Yume a.k.a. Dreams (1990) Свали субтитрите
Сънувах някога... СЛЪНЦЕ ПО ВРЕМЕ НА ДЪЖД
Никъде няма да ходиш!
Слънцето грее, но вали.
Лисиците правят сватби в такова време.
И те не искат някой да ги види.
Ако ги видиш, много ще се ядосат.
Въпреки това ти отиде и видя...
...нещо, което не трябваше да виждаш.
Не мога да те пусна да влезеш.
Една зла лисица идва да те търси.
Тя остави това.
Сега трябва да се самоубиеш.
Отивай бързо и се моли за прошка.
Върни им ножа и им кажи, че се разкайваш.
Но те рядко прощават.
Така че бъди готов да умреш.
Тръгвай.
Ако не ти простят, не мога да те пусна вътре.
Но аз не зная къде живеят.
Ще ги откриеш.
В дни като тези винаги има дъги.
Лисиците живеят под дъгите.
ГРАДИНАТА С ПРАСКОВИ
Вземи това, како.
Благодаря.
А къде са гостите?
Бяхте шестима, затова донесох за шестима.
Грешиш. Но можеш да вземеш излишната.
Вече изядох своята.
Странно.
Бяхте шест. Някой си е тръгнал?
Не.
Сигурен съм, че имаше още някой.
Не ставай глупав. Стига.
Тръгвай, не ни пречи.
Ето я.
- Коя?
Шестото момиче.
Няма никой там.
Тя беше там.
Да не би да имаш температура?
Кажи ми...
...коя е тя?
Добре ли си?
Почакай!
Къде отиваш? Никой не ти е разрешил да излизаш.
Хей, момче!
Трябва да ти кажем нещо.
Слушай внимателно.
Никога повече няма да дойдем в дома ви.
Защо?
Семейството ти...
...отсече всички праскови...
...в тази градина.
Но Денят на куклите е в чест на цветовете на прасковите.
Той отбелязва началото на цъфтежа им.
Ние, куклите, олицетворяваме прасковените дръвчета.
Ние сме духовете на дърветата, животът на цветовете.
Как ще празнувате, след като дърветата са отсечени?
Погубените дървета леят горчиви сълзи.
Не плачи. Сълзите няма да помогнат.
Спрете да го обвинявате.
Това дете плака, когато отсичаха дърветата ни.
Той дори се опита да ги спре.
Да. Защото обича праскови.
Не!
Праскови могат да се купят.
Но къде ще си купите цяла цъфтяща градина?
Обичам тази градина...
...и прасковените дървета, които цъфтяха тук.
Но тях ги няма вече. Затова плача.
Добре. Разбирам те.
Той е добро момче.
Ще му позволим ли...
...да види цъфналата ни прасковена градина още веднъж?
ВИЕЛИЦАТА...
Пак става тъмно.
Настъпва нощта.
Не бъди глупак.
Напуснахме лагера само преди няколко часа.
Но излязохме късно. Успахме се.
Не може да бъде.
Едва 11 часът е.
Часовникът ти е развален.
Не.
Стрелките се движат.
Изглежда тъмно заради снега.
Отново се надига буря.
По-бързо! Да вървим!
Не се ли отклонихме от пътя?
Разбира се, че не.
Това дефиле скоро ще свърши.
Лагерът ни не е далеко.
И скоро ще бъдем там.
Достатъчно! Омръзна ми да те слушам!
Стига вече!
Ставай!
Изправяй се на крака! Да вървим!
Родени сме в планините.
Нима ще оставим снежната буря да ни победи?
Това е най-обикновена виелица.
Тази виелица никога няма да свърши.
Не бъди глупак.
Никога!
Няма да свърши, докато не умрем!
Добре.
Кратка почивка.
Някой идва!
Да. Някой идва!
Никой не идва! Така ни се струва!
Не трябва да заспиваме!
Заспиш ли, мъртъв си!
Събуди се!
Стой буден!
Събуди се!
Не заспивай!
Снегът е топъл.
Ледът е горещ.
Събуди се!
Добре ли си?
Събуди се! Хайде!
Погледни! Виж това!
Лагерът ни.
Лагерът ни.
ТУНЕЛЪТ
Редник Ногучи!
Да, капитане!
Ти...
Капитане, вярно ли е? Наистина ли съм убит в боя?
Аз...
...Не мога да повярвам, че наистина съм мъртъв.
Бях си вкъщи. Ядох специални сладки, които майка ми беше направила.
Добре си спомням.
Казвал си ми това.
Простреляха те. Загуби съзнание.
После дойде на себе си. Грижих се за теб и ти ми разказа тази случка.
Беше бълнуване. Говореше насън.
Направи ми впечатление. Още го помня.
Но след няколко минути ти умря.
Наистина умря.
Разбирам.
Но родителите ми...
...не вярват, че съм умрял.
Това е домът ми.
Майка ми и баща ми...
...са там...
...все още ме чакат.
Но това е факт. Мъртъв си.
Съжалявам, но си мъртъв
Наистина си мъртъв. Ти умря...
...в ръцете ми.
Ногучи!
Мирно!
Да поздравим капитана!
Оръжия...
...за почест!
Свободно!
Трети взвод се завърна в базата, сър.
Загуби няма.
Слушайте.
Разбирам какво чувствате.
Въпреки всичко...
...трети взвод бе унищожен.
Всички вие паднахте в боя.
Съжалявам.
Мен не ме убиха. Аз оцелях.
Не мога да ви погледна в очите.
Аз ви изпратих на смърт.
Вината е моя.
Бих могъл да прехвърля цялата отговорност...
...върху глупостта на войната.
Но няма да го направя.
Не мога да отричам - беше безумие от моя страна. Престъпление.
Знаете ли,
плениха ме.
Толкова много страдах по лагери, че смъртта ми се струваше избавление.
И...
...сега...
...когато ви гледам...
...чувствам не по-малка болка.
Знам, че вашите страдания са много по-големи от моите.
Но...
...честно казано...
...аз...
иска ми се да бях умрял заедно с вас.
Наистина бих искал.
Повярвайте ми.
Чувствам болката ви.
Наричат ви "герои" '...
...но умряхте...
...като кучета.
Както и да е...
ако се върнете в света по този начин, това няма да промени нищо.
Моля ви!
Върнете се.
Върнете се и почивайте в мир.
Трети взвод!
Кръгом!
Ходом...
...марш!
ГАРВАНИ
Здравейте.
Знаете ли къде живее Винсент Ван Гог?
Търсите ли го?
Той прекоси моста и тръгна по тази пътека.
Благодаря.
Но...
...бъдете внимателни. Той скоро излезе от лудницата.
Вие ли сте Винсент Ван Гог?
Но защо не рисувате?
Според мен това е Невероятното!
Да видиш, че не художникът прави картината.
Погледнете ли отблизо, ще видите - природа има уникална красота.
Когато улавям тази красота, просто се губя в нея.
След това, сякаш е сън, картината сама се рисува за мен.
Да, поглъщам панорамата, гълтам я изцяло, докрай.
И когато приключа, картината стои пред мен - завършена!
Толкова е трудно да я задържиш вътре в теб.
Как го постигате?
Ех, работя като вол, тегля сам себе си като локомотив.
Трябва да побързам. Времето лети.
Толкова малко време ми остава да рисувам.
Добре ли сте? Като че ли сте ранен.
Това?
- Да.
Вчера се опитвах да довърша автопортрета си.
Ухото не беше както трябва, отрязах го и го изхвърлих.
Слънцето ме задължава да рисувам.
Не мога да стоя тук, губейки си времето да говоря с теб.
ПЛАНИНАТА ФУДЖИ В ЧЕРВЕНО
Какво е това?
Какво става?
Да не би Фуджияма да е изригнал?
Ужас!
По-лошо и от ада!
Не знаете ли?
Атомната централа експлодира.
Шест атомни реактора.
Експлодират един след друг.
Япония е малка, няма къде да избягаш.
Всички знаем това.
Няма спасение. Но все още може да опитаме. Имаме ли друг избор?
Това е краят.
Но...
...какво се е случило?
Къде изчезнаха всички тези хора?
Къде избягаха?
На дъното на морето.
Делфини.
Дори те напускат.
Щастливци са делфините.
Могат да отплуват.
Това няма да им помогне.
Радиацията ще ги настигне.
Облаци дим...
...червен.
Това е плутоний-239.
Една десетмилионна част от грама причинява рак.
Жълтият е стронций-90.
Ако попадне в теб...
...причинява левкемия.
Пурпурният е цезий-137.
Влияе върху репродуктивните възможности.
Предизвиква мутации.
Създава чудовища.
Човешката глупост е невероятна.
Радиацията е невидима.
И понеже е опасна, са я оцветили.
Но това само ще ви позволи да разберете от какво точно ще умрете.
Визитната картичка на смъртта.
Довиждане.
Почакайте!
Радиацията не убива изведнъж.
И какво от това?
Бавната смърт е още по-лоша.
Отказвам да умра бавно и мъчително...
Възрастните хора умират, но те са живели достатъчно..
А децата дори не са започнали живота си. Не е честно.
Очакването на смъртта не е живот.
Казваха ни, че ядрените реактори са безопасни.
Че реална опасност са не реакторите, а човешка грешка.
Ако няма грешки, няма и опасност. Така ни казваха. Какви лъжци!
Ако те не бъдат обесени за това ще ги убия със собствените си ръце!
Не се тревожи. Радиацията ще го направи вместо теб.
Съжалявам.
Аз съм един от тези, които заслужават да умрат.
ПЛАЧЕЩИЯТ ДЕМОН
Ти си човек, нали?
Какво ти има?
Ти демон ли си?
И така може да се каже.
Но някога бях човек.
Какъв свят само!
Толкова глупав!
Много отдавна...
...това беше красиво поле, покрито с цветя.
После ядрените бомби и ракети...
...превърнаха това място в пустиня.
Сега...
заради тези радиоактивни облаци...
...тук растат странни цветя.
Глухарчета.
Глухарчета?
Огромни глухарчета?
Това е роза.
Стеблото е израснало през чашката на цвета...
и пъпката отгоре на нищо не прилича.
Тук всичко е заразено с радиация.
Тя причинява тези мутации.
Цветята са осакатени.
И не само цветята.
Хората също. Погледнете ме.
Глупавото човечество направи това.
Превърна планетата ни в склад за отровни отпадъци.
Природата, на която се любувахме, изчезна от лицето на земята.
Изгубихме птиците, животните, рибата.
Наскоро...
...видях двуглав заек...
...едноока птица...
...и космата риба.
С какво се храните тогава?
Тук няма какво да се яде!
Изяждаме се един друг.
Първо най-слабите.
Сега дойде и моят ред.
Но дори и тук си има йерархия.
Демоните с един рог, като мен,
...биват изяждани... от тези с два или три рога.
Преди те имаха власт и престиж.
И сега, като демони, те пак са на върха.
Остави ги.
Нека имат повече рогове.
Нека се мъчат повече, като гледат това, което са направили.
Това е ад.
По-лошо от смъртта.
Те не могат да умрат, въпреки че го искат.
Това е наказанието им -
безсмъртието.
Измъчвани от греховете си...
...те трябва да страдат вечно.
Скоро ще ме изядат. Това ще е моето избавление.
Но аз не искам да бъда изяден.
И затова избягах.
Но когато огладнях...
...се отвратих от самия себе си.
Когато бях човек, бях фермер.
Изливах галони мляко в реката, за да поддържам цените високи.
Унищожавах картофи и зеле с булдозера.
Какъв глупак съм бил!
Чуваш ли това?
Когато настъпи нощта...
...върховните демони вият от болка.
Рогата им причиняват болка, по-лоша и от рак..
Молят за смърт, но са осъдени да търпят своите мъки вечно.
Но никой няма да ги убие.
Остава им само това - да крещят.
Ела, ще ти покажа.
Ще видиш как плачат.
Моят рог също започна да ме боли.
Върви си.
Къде да отида?
И ти ли искаш да станеш демон?
СЕЛОТО С ВОДЕНИЦИТЕ
Добър ден.
Добър ден.
Добър ден.
Добър ден.
Как се казва това село?
Няма име.
Наричаме го просто "Селото".
Някои му викат "Селото с водениците".
Всички селяни ли живеят тук?
Не.
Живеят и на други места.
Тук няма ли електричество?
Нямаме нужда от него.
Хората бързо свикват с удобствата.
И започват да мислят, че комфортът е най-важното
И забравят кое е наистина важно.
А как си светите?
Имаме си свещи и светилници.
Но през нощта е толкова тъмно.
Да. Така и трябва да бъде през нощта - тъмно..
Защо нощта да е светла като ден?
Аз не искам през нощта да е светло, не мога да виждам звездите.
Имате оризови полета.
Нямате ли трактори, с които да ги обработвате?
Нямаме нужда от тях.
Имаме крави и коне.
А с какво се отоплявате?
Предимно с дърва.
Нямаме право да отсичаме дърветата, но...
ни стигат падналите от само себе си.
Нарязваме ги и ги използваме за огрев.
А ако ги преработим в дървени въглища,
...само няколко дървета могат да дадат топлина колкото цяла гора.
Да, и оборският тор също гори добре.
Стремим се да живеем по начин, по който трябва да се живее.
Природосъобразен начин на живот.
Хората днес са забравили...
...че са просто част от природата.
Да, те унищожават природата...
...от която зависи животът ни.
Винаги мислят, че могат да направят нещо по-добре.
Особено учените.
Те може би са много умни,
...но повечето не разбират...
...сърцето на природата.
Само изобретяват неща, които накрая правят хората нещастни.
И въпреки всичко се гордеят със своите открития.
А най-лошото е, че повечето хора са съгласни с тях.
...мислят, че те правят чудеса.
Издигат ги на пиедестал.
Те не разбират, но убиват природата.
И дори не забелязват, че вървят към гибел.
Най-важните неща за човешките същества са...
...чистият въздух и чистата вода...
...и дърветата и тревата, които ги създават.
Всичко е замърсено,
...замърсено завинаги.
Мръсен въздух, мръсна вода...
...замърсяващи и човешките сърца.
По пътя насам забелязах...
...някакви деца да полагат цветя върху камъка до моста.
Защо?
O, това ли.
Баща ми веднъж ми разказа.
Преди много време...
болен пътешественик умрял край моста.
Местните жители го съжалили и го погребали там.
Поставили на гроба му голям камък...
...и положили цветя върху него.
Слагането на цветя там се превърнало в обичай.
Не само децата.
Всички селяни...
...слагат цветя, минавайки оттам,
въпреки че повечето не знаят защо.
Днес някакъв празник ли има?
Не, погребение.
Странно ли ви се струва?
Хубаво, весело погребение.
Добре е...
...да работиш здраво...
...да живееш дълго и да заслужиш благодарност...
Нямаме нито храм, нито свещеник.
Затова всички селяни...
...съпровождаме мъртвите...
...до гробището на хълма.
Не се радваме, когато умират деца или млади хора.
Това е загуба, а не празник.
Но за щастие...
...хората в селото живеят природосъобразно.
Затова умират на почтена възраст.
Жената, която погребваме днес...
...доживя до 99 години.
Трябва да ме извините...
...но ще ида да се присъединя към шествието.
Честно да ви кажа...
...тя беше първата ми любов.
Но ми разби сърцето...
...и ме изостави заради друг.
Между другото, Вие на колко години сте?
Аз?
103.
Хубава възраст да се сбогуваш с живота...
Някои казват, че животът е труден.
Това са само думи.
В действителност е хубаво да си жив.
Вълнуващо е.
Субтитри: kamenix