Oviri (1986) Свали субтитрите
ПАРИЖ, 1893 г.
Каза ми, че когато се върнал в Европа от Таити,
е имал четири франка в джоба си. Но това не го тревожело,
защото донесъл картините си. Бил е напълно убеден,
че щом хората ги видят, животът му ще се промени.
Жюлиен!
Няма начин да не ги харесат.
- Още по-нагоре.
Дълго чаках този момент.
Много дълго.
"Нафиа фа ипоипо". Какво означава това?
"Де да можех да рисувам".
Червено куче!
От това се страхувах.
- От какво?
3000 франка са много пари. Трябва да свалим цените.
Мислиш ли, че няма да се продадат?
- Сигурен съм.
Знам какво трябва да направим.
Какво?
- Да удвоим цените!
Г-н Волар. Госпожо. Представям ви г-н Гоген, художникът.
Интересни картини.
- Клише.
Не казах, че ги харесвам, а че са интересни.
Наистина ли го мислите?
Липсата на перспектива несъмнено е интересно решение.
Не е просто решение, а израз на емоции.
Да, но перспективата... Не знам как да се изразя...
Виждате ли? Не можете да изразите идеите си дори с думи.
Представете си колко е трудно да го направите по друг начин!
Харесвам тази картина. А ти?
Тази – да, въпреки че не разбирам принципите на символизма.
Не е нужно да разбирате, а да чувствате.
Дега е тук.
Номер 37.
- Да, г-н Дега.
Искам да я купя. Изпратете ми я.
- Разбира се, г-н Дега.
Г-н Дега, явно се възхищавате на творбите на г-н Гоген.
Рисува като вълк.
Г-н Дега!
Забравихте си бастуна.
- Благодаря.
Г-н Льоклерк!
- Това е новият ви съсед.
Чух за него.
- Г-жа Ида Молар, Пол Гоген.
Надявам се да бъдете толерантен съсед.
Съпругът ми е композитор и вдига много шум.
Човек с късмет.
- В момента е на работа.
Нищо не чувам.
- Не е тук.
Работи в Министерството на земеделието.
Днес ли открихте изложбата си?
- Да.
Доволен ли сте?
- Мога да твърдя,
че ще пожъне голям успех.
- Радвам се.
Извинете ме. Довиждане, Жюлиен.
Невероятна е.
- Изразява един от митовете им.
Какъв мит?
- Сложно е за обяснение.
Но вярват в нещо много просто.
В какво?
- Че няма живот след смъртта.
Нямаше да се сетя.
Така е.
Явно творбите ми са трудни за възприемане.
Може ли да вляза, г-н Гоген.
- Разбира се.
Седни.
Харесва ли ти цветът?
- Да, харесва ми.
Имах приятел художник, който беше обсебен от жълтия цвят.
По онова време аз обичах червения и двамата много се карахме.
След смъртта му, жълтия цвят доби нов смисъл за мен.
Важното е, че продадох само една четвърт от картините си.
Не ги давам с лека ръка, но ще докарат останалите
и трябва да избера подходящ фон за тях.
Г-н Дега е купил ваша картина.
- Така е.
Аз не мога да си позволя неговите.
- Г-н Дега е казал,
че рисувате като вълк.
- Така е.
Какво означава това?
Искаш ли чай?
Абсент?
- Не, благодаря.
Знаеш ли приказката за кучето и гладния вълк?
Не.
Седни.
Един умиращ от глад вълк срещнал едно куче.
Погледнал го и казал: "Охранен си. Къде намираш месо?"
Кучето казало, че хората го хранят.
Вълкът се възхитил на лъскавата му козина.
Кучето казало: "Живея добре. Заповядай и ти.
Хората ще те настанят, ще те разхождат и ще те хранят."
Вълкът се съгласил. Когато пристигнали,
вълкът попитал кучето: "Какво е това около врата ти?"
Кучето отвърнало: "Това ли? Каишката ми."
Какво станало след това?
- Вълкът умрял от глад.
Вие няма да умрете така.
- Няма.
Невероятно е, но винаги в най-трудния момент
се намира парче месо.
Какво искате да кажете?
- Изложбата ми излезе скъпо.
Платих плакатите, поканите, рамките за картините.
Похарчих повече, отколкото спечелих.
Това означава глад. Но както винаги, имах късмет.
Какъв?
- Чичо ми Зизи –
мил, но напълно безполезен човек, направи нещо конструктивно.
Какво?
- Умря.
Остави ми пари. Не много, но достатъчно.
На колко години си?
- На 14.
Когато за последно видях дъщеря си Алин, тя беше на 14 години.
Баща ми е оперен певец.
- Не е ли композитор?
Истинският ми баща, не този глупак.
Много деца ли имате?
- Да, доста.
Но това момиче...
Тя е любимката ми.
Не е ли прекрасна?
Получих писмо от баща ви.
В Париж е.
- Ще се върне ли?
Не. Иска аз да отида при него.
Кога заминаваш?
- Може ли да дойдем с теб?
Ако иска да ме види, ще дойде, когато получи парите от чичо си Зизи.
Половината от тях са наши.
Нямам намерение да обикалям света.
Разкажете ми за Таити.
- Беше прекрасно място,
преди ние да го унищожим.
Все още е красиво извън града
и така наречената цивилизация.
Разкажете ми за там.
Останах в града няколко месеца.
После реших да обиколя острова.
Минах през едно селце на източния бряг.
Едно семейство ме покани на обяд в колибата си.
Жената ме попита какво правя на острова.
Не знам защо й отговорих, че си търся жена.
Тя се усмихна и каза: "Вземи дъщеря ми."
Така и направих. Взех дъщеря й.
Не знаех какво мисли момичето,
но после осъзнах, че беше щастливо.
После осъзнах нещо още по-странно,
нещо напълно ново за мен.
Аз също бях щастлив.
Това чувство ме уплаши.
Защо я изоставихте?
Не знам.
Зад пианото е.
- Какво?
Донеси ми третата картина.
Това е тя.
Казва се Теа-Амана.
Казахте, че е била щастлива. Струва ми се тъжна.
Хората там могат да се радват искрено
и никога не крият тъгата си.
Едно от многото неща, в които вярват хората там,
е, че най-ужасното нещо, което може да ти се случи,
се крие някъде и те дебне.
На колко години беше тя?
- Какво?
На колко години беше жена ви на Таити?
На 13...
- По-малка е от мен.
Момиче ли е, или момче?
Божичко!
Момиче е.
Чудесно. Как ще я кръстим?
Тя е на две години. Казва се Жермен.
Няма ли да ме целунеш?
Пол!
Защо не ми каза, че ще дойдеш?
- Къде е тя?
Жермен ли се казваш?
Искаш ли да живееш в ателие на художник?
Не, Пол.
- Защо?
Омъжена ли си?
- Не, разбира се.
Защо тогава?
Не искам дъщеря ми да те обикне и да я изоставиш.
Може би ще я вземаш със себе си и аз ще остана сама.
Няма да го понеса.
- Не бих го направил.
Как да ти имам доверие?
Ако ти дам адреса си, ще ми дойдеш ли на гости?
Вероятно.
Исках да ти донеса пари. Направих изложба, но...
не продадох много картини.
Това е за Жермен.
Радвам се да те видя.
Амброаз, знаеш ли нещо за това?
Каза, че искаш негърка, затова я купих.
Не се получава!
Внимавай!
Кому е нужно да става композитор?
- Те са хора с дарба.
Така ли?
- Живеят в собствен свят,
изпълнен само със звуци и хармония.
Забравяш Министерството на земеделието.
В това ти е грешката. Ако напуснеш, ще ти бъде по-лесно.
Страх го е.
- Не се обаждай!
Права е. Имам нужда от сигурни доходи.
В началото на 1880 г. бях брокер на борсата.
Изкарвах по 40 000 златни франка.
Тези пари ще ми стигнат за десет години на Таити,
но умирах прав в борсата.
От нищо ли не се страхуваш?
- Хората на изкуството
са като престъпниците и се страхуват от затвора.
За мен Дания беше затворът,
а жена ми – надзирателят.
Трябваше да избягам от там.
Приятен ден, дами и господа!
Спри!
Скъпа моя съпруго, напускам те.
Дами и господа...
приемете извиненията ми.
Избягах и сега проблемите ми са по-прости.
Какви са?
- Никой не харесва картините ми.
Не ги купуват.
- Не е толкова елементарно.
Чуждите проблеми винаги са ми се стрували
по–разрешими от моите.
Ще се пренесеш ли с Жермен при мен?
А ти ще останеш ли в Париж?
За известно време.
- Но не завинаги.
Не искам да се задържам никъде.
Честно казано...
- Да?
Ако можех да си го позволя, щях да замина още утре.
Тогава ще идвам да те виждам от време на време.
Така е по-добре.
- За кого?
За детето и за мен.
КОПЕНХАГЕН, 1894 г.
Едва ли ще ти харесат.
- Не губя нищо, ако ги видя.
Още ли е в Париж?
- Доколкото знам – да.
Откакто наследи парите, не се обажда.
Преди две седмици ми писа, че не ги е получил. Не му вярвам.
Скоро ще ходя в Париж.
Да взема ли твоя дял от сумата?
Да.
Не са подходящи за децата. Затова ги заключих в шкафа.
Несъмнено са предизвикателни.
- Казах ти.
Въпреки това ще ги взема. Обичайната сума?
Това, че си ми брат, не значи...
- Не се тревожи.
Сигурно вече имаш дузини.
- Около 30.
Къде си ги сложил?
- Къщата ми е голяма.
Да?
Това ти ли си?
- Да.
Заповядай, седни.
Ще те почерпя чаша вода.
- Не искам, благодаря.
Сигурно тропиците ти липсват.
- Не спирам да мисля за тях.
Може ли да разгледам?
- Заповядай.
Ван Гог?
- Да.
Цената на картините му се покачва.
Едва ли го е грижа.
- Научил си много от него.
Да. Той ми показа, че един стол може да бъде трагедия,
аз му обясних защо.
- Би ли ми продал картините си?
Не.
- Ще ти предложа добра цена.
Искам да откупя своите картини. Предложи ми цена за тях.
На път си да ме накараш да забравя, че си ми приятел
и да те изхвърля от тук.
Извини ме. Ще ти кажа защо съм дошъл.
Да, кажи ми.
Виждаш ли момичето? От остров Ява е.
- И?
Подарих я на една приятелка, мислех, че ще се зарадва.
Не се получи. Не знае дори какво е тоалетна.
И?
- Ако я вземеш,
можеш да я използваш за модел...
или за друго.
- Ще ми я натресеш.
В замяна ще изложа картините ти в галерията ми.
Съгласен ли си?
Няма ли да ги купиш?
Не.
Влез.
Подранили сте.
- Хубав е.
Момиче е. Не можах да й устоя.
Добър ден, госпожо!
Добро утро!
- Защо сте толкова весел?
Реших да поработя.
- Обещахте да ме нарисувате.
Така ли? Харесва ли ти?
- Да.
После ще си поиграете.
Време е да ставаш и да си заработиш храната.
Доведох ти приятелка – Теоа.
- Кой я кръсти така?
Аз.
На работа.
Добре ли си?
- Не ми е удобно.
Така по-добре ли е?
- Да.
Не ми харесва. Кръстосай си краката.
Така е по-добре.
Приключихме за днес.
Работата не е лека.
Отваря апетита, нали?
Реших да прекарам нощта с теб.
На Таити има ли абсент?
- Там има всичко.
Не можеш да живееш на кокосово мляко.
Липсваше ми само чашката в добра компания.
Колонистите са ужасни. Нямах с кого да говоря.
Ако се върнеш, може ли да дойда с теб?
Сериозно ли?
- Нищо не ме задържа.
Би било чудесно. Елате всички.
- Има ли много жени?
По три на ден, ако искаш.
- И пиене ли?
Подаряват го.
- Чудесно.
Ще се опитам да взема отпуск.
- Нямах предвид теб. Пако?
Къде да подпиша?
- А ти, Журдан?
Знам, че не обичаш да пътуваш.
- Ако всички заминавате,
няма да остана сам.
- Най-хубавото ще бъде,
че можем да се организираме и да се борим с корупцията.
Ще пометем цялата администрация.
МИНИСТЕРСТВО НА КОЛОНИИТЕ
Искам да ви обясня добре, защото явно не ме разбирате.
Представете си, че сте неграмотен и ограничен
провинциален полицай и ви изпратят в колониите.
Г-н Гоген, пуснете писмена молба. Ще бъде по-полезна.
Ползата не ме интересува. Слушате ли ме?
Слушам ви.
- Когато се отзовете там,
разбирате, че имате пълна власт над хора, които смятате за нисши.
Г-н Гоген...
- Не съм свършил!
Според закона, можете да ги глобите за неща, които не разбират.
Освен това, можете да задържите една трета от парите.
Административните разходи са големи.
Не ми говорете глупости! Подкупвате ги да глобяват
за престъпления, които никой не е извършил!
Не виждам какво целите с обидите си.
Това е най-добрият начин да привлека вниманието ви.
После отидохме в консерваторията.
Казах на директора, че ако до края на седмицата
не реши дали ще изпълнят симфонията ти, ще се върна.
Предпочитам сам да уреждам тези въпроси.
Ти беше на работа.
Надявам се да не я загубя.
- Сигурна съм, че няма.
Какво те прихваща?
Нищо.
Влез.
Имаш гости.
- Това са съседи.
Ще дойда друг път.
- Влез.
Сигурна ли си?
- Да.
Кажи им, че говоря само шведски.
- Добре.
Това е мой приятел от Швеция – г-н Стриндберг. Писател е.
Стриндберг.
- Гоген.
Гоген е художник. Живее над нас.
- Какво пише?
Драматург е, но говори само шведски.
Жалко. Промених си мнението, Уилям.
Защо не дойдеш на Таити? Вземи и семейството си.
Едва ли.
И там има пиана и глина.
И сега сме далеч от дома.
- Бих отишла с удоволствие.
Интересно човече. Ако говореше цивилизован език,
можехме да го поканим на срещите ни.
Г-н Гоген, ще дойда с удоволствие.
Пристигнаха!
- Какво?
Парите на бедния чичо Зизи.
Най-сетне.
Ето. Точно ли са?
- Разбира се.
Във всеки дом трябва да има починал чичо.
Ако дядо ми беше надарен като мен, щеше да умира по един годишно.
Уилям!
1500 франка. Наистина ли си мисли, че ще му се размине само с толкова?
Чичо ми умря.
- Съжалявам.
Няма нужда. Успях да купя нещо за Жермен и за теб.
Заминаваш ли?
- Не.
Няма да ми стигнат.
Очакваш ли клиенти?
- По-добре аз да дойда.
Хазяинът се оплака. Следобед ще е по-добре.
А Жермен?
- Остави я.
Поне час ще разопакова кончето.
Къде е тя?
Наистина ли искаш да ми позираш?
Какво означава това?
Кое?
- "Те фаруру".
Означава... "Тук е любовно гнездо".
Не мърдай.
Къде беше?
- Навън.
Къде навън?
- Имах работа.
Работиш за мен.
- Тук съм, нали?
Добре, приготви се. Ще продължа с теб.
Мислех, че рисувате мен.
- Важна е само формата.
Не се сърди.
- Не се сърдя.
Излъгахте ме.
- Не ставай глупава.
Няма да се съглася втори път.
- Твоя воля.
Ако майка ми разбере, няма да се зарадва.
Влез! Отворено е!
Кой е?
- Едвард Брандес.
Кой?
Брандес.
- Шуреят ми?
Да.
- Един момент.
Какво обичаш?
- Жена ти ме изпрати.
Да дойда ли...
- Не й обръщай внимание. Седни.
Разбрах, че си наследил пари от чичо си.
Точно така. Отново повярвах в съществуването на Бог.
Жена ти смята, че й се полагат половината заради децата.
Права е. Въпросът е дали мога да й дам половината.
Защо не? Писа, че изложбата ти е пожънала успех.
Да, отзивите бяха добри.
Разбрах, че е успяла да продаде доста мои картини.
Вярно е. Основно на мен.
Нямам ли право на половината от парите?
Мисля, че знам какво да направим.
Ще откупя картините си с нейната половина от парите.
Искаш да купиш картините ми с нейните пари ли?
Не, ще откупя моите картини с парите на чичо Зизи.
Тя има нужда от пари, не аз.
Разбирам.
Няма решение.
Не мога да се разделя с картините ти.
Явно в онази ужасна страна се раждат хора с вкус.
Не харесваш ли Дания?
- Мразя я.
Една от трагедиите в живота ми е, че повечето ми деца растат там.
Не съм съгласен.
- Да пийнем.
Не. Тръгвам си.
Беше ми приятно да поговорим.
Прости ли ми?
- За какво?
Разбира се.
Свърши нещо. Предложи торта на гостите.
Забавляваш ли се?
- Ще се кача замалко у дома.
Няма да се бавя.
Разбирам защо искате да се върнете.
- Така ли?
Ако тези картини казват нещо, то е "Намерих си дом".
Планирам да основа колония с няколко мои приятели.
Разбирам.
- Жюлиен ще води дневника.
Точно така.
- Проблемът е основно финансов.
Да, винаги се стига до финансите.
Всеки вторник дискутираме естетически въпроси.
Тази вечер празнуваме. Получих малко завещание.
Харчите го за пиене, вместо за билети за кораба.
Имате маймуна!
- Да.
Маймуните са моята страст. Изучих детайлно теориите на Дарвин.
Стигнах до категоричното заключение, че бърка в много аспекти.
Доказах, че горилата е отроче на моряк и женска маймуна.
Наистина ли?
- Да. Да се върнем към картините ви.
Благодаря ти, Жюлиен.
Харесват ли ви?
Не. Как мога да харесам нещо, което не разбирам?
Кои са тези жени?
- Какво искате да кажете?
Цивилизованите жени,
тези, които имаме основание да идеализираме,
изначално са по-нисши от мъжете. Публикувах статия на тази тема.
Колко по-нисши и недостойни за вниманието ни
са тези дивачки?
Грешите.
Тези диваци са изначално по-цивилизовани от нас.
Това е смехотворно твърдение!
Защо страдаме? А вие лично?
В Европа всички страдат –
от ревност, алчност, заради пари, амбиции.
Вечно сме недоволни. И тези хора страдат много,
но в момент на мъка или болка.
Не като нас. Цял живот отричаме неща,
които за тях са напълно естествени –
приемане, спокойствие, доверие, уважение.
Никога няма да го постигнем,
защото сме забравили нещо, което те не са –
тайните на невинността.
Във всеки случай,
ясно е, че сте надарен художник.
Ще сънувам тези картини.
Вън!
Какво те прихваща?
Тя е мой модел.
Не искам да те виждам повече.
Коя е тя?
- Моя приятелка.
Дано враговете ти не те посетят.
Да седна ли отново?
- Не.
Достатъчно за днес.
Време е да напуснем Париж.
- Тук ми харесва.
Ще заминем за Британия.
Ще заминем ли през пролетта?
- Да!
Имаме четири месеца да намерим парите.
Ако някой е закъсал, ще му помогна с парите на чичо Зизи.
Да живее чичо Зизи!
Да живеят парите му!
Чернилка! Чернилка!
Коя от двете е маймуната?
- Да се върнем.
В никакъв случай! И аз съм бил моряк.
Не им обръщай внимание.
Защо си по-голяма от брат си?
Мръсна чернилка!
Ударихте сина ми!
- Да.
Научете го на добри обноски.
Пако! О'Конър!
- Пако!
Вземи!
Спри, ако те боли.
- Болката не отминава.
Кога ще ти свалят гипса?
- След седем седмици.
Студено ми е.
Истинският цвят на обекта не е от значение.
Цветовете изразяват чувства, предизвикват емоции.
Трябва да свържете обекта
с цвета, който най-добре изразява същността му.
Така ще опростите работата си, ще я направите по-чиста.
Най-обикновените форми...
изразяват най-дълбоките чувства.
И те стоплят.
Върни се в Париж.
- От какво ще живея?
Как си живяла преди да ме срещнеш? Защо трябва да зависим един от друг?
Отиди в ателието ми и избери една картина.
Занеси я на Амброаз Волар.
- Никой не иска картините ти.
Гоген си е счупил крака. Иска да му изпратим Джудит.
Нека отида.
- И дума да не става.
С удоволствие ще се грижа за него.
- И дума да не става!
Жюлиен, трябва да им кажеш да започнат да се готвят.
Добре.
- Искам да замина веднага.
Разбирам.
Ще платя наема с тази картина.
- Вече ми каза.
Ана каза, че картините ми не струват.
- Какво разбира тя?
Тук високо ценят творбите ми.
Собствениците на последните картини, които продадох,
ги използват за изтривалки за обувки.
Не яж модела.
Да можех и аз да ям цветя...
Божичко!
Отдавна живееш в Европа, а не знаеш какво да ядеш.
Исках да дойда, но не ме пуснаха.
Мила моя.
Какво се е случило?
- Ана се е изнесла.
Взела е всичко. Парите ми, всичко.
Знаех си, че е прекалено цивилизована.
Лошото е, че не мога да си купя билет.
Какъв билет?
- За Таити.
Радвам се, че е откраднала парите ти.
Това няма да ме спре. Ще намеря начин да се върна.
Как?
Ще прибягна до крайности.
Крайности...
Донесе ли пари?
Не, тъкмо обратното. Надявах се да ми дадеш заем.
А нашият дял от наследството?
Откраднаха го. Миналия месец обраха ателието ми.
Не ти вярвам.
- Въпреки това е вярно.
Да просиш ли дойде?
Трябват ми пари, за да замина за Таити.
Изобщо не биваше да се връщам в Европа. Беше грешка.
Нищо не ме задържа тук.
Щом стигна на острова, ще спра да те притеснявам.
Нима очакваш да ти дам пари?
А децата ти?
- Какво общо имат те? Къде са?
Изпратих ги при сестра ми.
Ако нямаш пари, ще поискам от съпруга на Ингеборг.
Той харесва творбите ми.
- Не го доближавай.
Защо?
- Защото не искам.
Добре.
- Той има предостатъчно картини.
Да, ти си му ги продала!
Казах ти...
- Татко!
Любов моя!
Върна ли се?
Не.
Ще се върна на Таити.
Дойдох да се сбогуваме.
- Не заминавай!
Недей.
Винаги те нося в сърцето си. Всеки ден мисля за теб.
Върви си в стаята. После ще поговориш с баща си.
Ще дойда.
Разстрои я. Защо не ни оставиш на мира?
Ще го направя. Ще замина...
и повече няма да ме видиш.
Защо...
Какво?
Казах: "Добре".
Г-н Стриндберг.
- Г-н Гоген.
Разбрах, че имате рожден ден.
- Не искам да го празнувам тук.
За първи път лежа в болница. Дълго го отлагах.
Трябва да призная, че тук има хора от най-нисша класа.
Не ви нося подарък, а напротив –
искам да ви помоля за една услуга.
- Слушам ви.
Продавам картините си в хотел "Дроу", за да събера пари за Таити.
Искам да напишете рецензия за каталога.
Не мога.
- Защо?
Защото не разбирам онези примитивни варвари.
Гледах пиесата ви "Бащата".
- Така ли?
В нея има повече насилие, отколкото в картините ми.
Така ли мислите?
- Доказва категорично,
че домовете на аристократите са по-опасни от джунглата.
Главният ви герой трябва да носи мачете.
Независимо дали говорим за аристократи или за диваци,
жените водят до унищожение.
Изложете в писмен вид съображенията си
да не напишете рецензия за каталога ми.
Това писмо ще бъде вашата рецензия.
Знаете ли защо съм тук? Болен съм от псориазис.
Когато пиша, кръвта руква между ставите ми.
Хората на изкуството имат не само психически и материални проблеми,
но и страдат физически, за да творят.
Да.
Животът ни принуждава да търсим възмездие.
Ако успея да замина, ще се спася.
Няма да се спасите, но си заслужава да опитате.
Ще ме изпишат следващата седмица.
Ще напиша рецензията.
- Благодаря ви.
Но това не е спасение.
Госпожице...
Разбрахте ли какво да правите?
Наддавайте, докато цената достигне 300 франка.
Не мога да продам картините си за по-малко.
200 франка. 220, 250,
280, 300 франка.
320, 350...
- Още сме на първата картина.
400 франка. 450... 450 първи път, втори път, трети път.
Продадена на г-н Дега.
Следващата картина е удивителен портрет,
наречен "Ана от Ява". Някой предлага ли 100 франка?
100 франка. Нямате ли интерес към тази картина?
Някой предлага ли 100 франка за този портрет?
Кой предлага 100 франка?
100 франка! Някой предлага ли 100 франка?
100 франка!
Някой предлага ли повече от 100 франка?
120 франка...
150 франка. Благодаря. 180 франка. 180...
200 франка.
220...
250...
280...
300 франка. Първи път, втори, трети.
Продадена на онзи господин.
Следващата картина...
Като приспаднем процента върху картините,
които купихме ние, печелиш 1800 франка.
Само толкова ли?
Божичко!
Билетите са по 1000 франка.
Няма да ми стигнат за жилище.
Какво да се прави?
Пако, Журдан и О'Конър ме помолиха да ти предам нещо.
Какво?
- Отказват се от пътуването.
Разбирам.
Оставаме само ние.
- Нямам пари.
Виж...
имам достатъчно, за да стигнем до там.
Ще си намерим някаква работа.
Не мога да замина.
Мислех, че искам.
Цяла нощ не можах да мигна.
Страхувам се.
Съжалявам.
Върви. Кажи на другите, че няма да се бавя.
Искаш ли ги?
Разбира се.
1500 франка.
Не знам...
- Няма да се пазарим!
Добре.
На острова ли се връщаш?
- Да.
Постъпваш правилно.
Не трябваше да се връщаш в Европа.
Там си в свои води. За хората ти си човек от Таити.
Присъствието ти тук ги обърква.
Искам да ти предложа сделка.
- Слушам те.
Изпращай ми по 200 франка месечно, а аз ще ти изпращам картините си.
Засега ще се въздържа.
- Как ще се изхранвам?
Храната не е ли безплатна?
- Вече не е.
Ще изпратя куриер за картините.
- Не, вземи ги сега.
Какво?
- Не искам да ги виждам.
Как да нося три картини?
- Искаш ли ги, или не?
Казах ти, че не искам...
- Знам.
Исках да ти подаря нещо, преди да замина.
Заминаваш ли?
- Ще ме пуснеш ли да вляза?
Заповядай.
Къде е малката?
- При майка ми.
Приятеля си ли чакаш?
Къде заминаваш?
- Връщам се на Таити.
Този път – завинаги. Искаш ли да дойдеш с мен?
Какво има?
Щом заминаваш завинаги, да се разделим подобаващо.
Не разбирам защо заминаваш.
И там мога да умра от глад.
Като вълка.
Вземи ме със себе си.
Няма да бъдеш щастлива там.
- И тук съм нещастна.
Майка ми е ужасна, а Уилям е идиот.
Там е друг свят.
Можем да живеем заедно и да имаме деца.
Винаги съм те приемал като дъщеря.
- Как е възможно?
Не се грижиш за собствените си деца.
Ще ми дадеш ли кичур от косата си?
Разбира се.
Не го изяждай наведнъж.
Това е за теб.
Трогнат съм.
- Готова съм да ти дам всичко.
Не.
- Моля те!
Не мога.
Повече не получих вест от него,
но разбрах, че през есента е успял да се върне на Таити
и за известно време е бил щастлив.
превод АННА ДАНАИЛОВА
субтитри НИКЧО