Fear the Walking Dead - Season 8 (2023) (Fear.the.Walking.Dead.S08.1080p.AMZN.WEB-DL.DDP5.1.H.264-NTb/Fear.the.Walking.Dead.S08E07.Anton.1080p.AMZN.WEB-DL.DDP5.1.H.264-NTb.srt) Свали субтитрите
Ела ми. Да те видим.
Това беше.
Антон, върнахме се!
Навън съм.
Ела да хапнем. Синът ти има да ти казва нещо.
Наглеждах новата ни приятелка.
Става по-силна с всеки изминал ден.
С твоя помощ.
Яж, малко приятелче.
Какво искаше да ми кажеш?
Аз вкарах решаващия гол.
- Клаус беше звездата на мача.
Страхотно!
Макар че чух, че другият отбор имал слаб вратар.
Е, кой е гладен?
Имаме нов гост.
- Чудесно.
Обиколка на блатата
Обиколка на блатата
Имате ли нужда от помощ?
Моля?
Не се бойте.
- На английски, Клаус.
Синът ми пита дали имате нужда от помощ.
Мисля, че е инфектирана. Търсих антибиотици, но…
Дошли сте на правилното място.
Хотел
Какво е това?
Оазис за хора без дом, за тези, които са отчаяни и изтощени.
Какво означава това?
Помагаме на хората.
Добър ден.
Защо говорят на немски?
Когато светът се промени, бяхме дошли на почивка тук
с туристическия автобус отвън.
Не можахме да се приберем и това място стана наш дом.
Получихме втори шанс.
Грижим се и други хора да получат втори шанс.
Всеки го заслужава.
Добре ли сте?
- Да.
Яли ли сте?
- Не.
Добре, да вървим.
Заповядайте.
Как е ръката?
- Инфекцията намалява.
Чудесно.
Хапнете, шницелът ще ви върне силите.
Татко, има нова гостенка. Беше уплашена, не можеше да диша.
Хилди я намерил почти в безсъзнание, докато бил навън за провизии.
Добре ли е?
- Така мисля.
Настаних я в моята стая.
Яжте, домашна храна е.
Татко отиде да вземе кислород и аптечка от лечебницата.
Чудесно.
Виктор?!
Не може да бъде!
Защо те нарича Виктор?
Върви да помогнеш на баща си.
Името му е Антон.
- Върви.
Защо?
- Прави каквото казвам.
Върви.
Кажи нещо.
Какво правиш тук?
Той защо те нарича Антон?
И защо говориш на немски?
Виктор, отговори ми.
Мислех, че съм те загубила.
Какво става?
- Антон?
Антон!
Наред ли е всичко, Антон?
- Не се казва Антон.
Името му е Виктор Странд.
Кажи им.
Името ми е Антон.
Не съм чувал за Виктор Странд. Припознаваш се.
Не ви казва истината за себе си.
Значи не познаваш тази жена?
Никога не съм я виждал.
- Какво говориш?
Трябва й кислород! Бързо!
Помогни ми с кислородната бутилка! Антон! Антон!
ПАЗИ СЕ ОТ ЖИВИТЕ МЪРТВИ Антон
Откъде идва?
Защо мисли, че се казваш Виктор Странд?
Нямам представа.
Объркана е. И уплашена.
Някой попита ли я защо?
Това беше в чантата й.
Пусни го.
Мадисън, там ли си?
Спри го, Клаус.
- Мадисън, чуваш ли ме?
Кои бяха тези хора?
- Клаус! Този мъж може да е опасен.
Опитвам се да ги проследя.
- Недей.
Кажи къде си, за да стигна до теб преди тях.
Мадисън руса ли е, към 1,70 м, с кожено яке?
С кого говоря?
- С човек, който иска да й помогне.
За да помогнеш, кажи къде се намираш.
Антон…
- Не знаем кой е този човек.
Може би иска да помогне.
- Опитвам се да предпазя всички.
Тук помагаме на всеки.
- Тя не може да остане.
Остава.
Освен…
… ако още някой е против.
Клаус… Занеси й супа.
Не искам да остава сам с нея.
От какво се боиш?
Върви.
Помогни й да се почувства като у дома си.
Хей!
Ти се събуди…
- Да.
Би ли ме развързал?
Татко каза, че е опасно.
Ти как мислиш?
Защо мислиш, че баща ми е Виктор Странд?
Защото е така.
Познавам татко. Не би излъгал.
Не познаваш Виктор.
Защо ще се представя за друг?
Всъщност не знам. Но това много ме дразни.
Ник - Алиша
Кои са Ник и Алиша?
Бяха мои деца.
"Бяха"?
Съжалявам.
Веднъж и те спасиха птица. Бяха на твоята възраст.
Те… се объркват и понякога се блъскат в прозорците.
Винаги ли им помагаш?
- Всеки заслужава втори шанс.
Кой те научи на това?
Татко. Антон.
Къде е майка ти?
С татко се разделиха, когато бях малък.
Той ме доведе тук на почивка, преди светът да се промени.
Само че…
… освен хотела съм виждал само тези снимки.
Ние… останахме тук.
Оттогава не сме напускали хотела.
Повече не видях мама.
Тя би се гордяла с теб.
И ти изглеждаш готина.
Не всеки мисли така.
Като нападателите ти?
Слушахме уоки-токито. Затова ли дойде тук?
Да.
Защо те преследват?
- Не знам.
Нападнаха ни, откраднаха лодките ни.
Нещо сте им направили.
- Клаус.
Само си говорим.
- Трябва да призная, Виктор…
Антон.
Наистина си постигнал нещо тук, макар всичко да е лъжа.
Той не лъже.
Едно не разбирам.
Защо така? Защо се криеш?
Имаме компания.
Нови гости?
- Да, но тези не са добре дошли.
Какво става?
Как да ви помогнем?
- Търсим една жена.
Чухме, че се крие някъде тук.
Бъдете по-конкретни.
Името й е Мадисън.
Какво искате от нея?
Не ви засяга.
Не можем да ви помогнем.
Тук има ли деца?
Няколко.
Тази жена беше един от най-добрите колектори на Падре.
По радиостанцията каза, че го възстановява.
Това звучи добре.
Само така звучи.
Точно тя не може да се промени.
- Откъде знаете?
Водачът на групата ни
я познава много добре.
Който и да си, знам, че ме чуваш.
Това е каналът, който…
Съжалявам, но вече ви казах, тя не е тук.
А според мен е тук.
Сега възможностите са две.
- И кои са те?
Да ни пуснете и да ни я предадете, и ние ще си тръгнем.
А другата?
- Мъжът, когото чухте…
Той не е сам.
Имал съм вземане-даване с него, изглежда непоколебим.
Ще се бием с него, но ще я отведем.
Искате ли това да стане на прага ви?
Тя е тук.
Какво правиш?!
Антон! Антон!
Клаус!
Клаус!
Къде е тя?
- Изчезнали са. И двамата.
Тя го е отвела.
- Казах ти, че е опасна.
Трябва да действаме. Ако го отведе в Падре…
Обиколка на блатата
… повече няма да видите сина си.
Не отиват там, а тук. Взела е картата.
Защо ще го води там?
- Има един начин да разберем.
Дойдохме с две лодки. Сигурно тя е взела едната.
Не може да са отишли далече.
- Да тръгваме.
Оръжието. Ще е по-безопасно.
- За кого?
Като стигнем, ще ви го върнем.
Ало? Мадисън? Мадисън, чуваш ли ме?
Старче, там, където сте се настанили,
ще ви е по-добре без нея.
Ще допуснете огромна грешка, ако я нараните.
Това не зависи от мен.
За вас и за нея ще е по-добре, ако стоите настрана.
Късно е за това.
Откри ни!
В лодката!
Още можем да му избягаме.
Антон… Антон!
По дяволите!
Какво ти става?
Тази война не е наша, Франк.
Клаус има нужда от нас.
- Ще намерим друг начин.
Те взеха единствената лодка!
Ела. Знам къде можем да намерим сал.
Наблизо е.
Ще ми кажеш ли, или трябва да те питам?
На английски?
- За да чуя това, което мислиш.
Защо тази жена те разстрои така?
Тя отвлече сина ни.
- Притесни те още с появата си.
Твърди, че съм друг.
- И? Друг ли си?
Как може да ме питаш?
- Не беше откровен с мен.
Винаги съм го знаел.
Знам какво е да живееш в лъжа. Години наред живях с Мия
и криех какъв съм от нея и от Клаус.
Каквото и да става, можеш да ми кажеш.
Ето го.
Откъде знаеше, че е тук?
Преди години го използвах. Преди да се срещнем.
Съсипан е. Ще трябва да вървим пеша.
Да.
- Ела.
Върни се в хотела.
Той ни е син, идвам с теб.
- Моля те.
Нека го направя сам.
Хей! Какво правиш?
Франк!
Криеш нещо.
Виктор Странд ли си - човекът, за когото тя говореше?
Отговори ми!
- Франк!
Това откъде се появи?
Него търсех.
Трябва да тръгваме. Сега!
Антон…
Каквото и да му бяхме казали, нямаше да остане.
Защо?
Тя му напомня за майка му.
Как?
Не беше до нея, когато светът се промени.
Клаус беше тук.
Може да е приел Мадисън като втори шанс да й помогне.
Не си ми казвал какво е станало,
като си се разкрил пред нея.
Беше ядосана.
И объркана.
Но истината ни прави свободни.
Трябваше по-рано да й призная всичко.
Прости ли ти?
Разбира се.
И аз бих ти простил.
За какво говориш?
Ако ти си Виктор Странд…
- Не съм.
Ако си…
Това, което си сторил,
едва ли е непростимо.
Не съм този човек.
Ето я.
Библиотеката от картата.
Тук са.
Точно като сала в гората са.
Ела.
Събуди се.
Събуди се. Събуди се.
Всичко ще бъде наред. Само се дръж.
Клаус, ние сме.
- Татко! Татко!
Слава богу, че си добре.
Какво стана?
- Кислородът свърши още в лодката.
Опитвам се да намеря, но…
Моля ви, трябва да й помогнем.
Иначе ще умре.
Клаус…
Ще е трудно да намерим кислород тук.
Хрумна ми нещо.
Откъде знаеше, че тук има кислород?
Не знаех. Но щом има толкова много салове,
който и да е дошъл тук,
е пристигнал с голямо количество запаси.
Както намери сабята при другия сал?
Ти сериозно ли?
- Абсурдно е.
Нямаме време за спорове.
Трябва да й занесем бутилката.
Това са те. Хората, които я преследват.
Трябва да тръгваме.
- Не и без нея.
Няма време!
Тогава аз ще остана.
- Клаус, моля те.
Защитих те пред нея.
Казах й, че баща ми не би я предал на онези хора.
Но може би не си този, за когото те мислех.
Напротив, Клаус.
И ще ти го докажа.
Антон… Как?
Заведи Клаус у дома.
Клаус, моля те.
Аз ще ви последвам веднага щом й помогна.
Няма да се справиш сам.
Ти ми даде шанс, когато се срещнахме.
Ти също.
Видяхте човека, който мога да бъда.
Нека ви докажа, че още мога да бъда този човек.
Внимавай, Антон.
Трябва да тръгваме.
Какво правиш тук? Къде е Клаус?
- Пратих го вкъщи с Франк.
За да ме хвърлиш пак на вълците?
Вълците са наоколо. Дойдох да ти помогна.
Откога ми помагаш?
- Обещах на сина си.
Може да дойдеш с мен и да останеш жива
или да умреш тук.
Ще отидем на дока, ще вземем лодката им.
После какво?
- Нека първо се махнем оттук.
Не ме защити в собствения си дом, Виктор.
Името ми е Антон.
Умираш от страх да не разберат кой си в действителност.
Те знаят кой съм.
Беше готов да ме оставиш да умра, за да опазиш тайната си.
Сега съм тук.
Гърлото ми ли смяташ да прережеш?
- Не!
И ще кажеш на сина си, че онези хора са ме убили?
Не съм този, който мислиш.
- Вече не знам кой си!
Намерих те.
Теб също.
Недей.
Каквото и да е направила, можем да се разберем.
Нима?
- Да.
Не знаеш колко отдавна се занимава с това.
Защо го правите? Дори не знам кои сте.
Ние знаем коя си, Мадисън.
За която и да я мислите, тя вече е различна.
Повярвайте ми, знам го.
- След това, което направи?
И двамата се представяте за нещо, което не сте.
Няма да ме заблудите. Хайде, тръгвай.
Защо? Какво искате?
Падре. Отдавна търсим подобно място.
Ти ще ни покажеш къде е.
Ела!
Измъкват се!
Хайде!
Натам!
Лодката.
Няма да успеем.
Там долу!
Да се върнем.
Бързо!
Няма да издържи. Има ли заден изход?
Не. Мадисън, секцията!
Сега!
Сега!
Патроните ми свършиха.
- Франк, Клаус, помогнете ни!
По дяволите…
Много съжалявам.
- Ти ли го казваш, или Антон?
Това съм аз, Мадисън. Както и да се наричам.
Защо се представяш за друг?
- Наложи се.
Виктор остана в миналото.
Какво направи?
Направих каквото трябваше, за да построя за хората кула,
осигурих им безопасност.
Бях безмилостен. Дори към Алиша. Предадох я.
Когато кулата падна, се озовахме на брега. Тук ни разделиха.
Едни бяха отведени в Падре, други се опитваха да оцелеят навън.
Опитах се да им помогна, но те не ми позволиха.
Не можеха да ми простят.
Опитах се да им помогна да намерят храна, да се реванширам.
Като се върнах…
… бяха мъртви, като тези тук.
Не исках да съм Виктор Странд. Затова го убих.
За мен той умря с другите в онзи ден.
И в какво се превърна? Кой си сега?
Последния път Алиша…
… каза, че ме обича.
Не мислех, че някой би ме обикнал.
Срещата ми с Франк и Клаус промени всичко.
Щях да бъда какъвто Алиша мислеше, че мога да бъда.
Но като някой друг.
Като Антон.
Разбирам.
Клаус е добро хлапе.
Добре си се справил.
Благодаря.
Алиша можеше да ме остави да умра.
След всичко сторено го заслужавах.
Но тя не го направи.
Защо?
Майка й я е учила, че не си мъртъв, докато не умреш.
И че всеки заслужава втори шанс.
Каквото и да стане.
С теб не сме толкова различни.
Хората, които ръководеха Падре, ние се отървахме от тях.
Обещах на децата,
които отведох там като колектор,
че ще им помогна да намерят родителите си.
Започнах да изпращам съобщения
от ретранслаторната станция, за да стигнат възможно най-далече,
надявайки се, че родителите ще ме чуят.
Чуха ли те?
- Някои.
Но не само те са чули съобщенията.
Тези хора също са ме чули, съобщенията са ги довели при мен.
Сега всички са в опасност заради мен.
Искали сме да помогнем.
Това място и обещанието ми към децата…
Само това ми остана.
Войниците са в хотела.
Клаус…
- Дошли са още.
Влезли са в хотела.
Татко, побързай! Върни се!
Ние ще те заведем при тях.
Добре дошъл.
Какво става?
Клаус… Франк…
Татко!
- Какво…
Какво…
Казах ти да ни я предадеш. Можеше да избегнем всичко това.
Ако си ги наранил…
- Вече ти казах.
Не зависи от мен.
- А от кого зависи?
Той сам ще ви каже.
Здравей, Мадисън.
Доста време мина.
Трой…
Аз съм не по-малко изненадан от теб.
Като чух съобщението, знаех, че ще те намеря.
Но не очаквах да си в същата компания като в Мексико.
Грешиш.
Той не е този, който мислиш.
Не е ли Виктор Странд?
Казва се Антон. Заблуждаваш се.
Зрението ми не е каквото беше, приятелю,
но заблуденият си ти.
Относно него.
И относно нея.
Тези хора я доведоха тук, нали?
Чудесно.
Ще ти кажа истината за нея.
Дори ще направя нещо повече.
Ще ти покажа.
Виждаш ли? Знам, че не е красиво за гледане.
Но се случва, ако те ударят лошо по главата…
Да кажем с чук…
Тя постъпи така с мен,
после ме остави да умра в Мексико.
Случи се, след като унищожи семейното ни ранчо.
Представяш ли си?
Брат ми… Баща ми…
Загубих ги заради нея.
А той й помогна.
Какво искаш, Трой?
Същото, което искам, откакто ми отне всичко, Мадисън.
Същото, което помагам на тези хора да намерят,
откакто се измъкнах изпод развалините в Мексико.
Търсим си дом.
Ти ми отне моя дом, затова аз ще ти отнема твоя.
Никога няма да го намериш.
Ще го намеря.
- Така ли? Как?
Ти ще ми кажеш къде е.
Ако не, ще му причиня това, което ти причини на мен.
Не!
- Моля те! Моля те!
Мадисън, недей.
Виктор…
- Не им казвай!
Алиша би искала да опазиш това място.
Моля те! Пусни го!
Не го наранявай. Ти отговори на въпроса му.
Послушай го. Иначе няма да се огранича с него.
Още колко души искаш да нараниш?
Антон, погледни ме…
Името ми…
… е Виктор Странд.
Лъгах те за много неща.
Но чувствата ми към теб бяха истински.
Обичам и двама ви.
Не…
- Добре…
Времето изтече, Мадисън.
- Не!
Пусни чука!
Веднага!
Пусни го!
- Изпълнявай!
Джун… Шери…
Пусни оръжието.
Съветвам те и ти да направиш същото, старче.
Благодаря, приятелю.
- Не сме приятели.
Не искам да те мъча както мъчих дъщеря ти.
Трой Ото…
Другия път ще се погрижа да умреш.
Мислите ли, че това, което правите, ще ни спре?
Вече знаем за този хотел и пак ще се върнем.
Върнете се, но тук няма да има кого да нараните.
Мястото, което строя, ще става все по-голямо.
Вие ми помогнахте. Аз ще направя същото за вас.
Разказах ви какво ми причини.
Защо мислите, че и с вас няма да постъпи така?
Правила съм неща, за които съжалявам.
Но не строя това място за себе си,
а за да опазя нещо по-важно.
И какво е то?
- Не знаем с колко души разполага.
Да се махаме оттук.
- Децата.
Ще го превърна в това, което винаги е трябвало да бъде за тях.
За Алиша.
Направи го. Но грешиш.
Да тръгваме!
Защо да греша?
Същото това мислене я уби.
Откъде можеш да знаеш?
Защото аз я убих.
- Лъжеш!
Не ми ли вярваш?
Отвори го.
Не го слушай. Да се махаме оттук.
Какво е това?
Не ти ли е познато?
Беше на Алиша.
Свалих го от тялото й, след като я убих.
Не! Мадисън!
Ти!
Не му позволявай да те провокира.
Щях да я убия, Мадисън,
но толкова много се скитах в Мексико,
че реших, че и Алиша трябва да поскита като мен.
Може някой ден да я намериш.
А може тя да те намери. Или пък не.
Щом искаш да се биеш с нас, ще се бием.
Въпросът ми към теб е…
За какво изобщо се бориш?