те.
Имам нужда от теб.
Моля те.
Да, всичко е наред.
Така.
Добре.
Това е моето момиче.
Добре.
Трябва ми помощта ти.
Всичко е наред.
Имате ли други въпроси?
Да.
Но няма да ги задам.
Само ще ви напомня за по-ранните ви наблюдения,
според тях психоанализата по същество е сексуална
и е по-важно какво премълчават хората, а не какво казват.
Всеки път го правите.
Очаквам следващото включване.
Изключвате, а не намалявате музиката.
Отказвам да бъда манипулиран.
Всяка музика ми звучи като църковна. Затова.
Не харесвам църковната,
защото опростява емоциите, които вече чувствам.
Мисля, че вас ви е страх да не ги изпитате.
Това ли е окончателната ви диагноза? Очарователно.
Това не е всичко. Не.
Също така мисля, че сте ужасен егоист,
поставяте своята болка над тази на хора, които ви обичат.
Лъжете себе си,
мислите, че можете да контролирате смъртта,
както контролирате света и дъщеря си.
Вярвате, че можете...
да надхитрите страха си,
като се скриете зад бюрото си в свърталището си на богове.
Но...
всъщност се ужасявате.
Разбираемо. Но несъмнено се ужасявате.
Да.
Всички сме ужасени.
Да.
По-рано този следобед,
когато прозвуча сирената,
помните ли я?
Определено не се държахте като човек,
изпитващ комфорт в сетните си дни
в този ужасен свят.
Къде беше великата ви вяра?
Къде бе безценната радост от срещата с любимия създател?
Изпари се.
Защо?
Защото знаете зад всичките си защитни механизми
и вълшебни приказки,
че той не съществува.
Да.
Заравяте съмненията си.
Заравяте спомените си за войната.
Но по същество...
вие сте страхливец.
Всички сме страхливци
пред смъртта.
Боже...
Боже.
- Ще звънна на лекаря.
Не. Без болници. Без лекари.
Само ми донеси кърпи.
- Кърпи? Добре.
Изкарай проклетото нещо. Ето тук.
Протезата е. Изкарай я.
Просто...
- Аз...
Вкарай пръсти.
- Аз...
Да.
- Не излиза.
Ще преглътна.
Тя е...
Готово.
Боже. Донеси малко вода.
- Да.
Виж ти.
Искате ли да легнете?
- Да, благодаря.
"Чудовището" за малко да спечели.
Малкото копеленце.
По дяволите.
Какво да направя?
Вървете си.
Не. Ще остана, докато дойде някой.
Искам да си вървите.
Не говорете.
- Това ще ви хареса, нали?
Да млъкна.
Боже мой.
Бомбардировачи.
Товарни самолети. Наши са.
Уплаших се.
Аз също.
Какво си мислехме?
Лудост е да мислим, че ще разрешим
най-голямата загадка.
Има и по-голяма лудост, въобще да не мислим за нея.
Ще ви извикам такси.
Не, моля ви.
Предпочитам да вървя до гарата.
На чист въздух.
Статуята, която видяхме в църквата?
Да.
Имате католически светец на полицата.
Да. Света Димфна от Ирландия.
Била е покровителка на лудите и изгубените.
Звучи логично.
Има влак за Оксфорд след един час.
Добре.
Да.
Ужасно съжалявам, че ви разочаровах.
Не. Аз ви обидих.
Не споменах обида, а разочарование.
Идеята ми за Бог постоянно се променя.
Той постоянно я разбива на парчета.
Но въпреки това усещам, че той населява света.
Той е навсякъде, маскиран.
Така добре маскиран, че е трудно да го видиш.
Въпросът е да продължиш да правиш опити.
Да се пробудиш.
Да останеш буден.
Един от нас е глупакът.
Ако вие сте прав, ще ми го потвърдите в другия свят.
Но ако аз съм прав, никой няма да разбере.
Подайте ръка.
Разбира се, да.
Да.
Смъртта е несправедлива като живота.
Довиждане, професор Луис.
Ще се срещнем пак. Може би.
С Божията воля.
Преди да си тръгнете, искам да ви дам нещо.
Една книга за вас.
Благодаря.
Така.
Не я отваряйте до Коледа.
Добре.
Е, приятелю, довиждане.
Довиждане.
Довиждане.
Негово Величество крал Джордж
говори от Бъкингамския дворец.
Продължаваме със симфоничния оркестър на Би Би Си.
Професоре!
Г-це Фройд?
- Бързах.
Как сте?
- Нося лекарството.
Той ви очаква, но е добре.
Не се тревожете.
Радвам се, че бяхте тук.
Оцеляхте след срещата с него.
"На случая в жестоките клещи
не трепнах и не изревах на глас.
И шансът с тояги ме преби,
кървящ, ала непреклонен съм аз."
"Оттатък този свят на гняв и скръб
надвисва ужас, изтъкан от мрак.
Но на годините опасността
не е и няма да ме хвърли в страх."
Браво и на двама ни.
Трябва да вървя. Той ме очаква.
Анна.
Съжалявам.
Сигурна ли си?
УПАДЪКЪТ НА ПИЛИГРИМА
Грешка след грешка, човек намира истината.
З. Фройд слага край на живота си с помощ от д-р Шур
след три седмици - на 23.09.1939.
Създава психоанализата
и теориите му за човешкото поведение завинаги
променят психологията и западната култура.
К. С. Луис добива слава с изявленията си
за християнството по време на ВСВ. Луис приема
в дома си деца, евакуирани от Лондон.
Децата вдъхновяват "Хрониките
на Нарния".
Анна и Дороти Бърлингам
живеят в дома на Фройд в Лондон още 40 години
и са уважавани за работата си.
Анна
създава детската психоанализа.
Фройд се е срещал с млад, неназован професор от Оксфорд
малко преди смъртта си.
Никога няма да узнаем дали е бил К. С. Луис.
Превод на субтитрите: Димитър Златинов
subs by sub.Trader