In Love and War (1996) Свали субтитрите
Крис О'Донъл
ЛЮБОВ И ВОЙНА
Филмът е създаден по истински събития
СЕВЕРНА ИТАЛИЯ, 1918 г.
Тук, през последната година на I-вата св. война Италия се бранеше
срещу масирани австрийски нападения. САЩ бяха неин съюзник,
но тъй като американската армия се биеше във Франция,
президентът Уилсън прати в Италия части на Червения кръст.
Много млади американци се записаха доброволци
като шофьори на линейки и обслужващ персонал
Аз бях една от сестрите пристигнали от САЩ,
също тъй жадна за приключения
като колежаните-доброволци.
Тогава не го знаех, но решенията, които щях да взема в Италия това лято,
щяха да променят живота ми.
Може ли?
Чудесен шофьор си, Хари.
- Винаги на вашите услуги.
Позволете да ви помогна.
Съжалявам за неравния път, г-це фон Коровски.
Хари...
С времето задните ми части сигурно ще ти простят.
Имаме уговорка за среща.
Знаеш къде да ме намериш.
- Тук сме да вършим работа.
Той ви смята за небесен ангел.
Кажете му, че сме медицински сестри от Америка
Мак.
- Да?
Ще потърся тоалетна.
Елате, момичета, да намерим спалните си.
Тук ще живеем и работим.
Прилича повече на манастир.
Наблюдателна сте, г-це Макдоналд. Било е манастир,
и такъв ще си остане.
Последвайте ме.
Нека е ясно, че всяка сестра, която интимничи с пациентите,
веднага ще бъде върната у дома.
Нямаш представа.
- Какво?
Там направо трябва да се разчекнеш.
Как очакват да го направиш от такова разстояние?
Чудесни изглеждат, нали?
Поне няма да си харчим огромните заплати.
Тук няма за какво да харчиш.
- Мислех, че ще сме в град.
Всички под 50 минават само пътем оттук.
Отиваме където ни пратят Роузи. Добре, че сме близо до фронта.
Не ми е достатъчно близо.
- Ако...
пак отблъснат италианците, ще си удовлетворена.
Езикът без съмнение ще е проблем.
Италианците са много галантни мъже.
Дори старите мераклии.
- Знаете ли какво четох?
Италианците почитат съпругите си,
глезят любовниците си,
но обичат само майките си.
Помогнете! Помощ!
Здрасти, Джими.
- Здравей, Ърни.
Къде е Бърнсийд?
- Вътре е. Недей...
Не дойдох тук за да съм сервитьор в тила.
Не знам за теб.
"Изиграй си картите каквито са." Това е девизът ми.
Ще те потърся, когато ми се доиграе на "Черен Петър".
Виж това.
Лейт. Ърнест Хемингуей моли за преназначение.
Не съм чул още, че се явява на моите заповеди.
Сър, лейт. Хемингуей на Вашите заповеди
и моли за преназначение.
Отговорът е не.
- Да излезем?
Благодаря ви за помощта. За това сме тук.
Благодаря, че се отбихте.
Млади човече, слагай престилката и сервирай кафето.
Недейте, дошъл съм чак от САЩ.
Вестниците тръбят, че тази война е последна за човечеството.
Няма да имам друг шанс.
Ако американският Червен кръст те признаваше за боец
щяха да ти зачислят пушка, нали така?
Да, само че...
- Само че не ти зачислиха..
Не.
- Работата ти е да помагаш
за повдигане морала на уморените италиански войници.
С кафе, цигара, и шоколадче.
Няколко окуражителни думи.
Разбирам. Дяволски сте прав.
Кафе, цигара, шоколадче. Символи на подкрепа, които
ще отнесат американския дух до уморените от войната съюзници.
А къде те са най-уморени? На фронта нали?
Да така е.
- В окопите, нали?
Бърнсийд не бил идиот, както ти казваше.
Ще си взема торбата.. Доскоро, Джими.
Някой от вас говори ли английски?
Английски?
Ърни Хемингуей. Репортер от Канзас Сити..
Енрико Бискалия. Келнер от Бордигера.
Това е за вас. Цигара? Откога сте тук?
Франческо и аз - от 2 месеца.
а Роберто - от 2-3 седмици..
Моля те, питай Роберто дали мога да видя пушката му?
Истинска кукличка.
"Истинска кукличка."
Казва, че не е кукличка, а пушка.
Австрийците ли? Оттам?
От другата страна на реката.
Вие сте от ескадрона "Ардити", нали?
Да, най-добрите.
"Ардити" са най-добрите.
За какво си мислите, докато чакате?
Аз - за молитви. Колко трябва да кажа, та Бог да ме запази.
А Роберто все за жени си мисли.
Защото до сега не е бил с жена.
Не е бил с жена? Нито една?
- Нито една.
А ти, американче?
Аз съм имал много жени.
Много жени.
Ти май само лъжеш.
Защо не си войник?
На носа си се изправих, но не ме взеха.
Невъзможно..
- Много си млад ли?
Не не. Излъгах за годините си.
Заради лявото ми око.
Не е в ред. От много бокс.
Роберто казва:"По-добре лявото око,
отколкото лявата топка".
Ох... Боже...
Какво казват? Ще живея или ще умра?
Добре съм. Помогнете на него.
Той никога не е бил с жена.
Негодници. Не го оставяйте да умре!
Сега ще идем при него.
Всички ли са тук?
- Да, г-це Де Лонг.
Не е била голяма битка и дежурството ще е по график.
Но през следващият час очакваме ранени.
Знаете си работата.
Ще го сложим на легло 8.
А този на легло 9, г-це Роуз.
- Луд човек.
Носил ранен "Ардит" под обстрел.
В такъв случай го настанете на 17, там е по-спокойно.
Какво му е?
- Лоша рана на крака.
Вдигайте.
Трябва ли ти нещо?
- Още солен разтвор.
Здравей, хлапе
- Ще умра ли?
Евентуално да, но не в близко бъдеще
Лъжете ли ме?
Честна дума?
- Честна.
Обичам ви.
Ще се омъжите ли за мен?
Как се чувстваме?
Какво има?
- Нищо.
Мак? Би ли дошла за минутка?
Има нещо нередно. Какво?
Е...?
- Казах ти, няма страшно.
Ще занеса вода на легло 8.
По дяволите, какво става?
Връщам се след минута.
Може би.
- Ще дойде ли лекар?
Чак утре.
- Може вече да е късно.
Нищо не може да се направи. Италианците могат да отделят лекар чак утре.
Надеждата е само промивка с разтвор Дейкин.
Не може да го направиш без лекарско нареждане
Мак, не може да чакаме лекарско нареждане.
Недей, ще те върнат в Щатите.
Ще се отърва от шпагатите в тоалетната.
Добър ден, докторе. Назначена съм за ваша асистентка.
Майор Карачоло.
- Агнес фон Коровски.
Ааа, да. Хемингуей. Надупчен с шрапнел.
Някои парчета са доста дълбоко.
Елата, елате.
Куршум зад капачката.
Видяхте ли парчета от... как се казва?
Униформа.
- Да благодаря.
Видяхте ли тъкан в раната?
За беда, да.
Като сменях превръзката снощи и тази сутрин.
Имаше специфична миризма.
- Гангрена.
Ако е така, ще трябва да ампутирам.
Ще оперирам от тази страна,
а вие ще застанете от ляво.
Не одобрявате ампутацията ли?
Смятам че е твърде млад
за да изгуби крака си.
Видяхте ли? Отгатнах.
И какво предлагате, за да избегнем ампутацията
при това младо момче?
В Америка имаме успех с лечение,
разработено в болницата "Джон Хопкинс"
чрез промивка с...
- Знам за тая
идея с промивките.
Кой е тоя Джон Хопкинс? Светец ли е?
Казва се "Джон Хопкинс"
Болницата не е кръстена на светец.
Тогава не е кой знае каква болница.
Ще оперирам утре сутринта.
Моля, пригответе пациента за 8:30 ч.
Сестра! Може би ще поискате
разрешението ми за промивката.
Красиво момиче с мартини.
Сигурно съм умрял и съм в Рая.
Джин и рициново масло. Съжалявам за това.
Виж ти.
И аз съм завършил същата година
Аз - сестринското училище, а ти - детската градина.
Мама ме е учила да не питам дама
за годините и зъбите и.
На 26 съм и всички зъби са си мои.
Какво става?
- Пак ще промия раната.
Спокойно, отпусни се.
Гангрена ли е?
От къде знаеш за гангрените?
Баща ми е доктор.
След войната ще учиш медицина.
В никой случай... Аз съм репортер.
Репортер? На колко си години?
- На 22.
Хлапе, дано те бива повече като репортер, отколкото като лъжец.
Успокой се.
Ще изгубя ли крака си?
Моля те, кажи ми.
Не ми е позволено да говоря за състоянието ти.
Трябва да говориш с хирурга.
Хирург?
Ако се окаже,
че няма да съм цял...
...предпочитам да умра.
Ще направя всичко по моите сили, за да запазиш крака си.
Но и ти трябва да ми съдействаш..
Ще продължавам да промивам раната с Дейкин на всеки час.
За нула време ще те изправим и ще танцуваш
Не съм добър танцьор.
Големи крака и никакво чувство за ритъм.
Aз умирам за танци.
Ще те науча, та да си готов за момичетата у дома
Вдигайте.
Роузи, не ме упоявай още.
Къде е Агнес?
- Тук е.
Господи, страх ме е.
Ставаме двама.
Добро утро, младежо
- Добро утро, докторе.
Обещайте, че ще ми запазите куршума.
Да, разбира се.
Сега дишай дълбоко.
Не усещам миризмата, за която споменахте вчера,
но по-безопасно е да ампутираме още сега.
Съжалявам.
За него безопасността не е тъй важна. Иска си крака.
Джил, по-големите гъби, моля.
Знаете, че повторна операция
е лукс по време на война.
Да, така е.
Но какво е животът
без някои малки луксове?
Пригответе два форцепса.
Олеле, колко е хубав само...
Но е млад. Говоря за доктор Карачоло.
Г-це фон Коровски?
Може би ще ми позволите
да ви покажа околността,
когато сте свободна от дежурство.
Да знаеш, че те мразя.
Всичко е наред.
Ще си запазиш крака.
Спи.
Не искам да танцувам с момичетата у дома.
Осмо легло е интересен случай.
Стори ми се, че има периферно
зрение в лявото око.
Но още е рано да се каже.
За теб всички те само случаи ли са, Мак?
Само така можеш да издържиш.
Би трябвало да го знаеш не по-зле от мен.
С част от ума си го знам, но понякога...
Понякога се вживяваш.
Особено ако са хубави момчета с дяволски чар
и нарушаваш всички правила, та да ходят на два крака.
Помни едно: тук сме, за да вършим работа.
Бъди предпазлива, за Бога.
Вилард на легло 15.
Кениън - на 13.
МакБрайт има нужда от незабавно внимание.
Не ни достигат лекари, но вече се обадих.
Хенри Вилард ли е на легло 15?
Да, г-це Де Лонг.
- Хари Вилард?
Как си харвардско копеле?
Г-н Хемингуей, няма да търпя такъв език тук.
Ако е Ърнест Хемингуей, езикът е най-малкия ви проблем.
Страда от хронична диария на устата.
Г-н Вилард!
- Ти защо си тук, Хари?
Каквото и да е, тези момичета ще ти върнат руменината.
Но кой знае.
- Жълтото повече ти отива.
Жълтеницата не е повод за шеги.
Ако притеснявате г-н Вилард, ще ви преместя.
Наричаме я Детектива.
Виждам, че си бил ранен.
Къде беше?
- При река Пиаве.
А ти?
- Край Грапа.
Зле ли беше?
Зле.
И при мен също.
Тук работи ли още сестра фон Коровски?
Агнес?
Ще те разочаровам, приятелю. Заета е вече.
Не, аз пръв я видях. Аз я докарах.
Благодарни сме ти. Но на нея и трябва истински мъж.
Затова няма да се хване
със самонадеян въздухар като теб.
Моля ви! Недейте!
Господи, какво е станало с него?
- Ударен е от фосфорен снаряд.
Раздавал шоколадчета при Пиаве.
Джими? Бяхме там заедно.
Не мърдай, синко.
- Какво има?
Ще изчакаме, докато ти дадем обезболяващо.
Какво става с него?
Джими, аз съм Ърни.
Ще се оправиш. Разбираш ли?
Обещавам ти.
Всичко ще е наред.
Не бива да идваш тук, хлапе.
Ърни. Казвам се Ърни.
Както кажеш... хлапе.
"Д-р Джеймс Пакстън, болница Белвю".
Д-р Джеймс Пакстън.
Хрумва ли ти, че писмата може да са лични?
Снощи няколко души разговаряхме защо сме дошли тук.
Аз казах, че съм дошъл, защото търся нещо.
Не съм сигурен какво точно.
Но знам, че ще го намеря тук.
На около 10 км от окопите.
Там е то.
Но до сега не ми бе идвало на ум, че е възможно
да дойдеш тук, за да избягаш от нещо.
Предавам се
Безсмислено е той да ти пише.
Защото ти си влюбена в мен.
Нима?
Само не го знаеш още.
Ще се махнеш ли от тук, хлапе? Моля те.
Добро утро, г-це Агнес.
Да ви представя моя адютант, лейтенант Алберти.
Той ще ни съпровожда.
Погледни го само.
Хубав е. Италианец е.
И е лекар.
За нас няма надежди.
- Нищо няма да излезе.
Погледни го. Той е направо древен. Сигурно е към 40.
Може и на повече да е.
Нищо чудно, че искаше да ми отсече крака..
И кой знае дали щеше да спре дотам.
Фон Коровски?
Баща ми много се гордееше с това "фон".
Той е от Кьонигсберг. Германия.
Значи сте... Как се казва? Първо поколение?
По бащина линия. Майка ми е американка.
И сега лекувате млади американци в Италия...
където австрийци и германци
се бият срещу нас?
Червеният кръст не взима страна.
Това е една от причините, поради които постъпих в него.
А другите причини?
И друг ме попита за същото вчера.
Искам да попадна с хирургически екип на фронта.
Аз също.
Извинявай, Хари.
Благодаря.
Благодаря, приятел.
Как се казва?
- Емилия.
Ще ни купиш ли някакъв алкохол? Малко бренди?
Искаме бренди.
Вода?
- Не, не, бренди.
Нали знаеш, в бутилка.
- Мляко?
Не, съжалявам, невъзможно е.
Кракът ми много ме измъчва.
Много е болен. Помогни ми, защото моята мама не е тук..
Ти ще бъдеш моята мама.
Имам болки. Силни болки.
Добре.
Тя ми харесва, струва ми се.
Знаете какво говорят за медицинските сестри.
Я млъкнете, пияници.
Гледат ни голи, мият ни интимните части.
Няма как да не им подейства.
- Особено моите интимни части.
Излагаш се, Кениън.
- Не знам дали им се отразява,
но когато ме докараха,
една от тях, не знам коя точно...
Пие ли някой?
- Ето вземи.
...взе да ме подмива.
Почувствах се много неловко.
Всичките сестри ми изглеждат добри момичета.
Освен Роузи, може би.
- Благодаря Господи.
Чий ред е?
- Господа.
Всички ли изпразнихме червата си днес? Г-н Ларкин?
8:32, мадам.
- Добре.
8:33, мадам.
8:34, мадам.
Всички сме редовни, няма нужда от добавка към коктейла.
Довечера няма да има коктейли, господа.
Точка.
Номерът мина.
- Карти ли играем или какво?
Вдигам с 25 цента..
- Плащам.
Джими плаща. Закъсахме.
- Аз съм пас.
Ърни, помниш ли какво ти казах някога?
Че винаги изигравам картите, които са ми дошли.
Какво правиш, Вилард?
- Мисля.
Но тия които ми се паднаха,
едва ли мога да изиграя.
Можеш, разбира се.
Три четворки.
Три деветки.
Аз пасувах.
Значи печеля 2 долара.
- Чакай, Макбрайд плати.
Кента до дама.
- Не ти вярвам, Хем.
На мен вярваш, нали Джоузеф?
Кента до дама купа.
Хайде сега да оставим Джими да си почине.
Време е за обяд, Мак. Аз го поемам..
Благодаря ти.
По-кротко, хлапе. Не се надбягваш.
Защо всички ме наричат "хлапе"?
- Познай.
Връщам се след половин час.
- Добре.
Ето че напредваш.
Как се справяш?
- Много добре.
Впечатляващо.
Ще пробвам с една патерица.
- Да, непременно.
Полека.
Нямаш търпение.
По-бавно.
Кой е този в Ню Йорк, дето постоянно ти пише?
Това не е твоя работа.
Ами Карачоло?
Внимавай с него.
Достатъчно стар е да ти бъде баща.
Той също не е твоя работа.
- Добре.
Да знаеш, че съм убеден в онова, което ти казах онази вечер.
Да се обърнем. Бавно.
Хлапе, ти много неща казваш. Не мога да помня всичко.
За това, че си влюбена в мен.
- Само че не го знам.
Именно.
А при теб как е?
Няма да ми е приятно само аз да съм влюбената.
Обичам те, разбира се. Никога няма да обичам никоя както теб.
Джими, моля те. Само мъничко. Трябва да хапнеш нещо.
Как ще се оправиш иначе?
Браво на теб, Ърни.
Не забравяй да се усмихнеш широко.
"Връчвам ви този сребърен медал
за геройските ви действия при река Пиаве
на 18 юли 1918 година,
когато Вие, Ърнест Хемингуей, тежко ранен,
пренесохте редник Роберто Дзардини,
също тежко ранен,
отвъд фронтовата линия.
И затова, че не сте приели медицинска помощ,
Докато не бъдат положени грижи за Роберто Дзардини."
Ако обичате, за снимката. Излез напред, а вие се обърнете така.
Да щракнем първо тази поза. Сближете се.
Сега една снимка с господата пред стената.
Ърни, ти застани в центъра.
Сестра, отидете до него, моля ви.
Виждат ли се главите отзад? Изправете се хубаво.
Заслужаваш поздравления.
Скоро към нашите ще се присъединят американски войски
и се очаква голяма офанзива.
Утре заминавам, за да сформирам хирургичен екип.
Надявах се още веднъж да излезем на разходка заедно.
Съжалявам, обещах на двама пациенти да ги заведа на пикник.
Младият Хемингуей?
Може би друг път тогава.
Ще ми бъде приятно.
Може ли да поговорим?
Обърках броенето.
- Тревожа се за Хари.
Какво има?
Той е много по-болен, отколкото показва.
Така ли било?
Никой не си дава сметка
колко е зле бедничкият.
Само ти единствен?
Ърни, не прави това.
Извинявай. Исках да видя каква е тъканта.
Някакъв вид памук ли?
Батиста.
Сигурно държи топло в жегите.
Да.
Може би...
не е разумно той да идва на пикника.
Ърни, моля те.
Чорапите ти копринени ли са?
Памучни.
Мислех си, че ако Хари остане тук
и ние отидем без него,
ще е разочарован за малко,
но то ще е за негово добро.
Много се грижиш за неговото добро.
Повярвай ми, така е.
Аз ли да му кажа или ти?
По-добре...
аз да се погрижа за това.
Какво има? Езикът ти ли се върза?
Това е бащата на Роберто Дзардини.
А това е пелерината на Роберто.
Подарява ли ми я?
Благодаря, сеньор Дзардини.
Моля те, питай я за него.
Той почина.
Поне сто рибки ми гризкат краката.
Късметлии.
В езерото Уолун вече да съм уловил 6 костура.
Уолун?
- То е в Мичигън.
Един ден ще те заведа там. Аз ще ги ловя, ти ще ги чистиш.
После двамата ще ги ядем. Ще изчистя костур, когато
еднокрако твърдоглаво момче преплува това езеро.
Добре.
Можеш ли да плуваш?
- Надявам се, че не.
Добре, ще чистя. Ще изчистя една риба.
Две. Добре, Ърни, печелиш.
Ще изчистя и шестте глупави риби.
Колко?
- Какво?
Колко?
- Шест...
риби.
Добре.
"Назначена среща имам със смъртта край барикада нейде.
Когато дойде пролетта отново, на срещата ще бъда точен."
За Бога, всеки първокурсник в Харвард го знае на изуст.
Какво те дразни?
И двамата ми ходите по нервите.
Цял ден ли ще подскачаш в пелерината на мъртвец
като третокласен шекспиров актьор?
Носих го през бойното поле на гърба си.
Всеки път го разправяш различно.
50 метра, сега - бойно поле.
Тръгвам си, ако не спрете.
- Жалко, Хари.
Тежко ти беше тия седмици.
Ние сме ранени и контузени, а ти само успя да пожълтееш.
Това бе грубо и глупаво.
На чия страна си?
- На който прекрати
тоя безсмислен спор.
- Ще престана, Агнес,
само заради теб.
Ще ни откараш ли кротко?
По добре да вървя пеша.
- Върви тогава.
Дамата оказа благоволение на по-добрия.
Прав си. На мен оказа благоволение
снощи в леглото си.
Хайде момичета. Вдигайте.
Опитваме се да го изравним, Роузи.
Трябва да пазим тишина.
- Той е добре.
Ще дойда пак по-късно.
Довечера ли?
Извинявай, Джими, не те чух. Какво?
Надявам се...
...че всички...
...сте...
...добре...
Извинявай, докараха пациенти.
Трябва да вървя.
Всичко ще бъде наред.
Ще го...
изпратиш... нали?
Обещавам. Щом се освободя, ще се върна.
Пристигнаха повече. Викай лекаря.
Ще използваме всички легла. Трябват ни колички.
Да поговорим.
- Сега не е моментът.
Бях такъв идиот. Всичко е свършено, нали? Провалих отношенията ни.
Ти никога няма да ми простиш.
Пациентите в леглата - внимателно, но бързо.
Махнете тия носилки. Какво има, Бъртън?
До тоалетната.
- Аз ще те заведа.
Джими е мъртъв!
Върви си, хлапе.
Какво е това?
Писмото, което Джими ми диктуваше, преди да...
"Скъпи мамо и татко, благодаря за колета.
Времето тук е горещо, но може би скоро ще се захлади.
Храната е добра. Тук всички са добре.
Надявам се, че и при вас всички са добре."
Мъчех се да измисля как да го завърша.
"Мили мамо и татко..."
Не, започни отново.
"Скъпи мамо и татко,
това, на което ме научи войната е,
че е важно нещата да се казват, преди да е станало късно.
Най-напред...
...вие бяхте най-добрите родители, които един син би пожелал.
Като бях дете
и се плашех от тъмното,
ме крепеше съзнанието,
че сте с мен.
Много мисля за това.
Сигурно, защото и сега съм уплашен..
Не знам дали ще оцелея.
Ако нямам този шанс...
...моля ви да разберете, че понякога...
...ми се налага сам да поема по някои пътища.
Но каквото и да се случи,
знайте, че винаги ще
си остана ваш любящ син
Джими."
Обичам те.
Аги, детектива тръгна на обиколка.
Хари, тръгваме. Агнес те търси.
Добре.
Виждал ли си Ърни?
Преместват някои от нас по-близо до фронта.
Направи ми голяма услуга.
- Всичко ще направя.
Никъде не намерих Ърни. Би ли му предал това от мен?
Съжалявам, Хари,
не очаквах да се случи така
Аги, тръгваме.
- Нали няма да забравиш?
Няма да забравя.
Радвам се, че няма никой наоколо.
Трябва да си махна грях от душата.
Онова, което казах за Агнес и мен
беше измишльотина.
Тя ме помоли да ти предам това.
Дойде заповед
и я изпратиха...
Съжалявам, Ърни.
Знам какво ти е.
"Скъпи мой, Ърни, дойде нова заповед
и внезапно се озовах на път за фронта.
Пиша с трепереща ръка
отчасти защото ме е страх,
а и защото ми е много трудно да се сбогувам с теб."
Дежурна съм.
Прочети си писмото.
"Любима, Аги, липсваш ми повече, отколкото мога да изразя с думи.
Всеки път, щом се отвори вратата...
вдигам очи с надежда, че си ти.
Нося пръстена, който ми даде и го поглеждам поне 100 пъти на ден
Хари получи заповед за прехвърляне в твоя сектор.
Лекарите погледнаха крака ми и ми отказаха.
Но ги чака изненада от мен."
Още етер. Сестра, по-бързо!
Ако знаех, че ще тъй тежко,
Нямаше да моля да те прехвърлят тук...
за това съм обучавана.
На крак си почти 24 часа.
Също и ти.
Такова дете си.
Постъпката ти е глупава. Кога ще пораснеш?
Няма да замина, без да те видя.
- Да заминеш?
Връщат ме в Щатите.
- Кога?
Трябва да хвана влака утре в 5:30.
Викат ни, Аги.
Дойдох да ти кажа, че те обичам.
И ще те обичам вечно.
До гарата има хотел.
Хлапе, това не е хотел, а бардак.
Друг няма. Разпитах.
Ще дойдеш ли?
Ще се опитам.
Съжалявам, не очаквах да е толкова зле.
Това е част от войната.
Мъже, които се нуждаят от секс, жени, които се нуждаят от пари.
Мястото ти не е тук.
Да отидем другаде, все едно къде.
Не биваше да е така.
Няма значение.
Представях си, че ще сме на най-красивото място на земята.
Тогава затвори очи.
Казах ти, че не съм добър танцьор.
Най-красивият танц на света.
Това не е валс.
Дори и аз го знам.
Ще ми пишеш, нали? Аз ще ти пиша всеки ден.
Да се пазиш.
- Добре.
Обещаваш ли?
- Обичам те, г-це Хлапачкова.
След войната ще се оженим, нали?
Г-н и г-жа Хлапачкови.
- Кажи, че ме обичаш.
Имам нужда да го чуя. Кажи ми го.
Обичам те.
Кажи го.
Обичам те.
Чудесна новина.
Може и да сме си имали различия с него,
но той е свястно момче.
Ще призная с нежелание, че е нещо много повече.
Ти ще си му от голяма полза.
Какво искаш да кажеш?
- Познаваш Ърни.
Има нужда някой да се грижи за него.
Не искам да съм му майка.
Макар че сигурно точно така ще изглеждам.
Какво са 8 години за любовта?
- Седем.
Той скоро имаше рожден ден.
Ами той ще си продължава с рождените дни,
а твоите ще спрат.
Оня ден си видях бял косъм, Хари.
С Ърни ще вървите един срещу друг във възрастта.
Възрастните хора поемат назад в даден момент.
Накрая ще се срещнете по средата.
Дали не правя грешка?
Не опира само до разликата във възрастта.
Ти го обичаш. И това е важното.
Говориш като човек с опит...
Трябва да те питам нещо.
- Нека първо поспя няколко часа.
Важно е. Но ми обещай, че няма да кажеш "не".
Не за какво?
- Обещай.
За мен това е много важно.
- Добре, обещавам.
Сега вече мога ли да поспя?
Моля.
Ще прекараме почивните дни
с добрия чичо доктор.
Доктор Карачоло
В дома на майка му. Ти ми обеща.
Даде ми дума.
Нямам какво да облека.
- Той е лекар.
Къщата му едва ли е кой знае какво.
Заповядайте, елате.
Не спомена какво ни очаква.
- Боях се, че няма да дойдете.
Къщата е много красива.
Ти си красива.
Това костур ли е?
Костур?
Най-хубавият момент е сутрин.
Не искам да засягам мак, но...
Много бих се радвал да дойдеш сама...
тук във Венеция през следващите си почивни дни.
Доменико...
Ела да видиш! Маските са прекрасни.
Как изглеждам като клоун?
- Няма разлика.
Ще си купя една да я отнеса в къщи.
Всяка маска бих ти купил.
Но аз бих избрал ето тази..
Още няколко въпроса, г-н Хемингуей.
Как се чувствате като първия американец
ранен в Италия?
Предпочитам да бях последният.
- Сигурно сте горда с него.
Бе герой за семейството и преди да иде на война.
Как ви раниха?
- Мотаех се из окопите.
Съжалявам, това е достатъчно. Очаквам пациенти.
Не се ли влюби в някоя италианска красавица, Ърни?
Не, но там срещнах най-красивата американка.
Как се казва тя?
- Г-жа Хемингуей, щом свърши войната.
Казах на родителите си всичко за нас.
Знай, че ще те харесат още щом те видят.
Когато се оженим, татко сигурно ще позволи
да живеем в хижата му на езерото Уолун.
Представи си, ти ще домакинстваш,
а аз ще пиша велики творби.
Нямам писмо от теб повече от седмица.
Надявам се, че си добре.
Дай да видим пак шрапнелите.
Почакай.
Покажи ги пак. Колко парчета имаше у теб?
227. Също като тези.
Няма нищо от Италия. Съжалявам.
- Не се оплаквам.
Тя почти през ден ми праща телеграми.
Отначало знаех само "добър ден",
А сега горкият ви брат търпи спреженията ми.
Агнес живее само в настоящето.
Има проблеми с всички видове минало време.
Обичам да се съсредоточа върху момента.
Скъпи мои, имам чудесна новина.
Примирието е подписано.
Войната свърши.
Сега, Червеният кръст сигурно ще те прати обратно в Америка.
Това ли ще бъдещето ти?
Не знам.
Може да се наложи да се откажа.
- Но защо?
Медицината е твоят живот, както и моят.
Може ли да кажа нещо?
- Разбира се.
Аз...
- Погледни!
Щях да кажа, че никога не съм работил с по-талантлива сестра.
Ще ми е мъчно да се откажа.
Тук ще е родилното отделение.
а там операционната.
- Прекрасно.
Там ще правя
цезарови сечения и други операции
Много вълнуващо.
- Няма да е тъй внушителна
като вашия Св. Джон Хопкинс,
Но ще болница, управлявана с любов.
Защо, Агнес?
Извършвам 6-часова операция без капка страх.
А сега съм ужасен
Извини ме.
Да си тръгваме.
Съжалявам, че те доведох тук.
Не, почакай.
Всъщност искам да те попитам дали...
Ще ми направиш ли честта да станеш моя жена?
Г-ца фон Куровски
вече ти е казала колко ще ни липсваш.
Справихте се прекрасно.
- Имам адреса ти.
Носачите питат къде да качат багажа ти.
Трябва да вземеш решение.
Отивам във Венеция.
Не знам какво да правя.
Не спирам да мисля за него.
- За хлапето?
Не преувеличавай случилото се между вас. Беше флирт.
Или дори мимолетна връзка, но нищо повече.
Мак, бе много повече от мимолетна връзка...
Казах му, че ще се омъжа за него.
Не можеш да се омъжиш за Ърнест Хемингуей.
Та той е дете.
Ти не го харесваше много, нали?
- Напротив, харесвах го.
Той е красив като греха, но за Бога, Аги, той не става за съпруг.
Все пак, каквото и да решиш,
винаги ще те подкрепям.
Много ми е мъчно, че заминаваш.
Но ти отново си права.
Трябва да мисля с главата си.
Скъпо Хлапе, това е най-трудното писмо, което съм писала.
Боя се, че то много ще те нарани.
Д-р Карачоло ми предложи възможност
да му помагам в новата болница тук.
Предложи ми и да се омъжа за него.
Съгласих се да помисля.
Не мога да пренебрегна факта,
че нас с теб ни делят години
и няма да е редно да те обвързвам,
когато ти предстои да напишеш толкова истории.
След дълги размишления реших,
че трябва да се разделим.
Ърни, какво става?
Отвори вратата, чуваш ли?
Брат ми дълго чака,
за да намери истинската любов.
Надявам се да кажеш "да".
Тук може да си тъй щастлива.
Може ли?
Обичам да танцувам.
Аз танцувам с теб и това е най-прекрасният валс на света.
НЮ ЙОРК ОСЕМ МЕСЕЦА ПО-КЪСНО
Такси!
Добър ден, мадам.
Струва ми се, има резервация...
Извинете.
Колко се радвам да те видя.
- И аз теб Хари.
Изглеждаш много възмъжал.
Костюмът ти стои по-добре от пижамата.
А ти си все тъй красива.
позволих си да поръчам кианти
заради миналите дни.
За миналите дни.
Като че са минали 100 години, а не 8 месеца от последната ни среща.
Помниш ли я?
- Разбира се.
Даде ми съвет относно любовната ми дилема..
В който, както разбрах, не си се вслушала.
Чух, че си се омъжила за доктора,
но не виждам пръстен.
Не. Не се омъжих за Доменико.
Забърках нещата отвсякъде.
Откъде чу, че съм се омъжила?
- Ти как мислиш?
Чух го гневен,
дрезгав от джин глас по телефона в 3 часа през нощта.
Виждаш ли се с него.
Не, но получавам несвързани ядни писма.
Главно по повод на теб.
Много е сърдит.
И с основание.
Къде е той?
На езерото Уолун. Опитва се да пише.
Но ако питаш мен, живее на гърба на баща си.
Може ли да те попитам нещо?
Обичаш ли го?
Казвала ли си му го?
Да.
Но не вярвам да ме е чул.
Не смяташ ли, че е добре да му го кажеш?
Улови ли костур?
Какво правиш тук?
Някои неща трябва да бъдат казани.
И се надявам да не е късно.
Ще пиеш ли нещо?
Добре.
Тогава и аз ще си налея.
Как е кракът ти?
Това личен въпрос ли е или професионален?
За приятелите, които ги няма.
Помниш ли Доти?
Тя се омъжи за Бърнсийд,
представи си.
А Роузи... Роузи избяга с Ларкин.
Мак поръча да те поздравя ако те видя
Както може да се очаква, още е в Червения кръст.
Сега работи в Куба.
Бърнсийд.
Никога не съм го харесвал.
Самодоволен глупак.
Поддържаш ли връзка с момчетата?
С Хари понякога.
Да, той каза, че пишеш.
Продадох някои свои неща.
Господи, колко е задушно тук.
Красиво е.
Точно както си го представях.
Моето малко палацо сред горите.
Чух, че не се получило между вас с доктора.
Защо?
Много е стар за теб ли?
Беше грешка.
Постоянно мислех за друг.
Познавам ли го?
Кой друг може да е, освен теб, Ърни? И все още си.
И все още мисля за теб. Дойдох да ти кажа колко съжалявам.
За какво съжаляваш? Войната бе причина за това.
Какво ли не се случва на война.
Какво ли знаехме и двамата?
- Знаехме.
Не можеш да го отречеш.
- Беше мимолетна детинска връзка.
Част от мен
все още иска да те прегърна.
Също както някога.
Но аз се промених.
- Да. Нещата се променят.
Нищо няма да излезе.
Вече не.
Не и този път.
Хлапе...
Хлапето порасна, Аги.
Благодарение на теб.
Обичам те.
Ще те обичам, докато съм жива.
Никога не видях Ърни след срещата ни край Уолоун.
Често се питам
какво ли би станало, ако ме беше прегърнал.
Но гордостта не му позволяваше
да ми прости.
Някои казват, че живял с тази болка през целия си живот.
Нараненото момче се превърна в гневен мъж,
дързък авантюрист
и най-прочутият писател на своето поколение.
Хлапето, което той бе някога пълно с ентусиазъм,
идеали
и нежност,
продължи да живее само в сърцето ми.
Дългата и славна кариера на Агнес фон Куровски
в Червения кръст продължи до края на Втората световна война.
Тя остана неомъжена до 36 г. и живя до 92 годишна възраст.
Ърнест Хемингуей спечели Нобелова награда за литература през 1954 г.
Романът му "Сбогом на оръжието"
е вдъхновен от преживяванията му в Италия
Жени се 4 пъти и се самоубива на 62-годишна възраст.
Филмът е посветен на паметта на Хари Вилард
субтитри: nimrod