Pagan Peak a.k.a. Der Pass - 03x07 (2023) Свали субтитрите
- Не мога...
Отговори.
Не мога. Не мога...
ПРОХОДЪТ
СЕЗОН 3, ЕПИЗОД 7
Добър ден. Казвам се Ели Щокер.
Това е колегата ми Гедеон Винтер.
Преди разпита съм длъжна да Ви предложа услугите на адвокат.
Разпитът ще бъде записан и може да бъде използван като доказателство в съда.
Благодаря, нямам нужда от адвокат.
- Тогава да започваме.
По време на задържането Ви не носехте документ за самоличност. Как се казвате?
Имам много имена.
- Как се обръщат хората към Вас?
Зависи кой се обръща към мен.
Ще ни кажете ли къде живеете?
- В гората.
Къде по-точно?
В колибата?
Да.
Жалко е това, което се случи с колибата ми.
Не съм се опитвал да изгоря улики.
Огънят не може да унищожи всичко. Някои неща винаги оцеляват.
Нямаше да ме намерите, ако аз не исках да бъда намерен.
Затова ли се мажете с боя? Като вид маскировка?
Криете се?
- Не.
Добре, да сменим темата. Защо смятате, че Ви търсим?
Ами търсихте ме, не е ли така?
Г-жо Щокер,
търсихте ме, и още как.
И ето, че сега съм тук. Това е важното.
Чудесно.
- Можете да зададете въпросите си,
а аз ще се постарая да отговоря и да съм възможно най-полезен.
Ловувате ли? В колибата имаше много убити животни.
Ловувам.
- Значи имате огнестрелно оръжие?
Не ми трябва такова.
- А ловен билет имате ли?
Ако нямате, нарушавате закона.
Опитвам се да поддържам реда.
Да привеждам нещата в равновесие.
Убивам болните,
за да се развиват здравите.
Разпознавате кое животно е болно?
- Да, има си признаци.
А болните хора?
И те си личат.
Убийствата доставят ли Ви удоволствие?
Не трябва да се страхуваме от смъртта. Тя е част от живота, необходимост.
Който живее, трябва да приеме смъртта. Иначе не е наистина жив.
Познавате ли Кай Маркщайн?
- Да. Той определено е мъртъв.
От... задушаване.
Откъде знаете?
- Май не ме слушате внимателно.
Намерихме това в дома на Маркщайн.
Знаете ли кой е изобразен на тази рисунка?
Това съм аз.
Трябва да е изпитвал голямо почитание към Вас.
Толкова голямо, че да Ви нарисува на стената си...
Така излиза.
Достатъчно голямо, че да се самоубие заради Вас?
Не нося отговорност за постъпките на другите.
Г-н Винтер, имам способността да виждам някои неща.
Някои хора, например, таят много мъка в себе си.
Много мъка. Мога да я видя. И тогава слушам и наблюдавам.
И чувам нещата, които те не могат да кажат.
Без да ги съдя.
- Напротив.
Не го правя.
- Не Ви вярвам.
Как се запознахте с Кай Маркщайн?
Той ме потърси.
Тоест Вие сте искали да Ви намери?
- Да, аз...
Позволих да се случи.
Изслушах го.
Закрилях го.
Опитах се да успокоя духа му, доколкото беше нужно.
Спирам да се явявам пред учениците си, когато нямам повече работа с тях.
В какво се състои тази работа?
- Защо просто не ме попитате направо?
Не можеш да накараш някого да направи нещо против волята си.
На две от местопрестъпленията очевидци са видели фигура,
която прилича на рисунката на Кай Маркщайн.
Досещате се защо допускаме, че свидетелите може да са видели Вас.
Никого не съм убил.
Познавате ли
тези четирима души?
Самир Шухтер, Мариане Еберхартер, Тобиас Дорфмайстер, Петер Лехнер.
Познавате ги.
Откъде?
Знам кои сте Вие двамата, но това въобще не означава, че Ви познавам.
Вие ли убихте тези хора?
- Не съм убил никого, г-жо Щокер.
Не съм злодей.
А това познато ли Ви е?
Снимали сте я в пещерата ми.
- Защо сте унищожили лицето й?
Бях бесен.
- На кого?
На много хора.
В себе си тая гняв, но мисля, че не съм единствен. Или греша?
Казахте, че сте съпровождали и закриляли Кай Маркщайн.
Виждате ли себе си като олицетворение на Богородица и нейната плащеница?
Ще приема мълчанието за положителен отговор. Кого друг закриляте?
Всеки, който се чувства преследван.
Какъв самарянин!
- Да, грижа се да има справедливост.
За наранените и претърпелите неправда.
- Досущ като Якъл.
Всички сме част от една история. Както Вие, така и аз, г-н Винтер.
Затова е важно да поддържаме спомена жив. Защото ако забравим,
става страшно.
- Спомен за какво?
За страха.
За безпомощност.
За лъжите.
Всички сме свързани.
Г-н Винтер?
Какво имате предвид?
Научете се да слушате и задавайте правилните въпроси!
Знае реда, по който са убити, познава жертвите...
Може да е прочел имената във вестниците.
- Разпитът разкрива някои неща.
Постигаме напредък. Изглежда, че той живее в някакъв собствен свят,
в който той и Якъл са един и същи човек.
Вижда себе си като закрилник на един ред, който е бил предшестван от хаос,
познат единствено на него.
- Трябва да намерим нещо, което да го
свързва с жертвите, иначе всичко това е напразно.
Отивам да подремна.
Не трябва ли и той да си почине малко?
- Сега си почива.
Събуди се.
Благодаря.
Открихме това.
На компютъра на Хаас?
- На сървъра на електронната му поща.
Защо получава снимки на мъртъвци?
- Защото е един болен задник.
Досега не можехме да намерим връзка между Хаас и нашите жертви.
Снимките може да означават, че наистина е продал пистолета на убиеца.
Ето как стават сделките в даркнет. Някой продава нещо, например пистолет,
и в замяна получава гаранция за безопасност. Например тези снимки.
Така и продавач, и купувач имат един вид застраховка.
Единият не може да издаде другия, без да уличи и самия себе си.
Това обаче не е всичко.
Не може да бъде!
Защо снимките на нашите жертви са били изпратени на Хаас?
Хаас е продал пистолета си на убиеца, а той му е пратил снимките като гаранция.
Но ако това е гаранция за продадения пистолет,
защо тогава само една от жертвите е била застреляна?
Защо Хаас получава снимки и на другите?
- Засега нямам обяснение.
Може ли да разберем кой ги е изпратил?
- Можем да докажем единствено,
че ги е получил. Но не и кой ги е изпратил.
Трябва да разберем кои са мъртъвците от другите снимки.
Имаме следа.
Етикет на спалното бельо.
- Какво пише?
СД Розенгартен.
Старчески дом?
- В Залцбург е. Отиваме там.
Добре.
Възможно е по едната жертва да е стреляно с пистолета,
с който е стреляно и по приятеля на г-жа Еберхартер.
Трябва да научим повече за тази жертва.
- Добре.
Не смятам за вероятно нашият заподозрян да разбира много от компютри.
А може ли някой друг да му е осигурил пистолета?
Някой, с когото действа в екип.
Втори извършител.
- Свързващото звено между двамата.
Защото както Хаас, така и заподозреният в стаята за разпит,
отхвърлят по един или друг начин нашия обществен строй.
Но не виждам прилики между строевете, които те одобряват.
Поне вече знаем, че между Хаас и убийствата има връзка.
Снимките на компютъра му са достатъчно основание за обиск.
Не ми пука колко неприятно може да е. Кажи какво те мъчи.
Турек лежи в болница, защото заради мен инсталира спайуер на компютъра на Хаас.
Не иска да подаде оплакване, защото е действал противозаконно.
Не трябва да споменаваме спайуера пред съдията.
Теб те бива да потулваш разни неща.
- Чакайте! Пистолетът е същият.
Преди седмица полицията влязла в апартамент във Виена
заради миризмата, носеща се отвътре.
Там имало застрелян мъж.
Трупът бил започнал да се разлага. Бил е там от месец, може би и повече.
Убитият е Милан Кусев, на петдесет и пет.
Лежал е за различни насилствени престъпления.
Застрелян е с пистолета, с който е стреляно и по приятеля на Еберхартер.
Пробвайте да откриете и други връзки между Кусев и Хаас.
Добро утро.
Продължавате ли да отказвате правото си на адвокат?
Познавате ли този мъж?
Сигурен ли сте? Погледнете хуб...
- Сигурен съм, г-жо Щокер.
А този?
Мъртъв е. Убит.
Аха...
Случва се.
Казахте го без никаква емоция.
- Просто установявам фактите.
Г-н Хелер.
- Здравейте.
Лаурих.
- Здравейте, Гойгингер.
С какво мога да Ви помогна?
- Вижте.
Познавате ли тази жена?
Откъде имате тази снимка?
- Смятаме, че е направена тук.
Така изглежда.
- Знаете ли кога?
Да. Трябва да е било преди около два месеца.
Жената почина от сърдечна недостатъчност.
Малко е шокиращо да чуя, че някой е снимал починалата. Кой прави такива неща?
Причината за смъртта потвърдена ли е официално?
Защо питате?
- Разследваме убийство, г-жо Лаурих.
Коя е тази жена?
Това е майка ми.
Майка Ви?
- Да.
Кога я видяхте за последно?
Преди около два месеца.
- Знаехте ли, че е починала?
Да.
Защо сте снимали мъртвата си майка?
- Не съм...
Не съм снимал мъртвата си майка. Защо ми е да го правя?
Не знам. Може би за спомен. Или за да я изпратите на някого.
Г-н Полт...
Така се казвате. Щефан Полт.
Както вече казах, имам...
- Много имена, знам.
Но нека се спрем на Полт.
Ще ни разкажете ли за майка си?
- Няма много за разказване.
Беше студена и несправедлива, просто една обвивка, която ми даде възможност
да се върна на този свят. Връзката с нея прекъсна с прерязването на пъпната връв.
Човек не къса връзките с майка си без причина. Права ли съм?
Издрали сте лицето на Богородица в пещерата.
Защо сте толкова ядосан на майка си? Какво Ви е причинила?
Гедеон, спомни си.
- Малтретирала Ви е? Наранила Ви е?
Познато усещане, а г-н Винтер?
Тя ме предаде.
Не ме защити, когато имах нужда от закрила.
Вие ли я убихте?
- Не.
Тя не ми повярва. Обвини ме в нещо, което не бях направил.
Не ме защити, когато имах нужда от закрила.
Затвори си очите, когато трябваше да гледа.
Това Ви е познато, нали г-н Винтер?
Ние сме жертвите. Нашите лица са изпонадрани!
Познато ли Ви е?
Г-н Винтер!
- Прекъсваме разпита.
Гедеон?
Прекъсваме разпита.
Хайде, ще те закарам в болницата.
Нарани ме. Много ме нарани.
Кой?
Гедеон?
- Остави ме. Остави ме.
Остави ме.
Излез, моля те. Излез!
Излез!
Добре ли е?
- Никак.
Какво му е?
Никому нито дума.
- Не може така.
Изтрийте го от записа.
Не може да го направим.
- И още как!
И ми изровете всичко за Щефан Полт. Моля ви!
Оставих нещо на бюрото ти. Достави го куриер.
ЗА ВАС. ЧАРЛЗ ТУРЕК
Трябва да проявите благодарност. Направих много за Вас, г-н Винтер.
Слушайте внимателно, г-жо Гьосен.
Проявих достатъчно благодарност. Достатъчно за поне два живота.
Вашият и този на сина Ви. Този, който сега е на сафари в Южна Африка.
Но понеже съм лоялен човек, ще проявя благодарност още веднъж
и ще продължа да държа пушката добре скрита у дома,
въпреки че бих я използвал, за да отърва света от сина Ви.
Па ако ще да се е заврял в Южна Африка или на Южния полюс.
Мястото му е при брат му, в дранголника.
Няма да позволя да бъда заплашвана.
- Хубаво.
По това си приличаме. Разбрахме се, нали?
ГЕДЕОН
Колко още ще седим тук? Имам работа.
- Вече сме в пълен състав.
Благодаря.
Г-жо Щокер, моля да ме извините за закъснението.
Чух, че бързате.
Ще гледам да бъда възможно най-кратка, но трябва да ни отделите още малко време.
Вече отговорих на всички въпроси относно Гедеон Винтер.
Наскоро поискахте от мен да злоупотребя със служебното си положение,
шпионирайки Гедеон Винтер. Отказах по обясними причини.
Не съм искала такова нещо.
Добре, ще пробвам по друг начин.
Разказахте ми за запис, на който Винтер изнася пушка от склада за улики.
Това вярно ли е?
- Тогава така предполагах,
но се оказа, че греша.
- Ще кажете ли за протокола
коя пушка сте предполагали, че крие под палтото си?
Тази, с която е била убита Йела Антич.
Възможно ли е да е била тази?
Може.
Но моделът е същият?
- Да.
Добре.
ЗАЕДНО ЗАВИНАГИ. С МНОГО ОБИЧ!
ВАЛДИ ВУКОВИЧ, ХИЛДЕ ВИНТЕР, ОСКАР КОШЛИК
Ало?
- Копелето е живо.
Кой?!
Къде си?
Ало?
Ели, издадоха заповед за обиск на имота на Хаас.
Добре ли си?
Да.
Съобщи ли на спецотряда?
- Да.
Ти ще ръководиш обиска. Трябва да вървя. Ще дойда по-късно.
Ели...
Гедеон?
Гедеон!
Гедеон!
Къде си, по дяволите?
Гедеон?
Щокер съм. Трябва ми един адрес. Бързо!
Валтрауд Вукович. С едно "у" и едно "о".
Тръгвайте!
Полиция!
- Полиция!
Полиция!
- Полиция!
Чисто!
Полиция!
- Полиция!
Няма никого.
Проверихме всички помещения.
ПИЯ ГОЙГИНГЕР
Валтрауд?
Валтрауд...
Хайде, сипи по едно.
"Моля" ли чакаш да кажа?
Така, да си изясним нещо още отсега. Издължих се.
Нищо не ми остана.
Ако искаш, претърси всичко.
Не ме ли помниш?
- А трябва ли?
Още ли рисуваш?
Не си ли дошъл за пари?
Тогава защо ме безпокоиш?
Може би
помниш майка ми.
Елизабет Винтер.
Аз съм едно от децата от твоята комуна.
Едно от децата?
- Да.
Времето
гризе спомените.
Живеехме,
обичахме и бяхме свободни.
Бяхме щастливи. Прекрасно, наистина прекрасно движение.
Комуна, вдъхновена от идеите на Вилхелм Райх, която доказа,
че е възможно съжителство без без желание за притежание.
Да.
И че както връзките между двама души, така и семействата, състоящи се само
от родители и децата им, са безсмислени и могат да бъдат отхвърлени.
Е...
Ти не ги отхвърли, а ги затри.
Нищо не разбираш от живота.
Идеята ни беше почти перфектна.
Дошъл си сега тук при мен, защото не си я разбрал.
Защото си ограничен и гламав. Тъп си. Тъп като повечето хора.
Не съм ли прав?
Прав съм.
Затънал си в твоя жалък еснафски животец.
И в твоето "аз".
Аз, аз, аз, аз, аз, аз...
Пожертвах живота си за тази идея.
Наложи се да избягам, да живея под фалшиво име.
Отнехте живота ми.
Ти ни изнасилваше.
- Аз ви...
обичах.
Деца.
- Никой не ви караше да стоите насила.
Можехте да си тръгнете по всяко време, ако нещо не ви е харесвало.
Обаче останахте.
Останахте, друже мой!
И ето, че пак си при мен.
Ти си един идиот,
който нищичко не е разбрал. Нито от любовта, нито от живота.
И най-малко от изкуството.
Изнасилени в името на изкуството.
Аз трябваше да избягам, не ти. Вие съсипахте живота ми.
И за какво? "Спящите момчета" нямат никаква художествена стойност.
Откъдето и да ги погледнеш, това са посредствени картини.
Направи каквото трябва.
ПИЯ ГОЙГИНГЕР
Няма да те пусна да влезеш там. Чуваш ли ме?
Няма! Е, изпълни ли задачата си? По-добре ли се чувстваш, копе...
Защо винаги всичко правиш сам? Защо не говори с мен? Щяхме да намерим решение!
Защо винаги всичко правиш сам? Защо?
Няма да ме изоставиш точно сега! Разбра ли? Заедно ще разрешим случая!
Ало?
Хелер е мъртъв...
Превод и субтитри: SN.