The Last Castle (2001) Свали субтитрите
Вземете за пример която и да е крепост.
Сега разгледайте основните й елементи.
Те не са се променили от 1000 години.
Първо, местоположението.
Всяка крепост се строи на високо място, от което се вижда добре.
Второ, защита. Високи стени,
достатъчно здрави да устоят на фронтална атака.
Трето, гарнизон. Мъже, които са обучени да убиват.
Четвърто, знаме.
Казваш на хората си: "Вие сте войници и това е знамето ни.
То не бива да преминава в чужди ръце."
После го издигаш високо, за да го виждат всички.
Сега вече имаш всички елементи за една крепост.
Единствената разлика между тази крепост и останалите е,
че те са били строени, за да държат нападателите вън.
Тази е построена, за да държи хората вътре.
Хайде, дай ми топката! Дай ми топката, човече!
Дай ми проклетата топка!
Сър?
Сър? Току-що се получи заповед за прехвърляне.
Дай я на капитан Перец.
Аз ще я взема.
Прехвърляне от категория А.
Дай да видя.
Мамка ти, негро!
Хайде да играем, човече!
17:00 часа?
Не, готови сме.
Просто времето е малко.
Сигурен ли сте за това?
Добре. Благодаря.
Сър?
Сър?
Информацията е вярна.
Пристига в 17:00 часа.
Днес в 17:00 часа?
Така казаха, сър.
Не разбирам. Процесът започна днес.
Признал се е за виновен и е получил 10 години.
Те правят жест, като го прехвърлят толкова бързо.
Жест ли?
Трябва да нарекат някоя база на негово име, не да го пращат тук.
Боже мой, Юджийн Ъруин.
Имаме присъда, имаме и затворник.
Ще си вършим работата, дори да не ни харесва.
Но ни идва малко нанагорно, нали?
Нарядът да се яви на портал А за посрещане на затворника.
Нарядът да посрещне затворника на портал А.
Давам му една седмица.
За какво?
- Да си сложи примката на шията.
С военния съд се е справил, но тук ще откачи.
Една седмица?
На шест стека.
Нека са десет.
Добре, 10.
- Готово.
Десет стека цигари, г-н Делуо. Решителен човек. Някой друг?
Нямаш идея за какво говориш.
Хайде, ще стигнем до финалите. Кой ще участва?
Няма да залагам на това дали някой ще се самоубие или не.
Това е гадно нещо.
Вижте го. Една седмица ли? По-корав е.
Колко тогава? Осем, десет седмици?
Осем.
Някой друг?
Ти си безчувствено копеле.
Аз не залагам, че ще се самоубие, само приемам залозите.
Уолъс?
- Казвай.
Водя затворника в приемната.
- Разбрано.
Един кожен портфейл.
Семейни снимки?
- Дъщеря ми.
Внукът ми.
- Искате ли да ги задържите?
Разрешено е.
Благодаря.
Връзка ключове.
Очила.
Трябва да взема пръстена ви.
Благодаря.
Всъщност, пръстените от военната академия са разрешени.
Три звезди. Два комплекта.
Това е всичко.
Сър, затворникът Ъруин е отвън.
Пет минути.
Пет минути.
Може да го оставите, ако искате.
На мен ли говорите?
- Да.
Знам какво си мислите. Кой от нас трябва да отдаде чест?
Нито един от двамата.
Моите подчинени се поздравяват според ранга.
Но на затворниците не е разрешено да отдават чест.
Първо важните неща. Гладен ли сте?
Не.
Сигурен ли сте? В понеделник вечер има бифтек.
Това винаги ли е повод за празненство?
Разбира се.
Мога ли да ви предложа лимонада?
Благодаря.
След минута, сър.
Ако дойдете насам, ще ви запозная с разположението.
Това е административната сграда.
В онази сграда са килиите.
Там ще живеете заедно с другите затворници.
До нея се намира пералнята, зачислих ви на работа там.
Това е старата затворническа стена.
Останала е от стария затвор, построен през 1870 г.
Реших, че е важно да се долавя дъха на историята,
затова накарах хората да възстановят стената.
На тях им харесва. Даже е повод за гордост.
Сър?
Остави го на масата.
Моля.
Хайде.
Обикновено долу се срещам лично
с всеки нов затворник
и му задавам един въпрос.
Какво очаквате от дните, прекарани в Крепостта?
Нищо.
Да излежа присъдата си и да си отида у дома.
Това е идеалният отговор.
Сега имам една необичайна молба.
Притежавам колекция от книги по военно дело, включително
Бремето на командващия.
Чудех се дали ще ме удостоите с честта да я подпишете.
Разбира се.
Благодаря.
Капитан Перец.
Да, сър.
Две минути.
Впечатляващо.
Чудесна колекция, нали?
Да.
Това е куршум от битката при Шейло.
Там Грант губи 13 000 души.
Може някой да е бил убит с този куршум.
Кой знае! А вие?
Искам да кажа, колекционирате ли нещо?
Не. Само няколко монети от страните, в които съм ходил.
Баща ми не искаше и да чува за военни колекции.
Сигурно съм го наследил от него.
Човек с такава колекция не е стъпвал на бойно поле.
За тях куршумът от Шейло е просто предмет.
Но един ветеран знае,
че това парче метал е причинило огромни страдания на някого.
Сигурно съм сложил книгата ви на друго място.
Ще го направим друг път.
Не, моля, оставете на мен.
Сър, да изчакам ли с гасенето на лампите?
Не, не. Ние...
Ние приключихме.
Агуилар, какво правиш? Защо отдаваш чест на този човек?
Той няма чин.
Отдаването на чест между затворниците е забранено.
Аз отдавах чест на вас, сър.
Отведете ги в килиите им.
- Слушам, сър.
Благодаря за гостоприемството, полковник.
Няма защо.
Затворници! Една стъпка назад! Стой!
Това е блок С.
Вие сте в килия 345.
Ще се къпете през ден.
Чакайте.
Ей, боклук! Ще те убия, скапаняк!
Не пресичайте жълтата линия, докато сте в строя.
През деня може да идвате тук. Има душове от двете страни.
Тези звезди не значат нищо!
Позволено ви е да имате още една книга в килията освен Библията.
Нагоре по стълбите вдясно.
Заложил съм осем стека, че няма да издържиш 3 седмици!
Посетители веднъж седмично. В понеделник.
Ето тук - 345.
Отвори 345.
Добре, генерале.
Избил е цял взвод, това чух.
Така ли е, генерале?
Ставане в 6:00 часа.
Какво си направил, човече?
- Защо си тук?
Затвори 345.
Колко души изби?
Добре дошъл в Крепостта!
Сър?
Сър?
Затворник Ъруин е в килията си.
Впечатляващ човек, нали?
Искате ли да ви докладвам, сър?
Всички ли са по килиите си?
- Да, сър.
Тогава няма нужда.
Разбрано, полковник.
Има ли нещо друго?
Утре извади само един баскетболен кош.
Какво е това?
Удари се в стена.
Защо вършиш глупости, негро?
Махни си шибаните ръце от мен!
Хайде, кучко! Да те видим!
Три към едно за малкия.
Убий го!
Какво правиш?
- Ако не ти харесва, изчезвай!
Ти си болен мозък, Йейтс.
- Искаш да залагаш?
Виждаш ли колко лесно се манипулират?
Някой трябва да напише изследване за това.
Чакай.
Хайде.
Спри ги.
Пусни сирената.
На земята!
Всички затворници да легнат по очи на земята.
Тъмпър, на земята!
Лягай, Тъмпър!
Не исках!
Тъмпър, лягай на земята!
Да, сър.
"Аз не знам, но ми бе изпято!"
Нищо не съм направил!
"Че този черньо бил като злато!"
Долу!
"Брой!"
Внимавай къде стъпваш.
- Цуни ме отзад!
Не се тревожи, по-късно ще се оправим.
Проклет негър!
- Какво?
Чу ме!
- Кажи ми го в лицето, бяла кучко!
Затваряй си устата!
Какво правиш, по дяволите?
Попитах те какво правиш?
Този хоросан е слаб, Бюпре.
- Ти не се тревожи.
Гледай си работата.
- Успокой се.
Ако не млъкнеш, ще ти го забия във врата.
Както и да е. Отново ще те пъхнат в дупката.
Слаб е.
Не се тревожи за хоросана.
Баща ми е...
Изплюй камъчето.
- Баща ми е зидар.
Не ми пука, ако ще да е построил пирамидите. Тук работят белите.
Отивай да ми носиш камъни, преди да съм те пребил.
Няма да се хванат, Бюпре.
Какво ти казах?
Правим това, само за да не сме пред погледа на Уинтър.
Не ме карай да повтарям, малоумник такъв!
Разкарай се!
- Бюпре, престани!
Какво има? Голям герой.
Не се тревожи, че ще ме върнат в дупката.
Как сте?
Сигурно не ме помните, но аз служих при вас в Залива.
Д-р Томас Барнард, 33-и медицински отряд.
Да. Всъщност, Лий Барнард.
Арестуваха те за притежание на хашиш.
Точно така.
Беше малко количество. Не са те пратили тук за това.
Имаше и друго нещо.
Ей, Тъмпър!
Донесох ти аспирин.
Благодаря.
Прострелвали са ме с истински куршум, но не боли толкова.
Това им е хубавото на истинските куршуми. Засягат по-малко нерви.
Лошото е, че те убиват.
Понякога го правят и гумените.
Никак не е хубаво.
Докторе, ще ми дадат ли медал?
Разбира се. Ще се опитам да ти намеря още аспирин.
Уинтър ни подхлъзна с този баскетбол.
Хайде, човече.
Г-н генерал, сър.
Не ме наричайте "сър". Вече не съм генерал.
Може ли да говорим с вас?
- За какво?
Имате приятели в Пентагона. Може да говорите с тях.
Още не съм наясно с проблема ви.
Това, което стана днес, се случва непрекъснато.
Значи има насилие?
- Да.
В затвор, който е пълен с престъпници?
Не искаме да кажем това.
- Колко са тази година, докторе?
13 пострадали, 11 тежко ранени.
Стига сте се жалвали. Чуйте се само.
Той осигурява само елементарно медицинско обслужване.
Елементарно обслужване?
Да, елементарно обслужване.
- Шибана работа.
Имах приятел в Ханой, който сам намести счупения си пищял.
Не може да сравнявате един пленнически лагер преди 30...
Вие не можете да сравнявате.
Аз съм водил истински войници в по-трудни ситуации.
Но вече не сте войници, нито аз.
Имаше убийства.
Ако получиш гумен куршум в главата, с теб е свършено.
Миналата година умряха двама души, улучени в главата.
Не може да се докаже.
Това са опитни стрелци, които стрелят от близко разстояние.
Казаха, че затворникът обърнал внезапно глава!
Не е случайно. Ако подразниш с нещо Уинтър, край с теб.
Когато участваш във война,
животът ти се превръща в поредица от спомени,
повечето от които ужасни.
Но не всичките.
Преди три години в Босна минах с малък отряд през един град.
Там видях нещо много интересно. Един старец седеше
на една полуразрушена веранда и играеше на домино с внука си.
Когато го видях, си помислих: "Сега е мой ред."
Но не се уволних, а приех последното назначение.
Беше грешка.
Аз се оттеглих, господа.
Повече няма да се бия срещу никого и срещу нищо.
Ще си излежа присъдата,
ще си отида у дома и, ако е дал Бог, ще седя на верандата
и ще играя на домино с внука си, който още не познавам.
Какво ти казах, докторе?
Нарече генерала "човече"? Защо направо не му каза "пич"?
Внимание, библиотеката ще затвори по-рано, в 17:00 часа.
Къде са печалбите ми?
- В килията ти.
Внимавай, доносник.
- Разкарай се.
Всичко наред ли е?
Казват, че имаш хубав задник.
Онзи от 129 още не се е издължил.
С колко закъснява?
- С три седмици.
Защо не ми каза?
- Сега ти казвам.
Това не беше тъчдаун, съдиите се осраха.
Говори по-тихо. Винаги съдиите са ти виновни.
Как сме?
Загубихме. 22 на 20.
Армията срещу Флотата.
Випуск 1992.
Срещал съм ви веднъж, когато бях малък.
1981-а. На прием в Белия дом за завръщане на военнопленниците.
Баща ми е бил с вас в Ханой.
Как се казваш?
- Йейтс.
Баща ти е Сам Йейтс?
Точно така.
Добър човек.
Не беше.
След 30 години всички стават добри.
Това е закон.
Как е баща ти?
Внимание.
- Почина.
Чуйте имената за свиждане.
- Как стана?
Прибра се у дома.
Илингуърт, Ъруин...
Закъсня, остават ти пет минути. Намери посетителя си.
Остават пет минути.
Генерал Юджийн Ъруин.
Шегуваш се!
- Не, сериозно!
Розали?
Радвам се, че дойде.
- Благодаря.
Лесно ли стигна дотук?
Изпуснах един завой...
Радвам се да те видя.
Как е Бен?
- Добре.
Училището как е? Оценките?
Той е в първи клас, татко.
Имаш ли негова снимка?
- Не, не.
Моята е отпреди две години. Сигурно се е променил.
Как си, Розали?
Виж, татко...
"Виж, татко"?
Не мога да го направя.
Не мога да говоря с теб за обикновени неща.
През целия път дотук си мислех какво ще ти кажа.
За какво друго ще говорим, освен за времето и за Бен,
и не измислих нищо.
Плаша ли те?
Да ме плашиш?
Това е неудобството да имаш за баща военен, но аз се стараех.
Ти не беше баща.
Господи, съжалявам.
Не съм дошла да се оплаквам. Не искам да съм жестока.
Ти си страхотен човек.
Направил си много за тази страна.
Но?
- Няма "но".
Няма но.
Просто това не е мястото.
Сега това е моето място, Розали.
Защо ме извика, татко?
Защо? Аз не те познавам, ти също.
Какво си мислеше?
Че ще идвам всяка неделя с Бен и той ще рисува, докато си бъбрим?
Едно време,
когато бях на 20, имах цял куп неща, които исках да ти кажа.
Това е минало.
Свиждането свърши. Моля, приключвайте.
Времето не е достатъчно!
- Побързайте!
Съжалявам, че си тук.
И ти желая най-доброто.
Желая ти най-доброто.
Явно си помислила какво да кажеш.
Така е.
Ще мога ли да ти пиша? Става ли?
Има някои неща, които искам да ти кажа.
В първи клас получавах само шестици.
Добър ден, сър.
Не ме наричай така, не съм...
Свали си ръката.
Разрешете да се обърна, сър.
- Какво?
Исках само да ви поздравя
с добре дошли в Крепостта, сър. Добре дошли на борда.
"На борда"? От флотата ли си, синко?
Не, сър. Бях в морската пехота.
Какъв чин имаше, когато те арестуваха?
Или ефрейтор или полковник. Ефрейтор, предполагам.
Да, сър.
Защо си тук? Какво си направил?
Това е проблемът.
Нищо не съм направил.
Беше грешка.
Добре.
Нараних някого
много лошо.
От колко време си тук?
От две години.
Колко ти остават?
- Четири години,
осем месеца и 11 дни.
Само това
ли си направил?
Само това.
Това е един ден от живота ти, нали?
Не бързай с отговора.
Имаш достатъчно време.
Това са само пет секунди, сър.
Бил си пехотинец две години, а престъпник само пет секунди.
Да, сър.
Значи според моите изчисления, ти си морски пехотинец.
98 процента.
Да, сър.
- Тогава се дръж като такъв.
Защо си пипаш косата?
Това беше поздрав.
Не съм съгласен.
Знаеш ли произхода на поздрава?
- Не, сър.
Идва от средновековието.
Когато двама рицари се срещали, са вдигали забралата
на шлемовете и си показвали лицата.
Все едно казвали: "Ето ме. Не съм враг и не се боя."
Това е форма на уважение. Към себе си, службата и знамето.
Искали сте да ме видите, сър?
Сър?
Ела.
Погледни.
По дяволите!
- Не, не, не.
Във Военната академия
името му се е изговаряло със страхопочитание.
Все едно самите срички са изразявали какво е да си войник.
Сега е тук
и командва армия, състояща се
от една заекваща маймуна.
Не мога да гледам.
Вече обсъдих с Агуилар въпроса за отдаването на чест, нали?
Да, сър.
Припомни му го добре,
за да разбере.
Свали си ръката.
Свали я.
Не трябва да го правиш.
- Какво правиш?
Не трябва да го прави.
Отстъпи назад.
- Познавам дисциплината.
Изтърпи си наказанието.
- Наказанието изтече.
Предупреждавам те!
Пусни го, затворник!
Ти не си такъв.
Добре, добре! Достатъчно!
Всички затворници да легнат по очи на земята.
Всички затворници да легнат по очи на земята.
Всички долу!
Какво става тук?
Затворникът прекрати телесното наказание на затворник Агуилар.
Ъруин, разбирам, че е трудно да свикнете с условията.
Когато се командват хиляди войници в битка,
е трудно да се остане без хора.
Ще ви помоля да научите как се правят нещата тук.
Опитайте се да дадете пример на другите затворници.
Отдаването на чест е забранено. Агуилар отдаваше чест.
Затова е наказан. Разбирате това.
Отведете затворника в килията.
- Да, сър.
Сър?
Разрешете да се обърна, сър.
Да.
Според Военния устав, телесното наказание
на затворник, започнало да тече през деня, не може да продължи
след сигнала за ставане на следващия ден.
Абсолютно сте прав. Благодаря, че ме информирахте.
Капитане?
Затворник Ъруин.
Физическият контакт с офицер от охраната е абсолютно забранен.
Нарушили сте Правилника за управление на военните затвори
и затова трябва да изтърпите наказание.
Какво става?
Уинтър го накара да носи камъни.
Няма ли да успее?
Няма начин, три към две срещу.
Камъните тежат по 10 килограма. По обяд ще стане 30 градуса.
Влажността е много висока. Няма да изкара деня.
Всички ли платиха тази седмица?
Да.
Сложи и моите, двойно или нищо. Няма начин да успее.
Кой ще заложи 10?
За какво? Че ще успее ли?
Поне пий малко вода. Ако се обезводниш, ще припаднеш.
Може ли да я свали?
Капитане?
Можеш да свалиш ризата, ако искаш.
Какво е това?
Белези от изгаряне с ток.
Колко дълго е бил там?
Шест години, но е можел да излезе за четири.
Предложили му да го пуснат, но той е останал.
Не е искал да остави хората си.
Хайде, генерале, ще се справите.
Изглеждате уморен, сър. Защо не се откажете?
Не го слушайте!
Хайде, генерале! Хайде!
Хайде. Още един камък!
Ще се справите, сър.
Той падна!
- Ти го бутна, Бюпре!
Някой ме блъсна! Това е, той падна.
Погледни ме.
Проследи го.
Свършено е. Йейтс, дължиш ми 36 пакета.
Колко?
- Четири.
Кой ден сме?
Събота.
Той е добре.
Да, сър.
Наказанието тече до тръбата за лягане.
Няма значение къде са камъните, трябва да продължите.
Той току-що премести цялата купчина!
Може да ги върне обратно.
Приемат се залагания, 7 към 2 срещу.
Проклета змия!
Не залагай, щом не искаш.
Четири, че ще успее.
- Четири за Агуилар.
Кой ще заложи 10?
Те се бавят с тръбата.
Това не е честно.
Кучи син!
Всички към килиите за проверка. Хайде! Движете се!
Всички затворници да отидат по килиите си за проверка.
Всички затворници да отидат по килиите си за проверка.
Защо искаш да се убиеш заради неговата стена?
Тя не е негова. Това е вашата стена.
Затворник Ъруин, да вървим.
Комендантът иска да ви види.
Добре ли почистиха раните?
Да.
Надявам се, че раната над окото не е сериозна.
Добре съм.
Съжалявам. Това е стандартна процедура след наказание.
Надявам се, че разбирате. Правя го заради хората.
Заради хората?
- За да им покажа.
Да им покажа, че не сте по-различен от тях.
Новият ви приятел Агуилар е нападнал с чук взводния си.
Осакатил го е в необуздан пристъп на гняв.
Ако понякога
ме обземат съмнения за някой затворник,
просто отварям досието му и виждам какво е направил.
Виждам на какво е способен, най-лошото в него.
Това улеснява работата ми.
Изяснява мисията ми.
Върнете го в килията.
Чакай.
Водя го в килия 345.
Много добре, редник.
Генерале!
Печалбата ви.
Моята печалба?
Агуилар заложи от ваше име.
Четири пачки на 7 към 2, и две на 11 към 1, това прави 36 пачки.
Ще ви изхвърлят от Залата на славата, ако залагате на себе си.
Ефрейтор Агуилар.
Защо не ги раздадеш на хората? Аз не пуша.
Благодаря, сър.
Ти ли си комарджията?
Не, аз не играя. Аз съм букмейкърът.
Има залози дали ще се самоубия.
- Точно така.
Има ли свободно каре?
Да, девет седмици.
С колко трябва да вляза?
- Не става.
Ще се убиете, само за да спечелите залога.
Не и аз.
Залагам, ако съм сигурен в успеха.
Не винаги печелите.
Не.
Очевидно е.
Баща ми каза, че в Ханой дължи на вас живота си.
Всички са останали живи благодарение на вас.
Не.
Когато те измъчват, първо се опитват да те пречупят вътре.
Мен ме пречупиха в Ханой.
Стремежът към самосъхранение бе последното нещо в главата ми.
Всяка вечер се молех да умра.
Това, което ме предпази от смъртта, бяха гласовете
на мъжете в другите стаи, баща ти бе между тях.
Не ми пука какво си чул. Истината е, че те ми помогнаха да оцелея.
Струвахте ми огромно количество цигари.
Съжалявам.
Ако не губиш, не можеш да спечелиш, нали?
Какво искахте да кажете с това, че стената е наша?
Стената е на Уинтър. Той иска да сме заети непрекъснато.
Все едно сме малки деца.
1870 година тук не е имало нищо.
Оригиналният затвор е бил изграден от затворници.
Искам да ви покажа нещо, което видях онзи ден.
Ето го.
Виждате ли?
"Редник А.Дж. Бек. 1912-1923."
Мислите ли, че редник Бек...
Мислите ли, че той е строил собствения си затвор?
Откъде да знам?
И аз не знам, но ще се опитам да отгатна.
Предполагам, че той не е строил затвор.
Строил е нещо друго.
Може да са му наредили да строи затвор, но според него
той е издигал стени, за да се защити.
Той е строял крепост.
Това ли е крепост?
Може да стане.
Ако някой я построи наново.
Как можем да го направим, сър?
Не знам. Не разбирам нищо от стени.
Защо не питате Агуилар?
Баща му е зидар.
Нийболт!
Добро утро, сър.
Какво е станало тук?
Затворниците я събориха, сър.
Защо?
- Ъруин ги накара.
Благодаря.
Бюпре.
Как е, Агуилар?
Това не е подходящият камък.
Кътбуш, чуваш ли това хлапе?
Явно си знае работата.
Добре, Агуилар. Ще се съглася с теб.
Донеси ми подходящ камък.
Добре.
Трябва ми камък с гладък ръб,
защото този е начупен.
Начупените отиват в средата.
Донеси ми още един.
Но ако ти нося гладки камъни, ти никога няма да...
Ще ти донеса още един.
Г-н Агуилар, изглежда добре.
Благодаря, шефе.
Сложи го от външната страна.
Готово.
Много си сръчен с мистрията.
Добра работа, момчета.
- Знаеш как е, шефе.
Добра работа.
- Благодаря, шефе.
Какво мислите?
Красива е.
Точно това е думата.
18 реда за една седмица.
Гордея се с теб. И ти трябва да си горд.
Хората свършиха добра работа, а?
Така е.
Остави място за бойница. Всяка крепост си има такава.
Извинете, шефе. Агуилар, ела за малко.
Отивай.
Момчета, спрете за минута.
Ей, старши.
Чакайте.
Ти трябва да си пръв.
Напиши името си на стената.
Задръжте работата.
Напиши го тук.
Фамилното име.
А, Г... Знаеш ли останалите?
Боклуците ни заблуждават.
- Сериозно?
Наричат Ъруин "Шефа". За тях това значи "генерал".
Имат си имена и за другите чинове.
Капитан е "началство", сержант е "старши", а редник е "приятел".
Играят си на войници, сър.
Сърца и души.
Сър?
Изгражда лоялна структура. Предлага им самоуважение
в замяна на подчинението.
Генералът си изгражда армия.
Нека им вземе сърцата и душите. Ние ги държим за топките.
Добре казано, ефрейтор.
- Благодаря, сър.
Капитане.
Доведи го в кабинета.
- Кого, сър?
Венецуелският принц. За кого си мислеше?
Генерал Ъруин ли?
- Г-н Ъруин.
Когато пристигнахте, ви зададох един въпрос.
Какво очаквате от дните, прекарани в Крепостта?
Да си излежа присъдата и да си отида у дома.
Така казвате, но правите точно обратното.
Тези хора не са тук заради неплатени глоби и...
Знам защо са тук.
Просто си мисля, че може да им се припомнят
някои от добрите неща, които са правили, не само лошите.
Така казваше и моят предшественик.
В последните му две години тук имаше седем опита за бягство
и 12 нападения над надзиратели, включително един убит.
Откакто поех командването, не е имало опити за бягство,
не е имало нападения и смъртни случаи.
Някои се съмняват в методите ми, но те функционират.
Никой не е загинал напразно под моето командване.
Аз също нося бремето на командващия.
Не мислете, че не съм стъпвал на бойното поле,
защото не знаете какво значи да се седи зад това бюро.
Ние с надзирателите сме малцинство.
Прекарваме всеки ден между вражеските линии, г-н Ъруин,
и не се заблуждавайте, те са врагът.
Но аз не трябва да ви се оправдавам, нали?
Не знам. Трябва ли?
Тази стена,
която стана източник на такова напрежение
и хаос...
След минута няма да я има.
Махнете се от стената.
Махнете се от стената!
Хайде!
Дръпнете се от стената.
Изпълнявайте!
Агуилар! Агуилар, по дяволите!
Какво прави?
Пусни сирената.
Лягай долу!
Всички затворници да легнат по очи на земята.
Какво правиш, по дяволите? Лягай долу!
Лягай долу!
Какво правиш?
Заморо.
Да, сър?
Дадено, сър.
Какво правиш? Лягай долу!
Разрешете да прегледаме затворника, сър.
Докторе!
Хайде!
Делуо.
Сър?
Ти си старши сержант.
Бях.
Затворници! Стройте се!
Стройте се, казах!
Хайде, госпожички! По-бързо!
Хайде, стройте се!
Стройте се!
Не разполагаме с цял ден!
Движите се като баби!
Стройте се, по дяволите!
Стройте се!
Хайде!
Боклуците май искат да управляват, а?
Може би.
Някои може да мислят, че е позорно за един войник
да умре по този начин.
Но това не е позор.
Най-великите паметници на загиналите
не са направени от мрамор.
Те са дълбоко в джунглата, в морето, в някоя чужда страна.
Пушка, забита в земята, върху която е сложена каска
и табелка с името.
Това е почитта, която заслужава този човек.
Господа,
ефрейтор Рамон Агуилар
от морската пехота на САЩ.
"От палатите на Монтесума
до бреговете на Триполи
се бием от името на нашата страна.
Във въздуха, по суша и море
сме първи в битката за свобода.
Ние пазим своята чест
и се гордеем, че сме познати
като морски пехотинци на Съединените щати."
Сър, ще...
Свири тръбата за вечеря.
Има още десет минути.
- Хайде.
Слушам, сър.
Пушки,
за почест!
Свободно!
Време за вечеря. Всички затворници в столовата.
Време за вечеря. Всички затворници в столовата.
Кажете ми отново. Защо трябваше да умре Агуилар?
Сега вярвате ли ни?
- Вярвам ви.
Много добре.
Ще ми обявиш мат след пет хода.
Така изглежда.
Защо местите, след като ще ви матирам след пет хода?
Защото аз ще те матирам след три.
Ще се съгласим ли на реми?
Извинете, г-н...
Енрикес, изчезвай!
Това вашият
внук ли е?
Да.
Хубавец.
На 5 ли е?
- На снимката е на 4, сега е на 6.
Неприятно се получи
с Агуилар.
Но трудните решения са част от работата, това е
бремето на командващия, нали?
Вижте...
Аз размислих за тези ваши поздрави.
Технически, те не нарушават разпоредбите.
Ако затворниците могат да се ограничат
с просто движение на ръката през косата,
не виждам никакъв проблем.
И ако искат, могат да ви наричат "Шефа".
Свобода на словото.
Добре.
Не.
Не е добре.
Твърде късно е.
За какво?
- За предложението ви.
Хората не искат да отдават чест.
Не искат да имат чинове, не искат по-добра храна или телевизия.
Искат да си подадете оставката. Аз също.
Оставката ми?
- Вие сте позор.
Позор за армията.
Трябва да ви се забрани да командвате.
Тогава отивам да си стегна багажа.
Най-добре ще направите.
Кажете ми, г-н Ъруин, какво ми пречи
да ви пъхна в карцера за шест месеца?
Нищо.
Щом искате да спечелите така.
Сър, може би трябва да изолираме затворник Ъруин...
Свържи ме с генерал Уийлър.
Слушам, сър.
Преди две седмици накара един затворник да марширува по плаца.
Приех го като малка ексцентричност.
Но оттогава се държи все едно командва някаква
измислена армия. Вчера...
Не искаш да станеш генерал и да се откажеш от всичко това, нали?
Продължавай.
Вчера г-н Ъруин
ми поиска оставката.
Започнал е да губи представа за реалността.
Искаш да кажеш, че се е побъркал?
Има нужда от психиатър. Болен е и започва да става жалък.
Бъди по-внимателен в избора си на думи.
Този болен и жалък мъж сложи звездата на пагона ми.
Знам, сър.
Знам също, че сте участвали в заседанието на военния съд.
Не говори за неща, които не ти влизат в работата.
Слушам, сър.
Аз го уважавам толкова, колкото и вие.
Искам за него да се полагат най-добрите грижи,
а не съм сигурен, че това място може да ги осигури.
Добре. Нека да го видя.
Да прочетем ли правилата, сър?
Прочетете ги.
При всяко свиждане се разрешава
една прегръдка в началото и една в края.
Ръцете трябва да се виждат по всяко време.
Значи мастурбацията е изключена.
Благодаря, господа.
Разрешете да седна, сър.
Разрешавам.
Какво правиш тук, Джим?
Дойдох да видя дали си се побъркал.
Ще се освободи по-късно. Изчакайте малко.
Г-це Кели, нося всичко, освен спортните екипи.
Намерих това писмо на пода в коридора.
Какво има, Дани?
Намерих го в коридора.
- Благодаря, Дани.
Трябва да ги изпратите колкото се може по-бързо.
ПОЛК. УИНТЪР
ЛИЧНО & ПОВЕРИТЕЛНО ПРОЧЕТИ ДО 12:00
Казва, че си се побъркал и смяташ, че командваш армия.
Казва го, защото не ме иска тук.
В СЪСТОЯНИЕ СМЕ ДА ОТВЛЕЧЕМ ГЕНЕРАЛ УИЙЛЪР.
АКО НЕ ДОЙДЕТЕ В ЗАЛАТА ЗА СВИЖДАНЕ
ДА МУ ВРЪЧИТЕ ОСТАВКАТА СИ ДО 12:10,
ЩЕ СТАНЕ НАШ ПЛЕННИК. Г-Н ЪРУИН
Ако имаш желязно доказателство, че Уинтър хладнокръвно е убил
човек без причина, тогава може и да направя нещо.
Освен това вече са го разследвали три пъти.
Според Вашингтон той върши отлична работа.
А ти си осъден престъпник.
Направи ново разследване.
- Може и да направя.
Но какъв е смисълът, ако нямам ново доказателство?
Освен това, да ти кажа честно, на мен не ми пука.
Не ме е грижа. Единствената ми грижа е как да те измъкна оттук.
Не се ли самонаказа достатъчно?
Сгреших, Джим.
До всички единици, обявена е тревога.
Повтарям, обявена е тревога.
Не мога да оставя това да продължи.
Ще излезеш оттук и ще прекарваш времето си с дъщеря си и внука.
Моите хора могат да те освободят по медицински причини...
Нищо ми няма.
Ще ми помогнеш ли?
Нищо ми няма.
Не виждам нищо, сър.
Разбира се. Той ще чака до последната секунда.
Червен Отряд, тръгвайте.
Хайде, хайде!
Какво, по дяволите, е това?
Една крепост не може да има двама господари!
На земята!
Какво правите?
Всички затворници да останат на земята.
Какво е това, за Бога?
Сър?
Сълзотворен газ?
Върни се в хангара, нищо не става. Това беше блъф.
Можеш да го върнеш. Връщай се в хангара.
Щял да ме вземе за заложник?
- Беше предпазна мярка.
Що за разпасана част управлявате, полковник?
В 11:58 тази сутрин получих писмо, в което пише,
че група затворници възнамеряват да ви вземат за заложник в 12:10.
Помислих, че трябва да реагирам...
Чувам, че тук стават много обезпокоителни неща.
Чувам го от човек, на когото вярвам и ценя.
Мога ли да говоря открито?
- Да.
При цялото ми уважение, генерале, не знам какво сте чули.
Но докато не прекарате малко време с тези животни,
няма да имате никаква идея какво става тук.
Разбрах ви.
Въпреки това, ако чуя, че още един човек е починал тук,
ще ви освободя от длъжност. Разбрахте ли ме?
Да, сър.
Добре.
Колкото до Ъруин, със сигурност е с разсъдъка си.
Иска ми се да не беше така.
Ще се хвана за всичко, за да го измъкна оттук.
Но виждам, че единственият начин е вие да го заповядате.
Това е вярно, сър.
Ако ми кажете, че не се справяте с него, той си тръгва.
Мога да се справя, сър.
Внимавайте, полковник.
"Юджийн Р. Ъруин.
Генерал-лейтенант от армията на САЩ, отказал да изпълни заповед
на своя главнокомандващ да се евакуира от Бурунди..."
Заповедта е била на президента, за тези, които не знаят.
"...изпратил хора да заловят Джаксън Нгуи, военнопрестъпник.
Без да вземе под внимание информацията на разузнаването,
отрядът на генерал Ъруин влязъл в градчето в 03:00.
Осем души са били заловени и екзекутирани."
Без да вземе под внимание
информацията на разузнаването,
осем души
са били екзекутирани.
Това, което искам да разберете, е какви ще са последствията,
ако последвате човек, който се води единствено от гордостта си.
Който би направил всичко, само за да постигне още една победа,
без значение колко ще струва,
преди да се оттегли.
Започнете да ги изкарвате.
Махни си ръцете от мен!
- Хайде! Излизай!
Хайде, докторе, да се поразходим.
Назад, по дяволите!
Отвори 355.
Отвори я!
Вижте се само. По-спокойно, госпожички.
Аз нямам нищо общо.
Няма причина да го правите!
Не ме вкарвайте в дупката!
Какво ще правим сега?
Всички молби за свиждане трябва да се получат до 11:00 часа днес.
Значи наистина си заблудил Уинтър.
Само че неговият кент флош те разби.
Аз не играя покер, а шах.
А в шаха, когато играеш достатъчно дълго с някого,
започваш да разбираш, че първите му три хода са едни и същи.
Какъв беше първият му ход?
Какъв беше първият му ход?
- Два отряда по 20 души.
Вътрешните носеха само палки.
Второ?
Водното оръдие.
Трето?
- Хеликоптер.
Трябва ли да обсъждаме това пред него?
Не може да му се вярва, нали знаете?
Не знам.
Така ли използвате бремето на командващия?
Като превръщате хората в шахматни фигури?
Да.
Защо не изчезнеш?
Пионки.
Кой е затворникът, който се отдели от групата?
Йейтс.
Бил е пилот на хеликоптер, сега е мошеник на дребно, прави залози.
За какво?
- За всичко.
Боксови мачове, времето.
Приемаше залози за това дали Ъруин ще се самоубие.
"Този много способен офицер няма никакви морални задръжки."
Така ли е?
Така мислят хора, по-добри от мен, сър.
Защо си тук, Йейтс? Искам да чуя версията ти.
Участвах в канал за пренасяне на наркотици между Хуарес
и Ел Пасо заедно с част от подчинените си.
Участвал си?
Ти си го ръководел, не е ли така?
Така е.
Тук пише, че си записал тайно с микрофон хората си.
Вярно ли е?
Да.
Колко години ти махнаха от присъдата за това?
Четири, сър.
Сега си букмейкър на затвора.
Кажи ми, Йейтс, как може човек като теб
да влезе в Уест Пойнт?
Баща ми беше награден с медал за храброст от Конгреса.
Ясно.
Понякога крушата пада далеч от дървото.
Баща ти.
Баща ти е бил в плен заедно с г-н Ъруин, нали?
Точно така.
Въпреки това ти не си се присъединил към...
Акцията му?
Акцията му.
Защо?
- Това не е моята битка.
Г-н Ъруин иска да се бие?
Тук пише, че ти остават още три години
с нас, нали така?
Щом така пише.
Така пише.
Три месеца не звучат ли по-добре?
Трябва да разрешим тази ситуация бързо,
преди някой друг да е пострадал.
Съгласен ли си?
Предполагам.
Начинът да постигна това е чрез информация.
Затова може да преосмислиш неучастието си в акцията
на г-н Ъруин.
Искате да ви стана доносник?
Не е ли малко късно за проява на морал?
Защо трябва мен да ме бият?
Стига си се оплаквал. Ще те ударя само веднъж.
Кога?
- Сега!
Бой!
Назад!
Сядайте на задниците си! Хайде!
Нямаме много време.
Вече не можем да носим войнишка униформа. Загубихме това право.
И аз се включвам в това число.
Не изпълних заповед на висшестоящ.
Наруших дълга си на командващ офицер.
Осем мъже платиха катастрофална цена за това.
Не е леко да се живее с такава грешка.
Ето ме, и аз съм като вас, осъден престъпник.
Единствената разлика е, че аз знам, че съм виновен.
Ние сме затворниците
и само едно е сигурно:
Надзирателите държат властта.
Могат да ни унижават.
Могат да ни бият.
Да ни свалят в карцера. Но има нещо, което не могат да направят.
Не могат да ни отнемат това, което сме.
А ние сме войници.
И това е нашият шанс.
Това никой не може да ни го вземе.
Точно така.
Военен устав.
"Основания за отстраняване на комендант на военен затвор.
Първо:
Неизпълнение на задълженията.
Второ: Криминални проявления.
Трето: Неспазване на правилниците и устава.
Четвърто: Неверни официални изявления.
Пето: Поведение, недостойно за един офицер и джентълмен.
Шесто: Жестоко отношение към подчинените.
Седмо: Провал като командир и загуба на контрол."
Господа,
предлагам да поемем контрола над затвора.
Вземете за пример която и да е крепост.
Сега разгледайте основните й елементи.
Местоположение. Защита. Гарнизон. Знаме.
Единствената разлика между тази крепост и останалите е,
че те са били строени да държат нападателите вън.
Тази е построена, за да държи хората вътре.
Но все пак е крепост.
Всяка крепост може да бъде превзета, без значение в кой век.
За да успееш, трябва да се справиш с гарнизона,
да овладееш височината
и да плениш знамето.
Енрикес.
Ти ще направиш командния пункт. Ето тук, това са пазачите...
Първо, това е административната сграда. Кабинетът на Уинтър.
Охрана.
Фаза 1: Неутрализираме охраната на Уинтър. Фаза 2: Кулите.
Който контролира кулите, контролира плаца.
Кула 1, кула 2, кула 3, кула 4. В кула 4 е Заморо.
Трябва да внимаваме с него.
Фаза 3: Водно оръдие.
Фаза 4: Хеликоптер.
Хеликоптерът ще ни затрудни.
Това ще е най-сложното нещо.
Но е възможно.
Най-накрая знамето.
Като го вземем, ще го развеем наопаки.
Бедствие.
Да. Това ще значи: "Пратете помощ. Фортът е превзет."
Ще го държим така, докато Уийлър дойде и го види.
Това значи, че печелим.
Разбираш ли какво имам предвид?
Йейтс, какво правиш тук?
Питайте него, той ме покани.
Знам, че баща му е служил с вас във Виетнам.
Но това значи ли, че трябва да е тук?
Да.
Дъфи, ти ли си в поддръжката?
- Да, сър.
Йейтс.
Имаш ли малко време?
Как върви?
5 към 2 в полза на полковника.
Не мислиш, че мога да спечеля?
Той знае твърде много. Подготвен е добре.
Може да е подготвен, но не е готов.
Можем да те използваме.
Аз искам да оцелея и да се прибера у дома.
Да не си сключил сделка с него?
Това щях да направя на негово място.
Той знае на какво си способен. Аз също.
Така ли? И аз. Познавам вашия тип много добре.
От дългите години, прекарани на бойното поле?
Защо да ви помагам? Ще ме измъкнете ли оттук?
Не.
- И какво ще направите за мен?
Ще ме направите отново войник?
Ще бъда всичко, което поискам? Ще ме научите да отдавам чест?
Сега би трябвало да ти говоря за същността на войника.
Но истината е, че изобщо не е трябвало да ставаш войник.
Баща ти беше войник и това се виждаше.
За теб е бил разочарование. Добре. Забрави го.
Това е било тогава.
Това, което е важно сега, е какво сме и какво ще правим.
Уинтър вижда лошото у теб и ще го използва. Покажи ми доброто.
Средно положение няма. Тези хора се нуждаят от теб.
Аз имам нужда от теб. Изборът е твой.
Не ми казвай, че оцеляваш тук. Ти се криеш.
Как върви тази вечер, сър?
- Добре, ти как си?
Сър?
Затворник Йейтс иска да говори с вас.
Дай ми пет минути.
Здравейте.
Здравей.
Кабинетът на полковник Уинтър. Изпратете го.
Сър?
Да?
- Затворник Йейтс.
Искате да ви нося информация.
30 дни или три месеца не са достатъчни.
Искам да изляза оттук веднага. Още утре.
Боя се, че е невъзможно.
Когато това гръмне, всички ще знаят, че съм си отворил устата.
Тогава животът ми няма да струва нищо.
Затова или ме измъкнете незабавно оттук,
или си намерете някой друг, по-словоохотлив от мен.
На добър час.
Мога да те изкарам след една седмица.
Няма да изкарам и седем секунди, камо ли една седмица.
Можеш да стоиш в карцера. Там никой няма да те пипне.
Какво ни е подготвил г-н Ъруин?
Планира да превземе затвора.
Сериозно?
Тази информация няма да те освободи.
Дори няма да ти докара допълнително картофи на обяд.
Знам детайлите.
Знам как планира да неутрализира хората ви, да превземе кулата
и какви оръжия и инструменти подготвя.
Знаеш ли кога?
Йейтс, знам, че си там!
Скапан доносник!
Млъкни, Кътбуш!
Какво прави тук този?
Донесе прането и се побърка.
Достатъчно! Водете го в карцера. Никой да не го вижда.
Сложете надзирател пред вратата.
Проклет издайник!
Какъв е проблемът? Майка ми е болна! Искам отпуска!
Разкарайте го оттук!
Капитане, с мен.
Господи.
Сега нямаш избор
или ще изкараш следващите три години в карцера.
Имам нужда от още време. Трябва да се върна при генерала.
Ще знам нещо утре. Елате да ме вземете в 5:00 сутринта.
Трябва ми още време.
Затворници, една крачка назад, марш!
Розали Ъруин - 156 Морган Ав. Ардмор, Орегон 95886
Къде е килията на Йейтс?
Номер 340, сър.
Готов ли си?
Добро утро, сър.
- Свободен си.
Полковник?
Полковник?
Добро утро.
Добро утро.
Имаш ли нещо за мен?
Не много.
Не много?
Тогава защо си тук?
Има нещо, което може би искате да знаете.
Когато превземат затвора, ще вдигнат знамето наопаки.
Наопаки?
Това е сигнал за бедствие.
- Знам какво значи.
Откъде ще вземат знаме?
Те вече имат.
Вашето.
Моето?
Перец, кой влиза вчера тук?
Аз го взех, убиец такъв!
Мислех те за по-умен.
Знам.
Ще ни кажеш ли къде е знамето?
Ставай, Йейтс. Къде е знамето?
Ти си шибан страхливец, Заморо.
А ти си голям герой. Да вървим!
Махни си ръцете от мен, скапаняк! Скапан нещастник!
Млъкни, Йейтс!
Всички затворници да излязат от килиите. Претърсване.
Всички затворници да излязат на плаца през южните врати.
По-бързо!
Ето там, сър.
Луда работа, а?
Наистина.
Капитан Перец, ще намерите знамето ми.
06:10 ч.
Не искам да чувам. Заповядано ви е да го намерите!
Намерили са много оръжия, сър.
Но не и знаме.
Не, сър. Но поне им взехме всичките оръжия.
Сега вече няма какво да направят.
Колко души претърсват килиите?
Около 100. Почти всички, с които разполагаме.
Знамето не е важно.
Той иска да бъде на плаца. Изкарай хората на плаца веднага!
Всички на плаца! Стройте се! Хайде! По-бързо!
Сега!
Перец, изкарай хората на плаца! Уведоми специалните отряди!
Веригите!
Как е? Искаш ли си свободата?
Командния пункт, по-бързо!
Остави ме! Знаеш ли какво ще се случи с теб?
Бюпре, това ти ли си?
Започна ли се? Започна се, мамка му.
По дяволите! Заключили са вратите към килиите.
Виждам.
Ще им отнеме време да заобиколят.
Като дойдат тук, кажи им да се въоръжат и да чакат.
Той очаква да ударим веднага, но няма да го направим.
Задник. Заложих срещу теб и това ми струва цял куп цигари.
Днес има много загубили.
Внимавай.
Хайде, Заморо, скапаняк такъв!
Този луд ли е?
Готово. Да тръгваме!
Извади я!
- По-късно!
Чуй ме. Полковникът каза да ги задържим.
Може би трябва да се обадим на генерал Уийлър.
И какво ще му кажем? Че съм загубил контрол над затвора?
Готов ли си?
Да, сър.
Траекторията ще бъде по-добра.
Къде ме искате?
Тук е сержант Макларън от затвора Форт Труман.
Може ли да говоря с ген. Уийлър?
Трябва да го събудите. Това е съобщение от полк. Уинтър!
Затворниците се разбунтуваха!
Изстреляй я, когато си готов.
Запали я.
Огън!
Сър?
Полковник, той иска да говори с вас.
Кой е този той?
Той.
Да?
Полковник, поемам командването на вашия затвор.
Друг път.
Хайде, момчета! Нямаме време.
Г-н Делуо.
Сър.
Колко още?
Почти сме готови!
Сър, може ли да дойдете?
Какво е това?
Онова нещо, скрито в алеята?
Не знам.
Пуснете вълната.
Пращай Синия и Червения отряд.
Заредете шибаното нещо!
Вдигни го!
Огън!
Дай ми оръжието!
Зареди я. Готов ли си?
Огън!
Мамка му, проработи!
Огън!
Г-н Делуо.
Три метра напред.
Слушам, сър.
Три метра напред!
Не им давай да заредят катапулта.
Ще улучиш ли този път?
Разбира се, сър.
Сега му е времето.
Слушам, сър! Готови за стрелба!
Този е!
В средата.
Хайде!
Огън!
Огън!
Сър!
Слагай я!
Пускай!
Готово!
С огъня шега не бива.
Казах ти, че ще те пипна някой ден, скапаняко.
Сър?
Гледай прозореца.
АГУИЛАР - МОРСКА ПЕХОТА
Изкарай водното оръдие!
Дъфи?
Още няколко минути, сър.
Отстъпете!
Дъфи, какво правиш? Спри я!
Към командния пункт!
Хайде!
Какво правиш?
Атака!
По дяволите!
Ти си страхлив скапаняк, Уинтър!
Вътрешната ви линия.
Отговори.
Военен затвор, кабинетът на полковник Уинтър.
Да, сър. Изчакайте.
Генерал Уийлър.
На път сме, полковник. След 20 минути сме при вас.
Не разбирам.
Имате бунт в затвора. Поискали сте помощ.
Не, никога...
Ситуацията е под контрол, сър.
Сега разчистваме.
Радвам се. Ще се видим след 20 минути.
Да, сър.
Да приключваме с това! Извикай хеликоптера.
Добре.
Зареди водното оръдие.
По-бързо! Закачи я!
Къде е проклетата вода?
Сега.
Закачиха ни!
Давай, Йейтс!
- Дръж ме!
Сър, мисля, че това е Йейтс.
Да, знам.
Дръж се!
Къде е той?
Какво правиш?
Свалете го. Пазете се, излитам!
Стреляй. Спри го!
Майната им на гумените куршуми!
Хайде!
Хайде!
Господи!
Не бях падал с такъв досега.
- Не говори, движи се!
Излизай. Хайде!
Добре ли си, Йейтс?
Да вървим.
Готов ли си?
- Да.
Стройте се!
Хайде! Всички в строя! По-бързо!
По-бързо, войници!
Хайде!
Равнение на дясно!
Равнис!
Готови,
мирно!
Равнис!
Хората са строени, сър.
1-ви и 2-ри взвод, излизайте. 3-ти и 4-ти взвод, излизайте.
Разрешил съм използването на смъртоносни амуниции.
Който не изпълни командите ми, ще бъде застрелян.
Всички затворници на земята!
Ще дам командата още веднъж, после ще стрелям по тях.
Не искате това да ви тежи на съвестта, нали, затворник Ъруин?
Всички затворници на земята!
Чакайте.
Не бива да го правим, ще се бием.
Не. Всичко свършва тук.
Лягайте на земята!
Ти също, Йейтс.
Това е заповед.
Сега
ми дайте знамето.
То не е ваше.
Какво правите, г-н Ъруин?
Вие загубихте!
Няма да ви позволя! Няма да вдигате знамето обърнато!
Легнете долу или ще бъдете прострелян!
Това е заповед! Няма да издигате знамето обратно!
Определените за стрелци да стрелят.
Стреляйте!
Стреляйте по този човек! Това е заповед!
Какво правят?
Какво правят? Стреляйте!
Не му давайте да скверни знамето!
Стреляйте по този човек!
Какво правят?
Макларън, Нийболт, елате с мен!
Нийболт, остани на място.
Не ми противоречи!
Не виждаш ли, че подрива авторитета ми?
Не виждаш ли? Не виждаш ли какво прави?
Отстъпи от знамето!
Отстъпи от знамето!
Полковник!
Полковник, свалете оръжието!
Моля ви, свалете оръжието.
Всичко свърши, сър.
Дайте ми го.
Затворниците да останат на земята!
Докторе!
Макларън, заведи ги по килиите!
Отряд А и отряд Б да действат!
Вдигнете ръце зад главите си!
Затворниците се връщат по килиите.
Благодаря.
Трябва да спра кървенето!
Линейката е на път.
- Трябва да го закараме в болница.
Един велик генерал беше казал:
"Казваш на хората си: Вие сте войници. Това е знамето ни.
Никой не може да ни отнеме знамето.
Ще издигнем знамето високо, за да се вижда от всички.
Сега вече имаме крепост."
РЕДНИК А.ДЖ. БЕК
АГУИЛАР - МОРСКА ПЕХОТА
ЮДЖИЙН Р. ЪРУИН АРМИЯ НА САЩ