L'histoire d'Adele H. a.k.a. The Story of Adele H (1975) Свали субтитрите
ИСТОРИЯТА НА АДЕЛ Ю.
БРУС РОБИНСЪН, СИЛВИЯ МАРИО, ДЖОУЗЕФ БЛЕЧЛИ, АЙВРИ ГИТЛИС,
Сценарий - ФРАНСОА ТРЮФО, ЖАН ГРЮЛ, СУЗАНЕ ШИФМАН
Режисьор ФРАНСОА ТРЮФО
Историята на Адел Ю. е истинска.
Тя е свързана с реални събития и действително съществували лица.
Годината е 1863. От 2 години САЩ са раздирани от гражданска война.
Дали Англия ще признае независимостта на Южните щати
и ще започне ли война с янките?
През 1862 г. британски войски са изпратени в Канада, в Халифакс,
столицата на Нова Скотия, бившата френска Акадия.
В Халифакс кипи трескаво напрежение.
Организиран е лов на янки шпиони.
На пристанището британските власти проверяват европейците,
които слизат от "Грейт Истърн" - кораба, наречен "плаващия остров".
Добър вечер. Откъде идвате?
- От Ливърпул.
Имате ли документи?
- Не, нямам.
Как са ви пуснали да се качите на борда?
Пуснаха ме.
- Къде са документите ви?
Конфискуваха ми ги в Ню Йорк.
- Не можем да ви пуснем.
Казвам ви, конфискуваха ми ги в Ню Йорк.
Може би, но тук е Халифакс.
Без документи не може да влезете в града.
Не знаех за тези разпоредби.
Имам правото да ви претърся багажа.
- Моля ви, недейте.
Обяснете ми защо, и няма да се наложи.
Ще попитам началника дали да ви пусна в града.
Към хотел "Халифакс" ли?
- Да.
Дайте ми ги.
- Има ли още?
Кротко, моето момче. Спри.
Това ли е хотелът?
- Да, госпожице.
Не искам да оставам тук.
Има още един хотел - "Атлантик", но той е прекалено скъп.
Няма други подходящи хотели за младо момиче като вас.
По-добре отидете в пансион.
- Да, моля ви, закарайте ме.
Добър вечер, г-жо Сондърс. Водя ви една млада наемателка.
Благодаря, г-н О'Брайън.
Заповядайте, госпожице.
- Благодаря.
Аз ще внеса багажа ви.
- Благодаря.
Аз съм г-ца Люли.
- Влезте, г-це Люли.
Казвам се О'Брайън. Ще бъда наблизо, ако ви потрябвам.
Много ви благодаря.
- Довиждане.
А. Льоноар - нотариус
Добър ден. Аз съм съпруга на д-р Льонорман от Париж.
Току-що пристигнах от Франция и ме насочиха към вас.
Добре са направили. Аз много обичам Франция.
С радост ще ви помогна.
Какво ви тревожи?
Във Франция имам племенница, към която съм много привързана.
Тя е романтично момиче.
Докато беше в Англия, се влюби в един британски офицер -
лейтенант Пинсън от 16-и хусарски полк.
Възнамеряваха да се оженят.
Близките ми одобриха този брак.
Но вследствие на събитията в Америка лейтенант Пинсън замина за Халифакс.
Оттогава нямаме новини от него.
Близките ми ме помолиха да го потърся.
Чувствам се много неловко...
Лейтенант Пинсън ми е напълно безразличен.
Единственото, което ме интересува, е щастието на моята племенница.
Това е всичко.
- Искате да го потърся, така ли?
Да, лейтенант Пинсън.
- Но дискретно...
Всички го казват, дори колегите ви офицери -
книжарницата ни е по-богата от вашата библиотека,
въпреки че ние имаме повече проблеми с митниците от вас.
Надявам се да получим тези книги до една-две седмици.
Благодаря.
- Довиждане, лейтенант.
Довиждане.
Какво ще обичате?
- Хартия.
Хартия за писма?
- Не, на ролка.
Имам доста да пиша.
Мисля, че познавам този офицер. Лейтенант Пинсън ли беше?
Да, той е един от редовните ми клиенти.
Не знаех, че е в Халифакс.
- Отскоро е тук.
Но вече го знаят като Белия вълк.
Поне така го наричат в града.
- Наистина ли?
Така ли го наричат в града? Какво друго казват за него?
За мен той е клиент като всеки друг.
Казват, че имал много дългове. Е, при мен винаги плаща в брой.
Извинете, госпожо...
- Госпожица.
Госпожице... Ваш близък ли е?
Да, той е девер на сестра ми.
Не се виждаме. Скарана съм с нея.
- Разбирам.
Ще взема тази ролка.
Заемам книги срещу абонамент.
Но може да ви заема и без абонамент.
- Благодаря.
Довиждане.
- Довиждане, госпожице.
Добър вечер, г-жо Сондърс.
- Искате ли да вечеряте с мен?
Мъжът ми излиза. Канен е на военен банкет.
И англичаните ли ще присъстват?
- Да, банкетът е за тях.
В чест на 16-и хусарски полк.
- Значи и братовчед ми ще е там.
Имате братовчед в Халифакс?
- Да, лейтенант Пинсън.
Всъщност не сме братовчеди.
Израснахме заедно. Той е син на пастора.
От дете е влюбен в мен, макар че не съм му давала никакви надежди.
Не съм го виждала от години.
Това е добър повод да се видим пак.
Г-н Сондърс, нали може да му изпратя писмо по вас?
Няма проблем.
- Ще се кача да го напиша.
Връщам се до няколко минути.
"Албърт, любов моя... Раздялата ни ме съсипва.
Откакто замина, не спирам да мисля за теб.
Знам, че и ти страдаш.
Не съм получила писмата ти.
Предполагам, че и моите не са стигнали до теб.
Сега съм тук - от същата страна на океана, от която си и ти.
Всичко ще бъде както преди. Скоро ще ме вземеш в обятията си.
Намираме се в един и същи град. Чакам те. Обичам те.
Твоя Адел."
Художникът, който е рисувал тези портрети, е много талантлив.
Брат ми ги направи.
- Предайте му, че съм възхитена.
Приликата е огромна.
Все едно сте жива.
Какъв хубав портрет! Това вие ли сте?
Не, по-голямата ми сестра.
Тя в Европа ли живее?
- Отдавна почина.
Господи! Съжалявам!
Леополдин се удави скоро след като майка ми я нарисува.
Беше на 19 г. и тъкмо се бе омъжила.
Случи се по време на една разходка с лодка. Мъжът й също загина.
Баща ми беше на път. Научи новината от един вестник.
Замалко да полудее от мъка.
Предполагам, че и вие много сте страдали.
Всички обичахме Леополдин.
- Изглежда много грациозна.
Мъжът й се опитал да я спаси. Щом разбрал, че няма надежда,
потънал и той, за да остане заедно с нея.
Тези бижута бяха нейни. Нося ги винаги със себе си.
Не, така и не се реших да ги сложа.
Разбирам ви, г-це Адел.
Толкова бих искала да имам братя и сестри.
Не, не ме разбирате.
Не знаете какъв късмет имате, че сте единствено дете.
Мислех, че никога няма да свърши.
Сигурно си уморен.
- Уморен и мокър.
Видях братовчед ви.
- Наистина ли?
Да.
- Как изглеждаше?
Беше облечен като принц.
Не съм виждал по-елегантен човек.
За какво говореше?
Разказваше анекдоти.
Разсмиваше всички, дори случайните минувачи.
Даде ли му писмото?
- Разбира се.
Какво чакаш? Дай отговора на г-ца Адел!
Лейтенантът не прати отговор.
Няма значение. Не очаквах да ми прати отговор.
Какво беше менюто?
Беше съставено от готвача на генерал Дойл.
Имаше супа от костенурка, пиле с къри, сьомга,
сърнешко месо с подправки,
морски език със сос от трюфели,
артишок с чушки,
яребица с уиски
и малинов сладолед.
Лейтенантът дори не отвори писмото.
Погледна плика, вдигна рамене
и го пъхна в джоба си, без да го прочете.
Странно поведение за влюбен мъж.
Пред банката сме, г-це Люли.
- Благодаря, г-н О'Брайън.
Очаквам превод от Европа.
На последното гише, госпожо.
Мога ли да ви помогна?
- Очаквам поща и превод от Европа.
Как се казвате?
- Г-ца Люли.
Заповядайте.
- Благодаря.
Пише, че са ми изпратили пощенски запис.
Пощенските записи пристигат по-бавно.
Елате след две седмици.
- Две седмици...
Благодаря.
"Скъпи майко и татко, тръгнах, без да се обадя,
за да избегна досадните обяснения, типични за нашето семейство.
Лейтенант Пинсън би компрометирал бъдещето си, ако напусне поста сега.
По тази причина и аз не мога да се прибера.
Знаете, че се обичаме и че искаме да се оженим.
Но няма да се омъжа, без да съм получила съгласието ви.
Целувам ви, Адел.
Постскриптум: Татко ми дължи издръжка за два месеца.
Част от парите трябва да пристигнат през Северноамериканската банка,
но ще имам нужда от цялата сума.
Животът в Халифакс е много скъп."
И най-дребните неща трябва да се вършат с внимание.
Всеки сам води моралните си битки.
Далече от близките си, гледам на света с други очи.
Сама се уча на всичко. Но с любовта ме свързва само той.
Щом го видя, ще му кажа...
"Когато единият не обича достатъчно, за да мечтае за брак,
това не е любов."
Често ме е укорявал, че съм твърде емоционална.
Ще се постарая да не правя нищо, което да го уплаши.
Ще намеря начин нежно да го убедя.
Нежно...
Добър ден, г-це Люли. Записът ви пристигна.
Благодаря.
Заповядайте.
- Благодаря.
Елате на касата.
Благодаря.
Прибираме се, г-н О'Брайън.
Търся младата дама, която живее тук.
- Г-ца Люли.
За кого да предам?
- Кажете й,
че е дошъл приятелят й от Гърнси.
- Заповядайте.
Г-це Люли!
Имате посетител.
- Кой?
Мисля, че е лейтенантът.
- Веднага идвам.
Сега ще слезе. Настанете се удобно.
- Благодаря.
Извинете, ще си довърша работата.
- Разбира се.
Вие сте лейтенант Пинсън, нали?
- Да.
Отдавна ли не сте се виждали с г-ца Люли?
Да, доста отдавна.
- Братовчедка ви е тъжна,
но откакто е тук, домът ни се оживи.
Радваме се, че е при нас.
Веднага си личи колко е изискана и възпитана.
И е толкова хубава! Има прекрасни очи!
Много ще се радва да ви види.
Трябва да тръгвам. Дежурен съм.
Всеки момент ще слезе.
- Съжалявам, нямам време.
Албърт!
Най-после!
Адел, не бива да оставате тук. Нямате работа в тази страна.
Ще отида, където кажете, любов моя. За всичко ще ви се подчиня.
Аз ви принадлежа. Може да правите с мен каквото поискате.
Толкова много ви обичам!
- Сигурен съм, че сте тръгнали
без съгласието на родителите си.
Те знаят, че съм в Халифакс. Писах на баща си.
И какво каза великият ви баща?
Скрили сте от него, че заминавате! Или греша?
Казах му, че заминавам за Малта, но след това му писах.
За Малта?!
Казахте, че ще ми се подчините.
Искам да се върнете на остров Гърнси.
Близките ви сигурно се тревожат за вас.
Помислете за баща си, за репутацията му.
Не бива да ме следвате.
Има начин всичко да се уреди.
Ще получа 40 000 франка зестра.
Ще получавам по 2000 годишно. Сама ще решавам как да ги използвам.
Баща ми и майка ми са съгласни да се оженим.
Не ви вярвам. Покажете ми съгласието им.
Ще ви го покажа.
- Няма такова! Сигурен бях!
Баща ви ме презира. Никога няма да склони.
Не дойдох да ви предлагам брак. Напуснете Халифакс.
Вижте.
Какво е това? Не разбирам!
Писмо от Канидзарио. Иска ръката ми.
- Кой е той?
Приятел на баща ми, голям италиански поет!
Омъжете се за него.
- Но аз обичам друг!
Не ме ли обичате вече? Албърт...
Обичате ли ме още?
- Обичах ви, Адел.
Кажете ми, че има някаква надежда. Обичате ли ме още?
Не отговаряте.
Тогава ще ви помоля само за едно.
Дори да сте ме разлюбили, позволете аз да ви обичам.
Ако ме отблъснете, ще отида при началниците ви!
Ще им покажа писмата ви! Ще се постарая да ви злепоставя!
Ще ви изхвърлят от армията!
Не си тръгвайте. Вземете.
Какво е това?
- Платете дълговете си на хазарт.
Трябват ми десет пъти повече.
- Нищо, задръжте ги.
Моля ви.
Приемам ги, но като заем.
- Както искаш, любов моя.
Пак ще дойдеш, нали?
Може да се срещнем в града. Както кажеш и където кажеш.
Толкова сте хубав...
"Любов моя...
Толкова съм щастлива, че се видяхме отново.
Отсъствието ти бе най-непоносимото нещо на света.
Да не допускаме повече недоразумения помежду си.
Знаех, че не може да си ме забравил.
Щом жена като мен се отдаде на един мъж, тя остава негова.
Аз вече не плача.
Не можеш да смениш баща си, майка си, децата си...
Нито съпруга си или съпругата си.
Аз завинаги ще бъда твоя жена.
Ще бъдем заедно до смъртта."
Слушай!
Бедното дете.
Ти ли си, Леополдин?
Леополдин, знам, че си ти.
Ако си тук, трябва да ми помогнеш!
Вече нямам сили да ревнувам. И гордост не ми остана.
Любовта не ми носи усмивка, а горчива гримаса.
Мисля за жените, които страдат в публичните домове,
за тези, които страдат от брака си.
Трябва да си върнат достойнството и любовта в сърцето.
За мен любовта е религия.
Не мога да отдам тялото си, без да отдам и душата си.
Аз съм млада, но се чувствам така, сякаш съм в есента на живота си.
Г-це Люли, защо сте излезли на този студ без палто?
Ще ви приготвя грог.
- Не, благодаря. Бързам.
Идвам за хартия.
Колко ролки ви трябват?
- Две. Две, ако обичате.
Очаквах да ви видя днес. Миналата седмица не дойдохте.
Нали обикновено идвате в сряда...
На този студ хората предпочитат да си стоят вкъщи,
но за всеки случай ви отделих две ролки хартия.
Благодаря, г-н Уислър.
- Запомнили сте името ми.
Аз лесно запомних вашето -
вие сте от малкото хора в Халифакс, които пишат толкова много.
Извинете ме за липсата на дискретност. Ето хартията.
Не съм взела достатъчно пари за двете. Дайте ми само едната.
Ще ми платите друг път.
- Не искам така...
Вземете, за мен е удоволствие.
Благодаря.
Довиждане, г-н Уислър.
- Довиждане, г-це Люли.
Ще отида у г-жа Сондърс. Може да има нужда от лекар.
Влезте, г-н Уислър.
- Добър ден, г-жо Сондърс.
Как е г-ца Люли?
По-добре е, но си е в стаята.
Сигурно вече е останала без хартия. Обикновено взема по две ролки.
Благодаря ви.
- Ще й кажа, че сте тук.
Ще се радва да ви види.
- Добре.
Г-ца Адел ви благодари за хартията, но още се чувства уморена...
Няма нищо. Реших да се отбия просто така...
Извинете ме за безпокойството.
- Довиждане, г-н Уислър. Благодаря.
Скъпи майко и татко, пише ви едно притеснено сгодено момиче.
Г-н Пинсън ще се ожени за мен
само ако и двамата одобрите брака ни.
Парите ми са на привършване. Тук са нужни по 400 франка месечно.
Не мога да допусна да задлъжнея към хората, у които съм отседнала.
В отлично здраве съм.
"Целувам всички.
Какво стана с албума ми с музика?
Носихте ли го на някой издател?"
Доктор Мърдок е тук.
Нека влезе. Мъжът ви би ли могъл да пусне това писмо?
Искам да замине още днес.
- Разбира се. Влезте, докторе.
Доктор Мърдок, това е г-ца Люли.
Добър ден, г-це Люли.
- Добър ден, докторе.
Бихте ли си дали ръката?
Как е тя, докторе?
- Не е обикновена настинка.
Има плеврит. Ще са й нужни грижи.
- Аз ще се грижа за нея.
Тя изглежда доста твърдоглава. Лечението може да продължи дълго.
Две-три седмици, може би повече.
Да можеше пролетта да дойде по-рано.
Бихте ли пуснали това писмо?
- Разбира се.
Бих изпратила г-н Сондърс, но той ще се върне късно.
Г-н Виктор Юго Отвил Хаус, Гърнси
Кой в тази къща пише писма на Виктор Юго?
Г-ца Люли.
Какво знаете за тази млада жена?
Не ми е казвала много за себе си. Знам, че е французойка.
Каза, че сестра й се е удавила на 19 г.
Удавила се е на 19 г...
Това е Леополдин.
Знаете ли, че вашата гостенка е по-малката дъщеря на Виктор Юго?
Кой е този Виктор Юго?
- Най-великият съвременен поет.
Като Омир, Данте, Шекспир...
Той е и политик, преследван за убежденията си.
Противопостави се на преврата, който свали френската република.
Пратиха двамата му синове в затвора, а той избяга в Брюксел.
Сега живее на Гърнси - малък остров между Франция и Англия.
Тя ми спомена за този остров.
Госпожо, този човек е истински гений.
Невероятно!
Гордея се, че тъкмо аз прегледах тази млада жена.
Вашата гостенка е дъщерята на най-известния човек на света.
Дали да й кажем, че знаем коя е?
- Не, докторе.
Г-ца Адел сигурно има причина да се представя с чуждо име.
Тя е почтено момиче, не би сторила зло никому.
Щом крие коя е, трябва да уважим избора й.
Права сте, нека си остане между нас.
Почакайте да запиша този адрес. Човек никога не знае.
Г-н Виктор Юго...
Отвил Хаус...
Гърнси...
Нормандски острови.
Мисли за мен.
Тръпна от любов. Не ме отблъсквай.
Без теб спирам да бъда себе си.
В момента не ви обичам.
Тайната ни е трудна за опазване. Не се учудвайте,
ако ме видите на улицата да крещя любовта си към вас.
Хатуел! Кой пра куртката ми?
На обичайното място.
- Друг да я е пипал?
Доколкото знам, не.
- Добре, благодаря.
Британска северноамериканска банка
Пощата ви, госпожице.
- Благодаря.
Какво правиш тук? Как се казваш?
- Дейвид.
Дейвид... Хубаво име.
А вашето как е?
- Моето ли?
Моето е Леополдин.
"Майка ти е много зле. Може да чете писмата ти
само ако са написани с по-едри букви...
Изпращам ти 700 франка
и съгласието и на двама ни за вашия брак."
Аз, долуподписаният Виктор Юго, бивш пер на Франция,
позволявам на дъщеря си Адел да се омъжи...
"В случай че не се омъжиш веднага, настоявам незабавно да се върнеш."
Излъгах те. Истинското ми име е Адел.
Не ви разбирам! Какво правите тук?
Маскирате се, за да ме шпионирате!
- Тъкмо обратното.
Исках да ви спестя неудобството.
- Много ви благодаря!
Албърт, трябваше да ви видя на всяка цена.
Получих съгласието на родителите си. Ето, вижте.
Не очаквах баща ви да размисли.
Вече може да се оженим.
- Казах ви, и дума да не става!
Колко си се променил, Албърт...
Не може да си забравил писмата, които ми пишеше.
Аз не съм ги забравила.
В някои от тях ми говорехте за брак.
Какво ми пречи да ги покажа на всичките ви любовници?
Забрави ли, Албърт?
- Вярно е, мислех за брак с вас.
Но вече не! Какво лошо има в това?
Какво лошо има в това?! Аз нищо не съм искала от теб!
Ти ме търсеше! Ти пожела да си с мен!
Използваше спиритичните сеанси, за да ми докосваш ръката.
Прегръщаше ме по коридорите. Аз ти се отдадох, сега съм твоя.
Не можете да ме отблъснете!
- Какво си въобразявате?
Бил съм с жени и преди вас, и след вас. Така ще бъде и занапред.
След като се оженим, ще имате същата свобода.
Ще може да се срещате, с когото пожелаете.
Знаете ли... Видях ви с онази жена с кученцето.
Очарователна е. Споменахте ли й за мен?
Понякога се чудя какво става в главата ви.
Искам всичко да бъде така, както беше в Лондон,
в онази стая, където тайно идвах при вас.
За теб потъпках всичко. Изоставих всичко. Отблъснах родителите си.
Предадох мъжа, за когото трябваше да се омъжа.
Не се опитвайте да ме шантажирате!
- Но аз те обичам!
Толкова ли ти е трудно да разбереш? Обичам те!
Ако наистина ме обичате,
не ме заставяйте да се оженя за вас.
Когато обичаш някого, му даваш свобода.
Ако наистина ме обичате, напуснете Халифакс.
Кажете ми, че ме обичате.
- Адел!
Готова съм да си тръгна и повече да не търся да ви видя,
но искам само едно нещо от вас, преди да се разделим.
Кажете ми, че още можете да ме обичате.
Целунете ме.
"Скъпи майко и татко, омъжих се за лейтенант Пинсън.
Церемонията беше в събота в една църква в Халифакс.
Нужни са ми средствата от чеиза ми - искам 300 франка освен издръжката.
Ако издадете музиката ми, както ви молих толкова пъти,
няма да се налага да прося пари от вас.
Адресът ми вече е следният:
Г-жа Пинсън, ул. "Северна" 33, Халифакс, Нова Скотия.
Изпишете "госпожа" четливо, най-отгоре.
Дано тази важна новина стигне бързо до вас."
Какво правите тук?
- Идваме при г-н Виктор Юго.
Г-н Виктор Юго е болен. Днес няма да излиза.
"Гърнси прес"
Искам да се видя с директора.
Нося писмо от г-н Виктор Юго за публикуване на обява.
Виж ти, дъщеря му се е омъжила за англичанин!
Да, за лейтенант Пинсън.
Пинсън, полковникът ви чака.
Пинсън! Чуйте това!
"На 17 септември в Париж
г-н Албърт Пинсън от 16-и хусарски полк,
който се сражава геройски в Кримската война,
сключи брак с г-ца Адел Юго,
дъщеря на Виктор Юго - кавалер на Почетния легион,
бивш пер на Франция, народен представител по време на Републиката,
член на френската академия
и носител на Великия кръст на ордена "Карлос Трети",
понастоящем живущ в Сейнт Питър на остров Гърнси."
Изглежда сте станали вездесъщ.
Докато вие сте тук, на обучение в Халифакс,
в Париж има ваш двойник,
който се е оженил за дъщерята на Виктор Юго.
И къде се сражавахте по време на Кримската война?
В Баден-Баден или в Монте Карло?
- Уверявам ви, това е някаква шега.
Посетих семейство Юго по време на заточението им.
Г-ца Юго е много чувствителна млада жена.
Знам, че е напуснала дома си, но нямам представа къде е сега.
Давам ви офицерската си дума,
че нямам нищо общо с тази обява.
Кажете, женен ли сте, или не?
- Не, не съм.
Готов съм да ви повярвам.
Но ако поведението ви беше безукорно,
нямаше да има повод за подобни инциденти.
Ще ви помоля да изчистите това недоразумение по най-бързия начин.
Още едно провинение, и ще ви изправя пред военния съд.
Свободен сте.
Добър ден, има писмо за вас.
Заповядайте.
- Благодаря.
Адел, много сме разочаровани. Ти ни излъга.
Не само не си омъжена, но и няма надежда да се омъжиш.
Г-н Пинсън ни писа. Категоричен е, няма да се ожени за теб.
Майка ти искаше да дойде в Халифакс, за да те прибере.
Едва я разубедихме.
Това пътуване ще бъде фатално за здравето й, което се влошава.
Изпращам ти 600 франка за разноските по пътуването.
Ако решиш да се върнеш, брат ти ще те посрещне в Ливърпул.
Целувам те. Обичам те с цялото си сърце.
Помисли за майка си. Помисли за нас. Върни се.
"Скъпи майко и татко, прави сте.
Не успях да се омъжа за лейтенант Пинсън.
Той се отметна от обещанията си.
Разполагам с много писма, в които иска ръката ми.
Поръчах специално сандъче, в което ги пазя.
Не харесвам идеята да го съдите за нанесената обида.
Ако държите да му пишете, наблегнете на това...
...колко ще се радвате да стане част от нашето семейство.
Пишете му, че няма да намери по-любяща съпруга.
Обичам майка си и баща си, обичам и братята си.
Но няма да напусна Халифакс, докато той е тук."
Госпожице, имам един пакет за вас.
Подарък е. Отдавна съм го приготвил,
но се колебаех дали да ви го дам.
Ето го.
За мен ли е?
- Да.
Отворете го.
Пак ще го опаковам.
"Клетниците" от Виктор Юго
Мислех, че... Казаха ми...
- Наговорили са ви глупости!
Не понасям да ме шпионират!
Вашата книжарница едва ли е единствената в този град!
Лейтенант Пинсън?
- Да?
За мен ли е?
Албърт, вижте младата жена, която ви изпращам.
Ако ви харесва, останете с нея до утре сутринта.
Толкова си хубав, че заслужаваш да имаш всички жени на земята.
Приеми този подарък.
Всичко е наред. Може да се отпуснете.
Може да продължите да спите. Всичко е наред, Мис Тили.
Спокойно, всичко е наред.
Спокойно...
Това е номер!
А сега, дами и господа...
- Измамник!
Слизай от сцената!
- Кой сте вие?
Елате на сцената!
- Ще дойда!
Ще ви докажа, че е номер!
Елате, чакам ви.
- Това всеки го може!
Елементарно е!
- Вие ли сте най-умният от всички?
Да.
- Радвам се, че дойдохте.
Дами и господа...
Сега ще изведа партньорката си г-ца Тили Уанг
от състоянието на хипноза.
Ще преброя до три, и тя ще се събуди.
Едно, две...
Три! Всичко свърши!
Всеки го може!
Аплодирайте Мис Тили!
Как се казвате?
- Уилямс. От конната полиция съм.
Бихте ли повторили?
- Уилямс. От конната полиция.
Значи вечно сте на седлото... Бихте ли седнали?
Разположете се удобно и се отпуснете.
Щом искате да се подложите на този експеримент, първо ще ви приспя.
Може ли да ви сваля шапката?
Сега се отпуснете, г-н Уилямс.
Забравете за всичко и слушайте внимателно.
Съсредоточете се и се подчинявайте на всяка моя заповед.
Вие сте много уморен. Много сте уморен, г-н Уилямс.
Ръцете ви натежават.
Краката ви натежават, сякаш са от олово.
Скоро ще заспите дълбоко.
Едно - клепачите ви натежават.
Две - очите ви се затварят.
Три - вече спите дълбоко.
Дами и господа...
Днес е прекрасен ден. Г-н Уилямс гребе в красиво езеро.
Горещо е. Той гребе. Гребете, г-н Уилямс!
Гребете по-бързо! По-бързо! Брегът е далече!
Горещо е!
Много е горещо. Може да си разкопчаете куртката.
Гребете много бързо. По-бързо.
Още по-бързо!
Може да си разкопчаете и панталона.
Дами и господа,
ако пожелая, мога да накарам този човек да напусне полицията
и да прекара живота си в манастир.
Но няма да стигаме толкова далече. Достатъчно, г-н Уилямс.
Дами и господа,
като преброя до две,
г-н Уилямс ще стане и ще си тръгне.
И така... Едно, две!
Г-н Уилямс, почакайте! Дрехите ви!
Ето, заповядайте.
Много ви благодаря.
Притеснявам ли ви? Може ли да вляза?
- Заповядайте.
Бях в залата. Гледах спектакъла.
Много ми хареса.
Много съм впечатлена.
Не дойдох само за това.
Имам предложение за вас.
Театър ли ръководите?
Не, не става дума за това.
Слушам ви.
Защо мълчите?
Заинтригувана съм от способностите ви.
Много сте любезна. Просто си върша работата.
Аз съм само инструмент.
Тази сила познава ли ограничения?
- Да, пространството.
Мога да въздействам само на човек, който стои пред мен.
Журналистка ли сте?
- Не.
Искам да използвам способностите ви.
За лечение на болен? Правил съм го.
- Не става дума за това.
Можете ли да влияете на чувствата?
- В смисъл?
Например да превърнете любовта в омраза или обратното.
Не. Имам власт над телата, не над душите на хората.
Хипнозата ми позволява
да накарам някои хора да действат против волята си.
Не всички, само някои.
Невинаги се получава.
Можете ли да принудите един мъж да се ожени за определена жена?
Против волята си?
- Да.
Защо не...
Стига да бъде привлечен на подходящо място.
И всичко трябва да бъде подготвено -
трябва да има свещеник, разбира се, и двама свидетели.
Като се замисля...
Не е лесно.
Но не е и невъзможно.
Всичко опира до заплащането.
- Имам пари.
Тили, излез!
Хайде, по-бързо.
Имате пари, така ли?
- Баща ми има.
И къде е баща ви?
- Живее в Европа.
Той е богат и известен човек.
- В Европа, казвате?
Мога да му пиша, нали?
- Не.
Не искам името му да бъде замесвано в тази история.
Няма да се получи.
Въпросът е прекалено сериозен, за да приема слепешката.
Защо да ви вярвам?
Кой е баща ви?
Виктор...
...Юго.
Или нямате никаква роднинска връзка с този човек
и няма да намерите нужната сума...
Или наистина сте негова дъщеря.
Ако е така, не мога да поема подобен риск.
Значи ми отказвате?
- Да.
Освен ако...
Искам 5000 франка. Ще ми платите предварително.
Ще получа парите след седмица.
Ето какво ще направим...
Тук ли да оставя униформата?
Госпожо! Виж какво направи, глупако!
Видя ли какво направи?
Разкарай се оттук!
"Социалното положение е резултат от измама,
от подмяна на самоличността.
Неизвестен баща...
Неизвестен баща.
Баща ми е...
...неизвестен."
Напълно неизвестен.
Ако баща ми е неизвестен, значи не го познавам.
Двама младоженци, погребани в един ковчег.
Дори смъртта не е успяла да ги раздели.
Роклята на младоженката е изложена в дома на родителите й...
Но този дом е и мой! Това е моят дом!
Роклята на младоженката
се показва на посетителите като реликва.
А моето място къде е?
Какво да направя?
Очите ми горят! Болят ме!
Не искам да ги виждам повече!
Не искам да виждам сандъка с дрехите!
Трябва да изхвърлим дрехите на сестра ми! Да ги изгорим!
Или да ги дадем на бедните!
Повече не мога да гледам тези рокли! Не ги издържам!
Очите ми!
Г-це Адел, пуснете ме да вляза! Какво ви е?
Как може да направи подобно нещо? Не може да постъпва така!
Джонстън.
Агнес Джонстън.
О'Брайън, знаете ли къде е хълмът Емилиамена?
Да, г-це Люли.
- Закарайте ме там.
Трябва да обърна. Хълмът е в другия край на града.
Изчакайте ме тук.
Да, госпожице?
- Искам да видя съдия Джонстън.
Трябва да се срещна със съдията!
- Не може да влизате така!
Напротив, мога!
- Трябва да имате уговорен час!
Кой е, Джордж?
- Всичко е наред, г-це Агнес.
Една дама иска да види съдията, но няма уговорен час.
Аз ще говоря с баща си. Сигурна съм, че ще я приеме.
Непременно трябва да го видя. Трябва да го видя.
На всяка цена.
Баща ми ще ви приеме.
Благодаря, че ме приехте, без да ме познавате.
Вие сте французойка, нали?
- Да, аз съм дъщерята на Виктор Юго.
Не споделям убежденията му, но се възхищавам на смелостта му.
Ще говоря направо. Видях обявата за сватбата на дъщеря ви.
Лейтенант Пинсън не е достоен да стане част от семейството ви.
Осъзнавате ли колко е сериозно това, което казвате?
Напълно го осъзнавам. Познавам лейтенанта от години.
Този интригант успя да спечели благоволението на семейството ми.
Ухажва ме дискретно, но упорито, и аз се поддадох.
Бяхме в изгнание, далеч от всичко. Бях твърде неопитна.
Този човек знаеше как да очарова една млада и наивна жена.
Дори разтрогнах годежа си с г-н Огюст Вакри.
Исках да се омъжа за лейтенанта.
- А родителите ви?
Те бяха против.
Майка ми се досети за тайните ни срещи и проучи лейтенанта.
Той не е син на пастор и е бил в затвора за дългове.
Трябвало да избира между затвора и армията. Той избрал армията.
В крайна сметка нашите дадоха съгласието си и ние се оженихме.
Той дори подписа договор.
- Имате ли доказателства?
Ето ги. Вестниците на остров Гърнси съобщиха за сватбата.
Ако това е вярно, как е възможно да сте още негова жена?
Човек невинаги е господар на чувствата си
и може да обича даден човек, макар и да презира всичко в него.
Има и друго.
Очаквам дете от него.
Жалка сте!
Наляво!
Добър вечер, Джордж.
- Г-ца Агнес не е у дома.
Но тя ме чака, отиваме на опера.
- Г-ца Агнес не е у дома.
Ще отида да говоря със съдията.
- И той не е тук.
Но каретата му е на алеята.
- Съжалявам, господине, няма никого.
Ще се погрижа да я депортират!
- Успокойте се. Има и друг начин.
Някога да съм ви давал лош съвет?
- Слушам ви.
Ако тази жена напусне Халифакс, край на проблемите ви.
Как да я накарам да си тръгне? Опитах и с молби, и със заплахи!
Дори й се молих, и нищо!
Тя ви следва като кученце. Ще си тръгне, ако и вие си тръгнете.
Това с нищо не ми помага. Никъде няма да заминавам.
Аз чух друго. Много скоро полкът ви може да бъде пратен другаде.
Ще ни липсвате. Но се радвам, че взехте това решение.
Родителите ви ще бъдат щастливи да ви видят.
Колкото до лейтенант Пинсън, надявам се да сте го забравили.
Той не беше за вас.
За кого се мисли? Как можа да откаже да се ожени за вас!
Грешите. Аз не пожелах да се омъжа.
За жена като мен бракът е унизителен.
Работата ми изисква усамотение.
Помислете за името, което нося. Помислете за баща ми.
За нищо на света не бих се отказала от фамилията си.
Разбирам ви.
Ще направя каквото се иска от една млада жена,
която разчита единствено на щедростта на баща си,
за да може след 4 години да имам собствени средства.
Дори да трябва да ходя по водата,
да отида в Новия свят заради любимия си,
ще го направя.
Г-це Адел, имам подарък за вас.
Тази пелерина е твърде хубава за мен.
На вас ще ви стои много по-добре.
Нека ви бъде за спомен от нас.
Благодаря, г-жо Сондърс.
Много ви благодаря.
Довиждане, г-це Адел.
Пишете ни, щом пристигнете при семейството си.
Накъде, госпожице?
- Не знам... Вече не знам!
Останете при г-жа Сондърс.
- Не мога.
Не искам да я виждам повече.
Искате ли да отидете на хотел?
- Парите ми свършиха.
Знам едно място, където няма да се налага да плащате.
Не пипайте! Тази книга е моя!
Извинете... Има ли писмо за мен?
Коя сте вие?
- Винаги получавам писмата си тук!
Ще ида да проверя.
Не.
Съжалявам, те са нови. Не ви познават.
Ще проверя дали има писмо за вас.
Заповядайте.
- Благодаря.
Изпращам ти 700 франка, за да се прибереш.
Ако въпреки обещанията си останеш в Халифакс,
тази сума ще е предплата към издръжката ти.
Оплакваш се, че не публикуваме музиката ти,
но сега е по-добре да не привличаме вниманието върху теб.
Майка ти е толкова болна, че вече не й четем писмата ти.
Тя напусна Гърнси и се установи в Брюксел.
Аз останах сам в Отвил Хаус.
Адел, скъпа дъще, чакам те с отворени обятия.
Вече съм стар. Ще бъда щастлив само ако всички сте около мен.
Почина съпругата на големия френски писател Виктор Юго.
16-и хусарски полк напуска Халифакс на 15 февруари 1864 г.
и заминава за Барбадос.
Дръпнете се. Оставете на мира дамата от Франция.
Извинете, г-жо Пинсън. Трябва да говоря с капитана.
Трябва да ви кажа нещо.
Днес бях в негърския квартал.
На площада видях една европейка, около която се суетяха всички.
Беше тя - г-ца Юго.
Какво?!
- И това не е всичко.
Представя се като г-жа Пинсън.
Намерете я. Не бива да се повтаря това, което се случи в Халифакс.
Какво искаше?
Нищо.
Адел!
Ще ви прочета какво написах. Леко промених текста.
"Господине, аз съм една бедна жена от Барбадос.
Не мога да чета, но знам кой е Виктор Юго.
Преди 10 години бях робиня. Знам, че вие сте защитник
на всички онеправдани хора.
На улицата в Бриджтаун срещнах жена,
която изглеждаше бедна и нещастна.
Децата й се подиграваха и това ме натъжи.
Почувствах, че е мой дълг да се погрижа за нея.
Прибрах я в дома си и започнах да я лекувам.
Научих, че е ваша дъщеря. Била изоставена от офицер,
когото последвала в Халифакс, а след това и тук, в Барбадос.
Болката я бе сломила телом и духом.
Излекувахме тялото й, но душата й е може би загубена.
Адел трябва да се върне при родителите си.
Ако сте съгласен, аз мога да върна дъщеря ви в Европа.
Г-н Вердер от Мартиника ще ми услужи с пари за пътя."
Адел се върна във Франция, придружена от г-жа Баа.
В Европа доста неща се бяха променили.
След падането на Наполеон Юго се завърна след 18 г изгнание.
Той уреди Адел да постъпи в клиника в Сен Манде.
Тя прекара там 40 г. Занимаваше се с градинарство, свиреше на пиано
и продължаваше да води дневника си, който пишеше на таен език.
Адел надживя цялото си семейство. Баща й почина на 22 май 1885 г.
Последните му думи бяха: "Виждам черна светлина."
Денят на смъртта му бе ден на траур за цяла Франция.
Тялото му бе изложено цяла нощ под Триумфалната арка.
На другия ден 2 млн. парижани изпратиха ковчега до Пантеона.
Адел почина на 25 април 1915 г.
Смъртта й мина незабелязано на фона на войната, която раздираше Европа.
50 години по-рано, преди да напусне Гърнси,
Адел бе написала в дневника си...
Дори да трябва да ходя по водата,
да отида в Новия свят заради любимия си,
ще го направя.
Превод АЛЕКСАНДРА ДИМИТРОВА