Please Don't Destroy: The Treasure of Foggy Mountain (2023) Свали субтитрите
ти си моето съкровище,
ти си моето съкровище,
да, ти, ти, ти си моето съкровище."
Бруно Марс
Съкровище.
Защо е винаги толкова дяволски трудно да го намериш?
Ще ви разкажа историята за съкровището на Мъгливата планина,
за безценния златен бюст на Мария Антоанета.
Френският мореплавател Жан-Пиер Ларош
го отмъкнал от Версай.
Той избягал в Америка и го заровил дълбоко в планината.
Към края на живота си нарисувал карта
с местоположението на легендарното съкровище.
Той мечтаел най-смелите и страховити авантюристи на света
да го намерят и разгадаят загадката му.
Само че не станало така.
Добро утро, братко!
Знаете, че закусвам яйца.
Дръж, шеф Джей.
Явно ще ядем остатъците от вечерята.
Да вървим!
ИМАНЯРИТЕ, МОЛЯ, НЕ РАЗРУШАВАЙТЕ ТОЗИ ФИЛМ
Да вървим на работа!
Давай.
Колата се скапа.
- Какво стана?
О, стига.
- Да му се не види.
Сливи!
- Какво каза, мамка му?
Много добре ни чу.
Купете ни бири или ще ви спукаме от бой.
Е, братлета.
Сами си го изпросихте.
Благодарим, момчета.
ИЗЧЕЗНАЛ ДИЙЧ НОРДУИНД
Март, Март, Март!
Мили боже!
Март?
Нищо му няма на момчето!
Да вървим!
Къде бяхте, мамка му?
Закъсняхте с 3 часа!
Татко, колата се повреди и дойдохме с кънките.
С кънките? Момент, защо устните ти са червени?
Сладолед ли си ял?
- Много точно предположение.
Полицията е тук и твърди, че сте купили пиячка на непълнолетни.
О, не.
- Да, това е престъпление.
В Европа пият от 10-годишни.
- Те май бяха европейци.
Защо мислиш така?
- У тях имаше нещо "же не се куа".
Единият ядеше "па о шокола".
- Бен, скоро се пенсионирам.
Не мога вечно да ви дундуркам.
Би ли спрял за малко?
Ако още веднъж...
Джони...
- ...те чуя да говориш...
Джон!
- Да?
Изчезни или ще те убия.
Ясно. Чао, братле.
Не искам да бъда груб, но вече е време за обед, та може ли...?
Отивам. Благодаря, сър.
- Но кънките са яки, нали?
Стига си се въртял!
Ще умреш ли, ако си като Дилън?
Само го виж. Боже, той е като рокзвезда.
"Рокзвезда"? Той е напълно обикновен.
Напротив.
Прилича на осмокласник.
Много е готин.
Опитай се да бъдеш като него.
- Да.
Обичам те.
И аз те обичам.
Нима се огледа, преди...?
Не.
- Напротив.
Огледа се наляво-надясно.
- Не. Върви.
Добре.
- Хубаво си поговорихме.
Без прегръдки и свали кънките!
- Съжалявам.
Каква невероятна сутрин.
Чувствам се като шампион по шортрек.
- Какви ги говориш, той ни сдъвка.
Май вече сме стари за тия неща.
Именно.
- Та ние сме едва на 20 г.
Трябва да купонясваме.
Вече сме на по 26, не на 21 г. Има разлика.
Скоро ще почнеш да си лягаш в 22 ч. и да си плащаш данъците.
Ти не ги ли плащаш?
- В смисъл?
Не и под определен минимум.
Напротив.
- Не.
Трябва да ги плащаме.
Ще ти направят одит.
- Нека ми дойдат.
Ще им сритам задниците.
Костенурките не бива да ядат хляб!
Изгребете хляба.
Ти вземи костенурките, аз - хляба. Хлябът, не костенурките!
ПЪРВА ЧАСТ
МОМЧЕШКИ ЖИВОТ
Март, вече християнин ли си?
Гаджето ми е християнка.
Много се обичаме и направо не знам
какво ще правя, ако ме зареже.
Извинявай, много е шумно, били повторил?
Адски ме е страх да не ме напусне.
Явно сексът си го бива.
- Супер е, тя ме оставя да лежа до нея.
Влизам навътре!
- Давай!
Навътре! Бум!
Какво правите?
Сериозно ли? О, да.
Леле.
- За моя сметка. Взимай го.
Не мога.
Джон, помогни, не го достигаме.
Кажи им да подскочат.
Това е свирка за птици 3 в 1.
Духате силно в дупката и...
Какво?
Не се получи добре.
- Стоя неподвижно.
Напълно?
Надървям се, тя се нанизва и готово.
Значи действаш отдолу?
Не, не помръдвам и мускул, сестро.
Ако дори леко ме докосне, яко разкалвам терена.
Ще опитам пак.
- Добре.
Няма проблеми.
Ти си гола вода, Бен.
- Кротко, Майк.
Днес поработихме добре.
И утре така, продължавайте в тоя дух.
БОРОВИНКИ
Взех брийзърчета.
Съжалявам, имам важна среща с татко.
Днес е Летящият петък, натряскваме се и летим с костюмите.
Знам, но ще му правя презентация защо трябва да ръководя магазина.
Добре. Март?
С Ейми трябва да се подготвим за големия ден утре.
Покръстването?
- Да.
Ще ме мокрят с божия вода.
- Добре.
Малко е странно да те кръщават като голям.
Благодаря.
- Освен ако не си бил в затвора.
Хубаво, тъкмо ще има повече за мен.
- Не ги изпивай всичките.
Няма. Ще ги изпия.
- Да.
Мир тебе.
- Кефи се.
Ще се видим вкъщи.
- Чао.
Джон страдаше.
И не само защото беше изпил 7 брийзъра
и щеше да лети сам в петък вечер.
Голямата му болка се коренеше
в една средношколска вечер на талантите през 2007 г.
ВЕЧЕР НА ТАЛАНТИТЕ ДЖОНИ ОГНЕНИЯ
Той беше в пети клас и още не познаваше Бен и Мартин.
Обичам те, Джони Огнения!
Джони го биваше във фокусите и го знаеше.
Гвоздеят в изпълнението му беше Бързото преобличане зад лилавия пламък.
Той само трябваше да скочи в пламъците,
бързо да се преоблече зад огледалото и да се покаже с новия костюм.
Проблемът беше, че...
- Пенисът му е навън!
Да, цялото училище видя пениса на Джони.
По-лошо нещо не му се беше случвало...
Стига!
- ...пет секунди по-късно.
Пенисът му пламна!
Това беше най-лошото нещо, което му се беше случвало
пет секунди по-късно.
Г-н Ричардс пипа пениса на Джон!
Любимият на всички учител щеше да загуби работата си.
Този беше най-лошият ден в живота на Джон...
Браво, Джони Огнения.
...преди да се случи най-страхотното нещо.
Мой човек, фокусът ти беше велик.
- А и пенисът ти не изглежда зле.
Този уикенд майките ни ще ни водят в Мъгливата планина. Ще дойдеш ли?
Какво е това?
Компас!
Приятелството им значеше всичко за Джон.
По-късно обаче му се стори, че Бен и Мартин продължават напред без него.
Мартин, адски се вълнувам.
Мисля, че е идеалният костюм за кръщене.
Харесва ми.
- Сериозно?
Напълно. Все едно отивам на галавечеря на "Мет".
О, да. Бип-бип.
- А темата е "НБА набор 95-та".
Този може да е новият ти стил.
Така ли?
- Само трябва да пуснеш малчо кече.
Изглеждам ли като Исус?
- Костюмът е семейна ценност.
С него погребахме дядо.
Какво?
- Ела да видиш обявите.
Мисля, че открих къща за нас.
Леле, страхотна е.
Нали? Само виж кухнята.
САМО ЗА 450 000 ДОЛАРА
Да пратим ли мейл на агента?
Да, но не изглежда ли кофти?
Какво?
Мисля, че видях една по-хубава.
Добре.
- Само да...
Ето я. Сладка е, нали?
Вижда ми се малко странна. Коя е тази жена?
Мили боже.
- Прилича на привидение.
Знам ли.
Яде сладка над боклука.
Защо е на всички снимки?
- Да видим някоя друга.
Мили боже!
- Изключи го!
Защо реши, че тази къща е по-сладка от другата?
Сигурно от притеснение.
- Знам, че се притесняваш за кръщенето.
Бъди откровен, ако не искаш, няма да го правим.
Не, Ейми, облякох костюма
и се потя като луд в твоя секси апартамент.
Да.
Искам да го направим.
Татко, скоро ще си мъртвец.
Аз съм на 55 г.
Ако не повериш магазина на умели ръце, и той ще умре с теб.
ПОЧИВАЙ В МИР
"Пъстърва Плюс" е лидер на пазара за къмпинг оборудване,
но какво ще стане,
ако вкараме къмпинга вътре?
Знаеш ли, че над 50% от Земята е вътре?
Ами...
- Не съзнаваме,
че сами ограничаваме продажбите наполовина.
Защо не се разгърнем, татко?
"Пъстърва Плюс всичко"!
Да продаваме всичко?
Всичко.
- Страхотно.
Монокли?
- Да.
Цилиндри.
- Защо не?
Бидета, дето пръскат сос в задника.
Идеята не ти харесва?
- Сигурно има и още.
Да, но не съм го разработил напълно.
Мисля, че ще се справя.
- Фризьорски салон за момчета.
ФРИЗЬОРСКИ САЛОН ЗА МОМЧЕТА
Фантастично!
Харесва ли ти?
- Да!
Той ще е място за общуване за момчетата,
също като старите дами.
Всяко момче мечтае да е стара дама.
Точно това казвам татко, да!
Не споделяй тази идея с никого!
Никога!
Сине, седни.
- Татко...
Ти си последният човек на Земята, на когото бих поверил магазина.
Не знам защо го искаш, ти мразиш къмпинга.
Каква значка спечели от бойскаутите? "За участие"!
Тя е важна.
- Да умреш от студ и глад в гората?
"Няма страшно, нося си значката за участие!".
Ами ако ти умреш от злоба?
Знаеш ли, че всеки ден убивам по едно същество?
Сериозно ли?
- Да.
Преди 3 седмици стъпках една полевка.
Аз бих показал среден пръст на рис.
- На тях не им пука.
Дай ми малко време да се докажа.
- Време? Та ти си на 26 г.
Днешните деца се доказват на 12 г.
Гледал ли си "Странни неща"?
Децата в това шоу са невероятно талантливи.
Какво имаш предвид?
Мисля, че виждаш чашата с недостатъчно вода,
вместо с повече от достатъчно вода.
Изразът не е така. Наполовина пълна и наполовина празна.
Вашето поколение обича да съкращава всичко дотам,
че то вече да няма смисъл.
Като твой баща... и го казвам с цялата топлота, на която съм способен,
ме вълнуват само две неща: парите и властта.
Ти нямаш нито едното, нито другото.
Е, най-сетне, вечер за покер. Залагайте.
Да играем на нещо друго, скучно е.
Джон, къде са ти съквартирантите?
- Пак са заети. Тъпо.
Трябва да им напомня, че сме отборът на мечтите.
"Бен-Джон-Март", както е било винаги.
Какво искаш от тях?
Да се мотаем, да обиколим света, да идем на екзотично място като Лондон.
Звучиш ми тъжно.
- Аз? Тъжен?
Леле.
- Пич!
Млъквай, или ще пиша на майка ти.
Да го духаш, дебел, играеш покер с деца.
Ти го духай, Джейсън!
- Задник!
Не можеш да удряш...
- Ще ви сритам задниците!
А да те видим сега!
- Хубаво.
Край на играта.
- Стига!
Леле, какво му е сбъркано на моя алгоритъм?
Добре дошли в "Секси история", "Съкровището на Мъгливата планина".
Помните ли Дийч Нортуинд, дето изчезна?
Той търсел бюста на Мария Антоанета.
Някой притежава картата за съкровището,
тя е в нечия стая и е ключ към нещо,
което струва над 100 млн. долара.
Ако картата е у теб, върви и намери съкровището!
Друсай, друсай, давай, друсай!
Друсай...
Да, скъпи, ще ги разбиеш! Много си хубав!
Давай, Март!
Благодаря ви, че дойдохте, това значи много за него.
Разбира се, че ще дойдем.
Каква й е играта на тая?
Млъкни бе, тя седи до нас.
- Какъв й е проблемът?
Никакъв, даже е много мила.
Само не знам защо Мартин е...
- Толкова уплашен? Направо е вцепенен.
Все едно са му опрели пищов в главата.
- Да, и какъв е тоя костюм?
Не знам.
Жлътнал се е като слънце.
Прилича на сводник.
Кръщавам те
в името на Отеца, Сина и Светия дух.
Вече си покръстен.
Беше страхотно.
Сърцето ми, каквото и да ме сполети,
ще бъде моите очи,
о, Господарю на всички...
Хапна ли кренвиршки?
- Не.
Аз съм фен обвивката.
Грешници, опрощавам ви.
Ти сериозно ли?
- Какво?
Изсмука обвивката?
- Казах ти, че съм й фен.
Чух. Отвратително.
Както е казал Джон Ленън, имаме нужда само от любов.
Жалко, че е в ада заради дрогата.
Баща ми звъни, трябва да вдигна.
Не ме оставяй. Бен, моля те.
- Бях грешник, но вече съм спасен.
Благодарение на Ейми.
Не, не е вярно.
Слава богу, че Ейми най-сетне намери свестен човек като Мартин.
Мартин вече е добро момче, но...
Да го беше видяла навремето, беше велик.
Да не е работел в кухня за бездомни?
Не, напиваше се до припадък и се правеше на някой герой.
Трудно е за обяснение, ще ти пусна клип.
Това е Лоурънс.
Той беше много повече от гласа, който Мартин имитираше, като се напие.
Беше безстрашен.
Когато деканът се опита да ни съсипе купона, Лоурънс го срита.
Когато моят професор се опита да ме скъса, Лоурънс срита и него.
Когато управителката на кафенето го изгони,
Лоурънс ходи с нея 3 месеца,
докато мъжът и не разбра и не го преби.
Когато обаче Мартин срещна Ейми, вече никога не се превърна в Лоурънс.
Общо взето, това е.
- Добре че хората се променят.
Животът е пълен с планини и долини.
Планини...
- Друго имах предвид, съжалявам.
Много е важно да имаш морален компас.
Компас...
- И важното е,
че всичките му приятели тук
ще са като съкровище за него.
- Съкровище...
Планина, компас, съкровище, приятели.
Планина, компас, съкровище, приятели.
Планина, компас, съкровище, приятели.
Планина, компас, съкровище, приятели.
Планина, компас, съкровище, приятели.
- Трябва да вървя!
Разкарайте си шибаните ръце от мен! Съжалявам, съжалявам.
БЪДИ БЛАГОСЛОВЕН
Той съсипа партито.
Не, беше си супер.
- Не, той превърта.
Все е сам и прави разни тъжни неща.
Депресиращо е.
- Прав си,
но мисля, че преживява нещо.
Иначе си е напълно добре.
Здравейте.
- Здрасти.
Просто взех вечерна вана.
С компютъра?
- Да, проучвах нещо.
Днес, на кръщенето,
ме озари просветление.
- Защо говориш така?
Знам къде е съкровището на Мъгливата планина.
Трябва да го намерим.
Имаш предвид съкровището от нашето детство?
Всичко започна с клип в тикток за един тип на име Дийч Нортуинд.
ИЗЧЕЗНАЛ ОТ 10 ГОДИНИИ
Леле.
Имаш 40 отворени страници? Какво правиш?
Проучване, какво друго?
Повечето са клипове от Тялото на Дженифър.
И те ли са част от проучването?
Просто вземи филма под наем.
Стига, да се върнем на темата.
Много е важна.
Дийч е търсел съкровище,
било скрито от френския мореплавател Жан-Пиер Ларош.
"Ж.Л.", отличителните знаци на Жан-Пиер Ларош.
Компасът, който намерихме като деца, е картата за съкровището. Вижте.
Съвпада идеално.
Доколкото разбрах,
той скрил съкровището, но никой не го намерил.
Какво е това?
Прилича на пещера.
- Наистина ли?
Представи си какво ще каже баща ти,
ако намериш съкровището.
Гарантирам ти, че ще те гледа така, както никога досега.
Март, Ейми е на 25 години или на 62 християнски.
Най-малко.
Ако питаш нея, тя иска 12 деца.
Не можеш да си позволиш 12 деца.
- Ще трябва да ги храня с кучешка храна.
Или с пържоли и хайвер, както си му е редът.
Със 100 милиона няма да имаш грижи.
- 100 млн. долара?
Седим си тук в тази топла лятна вечер
и гледаме към ключа за промяна на живота ни.
Какво чакаме още?
Господи!
- Мамка му!
Дано се скарате!
Какво каза тоя?
- Нищо.
Да му се не види, взех цаките на Лоурънс.
Мили боже! Давай, Март, ще включим ли и Л?
Стига, последният път, когато бях Лоурънс, настана бедствие.
Ченгетата казаха, че ако пак ме видят на покрив, ще стрелят на месо.
Добре, забрави, съжалявам.
Какво отглеждат тук?
Джон искаше приключението да напомни на приятелите му
защо са такъв велик екип.
МЪГЛИВИТЕ ПЛАНИНИ
Между другото, аз съм Джон Гудмън,
от "Големият Лебовски" и сума ти други простотии.
ВТОРА ЧАСТ
ПЪТЯТ НАГОРЕП
Да видим какво си имаме тук, Лиса.
Чудя се кой направи купона "Момче или момиче",
което предизвика пожар.
Знам ли, направо нямам представа кой би могъл да е.
Хайде, признайте си, кой от вас идиоти го направи?
Будалкаш ли ме?
Изглеждаш така, все едно те е яздил аватар.
Ей така, ей така.
На опашката ли сте?
Леле, тоя защо е син?
Ще си имам момченце!
Поздравления, приятел.
Нещо за пиене?
Не съм сервитьорка.
Но работиш тук?
- Да.
Чудя се дали би могла да ни упътиш
към някоя яка гледка.
- Разбира се.
Трябва да е по тази пътека.
- Притискам ли те?
Няма проблем.
- Нека погледна.
СЪКРОВИЩЕ
Какво е това?
- Трай си.
Ще търсим съкровището на Мъгливата планина.
Какво?
- Сериозно.
Я стига.
Знам, просто приятелството ни се нуждаеше от малко освежаване.
Можехте да идете в "Дейв и Бъстър".
Искаш ли един съвет за бащинството?
- Да.
Не изневерявай на сина си с друго момче.
- Ще го запомня.
Джон, да вървим!
- Идвам.
Беше ми приятно да се запознаем.
- Чао.
Еха.
Леле.
Боже, коне. Направете оня номер с ласото.
Леви, десни, леви.
Не съм бил на открито от поне 15 години.
- И аз.
Той дава коремче!
- Коремче!
Какво ядеш?
Сушени сладки, Ейми ги прави.
- Сладки?
Какво има в тях?
- Кълнове и фурми.
Звучи гадно, приличат на лайна.
- Страхотни са.
Стига си ги ял.
- Март!
Не е кофти да имаш "АЙМАКС" на телефона.
О, да, Тялото на Дженифър е страхотен.
ВНИМАНИЕ, НЕ НАПУСКАЙТЕ ПЪТЕКАТА
ТУРИСТИЧЕСКИ ЦЕНТЪР
Мразя тази работа.
Колко опитахме досега? 12?
Бяхме детегледачки, разносвачи на храна, шофьорки на автобус.
Ще ми се да търсехме съкровището като ония, с картата.
Карта?
- Да.
Готините типове от днес, манекенът и телохранителите му.
Не видях готини.
С единия си допаднахме,
но не искам да се влюбвам в него,
просто не го познавам.
- "Готини"?
Червенокосият приличаше на колониален дух,
очилатият - все едно го е рисувал Тим Бъртън,
а късакът имаше по-големи цици от моите.
Те имаха карта на съкровище с кръстче на нея.
Трябва да ги последваме.
Сума ти народ търси съкровището, но не го е открил.
Стига, Лиса, ще им свием картата.
Господи!
- Какви ги вършиш?!
Това е птичи зов, усъвършенствам се.
Прозвуча като крясък.
- Би трябвало, като духнеш
да се получи, но...
Стига!
- Господи.
Какво става?
- Не става.
Не знам, не мога да разбера.
Получи се!
Боже.
- Мамка му.
Това си е жив ястреб.
- Майко мила. Така.
Зяпа ни.
- Виждате ли?
По-добре да се махаме.
- Да.
Чао, пиленце.
Довиждане.
Не е за вярване, че видяхме ястреб.
- Яко.
Следва ли ни?
- Така изглежда.
Ама какво става тук?
Мисля, че просто си върви.
- А аз мисля, че ни преследва.
Защо не забързаме малко?
- Добре.
Тичайте!
На скалата!
Бързо! Качи се, мамка му!
- Престани!
Престани!
Не може ли да лети?
- А?
Отврат.
Какъв дребен перверзник.
Защо си тръгна толкова наперен?
- Боже, беше страшно.
Така си е.
- Да.
Невероятно.
Каква красота - ние, Майката природа.
Никак не е зле.
- Да.
Ей!
- Божичко!
Имате ли разрешително за къмпинг?
Бен каза, че има.
- Май е в телефона ми.
Кротко, момчета, габаркаме ви.
Искате ли питие или да се наливам сама?
Питие? Добре.
- Добре, да пием.
Главата му падна.
- Опитай се да го обърнеш.
Така. "Тъжна съм."
Манчестър край морето! Да. Сега - най-страшният филм.
Гринч!
- Видяхте ли?!
Не е ли невероятно?
Край. Нула точки. Нямате право да обяснявате.
Винаги... Забрави.
- Добре.
След като свършихте и резултатът е нула точки,
да говорим за съкровището на...
- Вечерята е сервирана.
Има ли гладни?
Надявам се, че успях.
Главата още е цяла, ако някой иска деликатес.
Не я яж.
Интересен вкус.
Отвън е твърдо, но отвътре е сурово.
Не е зле, бива си я.
Адски сме добри.
Лиса?
Да?
- Може ли да поговорим? Насаме.
Веднага се връщам.
- Добре.
Лиса!
Видяхте ли? Тя флиртува с мен.
- Между вас има химия.
Не сме дошли тук за секс.
А кога ще ходим за секс?
Не знам.
И Джон смята, че Гринч е страшен. Той е чудовище дори и на Коледа.
Лиса, съсредоточи се. Дойдохме тук само за едно нещо:
да вземем картата.
- За свалки.
Трябва да вземем картата, стегни се.
- Добре.
Не съм готов за това.
- Защо?
Никога не съм се подстригвал долу.
Какво да правя?
- Мислех, че ще изброиш няколко неща.
Влизаш в палатката с Джон и вземаш картата.
Ако се свалим, ще се свалим.
Не ме интересува,
важното е да свиеш картата.
- Да.
Не ме разочаровай, имам нужда от теб.
Какво... Защо сме тук?
В какъв смисъл?
- Не, просто...
Навън купонясват, а ние сме тук.
Да.
- Не че ме е яд,
просто ми е странно.
МЪГЛИВАТА ПЛАНИНА ПЪТЕКИ
Мисля, че те харесвам.
И аз те харесвам.
Вече сме на среща.
Тейлър, истината ли?
Истината.
- Кой е най-лошият ти спомен?
Какви бяха правилата?
Пееш възможно най-добре и песента трябва да е оригинал.
Без шеги,
без преправяне на гласа.
- Добре, но ти си първа.
Момче, направо ме побъркваш,
мислите ми сбъркваш.
Обичам да ме прелъстяват,
но не можеш да отгатнеш къде е моето бельо.
Скрила съм го някъде тук,
използвай този чук.
За да го намериш.
- Мили боже.
Още работя върху нея.
Твой ред е.
- Ще ми се подиграваш. Срам ме е.
Все си мисля за теб,
но сега май не е моят ред.
Тя пуши всичко, което харесвам,
пуши по цял ден и по цяла нощ,
казвам й: "Веднага престани!",
но тя не ще и да чуе, затова отивам при нея.
Отивам да й среша косата,
а тя ми посочва вратата: "Ти ме заряза отдавна!".
Наистина вярвам в бог.
Разбираш ли се с баща си?
Не.
Отива ти със сресана назад коса.
Не мисля така.
Напротив. Ти си най-сексито момче.
Сериозно ли говориш?
- Да.
По-секси от Джони Ноксвил?
- Определено.
И от Стив О?
- Да.
А той е звездата, по която най-много си падам.
Супер.
Знаеш, че старите дами си имат местенце,
където общуват и клюкарстват.
Замислих се защо и момченцата да нямат такова място.
Защо момченцата? Не разбирам.
Имам предвид момченцата и Бен.
В смисъл бръснарница тип "Невърленд"?
- Не.
Дръж я много здраво.
Тройка купа.
- Господи!
Кое е най-тъжното нещо, за което се сещаш в момента?
Че баба няма да се натиска с никого повече.
Много сладка тъжна мисъл.
Не съм пръднал.
- Надушвам те.
Опърдя целия бивак.
Не е опърдял бивака.
Вонята идва отвън.
- Мирише на гъз.
Не мирише на гъз.
- Добре.
Какво е "гъз"?
Не ми се ще нощта да свършва, но ми се приспива.
И на мен.
Беше много хубаво.
Здрасти!
Защо сте завързани?
Идвам!
Какво стана?
Гадните мадами ни свиха нещата!
- Какво?
Махни ни оттук, изпържихме се!
Ще ви развържа с уста!
Готово!
Пич, успа се!
- Вече е 2 ч.!
Какво стана?
- Тейлър ни върза,
а Лиса открадна картата!
- Какво?
Не е вярно.
- Сбогувай се със съкровището.
Направила ми е любовна бомба?
- Какво?
Лягам си.
- Недей.
Съжалявам, че те е прекарала. Какво бихме могли да направим?
Адски е неудобно да се спи върху голата земя.
Че ти спа 13 часа!
Млъкни!
- Компасът тук ли е?
Да.
- Ще направим друга карта.
Компасът е безполезен.
- Защо?
Не сочи на север, а към гората, както винаги.
Затова залепих снимка отгоре.
Чакай. Проверявал ли си го наскоро?
"Нека бъда твой водач, на съкровище ще станеш ти копач."
"Нека бъда твой водач..."
- И не сочи на север.
"...на съкровище ще станеш ти копач."
- Накъде сочи?
Май към съкровището.
Именно.
- Боже.
"Нека бъда твой водач..."
- "...на съкровище ще станеш ти копач."
Мен да ме прекарат рейнджърки? Няма да стане, Лиса!
Всичко е наред.
- Джон.
Кофти ми е, тя наистина ми хареса. Знаете ли какво трябва да направим?
Да ги изпреварим!
- Да!
"Нека бъда твой водач, на съкровище ще станеш ти копач."
Кой сви картата?!
- Ние! Майната им на ония!
Но ми е малко гузно заради Джон.
Кой беше Джон? А, да, тоя дето прилича на Дани ДеВито.
Ние сме милионерки, ще имаме когото си искаме!
"Здрасти, Метод Мен!".
- "Здрасти, Джон."
Гришъм, писателят.
Чела ли си Фирмата?
- Не искам да говорим за Джон Гришъм.
Съкровището е натам.
Как ще стигнем до там?
Да потърсим друг маршрут.
Чакайте малко, момчета.
Хрумна ми добра идея.
Костюмите.
Ще прелетим над гората?
- Непрекъснато го правим в машината.
Но сега не сме в машината.
- Аз ще се пробвам.
Хайде!
Сигурен ли си?
Стана много ветровито.
Просто ми се доверете, става ли? Снимайте ме.
Моят старец ще иска да види момчето си в действие.
Така.
Леле, адски е стръмно.
Господи!
- Леле, леле! Бен!
Бен, ти си като хвърчило!
- Какво?
Ти си като моето хвърчило! Все едно сега съм на плажа.
А, като хвърчило.
Джон, спри записа!
- Добре!
Пратих го на баща ти. Съжалявам.
Какво? Не!
Мамка му!
- Поднасяш ли ме?
Бен, теглиш ме със себе си!
- О, не!
Спри!
- Пропастта!
Стой!
Боже, добре ли са всички?
- Не, боли.
Пичове.
- Натъртих си перинеума.
За малко да умрем.
На дървото има мравки.
Изтърва ценни кадри, човече.
Млъкни!
- Млъкни!
Ти се издъни, Бен. Издъни се!
Стига, Мартин.
- Боже, спаси ме
от това ужасно приключение с ужасните ми приятели.
Отведи ни при съкровището и ще бъда добър християнин,
като папата и Ченс Рапъра.
Чакайте, млъкнете.
- Какво?
Вижте.
Това ли е пещерата от компаса?
Тя е.
- Не може да бъде!
Тя е.
- Мамка му, намерихме я!
"Нека бъда твой водач, на съкровище ще станеш ти копач."
Пичове, аз ви доведох тук!
- Млъкни.
Майко мила.
Боже.
Как ще влезем?
Чакайте. Вижте.
Компасът у теб ли е?
Дай ми го.
- Компасът.
Вони на гъз.
- Само не сега, моля те.
Сигурно Ларош се е скрил тук, преди да умре.
Какво?
Трябва да е тук.
Боже, момчета, погледнете.
Прилича на вратата на Спондж Боб.
Какво?
- Като в ананасовата му къща.
Това е вратата към съкровището.
Сигурно е вътре.
- Отвори я!
Пич, отвори я!
Заключена е.
Има ли ключ?
- Не знам.
Сигурно не се отваря лесно, може би е някакво убежище.
Трябва да се огледаме за ключ или знак.
Напрегнете мозъците си, ще го измислим.
Мамка му.
- Чакай.
Погледни под картината.
"Съкровище, твърде голямо за сам човек,
само хармонична група може
да намери."
Накрая няма рима.
- Но разбираш смисъла, нали?
Трябва да сме хармонични, да работим в екип.
Разбира се.
По дяволите.
Не е за вярване, че стигнахме чак до тук и не можем да отворим вратата.
Чувствам се изгубен, чувствам се изморен...
ударих на камък, свърши за мен този ден.
Стигнахме края
и тъгата ни омая.
Красота.
Какво стана?
Музиката ли отвори вратата?
Щом постигнахме хармония, мандалото падна.
"Хармония", "Само хармонична група ще го намери."
Става дума буквално за хармония. Продължавай да свириш, Джон!
Чувствам се потиснат, направо ми се гади.
Нищо не се получава, няма кой коз да извади.
Давай, Март.
О, Ларош, о, моля те, мосю,
помогни ни и отвори вратата!
Отвори вратата!
Отвори вратата!
Пич, вътре има животно!
- Господи, животно!
Ще повърна!
- Какво беше това?!
Извратена и плешива мечка!
Защо нямаше козина?!
- Не знам!
Може да се е заклещила там!
- Забравете парите,
не си струва.
- Да си вървим.
Чакайте, имам идея.
Диря от сладки, веднага ще ги изяде.
Пич.
Така.
Мислиш ли, че идеята е добра? Никой не обича такива сладки.
Само казвам.
- Съберете се.
Може да ги вземе за собствените си лайна.
Хареса ли сладките?
Мартин!
Следва съкровището!
Защо го метна на мен?!
Манджа, виж манджата!
- Хвърли й храната!
Изяж храната, изяж храната!
Насрах се.
- Стига.
Наистина, оцапах гащите.
Гледайте сега.
Друже, струвам милиони долари!
Мили боже!
- Леле. Мардж!
Мардж Симпсън!
За Мардж!
- За Мардж!
Май рейнджърките бяха твърде тъпи да се сетят, нали?
Да.
- Бяха твърде тъпи.
Вече дори не ми пука, че Лиса сломи сърцето ми.
Имам предвид...
- Браво.
Много добре.
- Да.
Намерихме го.
- Благодарение на мен и Бог.
Шапка ти свалям, страннико.
Заради божествения ми полет или смелостта ми?
Цялата работа беше божия.
Аз повече разчитам на науката, но май с гаджето ти преживявате нещо.
Нищо не преживяваме.
Момчета, намерихме го.
Заедно. Заслужава си тоста.
Точно така.
Всички сме единодушни.
- Наздраве.
Леле, нима тук има сигнал?
Мамка му.
- Ще звънна на татко.
Трябва да се обадя на Ейми.
- Ей сега се връщам.
Аз ще звънна на...
Трябва да сваля отново приложението? Ама какво става тук?
ТРЕТА ЧАСТ ТЕ НАМЕРИХА ТОВА, КОЕТО ИСКАХА
Е, вече сме свръхбогати
и трябва да си спретнем разумен бюджет.
10 милиона за наш частен музикален фестивал?
Да.
- С участието на?
Две думички: Дебелия Джо.
Полегни!
Да идем заедно на луксозна почивка.
Супер.
- Да.
Кабо Верде?
Да.
- Кабо е супер.
Не, две думички: Лон-дон.
Мамка му!
- Да, сър.
Пичовете превземат Лондон, момчета.
- Ще ям каша и пюре.
И ще караме отдясно, "нъли"?
Прекалено е.
- Да.
Два милиона бакшиш за сервитьорката в закусвалнята.
За мен и Ейми ще искам голям дял.
Какво?
- Ще дарим пет милиона на църквата.
Пет милиона на... Какво?!
- Трябват им за витражи и искове.
За искове?!
- Не всички са заради нещо лошо.
Може би някой иска да изврънка пари от папата.
Няма да плащам исковете на църквата. Ще инвестирам в магазина.
Момчета!
- Да, бе.
Какво искаш да кажеш?
- Боже.
Стига.
- Момчета!
Какво?
- Съкровището го няма!
Мамка му.
Леле. Божичко!
- Мамка му!
Господи!
- Бързо!
Взех го! Лиса!
Върни ми го!
- Джон, дръж!
Назад!
Здрасти, Дж, какво става, готина кучко?
Не.
- Добре.
Как го намерихте преди нас? Дай го.
- Или какво, рейнджър?
Ще ни вкараш в горския арест?
Леле!
- Взех го, Лиса, бързо!
Качвай се!
- Добре ли си?
Какви ги вършиш?!
- Давай! По дяволите!
Вие сте самото зло!
Супер, той ми се разсърди.
- Разкарай се!
Защо се целиш в гърлото?!
- Защото е най-ефективно!
Вземете бюста!
- Дай волана!
Не! Разкарай се!
Къде е?!
По дяволите.
Не ми даде номера си.
- Че защо да ти го давам?
Ти ме завърза и ми отмъкна нещата.
- Идеята беше на Тейлър.
Нима я слушаш за всичко?
Онази нощ значеше много за мен, а ти ме прекара.
Не съм, щях да те прекарам, ако палатката беше по-голяма.
Лиса! Намерих съкровището! Намерих...
Мили боже.
- Защо посягаш на жена, бе?!
Извинявам се от негово име, никога не бих...
Мили боже!
- Хубаво, фраснах я,
но по принцип...
Стига.
- Не бива да си говорим.
Съжалявам.
Обрах те заради приятелката ми.
Наистина те харесвам.
- Не,
беше прекалено хубаво, за да е вярно.
- Честна дума.
Сериозно ли? Заклеваш ли се?
- Да.
И не ме лъжеш, за да ме прекараш пак?
- Говоря сериозно. Наистина те харесвам.
Кой е любимият ти геврек?
- Всеки без сусам.
Боже, не мога. Ти си съвършена.
- И ти.
Къде е?! Къде се дяна?!
Момчета!
Бен?
- Здрасти.
Без нас ли щеше да тръгнеш?
- А?
За бога, Бен!
- Качвай се!
Щеше да тръгнеш без нас.
- Джон, да вървим!
Един момент.
Лиса, какво правиш, мамка му?!
- Джон, ако не дойдеш, ще те оставим.
Какво?
Извинявай.
Зарязах я.
- Джон?
Зарязах я.
- Добре ли си?
Идваш ли?
- Може би им казва да се върнат.
Съжалявам!
Какво става, Лиса? Видя ли какво направи?
Откачена работа. Дано Лиса не се сърди, че й свих колата.
Мълчите от 45 мин. Какво става?
Ще му кажеш ли какво направи?
- Не.
Да се фокусираме върху пътя към къщи.
Бен, Джон и третия
продължиха по дългия път към дома пеша.
Изморени и гладни, те се изгубиха.
Как ви звучи да вземете вана в грамадна чиния с паста с боб?
Що не млъкнеш?
- Съжалявам.
Умирам от глад.
- И аз.
Естествено, че искам паста с боб.
По дяволите.
- Момчета.
Последната сладка.
Мили боже.
Ако искате сладка, признайте си един грях.
Лъсках бастуна в къщата на баба.
- Тя беше ли там?
Да, много ме беше срам.
Благодаря.
- А ти, Бенджамин?
Искам сладка.
- Странно,
защото преди време каза, че приличали на лайна,
а сега са ти любимата храна?
Не е...
Признай си, че щеше да ни изоставиш.
Какво? Кога? Какво имаш предвид?
Щеше да тръгне с колата без нас.
Сериозно ли говориш?
Наистина ли?
- Да.
За миг се замислих, но в своя защита ще кажа,
че исках съкровището само за себе си.
И на вас ви е минало през ума.
Не и на мен.
- Но не тръгнах. Защо?
Заради доброто си сърце и защото ти ме видя.
Ще ми се да не бяхме намерили съкровището.
Дай малко и забравяме всичко.
- Никой няма да яде сладки.
Не!
- Март!
Мартин, ще те убия!
- Момчета!
Какво беше това?
Какво?
Какво е това място?
Нашественици!
По-добре да си вървим.
- Не бих го направил.
Съжаляваме.
- Тогава да останем.
Как смеете да прекъсвате свещения ни танц?
Как смеете?!
- Мамка му.
Далеч сте от цивилизацията, от мобилната мрежа,
няма как да извикате помощ. Кажете,
какво правите тук, вие три страхотни момичета?
Ние ли?
Не, не.
- Не.
Ние сме момчета.
Ние сме пичове.
- Извинете.
Не виждам добре с новата си церемониална глава.
Както и да е,
вие се натъкнахте на дома ни, което поражда въпроса
какво правят тук петима красиви чернокожи.
Ние...
- Не сме чернокожи.
Какво?
- Бели сме, не чернокожи.
Извинете, нищо не виждам и не чувам от това нещо. Господи.
Та защо едно китайско семейство...?
Стига си гадал, човече.
- Тоя май е чалнат в главата.
Никога досега не ми е било толкова горещо!
Просто махни шибаната глава.
- И ходи нормално.
Боже, адски е горещо!
Триша! Нали говорихме да пробиеш дупки в това нещо?
В лицето?
- Да, защо?
Така не може повече.
Дийч Нортуинд е търсел съкровището.
Ще измисля нещо.
- Благодаря. Много те обичам.
Леле.
- Здравейте. Виждате ми се много тъжни.
Отвратително. Елате да оправим тая работа.
Какво правим тук?
- Не знам.
Това е някакъв култ, нали?
- Да.
Това май е някакъв култ.
- И той каза същото.
Отврат, мразя тия дрехи.
На мен ми харесват.
- Приличаш на бисексуален механик.
А ти приличаш на беззъб фермер.
Няма значение как изглеждаме, не сме яли от 48 часа.
Оня, с главата, прилича на авантюриста.
Да.
- Озовахме се на най-лошото място.
Знам, но той го е търсил преди 10 г. Няма страшно, скрих съкровището.
Къде?
- Какво?
Скрил си го?
Не бива да изпускаме Мардж от очи!
Няма да ви слушам, ако ми крещите. Мартин, ти изхвърли последната сладка.
Бен, ти щеше да ни зарежеш в гората заради Мардж.
Аз командвам, аз съм капитанът.
Не цитирай Капитан Филипс.
Сега излизаме навън, усмихваме се и ядем храната им,
защото се нуждаем от нея.
- Добре.
Не го... харесвай.
Благодаря на всички, че се отзоваха на вечерята,
за да приветстваме тримата ни нови приятели.
Минаха години, откакто търсих съкровището на Мъгливата планина.
През това време към мен се присъединиха изморени пътешественици, мечтатели,
учители по физическо, сближили се твърде много с учениците си.
Виновен съм, но само ще кажа, че тя...
- Не, не, не.
Живеем в хармония...
- Какво?
...извън цивилизацията,
но когато се нуждаем от провизии,
слагаме маските и се сливаме с другите.
Исусе Христе.
- Мамка му.
С маската повече бие на очи.
- Определено.
Не се засягай.
- Изглеждаш добре.
Повечето от нас дойдоха тук да търсят съкровището.
Накрая всички осъзнахме, че не ни трябва съкровище.
Най-важни сте вие, аз, всеки един от нас.
Затова се ръководим от една проста мантра:
Всеки живот е важен!
Съжалявам, да не ви обидихме с нещо?
Кога казахте, че сте напуснали цивилизацията?
Преди 12 г., защо?
Сега ми стана ясно.
В момента подобно нещо се възприема като много расистко.
Расистко?
- Не искаме да...
Да.
- Всеки живот е важен!
Той знае какво говори.
- О, да.
Дори съм си го татуирал.
Леле.
- Майко мила.
Грамадна е.
- Никой друг няма такава.
Всички сме наясно, че никой няма да намери съкровището.
Дори и да го намеря,
ще взема този монумент на алчността
и, кълна се в Бог,
ще го хвърля в буен огън без да ми мигне окото!
Наздраве!
Наздраве!
- Мамка му.
Скрих го под стола му.
Какво?
- Скрих го под стола му.
Под стола му?
Защо го скри там?
- Не знам.
Будалкаш ли ме?
- Ти си кръгъл идиот.
Дийч, имаме си посетителки.
Сложил си го под шибания стол?!
- А какво, да го нося в торба
като на фермерски пазар ли?!
Торбата ли беше проблемът?!
- Съжалявам,
просто го скрих.
Трябва да го вземем, вероятно Тейлър вече го търси.
Да сте виждали трима кльощави бели с една торба?
И Лиса го търси.
- Не, абсурд.
В момента сърцето й е сломено.
- Лиса, Лиса, Лиса!
Да идем да го вземем. Дийч няма да седи на трона цяла вечер.
Там купонясват милион души! Не е истина колко си тъп!
Искаш да се бием?
- Да, може би.
Дадено!
Какво правиш?
- Още ли си навит?!
Защо носиш електрошок?!
Нося много пари в брой, а още нямам дебитна карта.
"Дебитна карта" ли каза?
- Какво?
И не извади това нещо, когато ни удряха в гърлата?!
Вие контролирахте нещата!
Нищо подобно!
- Не е вярно!
Мардж ви побърква и разваля отношенията ни!
Ако не започнете да се държите нормално, като приятели,
ще ви...
Недей.
- Не искам да го направя.
Не е и нужно.
- Господи!
Боли повече, отколкото мислех!
Защо го направи?!
- За да се аргументирам!
Има и други начини.
Мили боже!
- Пич!
Не мога да гледам. Джони, приятелю...
- Замаях се.
Защо говориш така?
- Какво става?
Може ли да поговорим? Ти май...
- Господи!
Защо?
- Опитвам се да ви науча нещо
за приятелството и неговата сила!
Помните ли прогимназията?
- Какво?
Доброто старо време?
Кое?
- Инфаркт ли правиш?
Мотаехме се всеки ден, беше яко,
но Бен мислеше, че е приятел с Т. Дж. Скардини.
Бях приятел с него.
Возели са ви заедно на училище?
- Мамка му!
Бях популярен, като него.
- Като Т. Дж. Скардини?!
Правеха му свирки преди изобщо да знаем за тях.
Млъкни!
Назад!
- Какво правиш?!
Започва да ми харесва!
Стига!
- Трябва да се фокусираме!
Всеки момент може да намерят Мардж и да я унищожат.
А може и да имат право.
Вероятно Дийч е прав, че парите не са всичко.
Казваш го, защото няма за какво да ги похарчиш!
Съжаляваме, че у дома не те чака нищо, но нас ни чака!
Не ми крещете като на хлапе.
Ще ида да я взема, не са я намерили.
Намерихме съкровището.
- Боже!
Какво?
- Беше много лесно.
Не, не, къде е?
Подготвят го за огъня.
Мамка му!
По дяволите.
Значи вие сте го донесли.
Ще бъдете наградени на церемонията по изгарянето.
Приятели, дадоха ни подарък,
символ на всичко, което отричаме.
Тази вечер ще унищожим бюста на Мария Антоанета!
Нека гори!
- Благодарение на новия ни приятел Джон!
Не е нужно да ме сочиш.
Приятели!
Вижте този абсурден предмет и му се присмейте!
Не буквално.
Колко струва подобно нещо за просветлените като нас?
Сто милиона долара!
Сто милиона долара.
Да, май наскоро не се бях замислял за тая работа.
Боже, това са доста пари.
Играта загрубява.
Момент. Нима наистина ще го изгорим?
Изгорете го!
Джони Огнения.
Гаджето ти ни лиши от милиони.
Сигурно му е по-кофти от на нас.
Разбираш ли, че го правех за нас?
Не, остани при примитивните си дружки, аз си отивам, не ме следвай.
Хубаво! Писна ми да ти ходя по свирката!
Ще остана тук, ще се погрижа за себе си и ще се присъединя към култа!
Къде е Джон?
Как го направи? Как го взе?
- Лесно, с огледала.
Да вървим.
Господи.
Винаги съм знаел, че си велик фокусник.
Какво правиш?
Оставам.
Какво?
- Оставам тук.
Бяхте прави,
у дома не ме чака нищо.
Господи.
- Не го мислим наистина.
Напротив.
- Това са 100 млн. долара, човече!
Ще правиш каквото си искаш.
- Не заслужаваме съкровището.
Не сме се борили за него!
- Аз се борих!
Кога?!
Страдам от тревожност!
- Като всички други!
Но аз пих хапчета, тъпако!
Всички пият хапчета.
- Не е вярно.
Вие не разбирате. Взехме парите и всичко ще свърши, щом си идем.
Не искам да го преживявам.
- Не искаш да се промениш,
а да си останеш шибания Лоурънс.
Лоурънс беше забавен!
- Вече не ми се живее така.
Не искам да се будя в тъпа къща с двама съквартиранти.
И, честно казано, момчета, воните.
Какво?
- Недей.
Миришете лошо, откакто се познаваме.
Март, ти си обсебен от момичето, което лъжеш,
а ти искаш да чукаш баща си.
По-скоро бих правил секс с него и бих му смукал топките,
отколкото да съм приятел с теб!
Ето.
- Прозвуча кофти,
вземам си думите назад.
Хубаво.
- Може би си прав,
че съкровището ни прави нещастни.
- Именно.
Давате ли си сметка колко рядко човек намира истински приятели?
Задник.
Джон се върна в култа.
Лиса също загуби приятелка, затова остана и тя.
Бен и Мартин се върнаха у дома и започната да търсят
някой достатъчно богат и без вкус, за да му продадат бюста.
Джон вече не беше част от живота им
и те станаха такива, каквито искаха да бъдат.
ЧЕТВЪРТА ЧАСТ
ДВЕ СЕДМИЦИ ПО-КЪСНО
ПРОДАВАТ СЪКРОВИЩЕ В ПЪСТЪРВА ПЛЮС
Какво ще обичате?
Плато от наденички, кафе без захар и двойно чисто уиски.
Добре.
- Благодаря, скъпа.
Сядай.
Как я караш?
- Супер.
Не знам дали си чул,
но следващата седмица поемам магазина официално.
Косата ти е...
- В стил Исус.
Това са екстеншъни.
Ейми ги обожава.
- Яко.
Приличаш на прероден член на "Металика".
А ти - на Риба, но в Шеф под прикритие.
Присмял се щърбел на хърбел.
Както знаеш, продажбата е довечера, та исках да обсъдим някои неща.
Хайде.
Боже, Бен.
Какво? Тези от...?
- Култа.
Някой ни видя.
Боже.
Идва насам. Наведи глава.
Влиза ли? Господи.
- Гледа ни.
Влиза.
- Да му се не види.
Джон?
Здрасти.
- Не очаквах да ви видя.
Спрях да сипя бензин.
Знаете как е.
Изглеждате невероятно.
Благодаря. Ти изглеждаш...
- Да, много благодаря.
Просто живея с култа и танцувам.
Вземам екстази всеки ден. Прекалено е.
Вземаш екстази всеки ден?
- Да, направо не се издържа.
Всичко наред ли е?
- Да, спокойно.
А ти добре ли си?
- Аз ли? Не. Да.
Как е Лиса?
- Не ми говори.
Не помня дали аз й се сърдех или тя - на мен.
Изтървах шанса си.
- Опита ли се да напуснеш?
Щом повдигна въпроса, Дийч споменава адреса на мама.
Не е заплаха, само си въобразявам, че ако си тръгна, ще убие мама.
Звучи като заплаха.
- Ужас.
Успяхте ли да...?
Продадохте ли Мардж?
- Странно, че питаш,
защото довечера ще я продадем в магазина.
Довечера?
- Отне ни време,
но намерихме надежден купувач.
- Страхотно.
Трябва да ме спасите.
Какво каза?
- Всички пораснахме.
Адски е странно.
Трябва да ме спасите.
- Да те спасим?
Тук има палачинки с бял шоколад?
Само погледнете онези идиоти отвън.
- Боже.
Мълчете.
Надявам се, че сте щастливи. Искрено.
Дано животът ви е такъв, какъвто искате.
Спасете ме, ако можете.
Доскоро.
Момчета, върнах се.
Съжалявам.
- Качвай се! Мърдай!
Мислиш ли, че е добре?
- Сам си постла така.
За първи път в живота си сме перфектните версии на себе си.
Да, прав си.
До довечера.
- Да.
Да, дръж мотора. Страхотно.
Бен, дай го малко по-секси.
Да, точно така. Добре.
Синът ми е лице на списание Скари и пищови.
Дилън, наклони го!
Виждам торбичките под очите му!
- Съжалявам.
Господи, какво лайно!
По-секси, искам нещо секси.
А така.
Сега искам да си адски гузен за нещо.
Точно така.
Чухте ли?
- Браво, супер.
Добре, става забавно.
Кротко, това е демонстрационният модел!
Татко, това не е в мой стил.
Приличам на изпълнителен директор на ресторант!
Съжалявам. Ще се върна за продажбата.
РАЗПУСНИ С ИСУС
Мартин? Ей, Мартин?
Казах на отеца, че след продажбата
ще направим голямо дарение за епархията.
Тези пари ще ни помогнат за борбата срещу исковете.
Разбира се.
- Ейми, салата ти е невероятна.
Благодаря.
Донесох и десерт, любимите ми сладки.
Сега ще ги донеса.
- Супер са.
Какво правиш?
- Алергичен съм към орехи.
Ейми не знае ли?
- Не, тя мисли, че обичам салатата.
Мамка му, започвай да ги ядеш.
Давай, по-бързо! Трябва да ме изпревариш,
иначе започват да се трупат.
Обичам Ейми, но съм в ада на собственото си тяло.
Това мотоциклет ли беше?
- Господи!
Информирайте пресата, че църквата е близо до път!
Не се смей, не си ми приятел.
Мартин!
Да спасим приятеля ни!
Какво става?
- Съжалявам, скъпа.
Ще се видим на продажбата. Да идем да се подстрижем.
Между другото, приятелят ти ми изяде орехите.
Опитах се да го спра.
Проба, техническа проба.
Защо все аз трябва да оправям главата?
- Да си виждал короната ми цвете?
Ето я.
- Не знаех, че е моята.
Може ли да си говорим? Моля те.
Можехме да си говорим и да сме заедно всеки ден, но...
Отивам при новите си приятели.
Обичат те, защото правиш каквото ти кажат.
А теб никой не те обича, защото си кофти приятел.
"Кофти приятел"? Браво на теб.
Ако съм кофти приятел,
щях ли да направя фокус, за да свия бюста от Дийч
и да го дам на приятелите си?
Довечера ще го продадат за 110 милиона долара
в "Пъстърва Плюс" на "Абъркорн".
Не магазинът на "Мъмфорд",
а на "Абъркорн".
- Ясно.
Приятно е да разговаряш, нали?
Никакви маски, никаква маскировка!
Довечера ще покажем на света какви сме.
Недей, Дийч! Какво ще постигнеш, като го унищожиш?
Това са сто милиона долара.
Няма да го унищожа, тъпа кучко.
Ти си откачен.
Нима? Ти какво щеше да направиш с парите?
Щях да ида в Лондон с приятелите си.
За целта не са ти нужни 100 милиона долара.
Просто приятелите ти не те щат край себе си.
Не, не, не, недей!
Не! Тук може да има бъг!
Настъпи го, Лиса.
Лиса, не отивай с него! Той е лъжец! Иска да го задържи за себе си!
Идваме, Джони, моето момче!
- Идваме!
ПЪСТЪРВА ПЛЮС
Така, къде е Бен? Купувачът пристига всеки момент.
Защо ордьоврите още ги няма?
А ти пък кой си?
Оценителят от "Сотби". Купувачът ме изпрати.
Е, смахната ти мутра скапва атмосферата.
Опитвам се да създам настроение, купувачът е баровец!
ПЪСТЪРВА ПЛЮС
Боже, той дойде!
Внимание! Купувачът дойде!
Бързо! Дилън, разкарай прахосмукачката! Веднага!
Всички по местата! Започваме!
Това не е ли Дъстин от Странни неща?
- Да.
Гейтън Матарацо, добре дошли.
Наричай ме Готиното копеле от Странни неща.
Невероятно.
- Шегувам се. Просто играя.
Заповядайте.
Тук не ми е комфортно.
Все си мисля за нея,
но май само си копнея.
Мъчно ми е за приятелите, пуша на...
Какво по дяволите...?
- Джон?
Вие се върнахте!
Адски съжаляваме.
- Не трябваше да те оставяме тук.
Беше истинска лудост!
- Мили боже!
Вързали ли са те?
- Да, Дийч откачи!
Къде са другите?
Разбраха за бюста!
- Какво?
Дийч разбра!
- Как?
Няма значение!
- Казал си му!
Съжалявам, пич. Бързо, да вървим в "Пъстърва Плюс"!
Лиса, остани тук и пази задния вход. Постарай се никой да не избяга.
Дийч, мислех, че... Господи.
Мисля, че у вас има нещо мое.
Магазинът е затворен!
Дойдохме да откраднем съкровището.
О, не!
Къде отиваме, Джон?
Няма начин да стигнем навреме!
- Има!
Джон, какво правим тук?
Ще летиш до долу?
Магазинът е ей там. Само така ще стигнем навреме.
Веднъж вече опитахме. Помниш ли, че се превърнах в хвърчило?
Трябва да си върнем Мардж.
Да го направим за любимите ви хора.
Март, държах се идиотски с гаджето ти, дори не й знам фамилията.
Мърфи.
- Мърфи.
Хубава фамилия.
- Благодаря.
Бени, аз съм виновен за странните отношения с баща ти.
Оплаквах се от теб в "Йелп" с надеждата Фарли да те уволни.
Какво?
- Да.
Но защо?
- За да го уволнят
и по-често да ходим на боулинг.
Какви си ги вършил?!
- Знам, издъних се.
Като деца вие винаги бяхте насреща. За вас не бях Пишлето, а Джон.
Държах се идиотски, но ще се променя. Ще опозная Ейми Милър.
Преди малко ти казах, че е Мърфи.
Мърфи, пич, Мърфи!
Съжалявам. Знам, че вече не бих могъл да ви задържа.
Вече го знам.
Е, момчета,
пожелайте ми успех.
Чакай! Идваме с теб!
Предпочитам смъртта пред живот без вас. Да идем да спечелим 100 милиона.
Хайде, момчета.
Днес е Летящия петък.
Давай!
Вече не съм хвърчило!
Мамка му, обичам ви!
И аз те обичам, човече!
Майко мила! Ястребът!
Вдъхновихме го да лети!
Браво, пич!
- Да!
Почти стигнахме! Чувствам се невероятно!
Не, не!
- Какво става?
Ястребът разпори костюма ми! Пенисът ми увисна!
Наистина ли?
- Защо все нещо ти се случва?
Каква е тая работа с ястреба?
- Прибери си пениса!
А, да, съжалявам.
- Джон си показва оная работа?
Какво става тук, кои сте вие?
Дойдохме да унищожим съкровището.
Тази е една от идеите, които обмисляме.
Знам, че имам доста за наваксване, но не ми е ясно защо го слушате.
Аз съм от Холивуд и веднага разпознавам позьорите.
Повярвайте ми, този тип няма значение, най-важно е изкуството.
То е най-безценно.
Дийч нямал значение?
- Всеки живот е важен.
Какво каза тоя?
Всички сме в кюпа, нали?
Да!
Тук е прекрасно!
- Страхотно е.
Адски е спокойно.
Чакайте малко.
Как ще се приземим?
Не знам.
- Най-добре ще е да спуснем крака
и щом докоснем земята...
Мили боже!
Татко!
Как е възможно да сте живи?!
- От адреналина е! Ние сме супергерои!
Умрях! В ада ли съм?
Мартин, добре ли си?
Попи, пусни военния ни химн.
Военен химн ли?
Трябва да се бием с лилавите типове,
иначе ще свият бюста и ще ни убият.
Да.
Бил ли си се досега?
- Не, и мисля, че и те не са.
Ама те са въоръжени.
Просто бъди самоуверен.
Бъди самоуверен.
- Вдигнете ръце.
Какво става, по дяволите?! Това е лудост!
Мамка му!
- Няма страшно!
Ще защитя всички ви!
Кевин, пич, днес закусвахме заедно.
Той ти е промил мозъка! Моля те, не ми режи главата!
Ейми!
- Джон!
Мили боже.
- Екипна работа.
Екипна работа. Божичко!
Този не е ли Гейтън Матарацо?!
Това Джон ли беше?
Леле!
Сбъркала съм помещението.
Ще ида да...
Чакай, недей. Какви ги вършим?
Няма да убием дребната женица само защото така ни каза един маниак.
Ние не сме негови следовници.
Тоя култ не ви трябва. Имате свободна воля и възможности.
Ти може да си танцьорка, а ти - певец.
А ти ли могъл да играеш в...
...Патешка династия.
Да му покажем кой е шефът!
- Стига! Чухте какво каза Дийч!
Ще я убия!
- Господи!
Боже.
Мамка му.
- Как ме намери?
Видях Джон да лети с извадена пишка на югоизток и го последвах.
Липсваше ми.
И ти - на мен, но ще ни убият.
Трябва да вървим.
- Хайде, елате.
Дийч, взех бюста!
Измъкват се!
Къде е баща ми?
Март!
- Сам не мога да ги спра,
но знам кой може!
Март! Дръж!
Мартин? Какво правиш?
Нещо, което отдавна трябваше да направя.
Пич, ще стане чудо!
Лоурънс!
Аз съм Лоурънс
и ще те бия, докато червата ти изпаднат от задника.
Какво каза, Мартин?
Кой си ти?
Тоя, дето ще те вкара в чувал за трупове.
Не можеш да ни спреш!
Нима? Знаете ли какво, момчета? Тоя яко се издъни.
Яко се издъни!
Зъболекарят му ще си купи нова вила на плажа.
Не!
Забивка!
Дийч взе бюста!
- Дръжте го!
А, браво, всички сте тук. Да изчезваме.
Какво става? Триша? Помощ.
"Триша, помощ."
Леле.
И ти ли, Триша?
Достатъчно навреди на всички! Това беше лудост.
Всички търчаха с копия в ръцете. Супер, а? Да, ама не.
Всичко свърши, Дийч, ти не им трябваш.
Просто дай бюста.
- Разбира се, само да...
...извадя...
Да го духате!
Последните 12 години живях в колиба
и се друсах със сума ти задръстеняци и скапаняци!
Не, заслужавам джет!
Боже.
- Искам да ям стек в Берлин!
Няма да ви дам бюста!
Никога няма да ви го дам!
Сигурен ли си, Дийч?
Какво е това, мамка му?
- Пардон.
Какво правиш?
Хайде, верни ми ястребе, пусни го в ръцете ми!
О, не, не!
Не, върни се, върни се!
Остави го, ще гони ястреба безкрайно.
Също като в древногръцката митология. Съжалявам.
Мислех, че ще ни го даде, аз...
Всичко е наред.
- Боли.
Всичко е наред.
В крайна сметка момчетата не докопаха съкровището,
но получиха най-ценния дар на земята -
приятелството.
Животът не е само пари.
В крайна сметка
най-важното в живота е...
- Боже, ястребът се върна!
Мамка му, ястребът се върна!
И ще им даде съкровището!
Мили боже, хванаха го!
Обичам ви, момчета!
- И аз те обичам!
Той се габаркаше с нас! Яко!
Той е дребна лукава кучка и го знае!
Съкровището на Мъгливата планина беше тяхно и те празнуваха до зори
с любимите си хора.
Боже, Бен, радвам се, че си добре.
Търсих те навсякъде.
- Млъкни, кучко.
Какво?
- Обичам те,
но занапред ще бъдеш значително по-малка част от живота ми.
Ще започна свой бизнес.
- Недей.
Ще отворя фризьорски салон за момчета.
Е, всичко хубаво, татко.
Така те искам.
Мартин, не бях виждала по-секси изпълнение.
Нали мразиш Лоурънс?
Той е недодялан, агресивен, италианец.
Не бива да се преструваме един пред друг, а да сме искрени.
Знаеш, че не съм идеална. Псувам, гледам анимационно порно...
Порно с популярни герои.
Ясно.
- Например г-н Невероятен
чука г-жа Невероятна, Фроузон.
- Ясно.
Снупи се чука с мъжа от Горе.
- Разбрах, трябва да сме искрени.
Ела насам.
- Боже.
Невероятно, вече си милионер.
- А ти направи истинска революция.
Чувствам се като друг човек, не знам какво ме прихвана.
Лиса, адски...
Съжалявам.
- Да?
Извинявай, прекъснах те.
- Не, кажи.
Искам да правим секс.
Какво?
- Какво?
Какво каза?
- Да се върнем в палатката
и да започнем на чисто.
- Да.
Отиваме ли?
Да, да вървим в палатката.
Тия в палатката ми ли ще се чукат?
Защо всички се чукат в тая палатка?
ТУРИСТИЧЕСКИ ОБИКОЛКИ НА ЛОНДОН
Добре дошли в Лондон!
ТАЗИ ВЕЧЕР: ДЕБЕЛИЯ ДЖО УИГМОР ХОЛ
ФРИЗЬОРСКИ САЛОН ЗА МОМЧЕТА
ЗА ПРОДАН ПРОДАДЕНА
Субтитри: Июно Преведено от: Орлин Василев
subs by sub.Trader at