Willy's Wonderland (2021) Свали субтитрите

Willy's Wonderland (2021)
Ей, деца, знаете ли какъв ден сме? Ден за рожден ден!
Ей, рожденик, време ни е за купон.
Ей, рожденик, ще се смеем и без слон.
Ей, рожденик, време ни е за купон.
Ей, рожденик, ще се смеем и без слон.
Добре, деца, сега пляскайте с ръце, сякаш ви е ден последен.
Тук при Уили, всички сме приятели.
- Истина е.
Тук в "Увеселителен парк Уили" веселбата няма край.
Карл!
НИКЪЛЪС КЕЙДЖ
Увеселителен парк на ужасите
Дам, все казвам, че по шосе 50 е скучно.
Ама човек никога не знае.
Децата да взема да откраднат шиповете от шерифския пикап,
а ти да вземеш да ги намериш.
Знаеш ли, някои живеят, за да скапят деня на човек.
Ей, богу, вярно е. Откъде каза, че си?
А, ти си от тези, които не поглеждат назад, а?
Миналото си е минало, а?
Разбирам те и не те виня. Всеки си носи бремето.
Затова все казвам: Продължавай, търкулвай се като камък.
Наскоро имахме преследване тук. Едно лапе караше с 240 км.
Беше яко напрегнато. Летеше като Супермен.
А когато се приземи, леле, всичко беше на кайма.
Мамка му.
Ще престанеш ли?
- Отвори вратата!
Отварям я!
Какво ти става?
Здрасти, Джед, какво има?
- Пичът е имал нещастието
да открие шиповете ти. Та реших да ти ги донеса.
Той добре ли е?
- Екстра е. Но гумите му са на галоши.
Язък за хубавото "Камаро". Тъмно синьо, с тия черни джанти...
Джед, ще мина да си ги взема по-късно.
- И точно на шиповете да се надене.
Спести ми подробностите, става ли?
- Да, госпожо.
Разкарай ги.
- Няма начин.
Тази вечер ще прекараш тук.
Мразя те.
- Ласкай ме колкото си искаш.
Лягай долу. Знаеш какво да правиш.
Я се разкарай!
- Ела тук.
Какво правиш?
Ще се върна на сутринта.
- И какво ще ям?
Ами ако ми се припишка?
- Има чипс на масата и кофа на пода.
И пази чистота.
Кучка такава!
- И аз те обичам.
Ще ти излезе 250 долара за репатрака,
а и гумите трябва да сменя.
И чипът ти се е бъгнал. Мисля, че ще се върже хилядарка.
Дам.
Само кеш. И то - напред.
И никакви пластмаски.
О, това там ли? Нямаме интернет в Хейсвил.
Дам, всички банкомати са аут.
Уж щеше да има, ама няма.
Нямаш кинти в теб, а?
Кофти положение, а?
Какво ще кажеш да си ги заработиш?
Така да бъде. Сещам се кой ще ти намери работа.
Здрасти, пич. Намерих ти човек.
Ако искаш да разсмееш Господ, разкажи му плановете си.
Привет, партньоре. Казвам се Текс, също като щата ми.
А фамилията ми е Макаду. Добре дошъл в "Увеселителен парк Уили".
Не е от приказливите.
- Похвално, уважавам такива.
Мълчанието е злато.
"Убийци на деца" "Портал към Ада"
Нещата не вървят много.
Но правя всичко възможно да вдигна това място на крака.
Както и да е. Ето какво ти предлагам -
ако почистиш за една нощ тук, аз ще платя разноските по колата ти.
Утре сутрин идвам, ти излизаш,
а колата ще те чака като нова-новиничка.
Става ли?
Ако не си навит, имам си достатъчно работа.
А така. Само така.
Да влезем вътре.
Успех, господинчо.
Внимавай къде стъпваш.
Гледай.
Вижте, деца, това е Уили Невестулката. Добре дошли в моя увеселителен парк.
Елате и се запознайте с всички. Това е Арти Алигатора, Феята Сара,
Ками Хамелеона, Газ Горилата, Здравият рицар, Щраусът Ози,
и костенурката Тито.
Навремето бе забавно място. Децата се смееха, веселиха,
хапваха хот-дог, разопаковаха подаръци.
В час ли си със случката?
Малките изроди набарали костюмите, облекли ги и се изпотрепали.
Скъсаха ни от дела, "Защита на детето" и тем - подобни.
И бум-бам, мерси, мадам. Хайде, чао.
Теглиха ни шалтера.
Проклетата врата все заяжда.
Така. Тук имаш всичко.
Метла, моп, кофа, дренажна пружина,
белина, парцали - всичко каквото ти е нужно.
А, скивай това.
Поздравления. Вече си част от екипа.
Е, друже, аз ще бягам, че се смрачава.
Утре сутрин ще докарам колата ти.
Готова за обяздване, или да не се казвам Текс Макаду.
Хапвай каквото намериш в кухнята. Аз черпя.
И не се претоварвай.
Грижи се за здравето си.
Е, това е. Късмет.
Мамка му.
Нали ги отказа?
- Това е последната.
Скапан боклук.
Да се омитаме. Мразя мъжки писъци.
Лив, ти там ли си?
- Мамка му.
Да, тук съм. Ще ме измъкнеш ли?
Кротко, пич. Не се прави на герой.
Браво, гений, вратата е отключена.
Аз откъде да знам?
- О, мамка му.
Да потърсим с какво ще те измъкнем.
Дала ти е кофа? Побъркана вещица.
Лив, добре ли си?
- А ти?
Да, няма ми нищо.
- Намерих отвертка.
И за какво ни е? Не са ли те закопчавали досега?
Я млъквай.
- Потърсете за ключ.
Все едно е в хладилника? Тия яйца ще се излюпят скоро.
Трябва ни трион. Или клещи.
Клещи?
- Не виждам ключ.
Млъквай и търси.
- Ти млъквай.
Кога са те закопчавали?
Благодаря за помощта, момчета.
Готино.
- Хайде, видях жертвата.
Къде?
- При Джед, в камиона му.
Сигурно са го заврели вече при Уили.
- Да подпалим това място, хора.
Нека гори.
Я чакайте малко. Не отиваме на купон, това е сериозно.
Защо да не се накефим? Виждал съм ги какво правят.
Млъкни, пич. Кога си ги видял?
- Веднъж ги видях...
Стига, момчета. Ако ще го правим, ще е за доброто на всички,
а не за купона.
С мен ли сте или не?
С теб сме, Лив. Ти водиш.
Да.
- Добре. Да го направим.
Ще пирувам с лицето ти!
Шерифе, ако позволите,
за какво ви е комендантски час и подкрепление за една нощ
на това нищо и никакво градче?
Не че се оплаквам.
С жената чакаме дете, извънредните ще ми дойдат добре.
Двойна смяна.
- Добре.
Е, какво ще правим до края на вечерта?
Виждаш ли този телефон?
- Да.
Ще си седим тук и ще се молим да не звънне.
Ясно.
Хей, Тито.
- Здравей, Уили.
Чух, че днес си имаме рожденик.
Да, Уили.
- Да пеем.
ДНЕС Е ТВОЯТ РОЖДЕН ДЕН
Да поиграем на криеница.
Опитай се да ме намериш.
Ще изям очите ти и ще пирувам с душата ти.
Студено като в иглу.
Щастливец. Става все по-топло.
Горещо като палачинка на котлона си. И вкусен като нея.
Поздрави от горилата.
Това гъделичка.
Нали бяхме приятели?
Крис.
- Какво?
Внимавай къде лееш.
- Ти внимавай, Арон.
Изливаш върху моя.
- Хубаво, ще поливам храста.
Ти балончета ли ще правиш? Ела и помогни.
Носиш запалка, нали?
- Естествено.
Дай да я видя.
- Стига, човече.
Чакай, не бързай. Пичът още е вътре.
Трябва да го изкараме оттам.
Ехо, господине!
Там е опасно. Трябва да излезеш.
Това беше грубо.
Нали го предупредихме? Да се оправя.
По дяволите. Ще го измъкна, независимо дали иска.
Ще влезеш при тези твари? Откачи ли?
- Щом пича иска да се кремира,
негова воля.
- Извинете ме,
че ще се опитам да спася човека да не изгори жив.
Права е.
- Разбира се, Крис.
Я млъквай!
- Побързайте, искам да се прибирам.
Влизам сама, не искам да ви излагам на опасност.
А вие намерете начин да ни измъкнете отвътре.
Става.
Не знаех, че пушиш трева.
- Откъде я набара?
Сам си я отглеждам. Наричам я "Ба ли го".
Колко е силна?
- Ба ли го.
Какво?
- Студено ми е.
Толкова дълго чаках момиче, с което да си поиграем.
Искаш ли да ми видиш къщичката?
- Не и днес, приятелко.
Да си поиграем.
Ринги ринги рае,
наш петел играе,
чужд петел го гони
за кило бонбони!
По дяволите. Това беше Лив. Трябва да й помогнем.
Край, тръгвам си.
- Боби!
Какво? Вие сериозно ли?
Да влезем, за да ни убият ли?
- Трябва да направим нещо.
Аз ще се прибирам. Щом вие не искате, все тая.
Аз ще отида.
- Не, аз ще отида.
Чакай, спрете.
- Какво ти става? Това е Лив.
Направи път.
- Какво? Не!
По дяволите!
Ей, я не гледайте там!
Мамка му, скъпа. Назад, казах.
Слава Богу, че си жив. Трябва да вървим. Спрях тази кучка,
но не задълго, така че...
Не чу ли какво казах?
Влизаме бързо, разделяме се, и щом намерим Лив
и този чистач, изчезваме.
Какво, Арън?
- Стига сме се правили на Батман.
Да. Благодаря ти. Гледам да е по-безопасно.
Като Лив?
Моля?
- Говори де, кажи му.
Сега е моментът, Дан.
Няма ли да го кажеш?
Нещо ви се върти в главата ли?
- И още как!
Набъркахме се в тия лайна заради мацката, по която въздишаш.
И сме прецакани заради нея.
Боби.
- Какво? Лъжа ли?
Не, прав съм. Това е истината.
Добре. Ще отида сам.
- Стига, Крис.
Не ти ли увря главата?
Докато й вървиш по гъза, никога няма да е твоя, плейбой.
Най-много да те угроби. И освен теб и теб скъпа,
не поддържа този план.
И знаеш ли какво? Ще се чупя.
Хайде, скъпа.
Не, Крис! Крис!
О, мамка му!
Боби!
По дяволите!
- Всички добре ли?
Да.
- Благодаря, че се присъединихте.
Какво правите тук?
Боже мой. Лив, ти си жива.
Нали трябваше да ме чакате отвън и да ни измъкнете?
Да...
- И как ще излезем сега?
Казах им да стоят на покрива, но не искаха и да чуят.
Заради теб бяхме горе.
- Заради мен?
Хора, започва се. Ето я кучката, която се опита да ме убие.
Лив.
Какво правиш?
Пусни ме.
- Остави я.
Опитвам се да ти помогна, тъпако!
Ти сериозно ли? Опитвам се да му кажа,
че тук ще умре, но все едно говоря на стената.
Чакайте малко.
Не бяха ли осем?
Това е лошо.
Така е по-добре. Намираме общ език вече.
Били ли сте в "Забавната ми стая"?
- Това е яко.
Какво чакате? Влизайте.
Виж там. "СУПЕР ЗАБАВНА СТАЯ"
Знам какви са ти ги наговорили. Че ако почистиш мястото тази вечер,
ще ти оправят гумите до сутринта, нали?
Лъжат те.
Разказват една и съща история на чужденците от 20 години.
Подмамили са те, за да те принесат в жертва.
Тук си, за да те изядат и убият.
Разбираш ли?
Този град има тъмно минало.
И всичко започва от това кошмарно място.
На пръв поглед "Уили" изглежда като място за детски забавления.
Но е много, много повече от това.
"Уили" е издигнат през 1996 г.
от Джери Робърт Уилис.
Ако това име ти звучи познато, не е случайно.
Джери е бил един от най-садистичните серийни убийци на миналия век.
Посветил е цялото си време, за да възпита дружки-психопати.
Това са били най-извратените хора, които можеш да си представиш.
Често Джери и бандата му
подлъгвали нищо неподозиращите семейства
в "Супер забавната му стая".
А вътре те получавали празнична торта
и лично представление от Уили Невестулката.
Забавата приключвала винаги по един и същи начин.
След многобройните сигнали за изчезнали хора,
и подозрителни миризми, носещи се от парк "Уили",
законът решил да се намеси.
Джери и бандата му отказали да се предадат живи.
След като полицията се добрала до "Забавната стая",
там открили Джери и бандата му мъртви.
Те били извършили самоубийствен сатанински ритуал.
Вместо да се предадат,
убийците предпочели да отнемат живота си.
Запознатите със сатанински ритуали твърдят,
че този ритуал се нарича "Катра".
Пренася енергията, паметта и съзнанието на живите
в неодухотворени предмети.
В този случай, в играчките-роботи.
Десет години по-късно, "Уили" отваря отново врати
с нов собственик - Текс Макаду.
Той се опитал да прикрие тъмното минало на това място.
Но още с откриването, всичко се объркало.
Посетителите твърдели, че съществата сами се задвижвали.
Едни казвали неща, за които не били програмирани.
Искаш да чукаш ли, сланино?
Други убивали
и яли от плътта на посетителите.
След няколко ужасни инцидента, "Уили" отново затваря врати.
Но Текс не събаря това място.
Питаш се: защо ли?
Защото Уили го хванал. И го убедил да сключи сделка с Дявола.
Както и всички останали невежи
от този сдухан град.
Като стана дума за невежи,
къде са Боб и Кати?
Ето къде е станало всичко.
Тук тези детеубийци са приключили живота си.
Яко.
Добре, това е...
Тръпки ме побиват.
Кой би довел децата си тук?
Мамка му, не бих довел моите. Нашите деца.
Странно ли е, че това ме подмокря?
Ах, ти, мръснице.
Преди не те притесняваше.
Кой казва, че сега ме притеснява?
Честит рожден ден, скъпа.
- Но той не е днес.
Но не пречи да те видя както майка те е родила.
Изобщо чу ли ме какво ти разказах?
Вижте тези рожденици.
- О, мамка му.
Мисля, че е време да спинкат.
Ей, рожденик. Нека избием всичките...
Шест малки пиленца, ето ги тук. Шест малки пиленца, ето ги тук.
Щастлив невестулчо ще ги хапне с лук.
Шест малки пиленца ще са дотук.
Шест малки пиленца в бърлогата на невестулката.
Четири петлета и няколко кокошки. Да бягате и криете, не можете.
Шест малки пиленца, ето ги тук.
Шест малки пиленца.
- Внимавайте сега!
Шест малки пиленца.
- Идва невестулката!
Шест малки пиленца отиват на заколение. Опа!
Пет малки пиленца, ето ги тук.
Мамка му!
- Какво, по дяволите!
Махайте се. Бързо!
Крис, тръгвай.
Съжалявам.
Защо спираш?
- Това там ли си беше?
Тук навсякъде има такива. Давай, скъпа.
Взира се в нас.
Тогава нека гледа шоу. Хайде, покажи какво можеш.
Шерифство на Хейсвил.
- Шерифе?
Да, шериф Лунд слуша.
Крис Мули е.
- С какво да помогна, Крис?
Здравата загазих.
Ние сме при Уили.
Фалшиво обаждане.
Да отговоря ли аз?
- Каквото посееш, това и ще пожънеш.
Аз знам друга поговорка - "Да служиш и пазиш", шерифе.
Не думай, умнико. Изобщо не си забавен.
Лив ни доведе тук.
- Кучи син.
Изчезвайте от там, синко.
Слагай си топките, Евън. Отиваме при Уили.
Боби, това нещо се раздвижи!
Къде се дяна, по дяволите?
Помогни ми да открия приятелите си. Моля те.
Боже мой. Кати!
Господи!
Много съжалявам.
Здравей, момченце.
Не се плаши от мен. Не съм като останалите.
Те ме мразят. Наричат ме грозотия.
Подиграват се на разноцветната ми кожа.
Заклещен съм в това тяло.
Искам само да съм свободен.
Но ти, естествено, не ми вярваш.
Надявах се да си различен.
Аз съм Крис.
- Довери ми се, Крис. Не се плаши.
Виждат, че съм добричка.
Ако казваш истината,
и не си като останалите...
... бих могъл да ти помогна да преминеш в другия си живот.
Вярно е, злото ме задържа тук.
Сигурно имаш куп въпроси. Мога да ти разкажа за задгробния живот.
Да задоволя любопитството ти. Ако ми помогнеш.
Стрелял ли си някога?
- Да, в полицейската школа.
Но това са хулиганчета, нали? Влизане с взлом, вандализъм.
Пистолет няма да ми трябва.
- Не за децата.
А за Уили.
- Танцуващият плъх?
Ясно. Сега схванах. Разбрах.
Момчетата са те помолили да ми устроиш номер.
Браво. Добър опит.
- Това не е шега.
Всичко е истинско. Това ти го гарантирам.
В града знаехме какво се случва при Уили.
Знаехме, че става нещо свръхестествено.
Опитахме се да обясним, че машините са обладани от злото.
Никой не ни повярва. Мислеха ни за суеверни селяци.
В крайна сметка Текс нае бригада да разруши парк "Уили".
Но в деня, когато булдозерите трябваше да започнат,
откриха бригадира Ерик Милър,
сдъвкан като бургер.
Както и цялото му семейство.
След това никой не искаше приеме работата.
И градът реши, че може би е по-добре да не будят спящия звяр.
Предупредихме да избягват това място. Нека си изгние така.
Но зверовете не спят, когато са гладни.
Машините излязоха. Намирахме трупове в сладоледения бар.
В железарията, и дори училището.
Бяхме изправени пред избора на Хобсън.
Знаеш ли какво е това?
- Не.
Да нямаш никакъв избор. Оставаше ни или да воюваме с машините
като някакви откачалки, и да изгубим много свестни хора,
или...
- Или какво?
Да сключим сделка.
Не закачайте хората ни. Както и децата ни.
Оставете града ни намира, а ние...
... ние ще ви храним.
Добрата новина е, че мога да го поправя. Лошата,
ще трябва да почакате, докато получа частите.
За жалост, хотела е пълен.
Но имам място, където можете да останете тази вечер.
Не е "Риц", но е покрив над главата.
И то безплатно. Ако малко го почистите.
Най-доброто място за рожден ден.
Беше, но работим над него.
Ще му върнем живеца. Честито!
Официално сте приети на служба.
Ние изпълнявахме нашата част от сделката, а те своята.
Залъгвахме хора, които няма да липсват никому.
Упадъкът на обществото.
И понякога такива, които случайно попадаха на грешното място
в грешното време.
Нещата невинаги вървяха по план.
Обикновено се гордея с това, че винаги очаквам неочакваното.
Но понякога животът ти поднася изненади.
Е, това беше изненадата на всички изненади.
Лека нощ, скъпа. Сладки сънища.
Това не го очаквах.
Ето защо отиваме там.
Лив.
Колкото и да ме ядосва,
няма да си простя, ако я изгубя.
Ще ти покажа какво е отвъд, ако ми помогнеш да стигна там.
О, Крис.
- Лив, всичко ще е наред.
Ще сключим сделка и...
Искаш ли да играеш, кучко?
Край на игрите, приятелко.
Пусни гущера.
Разкарай тия неща от нея.
Уили, много съжалявам за тоя идиот.
Елоиз, моля те. Той е добър човек.
Млъквай и излизай.
Убили са няколко от тях.
- Скапани дебили.
Това само ще ги ядоса.
Уили, този не е от нашите.
Каквото и да е направил, градът не е отговорен за това.
Знаеш го, нали, Уили?
Закопчей го. За бога!
Няма да го оставя тук.
- Ще ти дам две причини.
Жена ти и детето ти. Ако не го сториш,
всички ще са в опасност.
Защо просто не умря?
Къде са другите?
- Мъртви са.
Глупави деца.
Виждаш ли? Добре, време е да вървим.
Хайде.
- Не. Не тръгвам без него.
Това не е молба. Върви.
Не тръгвам без него.
- Върви, ти казвам.
Ти не разбираш. Заключихте грешния човек.
Не той е заключен с тях, а те с него!
Не за дълго.
Съжалявам, синко.
Това ли направи с родителите ми?
Ти си чудовище.
Сега какво?
- Ще оставя проблема сам да се реши.
Заведи я в участъка и се върни за мен. Дотогава всичко ще е приключило.
Здрасти, каубой. Готов ли си за тройка?
Коса, раменца, коленца и крачета.
Коса, раменца, коленца и крачета.
Очи, уши, уста и нос, коса, раменца, коленца и крачета.
Не можете да ме арестувате.
- Мога, и го правя.
Влизане с взлом, вандализъм, и май видях труп на пода.
И кое е по-зле, трупът или човекът, който остави да умре?
Искаш ли да си убиец? Защото ставаш точно такъв.
Хладнокръвен...
Млъквай! Аз не съм убиец.
Тогава какъв си? Съучастник?
Ти си поредният сектант, вършещ мръсната работа на шерифа.
Нито съм сектант, нито убиец.
Ами ти? Живееш под шерифския покрив
и се правиш на невинна?
Не знаеш какво съм преживяла с нея.
Цял живот съм като призрак.
И не е важно каква съм аз, а каква е тя.
Затова реших да направя нещо редно и да изпепеля това прокълнато място.
Аз поне опитвам да сторя нещо. Ами ти?
Ще стоиш и гледаш? Без да си мръднеш пръста?
Ще оправя всичко. Това ще направя, само гледай.
Божичко! Евън!
Дай ми ключовете. Дай ми шибаните ключове.
На вашите услуги, сеньорита Лив.
Колко жалко, това ли търсите?
Не ти завиждам, Чика.
- И аз на теб, пендехо.
Не!
Топките ми!
Боже, това боли!
Моля те, стига. Спри вече! Стига!
Моля, недей. Спри.
Глупави дечурлига.
Когато слънцето залезе,
и сам си на света,
в лице изправи се срещу своята съдба.
Обещания не давам аз,
страховете не премахвам,
само дръж се тази вечер,
моли се и утрото очаквай.
"Увеселителен парк Уили".
Водя те до "Увеселителен парк Уили".
Нещо древно - "Увеселителен парк Уили".
Ще преминеш ли нивото? "Увеселителен парк Уили".
Виж го ти, проклетника.
Просиш ли си го, кучи сине?
Да не си мръднал!
Влизай вътре, веднага!
Мърдай!
Всичко ни бе наред, преди ти да го прецакаш!
Погледни ме. Гледай ме, когато ти говоря.
Трябваше само да умреш. Толкова ли е трудно?
Но не, трябваше да си мъжкар, и сега имаме пет мъртви деца,
заради теб!
Може да си спец по игричките,
но мисля, че тази реалност няма да ти е по силите.
Уили!
Уили трябва да се храни и аз ще го нахраня.
Уили, ела за него!
"Увеселителен парк Уили",
гордо обслужващ семействата
от 1984 г...
Това е яка бричка.
- И още как.
Смених гумите. Даже я настроих по твой вкус.
Никога не отказвам нова играчка към колекцията.
Провери ли вътре?
- Чаках ти да го направиш.
Забрави да вляза там.
Пъзльо.
- Кого наричаш пъзльо?
Кучият му син.
О, мамка му. Проклет да съм.
Едно ще ти кажа, този ми отнесе главата.
Оказа се яко копеле.
Е, свърши се.
- Да.
Мамка му, това беше!
- И още как!
Мърдай, ще те повозя. Аз черпя.
Звучи добре.
- Това е щастливият ни ден.
Слушай, тия като ги няма,
бих могъл да отворя това място.
Ще ти трябва слоган.
- И ново име.
Какво ще кажеш за "Текс родео"?
Звучно е. Ще сложиш механичен бик.
Клиентелата ще се трупа.
- О, да. И още как!
По дяволите!
Благодаря, че ни посетихте. Дано сте се забавлявали.
О, мамка му!
И не забравяйте, приятели, веселбата няма край!
В "Увеселителен парк Уили".
Превод и субтитри Наталия Георгиева
© 2021 Translator's Heaven
Искате да правите субтитри? Заповядайте при нас: