Pagan Peak a.k.a. Der Pass - 03x08 (2023) Свали субтитрите
Винаги има един, който посочва пътя.
Страх ги е от нас.
Точно така е. Защото много добре знаят, че ние сме прави.
Нас не могат да ни спрат.
Нали, мила моя?
Кой им дава правото да определят как да живеем ние?
Ние двамата сме едно цяло.
Да.
Обичам те.
За слава и отечество.
ПРОХОДЪТ
СЕЗОН 3, ЕПИЗОД 8
Кажи да докарат Полт.
Не знам откъде да започнем. Не разполагаме с нищо срещу Полт.
Няма видима връзка с жертвите.
Няма мотив, няма връзка с Хаас, нищо няма!
И скоро ще трябва да го освободим.
Ужасно съжалявам. Пропуснала съм нещо.
- Какво?
Но случилото се с Бен е...
- Успокой се. За какво става въпрос?
Прегледах пак списъка с персонала на старческия дом. Феликс Ридле.
Вторият свидетел на катастрофата с мотора.
Работи като болногледач в дома, където е била настанена Ирмгард Полт.
Добре. Отиваме там.
Открихме нещо.
Полт е бил в манастир.
Преди двайсетина години са го изгонили.
Докараха ли го вече?
- Още не.
Добре.
Добър ден, г-н Ридле. Ще ни отделите ли малко време?
Момент.
Познавате трима души, свързани с едно наше разследване.
Опитваме се да разберем къде е Вашето място в нашия пъзел.
Вече Ви разпитахме за Самир Шухтер.
- Катастрофата с мотор.
Говорих с Вас и Вашия колега на двора.
Не е било катастрофа, а убийство.
Ама аз го намерих паднал на пътя...
- Нещата са малко по-сложни.
Неговото е едно от серия убийства, които разследваме.
Познавахте ли Ирмгард Полт?
- Разбира се.
Живееше тук, но почина преди известно време.
Но тя почина от естествена смърт.
- Не е потвърдено.
Добре ли я познавахте?
Не особено. Тук всеки си има любимци.
Не знам дали е редно да го кажа, но г-жа Полт не беше мил човек.
Обичаше да се разпорежда.
Познавате ли сина й?
- Сина й?
Не.
Май съм го виждал само веднъж. Бях в стаята при г-жа Полт.
Не чух кога е влязъл. Появи се като от нищото.
Чакаше. Аз излязох и това беше.
Не говорихте ли с него?
- Не. Само си кимнахме.
След това виждали ли сте се?
Не си спомням да сме се засичали.
А когато г-жа Полт почина?
Какво имате предвид?
Синът й беше ли тук? Дойде ли да се прости с майка си?
Не знам, онзи ден не бях на работа.
Той не я е наранил, нали?
Познавате ли този мъж?
Виждали ли сте го? Може би е идвал в дома?
Никога не съм го виждал, съжалявам.
- Сигурен ли сте?
Нямам такъв спомен. Кой е това?
Добре, благодаря, че ни отделихте от времето си.
Довиждане.
- Довиждане.
Трябва ни заповед за обиск за къщата на Ридле и достъп до компютъра му.
Струвате ми се уморен.
Били сте в манастир.
Защо са Ви изгонили?
Лъжи.
- Недоразумения?
Да.
Трябва да е било нещо по-сериозно от недоразумения,
иначе нямаше да Ви изгонят. Помислете.
Може би малолетните са Ви били слабост?
- Нищо не съм направил.
Разполагам с показания на деца.
Що за болен мозък имате?
На децата беше нареждано да убиват новородени животни.
Котки, мишки...
От кръвта и вътрешностите им бяха правени мехлеми за рани.
Децата бяха мазани с тях.
И какво още?
Нещо, което църквата не е споменала в доклада, за да не се изложи?
Сексуално посегателство.
Не.
Слушай внимателно! Собствената ти майка повярва на тези деца, а не на теб.
Тя чу една лъжа и започна да я повтаря.
А повтарянето на една лъжа не я превръща в истина!
Запознах децата с божественото, нищо повече.
Защо тогава са били толкова уплашени?
- Защото божественото плаши.
Всички се страхуваме от смъртта, но забравяме един друг страх.
Чували ли сте как пищят новородените? Всички се съдираме от рев.
Омазани с кръв животни, които виждат света за първи път.
Когато отворим очи за първи път, изпитваме болка.
Повярвайте ми.
Не лъжа. Никога не съм лъгал.
Лъжата е първоизточникът на всичкото зло.
А защо им е било на децата да лъжат?
- Защото така са се научили.
Всички сме привикнали да лъжем. А това ни поболява.
Прави ни глупави и зли.
Децата бяха злобни.
Всеки има нужда от своето място, но то не се определя от Бог, а от самите нас.
Църквата ни казва какво е правилно и неправилно, добро и зло, Бог и Сатана,
но това са просто шаблони, които запълваме от хилядолетия.
И когато разберем, че черното не е черно, а червеното не е червено,
тогава изпитваме болка. Боли!
Господарят Сатана те закриля. Следвай ме, ще те закрилям.
Не съм направил нищо, което Господ не е поискал от мен.
Баш като Якъл.
Имаме проблем. Ако бързо не открием нещо срещу него, трябва да го освободим.
Знам, мамка му!
Ще говоря с него.
Знам, че по някакъв начин сте свързани с убийствата. Искам да разбера как.
Никого не съм убил.
Често ли посещавахте майка си?
- Само два пъти.
Веднъж, за да видя дали е жива, и веднъж, за да се уверя, че е мъртва.
Познавате ли Феликс Ридле?
- Да, срещнахме се в дома за възрастни.
При първото или второто Ви посещение?
При първото.
- И какво произлезе от тази среща?
На някои хора им е писано да се срещнат.
Когато човек осъзнае това нещо, негов дълг е да разбере защо. Това е.
И защо Ви е било писано да срещнете Ридле?
За да го изслушам и разбера. Вече знаете това.
Като с Кай Маркщайн.
- Да, това се отнася за всички мои ученици.
Дали Ридле може да Ви уличи в престъпление?
Според Вас какво би могъл да Ви каже?
- Че той е свръзката Ви с Хаас?
Отчаяна ли си, Ели?
Отчаяна ли си?
- Вие ли убихте Самир Шухтер,
Мариане Еберхартер, Тобиас Дорфмайстер и Петер Лехнер?
Никого не съм убил.
- Но знаете кой го е направил!
Не можеш да заставиш някого да направи нещо, което не иска да направи.
Това важи както за извършителя, така и за жертвата.
На този свят няма случайни неща.
Разбирате ли, където има справедливост, там има и несправедливост.
Въпросът е кой решава кое какво е.
- Законодателят.
Справедливостта компенсира несправедливостта.
Да, може и така да се гледа на нещата, но с Вашия колега прекрасно знаете,
че дори служителят на закона понякога трябва да постъпи несправедливо,
за да възстанови справедливостта. Какъв е той тогава?
Кажи, Ели, извършител или жертва?
Отговори ми.
Изправи го пред съдия. Не можем да го пуснем, без да знаем каква е ролята му.
Има ли заповед за обиск за Ридле?
- Не.
Намерете нещо, за да издействаме такава.
- Отговорете ми, г-жо Щокер!
Г-н Винтер имаше мозъчна аневризма. Размерът и местоположението бяха критични.
Вероятно е последица от миналогодишната операция.
Обаче извади късмет. Успяхме да се намесим навреме и да оперираме,
преди да се е спукала.
Но опасността още не е отминала.
В следващите три до седем дни може да се стигне до стесняване
на кръвоносните съдове в мозъка. Такова стесняване...
Айде стига бе!
Ели, Хелер е бил пуснал проверка на аудито на Ридле. Колата е на Кусев.
Да, Кусев е бащата на Феликс Ридле. Това е достатъчно за заповед за обиск.
Полиция!
- Полиция!
Чисто!
Няма го и в дома за възрастни. Колата му е тук.
Ще занеса лаптопа на Свен. Как е Гедеон?
Още не се знае.
- До после.
Незабавно обявете Ридле за издирване.
Sequere me, te protegam.
Как ме открихте?
- Sequere me, te protegam.
Съкращението SMTP.
В тази пещера ли се срещахте с Полт?
Тук ли Ви преподаваше?
- Той ме разбираше.
Изслушваше ме.
Закриляше ме.
Искаше ли да му изпълнявате поръчки? Заповяда ли Ви да убиете баща си?
Няма нужда някой да ми заповядва!
Баща ми
пребиваше майка ми.
Когато тя спираше да се съпротивлява, той подхващаше мен.
"Каляване", така го наричаше.
Един ден просто избяга,
смени името си
и изчезна.
Опасявах се, че някой ден ще се върне.
Как Ви намери?
- Обади ми се по телефона.
Тъкмо бях спрял да се сещам за него всеки ден.
Беше ми ясно, че няма да престане.
Че един ден няма просто да позвъни, а ще се върне в живота ми.
И с юмруци ще превърне моето "не" в "да".
Затова реших да го изпреваря и да го намеря първи.
Мислех, че ще изпитам удовлетворение, когато го застрелям.
Но не почувствах нищо.
Нищичко.
Никаква емоция.
Той се оказа прав - беше ме калил.
Не чувствам нищо.
Никакви
емоции.
Но имаше един кратък миг точно преди да умре.
Този миг беше
чист
и невинен.
Най-наситеното чувство, което някога съм изпитвал.
И после?
Мигът отмина.
Чудех се дали ще мога да го изпитам отново.
Този миг...
Исках отново да изпитам нещо.
Най-накрая бях разбрал какво ми липсва.
Разбирате ли?
Не исках това усещане да ме напуска.
За да не се чувствам половин човек.
Смъртта е само страничен ефект. Обаче моментът, в който
животът напуска тялото,
е нещо специално.
Гледах снимки, видеоклипове... Но усещането не беше същото.
Трябва лично да го изживееш.
Искали сте да повторите.
- Не можах да си избия тази мисъл от главата.
Казвах си, че ще го направя само още веднъж.
Исках да изпитам това усещане още веднъж.
Но и този път усещането, към което се стремях, трая само няколко секунди.
И изчезна.
И започнахте да се оглеждате за нови жертви?
Така или иначе щяха да умрат.
Естествен подбор.
Времето им беше дошло.
А аз можех да присъствам. Подариха ми тези прекрасни мигове.
Опитах се да увековеча усещането на снимка.
Обаче знаете ли какво?
Това е невъзможно.
Нищо не може да се доближи до усещането
в реално време.
Защо набелязахте точно тези хора?
- Важен беше начинът на смъртта, не хората.
Дорфмайстер, Еберхартер, Шухтер, Лехнер?
- Не ги познавам.
Оставих на съдбата да реши дали да живеят или не.
На тяхно място може да е бил всеки друг?
По принцип да.
Съдбата решава.
Нямаше да умрат, ако не им е било писано да умрат.
Разбирате ли?
Всички имат равни шансове.
- Отнели сте животи. Вие сте убиец!
Не, не, не! Аз им дарих нов живот.
Дарих им нов живот.
Няма край. Всичко е начало.
Раждането и смъртта. Те са...
едно и също.
- Полт ли Ви го каза?
Да, но той е прав, нали?
Откъде знаехте какво иска съдбата?
- Зарчето.
Зарчето.
Алфа - живот.
Омега - смърт.
Всичко е такова, каквото трябва да бъде.
Мислим си, че ние контролираме живота си, но всъщност се заблуждаваме.
Недейте!
Всичко свърши.
Бил е Феликс Ридле.
Самоуби се в пещерата.
А Полт?
Ще трябва да го освободим. Нямаме никакви доказателства срещу него.
Но той го е накарал да го направи. Как? Само той си знае.
"Следвай ме, ще те закрилям", ама друг път.
Обещай ми да се оправиш.
Без теб не е забавно.
С какво мога да Ви бъда полезна?
Г-жа Щокер?
- Кажете.
Отдел "Вътрешни разследвания". Може ли да Ви зададем няколко въпроса?
Ако не се бавим много.
- Да вървим.
Satan magister te protectat.
Sequere me, te protegam.
Донесете ми химикалка и лист хартия, моля.
- Добре.
И телефона ми.
Къде бяхте преди две нощи?
- У дома.
Някой може ли да го потвърди?
- Не.
Тогава е извършено убийство във Виена.
Е, и?
Оръжието е със същия калибър като при убийството на г-жа Антич.
Това означава, че е най-малкото подобно на тази пушка.
Ако приема, че сте права и Гедеон Винтер наистина е взел от склада пушката,
с която е била убита Антич, то значи, че тя може да е същата. Как мислите?
Съмнявам се. Има безброй оръжия със същия калибър.
Да, и аз така си помислих.
Но за всеки случай поръчах балистична експертиза
и съм убедена, че резултатите няма да ме изненадат.
Познавате ли Оскар Кошлик?
Кой е това?
- Жертвата във Виена.
През 70-те е ръководил комуна на художници.
Знаете ли кой е живял там?
- Не, но Вие ще ми кажете.
Гедеон Винтер.
Мисля, че е време да кажете истината.
Истината? Тя не Ви интересува. Искате само да ми лепнете обвинение.
Пробвайте. Но ако разполагате само с догадки и спекулации,
би трябвало да приключим разговора.
Една свидетелка е видяла мъж и жена след убийството на Кошлик.
Вие и Винтер отговаряте на описанието им.
Видяла ли е някой от тях да извършва деянието?
Приемам мълчанието за "не". Ако това е всичко, с което разполагате,
би трябвало да няма проблем да си тръгна. Искам да отида в болницата.
Какво искаш?
- Пушката в теб ли е?
Какво искаш да кажа? Че е у мен?
- Не е важно какво искам аз.
Нима? Надин Хофер ли те изпраща?
Сигурен съм, че Винтер е убил Кошлик, а ти също си била там, незнайно защо.
Не разбирам какво се случва с теб.
Толкова беше надъхана да го уличиш, а сега го защитаваш.
Защо тази внезапна промяна?
Гедеон държи ли те с нещо?
Аз...
Била съм в грешка.
Сега оправям грешката.
Гедеон е в болница и се бори за живота си.
Това, че го съжаляваш, не означава, че е невинен.
Странно е тези думи да излизат от твоята уста.
Мога да разбера лоялността ти.
Никой обаче не е над закона. Нито той, нито ти.
Кой определя какви са законите?
Не трябва ли понякога човек да престъпи закона,
за да бъде възстановена справедливостта?
Дай ми пушката.
В колата ти ли е?
Трябва да вървя.
Съжалявам, че нещата между нас не се получиха.
Не така, Ели.
Не трябва да слагаме такъв край.
Здравей.
Как си?
Открих връзката.
Ридле
е извършил убийствата по поръчка на Полт.
Sequere
me, te
protegam.
Satan magister
te protectat.
S... M...
T... P.
Той ни каза.
Само дето ние не го разбрахме.
Самир...
Мариане, Тобиас, Петер.
Малките имена на жертвите.
Това са децата...
Децата от младежката група на Полт в манастира.
Децата, които са го изобличили.
През цялото време отговорът е бил пред очите ни. През цялото време.
Не успяхме да го видим.
Гедеон?
Гедеон?
Хей!
Гедеон, моля те...
Моля те...
Той наказвал предателите си, без да оставя следи.
Наставлявал тези, които считал за достойни.
Но най-зловещото в цялата история на Якъл Кожодера от Залцбург е,
че никога не бил намерен.
Превод и субтитри: SN.