Fear the Walking Dead - Season 8 (2023) (Fear.the.Walking.Dead.S08.1080p.AMZN.WEB-DL.DDP5.1.H.264-NTb/Fear.the.Walking.Dead.S08E06.All.I.See.Is.Red.1080p.AMZN.WEB-DL.DDP5.1.H.264-NTb.srt) Свали субтитрите
- Не искам да се чувствам така.
Морган!
- Моля те, Мо!
Моля те, недей! Не мога да загубя и теб! Не мога!
Морган!
Кротко! Кротко!
- Мадисън!
Какво се е случило?
- Чух за Грейс.
Дойдох да видя дали си добре.
Като дойдох, ти ги избиваше.
Защо съм на земята?
Замахна с брадвата към мен, наложи се да те ударя.
Не е вярно.
- Вярно е.
Защо не си спомням?
- Не знам. Вината не е твоя.
Не беше на себе си. Нормално е.
Господи! Мо!
- Тя не е тук.
Тя бяга, както бягах аз.
Къде е избягала?
- Към контейнерите. Ще я спра.
Къде е брадвата ми?
- Успокой се.
Къде е брадвата ми?
Погрижих се да не ме нараниш.
Какво става, Морган?
Мо мисли, че може да избие мъртвите сама.
Ако не й помогнем, ще умре.
- Не говоря за това.
А за какво?
- За това!
Грейс мутира - Мо избяга Не можеш да избягаш - Чисто
Боже мой…
- Ти ли го написа?
Стой далеч от мен.
Какво е "чисто"?
- Тръгвай! Веднага!
Какво означава? Отново се случва същото.
Какво се случва?
- Губя ги! Загубих…
… нея. Грейс.
Както загубих Джени. Загубих Мо…
Не си я загубил.
- Но ще я загубя.
Както загубих Дуейн.
- Няма как да знаеш.
Аз…
Мислех, че съм го преодолял.
Погребах го и мислех, че съм го преодолял.
Кое?
Виждам в червено.
И убивам наред.
Отново и отново.
Докато не ги избия.
Кого?
- Бродещи, хора… Не ги различавам.
Виждам всичко в червено. Опасно е да си до мен.
Не вярвам.
- Защото не беше тук.
Не видя колко много избих.
Това е някакъв цикъл. Повтаря се отново и отново.
Ще прекъснем цикъла.
- Замахнал съм с брадвата към теб.
Замахнал съм, а дори не си спомням!
Кой знае какво още ще направя!
Няма да те оставя, Морган.
Защо?
Знам как се чувствах при мисълта, че губя децата си.
Когато се срещнахме, и аз не бях на себе си.
Но ти ми помогна да се съвзема.
Каквото и да ти се е случило, няма да се повтори.
Откъде знаеш?
- Защото аз съм тук.
Каквото и да се случи, ще бъда до теб.
Ще се грижа да не си губиш ума.
Ще трябва да се върнем тук и да погребем Грейс.
Не мога да загубя Мо, Мадисън.
Мисля, че няма да го преживея.
Тогава да я спасим.
Чисто
ПАЗИ СЕ ОТ ЖИВИТЕ МЪРТВИ Виждам всичко в червено
Какво е станало тук?
- Бродещите са били повече.
Къде е Мо?
Мо? Мо?
Морган!
Господи! Не!
Морган!
Морган!
Пак се случи!
Опитах се да те спра.
Те ми помогнаха.
Губи ми се време. Не помня…
Спокойно.
Нараних ли те?
- Застанах встрани.
Това… Тя ли беше?
Не. Били са тук, но никой не е пострадал.
Откъде знаеш?
Откъде? Откъде знаеш?!
Джун следеше Падре от ретранслаторната станция.
Мо и отговорниците отвориха портала.
Мъртвите бяха твърде много и ги изтласкаха към водата.
Къде са сега?
- Мо е повела мъртвите към блатата.
Вероятно се опитва да ги забави, за да може да ги изпревари.
И да стигне къде? До острова?
Островът е евакуиран.
Според Сврака течението ще отведе мъртвите до Падре.
Натовари контейнерите на кораб.
Ще се види с отговорниците оттатък блатото.
Мо, чуваш ли ме?
Скъпа, чуй ме. Ще повторя нещо, което ми каза един приятел:
"Може да се криеш, но не можеш да избягаш".
Искаше да знам, че болката ще ме последва,
където и да отида. И беше прав.
Единственият лек, който знам,
са хората, които ти остават.
Това са хората, от които бягаш, Мо.
Не прави това, което направих аз.
Не бягай.
Трябва да тръгваме.
- Къде?
Ако стигнат до кораба,
Сврака ще ги прати да изграждат бази
в цялата страна и аз…
Повече няма да я видя.
- Между вас има хиляди бродещи.
Добре.
- Не! Нека отида вместо теб.
Наложи се много хора да ми помогнат, за да те спра.
Ако влезеш, може да нараниш някого от нас или дори Мо.
Не мога да искам това от теб.
Мо се озова в Падре заради мен. Нека се реванширам.
Не само неговото дете е там. Всички ще дойдем.
Даниел, чуваш ли ме?
Даниел слуша.
Чувам разговори между отговорниците в блатото.
И?
- Не могат да продължат.
Заобиколени са от бродещи.
Господи!
- Не, спокойно. Дишай дълбоко.
Мо ги води към някакъв плаващ дом.
- Плаващ дом?!
Добре. Разбрано, Джун. Край.
Тази лодка щеше да потъне, когато бяхме там.
Ще стигнем, преди да е потънала.
- Не мисля.
Обещавам ти.
- Помниш ли къде се намира?
Ще я намерим.
- Покажи ни на картата.
Не! Насред блатото е.
Скрита сред растителността.
Може да сте на 3 м от нея и дори да не я забележите.
Явно ти ще трябва да ни водиш.
Ти каза, че не мога.
Спряхме те при контейнерите. Пак ще те спрем.
Намери ли ги?
Трябва да сме готови, когато дойдат.
Преровихме всеки контейнер, всеки документ в офиса.
Не са на кораба.
- Трябва да са там.
Не са там, Сам.
- Сврака!
Извинявай.
Той планираше създаването на нови бази, когато умря.
Знам.
- Някъде са, където не сме търсили.
Ето я.
"Падре 1", това вие ли бяхте?
Да. Трябва да се върнете.
Какво? Не. Почти при лодката сме.
Координатите, нужни, за да започнем, са в блатото.
Търсихме навсякъде. Само там може да са.
Къде са?
- У един от мъртвите.
Кой?
Креник.
Заради координатите ли е, или защото това е баща ти?
Заради координатите е. От самото начало.
Защо сами не изберем местата?
Военните избраха тези места след многогодишно проучване.
Те предлагат географски,
метеорологични и топографски условия,
които ще осигурят оцеляването на общностите.
Ако не ги намерим, всичко ще е на случаен принцип.
Тук има хиляди мъртви.
Само един е с бинокъл на врата.
Координатите са в бинокъла.
Трябва да са там.
- Как ще го открием?
Сигналната ракета ще го привлече към вас.
Убийте колкото е нужно мъртви, докато го намерите.
Разпръснете се!
Мо, не я слушай.
Стигни до лодката и се затвори там, докато дойда.
Ако го послушаш, всичко, за което сме се борили, пропада.
Послушай ме. Заради нея ще умреш.
Ще умре заради теб. Затова те заключих.
Така ще спася и нейния, и твоя живот. Не се меси.
Ще се меся. Няма да загубя детето си така.
Вече го загуби. Не тръгвай след мен.
Не прави нещата още по-трудни.
Мо?
Мо?
Моля те! Мо!
Хей!
Ще се справим.
- Ще намерим координатите първи.
Няма да успее дори с помощта на отговорниците.
Не е нужно, ние ще стигнем до нея.
Брадвата!
- Не, ти каза…
Знам какво казах! Искам брадвата!
- Морган!
Морган!
Пак се случва!
Господи…
Какво направих?
Говори "Падре 1". Някаква следа от Креник?
Прекалено много са.
Ще се разделим, за да разширим обхвата.
Мо, ако ме чуваш, моля те, изслушай ме.
Това, което стана в къщата, което ти видя по стените…
Случва се отново.
Не знам какво съм направил и какво мога да направя.
Искам да ми обещаеш нещо.
Забрави това, което ти казах.
Ако се приближа до теб,
бягай.
Как е той?
Гледам температурата да не се покачва. Къде отиваш?
Сврака влиза в блатото. Ще се погрижа да не излезе оттам.
Това няма да спаси Финч.
Но няма да причинява на други деца това, което му причини.
Остави на мен.
- Финч има нужда от теб.
Хей…
Виж…
Нищо повече не мога да направя за него.
Не бях до дъщеря си, когато тя умря.
А трябваше.
Той се нуждае от теб.
Шери също.
Нека го направя аз.
Моля те!
Татко! Какво ти става?
Татко! Виждаш ли ме?
Съжалявам. Съжалявам.
Започна да избиваш мъртвите и ме взе за една от тях.
Знам. Знам.
Спокойно.
Даниел, Мадисън, чувате ли ме?
Губя кръв.
Тук съм, Морган.
- Елате да помогнете на Мо.
Ние сме при лодката.
Ще се опитам, но едва ли ще я намеря без теб.
Обърни се и се отдалечи оттук.
Погледни ме, Мо!
Махни се оттук!
Върви!
Татко! Татко!
Господи!
- Припадна.
Само тук можех да те доведа.
Не бива да стоиш тук!
- Най-безопасно е.
Трябва да изляза. Ще убия колкото мога.
Не. Не и след като ме нападна.
Как ме довлече дотук?
- Те щяха да те разкъсат.
Трябва да стоиш възможно най-далеч от мен.
Това се опитвах да направя.
Защо не ме остави да си вървя? Защо?
Заради теб сега пак сме в капан тук, като предишния път.
Опитвах се да избягам от теб.
Защо не избяга? Защо?
Не исках да гледам как умираш, както гледах нея.
Сега и двамата ще умрем.
- Няма да умрем.
Ще прекъснем цикъла.
- Какъв цикъл?
Тук сме обречени. Ако повикам Сврака, тя ще те убие.
Няма да се обаждаме на Сврака.
Какво правиш?
- Мадисън, погледни нагоре.
Това бях аз.
- Виждам я, Морган.
Идваш ли?
- Да.
А Даниел?
- Не знам. Мо добре ли е?
Лодката се наводнява.
- Идвам!
Нищо подобно!
Трябва да стигна до лодката.
- Аз също.
Тогава нека си помогнем. Никой не иска Мо да умре.
Когато те открихме, те попитах дали си готова на всичко.
Мислех, че си, но е трябвало да те убия.
Следващият ще е в главата ти.
Запознай се с родителите на децата, които отвлякохте.
Спасихме ги.
- Те не гледат на нещата така.
Все едно какво мислят те.
Ние няма да се върнем с вас.
Пуснете оръжието.
- Защо?
Няма да стреляте по нас, така че ще загубите.
Опитвате се да живеете по начин, който е отживелица.
Мадисън, качи се в лодката.
Как ще ги удържиш?
Като млад бях в същото положение, в което са те.
Ще се опитам да се разбера с тях.
Върви!
Мо, дай ми брадвата!
Ще ти помогна!
Справям се.
Не можеш да се справиш сама.
По-добре да ги избивам аз.
Мадисън, къде си?
Бързам колкото мога. Не знам дали ще стигна навреме.
Трябва. Мо има нужда от теб.
Трябва ми кислород.
Казах ти, че ще бъда до теб,
че ще ти помогна да спасиш Мо, но ти не ми позволи.
Може би още можеш.
За какво говориш?
Тя каза, че няма да стигне навреме.
- Не е нужно.
Това е старата й бутилка с кислород.
Ще излезеш оттук.
Има прекалено много мъртви.
Ще плуваш под водата.
Ето. Сложи я.
Не.
- Сложи я, Мо.
Няма да те оставя, ще умреш.
- Ще се измъкна някак.
Хайде. Този път няма да допусна същата грешка.
Коя грешка?
- Преди седем години беше същото.
Бяхме заобиколени от мъртви, а лодката потъваше.
Ти беше бебе. Помислих, че това е краят.
Отчаях се. Всичко стана червено.
Когато се съвзех, ръцете ми бяха в кръв,
а аз стоях над теб.
Тогава се обадих на Падре. Знаех, че не мога да те защитя.
Не можех да прекъсна цикъла. Но сега ще го прекъсна.
Сложи това и плувай.
Ако плуваш достатъчно надълбоко, ще минеш под тях.
Плувай, докато се махнеш оттук.
Мадисън…
Мо ще се спаси.
Дадох й твоята кислородна бутилка. Ще плува и ще се измъкне.
А ти?
Намери я и се погрижи да не се качва на този кораб.
Рен идва с нас.
Ще намерим координатите и повече никога няма да я видиш.
Няма да стане.
- И защо?
Мъртвият, когото търсите, с бинокъла,
е точно пред мен.
Лъжеш.
- Искаш координатите, така ли?
Ще ги потопя на дъното на блатото.
Никога няма да ги намериш. Него също.
Какво стана?
Лодката потъна. Измъкнах те от водата.
Къде е Мо?
Казах ти да я намериш!
- Щеше да се удавиш.
Все някак щях да се спася.
- Аз видях друго.
Трябва да я спра.
Чуй ме…
- Не ми пречи.
Ще те убият.
- Не мога да я загубя!
Няма да я загубиш.
- Просто… не ми пречи.
Когато Падре впиха ноктите си в мен,
мисълта за децата ми ми помагаше да продължа напред.
Алиша ме е носела в себе си дори когато ме е мислела за мъртва.
Ти ми го каза.
- Какво ми казваш?
Никога не губиш близките си.
Никой не ги губи.
Не е вярно.
- Славей!
Къде е той?
Къде е той?
Потъна заедно с лодката.
И ти отиваш при него.
Тя бяга, както бягах аз.
Ще я загубя, както загубих Дуейн!
Сврака?
Убий го!
- Сврака!
Ужасно съжалявам!
Татко!
Много съжалявам…
Осъществете проекта. Прекалено важен е.
Сврака!
Съжалявам.
Креник
Това ли е?
Падре - Поверително До: Майор Креник
Трябва да се върнем при децата.
- Татко…
Съжалявам.
Винаги е мислела за него.
Прицели се!
Долу! Не ме гледай!
Какво става?
Искаха да спрем да избиваме мъртвите,
но не успяха да ни надвият.
Знаеш какво следва.
Хайде. За това сте обучавани.
За това сте обучавани!
Застреляйте ги!
Сега!
Получихте заповед!
Стреляйте!
Няма да стрелят.
- Какво знаеш ти!
Да накараш дете да убие за първи път,
не е никак лесно.
- Грешиш.
Чухте какво каза Жерав. Дръпнете спусъка!
Не ги слушайте.
Като млад бях в същото положение, в което сте сега.
Иска ми се някой да ме беше спрял.
Ако стреляте, стореното ще ви преследва цял живот.
Никога няма да можете да се отърсите от него.
Достатъчно! Да приключваме.
Прицелете се!
Натиснете спусъка!
Натиснете спусъка! Сега!
Ястреб! Натисни спусъка.
Ястреб!
Сега!
Погледни ме! Как се казваш?
- Ястреб.
Как се казваш?
- Ястреб.
Натисни спусъка!
- Не стреляйте!
Какво правиш тук?
- Не говори с него.
Той се опита да те убие!
- Няма да те нараня.
Не съм дошъл да ви нараня.
- Глупости!
Така е. Не сме дошли да ви нараним.
Тези координати ли искаш? Те са у нас.
Какво искате в замяна?
Нищо.
- Ще ви ги дадем.
Лъжат. Това е номер.
Не, ще ви ги дадем.
- Морган…
Ако така ще сложим край на всичко това, ще ви ги дадем.
Пускам те да заминеш, скъпа.
Наистина ли?
Щом така искаш и мислиш, че от това имаш нужда,
няма да ти преча.
- Не го слушай.
Каза, че не искаш да ме загубиш.
- Не искам. Наистина не искам.
Обърква те! Обърква всички ви!
Аз бях объркан.
Откакто загубих жена си и сина си, това е най-дългият период,
в който съм бил объркан.
Когато майка ти умря, всичко започна отначало.
Но мисля, че най-после прекъснах цикъла.
Всичко приключи.
- Как?
Не го слушай.
- Мадисън ми напомни нещо.
Каза, че никога не губим никого.
Не и хората, на които държим.
- Достатъчно!
Видях го при сестра ти, Жерав.
Щеше да ни убие, но не го направи.
Не можа.
- Това е лъжа.
Видя баща ви да излиза от тресавището.
Спомни си за какво се е борил.
Тя нищо не знае!
- За какво е умрял.
Ти не го познаваш.
- И как си е представял Падре.
Тази част от него е още жива. Сестра ти го видя. Спомни си.
Защото най-близките ни хора стават част от нас.
Качете се на кораба.
Всички се качете на кораба.
- Не!
Следвайте координатите.
- Останете на място!
Но помнете хората, които оставяте,
защото те ще ви помнят.
Сега може и да не разбирате колко важно е това,
но един ден ще го осъзнаете.
Ще го осъзнаете, Мо.
Искам не само да те помня. Искам да бъда с теб.
Ела тук.
Не! Не!
Никой няма да те чуе.
- Как ме намери?
Морган и Мадисън ми казаха къде си.
Пренесох те тук.
Лечението…
Още не е късно.
Моля те.
Може да ме облъчиш с по-висока доза радиация.
Не решавам аз.
Дуайт, Шери, какво искате да направя с нея?
Чувате ли ме?
Татко…
Нека не изпитва тази болка.
Никой не заслужава това.
Моля те.
Нека е бързо и безболезнено.
Не заслужаваш такъв жест.
Не стреляй! Моля те!
Чух, че е тук. Искам само да я видя.
Моля те.
Моля те.
Направи го, или ще го направя аз.
Аз ще го направя.
Ще го направя.
Погреби я и си потърси друг дом.
Сам…
Съжалявам, Сам. Съжалявам.
Ужасно съжалявам.
Исках да ти благодаря,
че ми помогна да намеря дъщеря си
и че ми помогна да намеря себе си.
Няма защо.
Има и още нещо.
Каквото и да ви предстои - на теб и на тези деца,
едва ли ще имате нужда от мен.
- Морган…
Покрай всичко, което се случи с Грейс и с Мо,
се замислих за хората, от които избягах, когато дойдох в Тексас.
Те са ми не по-малко скъпи от вас.
Трябва да ги намеря. Да видя дали всички са живи.
Да поправя грешката си и да се уверя, че са добре.
Разбирам.
Не бих тръгнал, ако не вярвах, че оставям всички в добри ръце.
Те едва ли мислят така.
За тях аз си оставам жената, която е отвела децата им.
Ще повярват в теб. Ще се убедят, че го заслужаваш.
Убеден съм.
Той е прав. Ти ме накара да повярвам.
Намерих това на острова. Реших да ти го върна.
Благодаря.
Благодаря ти, Мадисън.
Благодаря.
Надявам се да ви видя пак.
И двамата.
Винаги ще бъдем с теб.
Финч
Финч е името, което Падре му даде.
Отиваше му.
Вече това си е неговото име.
Какво ще правим сега?
Не знам.
Но…
Мисля, че това е краят.
На кое?
За нас. Не знам…
Където и да отидем, каквото и да правим, е все същото.
Да.
Така е.
Няма край.
- Няма край.
И като че ли става по-лошо.
Може би причината не е в мръсници
като Нигън или Сврака…
Може би не ни е писано да сме заедно.
Къде би отишъл?
У дома. Бих започнал отначало.
Така мисля.
Не искам да страдаш повече.
- Да…
И аз не искам да те наранявам, но когато сме заедно…
Това, което си причиняваме…
Да сложим край.
Съжалявам.
Ела.
Славей…
… замина ли?
Името му е Морган. Замина. Мо също.
И сега? Ще се качим ли на кораба?
Имаме координатите, провизии, гориво.
Ще се качим.
Но ми хрумна нещо.
На острова има документи,
в които пише откъде сте
и кои са родителите ви.
Някои от тях може да са още там.
Ще ги намерим, ще ги донесем тук
и ще променим Падре така,
че да отговаря на първоначалния замисъл.
Грейс Мухърджи
Знаеш ли…
Имам нещо за теб.
Намерих го, за теб е.
Благодаря, татко.
Може да упражниш движенията си.
Сега идвам.
Ийстман
Видя ли колко се е променило всичко, откакто ми я даде?
Ще кажеш, че и аз съм се променил.
Всичко е благодарение на теб,
на това, което направи и на което ме научи.
Напоследък осъзнах нещо.
Всеки живот е ценен.
Не става дума за това дали убиваш, или не.
Важно е…
… какво правиш с времето си
и с хората, на които държиш.
Грижи се за Грейс вместо мен.
Моля те.
Всяко замахване е с определена цел -
или нанасяш удар, или блокираш удар.
Покажи ми.
Хей…
Трябва да тръгваме.
Да тръгваме?
Къде отиваме?
Помниш ли приятеля, за когото ти споменах -
този, който ми каза да не бягам?
Ще го потърсим.
Мислиш, че ще го намерим?
И друг път сме намирали пътя един към друг.
Това съобщение е за Рик Граймс.
Говори Морган Джоунс.
Не знам дали си в Александрия, но тръгвам да те търся.
Ще оставям това съобщение всяка сутрин на разсъмване,
а уоки-токито ще работи още няколко минути след това.
Кой знае…
Може и да ме чуеш.
Да тръгваме, скъпа.
Ще направим всичко възможно да ви върнем децата.
Повтарям. Казвам се Мадисън Кларк.
Ако чувате това съобщение,
сте в участък, който обхождаха патрулите на Падре.
Падре вече не съществува.
Те вече не са заплаха за вас и за децата ви.
Ако сте загубили дете и мислите, че е било отвлечено,
елате на следните координати и изпратете сигнал за помощ.
31 градуса и 51 минути северна ширина
и 81 градуса и 10 минути западна дължина.
Ние ще ви намерим.
Ще направим всичко възможно да ви върнем децата.
Ще поправим стореното от Падре.
Повтарям. Казвам се Мадисън Кларк.
Ако ме чувате,
сте в участък, който обхождаха патрулите на Падре.
Падре вече не съществува.
Те вече не са заплаха за вас и за децата ви.
Ако сте загубили дете и мислите, че е било отвлечено,
елате на следните координати…