Howards End - Season 1 (2017) (Howards.End.S01.1080p.AMZN.WEB-DL.DDP5.1.H.264-GLUE/Howards.End.S01E01.1080p.AMZN.WEB-DL.DDP5.1.H.264-GLUE.srt) Свали субтитрите
Скъпа сестрице, съвсем няма да бъде каквото очаквахме.
Къщата е очарователно старомодна с червените си тухли.
Вестибюлът практически е като стая,
която надясно води към трапезарията, а наляво - към салона.
Направо е стълбището към първия етаж.
Там има три спални с три мансарди над тях.
Зад къщата има огромен планински бряст.
Вече съм влюбена в това дърво.
Има и по-обичайни растения -
лехи с камбанки и незабравки, божури, перуники и азалии.
Навсякъде около къщата растат глицинии и повет.
А сега няколко думи за семейството.
Тази сутрин ме събуди потракване,
което идеше откъм градината…
Проклятие!
Беше Чарлс, по-големият син, който се упражняваше на крокет.
Трябва да подчертая думата "упражняваше".
Малко по-късно пак чух потракване.
Първо помислих, че двамата играят заедно.
Но не, г-н Уилкокс също се упражняваше по крокет.
Г-н Уилкокс предпочита три обръча, а Чарлс - един.
След малко пристигна г-ца Иви Уилкокс.
Тя прави упражненията си на гимнастически уред,
който виси под един навес.
Накрая дойде и г-жа Уилкокс,
която е съвсем различна натура.
Защото с всичкия крокет и гимнастика наоколо,
г-жа Уилкокс изглежда принадлежи
най-цялостно на Хауърдс Енд, а и той на нея.
Пол, по-малкият син, пристига тази сутрин.
"С любов! С топли чувства към Тиби, а и към леля Джули -
колко мило да дойде да ти прави компания."
Но и колко досадно! Изгори писмото.
"Ще ти пиша отново в четвъртък. Хелън."
Но що за хора са тези Уилкокс, Маргарет? Не разбирам.
И аз не знам нищо за тях. Запознахме се в Германия,
на ужасното пътуване от Хайделберг до Шпайер,
за да видим старата катедрала.
Срещнахме Уилкоксови в градската градина.
Не знаеха немски, наехме си общ превоз.
Поканиха ни да ги посетим, когато се приберем,
но Тиби го хвана сенна хрема и Хелън замина сама - това е.
Вие, момичета, винаги сте толкова независими…
Това не се ли смята принципно за добро, лельо Джули?
Не знам… Но винаги съм смятала, че грижите за сестра ти и брат ти
са твърде тежко бреме за девойка на твоята крехка възраст!
Младостта ти практически е пропиляна от безценната ти независимост.
Практически!
- Да, Маргарет, така е!
Не се знае какво щеше да се получи, ако баща ти ви бе поверил на мен,
което знам, че скъпата ти майка би желала…
Скъпа лельо Джули, да не започваме пак.
Мама остави на татко да реши, татко го остави на мен
и не смятам, че се справям твърде зле.
А и винаги ценя съветите ти.
- Да, но никога не ги следваш!
Не казвам, че постъпваш зле с Хелън и Тиби, мила.
Само със себе си.
- Лельо Джули!
Извинете, госпожице, младият г-н Тиби пита пак за вас.
Благодаря, Нанси.
Ани, можеш вече да разтребиш масата.
- Да, госпожице.
Скъпа моя Мег, наистина ми се ще да беше тук.
Сем. Уилкокс не престават да ме очароват.
Г-це Шлегел? Това е брат ми Пол.
Пол, г-ца Шлегел ни гостува за една седмица.
Приятно ми е.
- И на мен!
Пол, по-малкият брат, е най-красив от всички,
нито самонадеян, нито твърде сериозен
като Чарлс, по-големия брат.
Г-н Уилкокс управлява Имперската и западноафриканска каучукова компания
и говори ужасни неща по крайно мил начин.
Като казах, че вярвам в равенството между половете,
той ме постави на мястото ми както никой досега.
И както всички силни хора, го стори, без да ме обиди.
Скъпа г-це Шлегел, няма равенство дори между мъжете!
Как би могло да го има между мъжете и жените?
Кога е съществувала цивилизация,
основана на съвършеното равенство? Или поне едно домакинство!
Само Пол се опита да ме защити, но не бе достатъчно силен противник.
Как твоите антисуфражисти не възразяват
да ги управлява жена цели 63 години?
Глупости!
- 64!
Не, 63 са!
- Защо да са глупости?
И не може да казваш "глупости", когато някой спори с теб.
Може, ако са глупости.
- Глупости са,
защото изключението потвърждава правилото и трудно ще намериш
по-голям враг на твоите суфражисти от покойната кралица.
Това не е ли лицемерно от нейна страна?
Съвсем не.
- Глупости!
В това няма лицемерие.
То показва пълното й безразличие към споровете.
"За пет минути всичко, в което сме възпитани,
бе направено от него на пух и прах. Беше възхитително." Божичко…
Един разумен предприемач прави повече добро за света
от дузина ваши социални реформатори.
"Оставям най-хубавото за края."
- Нямам търпение да го чуя!
Май аргументите против избирателното право на жените
са ужасно силни, нали, г-жо Уилкокс?
Нима? Не поддържам никакви аргументи.
Благодарна съм, че не се налага да гласувам.
Ще налееш ли кафето, мила? Благодаря.
И внезапно дискусията свърши.
Не съм била по-изненадана през живота си!
Както виждаш, Мег, отново всичко се обърна наопаки.
В Хауърдс Енд управлява не г-н Уилкокс, а съпругата му.
Тя не тръшка врати, не излага факти и не прави гимнастика.
Те я обожават и й се подчиняват. И това кара човек да обожава тях.
Но защо Хелън е така очарована,
че най-дълбоките й убеждения са така лесно оборими?
Просто не разбирам!
- Мисля, че са успели да я омаят.
Да потегляме! Напред!
Струва ми се, че тези хора не подхождат на Хелън.
Изобщо не са нашият тип хора.
- По-скоро са глътка свеж въздух.
Понякога ми се струва, че сме обвити в лицемерие
и е добре да го смъкнем от себе си.
- Кое да смъкнем, скъпа?
Лицемерието. Неискреността, притворството, преструвката.
Понякога копнея някой властен човек да ми каже,
че идеите ми са повърхностни и теоретични, че равенството е…
Глупости!
- Социализмът?
Опасна глупост!
Изкуството и литературата…
- О, Маргарет!
Глупости!
- Това наистина е прекалено.
Разбира се, освен ако не спомагат за силата на характера.
Разбира се.
Вие имате силен характер, г-це Шлегел.
Да, укрепен е от изкуството и литературата.
Доказвате думите ми.
Ти наистина си много странно момиче.
Да, скъпа Мег, един по един фетишите на сем. Шлегел падат оборени.
Мъжете Уилкокс гледат на всичко по толкова свеж и ясен начин,
че нищо не може да ги обърка.
Развалините са от 11-и век.
Можем да останем тук половин час, и пак ще имаме време за крикет.
Но едва ли, скъпа Маргарет, би могла да откликнеш емоционално
на подобно влияние?
- Не, но понякога мисля,
че реалният свят ни подминава от известно време насам.
Нека Хелън се включи в парада за една-две седмици,
за да сме сигурни, че не сме останали завинаги отзад.
Аз, например, никога не съм участвала в парад
и нямам желание да го правя.
Вие с Хелън постъпете както желаете, разбира се.
Да не се тревожим за Хелън. Лесно си губи ума,
но и бързо го намира, ако ме разбираш.
Затова е по-здравомислеща от повечето хора.
Поне понякога.
Г-це Шлегел… аз…
Хелън…
- Да, искам.
Мила, скъпа Мег, не знам какво ще си помислиш…
Ние с Пол - по-малкия син - се обичаме.
Божичко.
Но това е прекалено внезапно!
Младежът направил ли е предложение?
- Не пише.
Хелън не е момиче, с което да се шегуват
и ако не й е предложил…
Не казва, лельо Джули.
- Какво ще правим?
Едва ли има нужда да правим нещо, но трябва да я видя.
Скъпа Маргарет, честно казано, не се обиждай…
Мисля, че не ставаш за това. Нужен е по-възрастен човек.
Всички Шлегел действате прибързано!
Приемате тук твърде много хора. Небръснати музиканти, актриси…
Немски братовчеди…
- Лельо Джули!
Случайни хотелски познати от чужбина! Бедствието беше неизбежно.
Какво щастие, че бях тук, когато се случи!
Ти със сигурност ще кажеш нещо неподходящо.
В копнежа си Хелън да е щастлива ще обидиш всичките Уилкокс
с някой прибързан въпрос.
Нямам въпроси. Знам от Хелън, че е влюбена.
Няма какво да се пита, ако нещата стоят така.
Нека годежът е по-дълъг, но…
- Има ли годеж?
Не знам, лельо! Предполагам, щом се обичат…
Тогава защо да ходиш там?
Защото я обичам и за да бъда до нея в този решаващ момент.
За да я поздравя, че е намерила щастието и да й кажа: "С теб съм!".
Ако не го чувстваш така, не мога да ти обясня.
Лельо Джули, трябва аз да отида в Хауърдс Енд.
Безкрайно благодаря за предложението ти.
Смятам да тръгна утре, ако Тиби е добре. Решено е.
Казах ти, че съм по-зле.
- Като че ли има лека треска.
Всеки момент може да спра да дишам.
Нощес почти се задуших в съня си.
Наистина трябва постоянно да има човек до мен.
Мег обеща да ми почете от Уолтър Савидж Ландор.
Тиби, моля те! Хелън…
Не мисля, че животът му е в опасност.
Но наистина препоръчвам някой да го наглежда.
Ето.
Не позволявай да те въвлекат в обсъждане на годежа, нали, лельо?
Предай писмото ми на Хелън и й кажи каквото имаш да й кажеш,
но само на нея! И стой по-надалеч от роднините.
Можеш да разчиташ на мен!
Всичко свърши. По-добре да не бях писала. Не казвай на никого. Хелън.
Горко ни!
Търся една къща, казва се Хауърдс Лодж. Знаете ли къде е?
Г-н Уилкокс!
Божичко!
- Дамата търси Хауърдс Енд.
Извинете, вие кой г-н Уилкокс сте - по-младият или по-старият?
По-младият. С какво мога да ви услужа?
О, нима? Наистина ли сте по-младият?
Случайно племенницата ми да е с вас?
Не, дойдох с баща си. Той замина на север с вашия влак.
Ще се видите с г-ца Шлегел на обяд. Нали ще дойдете на обяд?
Много мило от ваша страна. Наистина.
Виждате ли, снощи получихме писмо от Хелън.
Нима?
И естествено, нямам търпение да говоря с вас.
Г-н Уилкокс, Маргарет ми каза всичко.
Видях писмото на Хелън.
- Простете, не ви разбирам.
Говоря за Хелън. За Хелън, разбира се.
Боя се, че не разбирам какво имате предвид.
Хелън. Племенницата ми и вас.
- Г-ца Шлегел и мен?!
Вероятно има недоразумение. Нали сте г-н Пол Уилкокс?
Не съм.
- Защо ми казахте така на гарата?!
Извинете, не съм го казвал. Името ми е Чарлс.
Чарлс?!
Да не би да твърдите, че брат ми Пол и г-ца Шлегел…
Мили боже!
- Г-н Уилкокс, племенницата ми…
Но той заминава за Африка! Вече всичко е решено.
Може би, г-н Уилкокс, но сега не сме в Африка!
Обещал ли е да се ожени за нея?
- Нямам такива сведения.
Идиот… Идиот!
- Но как…
Това е невъзможно и трябва да му се сложи край!
Да, невъзможно е! И аз лично ще му сложа край!
Предупреждавам, Пол няма пукнат грош!
Няма нужда! От предупреждения има ответната страна!
Племенницата ми е изключителна!
- Той заминава за Нигерия!
Не може да мисли за сватба.
А ако се появи жена, тя трябва да…
- Ще ме оставите ли да довърша?!
Не!
Знам само, че тя е разпространила новината, а той не! Срамувал се е!
Моля, пуснете ме от този автомобил!
Лельо Джули!
- Пол!
О, бедната ми Хелън!
Току-що получих телеграма от Маргарет.
Исках да те спра. Не е… Всичко свърши.
Пол!
- Свърши?!
Лельо Джули, недей, моля те!
- Пол!
Не искам да знаят каква глупачка бях! Нямаше нищо!
Пол, има ли някаква истина в това?
- Не бива да научават!
Не съм…
- Овладей се заради мен!
Да или не? Прост въпрос, прост отговор!
Била ли е г-ца Шлегел, или не…
- Чарлс!
Г-це Шлегел, бихте ли отвели леля си във вашата стая,
или в моята, ако смятате, че ще е по-добре?
Пол, намери Иви и й кажи: обяд за шестима,
макар да не съм сигурна, че всички ще слезем да обядваме.
Майко!
Знаеш ли, че Пол е постъпил като глупак с това момиче?
Всичко е наред. Развалили са годежа си.
Годеж?!
Вече не се обичат, ако предпочиташ да го кажа другояче.
Моля те, махни колата оттук и ела на обяд.
Да, майко.
Това беше най-голямата глупост. Приключи веднага.
Щом влязох в трапезарията сутринта, разбрах, че нещо не е добре.
Иви приготвяше чая… Не мога да обясня.
И г-н Уилкокс четеше "Таймс",
а Чарлс говореше на Пол за борси и акции…
А той изглеждаше толкова уплашен!
И като видях другите - такива спокойни с техните вестници,
а Пол полудява от ужас да не би да се изпусна да кажа нещо…
Беше кошмарно!
Добро утро.
- Добро утро.
Мег, беше прекалено… идиотско.
В миг почувствах, че цялото семейство Уилкокс е една измама -
една стена от вестници, автомобили и голф клубове… И че ако тя рухне,
зад нея няма да намеря друго освен ужас и пустота.
И кой знае защо видях зад цялата жалка история да стои г-н Уилкокс -
зачетен в своя "Таймс", обмислящ меркантилните си дела,
настанил се в малкото си кралство
с Чарлс, Иви и Пол, неговите оловни войници,
а не истински хора,
а г-жа Уилкокс е единственият му господар…
Г-це Шлегел, аз… Ако позволите да ви…
Ужасно съжалявам, ако съм…
- Моля ви!
Вижте… След два месеца заминавам за Африка.
За Нигерия. И искам да знаете, че ако бях свободен,
щях да се чувствам задължен да…
- Моля ви!
Нередно е да подведеш момиче, а аз бях…
Моля ви, спрете дотук! Това не беше нищо.
Пол? Наред ли е всичко?
Но нямаше как да ида до гарата да изпратя още една телеграма…
Беше отвратително. Само като си помисля, че…
Като си помисля, че с младежа сте се срещнали за миг,
та трябваше да се разменят толкова телеграми и толкова ядове!
Според теб всички лични връзки ли свършват блудкаво?
Мег, точно това чувствах, но не така ясно,
когато Уилкоксови изглеждаха толкова сведущи
и сякаш те дърпаха конците!
А сега не го ли чувстваш?
Помня Пол на закуската. Никога няма да го забравя.
Нямаше нищо, на което да се опре.
Тиби, скъпи! По-добре ли си?
- Така изглежда.
Здравей, Хелън! Как са твоите Уилкоксови?
Не я дразни, Тиби.
- Съжалявам.
Горе главата, приятелко. Един ден все някой ще се ожени за теб.
Не, благодаря.
- Но така ще стане.
А аз? Няма ли да се омъжа, Тиби?
Божичко, не!
- Би могла! Но ти не искаш никого.
Нима?
- И скоро никой няма да иска теб.
Ще я искат! Но няма да я имат!
Нали, Тибс?
- Не мисля така.
Кой седи до Хелън?
- Не знам.
Извинете… Прощавайте, трябва да изляза.
Вижте…
Маргарет, Хелън добре ли е?
- О, да.
Тя винаги побягва в средата на концерта.
Извинете, но тази дама неволно взе моя чадър.
Господи, така съжалявам! Тиби, догони Хелън.
Ако го направя, ще пропусна "Четири сериозни песни".
Няма значение.
- Разбира се, че има!
Тиби, трябва да отидеш. Тиби!
О, сега вече не мога.
Сестра ми е толкова невнимателна…
- Съвсем не.
Ако ми дадете адреса си…
- Няма нужда, няма нужда.
Ето къде живеем. Ако предпочитате, минете за чадъра си след концерта.
Макар че не искам да ви безпокоя, тъй като вината е наша.
Господи, Брамс…
Позволете.
- О, не е необходимо…
Благодаря.
Ако мога да нося програмата ви?
- Ще се справя и сама… Благодаря.
Днес програмата беше чудесна, нали?
Бетовен беше чудесен. Но не харесвам Брамс.
Когато работата ми позволява, посещавам Кралската опера.
Тази година ходих три пъти. На "Фауст", "Тоска" и "Танхойзер".
Но сигурно не си забравила как барабанът
равномерно поддържа долно до, нали, лельо Джули? Незабравим е.
В особено шумната част?
Не, между скерцото и финала.
Намирате ли музиката толкова различна от картините?
Да, бих казал… Донякъде.
- Аз също.
А сестра ми твърди, че били еднакви.
Съгласен ли сте, г-н Баст? О, благодаря.
Много сме спорили за това. Тя казва, че съм несхватлива.
Аз казвам, че е повърхностна. Това не ви ли звучи абсурдно?
Какъв е смисълът от изкуствата, ако са заменими?
В момента музиката има сериозни проблеми според мен.
Да…
- Но най-големият злодей е Вагнер.
Надявам се да останете за чая. Много ще се радваме.
Отвлякохме ви така далеч от пътя ви.
Тиби, имаш ли ключ? Забравила съм моя, разбира се.
Ето.
- Няма нужда.
Хелън! Пусни ни!
Добре! Всичко е наред, Ани.
Хелън! Взела си от залата чадъра на този джентълмен.
Наложи се да дойде чак дотук!
Какво съм взела?
- Чадъра му.
Не бива да си толкова разсеяна.
Аз само крада чадъри. Много се извинявам!
Влезте и си изберете един.
- Ани, още едно място за чая, моля!
Вашият с дръжка ли е или с топка?
Моят е с топка. Поне така мисля.
Тиби! Кажи на прислугата да побързат с чая!
Например този?
Не, разпорен е по шевовете, ужасен чадър.
Сигурно е моят.
- Не, моят е.
Благодаря. Извинете за безпокойството.
О, но…
- Довиждане.
Ако почакате за миг…
- Благодаря. Довиждане.
Как може да си толкова глупава!
- Какво съм направила?
Подплаши го и той побягна. Бях го поканила на чай.
Не трябваше да говориш за кражби и дупки по чадърите.
Не, вече няма никакъв смисъл!
Спрете!
Смея да кажа, че така е по-добре.
Нищо не знаем за младежа, Маргарет.
Можеше да задигне нещо.
- Лельо Джули, как можа!
Караш ме да се срамувам все повече.
Спокойно можеше да му оставим лъжичките.
Ако не си изпиете чая, ще изгуби аромата си.
Не намирам този младеж за особено изискан.
Момичета, винаги каните тук най-необичайните хора.
Трудно ми е да ги преброя дори.
Не съм казала, че е изискан. Там е работата.
Каза най-тривиалните неща за "Фауст" и "Тоска",
но в него имаше живец и очите му бяха много мили и добри.
Имаш ли една цигара, Мег?
Би могъл да мине за хубавец. Но лицето му е прекалено слабо.
Видяхте ли, че десният му маншет бе разръфан и все го тикаше навътре?
Никога не обръщам внимание на облеклото.
Понеже си привлекателна, както се казва.
Ако не беше, щеше да забелязваш всичко.
Въпреки всичко мисля, че трябваше да поканим г-н Баст в трапезарията.
Много ми е мъчно, че той не пи чай.
- Поредната грешка на Хелън?
Лельо Джули, наистина ли не чу барабана на долно до?
Млъкни, Тиби!
- Престани вече!
Но той беше безупречен!
Добър вечер, г-н Баст.
- Добър вечер, г-н Кънингам.
Здрасти!
Здравей, Джаки.
- Здравей, Лен.
Добре ли си?
- Да. Дай целувка, скъпи.
Ходи ли на концерт?
- Ходих, да.
Какъв беше?
Класически концерт, в Принс Риджънтс Хол.
Каква е тази книга?
- Просто книга…
Обичам те, Лени.
Джаки… Не се засягай, когато аз…
Не ми обръщай внимание.
- Не се засягам, скъпи.
Разделителят…
Г-н Уилкокс!
Г-це Шлегел!
Колко неочаквано! Как сте?
- Вие как сте?
Много добре, благодаря. Как е г-жа Уилкокс?
Добре е, добре е. Тя е горе.
- Горе?
Но как…
- Наехме апартамент тук.
Апартамент? Нима?
Да, току-що се пренесохме. Това е Иви, дъщеря ми.
Иви? Много искам да се запознаем.
- Иви? Иви!
Ние живеем малко по-нагоре.
Да, знам, знам. Как е сестра ви?
Хелън? О, добре е.
- Моля, поздравете я от мен.
Ще минем да ви видим, като се настаним.
Иви ще се радва да се запознаете.
- Да, елате непременно!
Е, добре. Беше ми приятно!
- Да!
Извинете, съпругата ми ме чака. Имаме доста работа.
Разбира се. Предайте й почитанията ми.
Непременно. Приятен ден!
Ужасно съвпадение! Представи си какво ще бъде вечер!
Палиш лампата тук или там -
и сте почти в една и съща стая.
Някоя вечер ще забравят да си спуснат щорите
и ще ги видите, а те ще видят вас!
Да не можеш да си полееш цветята и да си кажеш две думи!
Хелън знае ли?
- Току-що са се нанесли.
Представи си, че Хелън срещне Пол на улицата.
Трябва поне да му се поклони.
- Разбира се!
Ще се кланяме, ще си ходим на гости, но всичко останало е забравено!
Щом Хелън не я вълнува, и нас не ни вълнува.
Защо трябва да се прибера точно утре,
когато ще имате най-голяма нужда от мен!
Какво е забравено и какво не я вълнува Хелън?
О, бедното ми, мило момиче с разбито сърце!
Аз?! Какво е станало?
- Отново Уилкоксови.
Наели са жилище отсреща.
Нима? Но това е…
Аз…
О, Хелън! Нали нямаш нищо против да дойдат у нас?
Разбира се, че има! Разбира се, че имаш!
Разбира се, че ми е все едно. Само ти и Мег се разстройвате,
а изобщо няма никаква причина за това!
Добре ли си?
- Съвсем!
До скоро!
- До скоро!
Довиждане!
- До скоро, лельо Джули!
Г-жа Уилкокс остави това.
По дяволите, цялото семейство! Защо тази жена не ни остави на мира?
Г-жа Уилкокс ни кани.
Е, аз отивам в Германия с Фрида.
Дори още да бях влюбена в Пол, щях да съм в безопасност.
За щастие, не съм.
Но може да си сигурна, че ще подскачам по улицата
като на пружина, когато срещам тези дяволи,
ще умирам от срам, че постъпих като глупачка в Хауърдс Енд
и ще се старая да пазя поведение
чак до следващата си колосална грешка.
Хубаво.
Довиждане!
- Довиждане.
Скъпа г-жо Уилкокс, налага се да ви напиша нещо неучтиво.
Ще бъде по-добре да не се срещаме.
Доколкото знам, Хелън вече не я занимават мисли за вашия син.
И сестра ми, и леля ми причиниха неприятности на семейството ви,
затова би било правилно познанството ни,
което започна така приятно в Германия, да свърши.
Повярвайте ми. Искрено ваша: Маргарет Шлегел.
Скъпа г-це Шлегел, не трябваше да ми пишете такова писмо.
Потърсих ви, за да ви кажа, че Пол замина в странство. Рут Уилкокс
Хей, Мег! Ще ми обръщаш ли страниците?
Добро утро, г-це Шлегел.
Г-жо Уилкокс, направих най-ужасната грешка.
Много по-засрамена съм, отколкото може да се изкаже с думи.
Знаех, че Пол заминава за Индия през ноември, но забравих.
Той отплава на 17-и за Нигерия, в Африка.
Знам… знаех. През цялото време се държах абсурдно.
Съжалявам неизказано много и се надявам да ми простите.
Няма значение, г-це Шлегел.
Хубаво е, че дойдохте веднага.
- Няма значение!
Държах се грубо, а сестра ми дори не е у дома,
тъй че дори това отпада като извинение.
Нима?
- Тя току-що замина за Германия.
Тя също е заминала… Разбирам.
Вие също се безпокоите, виждам го.
Мислех, че е най-добре да не се срещат отново.
Но защо?
- Това е най-трудният въпрос.
Най-добре го казвате в писмото си - "това е един инстинкт,
който може да бъде погрешен".
Винаги се стремя да предпазвам Хелън,
а всъщност би трябвало да предпазват нас от нея.
Нямам предвид, че е глупава или неразумна,
но умът й е така бърз, че се втурва презглава.
Като мен в момента.
Вижте, аз я отгледах… И брат ни.
Когато баща ни почина, те бяха още малки,
а и аз самата бях твърде млада, тъй че не бях съвсем наясно…
Не трябваше да изпращам леля ни с такава задача.
Трябваше да дойда сама, но Тиби беше болен от сенна хрема.
Надявам се, че всичко вече е наред.
Да… Да, сигурна съм, че е така.
Трябва да тръгвам. Вие ще ставате.
- Не, моля ви, останете още малко.
Ще прекарам деня в леглото. Правя го от време на време.
Мислех, че ставате рано.
В Хауърдс Енд - да. Но в Лондон няма заради какво.
Няма за какво да ставате?
Ами зимните изложби и следобедните концерти на Изаи?
Да не говорим за хората!
- Истината е, че съм уморена.
Първо сватбата, после заминаването на Пол…
Вместо вчера да си почивам, направих няколко посещения.
Сега семейството ми замина в Йоркшир за две седмици,
така че ме сварвате тук съвсем сама.
- Сватба?
Да. Чарлс, по-големият ми син, се ожени.
Нима?
- Да. Имам снимки на Чарлс и Доли -
така се казва съпругата му. В двойната рамка.
Много е хубава.
Баща й и Чарлс са членове на един и същ клуб -
пристрастени са към голфа.
Доли също играе голф, макар и не така добре.
Запознали са се при игра на смесени двойки.
В семейството ви всички са чудесни атлети.
Вие играете ли голф, г-жо Уилкокс?
- За бога, не!
Но това ги забавлява.
- И съпругът ви ли замина?
Цялото ми семейство замина.
Наистина ли не ви задържам?
Да. Никак.
Надявам се Уикъм Плейс да ви хареса, г-жо Уилкокс.
Обичам нашата малка къща,
макар да не е бляскава като прекрасното ви жилище.
Ще ми е приятно да я видя.
- С удоволствие ще ви я покажа.
Красива стара къща е. Цял живот сме живели там.
Баща ни е дошъл от Германия веднага след обединението и…
Скъпа г-жо Уилкокс,
мога ли да ви поканя на малко обедно тържество
във ваша чест другия четвъртък,
за да ви приветствам в Уикъм Плейс?
Бих искала да ви представя на приятелите си,
които с радост ще се запознаят с вас.
Наистина се надявам да дойдете. Искрено ваша, Маргарет Шлегел.
… и после в до диез минор…
Хората в Шчечин спускат стоките в кораби…
… много е предвзето да сравняваш Рейн с музика.
… повече свобода на действие…
- … от висящи складове.
Искам да кажа нещо!
Не казвайте, че немците нямат вкус, ще крещя!
Нямат… Но възприемат поезията сериозно.
Немецът непрекъснато е нащрек за красотата. Кръвта ми кипва -
е, аз съм наполовина немкиня, може би е от патриотизъм,
когато слушам изисканото презрение
на средния наш "островитянин" към тевтонското.
Вие какво мислите, г-жо Уилкокс?
- Не съм сигурна…
Мисля, че може би съм твърде стара да обсъждам каквото и да било,
със или без смирение.
Ние нищо не обсъждаме в Хауърдс Енд.
Понякога мисля, макар да не очаквам вашето поколение да се съгласи…
Забравете за нас! Кажете!
- Моля ви, кажете!
Кажете.
Мисля, че г-ца Шлегел обясни чудесно всичко.
Но ми се струва, че е по-разумно
да оставим действията и споровете на мъжете.
Какъв интересен живот водите в Лондон!
Не, не е така. Водим живот на бърборещи маймуни.
Не се преструвайте, че обедът ви е харесал, защото се отвратихте!
Но ми простете, като дойдете отново, сама, или като ме поканите у вас.
Свикнала съм с млади хора.
И обедът много ми хареса, скъпа г-це Шлегел.
Не се преструвам!
Чувам много приказки вкъщи,
но семейството ми говори повече за спорт и политика.
Само бих искала да мога да се включвам по-пълно,
но вие, младите, сте толкова бързи, че това ме изумява.
Г-жо Уилкокс, толкова ми харесвате!
Довиждане.
- Довиждане.
Скъпа г-це Шлегел,
бихте ли ме придружили утре за коледното пазаруване?
Прекарах още няколко дни в леглото, чувствам се изостанала
и нямам търпение да наваксам изгубеното време.
Винаги ваша приятелка, Рут Уилкокс.
Първо трябва да направим списък и да отмятаме имената.
Имате ли идеи?
- Не ме бива много в пазаруването.
Ето, вземете бележника ми и напишете най-отгоре своето име.
Колко мило да започнете с мен!
Но аз не искам коледен подарък, г-жо Уилкокс.
Ще ми се да ви подаря нещо, достойно за вашето познанство.
Като спомен за вашата любезност през двете самотни седмици
без семейството ми. Спасихте ме от мрачните мисли.
Склонна съм към мрачно настроение, когато г-н Уилкокс го няма.
Може би това е недостатък.
Че обичате съпруга си? Не мисля така.
Че съм твърде зависима.
- Аз съм ужасно зависима от Хелън.
Ако съм ви била полезна, за което не подозирах,
няма да можете да ми се отплатите с нещо материално.
Но ми се иска…
Може би ще измисля нещо, докато обикаляме.
Предполагам, че г-н Уилкокс е доста независим?
Г-н Уилкокс?
- Той има такъв силен характер.
Но по природа е деликатен, нали?
Вие имате такъв интелект!
- Нима?
Да. Затова ви се възхищавам.
Обикновено слагаме елхата в малката стаичка
и дърпаме завеската, като запалим свещите. Хубаво е!
Ще ми се да имаме такава стаичка и в другата ни къща.
Разбира се, елхата трябва да е малка и подаръците да не висят на нея.
Значи напускате Уикъм Плейс?
Да, скоро, договорът ни изтича. Налага се.
Не можете ли да подновите договора?
Не, ще събарят Уикъм Плейс и ще строят жилища като вашето.
Нямах представа какво е надвиснало над вас!
И Хауърдс Енд го грозеше събаряне. Това едва не ме довърши.
Живеех там много преди г-н Уилкокс да го открие. Родена съм там.
Сигурно къщата е много по-различна от нашата.
Обичаме си я, но в нея няма нищо забележително.
Лесно ще намерим друга.
- Така си мислите!
Вероятно пак поради липса на опит.
Бих искала да мога да се видя както ме виждате вие.
Достатъчно начетена, но неспособна да…
Изобщо не ви виждам така, г-це Шлегел.
Елате сега с мен в Хауърдс Енд.
Искам да го видите.
- Г-жо Уилкокс, аз…
Може би по-нататък, с удоволствие.
Но сега времето не е подходящо за такова пътешествие.
Може ли да дойда някой друг път?
Да си потърсим карета за Уикъм Плейс.
Хиляди благодарности за помощта ви, г-це Шлегел.
Няма защо.
А ако аз се оженя в Шотландия,
как ще наричаш сина ми - шотландец или англичанин?
Нямам ни най-бегла представа.
Това е същият въпрос, поставен по друг начин.
Да вземем един евреин…
- Ще полудея!
Г-жо Уилкокс!
Г-жо Уилкокс!
Простете ми, идвам! Така съжалявам!
- Благодаря ви, г-це Шлегел!
Ще дойда, ако още е възможно.
И ще останете да пренощувате, скъпа.
Не си нося нищо…
- Имаме всичко необходимо.
Трябва да видите къщата ми сутрин. Лондонските мъгли не стигат надалеч.
Смея да кажа, че хората в Хартфордшир се пекат на слънце
и няма да съжалявате, че отивате там.
- Няма да съжалявам, че идвам с вас.
Майко? Майко!
- Иви?!
Татко, погледни!
- Защо не сте в Йоркшир?
Стана катастрофа, всичко се промени.
Рут! Какво правиш тук, за бога!
Хенри, каква чудесна изненада! Нали познаваш г-ца Шлегел?
Разбира се, здравейте, г-це Шлегел.
- Здравейте, г-н Уилкокс.
Иви.
Г-ца Шлегел бе така мила с мен, докато те нямаше, Хенри.
Нима? Много съм ви задължен, г-це Шлегел.
Ти как си, Рут?
- Добре съм.
И ние бяхме така, и колата ни - до Рипън.
Клетият кон и онзи глупак каруцарят…
Г-це Шлегел, малката ни разходка ще остане за друг ден.
Казвах, че глупавият каруцар, както и полицаят призна…
Друг ден, г-жо Уилкокс, разбира се.
Застраховани сме срещу вреди на трети лица, та няма значение…
Превод ЮЛИАНА ТАНЧЕВА
Епизодът е обработен в ДОЛИ МЕДИЯ СТУДИО