Shef - 06x03 (2024) Свали субтитрите
Салам.
- Салам алейкум.
Салам.
- Салам.
Салам.
- Салам.
Върна ли се? Защо се забави?
- В банката имаше опашка.
Изпратих пари на семействата. Ето квитанциите.
Седни да хапнеш. Собственикът донесе ориз и месо.
Много месо.
- Каза ли нещо за работа?
Семейството ми чака пари. Вече цяла седмица стоим без работа.
Каза, утре. Утре излизаме на работа.
Каза, че сутринта ще ни вземе кола...
Храната е отровена! Не яжте!
Ш Е Ф Ъ Т РАБОТА ЗА МЪЖЕ
Официалната диагноза е исхемична болест на сърцето
ПЛАМЪК сърдечна недостатъчност трета степен.
Достатъчно е, за да бъде освободен по здравословни причини.
Излиза, че всичко е по закон, Виктор Сергеевич.
Митрофанов неведнъж е доказвал, че умее да заобикаля законите.
Мислите, че е симулирал?
- Сигурен съм.
Но сега не това е важно, а защо се е върнал в града.
Сигурен съм, че не е просто така.
Митрофанов и килъра на летището. Какво ги свързва?
Само това е достатъчно, за да го задържим.
Освен това, всички знаят що за птица е този Митрофанов.
Преди две години стана известен, когато поръча губернатора.
Сега официално е едва ли не инвалид.
Представяш ли си какъв шум ще вдигнат адвокатите му, ако го направим?
По-добре да мисли, че за нищо не се досещаме.
Тогава продължаваме наблюдението?
- Да.
Денонощно.
С подслушване на телефона и следене на контактите му.
Докладвайте ми за всяка промяна.
Действайте!
- Слушам.
Знаеш ли, взе да ми харесва. Разхождаш се достолепно,
храниш гълъбите... Заникъде не бързаш, никъде не бягаш.
Това е хубаво, Александър Борисович, но в града мнозина ви познават.
Бих ви препоръчал все пак да наемете охрана.
А аз бих ти препоръчал да се придържаш към уговорките ни.
Извинете.
- Да поседнем?
Дългите разходки са ми противопоказани.
Сутринта слушах новините по радиото.
Казаха, че вчера при пожар много хора са изгорели живи.
Представяш ли си?
Гастарбайтери, но какво променя това? Хора са. Трагедия.
Не ми е съвсем ясно накъде клоните.
- А полицията?
Знае само да обвинява честните предприемачи
и да ги праща в затвора. А свърталище на гастарбайтери?
Това нормално ли е? Няма да се учудя, ако това не е нещастен случай,
а конфликт. Етническа мафия.
А полицията - нула внимание.
Хората трябва да знаят. Хората са длъжни да знаят!
Напълно съм съгласен с вас, Александър Борисович.
А какво казва вашият лекар?
Виктор Сергеевич, ето справка за произшествието с мигрантите.
Пифанов свиква съвещание по този въпрос.
Какво имаме по килъра?
- Проверихме всички пътници.
На самолета от Красноярск са били само Митрофанов и Павлов, без килъра.
Най-вероятно той ги е посрещал.
- Може би. Но нали знаеш,
че не са освободили Митрофанов просто така.
Трябвало е да се подготви и едва ли го е направил Павлов.
Сферата му са документите, не е способен за нещо повече.
Да проверим още веднъж?
- Не е нужно.
Ако е професионалист, ще спазва нормите за конспирация,
значи ще се придвижва самостоятелно.
- Мислите, че е пристигнал по-рано?
С друг полет?
- Или транзит през друг град.
Кажи на твоите да проверят всички полети за три дни.
Хайде.
- Справката, Виктор Сергеевич!
Разрешете?
Под струпванията намерихме стара, негодна газова печка и газов балон.
И много нарушения, разбира се.
Тоест, нещастен случай? Така ли да доложа на губернатора?
Все още провеждаме дознание, но засега това е основната версия.
Разрешете?
- Разбира се, Виктор Сергеевич.
Извинете, но ето какво не разбирам.
Газ, взрив... но никой не е спял според разположението на телата.
Били са будни, а и взривът е бил през деня.
Странно, че никой не е усетил мириса на газ.
Може да са били пияни?
- Те са мюсулмани, Егор Матвеевич.
Позволете да кажа, че имотът е бил съвсем скромен,
превърнат от мигрантите в общежитие. Двайсет души! За какво говорим?
Сигурен съм, че ние всички
не бива да правим догадки, става дума за елементарно човешко нехайство.
На губернатора и пресата бих съобщил предварителните изводи на следствието,
както и за ужасните условия на живот, липса на хигиена и прочие
в сградата, където са живели загиналите.
Добре дошли, Виктор Сергеевич!
Вече сте вторият човек в Управлението. Поздравления!
С ваша помощ, между другото.
Ако помните последната ни среща. Оттогава значително усилихме контрола
над етническите групировки и мигранти,
за да не се повтарят подобни събития.
- Визирате въпроса ми на съвещанието?
Все същият сте, Виктор Сергеевич.
- Хората въобще рядко се променят.
Повярвайте, ако това беше конфликт или масова екзекуция,
ние щяхме да знаем. Загиналите бяха обикновени бачкатори,
гастарбайтери. За нас това е главното.
Нещастен случай. Градът може да спи спокойно. Нали?
Заповядайте, Алиса Евгениевна.
Опасно прекрасна, както винаги.
- Благодаря.
Благодаря ви, че намерихте минутка за мен.
Когато решавах семейните си проблеми, вие намерихте много повече време.
За приятели - винаги.
- Приятно ми е да го чуя.
Впрочем, за приятелството...
Навярно сте чули за масовата гибел на строежа.
Говорите за случая с гастарбайтерите? Да, разбира се.
Днес пускаме материал за произшествието.
Аз не съм журналист,
но казват, че главното умение на журналиста
е умението да задава въпроси.
Например, наистина ли е било нещастен случай?
Казват, че при аутопсията възникнали подозрителни подробности.
Разбира се, това са само слухове. Но ако се потвърдят...
Това би било зашеметяваща журналистическа работа.
Как са момчетата?
Ясно.
Кочевник, имам новини за хората, които пратих по следите на Шива.
Намерили са колата им извън града. Изгорена.
Труповете никъде ги няма.
- Оправен е този Шива.
Имаш късмет, че не е пратен за теб, иначе вече щеше да храниш червеите.
Ясно е, че няма да се появи в онзи бар.
Какво да правим сега?
- Търси!
Ако трябва всичко сам да решавам, за какво си ми ти?
Гунцев! Ти имаше приятел в Съдебна медицина, нали?
Бивш съученик.
- Веднага му се обади.
Нужна ни е информация по аутопсиите на загиналите гастарбайтери в пожара.
Ако е това, което си мисля, днес ще имаме бомба!
Трябва някой да отиде на място, да заснеме и да говори с местните.
Аз мога!
- Ти?
А можеш ли да получиш неофициален коментар от полицията?
Да се обадиш на новия началник... все забравям как се казваше.
А! Разторгуев!
- Ние с него не сме много...
Тогава седи и се занимавай с официоза. Ще отиде...
Ще отиде... Ще отиде Бунегин. Само че бързо!
Трябва ми цялата информация за този Шива.
Ти нали беше бригадир на чистачите. Имаш повече връзки в този бизнес.
Не бригадир, а посредник. Не е едно и също.
Все ми е тая, ако ще и строителен техник.
За мен няма значение. Важното е, че си познавач.
А и си ми длъжник, помниш ли?
- Би могъл и да не ми напомняш.
Шива ли казваш?
Ще поразпитам.
Какво мислиш за срещата с Графа?
И ти ли си поканен?
- Всички са поканени.
Ще бъде голямо свикване. Като в добрите стари времена.
Золотар, Кеша... даже Инок ще пристигне от Испания.
Инок е ясен. Графа му отмъкна половината бизнес.
Трябва да се оправим с тоя Граф. На всички ни дойде до гуша.
Ти ще ходиш ли?
Давай!
Излез! С лице към стената.
Какво, пак ли? Сто пъти повтарям и на вас, и на следователя.
Първо, здравейте.
- Това е пожелание за здраве.
Не съм сигурен, че е подходящо за нас.
Губарев, пускат ви срещу "подписка", предвид миналите ви заслуги и прочие.
Искате ли да кажете нещо за сбогом?
Искам. Да ви вземат мътните!
Приемете един съвет. Не дърпайте дявола за опашката.
А ако решите...
обадете се.
Здравейте. Какво се е случило?
Не мога да отключа. Ключалката заяжда, а днес особено.
Нека опитам.
Опитайте, но се боя, че няма да успеете.
Ще видим.
- Кой садист е измислил тези токчета.
Така... Готово.
Извикайте ключар да ви смени бравата, иначе все ще заяжда.
Вие сте истински полковник.
- Не съвсем.
А вие истински музикант ли сте?
Да. Ако музиката ви пречи, мога да свиря със слушалки.
Не, моля ви се. Харесва ми как свирите. Продължавайте.
Всичко хубаво.
- Може ли ключовете?
Да. Извинете.
Нашето приятно съседство става полезно. Благодаря ви.
Обектът излезе, качи се в такси.
Движи се. Трети, следваме го.
Супер, и батерия нямам.
Н Е В С К И Х Р О Н И К И Пожар или масово убийство?
Заповядайте.
След съда всички активи на Митрофанов бяха иззети и конфискувани.
Сега живее в жилището на покойната си майка.
През последното денонощие е излизал три пъти:
на разходка, до магазина и клиниката.
- Що за клиника?
Частен медицински център. Проверихме, на учет е при кардиолог.
Провежда лечение и процедури.
С неговата диагноза това е необходимо.
- Или е необходимо да си играе играта?
Телефонни обаждания?
- Най-обикновени.
До чичо му във Ветров, далечни роднини в Ростов.
Експертите прегледаха разпечатката, но не намериха признаци за шифровка.
Какво още... Поисках билинг на телефона му.
Преди три дни Митрофанов е пътувал, в центъра на Лапинск е прекарал
около час и половина.
- Кого познава в Лапинск?
Засега не знам, но ако отново пътува, мисля, че ще имам какво да съобщя.
Така че, Митрофанов води обикновен и безинтересен живот.
Ако той водеше обикновен и безинтересен живот,
нямаше да организира убийства след завръщането си в Питер.
Явно нещо е намислил. Трябва само да разберем какво.
Продължавайте наблюдението.
- Да.
Плати му сметката.
Искат да говорят с теб.
- Кой?
Нещо сте се объркали, момчета. Аз нищо не знам.
Не усложнявай нещата, ченгесарче. Тръгвай с добро.
По-кротко, мъжки. Разбрах. Всичко разбрах.
Ще те убия, куче!
Били са отровени, разбирате ли? За какво говори това?
За това, че може би е извършено масово убийство.
Това е извънредно положение.
- Защо според вас службите мълчат?
Ясно защо. Преди две години в Питер за малко да избухне атентатът на века.
Без преувеличение. Уважаемите служби сега се плашат от сянката си.
Не искат да създават излишна паника. Но мен ме интересува друго.
Ще има ли следствие? Ще бъдат ли наказани виновните?
Или ще потулят всичко и ще се правят, че нищо не се е случило.
Възможно ли е това премълчаване да е заради назначението
на новия началник Криминална полиция, който не иска да встъпи с лоши новини?
Едва ли. Въпросите са преди всичко
към чекистите и Следствения комитет.
- Какви ги плещиш? Глупачка!
Елате, Александър Борисович.
- Да, разбира се.
И ние сме длъжни да ги задаваме.
Какво криете от нас, господа правоохранители?
Ще ви оставя за минутка.
Следят ви изкъсо.
Вече?
Сигурен ли си?
- Работят професионално.
Но който познава алгоритъма, ги вижда.
- Нека!
Не смятам да се разкривам. Ще се срещаме както обикновено.
Свърших работата.
Знам. Вече всички знаят.
Особени пожелания?
- Да не го намерят.
Готов ли сте?
- Да.
Съблечете се гол до кръста.
- Добре.
Излез от колата! Бързо излез от колата!
С лице към колата! Ръце върху покрива!
Какви ги вършиш, човече? Аз живея тук.
Извинете.
След него, Чех!
Стой!
Твойта мама! Изчезвай!
Мръсник!
Ти! Да мълчиш!
- Ей! Какво ти става?
Мълчи, казах! Заключи вратата! Бързо!
Бързо, казах!
Ела насам! Седни там и мълчи! Мръсник.
Ти! Викай полиция! Натисни паник бутона! Живо!
Пристигнал същия ден четири часа преди Митрофанов.
С полет през Москва, замита следите.
- Кожемякин Вадим Владирович.
Проучихте ли го?
- Възникна проблем, Виктор Сергеевич.
Нека позная. Такъв човек не съществува.
Паспортът е фалшив, но прегледах записите от летището в Красноярск.
Държи се свободно, свойски, като човек, който често е бил там.
Мислиш, че е местен?
- Можем да го проверим оперативно.
Имам познат в Главно управление на Красноярск.
Преди няколко години ловихме заедно един душегубец.
Обеща, че бързо ще провери снимките по техните бази и ще се обади.
Хванахте ли го поне?
- Кого?
Душегубеца.
- Съвсем не.
Ясно.
Да. Разторгуев.
Какво?
Продължавай.
- Слушам.
Виж.
Твоята група идва откъм реката.
- Оттук?
Москит отрязва пътя и премахва охраната около сградата.
Ясно.
Боекомплект, снаряжение?
- Сега ще докарат.
Добре.
Слушам.
- Онуй ченге, Губарев...
Имаме непредвидена ситуация. Трябва спешно да решим въпроса.
Той нищо не знае.
- Как да не знае, работил е за Графа.
Обещахме му дял от бизнеса на Гафур.
Кой знае какво му е казал Сарматов, преди да пукне.
Той е полицай. Може да събере две и две.
Ако попадне при своите...
С една дума, не бива да го допуснем. Сам знаеш какъв е залогът.
Може да нямаме втори шанс.
- Разбирам.
Знаем ли къде се намира?
- За съжаление, да.
И това ни създава големи трудности.
Много големи.
- Добре, моят човек ще оправи това.
Това е план на магазина. Главният вход е тук, задният - тук.
Моля, разотивайте се. Може да стане опасно.
Приберете телефоните. Снимането е забранено.
Виктор Сергеевич!
- Костя? Не очаквах да те видя.
Какво правиш тук?
- Направих охранителна фирма.
След като закриха фондацията в помощ на ветераните от МВД.
Това е наш обект. Вътре е мой служител.
План на зданието?
- Предоставих.
Никъде не отивай. Чакай тук.
Кой е старши?
- Засега аз. Майор Полухин, СОБР.
Докладвайте обстановката.
Готови сме за щурм, другарю генерал. Бойците ми блокират главния вход.
Възможно е злодеят да е барикадирал вратата на служебното помещение.
Но ще решим проблема с взрив, тежки щитове и шокови гранати.
Всеки момент ще пристигне преговарящ.
- Смятайте, че вече е тук.
От тази минута поемам ръководството на операцията.
Костя, имаш ли уоки токи?
- В колата.
Здравейте. Ленгаз. Проверка на оборудването.
Губарев! Тук генерал Разторгуев.
- Дай радиостанцията!
Дай радиостанцията!
- Опитвал си се да се свържеш с мен.
Искал си да дойда. Тук съм.
- Нямах изход.
Винаги има изход.
Може да го обсъдим.
- Не така! Искам да влезете тук.
Лоша идея, другарю генерал.
- Няма да стрелям по вас!
Другарю генерал! Не сме работили заедно,
но много съм слушал за вас. Вие сте принципен и честен.
Само вие можете да ми помогнете.
Губарев, внимание! Влизам.
Отварям вратата.
- Главният полицай е готов да влезе.
Ще си бъбрят насаме.
- Лошо.
Тогава остава план Б.
- Какъв план Б?
Това е. Дойде време за вкъщи. Иди да отвориш вратата.
Иди да отвориш вратата!
Губарев, влизам. Не стреляй!
Искал си да говорим.
Кой стреля?
Не стреляйте!
Майоре! Стреляха от третия етаж на сградата отсреща.
Ти и ти - с мен!
Какво искаше да кажеш?
Виктор Сергеевич!
И всичко това, за да премахнат мъжа в магазина?
Какво толкова е направил?
- Разрешете, другарю генерал?
В апартамента, откъдето стреляха, има труп на жена. Престъпникът избяга.
Телефонът на абоната е изключен или извън обхват.
Къде се е запилял, по дяволите?
Консул, не бива да закъсняваме.
- Наистина ли мислиш, че не знам?
Не знам там как ще мине. Трябва да бъда готов за най-лошото.
Ако започне война, трябва да се застраховам предварително.
Но как, когато синът ми е кой знае къде.
Изглежда се е случило нещо.
Консул, лоши новини.
- Не можа ли да ми кажеш по телефона?
Говори!
- Проверихме приятелите на Игнат.
Намерихме го у един от тях. Всички са със свръхдоза.
Но Игнат е жив. Жив!
- Изрод.
Закарахме го в болница. Казаха, че състоянието му е критично.
Отиваме в болницата.
- Добре.
Ама че изрод!
Умът ми не го побира.
Съобщници ли е имал? Защо са стреляли, след като той сам ни извика?
Поредно покушение?
- Не срещу мен, а срещу него.
Той просто е искал да се спаси.
- От кого?
Виктор Сергеевич, когато пристигнахте, ви казах, че в града сега е спокойно.
Помолих ви да си остане така.
- Не аз устроих тази касапница.
Говоря за друго. Какво става с Митрофанов?
Работим.
- Не ми е нужна война между вас.
Тази касапница е достатъчна, а и убийството на работниците.
Помислете дали да не спрем разработката на Митрофанов,
за да не го провокираме.
- Точно заради работниците не бива.
Сигурен съм, че е дело на Митрофанов. Имам информация, че са били отровени.
Ако са искали просто да ги премахнат, щяха да изберат друг начин.
Другарю генерал, разрешете да се обърна към генерал Разторгуев.
Виктор Сергеевич, имаме информация.
- Каква?
Говорихме с охранителя. Каза, че Губарев е взел телефона му.
Опитал се е да се свърже с вас, но когато започнала стрелбата,
се обадил още веднъж. Кратко, за 15 секунди.
До кого?
- Няма да повярвате. На Черняев.
Полицаят, когото уволнихте.
Работете! Няма да ви преча.
Черняев?
Черняев!
Жив ли е?
- Ако може да се каже така.
Кьоркютук пиян. Хайде, вдигайте го! Носете го.
Частна охранителна фирма "ШЕФ"? Сериозно?
Знаете ли колко е трудно да измислиш име?
Цял месец си блъсках главата, а после дойде някак от само себе си.
Благодаря.
- Чух, че имаш повод за поздравления.
Вера била в майчинство?
- Имаме момиченце на един месец.
Нарекохме я Полина.
- И защо ти като млад татко
не си стоиш вкъщи при жената и детето?
- Виктор Сергеевич,
ако знаехте какви концерти ни устройва Полина по нощите,
нямаше да питате. Съседите едвам издържат.
Пък и всички ексцеси се случваха през нощта.
Добре, че хората ми са оправни.
Впрочем, ето един от тях. Привет!
Виктор Сергеевич.
Здравей, Миша.
Сядай.
Е, заедно ли открихте фирмата?
Аз му предлагах, но той гледа към властимащите.
Не го слушайте.
След като напуснах Главно, с Дана решихме да се заемем със салоните.
Семеен бизнес. Но не ни потръгна, заради делото с Акробата.
Мислехме да затваряме, но съдбата ме свърза с кмета на Лапинск.
Помогна ни да открием два салона в града.
Заради това, от благодарност му станах шофьор.
Защо напусна?
- Дълга история.
А вие, Виктор Сергеевич, задълго ли сте в Петербург
или както винаги?
Надявам се, че задълго. Но, както се казва,
човек предполага,
а Бог разполага. За срещата!
Мой човек пристигна по-рано и провери тази кочина
дали не се подслушва от полицията. Няма бръмбари.
Така че за безопасността не се тревожете.
Мен повече Графа ме тревожи.
- Сега ще се появи.
Ще поговорим, ще видим какво има да ни каже.
Топките му са железни на тоя изрод, голям залък отхапа от всички ни.
А сега иска среща.
- Странно е някак.
Всичко е просто, някой си е надценил силите.
Мислил, че цялата полиция е негова. А после
един от неговите питерски ченгета беше убит в Москва.
И се започна...
Надявам се, че е така.
Кочевник и Консул нещо се бавят.
- Нали обещаха да дойдат?
Лена почина миналата година. Онкология.
Моите съболезнования. А синът ви?
Паша записа право, искаше да стане адвокат.
После си промени решението.
Последния път, когато се видяхме в болницата при Лена,
каза, че се е прехвърлил задочно.
Въобще ли не контактувате?
- Щом се чуваме един път в годината,
може и така да се каже. Не го виня.
Разбирам. Много му се натрупа.
Честно казано, мислехме, че ще се обадите, когато се върнете.
На мен и на Костя.
И аз отначало така мислех.
А после...
Помниш ли, когато те поканих на работа в банката,
и какво стана.
Ти беше ранен и за малко да умреш.
И всеки път е така.
Семейни сте,
ти имаш и дете.
Аз...
Не мога повече да ви излагам на опасност. Аз...
Аз просто нямам право.
Е, Миша, сега можеш ли да ми кажеш защо те уволниха?
Последния ден, когато карах кмета, по радиото казаха за назначението ви.
Споменах, че се познаваме.
А на сутринта ме уволниха.
- Администрацията
на Лапинск в центъра ли се намира?
Да, в центъра, срещу парка.
- Да си виждал Митрофанов случайно?
Кой Митрофанов?
Онзи? Вие сериозно ли? Нали е в затвора?
В затвора? Де да беше, Миша, де да беше.
Извинете.
Да. Разторгуев.
- Намерихме Черняев.
Не беше в кондиция. Закарахме го в болница, на системи...
Освестиха го, сега е в отдела.
- Добре. Какво узнахте?
Нищо особено. Помни, че Губарев му е звънял.
Какво му е казал?
- Някакви безсмислици.
Че времето е малко... Че ще говори само с вас...
Че ситуацията е секретна... Въобще, щуротии.
Добре, разбрах. Ще дойда.
- Чакам ви.
Извинете, момчета, трябва да тръгвам. Обаждайте се.
Знаете ми телефона.
- Виктор Сергеевич,
когато преди три години ме взехте в банката,
вярно, раниха ме, но, първо, оживях, а второ, срещнах Вера.
Сега съм щастлив, благодарение на вас.
Винаги сте правили това, което трябва, и затова ви уважаваме.
Така че, ако някога ви потрябва нашата помощ,
ние винаги сме на линия.
Благодаря, Костя. Ще го запомня.
До скоро.
Информацията, изглежда, е важна, щом идвате по това време.
Така че просто така нищо няма да кажа.
Няма да се върнеш в органите, ако имаш предвид това.
Както искате. Тогава нищо не съм чул, нищо не знам.
Виктор Сергеевич, разрешете да му обясня как трябва да се държи.
Юра, хайде без насилие.
Слушам, другарю генерал.
Защо ти е да се връщаш на служба?
В смисъл... как защо?
- Ти вече показа на какво си способен.
Никой няма да работи с теб.
Колегите няма да те уважават. Виж на какво си заприличал.
Единственият ти шанс е да започнеш всичко отначало и не тук.
И първата ти стъпка е да ми дадеш информацията, заради която твоят...
съслуживец...
даде живота си.
Честно, нищо не разбрах.
Той каза, че трябва да ви предам лично
нещо за Графа, че нещо подготвя.
Иска да подчини целия град.
- Какво конкретно подготвя?
Не каза нищо повече.
Назова едно име! Каза, като Горюнов.
Това е всичко.
- Горюнов?
Който охранява публичните домове? Какво общо има тук?
През 90-те Горюнов се скарал с колегите си и накрая убил всички.
Не разбирам каква е връзката.
- Графа си разчиства територия!
Тук Разторгуев. Наскоро питах и пак ще питам:
кой е Графа?
- Има такава титла.
Повече от барон, но по-ниска от херцог.
Вие или други авторитети планирате ли скоро среща с него?
Отговори! Да или не?
Как разбра?
А сега ме слушай внимателно. Има вероятност, че искат да ви убият.
Графа планира да ви избие.
Обръщай.
- Ало, чуваш ли ме?
Обръщай назад!
Чухте ли?
Това е капан. Да бягаме!
Спешно ми е необходимо да се проследи мобилен телефон.
Изпращам номера.
Поздрав от Графа.
Тъкмо влиза. Търсят те от Красноярск за килъра.
Прехвърляй!
Получих. Това досието на килъра ли е?
Благодаря ти, приятел. Нямаш представа колко...
Дявол да го вземе.
Хайде, благодаря ти.
Другарю генерал, тук е било клане.
Закъсняхме.
превод и субтитри: Василиса Translator's Heaven