Crackers (1984) Свали субтитрите
Здрасти, Максин.
- О, Забивке!
Как е квотата?
- Приключих.
А ти?
- Още бачкам, душа.
Още бачкам.
Благодаря ви. Галантните мъже са рядкост. Как да ви се отплатя?
Благодаря ви. Галантните мъже са рядкост. Как да...
Да ги спипаме.
Емиграционните!
Емигрант, а?
- Паспорт?
Облякъл съм го.
Добър ден, госпожо. Аз съм Шарън от "Истинска жена".
Госпожо, аз съм представител на козметика "Истинска жена" –
продукти за домашна употреба за съвременни красавици.
Не говоря английски.
- Лосионът с жожоба е страхотен.
Здрасти, Дейвид.
Мой ред е! Твоят мина!
- Мой е!
Това е обиск!
Ехо!
О, Макси!
- Здравей.
Изчервих се от цялото това внимание.
Как си, Костенурка?
- Не знам.
Помисли си.
Чакай! Чакай! Хей!
Само неприятности създаваш.
- Нали не плащаш?
А принципът?
- Имаш късмет,
че паякът трудно влиза тук.
Приключи ли?
- Проблем ли има?
Проблем?
- О, не.
Все едно ми е кога ще спечеля.
Хей, Сечко, вземи да строиш тая кучка!
Не я наричай така.
Стига, това не означава нищо. Така викам и на жена си. И не само.
Хей, кучко! Кучко!
Виждаш ли?
- Бордуолк, нямаш ли си работа?
Имам.
Количка? И ще ми я продаваш?
- Количка?
В сравнение с количка това е кадилак.
Разлика от тук до небето. Виж.
Хромирани колела, предна спирачка... Всичко си има.
Десет долара.
Тая книга е от 1935 г.
- А количката е от 1932 г.
Гарви, разбери – старите работи се връщат.
Има си одеяло, възглавничка...
Само й виж гумите. Нямат износване.
Десет.
- Десет?
Десет.
Мести ли?
- Вдигни телефона.
Ало? Мамо! Как си?
Ще дойда. 90-ят ти рожден ден.
Разбира се. Джери няма да дойде.
Ами мъртъв е. Вече десет години.
Да, затова не дойде миналата година.
Какво да ти донеса, а?
Да.
Не, мамо, това не може.
Как защо? Нали докторът трябва да ти го предпише.
Имам работа, мамо. Да, ще дойда, обещавам.
Обещавам ти. Нали? Добре, мамо.
Какво зяпаш? Син говори с майка си.
А... да.
По дяволите!
Тайрон!
Няма да те забравя, знаеш го. Ето.
Аз го гледам само докато Забивката приключи.
Костенурка! От бебета не се краде!
Боже!
- Костенурка, я разкарай количката.
Е, как е майка ти?
- На 90. Ти си на ред.
Ще ти струва повече.
- Кое?
Аз. 25 долара, за да наглеждам магазина, докато си при майка си.
На "Социални грижи" ли ти приличам?
- Знаеш ли колко би ти струвал
истински пазач. Знаеш ли?
Мести.
- Не вярвам в социалните помощи.
А в яденето?
- Уволниха ме временно.
Временно. Преди шест месеца.
- Вчера говорих с Кърниц.
Каза, че ще ме върне обратно на работа.
Това отнема време.
- Хей, Гарвино!
Как е?
- Слушай, Макгарви.
Скъпа, липсвах ли ти? Закача ли те някой?
Спокойно, скъпа, пак сме заедно. Заедно сме!
Колко?
Двайсет.
- Двайсет ли?
Радиото е съвсем ново.
Знаеш ли по колко вървят?
- Да. По 326.
Тогава защо двайсет?
- Съвсем прясно е, може да загазя.
Гарви, зет ми ми го даде.
- Зет ти кара BMW?
Двайсет.
Хайде, стига си вдигал шум!
Гарви...
тя е моя.
Да ти е попадал вестник? 16-и е. Тоест, вече е моя.
Нося парите. Ето, приятелче.
25 долара.
- Не е толкова.
Нали толкова ми плати?
- Да, но вече струва повече.
Нали трябва да печеля? Ясно?
Колко?
- Има си цена.
150?!
- Не е много,
обаче вече не ги търсят.
- Гадняр!
Крадлив, гнусен, малоумен кучи син! Изнудвач такъв!
Моя си е.
- Чакай малко.
Ти искаш китара, нали? А аз – алармена система.
Намери ми и пак ще говорим.
Я пък тоя! Мазна пиявица!
Не се договарям с изнудвачи!
Утре ще ти я инсталира! Ясно?
- Не, няма!
Ще ти откъсна главата! Ясно?
Мило дете. Ще му дам една възможност.
Сериозно ли говориш?
- Разбира се.
Дилард, чуй ме...
- Няма да му помагам!
Знам.
- Нали ти каза...
Не, казах, че ще му сложиш аларма.
- Е, и?
Добре ще му я сложиш.
- За да влезем после ли?
Чу ли нещо?
Кой, аз ли?
- Ти.
Нито дума. Бебето реве.
А и не понасям мексикански.
Идеята е кофти.
- Дилард, недей да се шашкаш.
Видя ли? Страх ги е от баща ти.
Добър ден.
Добър ден.
Как сте? Видях табелата...
и реших да...
- Да си заложите касата?
Не, имам си цели три.
Кърниц!
Хей, радвам се да те видя! Лу Гарви, Джак Кърниц – шефът ми.
Нали ти казах? Е, кога започвам?
Ама ти какво правиш с касата?
Нали нещата уж се оправяли?
Ами... влошиха се.
- Какво?
Как така?
- Ами... влошили са се бе.
Костенурка, да вземем малко въздух.
До утре.
Трябва да си намеря работа.
- Имам идея.
Каква?
- Да отидем да хапнем?
За Бога, Костенурка!
Същият си като майка ми.
Четвъртък е. Какво ще ядем?
- Гуакамоле?
Може би с г-н Фикс ще си поговорим за бизнес, а?
Хей, здрасти, скъпа!
- Не ми викай "скъпа", мързеливецо.
За какво ти плащам? Безполезен си.
Проблем ли има?
- Ти ли ще го решиш?
Нали уж трябва да обикаляш и да изглеждаш страшен?
Как да стане, като разнасям Тайрон?
- Не пискай.
Защо ме удари?
- Защото си безполезен.
Търси си нов дом, мухльо.
- Чакай малко, ти си моята жена.
Както винаги, бъркаш. Ти си моят сутеньор.
Или по-скоро – беше.
- Защо "беше"?
Защото вече не си. Ето ти и багажа.
Чакай! Не забравяш ли нещо? Тайрон!
Да. Още не ми е ясно как успя.
Разбирам те, Тайрон. Напълно.
Виж я ти...
- Ще ти се.
Ама... Жалко.
Нещо... за мен, а?
Какво има, човече?
- Да ти видим документите.
Какво има, Рамон?
- От емиграционното са. Взеха мама.
Здрасти, Дейвид.
- Здравей, Мария.
Мария, защо си тук?
Отивам на пазар.
- "Ла Мигра" са тук.
Няма да стоя вкъщи!
- Ще правиш каквото кажа!
Това е тъпо! Мама каза, че...
- От "Ла Мигра" взеха мама.
Отговарям за теб, докато се върне.
И докато аз отговарям, няма да излизаш. Точка.
Да не съм дете?
- Не, но се държиш като такова.
Какво става? Коя е тази?
Дилард, не се меси!
- Мария, сестра му.
Приятно ми е. Не знаех, че Рамон има сестра.
До миналата седмица и той не знаеше. А сега се прави на батко.
Да. Ако някой се занася с нея, го скопявам.
Ясно? Да тръгваме!
- Рамон, досаден си.
Не съм направила нищо!
Само за клиенти над 21.
- На толкова е. Забрави си паспорта.
Здрасти, мой човек.
Спокойно бе, Костенурка, няма да крада.
Може ли да седна?
Имам информация за Гарви.
Ще му слагат аларма,
обаче техниците ще я нагласят така, че после да могат да влязат.
Дилард и Рамон.
- Да. Е?
Страхотно! Пада му се на Гарви.
Говоря сериозно. Какво ще кажеш?
Няма да стане. Лесно ще влязат, но сейфът е "Хаузер" и няма разбиване.
Сейфът ли? Мамка му!
Мислех, че ще вземат нещо малко.
Чудесно! Тогава той със сигурност ще ни даде награда.
Кой, Гарви ли?
- Здравей, Фернандо.
Как си, Максин?
- Чудесно.
Знам, че сте дружки, Уеслейк, но не го вдявам.
Може и ти да успееш.
- Днес ще ми е за първи път.
Тогава утре, татенце.
До скоро, мамче.
"Мамче". "Татенце". Какви са тези глупости.
Спокойно, имам си партньори.
- Това не е нормално.
Нормално е, безработен си.
- Много смешно.
Да пийнем, хайде.
- Фернандо!
У вас.
- Пак е четвъртък.
Ще си платиш, Уеслейк.
В понеделник.
- Цял месец мина, моля ви.
До петък, Ферди.
- Чао, Костенурка.
Ненормалник!
Уеслейк, знаеш ли?
В събота вечер съм свободна. Гарви ще ходи на гости у майка си.
Имала рожден ден.
- Знам.
Май ще се отбия да си поиграя с нощния пазач.
Помниш ли миналата година?
Още ли слага резета?
- По няколко.
Тази година няма да пазя.
- Така ли?
Вече има електроника.
- Какво?
Ще си слага алармена система.
Достатъчно пинг-понг.
Ще повтарят полуфинала.
- Сериозно?
"Мило списание "Пентхаус".
Никак не е интересно да си библиотекарка в Уайоминг.
Обаче снощи ми се случи нещо доста интересно."
Среднощна пастирка?
"Точно затварях и на вратата се почука.
Беше Джим – местен каубой. Страшно готин."
Не става, нямаме седло.
- Виж в килера.
Скандално!
Ако не искаш, остава Гарви.
Шегуваш ли се? Ще му трябва лекар.
Не бъди толкова сигурен.
Не му достига въздух, но поне не гледа пинг-понг.
Така – "Джим, местен каубой, страшно готин."
"Трябваше да кажа "не". Нарушавах библиотечните правила.
Но той затръшна вратата и ме набута в задната стаичка."
Някога правил ли си го в изолационна килия?
Какво?
- Различно е.
Един приятел държи такъв клуб.
Ще тръгвам, секси.
Сигурно е Костенурката.
- Той ще почака, пастирке.
Имаме да орем и да обяздваме.
- Уеслейк, закъснявам.
До събота.
- Може да пробваме с парашут.
Знаеш ли, ще го закачим тук. Аз ще съм Червения барон.
Г-н Уеслейк?
Задникът ти ще се полюшва страхотно.
Г-н Уеслейк?
- Да?
Извинете, трябва да взема приемника.
Кое?
- Приемникът за кабелната.
Защо? Добре работи.
Не сте си плащали таксата.
- Аз?
От шест месеца.
- Компютърът е сгрешил.
Ще оправя нещата. Обещавам.
Не сега. Толкова отдавна чакам този мач – "Накахима срещу Куелас".
Съжалявам, господине. Спокойно, Накахима ще го размаже.
Скучна работа.
Ужасно е.
- Кое?
Направи го като хората.
Скрий го ето така. Ще изглежда по-добре. Разбра ли?
Ела. Виж, ето.
Часовникът на баща ти ли продаваш?
- Не.
Колко е часът ли проверяваш?
- Не. Чудех се колко струва.
Мен ако питаш...
Златен е.
- Позлатен.
Златен е. Напълно. И е точен.
Малко изостава.
Шест долара.
- Шест долара? Това е антика!
По онова време всичко се е правило на ръка. Знаеш.
Тогава, да. Днес важното е колко е часът.
Виж, Уеслейк, не го залагай. Недей.
Слава Богу, че парите не ми трябват, иначе щях много да ти се ядосам.
Ужасно много. Разбра ли?
- Бизнесът си е бизнес.
О, да – бизнесът си е бизнес.
Ето ти 20 цента за тоалетната.
Ценното в живота е безплатно.
Костенурка! Ела след малко у Гарви.
Добро утро, г-жо О'Мали.
- Добро утро.
Джасмин, тръгваме.
- Здрасти.
И недей да импровизираш докато местиш мебелите.
А, и Джасмин?
- Да.
Не ми използвай тигана. Той е само за омлети.
Защо ме занимава с тигани?
...девет, десет, единайсет, дванайсет, тринайсет...
Не го ли смени вече?
Той не ми позволява да забравя как става.
Онова, което ми каза вчера...
- Да?
...може да стане. Едно момиче чисти апартамента отгоре.
Входът е откъм 23-та улица.
Виж кой живее там и кога излиза за работа,
и направи скица на апартамента. Ясно?
Това какво общо има с Дилард и Рамон?
Ако ще работим заедно, аз командвам.
Ела у нас в 15:00 ч. №3119, на ъгъла.
Ясно ли е?
- Чакай!
Аз какво ще получа?
- Доста пари... надявам се.
Зависи какво ще каже момичето. И, Бордуолк, дръж си устата затворена.
Ясно. Напълно.
Хайде, Тайрон.
Дай ключа.
- Защо?
Трябва да му вярваш, Гарви. Няма как.
Да видим сега дали работи.
Покажи.
- Още няма крадци.
И ще ги чакаме?
- Сега, ще заключа отвън,
а ти се опитай да отвориш без ключа. Да видим, хайде.
Ключът е важен.
Получи се!
- Спри я! Остави, аз ще я спра.
Побъркахме квартала. Спри я!
Спри я!
Ключът не работи! Дилард, направи нещо!
Бушоните.
- Не мърдайте!
Стойте на място!
- Прибери пистолета, Рони.
Това е алармата на Гарви.
Уеслейк, какво става тук?
Да не би Гарви да е платил за аларма?
Да, умнико! Ако тази събота се чуе, заповядай на посещение.
Добър ден, госпожо. От газификацията съм.
Хей, от газификацията съм, госпожо.
Тайрон, не сега!
Знам, че в това най-много те бива,
но за всичко си има време и място, и сега не е подходящо.
Добро утро, скъпа. Аз съм от гази... фикацията.
Какво?
Не е газ.
Дай ми бебето. Ела, ще ти покажа само веднъж.
Браво, Тайрон.
Как се казваш?
- Джасмин. И съм заета.
Чакай, за това дойдох. Ще ти намеря работа.
Дрехите ми заблуждават.
Аз съм високоуважаван специалист по вътрешен дизайн,
който има навика сам да си върши работата.
Ти ли подреди тук?
- Аз, ами.
Върви и си свърши твоята работа.
Хей, успокой се!
Мислех, че може да си помогнем взаимно.
Ти си привлекателна жена.
Да си помогнем ли?
- Да. А и ти ми се усмихна.
И ще ми помогнеш?
- Само кажи къде.
Чудесно.
Ще преместим столовата оттатък.
Това ще е кабинет. Диванът да е перпендикулярен на камината,
а този шкаф да отиде в другата стая.
Хей, къде отиваш?
- При Рамон.
И защо? Ключове ли копира?
Аз върнах ключа.
Стига, трябва ти само малко восък. Дай.
Хайде.
Той Рамон го измисли. Аз бях против.
Ами сега?
- Ще го обмисля.
Елате двамата у нас в 16:00 ч. №3119.
Дилард, кажи на Рамон, че е глупак.
Ченгетата първо проверяват хората, монтирали алармата.
Костенурка!
Не мърдай! Горе ръцете!
Горе!
Сега белезниците.
Ако ни хване насаме...
- Рамон ми е приятел.
Няма нищо, спокойно.
- Обичаш опасността, а?
Добрите умират млади.
- Да не си механик?
Не, музикант съм.
- Всички така казват.
Слушай.
Боже, Рамон е!
- Добре де, трябва да говорим.
Не, скрий се! Хайде! Хайде, скрий се! Веднага!
Заповядайте, дон Гаридо. Побързай, Мария.
Това е дон Фернандо Пабло Хесус и де ла Вака.
Сестра ми, Мария Елена Мерседес.
Здравей, Фернандо.
- Здравей, Мария. Приятно ми е.
Сядай, дон Фернандо.
Едно кафенце? Мария, моля те.
Как е семейството, дон Фернандо?
- Добре са. А майка ти как е?
Замина, по семейни работи.
А аз мислех, че са я екстрадирали.
Обаче никога не вярвам на слуховете в махалата.
Не, не вярвам.
- Ти? Не вярваш?
Захар?
- Отивам.
Мария, изгори ме!
- Много съжалявам!
Не, не се притеснявай. Грешката е моя...
Отивам да взема кърпа.
Хей, Рамон...
- Г-н Дилард,
запознай се с моя приятел дон Фернандо Пабло Хесус и де ла Вака.
Дойде да види сестра ми Мария.
- Рамон, семейството си ли продаваш?
Какво искаш? Зает съм.
- Уеслейк знае за плана.
Иска да отидем у тях в 16:00 ч.
За какво говориш?
- Уеслейк знае.
Ключът и восъкът са у него.
- По дяволите!
Не там, в ъгъла.
Май сбърках. Преди беше по-добре.
Не! Не!
Чудесно е! Изглежда чудесно!
Това е истината.
Първо те взех за мързелив сутеньор.
- Кой, аз? Мързелив?
Изключено.
- Е, благодаря ти.
Благодариш ми? И само толкова?
Какво друго предлагаш?
Свинско с червен боб?
Не е зле като алтернатива.
Не бързай. Храната няма да избяга.
Време е... Време е да вървя.
Къде отиваш?
- Имам малко работа.
Да вечеряме заедно утре?
Това 24-та ли е?
- Да.
Тя работи за една гей двойка. Всеки уикенд пътуват. Всеки.
А горе?
- И горе има някакъв красавец.
Художник. Творец. Нощем го няма.
Уикендите също.
- Най-долу?
Най-долу е хазяйката. Г-жа О'Мали.
Глуха е като пън.
Какво?
Свинско с червен боб.
Отвори вратата. Това холът ли е?
Чакай да видя. Да. Виж сега, това е кабинетът,
който беше хол, но сега...
Добър ден, господа.
- Ти? Какво правиш тук?
Чакай, нищо не съм казал!
- Нищо.
Аз хванах Дилард с отпечатъка.
- И?
Какъвто си глупав, явно ти трябва помощ.
И ти я предлагаш?
- Да, Панчо.
Ела.
- Казвам се Рамон. Казвай.
Седни. Ще участваш ли?
- Не съм чул плана.
Стига ти да знаеш, че твоят план е слаб,
а моят ще ни отведе на Хаваите. Сейфът.
Слушам.
- Добре. Така става.
Планът е съвършено прост.
Влизаме и изпразваме сейфа.
И как ще стане?
С експерт.
- Кой?
Един мой стар приятел. Ключар.
Старите сейфове са му нещо като хоби.
Чаткате ли, господа? Разбрахте ли?
Как така не искаш? Моля те!
- Изключено!
Само преди месец ме пуснаха от кафеза.
Ако пак ме спипат, съм свършен завинаги. Забрави.
Всъщност изобщо не трябва да говоря с вас, момчета.
Не знаете ли, че само си търсят повод да ме приберат?
Ченгетата не понасят ниските хора.
Но казах, че ще ви помогна. Нали така?
Ще ви покажа как се отваря сейф.
Воала! Тайната при разбиването на сейфове
е презумпцията, че онова, което е вътре, може да е отвън.
А онова... Стига преживя! После ще почиваме!
Искате външната страна да е отвътре, а вътрешната...
Ще ни покажеш ли най-сетне?
- Разбира се!
Леле, страхотно!
Благодаря.
- Било лесно.
Не, не е.
- Научи ни.
Не, не, ще отнеме години.
Тогава?
- Търпение.
Това е тайната на сейфовете.
Особено при използването на исторически незаменимия
кръгов трион. Уеслейк, ти върти, а ти дръж.
Лазарели, ще отнеме години.
- За това ми е само.
Лазарели, моля те, кажи как да го отворим!
Супа!
- Супа?
Супа. Нитроглицерин. Само че доста по-безопасно.
Как действа?
- Два проводника, контакт,
капка супа на пантите и Сезам се отваря!
Да пробваме върху това. Подпри го, Рамон. Хайде.
По-внимателно, Дилард!
- Нали било безопасно?
Ти все пак внимавай.
Акумулаторът работи ли?
- Да.
Опитай тук. Нали ти си електротехникът?
Уеслейк, какво ще стане?
- Сега ще видим.
Да не ни убиеш, хей!
Супа! Нитроглицерин...
два проводника... електричество...
една капка супа...
и... "Сезам, отвори се!".
Ехо! Как сте, омбрес?
Добре си изкарваме. Нали, Фернандо?
Как е бъдещият ми девер, а?
- Идиот!
Как е красивата Мария?
Имаме си дневен ред, нали, Петък?
Тоест, Ферди.
Хей, заболя ме!
Дилард, трябва ти лекар.
- Не, ще се обадят в полицията.
Няма да издържа в кафеза.
- Може Мария да помогне.
О, да, Мария!
Добре, ще те изпратя до вас.
Май няма да мога. Нека остана да спя тук?
Джасмин вече не работи тук. И не е никакъв дизайнер.
Нали размести мебелите?
- Капризи. Ако миеш прозорци...
Не, не, изключено! Забрави, човече! Не!
"Non gustibus disputandum est."
Хей, не псувайте! Къде е тя?
- Не знаем.
Но й предай, че си искаме среброто.
Какво сребро?
- Ако се видите!
Тя не ви е пипала среброто!
Какво правите тук?
- Ами, изпращаме те.
Махнете се от пътя ми, хайде. Ще ме убие, ако закъснея.
Да тръгваме. Ето, заключи.
Костенурка, първата е за сезона.
Невероятно!
- Невероятно.
Кое? Сьомга е.
Това е като военна мисия.
Иска се прецизност, добра координация, отборен дух и кураж.
Това Джон Уейн ли е?
- Него нали няма да го водиш?
От там не може, окабелено е.
- А задната страна?
Там има стена.
- Именно. От там ще влезем,
през втория етаж на сградата, която е до О'Мали.
Така ще стигнем до сейфа. В сградата ще влезем
през въглищната шахта на 23-та улица, където ще ме чакате в 2:00 ч. Ясно?
В 2:00 ч. Да.
- Ясно.
В 2:01 ч. режем катинара.
В 2:02 ч. Костенурката влиза в шахтата.
В 2:03 ч. ни отваря.
В 2:04 ч нахлуваме в апартамента. Дилард, взе ли лост?
В розовата ти кола няма ли лост?
- Спокойно.
Разбиваме стената и влизаме у Гарви.
Рамон, крик?
- Винтов?
Да. Бормашина?
- Няма проблем.
Ще отнеме около 17 минути,
така че в 2:21 ч. слизаме при сейфа.
Хаваите!
- Тихо!
В 2:22 ч. Дилард зарежда пантите с пластилина.
Две капки супа и "Сезам, отвори се!".
Добре. Алибитата?
На мен не ми трябва. Нали не съм в страната?
На черните и без това никой не им вярва.
Дилард?
- Ще кажа, че съм бил с теб.
Аз имам алиби.
Забравих го.
Ела да вземем крика.
Трябват ми проводници.
- Ще вземем по пътя.
Те са специални.
Добре.
Мамо, много съм уморена.
- Пристигнахме.
Мамо!
Хей, какви ги вършиш?
На работа съм.
- Облечена така?
Сещаш се.
- Ти луда ли си?
Ами омръзна ми да съм дизайнер. Все са недоволни. Какво правиш?
Хората си пазят територията, а ние сме я нагазили.
Връзваш ми тенекия?
- Не, не, чуй ме внимателно –
предупреждавам те предварително.
- Не може така!
При цялата тая престъпност вие глобявате мен!
А истинските престъпници?
- Уеслейк, разочароваш ме.
Не ме предупреждаваш на време, а в Сан Франциско е трудно.
Макси, за една вечер е.
- Две минутки, моля ви!
Млък! Ще ти се реванширам. Кълна ти се, Макси.
За съсипана събота вечер...
Другият четвъртък може да сме в Париж.
Онзи, във Франция!
- Добре знаеш, че ще ти се размине.
Защо?
- В петък трябва да съм тук
заради Фернандо.
Тогава ще вечеряме в "Ше Панис".
Но това да не се повтаря. Ясно?
- Тъй вярно, сър.
Ще преместя колата. Местя я.
- Виж какво...
Зает ли си тази вечер? Я кажи?
Дон Рамон, ще обясня за снощи.
Само карах Максин у тях.
Не съм искал да обидя прелестната ви сестра Мария.
Дори имам подарък за нея. Ето.
Дойдох да се измия.
Не можеш да станеш курва. Това е занаят.
Първо трябва да го научиш.
Никой няма да ти плаща 500 долара на нощ само защото си хубава.
500 долара?
Какво правят 500-доларовите курви?
Няма 500-доларови курви,
има 500-доларови клиенти.
Важно е как вървиш, как говориш...
- Ти ще ме научиш.
Ето това е втората причина да съм против.
Е?
- Прекалено си умна и красива.
Проклятие! Ключът от апартамента.
Дай, аз ще се оправя.
- Как?
Ще го върна и те ще разберат, че си честна. Но делим среброто.
Какво сребро?
- Стига, говориш с мен.
Онова, което си взела от апартамента.
- Казват, че съм ги ограбила?
Но няма да го носим на Гарви. Стиснат е.
Бордуолк, ти си същият! Като разместят мебелите
и нещо се изгуби, винаги обвиняват черната прислужница.
Старата дама на последната ми работа ме обвини,
че съм й била счупила кафеварката. Не беше вярно, но ме уволни!
А аз...
Добре де...
не съм дизайнер. Бях прислужница и то добра,
но вече нямам работа. Да бях взела среброто!
Няма нищо. Недей. Аз знаех, че не си дизайнер.
Все едно. Имаш хубаво лице.
И хубаво име... Джасмин.
Какво?
- Името ми е Бети.
Джасмин го измислих.
Стига, няма нищо. Всичко е наред.
И моето име не е точно Бордуолк.
Спокойно... планирам нещо.
От утре ще работиш за мен.
Нали каза, че не можело?
- Не, не, не това.
Ще ми трябва лична секретарка.
Започваш от днес.
Грижи се за Тайрон, ако искаш. Става ли?
Но нали после ще ме учиш?
Какво?
А, това ли?
Мамо!
- Рамонсито, сине!
Чудесна е! Това е дон Дилард.
Грижеше се за Мария, докато нас ни нямаше.
Приятно ми е.
- Рамон, имай уважение!
Приятно ми е, дон Дилард.
Проба, едно, две, три...
Хей, какво става, забавлявате ли се?
Направо прекрасно парти. Може ли шампанско?
Много мило. Колко е часът?
2:30 ч., но часовникът ми май изостава. При вас колко е?
Телефонът! За теб е, Бордуолк.
- Хей, деца!
Вие, строителите, организирате страшни купони.
Нямам думи! Музиката е направо страхотна.
Създава такова приятно настроение.
- Момент, Дилард ще свири на китара.
Млъквайте и слушайте. Хайде, Дилард свири.
Казах, тишина! Браво, Дилард! Браво на теб! Браво...
Къде остана тоя?
Отсъстващи?
- Няма.
Така, да си сверим часовниците. Без пет.
Без шест. Без...
Точно 6 ч. Е... към шахтата.
Бордуолк?
- Какво?
Ключовете.
- Не са у мен.
Рамон каза, че някакво момиче ти ги дало в ресторанта.
Тя размисли.
- Ключовете не са част от плана.
Клещи.
Клещи!
Браво.
Готов ли си? Влизаш, качваш се по стълбите и ни отваряш вратата. Ясно?
Ясно.
- Ще ти помогна.
Ясно.
Костенурка?
Костенурка?
Добре ли си?
Какво правиш?
- Вратата е заяла.
Извадете го.
Така... план "Б"
При пожарния изход. Качваме се, влизаме през таванския прозорец
и готово. Да тръгваме. Хайде.
Готови!
Лесна работа.
- Дилард?
Готово.
Тръгвай нагоре.
Костенурка, хайде.
Бордуолк, ти си. Рамон... хайде!
Какво?
- Инструментите.
Дай ги тук. Хайде!
Побързай!
Сега пък какво?
- Мразя стълби.
На време го казваш!
- Ами не си ме питал.
Къде е Рамон?
- Мразел стълби.
Повече пари за нас. Страхотно!
- Не, и той участва.
Така ли? Аз пък не го виждам.
Закъсняваме с четири минути и половина. Хайде де! Хайде!
Ама това ще ни издържи ли?
Здраво е. Само избягвай стъклото.
Внимателно, хващай се за ръба. Така.
Леко...
Костенурка, леко.
Стоп!
- Мамка му!
Добре дошла в ателието ми.
За това ли ми говореше?
Голямо е.
Ами опитвам се да изследвам светлината и мрака в пространството.
Много е секси.
- Максин, ти обеща.
Излъгах.
Разкажи ми за майка си. И пусни музика.
Максин, какво правиш?
- Отпусни се.
Аз съм отпуснат.
- Напротив.
Дай.
Любимата ми част. Откъде е?
"Лешникотрошачката".
Сериозно?
- "Танцът на Феята".
Колко мило. Страшно много ме развълнува.
Танцува чудесно.
Максин, недей така... спри...
Спри! Нали говорихме? Моля те, стига.
- Знам, но реших друго.
Максин!
- Не се тревожи...
аз ще ти показвам.
- Максин!
Какво? Трудното е за мен.
Така, тигре!
Боже, колко си перверзна!
Хайде!
- Вдървих се.
Краката.
Ето го прозореца.
- Трябва ли?
Костенурка... хайде.
Супата!
Дилард...
- Бордуолк още е вдървен.
Ще срежа стъклото.
Няма острие. Мамка му!
Хей, това е моят начин.
- Млъквай и води!
Закъсняваме с час и половина.
Къде сме?
- В трапезарията.
Не, не, в кабинета. Чакай...
Едно, две, три, четири, пет, шест,
седем, осем...
Защо се забавихте?
- Рамон? Ти как влезе?
Ами видях прислужницата да влиза с някакъв
и хванах вратата. Добре, а?
Добре.
- Знаехте ли, че е тук?
Да, да, знаехме. Но ти как влезе?
С взлом ли?
- Не. Вратата. Беше отворена.
Добре де. Така... десет, единайсет...
Бордуолк, разбий тук.
Какво правиш?
- Търся място.
Започвай.
- Ти си шефът. Започвам.
Проби тръбата!
- Защото те послушах!
Много ще се зарадват. Сладко коте!
Ето... вкъщи си.
Ало? Г-н Моничели?
Обажда се Вира О'Мали, съседката.
Исках да ви кажа, че идеята ми проработи.
Оставих вратата отворена и котката се върна.
Искате да е отвън? Защо?
Да, разбирам ви.
Момент, ще я хвана.
Лошо коте!
Ето, пак я изкарах навън.
Обаче ви чака чистене, когато се приберете.
А? Да, да, ключът е у мен.
Не, не, донесе го приятелят на Джасмин.
Много симпатичен мургав младеж,
облечен с въображение.
Дочуване.
Добре, да преместим мебелите.
"Симпатичен мургав младеж". Ясно, падаш си по прислужницата.
Кой, аз? Пет пари не давам. И е дизайнерка.
Дал си ключа...
- Все едно е.
Ако бяхме използвали ключа, щяха да ни спипат.
Хайде, на работа!
- Точно така.
Дилард, Рамон, преместете дивана.
Още малко.
Хайде.
На работа е по-приятно.
Изоставаме с четири часа и половина.
Последен опит. Вече както трябва.
Мамка му!
Идеално!
Фрихолес?
Не, свинско с червен боб.
Бива го.
- Да, Джасмин умее да готви.
Иска люто.
Не, така си е идеално. Няма нужда от люто.
Дай супата. Внимателно...
И внимавай с тази оголена жица.
Започваме, дръпнете се. Хайде.
Рамон, светни ми.
Готови... Към Хаваите.
Рибата я довърши.
Погледна я... усмихна се...
и заспа завинаги.
- Майка ти ли?
Последните й думи бяха: "Пушена сьомга."
Много я обичаше. Сама я приготвяше.
Бренди, копър...
Ела. Ще се оправиш.
Седни.
Съжалявам, Гарви. Тъжна работа.
Съжалявам.
Да, майките са сериозно нещо. Съжалявам.
Ако не бяхте тук,
не знам какво щях да правя.
Искаш ли...
- Не.
Ето, вземете си сьомга.
Започвайте.
Наздраве.
Едно парче?
Ключът! Ключът! Дай го!
Къде е?
Не мърдай! Стой на място!
- Държа го!
Ръцете на плота! Хайде!
Какво искате пък вие?
- Чухме алармата и спипахме крадеца.
Глупости. Аз му дадох ключа.
Недоразумение. Оставете.
Изглежда са влезли от задния апартамент. Там, по стълбите.
Вие къде бяхте?
Ако не бяха моите приятели, щяха да ме оберат.
Арестувате героите.
Герои ли?
Някакво описание?
- Черни... мексиканци.
Носеха маски.
- Да, скиорски.
Черни мексиканци с маски.
Хайде, Рони.
Само да знаеш как ги подредих, Гарви.
О, оценявам го.
Някакви щети?
- Малко.
Ще поправим всичко.
Много мило. Добри приятели сте.
Тази сьомга ще се развали.
Уеслейк, крадците са били глупаци.
Едва ли. Беше професионално изпълнение.
Сейфът е само за фасон.
Празен е от години. Дори не беше заключен.
Какво значение има? Само приятелството е важно.
Междувременно, и вие ставате.
превод ИЛИАНА ВЕЛЧЕВА
субтитри НИКЧО