Shef - 06x02 (2024) Свали субтитрите
Александър Борисович!
Честито!
Радвам се да ви видя на свобода.
- Честито.
Браво! Добра работа.
Александър Борисович, искате ли на ресторант? В най-хубавия.
Да отбележим събитието. Все пак две години бяхте затворен.
Ти да не си глупак? Какво отбелязване? Аз съм инвалид, сърдечно болен.
Имаш ли телефон?
- Да.
Чист ли е?
Получи се.
Чух. Но сега и аз съм в бизнеса, можеш да бъдеш спокоен.
Имах много време да обмисля плана до най-малки подробности.
Няма да има засечка. До скоро виждане, Граф.
Към летището! В Питер!
Ш Е Ф Ъ Т РАБОТА ЗА МЪЖЕ
Какво правиш?
- Бягам.
Къде ще бягаш? Това е спецназ. Ще те хванат.
Какво да правя?
- Ела тук.
На, вземи.
- Защо?
Върви!
Като викинги.
- Викинги?
Лежи! Лежи по очи!
Чисто!
- Огледайте жилището!
Намерих!
Колко ли кинти има тук?
- Губарев!
Доведи поемни лица.
- Слушам.
Къде е стоката?
- Каква стока?
Десет кила синтетика, какво се правиш? Дето докарахте от Финландия. Къде са?
Няма никаква стока. Измислихме го, да вземем парите и да избягаме.
Елате, елате.
Изчакайте тук.
Върни ги обратно!
- За какво говориш?
Върни парите, казах! Не са твои, Черняев, нито мои.
Какво си се лепнал, това е боен трофей.
Броя до три!
- И какво? Ще ме застреляш ли?
Я стига!
Стига, казах! В затвора ли ти се ходи?
Какви сте досадници всички.
Подполковник Артьом Вадимович Хомутов
по-малко от година ръководеше отдела за разследване на резонансни убийства.
Но за това време се изяви като безценен служител,
талантлив оперативник...
- Пие ми се.
... и отличен ръководител. Неговият отдел функционираше
като едно цяло.
Хомутов имаше добри перспективи, такива като него са един на милион.
В този трагичен ден управлението ни много загуби.
От свое име и от името на всички служители
в Главно управление на МВД - Санкт-Петербург и Ленинградска област
поднасям искрени съболезнования
на семейството и близките на Артьом Хомутов.
Отваряй по-бързо!
Да, Алиса Евгениевна, тъкмо свърших. До половин час идвам.
Не, не идваш. Носиш си камерата, нали?
Разбира се. Направих хубави кадри, ще станат за архива.
За това после. Изпращам ти един адрес,
където е имало престрелка. Бегом там, снимаш и разпитваш свидетелите.
Откъде ще ги взема тия свидетели, а и колко време е минало...
Просто хващаш някого да влезе в кадър. Аз ли да те уча?
Нужно е някой да стои, да сочи с ръка и да говори нещо.
Ще сложим снимката на първа страница.
- На първа страница? Супер! Дадено.
Здраве желая.
Хайде, наливай.
- Пълна е, не виждаш ли.
Стига, достатъчно. Та какво казваш?
Отиваме, разбираш ли, с Тьомич на адрес.
А там...
Другарю генерал, извинете. Ние тук...
Да поменете другар е благородно, само че...
по-тихо поне.
- Тъй вярно!
Другарю генерал, може би и вие... с нас?
Загубихте свой боен другар, разбирам.
Но някой трябва да работи все пак.
Дори в такъв ден.
Юра, ела за малко.
- Слушам.
А вие не се увличайте.
- Тъй вярно, другарю генерал.
Здравейте.
Аз? На мястото на Хомутов?
Мислиш, че не заслужаваш?
- Даже не знам, Виктор Сергеевич.
Началник отдел. Това е длъжност за полковник, а аз...
Званието не е показател.
Или те е страх, че може да не се справиш?
Разбира се, че ме е страх, дали ще се справя.
Юра, трябват ми надеждни хора на ключовите места.
Разгледах досието ти. Имаш добра разкриваемост.
Така че по-добре ти, отколкото някой чужд.
Не се притеснявай. Ще помогна, ако се наложи.
Благодаря.
Добре тогава. Благодаря за доверието.
Успя ли да разбереш нещо за Графа?
- Да, но само оперативна информация.
Тази информация е много малко обаче, трохички.
Знае се, че се занимава с наркотици, при това с твърда ръка.
Има репутация, така да се каже. Но никой не знае кой е.
Ясно. Засега само слухове.
- Да...
По-добре питайте в ОБОП, Малакин изглежда нормален човек.
Правилен.
- Благодаря, Юра, ще го имам предвид.
А неговите подчинени?
Видях днес един на гробището. Меко казано, не беше трезвен.
Забелязах, Виктор Сергеевич.
Вярно, при нас има всякакви. Макар че, Малакин ги държи здраво.
Това не се харесва на всички.
- Точно за тях питам, Юра.
Нуждая се от твоята помощ.
Няма никой, като за късмет.
Я виж, каква огледалка!
- К'во? Къде?
Ей, момчета! Тук ли живеете?
Здрасти. Защо?
Журналист съм от "Невски хроники". Тук е имало престрелка, знаете ли?
Аха, журналист значи...
- Да. Помислих, че може
вече да сте чули какво е станало. Или сами сте видели? Разкажете ми.
Ами да... Видяхме.
Накратко, беше ей тук.
Ние идвахме оттам...
Изчезваме!
Спокойно, Малакин. Вие сте в собствения си кабинет.
Чувствайте се като у дома си.
Кафе?
- Не, благодаря, аз за минута.
Генадий... как сте по баща?
- Може само по име.
Добре. Генадий,
сега провеждаме оперативна разработка на криминалния авторитет Граф.
Чували ли сте за такъв?
- Да.
Този прякор се мярка в донесенията на агентурата.
Имаме свидетел, готов да даде показания срещу него.
Планираме задържането на Графа. Бих искал да съберем повече материали,
за да не може да се измъкне.
Разбирам.
- Занимавате се с орг. престъпност.
Авторитетите са ваш профил. Възложете на подчинените си
да подготвят материали за този Граф.
- Ще бъде направено, другарю генерал.
Ще съобщя на моите, ще активизираме агентурата.
Ако изскочи нещо, веднага при вас.
- Не при мен.
Операцията провежда отдел Убийства, предавайте информацията на Юра Васков.
От утре той е в.и.д. началник отдел. Действайте!
Слушам.
Недейте, моля ви! Недейте!
Всичко, което имаш, е благодарение на мен.
Открил си нов обект, без да ми кажеш.
- Не успях! Не успях да кажа!
А да споделиш печалбата? Особено с този, който те храни.
Канех се да ти кажа, Кочевник. Честна дума, Кочевник.
Канел се той... Изхвърли този боклук оттука.
Недейте, моля ви! Ще направя всичко, което кажеш!
Бяха 30%, сега са 50. И охраната ще е моя, за контрол.
Добре. Ще направя всичко, както кажеш. Всичко ще направя.
Ти май вече го направи. В гащите.
Благодаря. Благодаря.
Ама че смърди тоя...
Казах ти да дойдеш само ако узнаеш нещо важно.
Ами узнах. Накратко, не намерих тия, дето искаха да ме вербуват.
Но имам друга подсказка. Ония двамата, дето ме следяха със старата Жигула.
Дошъл си да ми кажеш нещо, което знам?
- Не.
Човек от полицията ми подшушна, че колата е била стегната за работа.
Добре стегната. На вид каруца, а реално развива висока скорост.
Малцина в града изпълняват такива поръчки.
Бандата на Черкеза, дето грабеше златарски магазини,
бяха с такава.
- Това имам предвид.
Намери го и измъкни всичко, което можеш.
Повтарям, това е скъпа професионална фотокамера.
За пиячката ли се сбихте?
- Каква пиячка?
Изпълнявах редакционна задача. Нападнаха ме, отнеха ми камерата.
Да не си журналист?
- Да, журналист.
Павел Разторгуев, "Невски хроники".
- Разторгуев?
Да не сте роднина?
- Чий роднина? За певеца ли говорите?
Добре, сам ще се заема с него.
Ела да напишеш заявление.
Да!
- Юра, добре, че си тук.
Каква е тази работа с Графа? Наистина ли готвите залавяне?
Ама и ти намери време...
Главата ми е квадратна. От сутринта...
погребение, после поседяхме с момчетата...
Защо питаш?
- Просто така. Браво! Страхотни сте!
Ние също работихме по него, но имахме само оперативна информация.
Имате ли свидетел?
- Разбира се.
А какъв е? Надежден ли е?
- Много. Петнайсет години минимум.
Виж какво... ако си дошъл по работа, по-добре утре.
Главата ми реално е квадратна. Въобще нищо не вдявам.
Ясно, добре. Разбирам.
Щом свидетелят ви е толкова сигурен, охранявате ли го поне?
Че всичко може да се случи...
- Да, бе, охраняваме го.
Откъде да намеря хора? Стои си сам...
в конспиц... в конспиративната квартира на...
"Ткачи".
Я хайде да ударим по едно
на изпроводяк.
- Не, брат, сега съм...
Хайде, хайде!
- Извинявай, друг път.
Да, добре.
Е, спомни ли си?
Знаете, че имам много клиенти.
Защо безчинствате?
- Ние ли безчинстваме?
Не, мъжки. Дори не сме започвали. Но щом казваш - сложете го на стола!
Вържете го!
Стига!
Къде има розетка тук? Ама че бардак.
- Вие какво... Какво правите?
Момчета... ама вие сериозно ли?
Знаеш ли каква е разликата
между огромно удоволствие
и електрически удар?
И двете предизвикват конвулсии. Но има един нюанс.
Шива... нищо повече не...
Шива, значи. Извинявай, мършо, но това е малко.
Райт! Бар Райт!
Той е постоянен клиент там. Всички го познават. Търсете го там.
Стани и пей, мършо!
Какъв дявол...
Качи се тук. Веднага!
Тук няма никой! Що за мушенгия е това?
К'во ти става?
Изработиха ме като шаран. Хвърлиха ми стръв и аз се хванах.
Че и сам се домъкнах.
Какъв глупак съм! Глупак!
Стой! Полиция!
Другарят генерал лично!
Откога работиш за Графа?
- Откакто Сарматов ме взе при себе си.
Само че предупреждавам веднага, другарю генерал:
нищо не знам и не съм виждал Графа.
Отначало контактувахме по Месинджър,
после пратиха този тъпак за свръзка.
- Черняев също ли е в играта?
Черняев е пълен кретен.
Казах му да се завърти покрай Васков, и той отиде.
Другарю генерал, не е имало никакъв свидетел, нали?
Утре както обикновено.
- Слушам.
Падна ли ми, гадино?
Харесва ти да биеш жени, така ли, помияр мръсен?
Ще те убия!
Гръмни го!
Изчезваме!
Стой! Аз съм от полицията!
Как е възможно? Да дойдат в дома на началника на Криминална?
И то в първите дни след назначаването му.
Откъде знаят адреса ви?
- Добър въпрос, Егор Матвеевич.
Ще ви осигурим денонощна охрана. Недопустимо е случаят да се повтори.
Който сам се пази, и Господ го пази!
- Охрана не е необходима,
но не бих се отказал от видеонаблюдение във входа.
Ще наредя да стане възможно най-бързо.
Добре е да ви види лекар.
- Дреболия, одраска ме с пистолета.
Да, стремително започнахте вие, Виктор Сергеевич.
Кому успяхте да пресечете пътя?
Свърших.
- Пак ви казвам, нищо не видях.
Чух гърмежи, но когато погледнах през шпионката,
там вече нямаше никой.
- Извинете за безпокойството.
Виктор, новият ви съсед.
- Добър вечер. Оксана.
Заради вас ли беше този дисонанс?
Мисля, че е някакво недоразумение. Уверявам ви, няма да се повтори.
Много хубаво свирите.
Благодаря.
- Пиано?
Електрическо.
- Тоест, синтезатор.
Тоест, електрическо пиано.
Не е едно и също.
Извинете, свободна ли съм?
- Да, разбира се. Благодаря ви.
Дисонанс?
Виктор Сергеевич!
Виктор Сергеевич, не смятате ли, че това може да е отговор от Графа?
Отначало застреляхте Сарматов, когото той протежираше.
ОСБ заловиха Губарев. На мястото на Графа и аз бих побеснял.
Зачистват хората му в полицията. Макар че...
Твърде бързо е, но...
- Единият от тях извика:
"Харесва ти да биеш жени?"
- На кого?
На вас? Сериозно?
- Мисля, че не са търсили мен.
Първо, не биха дошли с травмат при началника на Криминална полиция.
Особено за отмъщение. Второ, тук е било конспиративна квартира.
Някой от полицаите си е извадил ключ
и я е използвал не по предназначение.
Много бих искал да разбера кой.
Добре, ще предам на криминалистите.
Нямахте ли собствено жилище в Питер?
- Дадох го на сина си.
Пресконференция с губернатора? Скука. А и пресслужбата изпраща релийз.
Напразна загуба на време.
- Нашият разговор е загуба на време.
Кирилов е на задание, няма кой друг да отиде. И въобще,
след като профука редакционната камера,
по-добре да мълчиш.
- Профукал? Едва не ме убиха.
Ако те бяха убили, сега щях да давам интервюта.
Какъв човек беше! Убийството на журналист е сензация.
Каква сензация? Никой не ме познава. Докато вие...
телевизионна звезда...
- Бях.
За какво намекваш?
- Само ми е интересно защо напуснахте.
Защото се уморих, омръзна ми да съм в светлината на прожекторите.
Прииска ми сама да организирам всичко, да повдигам сериозни теми.
Така че си плюй на петите и тичай на работа!
Така... Какво става
с рекламата на първа страница?
- Готово, Алиса Евгениевна!
Ако нашата реалност е компютърна симулация, значи всичко е възможно.
И да забогатеем?
- Въобще всичко.
Да летиш, да преминаваш през стени. Важното е да съзнаваш,
че се намираш в компютърна реалност. Знам, че е трудно.
Стига си ме товарил.
Това е той!
Звънар, Шива е тук.
Ясно.
- Какво каза?
Здравейте.
- Здравейте.
Здрасти.
- Здрасти.
Разторгуев те търси. Каза, като се появиш, веднага при него.
За какво?
- Нямам идея. Върви.
Знам, че редовите служители са способни да нарушават правилата.
Да работят през пръсти. Но това вече е прекалено.
Да обърнете ведомствения апартамент на бордей!
Виноват, другарю генерал.
- Виноват?
Това ли е всичко, което можете да кажете?
Имам проблеми с жената. Големи проблеми.
Понякога, когато се скараме,
няма къде да отида, другарю генерал. Аз съм от Орел.
Колегите в отдела са семейни, как да отида у тях.
А квартирата с месеци стои празна.
- Стоеше.
Простете ми, моля ви. Повече няма да се повтори. Обещавам.
Това не е всичко.
Нанесли сте побой над жена. Коя е тя?
Как? Откъде...
- Зададох въпрос.
Получи се неприятна ситуация.
Поръчах си проститутка по интернет.
- После?
Излизам от душа, портфейлът преместен. Гледам - половината пари ги няма.
Искала е да ме обере, мръсницата. Мен още ме държеше свадата с жена ми.
Побеснях. Падна ми пердето.
Преби ли я?
- Не, не, моля ви се.
Само няколко шамара.
И май й скъсах дрехите.
И я блъснах по стълбите.
Какво ще стане с мен сега?
Тортата ви.
- Благодаря много.
А, да, някой да ме е търсил тук?
Мисля, че някой питаше бармана за един от постоянните ни гости.
Не помня за кого точно. Ако искате, мога да уточня.
Не, благодаря. Няма нужда.
Здрасти, какво е менюто?
- Съвсем си си изпушил мозъка.
Нали ти казах, това...
е условно почукване.
- Да, на мен две.
Да не си откачил? Не ми пъхай пари, че ще ти счупя ръцете.
Второ, дължиш ми пари.
Като ги върнеш, тогава купувай. Чупка!
- Карабас, сега съм притеснен.
Изчезвай!
- Карабас, виж какво намерих.
Вземи я вместо дълга. Видях в нета, струва майка си и баща си.
Знам, че се интересуваш от електроника.
Дай калъфа.
Чакай зад ъгъла.
- Супер си, Карабас, от душа!
Сухар ще дойде, сипи му както обикновено.
Територията на Лапинското летище премина от Министерство на отбраната
към правителството на Санкт-Петербург.
И ние съвместно с управата на Ленинградска област
пристъпихме към строителството на Лапинското летище.
Чакахме това дълго време, но направихме първата крачка.
Всичко ще бъде написано в пресрелийза.
- Да, знам, просто...
да не изпусна нещо.
Радваме се, че проектът се реализира именно в Лапински район,
който граничи с Петербург.
Това е огромен приток на инвестиции, а и работни места в двата региона.
Мисля, че до 10 години
Лапинск ще стане голям промишлен и логистичен клъстер на областта.
Това не може да не ни радва.
- Какво ти е на физиономията?
Бандитски куршум или си купонясвал?
- Почти позна за куршума.
Не се шегувам, имаше дори съобщение. Не си ли чела?
В момента изграждаме терминал А. Това е карго летище, товарна авиация.
Ние изпреварваме графика, затова планираме
да предадем обекта в края на тази година.
После терминал В - бизнес авиация,
а след пет години официално откриваме терминал С.
Това са пътнически превози, чартърни и редовни полети.
Благодаря, Константин Лвович. Въпроси?
Госпожицата в розово.
- Инна Томилинская, "Питерски куриер".
Кореспондентите ни бяха на обекта, за да говорят със строителите.
Поне от една седмица там практически не се работи.
Как ще го коментирате? Благодаря.
Правителството на Санкт-Петербург и МТН Груп
са инвеститори на проекта.
Въпросът ви е по-скоро към изпълнителя, фирма НекстПромСтрой.
За съжаление, няма техен представител.
- Виталий Фьодорович,
ако позволите, ще обясня.
- Моля.
Ситуацията е такава... Строителството на такива сложни промишлени обекти...
Къде са от НекстПромСтрой?
- Не знам, Виталий Фьодорович.
... в това число и така наречения естествен престой,
докато конструкцията улегне.
Брато, да не мислиш, че си измислям? Учените казват,
че има само един шанс на милион Вселената да не е компютърна реалност.
Когато го чух, направо се шашнах.
- Писна ми от теб, майка му стара!
По-добре теб да застрелям, отколкото...
Здрасти.
Дай пистолета. Пистолета!
Тръгвай!
Полиция! Има ли някой?
Странно...
Много странно.
Стоп!
Излезте!
Върви!
- Виж какво,
нямаме нищо против теб. Искахме само да поговорим.
Тук съм. Говори!
Накратко, такова... ние сме от Кочевника.
Чувал ли си?
- Е?
Каза да ти предам...
Аз съм. Хората на Кочевник ме намериха.
Как?
- Не се безпокойте за това.
Ще отсека тази опашка.
- А хората на Кочевник?
Ще се справиш ли?
- Вече.
Кочевник почва да нервничи значи. Нищо, тепърва ще се изнервя.
Избави се от месото.
- Да, Графе.
Мразя те.
Другарю генерал, задържахме ония двамата, които ви нападнаха.
Камера по съседство беше засякла номера на колата им.
Кои са те?
- Братът на пребитата жена
и негов приятел, излязъл от затвора.
Тъкмо празнували, когато разбрали какво се е случило
и решили да отговорят по мъжки.
Знаели адреса,но не познавали Черняев.
- Ясно.
Здраве желая.
- Здравейте.
Сега в отдела ми останаха трима оперативници,
а едва вчера бяха петима.
- Не е важно количеството,
а качеството на личния състав.
Да.
Да. Разторгуев.
- Виктор Сергеевич, ЧП.
Убит полицай на вашия адрес.
Една секунда!
Носете го.
Разрешете да се обърна. Майор Терентиев,
началник на местната полиция.
Вие живеете в нашия район.
- Кой е той?
Районен инспектор.
След случая вчера му бе наредено да провери всички тавани и мазета.
Разбирам, формалност, но все пак...
- Говорете по същество, майор.
Съседка от последния етаж забелязала, че вратата към тавана е отворена,
решила да провери, а там инспекторът... мъртъв.
Да видим има ли отпечатъци.
- Здраве желаем, другарю генерал.
Виктор Сергеевич, може ли за секунда?
Я кажи, новият генерал има ли роднина журналист?
Не знам. Не се интересувам от личния му живот.
Надут пуяк.
Виктор Сергеевич, вчера биха могли просто да ви объркат... Случва се.
Но тук се е готвело нещо сериозно.
- Поясни.
Виждате ли примката в стената?
Съвсем прясна е. Монтирал я е убиецът на инспектора.
Мисля, че е алпинистко снаряжение за фиксиране на въжето, разбирате ли?
А два етажа по-надолу е точно вашият апартамент.
Ако тази подготовка е,
за да се спуснат в нужния момент по въжето при вас?
Направо на балкона. Виктор Сергеевич, мисля, че ви преследват.
Да. Ще наредя на екипа да подготви.
Вече са се заели заедно с министъра на икономиката.
Да, да. Разбира се.
Веднага. На вас или вашия помощник.
Много поздрави на министъра.
Какво има?
- Опитвам да се свържа с изпълнителя.
Телефоните на НекстПромСтрой не отговарят.
Мобилният на директора - също.
- Какъв е тоя бардак!
Плащаме им за строителството и цял ден не можем да се свържем!
Че и пресконференцията пропуснаха!
- Нямам думи, Виталий Фьодорович.
Какво да правя?
- Как какво?
Отивай в офиса и ми доведи лично генералния им директор.
Ако не иска, ще го доведат насила, така им предай!
Ясно.
Мисля, че това е отмъщението на Графа, Виктор Сергеевич.
Няма кой друг.
Преценете сами: за няколко дни
успяхте да премахнете две къртици от полицията.
Отмъщение? Доколкото разбирам, не е такъв човек.
В какъв смисъл?
- Отдавна има бизнес, нали така?
И никой нищо не знае за него.
Винаги остава в сянка. Както се казва, големите пари обичат тишината.
Щателна конспирация, защитени месинджъри...
А тук... Не.
Някак не се връзва.
- Не се връзва.
Да разсъждаваме логически. В града сте съвсем отскоро.
Кому за това време бихте могли
да пресечете пътя?
- На пръв поглед, никому.
На пръв поглед, никому.
Но само на пръв поглед.
Виктор Сергеевич, прегледахме записите на видеокамерите.
Намерихме го. Влязъл е в блока с голяма чанта.
Съседите не го познават. Интересно, че след убийството на инспектора
камерата във входа не го е засякла.
Навярно се е измъкнал през мазето или тавана, да не рискува да го видят.
Браво.
- Поне нещо.
Кочевник, донесоха нещо за теб. Карабас го праща.
Кой?
- Дребен търгаш, не го знаеш.
Казва, че може да те заинтересува.
- Дай да видя.
Ето, гледай. Има запаметени много снимки.
Не можеш ли да ми обясниш простичко? Защо ме караш да си губя времето?
Ето, виждаш ли снимката?
- Полицай, и какво от това.
Гледай нататък, става интересно. Ето един младеж в кадър.
Виж какво пише на баджа.
Павел Разторгуев, кореспондент.
Това ли е, за което си мисля?
- Потърсих в Интернет.
Когато Разторгуев за първи път дойде в Питер,
на сайта на полицията качиха биографията му. Пишеше:
женен, син Павел. Това е той и неговият сополанко.
Това може да ни потрябва.
Какво става с нашата работа? Обадиха ли се, намериха ли онзи изрод?
Трябваше да се обадят преди два часа. Сега ще проверя.
Телефонът е изключен. Да не са извън града?
Или...
Здравейте.
Добър ден.
- Помощник на губернатора Малоземцев.
Нужна ми е фирма НекстПромСтрой.
Къде се намират?
- На втория етаж, лявото крило.
Почакайте! Ето ви временен пропуск.
- Благодаря.
Чакайте! Чакайте!
Те напуснаха.
Здравейте. Втория етаж, лявото крило?
- Да.
Ако сте за наем, идете на първи етаж.
- Какъв наем?
Къде е офисът на НекстПромСтрой?
- Какво сте се развикали?
Те напуснаха. Още завчера.
Казаха, че затварят. Няма вече такава фирма.
Ако хората ни са мъртви, значи той ги е издал. Няма кой друг.
Къде си, мършо?
Ще умираш бавно, сега ще ти счупя краката.
Никой няма.
Мамка му...
ОБАДИ МИ СЕ
Кочевник...
Това май е за нас?
Вземи телефона.
Включи го.
Дай насам.
Какви са тия игри.
Един телефон в паметта. Смешник.
Има фантазия.
- Какво да правим?
Е, обадих се. Ти кой си?
- Предполагам, вие сте Кочевник?
Приятно ми е. Много съм слушал за вас.
- Аз нищо не съм чувал за теб, мършо.
Ти въобще кой си?
- Наричат ме Граф. Говори ли ви нещо?
Идваш на моя територия, вербуваш хората ми, спираш ми въздуха.
Не е хубаво това, не е редно.
- Всяко явление има две стадии:
развитие и залез, живот и смърт. Ако не се развиваш, деградираш.
Ако бизнесът ви залязва, някой друг, развиващ се, ще заеме мястото ви.
Това е естествено.
- Тръгнал си да ме учиш?
Мислиш се за безсмъртен?
Какво, война ли искаш?
- Моля ви се, точно обратното.
Искам да поговорим. Да се срещнем и да обсъдим всичко.
Мисля, че е дошло време.
Гадове! Гадове!
Юра, защо си такъв?
- Не знам как да ви кажа.
Говори направо.
- Минахме килъра през базите - нищо.
Тогава решихме да използваме системата за разпознаване на лица.
Често помага, навсякъде има камери.
И...
- Нищо ли не намерихте?
Напротив, намерихме. Но...
С една дума, преди няколко дни тази мутра е била засечена
на летището. Вижте снимката.
Това е той. Със сигурност.
Гледайте нататък.
Митрофанов?
Невъзможно. Осъдиха го на 15 години.
- Именно. 15 години.
Но сега знаем кой е искал да ви убие.
превод и субтитри: Василиса Translator's Heaven