Gunga Din (1939) Свали субтитрите

Gunga Din (1939)
Под слънчевото индийско небе, където минаваше времето ми,
служейки на Нейно Величество - Кралицата, от целия тъмнокож отбор
най-добрият човек, когото познавах, беше нашият полкови "бисти".
Гунга Дин (1939)
В главните роли: Кари Грант, Виктор МакЛаглън, Дъглас Феърбанкс
Сам Яфе, Едуардо Чианели, Джоан Фонтейн,
Монтагю Лав, Робърт Кут, Абнър Биберман
Сценаристи: Джоел Сейър, Фред Гиол
По историята на: Бен Хект, Чарлс МаКартър
По повестта на: Ръдиард Киплинг "Гунга Дин"
Музика: Алфред Нюман
Оператор: Джоусеф Огъст
Продуцент и режисьор: Джордж Стивънс
Отряд, стой!
Какво каза?
- Това са поклонници, сахиб.
Прибират се вкъщи. Те молят да ни последват за по-сигурно.
Кажи им да не изостават прекалено.
Отряд, ходом марш!
Джаду, слънцето залязва.
По-добре да направим лагер на Елефант Рок.
Слушам, Маркъм сахиб.
Лагер на английската армия край Мури
Това не ми харесва, Мичъл.
Не ми харесва. Тишината е нездравословна.
Вече 48 часа няма вест от Маркъм.
Един офицер и неговият патрул не може просто да се изпарят във въздуха.
Телеграмата е изпратена, сър.
- Добре.
Село Тантрапур — 15 мили на север.
Какво получи?
- Жиците са били прекъснати
през последните два дни.
- И аз си помислих нещо подобно.
Сигнал за тревога, сър.
Защо не продължава?
Връзката е прекъсната, сър.
Това не ми харесва.
Не можем без връзка. Обстановката се мени твърде бързо.
Хигинботъм!
Извикайте сержантите Макчесни, Катър и Балантайн.
Ще е малко трудно понеже отсъстват. Казаха, че са на тайна задача.
Тайната ще се задълбочи, ако не се върнат на време.
Веднага ги доведете тук.
Какво желаете?
- Къде е сержант Балантайн?
Тук.
- Къде е сержант Кътър?
Зает е.
Да купуваш иманярска карта. Трябва да се прегледаш.
Не знаех, че картата е менте.
- Пак с твоите смарагди.
Трябва да те затворят.
Ако открием смарагдите, ще напуснем армията и ще си заживеем по царски.
Това е човекът, който ми продаде картата.
Един момент. Остави ме да се погрижа за него.
Пусни човека.
Очаквам обяснение. Говори, Макчесни.
Говори!
Метнаха ни, сър.
Нас?
- Кой те е метнал?
Не искаме да отправяме обвинения преди да имаме доказателства.
Доказателства? Та ти направо съсипа селото!
Макчесни, нали не си го направил без доказателства?
Сър, ние подозирахме нещо.
- Какво сте подозирали?
Нямам време да ти вадя думите с ченгел.
Купихме карта.
Продължавай.
От един редник от шотландския полк, сър.
Не, сър, лично я купих.
Чуй ме, Катър! Не се опитвай да предпазиш приятелчетата си.
А на вас двамата не ви отива да се криете зад гърба на Катър.
Стига вече. Каква карта?
На езерото Сингали, сър.
Да, сър. И желанието да се гмурнем в него е в сърцата ни.
Защо ще се гмуркате?
Заради смарагдите, сър.
- Цяла баржа.
Според моята информация, тя е потънала през 241 година.
Трудно ми е да повярвам. Човек с вашия интелект, Балантайн.
Макчесни, на вашата възраст.
Били са на махараджата, сър.
Благодаря ти, Катър. Това ми стига.
На вас двамата ще се наложи да махна нашивките не само за неподчинение,
но и поради идиотизъм. Явен, детински, безмозъчен идиотизъм.
Но за ваш късмет сте ми нужни в Тантрапур.
На задание ли ще ходим, сър?
- От изключително значение.
Тръгвате за Тантрапур с едно отделение на сутринта,
за да поправите и поддържате телеграфа.
Наляво, ходом марш!
Ляво! Внимание!
Поглед направо.
Отряд, стой.
Сержанти, долу.
Студено.
Твърдо.
Предпочитам да пълзя, но да не се връщам.
С пълзене или без - трябва да установим връзка с полковника.
Няма да можем, докато не ги вдигнем и не опънем жиците.
Найк, отдели 10 души за охрана.
Останалите да си плюят на ръцете и да се хващат за работа.
Стой!
Гунга Дин, вода.
Гунга Дин, донеси вода!
Донеси вода!
Който и да е нападнал селото е бил адски ловък.
Не успях да открия и една следа отвън или вътре.
Значи селото не е съвсем опустяло?
Салаам, сахиб.
- Кой си ти? Какво търсиш тук?
Казвам се Панду Лал и съм дребен търговец.
Миналата нощ бандити нападнаха селото, обраха ми магазина
и отведоха бедната ми жена и шестте ми деца.
Дечицата изглеждат доста пораснали.
Хайде всички - в другата стая.
Хайде, ставайте. Бързо. Отивайте там. Чухте ме.
Бързо. Точно така. Вървете.
Така е по-добре.
Какво е това?
- Дрънкулки, сахиб.
Само това успях да спася от жалката ми стока.
Едва ли струва повече от няколко гроша.
Давай, покажи ги.
Какви са тези фигуранти?
- Не знам, но изглежда,
че Жабешката муцуна е водачът.
- Изкарай ги всичките.
Хайде, излизайте. Бегом!
Стойте. Найк, отдели осем души за охрана. Отведи ги бързо!
Хей, ти. Какво стана с Бърджес сахиб?
Хайде, приказвай.
- Той може, но не иска.
Той не знае.
- Заповядай.
Никога ли не си я виждал?
Това е за окопаване на маргаритки, нали?
Или за садене на лилии по гробищата.
- Не, сахиб.
Какво е споходило тези хора?
Той не знае.
- Това е добре.
Ще ги отведем назад с нас и нека полковникът да ги изстисква.
Не. Няма да тръгнем с белия сахиб.
Но няма и да останем. Гробовете ви вече са изкопани.
С падането на нощта Кали ще се усмихне.
Не обръщай внимание на хора. Хайде.
Отряд, строй се в каре!
Всички да се прикрият! Влизайте! Заемете двора!
Затворете портите!
Всички да се качат по стената!
Хайде, хора, на покрива!
Внимавай, Мак!
Скрий се зад стената! Залпов огън! Готови!
Приготви се. Огън!
Заповядай, Катър.
Влизай там! Хайде!
Балантайн, идвай!
Да вървим.
Ето ти едно подаръче.
Бал, дръж!
Да вървим.
Зареди!
Всички да залегнат!
Минете зад стената! По-бързо!
Вода, сержант сахиб.
- Не.
Как се озова тук? Ти си голяма скица, Дин,
но те признавам за добър бисти.
Бих могъл да съм отличен войник.
- Не ме разсмивай.
Към реката.
Хайде тръгвай.
- Тръгвай.
Дай ми го.
Какво има, Бал? Доста си се отнесъл след изплуването ти от реката.
Нали знаеш, че службата ми свършва на 14 май?
Какво от това? Нали можеш да подпишеш за още девет години?
Разчитам на него.
- Напускам армията.
Напускаш армията?!
- Точно така.
Ще се женя и започвам търговия с чай.
Сватба! Ти ще си луд, ако...
- Търговия с чай.
Всички да внимават в крачката. Ударете крак, войници.
Да отидем там.
- Леви, десни.
Кажи на сержанта да докладва незабавно в щаба.
Слушам, сър.
Отряд, с дясното рамо напред!
Стой, наляво!
Сержантите - отпред!
Свързочният отряд се върна от Тантрапур.
Осем са убити, трима са ранени. Останалите са наред.
Много добре. Освободете хората и докладвайте незабавно в щаба.
Слушам, сър.
Отряд, свободно!
Същата е, Мичъл.
- Мили Боже, туг-пикел.
Не е за вярване, но това се е случило с Маркъм.
Страхувам се, че са постъпили така и с бедния Бърджес.
Бяха изчезнали за 50 години.
Туги. Те са били, Мичъл.
- Кои са тугите, сър?
Секта на убийци, разбита преди 50 години от полковник Слийман.
Тугите са най-ужасната банда убийци, съществувала някога.
В Индия бяха поне 10 000 и убиваха по 30 000 души на година.
Тугите действат от Хималаите до Цейлон.
Заповедите идват от богомолците на Кали - богинята на кръвта.
Тугите са удушвачи, нали, сър?
Изкопават гроба на жертвите си предварително.
Мичъл, трябва незабавно да се заемем с това.
Уланите ще прочистят провинцията на запад от Тантрапур.
Ти ще претърсиш района на изток.
- Какво ще правим, сър?
Ти си свободен, Балантайн. Макчесни, ти и Катър
утре ще тръгнете с усилен... Балантайн, свободен си.
Ти и Катър утре ще поведете голям отряд към Тантрапур.
Майор Мичъл и аз ще държим връзка с вас и по двата фланга.
Дръжте си очите отворени за тугите.
Балантайн би могъл много да ни помогне. Ако мога да ви напомня,
тримата заедно се справяме с всичко отлично.
Да, сър. Той ни е необходим.
Балантайн напуска армията след шест дни. Ще се жени.
Не можеш ли да го върнете? Забравихте ли за обреда?
Когато свещеникът каже: "Говорете сега или замълчете завинаги",
не можете ли да му изръмжите?
- Хигинботъм ще го замести.
Свободно.
Томи, върнах се.
- Аз също.
Завинаги оставам тук.
Завинаги.
Това е ужасно.
Хипнотизирала го е като змия.
- Като сирена.
Не бих повярвал, ако не го бях видял с очите си.
Аз също.
Не мога да остана.
Аз също.
Ляво. Дясно. Направо.
На място.
Рота, внимание.
Надясно.
Две крачки напред. Марш.
Горе главата.
Изправи палците по шева на панталоните.
Изравни ги.
По-ниско от лявото рамо с един пръст. Така е по-добре.
Иначе изглеждаше много стегнато, Дин.
Благодаря ви, сержант.
Козируването хареса ли ви?
- Това е идеята.
Само си покриваш веждите с палците като ветрило.
Течението от тях трябва почти да ги издуха.
Сега опитай отново.
Много добре. Така почти си отнесе тюрбана, нали?
Много стегнато, Дин.
Задръжте ги, Субедар сахиб. Може да ви потрябват.
Кажи на Субедар да упражнява хората до залез.
Къде намери тръбата, Дин?
- Там, където никой не търси, сахиб.
Не знаеш ли, че това е лошо?
Моля, сахиб, не я вземай. Тръба една радост на беден бисти.
Благодаря, сахиб.
Сахиб иска чуе нов сигнал.
- Не сега.
Много стегнато, Дин.
Рота, свободно.
Да ти видя езика, Ани.
Нека да опитам аз, сержант сахиб. Много старо индийско лекарство.
Добре, давай. Но внимателно.
Ако нещо и се случи, аз ще...
Разбра ли? Ще си изплача очите.
Не, сахиб! По-малко, че трае цял ден.
Бързо го глътни.
Няма да го усетиш.
Знам. Нали искаш татко да ти го даде?
Татко ще ти даде лекарство. Дай ми го.
Ето. Добро момиче.
Иначе няма да станеш голяма и силна като тате.
Ако татко глътне пълна лъжица, бебчо ще му направи мекици.
Много е вкусно.
Това е...
И само за едно бебе-слонче. Прекрасно е.
Не си толкова глупав, колкото изглеждаш.
Така е по-добре.
Ани, не ме плаши повече.
Ето къде сте били. Имам писма и за двама ви.
Ето. Сержант Макчесни и сержант Арчибалд Катър.
Вижте какво пише тук.
"Госпожица Емилийн Стебинс има удоволствието
да покани сержант Арчибалд Катър на... Какво е това?
Годежен бал, предшестващ брака и със сержант Томас Балантайн.
20:00 часа в петък". Това е довечера.
Толкова се тревожих за теб, скъпи, докато те нямаше.
Толкова ужасни неща можеха да се случат в Тантрапур.
Имаше известен риск.
Още не си ми разказал.
- Така ли?
Трябваше да насоча вниманието си към възстановяването на жиците.
Катър и Макчесни гледаха за врага,
но всъщност отидоха да ловят пеперудки.
Накрая отведох отряда до реката, пуснахме се по течението и избягахме.
Томи, ти си чудесен.
Предполагам, че това е всичко.
На последния завой почти изгубихме Макчесни.
Ходилото на слона му се изкълчи.
Как го измъкна?
- Наложи се да му наместим крака.
Ако не ми вярваш, виж зад храста.
Запази малко и за слона.
Унищожи доказателството.
Нали ще застанеш на охрана?
- Да.
Спокойно, сержант. Свободно.
Добър вечер, полковник.
- Здравейте, Стебинс.
Добър вечер, майоре.
- Как сте?
Не е просто формалност. Наминахме да пожелаем на малката Еми успех.
Много мило от ваша страна, сър. Ще ви доведа Еми.
Явно веселбата си я бива, сержант.
- Тъй вярно, сър! Голяма веселба.
Купата за пунш ли криете?
Това пунш ли е?
Някой му викат така, сър, но аз съм го кръстил бъркоч.
Глупости. Стебинс е известен с пунша си. Не сте ли забелязал?
Да.
Извинете, сър, но на ваше място не бих си налял.
Разводнен е, сър. Освен това ще ви размъти стомаха.
Нека сам да преценя.
- Чакайте, сър. Има муха.
Не виждам муха.
- Нито пък аз.
Има я, сър. Просто се гмурна под леда.
За секунда ще хвана гадинката.
Улових я.
Чувате ли я? Жужи като кошер.
Отлетя.
Не е ли срамота? Замина си.
Елате, Мичъл. Да пропуснем пунша.
Томи, трябва да благодарим на сержант Хигинботъм,
че те замести в експедицията.
- Точно така.
Полковникът каза, че само аз съм във форма
да заместя сержант Балантайн.
- Много ласкаво.
Ще се радвам да съм ти от помощ, така да се каже в услуга на Купидон.
Едно нещо мога да ти обещая — с Катър и Макчесни няма да скучаеш.
Имам усещането, че не ме харесват много.
Казвал съм, че в армията няма място за чувства.
Извинете. В левия ми ботуш попадна камъче.
Здравей, Хигинботъм.
Какво ще кажеш да дойдеш с мен?
- Моля?
Бих искал да обсъдя с теб някои мои военни теории.
Да си побъбрим малко, да се опознаем по-добре.
Нещо за пиене, Бърт?
- Благодаря, Катър.
Къде е Балантайн?
- Не споменавай този цивилен.
Намерих Бърти Хигинботъм да го замести.
Бърти е жаден като съдия на селски мач. Нали, Бърти?
Ще се погрижим за тази работа, старче. Гребни си от пунша.
Пунш? Това е за бабишкерите.
Този не е такъв.
- Може да умори и кон.
Сръбни си, момчето ми,
и тугите в Индия ще ти се сторят отряд мисионерчета.
Точно така, Бърт.
Странна работа. На вкус е като пунш.
Всичко му е наред.
Още по едно, Бърт?
За бойните другари, Мак, ти и аз. Да живее полкът.
Точно така, Бърти.
- Пия за това.
Правилно.
За добрия стар Бърти Хигинботъм,
най-добрият войник след Вилхелм Завоевателя.
Шапки долу, момчета.
Кое от двете предпочиташ?
- Не знам. Пробвай и с двете.
По една за всеки прозорец.
- Не ставай глупав, драги.
Проблемът е и твой.
- Знам.
Тези завеси са за кабинета ти.
- За кабинета ми?
Сержант, чеиз ли купувате?
- Купуваме завеси.
Помислих ги за долни гащи, носени от цивилните в чаения бизнес.
Махайте се и стига сте дразнили Томи.
Бих искал, но след 20 минути тръгваме за Тантрапур.
Томи идва с нас.
- Но нали Хигинботъм го замести.
Полковникът каза...
- Хигинботъм е в болницата, госпожице.
Със съжаление ще ви кажа, че човекът се е превърнал в развалина.
Той трябва да се подхрани!
- Или да се напие?
Сержант Балантайн, влизай в строя.
Томи.
- Заповед на полковника, госпожице.
Томи, тези твои приятели са те нагласили зад гърба ти.
Не плачи, скъпа.
Довиждане.
Днес е 9 май. Тръгвам с вас за пет дни и ще съм прилежен,
но по залез-слънце на 14 май, когато изтича договора ми,
където и да сме, ще ви сплескам маймунските кратуни.
Да вървим.
- Извинете, госпожо.
Действай!
Фустата ви се подава.
Първи пост.
- Всичко е наред.
Втори пост.
Всичко е наред.
Трети пост. Всичко е наред.
Четвърти пост. Всичко е наред.
Пети пост. Всичко е наред.
Събери онези колци там. Да не си на събор?
Раздвижи се за онзи кол. Хайде, бегом.
Отлично време, за да се оправят нещата.
Проклети да са тугите! Защо не се изправят срещу нас?
Тогава Бал ще побърза да се презапише.
Защо не си спретнем една войничка?
Какво ще стане, ако взривя Тадж Махал или някоя от свещените им гробници?
Какво искаш - да предизвикаш нови индийски метежи?
Ани, назад. Бързо.
Той вика дори на бедничката Ани.
Не можеш да работиш по 24 часа на денонощие.
През следващите 24 часа договорът ми изтича.
Не искам да оставя работа, която би ме задържала.
Ставай, бързо.
- Той е капнал.
Това само ще ти покаже какво ще стане със стоката му.
И с отличен човек като него.
Катър, трябва да направим нещо.
Ела насам.
Какво има?
- Виж, Мак,
четири дни изчаквахме тугите да предприемат нещо.
Четири дни в жестока жега и ужасно напрежение.
Какво ще правим с Балантайн?
- И дотам ще стигна.
Продължавай.
На три часа път оттук по една тайна пътека
се намира златен храм, очакващ да бъде нарязан и отнесен.
Отново ли започна със заровените съкровища?
Изчакай, Мак. Това не е заровено.
Според Гунга Дин си стои на открито.
Според Гунга Дин?
И аз си помислих, че той може да стои на дъното.
Защо е това пиянство?
Дай ми бутилката.
- Чакай.
Една минута! Макчесни, тук съм, за да говоря и ще го сторя.
Нали искаш Балантайн да остане с нас?
Разбира се, че искам.
- Добре, чакай малко.
Лесно е, като да се почешеш. Ще заведем Бал до храма,
ще му покажем златото и щом той започне да го реже,
женитбата и чаената търговия ще му изхвърчат от главата.
Макчесни, срещу това не можеш да измислиш нищо.
Катър, предупреждавам те.
- Какво ти става?
Какво да ми става? Писна ми! Сега си затваряй устата.
Искаш да кажеш, че няма да дойдеш?
- Не!
И, ако отново ми споменеш за златни храмове,
ще те почеша по гърба с лопатата.
Много добре, Макчесни, ти направи своя избор.
Предложих ти възможността да станеш милионер, но ти я отклони.
Добре, ще тръгна сам.
Чакай малко.
Катър, няма да напускаш селото без мое разрешение.
Дай ми бутилката.
Войник съм от 14 години. Знам си задълженията.
Но вече не говориш на войник, а на пътешественик.
Аз съм пътешественик. Махай се от пътя ми.
Катър, седни, преди да съм те съборил.
Тръгни на пътуването, ако знаеш кое е добро за теб.
Сбогом.
Назад.
Ще те хвърля в ареста, ако направиш и крачка.
Махни се преди да съм ти разбил ченето.
Катър, предупреждавам те.
- Хайде, да те видя.
Пази се.
Сега ще ти размажа лицето.
Хайде, удари ме.
Страхувам се, че ще трябва да го направя.
Сержант Балантайн.
Какво?
- Елате насам.
Бедното момче съвсем се е зашеметило. Завържи го здраво, докато се свести.
Ще го завържа. Само съжалявам, че и ти не си се зашеметил.
Тогава щях да ви вържа едновременно.
Добрият стар Дин. Какво става?
Довечера, когато всички са заспали, Дин отново ще се върне.
Видях злато.
- Така ли? Къде е?
Не донесе ли малко с теб?
- Бисти не може да пренесе цял храм.
Цял храм?
- Дин е видял. Само злато.
Трябва да се измъкнем оттук.
Донеси ми нещо, с което да отрежа решетките.
Вече донесъл каквото успял да намери.
Това става ли, сахиб?
Да не си мислиш, че ще ям пудинг?
Отиди да донесеш нещо по-голямо.
Ставай, Ани, моля те.
Какво правиш, Дин?
- Нали помоли за нещо голямо, сахиб?
Хайде, Ани, свали тези решетки.
Помогни ми. Измъкни ме оттук, Ани.
Хайде, Ани. Бъди добро момиче. Само решетките.
Вдигни охраната.
Събуди се. Тугите са тук.
Защо не ми каза? Искам да се бия с тях.
Какво е станало?
- Бандитите са се измъкнали
и са откраднали слон.
- Тугите са отмъкнали Ани.
Откраднали са Ани? Нищо няма да постигнат.
Колко бяха? Къде отидоха?
- Към хълмовете.
Свири за сбор. Сержант Балантайн, вземи 16 души и тръгвате с мен.
Макчесни, ако това отново е някой от твоите номера...
Останалите да се строят и да заемат отбрана.
Да откраднат Ани? Ще счупя всеки тугски врат в Индия.
Дин, по правилната пътека ли вървиш?
Да, сахиб. Ето го моста.
Здрав ли е мостът?
- Здрав е, сахиб.
Здрав? Какво имаш предвид?
Накарай я да спре. Изнервя ме.
Махни се от пътя ми.
Не е време за това.
Ани, махни си крака.
Ани, махни се.
Ани, моля те, върни се.
Онова е злато, тръбачо.
Виж го, тръбачо. Това е твое и мое.
Арчибалд Катър, херцогът и раджа Гунга Дин,
сипещи диаманти от кофата.
Тръбачът ще е много доволен.
Хайде, Дин. Светът е наш.
Кали. Сахиб, бързо ела.
Туги, вдигнете поглед
към светлината, блестяща от трона на Кали.
Братя туги, ние сме без приятели на този свят.
Всички са срещу нас.
Ние сме бити и изтикани по планините като диваци.
Баща ми беше туг и го обесиха.
Неговият баща е бил вързан за дулото на оръдие и е бил разкъсан.
А колко от вашите роднини, бащи
и техни предшественици са загинали?
Братя мои, настъпва нов ден.
Разчетох поличбите и те бяха добри.
Преди три нощи чух вой на чакал отляво.
Друг му отговори отдясно.
Какво означава това, братя мои?
Означава, че майка Кали с разтворени обятия
ни прегръща в нейния скут, приветствайки ни отново като туги.
Тугите се събуждат от дълбок сън,
продължил 50 години.
Нека новодошлите и техните учители дойдат заедно.
Къде са удушвачите?
Дайте им примките,
дайте им пикелите.
Кълна се в богинята Кали,
да бъда трижди верен на нейните повели
и към всички нас.
Станете, наши новоприети братя.
Станете и убивайте.
Убивайте, за да не ви убият. Убивайте заради любовта към убийството.
Убивайте заради любовта към Кали. Убивайте!
Тези проклетници се събраха, Дин.
Много лоши хора.
Полковникът трябва да научи.
Трябва да се добереш до него, Дин.
Полковникът? Аз бягам бързо.
Откакто бифтекът е в чинията английска,
свободата в кръвта ни плиска.
За живота — добър да е за всички.
Прощавай, друже.
Ех, английският бифтек. Добрият стар печен бифтек.
Ще ни попееш ли?
Всички сте задържани.
Цялата банда. Ти също. Знаеш ли защо?
Нейно Величество е много чувствителна, когато душат поданиците и.
Не мога да си губя повече времето. Мятай дисагите! Идваш с мен! Бързо!
Гуруджи.
Това, ако не е Жабешката муцуна! Приятна среща!
Зло куче.
За тази обида ще пълзиш пред сина ми.
Казах да пълзиш!
- Стига!
Аз съм войник на Нейно Величество и няма да пълзя пред никой дивак.
Кабул, закарай го в кулата и го отучи от грешната му гордост.
Отведи го.
В тези тъмни часове преди зазоряване е отлично за лов на слонове.
Или да броиш овцете.
- Какво искаш да кажеш за слона?
Това не е слон. Това е Ани.
Ще я намеря, ако ще да преобърна цялата английска армия.
Що за пламъци са това?
- Добро утро, господа.
Добро утро. Какви са тези огньове?
Дойдох да заместя сержант Балантайн.
- Хигинботъм, да не падна върху теб.
Ще ви предложа някой по-мек от мен.
Ето там.
Здравей, Томи.
Радвам се, че ни посрещнахте.
Дойдох да ви изненадам, но вие ме изпреварихте.
Добро утро, сержант Макчесни.
- Добро утро, госпожице.
Документите за уволнението на Томи.
- Катър много ще се зарадва.
В колона по трима.
- Погледи напред.
Тръгвайте. Ти за какъв се мислиш - за милосърдна сестра?
Ходом марш!
Направо!
Отряд, стой!
Сержант Балантайн, водете.
- Отивай, скъпа, сега идвам.
Добре, но бързо, за да успеем да си тръгнем.
Какво става, Найк?
- Току-що се е върнал, сержант сахиб.
Ела насам.
Дин, знаех си, че стоиш зад всичко това.
Не отиде ли да измъкнеш сержант Катър?
После ще ми отговориш. Сега ще има съд.
Командата да се строи.
- Моля ви, сахиб.
Ти ли открадна слона? Отговори ми.
Ти си разрушил стената и си освободил задържания
сержант Катър, нали?
Да, сахиб.
- Това е всичко. Отведете го.
Ах, ти, прокажен просяко, този път ще те разстрелям.
Чакай малко, Мак. Къде е Катър? Дин, къде е сержант Катър?
Те го хванаха.
- Моля? Кой?
В златния храм те плениха сержант Катър.
Кои са те, свещеници?
- Много зли хора. Измъчваха го.
Отидете на помощ, бързо.
- Колко са?
Не знам. Върнах се бързо за помощ.
- Обзалагам се, че е било бързо.
Ще се върнеш също толкова бързо. Покажи ми пътя.
Ще взема една дузина души.
- Никого няма да взимаш. Отивам сам.
Няма да успееш.
- Няма да убия Катър,
връщайки се с войски. Ще го накълцат, ако отидем с гръм и трясък.
Добре. Ще отидем заедно.
- Томи, какво има?
Катър е загазил, Мак и аз ще го измъкнем.
Не се тревожи, няма да съм аз. Отивам като сержант
на служба при Нейно Величество.
- Няма да вземам цивилни с мен.
Кой е цивилен?
- Тук е написано,
"Томас Антъни Балантайн е възстановен като поданик на Великобритания,
а службата му пред Нейно Величество е приключена".
Опитай се да не ме допуснеш.
- Довиждане, Бал.
Успех в чаения бизнес и в брака.
Изчакай ме. Трябва да говоря с него.
- Но ти каза, че няма да отидеш.
Явно съм размислил.
- Няма да те пусна.
Скъпа, налага се. Дължа го на Катър. Преди време той ми спаси живота.
Не искаш да съжалявам, че не съм помогнал
на един най-добрите ми приятели?
- След всичко, което сториха
на Хигинботъм, отново те завличат?
- Те така си показват дружбата.
Мразя армията, зарязал съм я, но дружбата е нещо друго.
Губим ценно време. Трябва да ме разбереш. Веднага се връщам.
Трябва да говоря с теб.
- Ти? Не искам да споря.
Ще отида и не можеш да ме спреш.
- Знаеш защо не трябва да ходиш.
Ако ти се случи нещо, ще настане голяма веселба.
Твоето момиче ще предпочете търговията. Не и вярвам.
Има само един шанс.
- И кой е той?
Да подпишеш. Когато измъкнем Катър, ще накъсаме бумагите.
Така ще е по правилата. Така честно ли е за теб?
Отново започваш да поумняваш.
- Да не искаш да изхвърча от армията?
Добре. Ще подпиша, но при едно условие.
Да задържа документа в себе си.
Не ми вярваш.
Точно така.
Добре.
Какво правеше в твоя джоб?
Винаги си нося един. За всеки случай.
Недей.
Нито дума пред Еми. Разбрахме ли се?
Бързо.
- Извинете, госпожице.
Сержант Балантайн и аз отиваме на разузнавателна експедиция.
Не се ли върнем до сутринта, уведомете полковника и тръгнете по следите ни.
Оттук.
- Извинете, госпожице Стебинс.
Отивам, Еми. Размислих.
- Кой ли те е накарал?
Разумът и човешкото достойнство.
- Лъжеш, Томи.
Бих ли излъгал точно преди сватбата ни? Бъди разумна.
Нали нищо не си подписал?
Защо задаваш такъв въпрос? Приличам ли ти на глупак?
Само си представи, че отивам на пикник. Така ще изглежда.
Ще извадим Катър от златния храм без един изстрел. Само с тактика.
Правили сме го и преди. Голяма веселба пада.
Веселба? На теб ти се ходи.
- Сержант Балантайн, в строя!
Той те нарече сержант. Защо? Ти вече не си в армията.
Стар навик, трудно се забравя. До утре.
Защо не кажеш, че не ти се жени? По-добре е да си с него.
Защо ме мамиш, казвайки ми колко мразиш грозното му лице,
и всички останали в армията?
- Не съм казал точно това.
Бъди честна.
- Моля ви, сахиб, по-бързо.
Хайде, сержант.
- Не можеш ли да изчакаш малко?
Аз мога, но не съм сигурен за Катър.
Не ми ли вярваш? Целувка за сбогом.
- Не, никога.
Сигурно вече са клъцнали ушите на Катър.
Идвам, Мак.
- Скъпи, моля те, не отивай.
Ти не искаш мъж за съпруг, а страхливец,
който ще изостави приятел в беда. Не съм такъв и никога няма да бъда.
Не знаеш колко много те обичам,
но аз съм войник, искам да кажа, мъж.
Добре, Макчесни, разкарай тази усмивчица от лицето си.
Хайде.
- Да вървим.
Майка Кали е щедра.
Един англичанин вече кацна. Мрежата ни е с примамка.
Ще долетят още.
- Двама прекосиха моста.
Добре. Пригответе се.
Нали каза, че тук е пълно със свещеници.
Сахиб не позволи на Дин да се доизкаже.
Нали имаш уста?
- Тихо. Това е Кали.
Храмът на тугите. Защо не ми каза, че са били те?
Възнамерявам да те разполовя и да те метна на слонския самар.
Макчесни вика толкова високо, че беден бисти не успял да чуе думи.
Стига вече. Тук сме, за да открием Катър.
Трябваше да докараме и последния човек от полка.
Много искал да го направи, сахиб.
Здравей, Дин.
Отлична работа, тръбачо. Знаех, че ще се справиш.
Благодаря, сахиб.
Поне си жив. Какво е това? Сега ще те развържа.
Ето къде си бил, иманярски бъзлив крадец на слонове.
Само се виж, виснал като агне в месарница.
Къде е войската?
- Няма войска.
Гуру ще се разправя само с нас.
Искаш да кажеш, че не си довел войска? Какъв мозък!
Събрал съм всички туги от Индия, а ти си се забъркал с твоя мизерен мозък.
Не бих се изправил пред моите хора, ако видеха срама ти,
опозорявайки униформата на Нейно Величество.
Срам? Те ми сториха това, за да разберат къде е войската.
Планират да издебнат и изколят полковника и хората му.
Нали не си им казал?
- Не и аз.
Значи да мисля за теб като за герой?
Точно така.
- Герой. Не ме разсмивай.
Всеки постови издирва тези нещастници,
а аз тайно ги открих и преброих,
докато вие, бъзливци, се скрихте зад диреците на Тантрапур.
Кой е бъзливец?
Нали ще го развържеш?
- Да, развържи ме.
Казах да го развържете, сержант Балантайн!
И двамата сте ми неприятни.
Аз ще го развържа.
- Добре.
Нужна ми е само твоята ръка.
- По-бързо.
Ако ще ми заповядваш, ще стане по-бавно.
Длъжник съм ти.
Леле, друже.
Забрави. Развържи ми ръцете.
- Само виж какво са ти сторили.
Съжалявам, друже. Злодеи.
Гуруто.
- Мръсен боклук.
Да го хванем.
- Да тръгваме.
Сграбчи го, без значение от охраната му.
Той е уплашен, така че няма да стрелят по нас.
Плешиво куче, такова. Виж какво си му направил на гърба.
Урок по поправяне на грешната гордост, сержант.
Явно се гордееш от себе си.
Вероятно няма да си толкова горд да ми дадеш една информацийка.
Искам да науча за армията ти.
- Защо не се запишеш в нея, друже?
Камшик!
Като за начало - не е зле.
Трима войници ще бъдат поднесени на Кали.
Три войника и един роб.
Кой е роб? И аз съм войник, ако обичаш.
Какво си ти?
- Полковият водоносец.
Добре, говедо, къде ти е армията? Кога ще дойдат?
Толкова ли искаш да узнаеш?
- Защо не погледнеш в кълбото си?
Накарай говедото да заговори.
Ах, вие, мръсни страхливци!
Махни този, давай следващия.
Чакам. Ще говориш ли?
- Не знам.
Дръж се, Мак, старче.
Стой.
Погледни надолу, виж това.
Съскащо кълбо, изплезило език!
Ще говориш ли?
Хвърли го вътре. Ще говори оттам.
Не искам.
- Ще говориш ли?
Добре.
Ако не ме целуне някоя от онези змии, ще ти кажа.
Изведи ме навън.
Бъди мъж, Мак.
- Не мога да мина оттам, друже.
Върни се, Мак.
Е, сержант?
- Кажи, шефе.
Не знам точното местонахождение на войските,
но в джоба на Балантайн има карта на маршрута им.
Сигурен ли си, сержант?
- Като кмет пред избори, шефе.
Не бих те метнал.
- Надявам се.
Ако стане така, има и по-лоши неща от камшиците.
Моля те, не ме бий повече.
Ще взема това.
Развържи го.
"Сержант Томас Балантайн се е презаписал в армията".
Това си ти, Макчесни, винаги криещ се зад правилата, долен изменник!
Запази достойнство в поражението. Ти си жертва на по-висша сила.
Тихо, сектант, или ще ти изтръгна ръчичките.
Ще ти го върна с лихвата.
- Заповядвам ти да млъкнеш.
Кажи на хората си да пуснат оръжието и да излязат или са мъртви.
Пуснете оръжието и излезте.
Накъде водят тези стълби?
- Не и към свободата.
Ще видим. Готови?
- Да.
Сержант Катър, пази вратата.
- Добре. Мак, вземи си палтото.
Добре, върви.
Жабешката муцуна води тугите. С него ще започна.
Не, недей.
Джентълмени, сега какво мислите за свободата си?
Добре, приятелю, ако ние ще мрем, ти също си отиваш.
Докато съм жив аз, ще дишаш и ти.
Какво каза той?
- Каза, че ще остане невредим.
Каза да запазят реда и спокойствието, и да чакат.
Поздравления, сержант, за познанията ви по нашия прост език.
Стига, отиди на сянка,
преди да си получил слънчев удар. Хайде, назад.
Оправят ли се раните, сахиб?
Не съм бил оправян така с бича, откакто напуснах дома си.
Благодаря.
- В строя.
Хайде.
Залегни. Внимавай.
- Пази си главата.
Златото!
- Да, сахиб, злато.
Вижте, момчета. Злато. Това е то.
Масивна изработка.
- Сядай, глупако.
Виждаш ли онази ръчичка? Обзалагам се, че струва поне 3000.
Кой е идиотът сега, а? Богати сме, момчета. Хайде.
Добре, господин умнико, ето последното ми предложение.
Заповядваш на хората си да отидат зад скалите,
а ние ще минем през моста.
Ще ви пуснем на свобода без жертви.
Как ти се струва?
Говори, маймуно, или ще те убия.
Ти би ли си махнал шлема, храбри войнико?
Дочу ли нещо, Бал?
- Гайдите, Мак?
От часове ги чакам, но все не идват.
От тази адска жега са ни писнали и ушите,
а звукът е подобен.
Ще ни изтласкат, старче,
ако намерят подходящото място.
Не си хаби приказките за мен, Мак.
Дотук бяхме. Можеше и да е по-лошо.
Можеше да оставя след себе си вдовица.
На три метра от мен
има достатъчно злато, което да ме направи собственик
на кръчма - голяма, колкото Кристъл Палас.
Най-добрата в Хампшир. А ето къде съм.
Мъчители! Да го правите пред очите ми.
Няма граници за мъченията, които ориенталският мозък може да сътвори.
Ако отново споменеш за златото, ще ти изтръгна езика.
Ето, вземи го.
Смели войници, нима вашите нерви са обтегнати?
Може да си останем тук, колкото си пожелаем, умнико.
Запазете си храбростта, господа. Не сте забравени.
Те ще дойдат да ви спасят.
- Правилно, друже.
Ще видиш повече войници, отколкото си виждал някога.
Господа, добри новини.
Гледка, която ще накара сърцата ви да затуптят по-бързо.
Уланите. Погледнете ги.
Ах тези мили шотландци. Ще купя на всеки по бира.
Пристигането на другарите ви задуши емоционално.
Картината предизвика приятни неща у теб.
Казармените радости, старата дружба,
дори Англия.
Родният дом.
Със сигурност е така, господинчо.
Запазете си гласа, господа. Те идват насам, за да ви спасят.
Ах ти, зъл демоне!
Нали си много сигурен?
- Напълно. Планът е мой.
Двама идват да спасят един, а останалите ги следват.
Ако планът ти е верен, друже, до довечера ще си виснал на бесилото.
Така ли мислиш, сержант?
Не съм толкова сигурен.
Изглежда си мислите, че войната е английско изобретение.
Чувал ли си за Чандрагупта Маурия?
- Не.
Той е изклал всички останали в Индия войници на Александър Велики.
Индия е била могъща нация, докато англичаните са дълбаели пещери
и са се боядисвали в синьо.
Вижте.
Не се страхувайте, господа. Още съм ваш щит.
Много е просто. Армията ви ще влезе през прохода.
После ще продължи надолу към клисурата.
Онези там са пехотинците ми. Най-добрите планински бойци на света.
По даден сигнал те ще открият огън по войските ви,
изтласквайки ги назад към капана.
Там ще ги чака артилерията ми. Добре е измислено, нали?
Моите топчии ще ги поздравят със салют.
Най-накрая ще се появят конниците ми.
Това, господа, е личната ми кавалерия,
подобна на охраната на кралицата.
Всеки конник е безстрашен,
горящ от желание да посича заради своя гуру.
Честта да нападнат и посекат армията ви се е паднала на тях.
Чета по лицата ви. Кой е този дивак,
тъй дръзко да се зъби на английския лъв.
Генералите и войниците не са направени от стомана.
Те са направени от плът и кръв.
Ти си луд.
- Луд?
Ханибал е бил луд. Цезар също.
Наполеон със сигурност е бил много луд.
От самото начало на света са наричали великите войни луди. Луд?
Би трябвало да сте видели мъдростта, криеща се зад лудостта ми,
тъй както пролетният поток предвещава наводнението.
Оттук ще се спуснем към селата и градовете.
Към столицата на коне и колони,
докато моята вълна не залее цяла Индия.
Войници мои. Напред.
Жабешка муцуно, само да си мръднал.
- Спри или ще му прережа гърлото.
Подчини ми се, синко.
Велики гуру, войниците ми няма да мръднат, ако това ти струва живота.
Какво е моят живот спрямо живота на каузата ни? Вървете!
Не. Те няма да те оставят да умреш.
- Вървете.
Недей. Нужен си ни.
Чакай малко. Ти си се заклел като войник да умреш за вярата си,
за родината.
Индия е моята родина и вяра, и аз мога да умра за тях,
както ти си готов за твоите.
Отивам си.
Сбогом, Индия.
Ти предупреди англичаните. Трябва да умреш.
Нашият гуру даде живота си за идеята. Не бива да го предаваме.
Трябва да предупредим шотландците, преди да са попаднали в капана.
Може и да не успеем, но поне трябва да опитаме.
Хайде, момчета, да вървим.
Добра работа, войнико.
- Благодаря, сахиб.
Погледнете.
Преди да съм ви натикал лицата в жарта,
искам да видите колко са жестоки раджите,
докато другарите ви бъдат изклани до крак.
Както виждате, господин журналист, войниклъкът не е само воюване.
Те вече навлизат.
Полковникът трябва да научи.
- Да.
Тръба, за бой.
Застреляй го.
Вие поемете левият фланг, аз ще поема десния.
Те отстъпват. Огън.
Добра работа, тръбачо.
- Огън! Зареди!
Отсечете им главите.
Бедният Дин. Какъв човек.
- Виж, Мак. Ето ги, идват.
Хайде.
- Целете се в тях.
Свалете ги.
Кажи нещо, Бал.
Те го убиха.
Ще ги накарам да си платят затова.
Я поеми това.
Точно така. Не ти вярвам.
Защо, боклук такъв.
Гадняр.
Мятай.
Всичко е изметено, сър.
- Добра работа, Мичъл.
Благодаря, сър.
Отряд, стой!
Кръгом!
Три изстрела нагоре! Готови!
Огън!
Готови!
Огън!
Много добре, момчето ми.
- Благодаря, полковник.
Не е толкова зле.
- Благодаря, полковник.
Нека да видим хората.
Свободно.
Достатъчно воювахме за един ден.
Добре се справихте днес, особено добре.
По-скоро щях да получа медал, отколкото да чуя вашата похвала.
Благодаря ви, сър.
Вероятно вие ще се погрижите затова, сър.
Ето го мъжа, с когото полкът винаги ще се гордее.
Според устава той няма статут на войник.
Но онези, имали привилегията да служат с него, знаят,
че, ако някога е имало мъж, който заслужава това звание,
това е бил той. Така, че ще го назнача за ефрейтор в неговия полк.
Името му ще бъде изписано в плеядата достойно загинали
и аз...
Нека да видя последната част отново, господин Киплинг.
Пушки горе!
"И после ще го срещна аз
там, където е отишъл.
Където маршируването е безспир и няма лавка.
Той ще е клекнал до въглищата,
наливайки вода на бедните души.
И в ада за Гунга Дин ще пия.
Да, Дин.
Ти, бедни просяко, Гунга Дин!
Въпреки, че аз те оковах.
От Бога сътворен,
ти по-добър от мен си, Гунга Дин".
Направо!
Ходом марш!
Край
Превод: y68.org
Редакция: Миро и Никчо